Среща с починал близък
В. Дойде при мен преди две години, когато видяхме за първи път неин минал живот. При втората ми среща тя имаше желание да се срещне със своя партньор. Нейният любим беше напуснал нашият свят преди 11 дни. Смъртта му е била бърза и неочаквана.
Обикновено категорично отказвам среща с починали, понеже те са силно емоционални и човека има огромно желание да разбере колкото може повече за смъртта. От книгите на Майкъл Нютън знам, че отнема повече време на душа, която е напуснала тялото си да „се спре“ на едно място. Обикновено тези души обикалят пространства, които са харесвали или им се назначават някакви „дейности“ в астралния свят. Тези фактори често пречат на търсещия да се отпусне и да следва процеса. Подобен беше случая на В. , но тя успя да получи информация. Приятно четене.
В: "Усещам някакво треперене."
П: "Къде?"
В: "Около очите."
П: "...Защото се опитваш да го видиш най-вероятно. Опитай се да не го виждаш, да го усещаш..."
В: "Аз не искам да ми трепери, а то ми трепери." /това е проявление на силната емоция, което се проявява под формата на усещане на в тялото/
П: "Ок! Добре! Следвай го! Нека опитаме друго нещо. Искам да си представиш, В., как се пренасяш на някое друго място, в реалния живот. Може да си била там или пък да е фантазно място, някоя планина, поле, гора... Кое място си избираш?"
В: "Не мога да разбера, защото не спира да ми трепери. Искам да го спра и само като говоря сякаш ме стиска нещо."
П: "Добре, не се опитвай да го спреш! Какво причинява това треперене?"
В: " Притеснение!"
П: "От какво?"
В: "От това, че все едно, аз искам да видя нещо и не мога да го видя, и ще се разочаровам."
П: "Добре, разбирам те! Абсолютно нормално е да се притесняваш. Искам да усетиш или да си представиш как се приближаваш към един водопад от светлина. Светлината може да е всякаква. Нека твоята душа усети и да си представи каква точно светлина има нужда душата ти, за да се успокои. Просто си представи как влизаш в този водопад сега и остави тази светлина да отмие всичко - очаквания, притеснение, мисълта за разочарование... Нека леко и спокойно този водопад от светлина да отмие всичко, което пречи на В. да получи информация в момента."
В: "Лицето ми трепти и аз не го правя..."
П: "Добре, разбирам те!"
В: "Не знам защо така се получава...."
П: "От притеснението... Всичко е наред! Можеш ли да усетиш водопада, да си го представиш?"
В: "Не мога..."
П: "Добре, какво ти пречи?"
В: "Напрежението около очите ми! Цялото лице...., имам чувството, че ми трепери всичко."
П: "Да, обаче външно не трепери нищо. Дишай дълбоко! По-дълбоко! Издишай това напрежение от лицето. Издишай напрежението от челото, от веждите... Издишай напрежението от очите, от лицето. Издишай напрежение и вдишай спокойствие... Вдишай спокойствие и издишай цялото напрежение. Вдишай спокойствие и издишай цялото напрежение. Вложи тази енергия в желание да видиш форма. Използвай тласъка, използвай тази искра без да искаш, без да очакваш резултат. Използвай тази искра сега отново като преброя от 1 до 3, и когато кажа 3 да позволиш на душата да те пренесе в онова време, пространство, което е подходящо В. да се срещне със своя духовен водач.
В: "Продължава да ми трепери! Като.... ток е все едно"
П: "Ок. Какво може да помогне на В. това усещане да премине?"
В: "Може да ми дадеш превръзката."
П: "Съгласен съм! Ето превръзката! Дишай! Добре... Леко, спокойно... Как е лицето?"
В: "Малко по-добре!"
П: "Добре, затихва значи, утихва. Успокой се... Остави далечното присъствие на твоя духовен водач да ти изпрати спокойствие... Усети спокойствието как обхваща краката, тялото, ръцете, лицето, главата... Как те отпуска.... Нека това спокойствие те води към срещата с него.. Сега ще преброя от 1 до 3, и когато кажа 3, може да се пренесеш при своя духовен водач... 1...2...3...
В: "Все едно на лента ми се въртят някакви..., спомени ли са, ... отделни моменти."
