Равносметка. Среща с починал близък. Избор на настоящ живот...
Да видим някой близък който е починал скоро...тези регресии рядко се получават понеже мъката и тъгата на хората, които идват при мен са силни и това им пречи да се отпуснат. При тази клиентка се получи - това е втората ни среща. В началото й тя видя свой минал живот. При преминаването към отвъдното се появи и духовният й водач, който тя видя при първото й пътуване в нейното минало – Апостол Павел. После видя момента на равносметката – този момент е описван още от Майкъл Нютън в книгата му„Пътят на душите“. Това е мястото където душите разглеждат своя току що изтекъл живот и разбират какво са направили добре . На края тя видя избора за сегашния си живот, уроците и предизвикателствата, които сама си е избрала...
ПЕТЪР: Сега мислено погледни ръце към очите си. Кажи ми как изглеждаш, какво виждаш, какво усещаш. Не забравяй, че няма правилен и грешен отговор.
КЛИЕНТ: ... Някаква синя рокля, дълга, с много тънки ръце и дълги пръсти.
ПЕТЪР: Повдигни ръцете към очите си. Жената ли повдигна ръце или някой друг?
КЛИЕНТ: Жената.
ПЕТЪР: Добре, ок. Богато облечена ли е или по-семпло.
КЛИЕНТ: Да, богато облечена, добре изглежда.
ПЕТЪР: Колко е възрастна горе-долу?
КЛИЕНТ: Млада, около 30.
ПЕТЪР: Добре, на открито ли е, или на закрито?
КЛИЕНТ: На открито, в някаква гора.
ПЕТЪР: Широколистна, иглолистна каква гора е?
КЛИЕНТ: Борове.
ПЕТЪР: Добре, сама ли е там?
КЛИЕНТ: Да, сама.
ПЕТЪР: Добре, какво прави там, върви ли, стои ли?
КЛИЕНТ: Гледа птиците.
ПЕТЪР: На разходка ли е по-скоро?
КЛИЕНТ: Да, има някаква градина с рози.
ПЕТЪР: Добре, кое време на денонощието е? Сутрин, обед, следобед, вечер, светло ли е?
КЛИЕНТ: Следобяд, има слънце.
ПЕТЪР: Пусни се малко напред, няколко часа по-късно същата вечер. Вечеряш, къде вечеряш, с кого веречеряш?
КЛИЕНТ: В някакъв дворец, някаква дълга маса, на тая жена и сервират, има хора – прислужници.
ПЕТЪР: Добре, сама ли вечеря?
КЛИЕНТ: Не, има някакво семейство около нея, деца - не, мъже виждам, родители.
ПЕТЪР: Има ли някой, който ти е по-близък, по-ясен като образ от тези хора, които са на масата?
КЛИЕНТ: Някакъв човек с побеляла коса и голяма бяла брада.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане – кой е той?
КЛИЕНТ: Баща ми.
ПЕТЪР: Какви са взаимоотношенията ви?
КЛИЕНТ: Не знам, той е в дъното на масата. Не принадлежи на моето семейство, но е на масата.
ПЕТЪР: Добре, мъжа ти, как го усещаш? Добър ли е, лош ли е? Това неговата къща ли е?
КЛИЕНТ: Не, това е моят дом, няма мъж до мен. Нямам мъж още.
ПЕТЪР: Нямаш брак?
КЛИЕНТ: Братя - да, семейство някакво - да.
ПЕТЪР: Нямаш съпруг в момента?
КЛИЕНТ: Да.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане - коя е годината?
КЛИЕНТ: 1600 виждам, над вратата. Някаква врата от арка.
ПЕТЪР: На територията на коя сегашна държава се намираш, кой континент?
КЛИЕНТ: Не знам.
ПЕТЪР: Не знаеш е чудесен отговор, ок. Пусни се напред във времето и пространството, ден два три по-късно. Остави душата да ти разказва как се развива животът на тази млада богата дама, има ли задължения, отговорности, как минават дните и?
КЛИЕНТ: Тя вече е стара.
ПЕТЪР: Така ли. Колко стара?
КЛИЕНТ: Стара, косата и е бяла.
ПЕТЪР: Има ли семейство, мъж, деца?
КЛИЕНТ: Няма никой, сама е, не е в тоя дворец.
ПЕТЪР: А къде е?
КЛИЕНТ: Някаква малка къща, накрая на гората.
ПЕТЪР: Какво се е случило с двореца?
КЛИЕНТ: Не знам, изгорял е, няма го.
ПЕТЪР: Добре, сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, искам да оставиш душата да те пренесе в онази случка от този минал живот, който има най-голямо значение за този минал живот. 1...2...3...
КЛИЕНТ: Била е сама, не е създала дом и семейство, важно е.
ПЕТЪР: Каква е причината да не е създала семейство, дом?
