Срещи с Духовните си водачи - завръщане към цялостността...

Има няколко различни теории за „Духовните водачи“, описани от водещите изследователи на пътуването извън тяло. Лично аз предпочитам да мисля „духовните водачи“ за част от нас – от душата ни, която е останала „горе“, която не се е преродила в тялото ни, за да ни закриля и напътства.
Ето какво споделя моя клиентка след среща с нейният водач: „ ...Чувството беше невероятно, не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Въпреки, че моята водачка не беше от най приказливите, съм изключително благодарна на Петър, че ме срещна с нея!!! Чувствах я изключително близка, все едно тя е част от мен, все едно е висшето ми аз. Тя беше толкова възвишена, мъдра и толкова забравена от мен. Напомни ми, че трябва да я чувам със сърцето си. Даде ми предмет с който мога да я викам, когато имам нужда и вече знам, че не съм сама в моето духовно развитие. Знам че е там някъде и винаги ще ми помогне и вече знам как да я чувам! Явно не съм готова все още да видя минал свой живот и после разбрах, че съм имала нужда точно от това – да се срещна с моя духовен водач!”
И друга моя клиентка сподели: „Като че ли се слях със своята отдавна липсваща част от себе си, запълних празнотата и усетих пълно спокойствие.“
От началото на 2013 година наблюдавам известно раздвижване при духовните водачи. Появяват се все по-често в регресиите на хората, без да сме ги викали, представят се с имената си ( например: Ава, П(В)ердана, Лео, Милия, Самуил, Ниро...и т.н.) и дават ценни съвети и отговори на много въпроси, задават нови въпроси, а понякога дори влизат в детайли като диктуват по стъпки как моята клиентка да отпусне малко контрола.
Ето какво каза П(В)ердана на моята клиентка: „Знам, че ти е трудно (М: започна изведнъж да ми говори, даже някак си през моите гласни струни форсира думите и започва да набира скорост). Знам, че за тебе това е най-големият урок – да се научиш да се отпускаш. За други хора отпускането е противопоказно, но за теб това е урокът, това е целта! Защото си прекалено натегната. Прекалено се опитваш да контролираш не само себе си, но и околните, включително децата си. С това влияеш негативно и на другите, за съжаление. Важно е и да си го простиш, защото ти го знаеш. Много добре знаеш как влияеш на другите, но си прости и знай, че трябва просто да се стремиш да постигнеш обратното, да не контролираш хората, да ги оставиш. Защото този контрол невинаги е директен, той понякога е толкова косвен и деликатен, че другите страдат без да знаят откъде им е дошло. Затова на първо място трябва да си простиш, тъй като ти знаеш за това и се обвиняваш.“
Има много различни теории, описващи духовните водачи, но като цяло повечето са съгласни с това, че това са същества, които пазят и напътстват в житейския ни път. Моето наблюдение е, че водачите подхождат различно към различните хора, според техния личен избор за настоящи им живот. Някой водачи са намръщени, майтапчии, нежни, грижовни, обидчиви, някои не искат дори да се появяват, а други както видяхме по-горе директно диктуват нужното на човека знание.
Ето какво споделя С. след нейната среща с водача й: „Първата среща с водача ми бе по време на семинара „Мисията на моя живот“, воден от Петър. Беше кратка среща, даде ми два уреда за връзка с него и една много голяма старинна книга. Приличаше на сърдито старче. Беше облечен в черни дрехи и с една много странна шапка, прилича на тези шапки на художниците. Не искаше да говори, каза ми, че си знам какво да правя. Тогава ме изненада и леко ядоса дори.
Тогава още не знаех какво страхотно чувство за хумор има и колко добре ще се чувствам при всяка наша среща. Винаги се шегува, много е начетен, интелигентен и тактичен. Когато го извикахме за съвет и помощ по време на втората ми регресия, на моето скрито и спокойно местенце той пристъпваше бавно и много спокойно, навлизаше в моята територия зачитайки моето условие за скатаност. Веднъж дори ми каза, че съм глупава, но го каза с толкова любов и разбиране, искайки да ми помогне да разбера грешките си.