П: "Къде? ...Първата мисъл, усещане.. Какво преминава на тази лента?"
В: "Гледки все едно.."
П: "Аааа, ооо... това се случва на много хора, просто избери една гледка! Какво си избра?"
В: "Аз го гледам отгоре."
П: "Добре! Спусни се надолу!... Какво е това място? Планина ли е, гора ли е?"
В: "Да!"
П: "Спусни се надолу! Избери си някое място."
В: "Пътека дълга има....., като някакво малко такова градче."
П: "Към градчето ли вървиш или излизаш от него?"
В: "Аз съм в него."
П: "Ти си в него. Добре. Какво ти се иска да направиш там?"
В: "Да отида в планината все едно..."
П: "Давай, тръгни към планината! Леко и спокойно тръгни към планината, където те очаква твоя духовен водач. Остави това усещане за спокойствие да те води."
В: "Все едно като светлина се появява..."
П: "Добре!"
В: "...На земята..., и не може да се превърне в нищо все едно. Постоянно ме води."
П: "Какъв цвят е?"
В: "Светло, бяло и жълто такова."
П: "Какво е усещането към тази светлина?"
В: "Все едно жена..., дълга бяла коса и е прозрачна."
П: "Попитай тази жена, тя ли е духовният водач на В.? Първата мисъл.."
В: "Мммм..., не ми казва нищо! Само си е разперила ръцете срещу мене."
П: "Какво е чувството?"
В: "Мм, наелектризиращо едно такова.."
П: "Зарежда те с енергия? Приятно ли е, неприятно ли е?"
В: "Тя постоянно го прави това!"
П: "Попитай я каква е причината да прави това? Първата мисъл..."
В: "Ние не си говориме! ... Тя само това прави!"
П: "Добре... Каква е причината да не можете да си говорите?"
В: "Аз!"
П: "Какво пречи на В. да чуе тази жена?"
В: "Напрежение, очакване.."
П: "Мхм.., разбирам! Как може В да се освободи от тези усещания сега?"
В: "Не знам....!"
П: "Може ли да помолиш тази жена да те освободи от тези усещания?"
В: "Да!"
П: "Помоли я да те освободи от това усещане за напрежение, очакване..., сега!"
В: "Ами тя нищо не казва, ама....."
П: "Чудесно! Остави я да те освободи! Имаме време много, просто я остави да те освободи!"
В: "Показва ми само някакви работи."
П: "Какво ти показва?"
В: "Бяла роза! Бебе като на снимка от ехограф! Стена! Не ми дава! Все едно виждам постоянно някакви неща..., бели на черен фон, като прозрачни."
П: "Мхм.."
В: "Все едно съм в небето горе. Виждам някакви души, които бродят."
П: "Каква е причината да ти показва тези неща сега?"
В: "Като изцеление все едно."
П: "Добре!"
П: "Явно е част от процеса."
В: "Все едно ми е рано да получа информация."
П: "Хм..."
В: "Виждам мъж с шапка.., като сянка. Само като сянка... Все едно виждам някакви моменти. Гледки такива - на реки, планини.., виждам момче с риза.., синя и слънчеви очила."
П: "Кое е това момче, знаеш ли? Познаваш ли го?"
В: "Прилича ми на И./душата, която търсим/ ама е различен."
П: "С какво е различен?"
В: "Косата му е различна."
П: "Може ли да си поговорим с него?"
В: "Ммм.., хем да, хем не... Прави едно и също."
П: "Какво прави?"
В: "Ами обръща се все едно като към камера."
П: "Какво иска да ти покаже с това?"
В: "..Че е хубаво..!"
П: "Попитай това момче,... първата мисъл, образ, усещане..., И. ли е това?"
В: "Мхм."
П: "Какво друго може да ти каже той?"
В: "Казва ми да си мълча."
П: "Добре, поговорете си двамата тогава!"
В: "Само ми показва някакви неща - някакви сгради, кораби, като все едно екскурзовод."
П: "Ок, какво иска да покаже с това?"
В: "Показва хора, неща, паметник все едно.."
П: "Хм..."
В: "Не е в България!"
П: "Мхм..."
В: "Изчезна! И само виждам някакви места като на снимки."
П: "Мхм..
В: "Гари..., сгради, коли. Къщи.... Добре ми е там, аз знам, че той е там."