КЛИЕНТ: Тя е искала така, след като е изгорял дворецът, тя е искала така. Загубила е всичко в тоя период.
ПЕТЪР: Добре, сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 искам да оставиш душата ти да те пренесе в онази случка от този минал живот, който има най-голямо значение за настоящия ти живот. 1...2...3... Така лекичко, светло ли е, тъмно ли е, открито ли е, закрито ли е, как се усещаш там?
КЛИЕНТ: Успехът, успяла е в нещо.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане, в какво е успяла.
КЛИЕНТ: Запазила е човещина, не знам, не мога да си го обясня.
ПЕТЪР: По-скоро не може да го обясниш с думи, но иначе го усещаш нали? С какво тази случка е важна за настоящия ти живот?
КЛИЕНТ: Че мога да се справя, че бурите в живота се преодоляват.
ПЕТЪР: Как ?
КЛИЕНТ: Така го усещам, че със смирение. Тая стара жена е много смирена, приела е живота такъв, какъвто е.
ПЕТЪР: Добре, позволи твоята душа да ти покаже момента на смъртта, без да влизаш в него. Просто разбери как умира тази жена.
КЛИЕНТ: От старост, спокойна смърт, ненасилствена, естествена...
ПЕТЪР: Продължи нагоре, издигни се над този минал живот, по-лека по-спокойна и се насочи там, където душите отиват, когато не са в тяло. Там може да те посрещне някой, може и да не те посрещне. Издигни се все по-лека, по-спокойна, по-отпусната, може да използваш дървения кръст, да призовеш водач да ти помогне в прехода. Само апостол Павел ли (тя го познава от предишната ни среща)?
КЛИЕНТ: Да, същият.
ПЕТЪР: Поздрави го, благодари му че се появява.
КЛИЕНТ: Доволен е, че ме вижда.
ПЕТЪР: Има ли още нещо, което е добре да знаеш от този минал живот, който сега видя?
КЛИЕНТ: Че нещата се променят.
ПЕТЪР: Каква беше причината сега да видим точно този минал живот.
КЛИЕНТ: Как да разбера, да повярвам.
ПЕТЪР: В какво?
КЛИЕНТ: Че всичко има смисъл.
ПЕТЪР: Продължи нагоре с апостол Павел, какво се случва там?
КЛИЕНТ: Тупа ме по гърба.
ПЕТЪР: Нещо говорите ли си?
КЛИЕНТ: Води ме на някъде, вървим по въздуха. Чувствам се много добре.
ПЕТЪР: Лека, спокойна.
КЛИЕНТ: Да, казва, че ще ме заведе при някакви хора. Имам му пълно доверие, не знам къде е. Отваря се някаква врата и виждам някаква маса с мъже, стари мъже. Той нещо им казва за мен, някои ме гледат намръщено, някои усмихнато.
ПЕТЪР: Кои са тези мъже, знаеш ли?
КЛИЕНТ: Не знам.
ПЕТЪР: Ама приятели ли са, неприятели ли са?
КЛИЕНТ: Не, те имат него общо с него.
ПЕТЪР: Какво им е общото?
КЛИЕНТ: Някакви книги има пред тях. Гласят се нещо да ме питат.
ПЕТЪР: Какво те питат?
КЛИЕНТ: Дали съм доволна, че ги виждам. Някои ме гледат намръщено, започвам да изпитвам ... Че искам да си отида оттам, но знам че не трябва, не може. Да, един ми каза, да не се страхувам.
ПЕТЪР: После как се развива ситуацията? Първата мисъл образ колко са мъжете?
КЛИЕНТ: 5-6
ПЕТЪР: 6 със апостолът или?
КЛИЕНТ: Сега заставам срещу тях сама, всичките са срещу мен.
ПЕТЪР: Какво правите?
КЛИЕНТ: Изпитвам много странни чувства.
ПЕТЪР: Можеш ли да ги облечеш в думи?
КЛИЕНТ: Има неща, от които се срамувам и други, от които съм доволна. Помагала съм, това е нещото, което ме кара да съм добре. Питат ме за живоD1а ми, някои са намусени, някои не. Едните ми създават спокойствие, другите ме плашат. Не знам кои са.
ПЕТЪР: В същност първата мисъл, образ или усещане нека да отговори на следния въпрос - Каква е целта на този разговор?
КЛИЕНТ: Трябва да направя равносметка. Сега започват да идват и други хора там. Иска ми се да избягам от там.
ПЕТЪР: Просто защото те плашат ли.
КЛИЕНТ: Не, не искам да ги има тия хора там.
ПЕТЪР: А те другите хора какви са?
КЛИЕНТ: Различни, мъже, жени, деца. Те искат да слушат разговора.
ПЕТЪР: Да, така правят.
