В хармония с природата....
Това е минал живот на моя клиентка (07.17.2012г.), която се върна много отдавна „ има само един континент...“ за да види най-важния за нея урок в сегашния си живот: „Приеми нещата, които не можеш да промениш...“
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ Африка, възрастен човек, мъж, който държи пръчка, важен за хората, племето, малко сме, има промяна, трябва да отидем някъде... спряла съм пред нещо...чакат ме, но аз не съм сигурна...разчитат на мен... не бягаме от нещо, просто търсим място, където да живеем...климатът се е променил...
Петър: „ Пусни се напред във този минал живот...намирате ли такова място“
Клиент: „ Не продължавам с тях...не знам защо... нямам достъп до тази информация...
Петър: „ Как изглеждаш?“
Клиент: „ Възрастен мъж с тъмна кожа, имам огърлица със зъби от лъв... водя ги... като че аз съм... познанието... да отговарям на въпроси...имам връзка с информация...дават ми се отговори... когато остана сам...
Петър: „ Коя година е...век?
Клиент: „ не ги броим... 300 или някоя... северна Африка...има само един континент...близо съм до сегашен Египет
Петър: „ Имате ли връзка с други хора? Племена?
Клиент: „ Не точно, сами сме...имаме връзка с други същества, те ми дават информация, знам, усещам я... мисля че са високи и бели, почти прозрачни, много добронамерени...
Петър: „ Разкажи ми за начина ви на живот там?
Клиент: „ Били сме на много „удобно място“, малко сме като семейство, и сме в хармония с природата... няма йерархия... нямаме важна роля в живота, просто сме в хармония – тя е целта на живота ни... Имаме малко село от много странни къщи, като сламени типита...имаме общо място в което прекарваме повечето време, където всеки прави нещо, което е полезно за другите... хармонично, спокойно е... събираме се под дървета, готвим, правим инструменти... говорим си с други същества и помежду си телепатично... показват ни неща, за които сами не се сещаме...казват, че са ни братя... просто са от друго място...не е физическо, или поне толкова плътно физическо...просто ги усещаме...те ни учат как да говорим със Земята... тя е живо същество, която диша и съществува заедно с нас... като сестричка ни е...обичам я, да говорим с нея...
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш в някоя важна случка, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Сам съм... тъмно е... открито е...под звездите...показвам им нещо, което нямам право да кажа, нещо, което много важно, това е денят в който ставам водач, или „комуникатор“, тази информация ми е дадена от съществата, с които комуникираме, защото съм помолила за него, било е важно за спасяването на...нямам информация...
Петър: „ Какво е било важно са спасиш? Първата мисъл...“
Клиент: „ Земята...не да спася, да помогна, да предотвратя... не аз , а ние, ние сме едно същество с хората от племето... дърветата са различни...като чадъри от големи листа, които са с навита на спирала кора и листата ставата за ядене, в същото време утоляват и жаждата...служат ни много...от тях си правим къщи... дърветата намаляват...става нещо странно с планетата, променя се климата...може би това е нещо като рана в тази област, ние сме искали да я излекуваме... и реките намаляват и водата влиза навътре е земята...
Петър: „ Какво е причинило тази промяна на планетата?“
Клиент: „ Други същества, неканени...такива, които искат да живеят с нас на Земята...искат да вземат нещо от нея...кръвта й... искаме да ги спрем... не успяваме... имат в себе си имат недобронамерено усещане, което ние нямаме... искаме помощ, но идва само информация, казват че това е пътят който трябва да извървим заедно със Земята... това ме успокоява...приемам, че трябва да се случи...
Петър: „ Сега просто разгледай този живот и виж дали случка образ ще ти направи впечатление...разкажи ми...
Клиент: „ Ядосана съм...за първи път изпитвам това усещане... Осъзнавам, че не мога да променя нещо, което е лошо... трябва да го оставя да се случи... не мога да разбера, защо трябва да приема положителното в отрицателната ситуация... искам да се боря с това, но не ми е дадено, оставям другите, оставам на мястото... не съм се предала, имам надежда, че мога да променя нещо...
Петър: „ Можеш ли да направиш нещо?
Клиент: „ Не, не искам да го променя, не мога да го приема...
Петър: „ Какво се случва по-натам...
Клиент: „ Напускам тялото си, докато планетата умира...умирам с нея... просто напускам тялото си, докато тази част на планетата умира - няма вода, няма живот, дървета, цветя... тя пак е жива ама е всмукала в себе си живота... като пустиня е... това е важната случка...
Петър: „ Какво е посланието от тази случка за сегашния живот на Ж.?“
Клиент: „ Да се примиря, с това което не мога да променя... Да приемам урока на другите, без да се опитвам да го променя... Мога да възстановя връзката си със Земята като се оставя да я усещам...мога да го покажа и на другите хора...
Петър: „ Ако имаше послание от този минал живот към настоящия ти живот, как би звучало то?“
Клиент: „ Примири се с нещата, които не можеш да промениш... Възможно е хората да живеят в хармония с природата...