С моят водач винаги се чувствам спокойна, сигурна, щастлива. Всеки път когато имам въпроси е на линия. Много се забавлявам с него. Последният път ми даде онази странна шапка казвайки ми, че в нея има тайни, но няма да ми ги каже сега. Много ми е трудно всеки път когато трябва да се разделим, обикновено той си тръгва пръв след като му благодарим, без много емоции.“
Както виждаме водачите „говорят“ с нас по различни комуникационни канали: някои използват мисли, образи, усещания, някои показват картини или директно завеждат душата в някой минал живот и им показват онова, което имат нужда да видят. Съществува възможността да не можем „да чуем“ водача си. Ето част от срещата на И. с нейната фея-водач:
И.: Не мога да я чуя... тя ми говори с мисли, но аз не мога да я чуя. (разплаква се)
П.: Добре, попитай я как може И. да чуе своята фея?
И.: ...
П.: да, поплачи си...всичко е на ред...
И.: ...
П.: Какво ти казва? Кой е най-добри начин И. да чуе водача си?
И.: Като слушам себе си...
П.: А...Как може И. да развие умението да слуша себе си?
И.: ...
П.: Има ли някой, който може да й помогне да развие това умение?
И.: Да правя това, което си помисля!
П.: Какво спира И. да прави това, което си помисли?
И.: Другите
П.: Кое може да помогне на И. да преодолее другите?
И.: Когато престана да мисля за всички останали
П.: Кое може да ти помогне да мислиш за всички...
И.: Да се освободя...
П.: Кой е най-добрия начин за И. да се освободи?
И.: Да се освободя от мисълта, че мога да помогна на всички около мен!...“
Моите най-любими водачи са онези, които са весели и не се взимат „на сериозно“. Ето какво сподели О. по време на своята среща:
„При срещите си с водача, основното им послание беше, че много добре знам какво правя, какво е призванието и посоката ми в живота. Един вид „Имаш нашата благословия, просто продължавай!“ . Водачът ми постоянно се шегуваше, заливаше се от смях и ме гъделичкаше. Примерно приемаше образа на rasta man, със специфичната коса на плитки или на някое животно и правеше смешни физиономии, когато го питах нещо, тресейки се весело от смях. Цялостното му послание бе „Стига си ме питал, знаеш много добре какво да правиш и как да живееш!“. Когато го питах защо Небето не ми помага при преодоляването на известни мои трудности, намигайки ми каза: „Лесно е с помощ, но знаеш, че нарочно те оставяме да се справиш сам. Така е по-ценно!“.
Винаги водача дава точно онази информация, от която има нужда съответния човек. Рядко дава повече или по-малко. Всяка среща с него или нея е съобразно завръщане към нашата единна цялост...
А готов(а) ли за такава среща ;)
Още статии...
Ето какво споделя моя клиентка след среща с нейният водач: „ ...Чувството беше невероятно, не може да се опише с думи, трябва да се изживее. Въпреки, че моята водачка не беше от най приказливите, съм изключително благодарна на Петър, че ме срещна с нея!!! Чувствах я изключително близка, все едно тя е част от мен, все едно е висшето ми аз. Тя беше толкова възвишена, мъдра и толкова забравена от мен. Напомни ми, че трябва да я чувам със сърцето си. Даде ми предмет с който мога да я викам, когато имам нужда и вече знам, че не съм сама в моето духовно развитие. Знам че е там някъде и винаги ще ми помогне и вече знам как да я чувам! Явно не съм готова все още да видя минал свой живот и после разбрах, че съм имала нужда точно от това – да се срещна с моя духовен водач!”
И друга моя клиентка сподели: „Като че ли се слях със своята отдавна липсваща част от себе си, запълних празнотата и усетих пълно спокойствие.“
От началото на 2013 година наблюдавам известно раздвижване при духовните водачи. Появяват се все по-често в регресиите на хората, без да сме ги викали, представят се с имената си ( например: Ава, П(В)ердана, Лео, Милия, Самуил, Ниро...и т.н.) и дават ценни съвети и отговори на много въпроси, задават нови въпроси, а понякога дори влизат в детайли като диктуват по стъпки как моята клиентка да отпусне малко контрола.