КЛИЕНТ: Всъщност тези 5-мата не се съпротивляват, разрешено е, позволено е. Да.
ПЕТЪР: Как продължава разговорът между вас по-нататък?
КЛИЕНТ: Те между тях си имат разногласия, някои казват положителни неща, някои не могат да решат, нещо като на везни, на кантар.
ПЕТЪР: Какво трябва да решат?
КЛИЕНТ: Къде трябва да отида аз. Да, те това искат да решат. Обзема ме безразличие, Не ме е страх вече.
ПЕТЪР: Какво решават?
КЛИЕНТ: Че доброто, което съм направила е повече от лошото.
ПЕТЪР: Къде отиваш после?
КЛИЕНТ: Да, единият ми казва да отворя вратата и да тръгвам. Не знам как ми го казва, усещам го.
ПЕТЪР: Къде отиваш после?
КЛИЕНТ: Някаква градина с много рози.
ПЕТЪР: Какво има там?
КЛИЕНТ: Едно момче, той ме чака на една пейка (въпросният починал, който тя познава от настоящия си живот).
ПЕТЪР: Сам ли е, има ли други души около него?
ПЕТЪР: Има и други души.
КЛИЕНТ: Казва ми, че ме е чакал през цялото време. Колко е засмян, доволен е, че ме вижда.
ПЕТЪР: Той беше ли в този последния живот, който видяхме.
КЛИЕНТ: Не
ПЕТЪР: Каква е причината той да не е бил там?
КЛИЕНТ: Казва ми че вече няма да се разделяме, води ме някъде между пътеките. Аз съм знаела, че той ще ме чака. Смее се, че много съм се забавила. Там не съм баба, на еднаква възраст сме пак.
ПЕТЪР: После какво се случва?
КЛИЕНТ: Не знам къде ме води, не искам да знам, някъде вървим през пътеки, фонтани.
ПЕТЪР: Добре, стигате там, до където той те води, как изглежда това място?
КЛИЕНТ: Една друга врата, друга бяла врата на края на пътеката, казва, че там трябва да отидем, да му имам доверие, явно е дошъл да ме вземе, но трябва да се върнем там.
ПЕТЪР: Кой те чака, първата мисъл?
КЛИЕНТ: Неговата майка виждам от другата страна, има и други, не всички ги познавам.
КЛИЕНТ: Неговата майка, която познаваш от сегашния живот?
КЛИЕНТ: Да, но там не му е майка. Но аз знам, че това е тя.
ПЕТЪР: Кои други души познаваш там? Усети ги, огледай ги, кои други от тези души познаваш от сегашния си живот.
КЛИЕНТ: Не, други не ги познавам. Тя ми взе вниманието.
ПЕТЪР: Колко са другите души?
КЛИЕНТ: Малко, около 10.
ПЕТЪР: Това гроздът ти ли е? Близките души?
КЛИЕНТ: Да, като някакво семейство, те са свързани помежду си.
ПЕТЪР: А ти?
КЛИЕНТ: И ние с него сме част от това семейство.
ПЕТЪР: Какво ви обединява?
КЛИЕНТ: Не знам, не сме точно всички еднакви, има някакви различия, но чувствам се добре там.
ПЕТЪР: Какво ви прави едно семейство?
КЛИЕНТ: Не мога да си го обясня. Но знам, че там трябва да стоим.
ПЕТЪР: Пренеси се напред до момента, в който взимаш решение да се върнеш отново в сегашния живот, как взимаш това решение?
КЛИЕНТ: Малко с недоверие, хем ми се иска да се върна, хем не. Не ми се иска да ги оставям. Да ето, той ме убеждава (познатия от сегашния живот), че пак ще се срещнем.
ПЕТЪР: Ти ли искаш да се върнеш по твое решение, или заради някой друг се връщаш на Земята?
КЛИЕНТ: Не, аз не искам да се връщам.
ПЕТЪР: А по каква причина се връщаш тогава?
КЛИЕНТ: Да, това е трябва да се върна.
ПЕТЪР: Кое го налага?
КЛИЕНТ: Трябва да преживея това, че трябва да понеса нещата, такива каквито са. Не знам и той иска да се върна.
ПЕТЪР: Добре, решаваш, че ще върнеш. После какво се случва?
КЛИЕНТ: Той иска да ми покаже, че и с това трябва да се справя, че мога да се справя. Те ме зареждат с нещо.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане – с какво те зареждат.
КЛИЕНТ: Дават ми сила. Убеждават ме, че мога да се справя.
ПЕТЪР: Запомни това усещане за сила, че можеш да се справиш, запомни го с ума, душата, тялото си. Продължи напред, после какво се случва?
КЛИЕНТ: Знам, че пак ще се срещнем, с майка му – не, само с него.