още случаи...
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ Африка, възрастен човек, мъж, който държи пръчка, важен за хората, племето, малко сме, има промяна, трябва да отидем някъде... спряла съм пред нещо...чакат ме, но аз не съм сигурна...разчитат на мен... не бягаме от нещо, просто търсим място, където да живеем...климатът се е променил...
Петър: „ Пусни се напред във този минал живот...намирате ли такова място“
Клиент: „ Не продължавам с тях...не знам защо... нямам достъп до тази информация...
Петър: „ Как изглеждаш?“
Клиент: „ Възрастен мъж с тъмна кожа, имам огърлица със зъби от лъв... водя ги... като че аз съм... познанието... да отговарям на въпроси...имам връзка с информация...дават ми се отговори... когато остана сам...
Петър: „ Коя година е...век?
Клиент: „ не ги броим... 300 или някоя... северна Африка...има само един континент...близо съм до сегашен Египет
Петър: „ Имате ли връзка с други хора? Племена?
Клиент: „ Не точно, сами сме...имаме връзка с други същества, те ми дават информация, знам, усещам я... мисля че са високи и бели, почти прозрачни, много добронамерени...
Петър: „ Разкажи ми за начина ви на живот там?
Клиент: „ Били сме на много „удобно място“, малко сме като семейство, и сме в хармония с природата... няма йерархия... нямаме важна роля в живота, просто сме в хармония – тя е целта на живота ни... Имаме малко село от много странни къщи, като сламени типита...имаме общо място в което прекарваме повечето време, където всеки прави нещо, което е полезно за другите... хармонично, спокойно е... събираме се под дървета, готвим, правим инструменти... говорим си с други същества и помежду си телепатично... показват ни неща, за които сами не се сещаме...казват, че са ни братя... просто са от друго място...не е физическо, или поне толкова плътно физическо...просто ги усещаме...те ни учат как да говорим със Земята... тя е живо същество, която диша и съществува заедно с нас... като сестричка ни е...обичам я, да говорим с нея...
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш в някоя важна случка, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Сам съм... тъмно е... открито е...под звездите...показвам им нещо, което нямам право да кажа, нещо, което много важно, това е денят в който ставам водач, или „комуникатор“, тази информация ми е дадена от съществата, с които комуникираме, защото съм помолила за него, било е важно за спасяването на...нямам информация...
Петър: „ Какво е било важно са спасиш? Първата мисъл...“
Клиент: „ Земята...не да спася, да помогна, да предотвратя... не аз , а ние, ние сме едно същество с хората от племето... дърветата са различни...като чадъри от големи листа, които са с навита на спирала кора и листата ставата за ядене, в същото време утоляват и жаждата...служат ни много...от тях си правим къщи... дърветата намаляват...става нещо странно с планетата, променя се климата...може би това е нещо като рана в тази област, ние сме искали да я излекуваме... и реките намаляват и водата влиза навътре е земята...
Петър: „ Какво е причинило тази промяна на планетата?“
Клиент: „ Други същества, неканени...такива, които искат да живеят с нас на Земята...искат да вземат нещо от нея...кръвта й... искаме да ги спрем... не успяваме... имат в себе си имат недобронамерено усещане, което ние нямаме... искаме помощ, но идва само информация, казват че това е пътят който трябва да извървим заедно със Земята... това ме успокоява...приемам, че трябва да се случи...
Петър: „ Сега просто разгледай този живот и виж дали случка образ ще ти направи впечатление...разкажи ми...
Клиент: „ Ядосана съм...за първи път изпитвам това усещане... Осъзнавам, че не мога да променя нещо, което е лошо... трябва да го оставя да се случи... не мога да разбера, защо трябва да приема положителното в отрицателната ситуация... искам да се боря с това, но не ми е дадено, оставям другите, оставам на мястото... не съм се предала, имам надежда, че мога да променя нещо...
Петър: „ Можеш ли да направиш нещо?
Клиент: „ Не, не искам да го променя, не мога да го приема...
Петър: „ Какво се случва по-натам...
Клиент: „ Напускам тялото си, докато планетата умира...умирам с нея... просто напускам тялото си, докато тази част на планетата умира - няма вода, няма живот, дървета, цветя... тя пак е жива ама е всмукала в себе си живота... като пустиня е... това е важната случка...
Петър: „ Какво е посланието от тази случка за сегашния живот на Ж.?“
Клиент: „ Да се примиря, с това което не мога да променя... Да приемам урока на другите, без да се опитвам да го променя... Мога да възстановя връзката си със Земята като се оставя да я усещам...мога да го покажа и на другите хора...
Петър: „ Ако имаше послание от този минал живот към настоящия ти живот, как би звучало то?“
Клиент: „ Примири се с нещата, които не можеш да промениш... Възможно е хората да живеят в хармония с природата...
още случаи...