Ето какво каза П(В)ердана на моята клиентка: „Знам, че ти е трудно (М: започна изведнъж да ми говори, даже някак си през моите гласни струни форсира думите и започва да набира скорост). Знам, че за тебе това е най-големият урок – да се научиш да се отпускаш. За други хора отпускането е противопоказно, но за теб това е урокът, това е целта! Защото си прекалено натегната. Прекалено се опитваш да контролираш не само себе си, но и околните, включително децата си. С това влияеш негативно и на другите, за съжаление. Важно е и да си го простиш, защото ти го знаеш. Много добре знаеш как влияеш на другите, но си прости и знай, че трябва просто да се стремиш да постигнеш обратното, да не контролираш хората, да ги оставиш. Защото този контрол невинаги е директен, той понякога е толкова косвен и деликатен, че другите страдат без да знаят откъде им е дошло. Затова на първо място трябва да си простиш, тъй като ти знаеш за това и се обвиняваш.“
Има много различни теории, описващи духовните водачи, но като цяло повечето са съгласни с това, че това са същества, които пазят и напътстват в житейския ни път. Моето наблюдение е, че водачите подхождат различно към различните хора, според техния личен избор за настоящи им живот. Някой водачи са намръщени, майтапчии, нежни, грижовни, обидчиви, някои не искат дори да се появяват, а други както видяхме по-горе директно диктуват нужното на човека знание.
Ето какво споделя С. след нейната среща с водача й: „Първата среща с водача ми бе по време на семинара „Мисията на моя живот“, воден от Петър. Беше кратка среща, даде ми два уреда за връзка с него и една много голяма старинна книга. Приличаше на сърдито старче. Беше облечен в черни дрехи и с една много странна шапка, прилича на тези шапки на художниците. Не искаше да говори, каза ми, че си знам какво да правя. Тогава ме изненада и леко ядоса дори.
Тогава още не знаех какво страхотно чувство за хумор има и колко добре ще се чувствам при всяка наша среща. Винаги се шегува, много е начетен, интелигентен и тактичен. Когато го извикахме за съвет и помощ по време на втората ми регресия, на моето скрито и спокойно местенце той пристъпваше бавно и много спокойно, навлизаше в моята територия зачитайки моето условие за скатаност. Веднъж дори ми каза, че съм глупава, но го каза с толкова любов и разбиране, искайки да ми помогне да разбера грешките си.
С моят водач винаги се чувствам спокойна, сигурна, щастлива. Всеки път когато имам въпроси е на линия. Много се забавлявам с него. Последният път ми даде онази странна шапка казвайки ми, че в нея има тайни, но няма да ми ги каже сега. Много ми е трудно всеки път когато трябва да се разделим, обикновено той си тръгва пръв след като му благодарим, без много емоции.“
Както виждаме водачите „говорят“ с нас по различни комуникационни канали: някои използват мисли, образи, усещания, някои показват картини или директно завеждат душата в някой минал живот и им показват онова, което имат нужда да видят. Съществува възможността да не можем „да чуем“ водача си. Ето част от срещата на И. с нейната фея-водач:
И.: Не мога да я чуя... тя ми говори с мисли, но аз не мога да я чуя. (разплаква се)
П.: Добре, попитай я как може И. да чуе своята фея?
И.: ...
П.: да, поплачи си...всичко е на ред...
И.: ...
П.: Какво ти казва? Кой е най-добри начин И. да чуе водача си?
И.: Като слушам себе си...
П.: А...Как може И. да развие умението да слуша себе си?
И.: ...
П.: Има ли някой, който може да й помогне да развие това умение?
И.: Да правя това, което си помисля!
П.: Какво спира И. да прави това, което си помисли?
И.: Другите
П.: Кое може да помогне на И. да преодолее другите?
И.: Когато престана да мисля за всички останали
П.: Кое може да ти помогне да мислиш за всички...
И.: Да се освободя...
П.: Кой е най-добрия начин за И. да се освободи?
И.: Да се освободя от мисълта, че мога да помогна на всички около мен!...“
Моите най-любими водачи са онези, които са весели и не се взимат „на сериозно“. Ето какво сподели О. по време на своята среща:
„При срещите си с водача, основното им послание беше, че много добре знам какво правя, какво е призванието и посоката ми в живота. Един вид „Имаш нашата благословия, просто продължавай!“ . Водачът ми постоянно се шегуваше, заливаше се от смях и ме гъделичкаше. Примерно приемаше образа на rasta man, със специфичната коса на плитки или на някое животно и правеше смешни физиономии, когато го питах нещо, тресейки се весело от смях. Цялостното му послание бе „Стига си ме питал, знаеш много добре какво да правиш и как да живееш!“. Когато го питах защо Небето не ми помага при преодоляването на известни мои трудности, намигайки ми каза: „Лесно е с помощ, но знаеш, че нарочно те оставяме да се справиш сам. Така е по-ценно!“.
Винаги водача дава точно онази информация, от която има нужда съответния човек. Рядко дава повече или по-малко. Всяка среща с него или нея е съобразно завръщане към нашата единна цялост...
А готов(а) ли за такава среща ;)
Още статии...