КЛИЕНТ: Тези от семейството, те казват, че ще продължим на друго място, че няма да се върнем при тях. Нашите уроци са по-различни при тях.
ПЕТЪР: Пренеси се до мястото, където избираш живота и новото си тялото. Къде правиш този избор, как правиш този избор?
КЛИЕНТ: Ами виждам, че съм нерешителна, че не искам да се раждам, знам, че трябва обаче. Знам, че трябва, за да стигна до края.
ПЕТЪР: Какво значи края?
КЛИЕНТ: За да започнем с него отначало на друго място, трябва да минем този етап. Той е преди мен, сега съм аз.
ПЕТЪР: Какъв е планът за настоящия ти живот. Какви са уроците ти?
КЛИЕНТ: Да оставям нещата, такива, каквито са. Сложно е.
ПЕТЪР: Какви други уроци взимаш?
КЛИЕНТ: Покорство и смирение. Трябва да приема нещата.
ПЕТЪР: Какви други уроци взимаш за сегашния живот.
КЛИЕНТ: Много интересно. Хем апатия, хем че безразличието трябва да го превърна в енергия, не трябва да съм безразлична към събитията.
ПЕТЪР: А какво да правиш?
КЛИЕНТ: Да не се опитвам да ги променям, но и да не ги оставям. Много сложно. Да не се чувствам безпомощна, но трябва да преживея нещата такива. Някаква сила има. Нещо ще стане.
ПЕТЪР: Какво се разбирате с Д. Ф. (починалата душа) за сегашния ти живот, какво се уговаряте преди да влезеш в тялото си.
КЛИЕНТ: Това е искал да ми покаже, че трябва да стигна до края и да вярвам, че пак там някъде ще ме чака.
ПЕТЪР: В следващ живот ще бъдете ли пак?
КЛИЕНТ: Да.
ПЕТЪР: Всъщност той ще те чака накрая?
КЛИЕНТ: Той нарочно ме е оставил.
ПЕТЪР: Защо?
КЛИЕНТ: Така ми е казал, че иска да наблюдава отстрани дали ще се справя със всичко.
ПЕТЪР: Какво ще ти помогне да се справиш?
КЛИЕНТ: Той ме зарежда по някакъв начин, той ми дава тия сили, увереността, че мога да стигна докрай. Но интересно не виждам деца, няма никой. Това е уговорка между мен и него, някак като съревнование го виждам.
ПЕТЪР: Помоли там някъде да се появи душата, която познаваш като твоя син в сегашния ти живот. Какво се разбирате с тази душа?
КЛИЕНТ: Това е някакъв млад мъж, много различен от него.
ПЕТЪР: За първи път ли се виждате, имали ли сте друг живот?
КЛИЕНТ: Не знам, но може би да.
ПЕТЪР: Какво се разбирате? Кой е урокът? Каква е причината той да избере теб като своя майка?
КЛИЕНТ: Силата, която съм обещала, че мога да стигна до края, тази сила ще предам на сина ми.
ПЕТЪР: А теб той на каква ще те научи?
КЛИЕНТ: На вяра, взаимно се допълваме, аз давам на него, той на мен. Защо го виждам в бяло сина ми? С бяла туника? Той е учител, това дете, по-скоро мъж.
ПЕТЪР: Трябва ли да знаеш още нещо за тази душа, как ще се развие животът му?
КЛИЕНТ: Той е просветен. Знаел е че, чрез него ще успея да стигна до края.
ПЕТЪР: Виж дали има други души, с която е важно да видиш своята уговорка?
КЛИЕНТ: Не.
ПЕТЪР: Разгледай сегашния си предстоящ живот. Кои са, какви са събитията към края на живота ти?
КЛИЕНТ: Пак пожари виждам, нещо ще се изпепели пред очите ми. Да, когато стигна до там, това е.
ПЕТЪР: Има ли още нещо, което е важно да знаеш за настоящия си живот?
КЛИЕНТ: Не мога да променям събитията, но аз съм обещала, че трябва да го издържа това изпитание.
ПЕТЪР: Какво може да ти помогне да издържиш това изпитание?
КЛИЕНТ: Да вярвам, че той е до мен и ме чака. Да, усмихна се.
ПЕТЪР: Иска ли Д.Ф. да ти каже нещо на сбогуване?
КЛИЕНТ: Казва, че винаги ми е вярвал и ще се справя. Някак си като на шега го е направил да си отиде. Като все едно – странно. Като все едно иска да наблюдава отстрани като съревнование, да ми покаже, че мога. Много странно и се смее.
ПЕТЪР: Иска ли още нещо да ти каже така на сбогуване?
КЛИЕНТ: Ощипа ме по бузата, както винаги правеше.
ПЕТЪР: Добре просто му кажи до нови срещи, сбогувайте се.
Знаеш, че след малко ще преброя от 1 до 5 и ще се върнеш тук, освежена, ободрена, запазила тази си сила, вяра. Преди това искам да сключим едно споразумение между твоето съзнание и подсъзнание да запомни всичко това, което чу, видя и усети и да го приложи под най-добрия начин, форма в настоящия ти живот.
С благодарност към Д. Любомирова, която набра текста.
още случаи...
ПЕТЪР: Сега мислено погледни ръце към очите си. Кажи ми как изглеждаш, какво виждаш, какво усещаш. Не забравяй, че няма правилен и грешен отговор.
КЛИЕНТ: ... Някаква синя рокля, дълга, с много тънки ръце и дълги пръсти.
ПЕТЪР: Повдигни ръцете към очите си. Жената ли повдигна ръце или някой друг?
КЛИЕНТ: Жената.
ПЕТЪР: Добре, ок. Богато облечена ли е или по-семпло.
КЛИЕНТ: Да, богато облечена, добре изглежда.
ПЕТЪР: Колко е възрастна горе-долу?
КЛИЕНТ: Млада, около 30.
ПЕТЪР: Добре, на открито ли е, или на закрито?
КЛИЕНТ: На открито, в някаква гора.
ПЕТЪР: Широколистна, иглолистна каква гора е?
КЛИЕНТ: Борове.
ПЕТЪР: Добре, сама ли е там?
КЛИЕНТ: Да, сама.
ПЕТЪР: Добре, какво прави там, върви ли, стои ли?
КЛИЕНТ: Гледа птиците.
ПЕТЪР: На разходка ли е по-скоро?
КЛИЕНТ: Да, има някаква градина с рози.
ПЕТЪР: Добре, кое време на денонощието е? Сутрин, обед, следобед, вечер, светло ли е?
КЛИЕНТ: Следобяд, има слънце.
ПЕТЪР: Пусни се малко напред, няколко часа по-късно същата вечер. Вечеряш, къде вечеряш, с кого веречеряш?
КЛИЕНТ: В някакъв дворец, някаква дълга маса, на тая жена и сервират, има хора – прислужници.
ПЕТЪР: Добре, сама ли вечеря?
КЛИЕНТ: Не, има някакво семейство около нея, деца - не, мъже виждам, родители.
ПЕТЪР: Има ли някой, който ти е по-близък, по-ясен като образ от тези хора, които са на масата?
КЛИЕНТ: Някакъв човек с побеляла коса и голяма бяла брада.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане – кой е той?
КЛИЕНТ: Баща ми.
ПЕТЪР: Какви са взаимоотношенията ви?
КЛИЕНТ: Не знам, той е в дъното на масата. Не принадлежи на моето семейство, но е на масата.
ПЕТЪР: Добре, мъжа ти, как го усещаш? Добър ли е, лош ли е? Това неговата къща ли е?
КЛИЕНТ: Не, това е моят дом, няма мъж до мен. Нямам мъж още.
ПЕТЪР: Нямаш брак?
КЛИЕНТ: Братя - да, семейство някакво - да.
ПЕТЪР: Нямаш съпруг в момента?
КЛИЕНТ: Да.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане - коя е годината?
КЛИЕНТ: 1600 виждам, над вратата. Някаква врата от арка.
ПЕТЪР: На територията на коя сегашна държава се намираш, кой континент?
КЛИЕНТ: Не знам.
ПЕТЪР: Не знаеш е чудесен отговор, ок. Пусни се напред във времето и пространството, ден два три по-късно. Остави душата да ти разказва как се развива животът на тази млада богата дама, има ли задължения, отговорности, как минават дните и?
КЛИЕНТ: Тя вече е стара.
ПЕТЪР: Така ли. Колко стара?
КЛИЕНТ: Стара, косата и е бяла.
ПЕТЪР: Има ли семейство, мъж, деца?
КЛИЕНТ: Няма никой, сама е, не е в тоя дворец.
ПЕТЪР: А къде е?
КЛИЕНТ: Някаква малка къща, накрая на гората.
ПЕТЪР: Какво се е случило с двореца?
КЛИЕНТ: Не знам, изгорял е, няма го.
ПЕТЪР: Добре, сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3, искам да оставиш душата да те пренесе в онази случка от този минал живот, който има най-голямо значение за този минал живот. 1...2...3...
КЛИЕНТ: Била е сама, не е създала дом и семейство, важно е.
ПЕТЪР: Каква е причината да не е създала семейство, дом?
КЛИЕНТ: Тя е искала така, след като е изгорял дворецът, тя е искала така. Загубила е всичко в тоя период.
ПЕТЪР: Добре, сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 искам да оставиш душата ти да те пренесе в онази случка от този минал живот, който има най-голямо значение за настоящия ти живот. 1...2...3... Така лекичко, светло ли е, тъмно ли е, открито ли е, закрито ли е, как се усещаш там?
КЛИЕНТ: Успехът, успяла е в нещо.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане, в какво е успяла.
КЛИЕНТ: Запазила е човещина, не знам, не мога да си го обясня.
ПЕТЪР: По-скоро не може да го обясниш с думи, но иначе го усещаш нали? С какво тази случка е важна за настоящия ти живот?
КЛИЕНТ: Че мога да се справя, че бурите в живота се преодоляват.
ПЕТЪР: Как ?
КЛИЕНТ: Така го усещам, че със смирение. Тая стара жена е много смирена, приела е живота такъв, какъвто е.
ПЕТЪР: Добре, позволи твоята душа да ти покаже момента на смъртта, без да влизаш в него. Просто разбери как умира тази жена.
КЛИЕНТ: От старост, спокойна смърт, ненасилствена, естествена...
ПЕТЪР: Продължи нагоре, издигни се над този минал живот, по-лека по-спокойна и се насочи там, където душите отиват, когато не са в тяло. Там може да те посрещне някой, може и да не те посрещне. Издигни се все по-лека, по-спокойна, по-отпусната, може да използваш дървения кръст, да призовеш водач да ти помогне в прехода. Само апостол Павел ли (тя го познава от предишната ни среща)?
КЛИЕНТ: Да, същият.
ПЕТЪР: Поздрави го, благодари му че се появява.
КЛИЕНТ: Доволен е, че ме вижда.
ПЕТЪР: Има ли още нещо, което е добре да знаеш от този минал живот, който сега видя?
КЛИЕНТ: Че нещата се променят.
ПЕТЪР: Каква беше причината сега да видим точно този минал живот.
КЛИЕНТ: Как да разбера, да повярвам.
ПЕТЪР: В какво?
КЛИЕНТ: Че всичко има смисъл.
ПЕТЪР: Продължи нагоре с апостол Павел, какво се случва там?
КЛИЕНТ: Тупа ме по гърба.
ПЕТЪР: Нещо говорите ли си?
КЛИЕНТ: Води ме на някъде, вървим по въздуха. Чувствам се много добре.
ПЕТЪР: Лека, спокойна.
КЛИЕНТ: Да, казва, че ще ме заведе при някакви хора. Имам му пълно доверие, не знам къде е. Отваря се някаква врата и виждам някаква маса с мъже, стари мъже. Той нещо им казва за мен, някои ме гледат намръщено, някои усмихнато.
ПЕТЪР: Кои са тези мъже, знаеш ли?
КЛИЕНТ: Не знам.
ПЕТЪР: Ама приятели ли са, неприятели ли са?
КЛИЕНТ: Не, те имат него общо с него.
ПЕТЪР: Какво им е общото?
КЛИЕНТ: Някакви книги има пред тях. Гласят се нещо да ме питат.
ПЕТЪР: Какво те питат?
КЛИЕНТ: Дали съм доволна, че ги виждам. Някои ме гледат намръщено, започвам да изпитвам ... Че искам да си отида оттам, но знам че не трябва, не може. Да, един ми каза, да не се страхувам.
ПЕТЪР: После как се развива ситуацията? Първата мисъл образ колко са мъжете?
КЛИЕНТ: 5-6
ПЕТЪР: 6 със апостолът или?
КЛИЕНТ: Сега заставам срещу тях сама, всичките са срещу мен.
ПЕТЪР: Какво правите?
КЛИЕНТ: Изпитвам много странни чувства.
ПЕТЪР: Можеш ли да ги облечеш в думи?
КЛИЕНТ: Има неща, от които се срамувам и други, от които съм доволна. Помагала съм, това е нещото, което ме кара да съм добре. Питат ме за живоD1а ми, някои са намусени, някои не. Едните ми създават спокойствие, другите ме плашат. Не знам кои са.
ПЕТЪР: В същност първата мисъл, образ или усещане нека да отговори на следния въпрос - Каква е целта на този разговор?
КЛИЕНТ: Трябва да направя равносметка. Сега започват да идват и други хора там. Иска ми се да избягам от там.
ПЕТЪР: Просто защото те плашат ли.
КЛИЕНТ: Не, не искам да ги има тия хора там.
ПЕТЪР: А те другите хора какви са?
КЛИЕНТ: Различни, мъже, жени, деца. Те искат да слушат разговора.
ПЕТЪР: Да, така правят.
КЛИЕНТ: Всъщност тези 5-мата не се съпротивляват, разрешено е, позволено е. Да.
ПЕТЪР: Как продължава разговорът между вас по-нататък?
КЛИЕНТ: Те между тях си имат разногласия, някои казват положителни неща, някои не могат да решат, нещо като на везни, на кантар.
ПЕТЪР: Какво трябва да решат?
КЛИЕНТ: Къде трябва да отида аз. Да, те това искат да решат. Обзема ме безразличие, Не ме е страх вече.
ПЕТЪР: Какво решават?
КЛИЕНТ: Че доброто, което съм направила е повече от лошото.
ПЕТЪР: Къде отиваш после?
КЛИЕНТ: Да, единият ми казва да отворя вратата и да тръгвам. Не знам как ми го казва, усещам го.
ПЕТЪР: Къде отиваш после?
КЛИЕНТ: Някаква градина с много рози.
ПЕТЪР: Какво има там?
КЛИЕНТ: Едно момче, той ме чака на една пейка (въпросният починал, който тя познава от настоящия си живот).
ПЕТЪР: Сам ли е, има ли други души около него?
ПЕТЪР: Има и други души.
КЛИЕНТ: Казва ми, че ме е чакал през цялото време. Колко е засмян, доволен е, че ме вижда.
ПЕТЪР: Той беше ли в този последния живот, който видяхме.
КЛИЕНТ: Не
ПЕТЪР: Каква е причината той да не е бил там?
КЛИЕНТ: Казва ми че вече няма да се разделяме, води ме някъде между пътеките. Аз съм знаела, че той ще ме чака. Смее се, че много съм се забавила. Там не съм баба, на еднаква възраст сме пак.
ПЕТЪР: После какво се случва?
КЛИЕНТ: Не знам къде ме води, не искам да знам, някъде вървим през пътеки, фонтани.
ПЕТЪР: Добре, стигате там, до където той те води, как изглежда това място?
КЛИЕНТ: Една друга врата, друга бяла врата на края на пътеката, казва, че там трябва да отидем, да му имам доверие, явно е дошъл да ме вземе, но трябва да се върнем там.
ПЕТЪР: Кой те чака, първата мисъл?
КЛИЕНТ: Неговата майка виждам от другата страна, има и други, не всички ги познавам.
КЛИЕНТ: Неговата майка, която познаваш от сегашния живот?
КЛИЕНТ: Да, но там не му е майка. Но аз знам, че това е тя.
ПЕТЪР: Кои други души познаваш там? Усети ги, огледай ги, кои други от тези души познаваш от сегашния си живот.
КЛИЕНТ: Не, други не ги познавам. Тя ми взе вниманието.
ПЕТЪР: Колко са другите души?
КЛИЕНТ: Малко, около 10.
ПЕТЪР: Това гроздът ти ли е? Близките души?
КЛИЕНТ: Да, като някакво семейство, те са свързани помежду си.
ПЕТЪР: А ти?
КЛИЕНТ: И ние с него сме част от това семейство.
ПЕТЪР: Какво ви обединява?
КЛИЕНТ: Не знам, не сме точно всички еднакви, има някакви различия, но чувствам се добре там.
ПЕТЪР: Какво ви прави едно семейство?
КЛИЕНТ: Не мога да си го обясня. Но знам, че там трябва да стоим.
ПЕТЪР: Пренеси се напред до момента, в който взимаш решение да се върнеш отново в сегашния живот, как взимаш това решение?
КЛИЕНТ: Малко с недоверие, хем ми се иска да се върна, хем не. Не ми се иска да ги оставям. Да ето, той ме убеждава (познатия от сегашния живот), че пак ще се срещнем.
ПЕТЪР: Ти ли искаш да се върнеш по твое решение, или заради някой друг се връщаш на Земята?
КЛИЕНТ: Не, аз не искам да се връщам.
ПЕТЪР: А по каква причина се връщаш тогава?
КЛИЕНТ: Да, това е трябва да се върна.
ПЕТЪР: Кое го налага?
КЛИЕНТ: Трябва да преживея това, че трябва да понеса нещата, такива каквито са. Не знам и той иска да се върна.
ПЕТЪР: Добре, решаваш, че ще върнеш. После какво се случва?
КЛИЕНТ: Той иска да ми покаже, че и с това трябва да се справя, че мога да се справя. Те ме зареждат с нещо.
ПЕТЪР: Първата мисъл, образ, усещане – с какво те зареждат.
КЛИЕНТ: Дават ми сила. Убеждават ме, че мога да се справя.
ПЕТЪР: Запомни това усещане за сила, че можеш да се справиш, запомни го с ума, душата, тялото си. Продължи напред, после какво се случва?
КЛИЕНТ: Знам, че пак ще се срещнем, с майка му – не, само с него.
КЛИЕНТ: Тези от семейството, те казват, че ще продължим на друго място, че няма да се върнем при тях. Нашите уроци са по-различни при тях.
ПЕТЪР: Пренеси се до мястото, където избираш живота и новото си тялото. Къде правиш този избор, как правиш този избор?
КЛИЕНТ: Ами виждам, че съм нерешителна, че не искам да се раждам, знам, че трябва обаче. Знам, че трябва, за да стигна до края.
ПЕТЪР: Какво значи края?
КЛИЕНТ: За да започнем с него отначало на друго място, трябва да минем този етап. Той е преди мен, сега съм аз.
ПЕТЪР: Какъв е планът за настоящия ти живот. Какви са уроците ти?
КЛИЕНТ: Да оставям нещата, такива, каквито са. Сложно е.
ПЕТЪР: Какви други уроци взимаш?
КЛИЕНТ: Покорство и смирение. Трябва да приема нещата.
ПЕТЪР: Какви други уроци взимаш за сегашния живот.
КЛИЕНТ: Много интересно. Хем апатия, хем че безразличието трябва да го превърна в енергия, не трябва да съм безразлична към събитията.
ПЕТЪР: А какво да правиш?
КЛИЕНТ: Да не се опитвам да ги променям, но и да не ги оставям. Много сложно. Да не се чувствам безпомощна, но трябва да преживея нещата такива. Някаква сила има. Нещо ще стане.
ПЕТЪР: Какво се разбирате с Д. Ф. (починалата душа) за сегашния ти живот, какво се уговаряте преди да влезеш в тялото си.
КЛИЕНТ: Това е искал да ми покаже, че трябва да стигна до края и да вярвам, че пак там някъде ще ме чака.
ПЕТЪР: В следващ живот ще бъдете ли пак?
КЛИЕНТ: Да.
ПЕТЪР: Всъщност той ще те чака накрая?
КЛИЕНТ: Той нарочно ме е оставил.
ПЕТЪР: Защо?
КЛИЕНТ: Така ми е казал, че иска да наблюдава отстрани дали ще се справя със всичко.
ПЕТЪР: Какво ще ти помогне да се справиш?
КЛИЕНТ: Той ме зарежда по някакъв начин, той ми дава тия сили, увереността, че мога да стигна докрай. Но интересно не виждам деца, няма никой. Това е уговорка между мен и него, някак като съревнование го виждам.
ПЕТЪР: Помоли там някъде да се появи душата, която познаваш като твоя син в сегашния ти живот. Какво се разбирате с тази душа?
КЛИЕНТ: Това е някакъв млад мъж, много различен от него.
ПЕТЪР: За първи път ли се виждате, имали ли сте друг живот?
КЛИЕНТ: Не знам, но може би да.
ПЕТЪР: Какво се разбирате? Кой е урокът? Каква е причината той да избере теб като своя майка?
КЛИЕНТ: Силата, която съм обещала, че мога да стигна до края, тази сила ще предам на сина ми.
ПЕТЪР: А теб той на каква ще те научи?
КЛИЕНТ: На вяра, взаимно се допълваме, аз давам на него, той на мен. Защо го виждам в бяло сина ми? С бяла туника? Той е учител, това дете, по-скоро мъж.
ПЕТЪР: Трябва ли да знаеш още нещо за тази душа, как ще се развие животът му?
КЛИЕНТ: Той е просветен. Знаел е че, чрез него ще успея да стигна до края.
ПЕТЪР: Виж дали има други души, с която е важно да видиш своята уговорка?
КЛИЕНТ: Не.
ПЕТЪР: Разгледай сегашния си предстоящ живот. Кои са, какви са събитията към края на живота ти?
КЛИЕНТ: Пак пожари виждам, нещо ще се изпепели пред очите ми. Да, когато стигна до там, това е.
ПЕТЪР: Има ли още нещо, което е важно да знаеш за настоящия си живот?
КЛИЕНТ: Не мога да променям събитията, но аз съм обещала, че трябва да го издържа това изпитание.
ПЕТЪР: Какво може да ти помогне да издържиш това изпитание?
КЛИЕНТ: Да вярвам, че той е до мен и ме чака. Да, усмихна се.
ПЕТЪР: Иска ли Д.Ф. да ти каже нещо на сбогуване?
КЛИЕНТ: Казва, че винаги ми е вярвал и ще се справя. Някак си като на шега го е направил да си отиде. Като все едно – странно. Като все едно иска да наблюдава отстрани като съревнование, да ми покаже, че мога. Много странно и се смее.
ПЕТЪР: Иска ли още нещо да ти каже така на сбогуване?
КЛИЕНТ: Ощипа ме по бузата, както винаги правеше.
ПЕТЪР: Добре просто му кажи до нови срещи, сбогувайте се.
Знаеш, че след малко ще преброя от 1 до 5 и ще се върнеш тук, освежена, ободрена, запазила тази си сила, вяра. Преди това искам да сключим едно споразумение между твоето съзнание и подсъзнание да запомни всичко това, което чу, видя и усети и да го приложи под най-добрия начин, форма в настоящия ти живот.
С благодарност към Д. Любомирова, която набра текста.
още случаи...