П: "Първата мисъл, образ, усещане, какво е това място?"
В: "Някакъв град!"
П: "На Земята или..?"
В: "Не знам, хем е на земята, хем не... Май не! Но е много спокойно! Там все едно хората са на екскурзия. И няма много хора." /Това е пространството, което Майкъл Нютон описва като мястото, където посрещат душата което се отдели от тялото. Някоя друга душа ни посреща и ни „развежда наоколо“/
П: "Помоли душата на И. да ни обърне три минути внимание! Възможно ли е това да се случи сега?"
В: "Той е зает!"
П: "Кога ще бъде свободен?"
В: "Не знам."
П: "Кога ще може да комуникира с В.?"
В: "Все едно ми показва някакъв път."
В: "Да вървя натам и тогава ще стигна."
П: "Давай....!"
В: "Той ми го сочи."
П: "Давай!"
В: "Аз не мога да се обърна...И той прави едно и също нещо.."
П: "Колко е дълъг този път в земно време?"
В: "2-3 .."
П: "Какво?"
В: "Той ми го казва..."
П: "2-3 месеца,дни или години?"
В: "Само 2-3 показва с пръст. Показва на хората, на ляво, на дясно, прегръща ме и казва: Трябва да тръгвам, че бързам. Намига ми..!"
П: "Иска ли да ти каже нещо преди да се разделите?"
В: "...Че ме обича!"
П: "Кога отново ще се видите?"
В: "Скоро!"
П: "В земно време?"
В: "Е , сега не мога да ти кажа (така казва)."
П: "Искаш ли да го попиташ нещо друго, да му кажеш нещо ти?"
В: "Ами той тръгва...!"
П: "Сега на тръгване..!"
В: "Не знам,.... много неща..., не знам кое е най-подходящото..."
В: "И той ми вика: Хайде казвай, че бързам! ......Че ще се чуем..."
П: "Как В. да се свързва с него?"
В: "Той си хвана такси." /Душата на И. явно има много задачи да върши, тъй като скоро се е отделила от тялото си. /
П: "Уаауу... Пусни, пусни го, В."
В: "Той не тръгва, седи си вътре."
П: "Пусни го В.!"
В: "Ми той не иска..!"
П: "Може би има нещо, което иска да ти доразкаже, да ти каже...."
В: "Казва, че ще ме чака някъде."
П: "Къде?"
В: "Е там..., и тръгна вече по мост.."
П: "Ок.."
В: "Вече го виждам в далечината, махам му.."
В: "И той ми маха."
П: "Сега може ли да се появи духовният водач на В.? Просто помоли духовният си водач да се появи там сега!"
В: "Идва май!"
П: "Какво идва?"
В: "Мъж, старец."
П: "Как изглежда?"
В: "С шлифер, бежав, шапка, това е духовния ми водач, този с шапката."
П: "Аааа, дето се опитваше да се появи преди малко..."
В: "Дааа....!"
П: "Първата мисъл, усещане..."
В: "Какво го притесняваш (ми казва)? Има си работа!"
П: "Да!"
В: "Ама той такъв, много възрастен."
П: "Първата мисъл, усещане... Как се казва твоя водач?"
В: "Каръл, Джак, едно от двете."
П: "Кое от двете?"
В: "И двете! Той се казва Каръл-Джак!"
П: "Чудесно!"
П: "Попитай Каръл-Джак, кой е най-важният урок за В. на земята?"
В: "Кара ми се нещо, ама не мога да разбера какво ми казва.."
П: "Каква е причината да не може В. да разбере?"
В: "Физически някак си не мога да се успокоя, не психически!"
П: "Какво може да помогне на В. да се успокои физически сега?"
В: "Казва да ядеш повече..!"/смее се/
П: "Ти се смееш, ама физически наистина е прав!"
В: ".... Да си почивам.., да не излизам толкова ми се кара... Ние сме на някаква улица,... на същата улица дето И. тръгна."
П: "Добре! Попитай Каръл-Джак, И. ли е сродната ти душа?"
В: "Естествено!"
П: "Били ли сте заедно преди?"
В: "Казва: май да!"
П: "Ще се срещнете ли пак?"
В: "Какви тъпи въпроси ми задаваш!?"
П: "Мхм.., може ли конкретен отговор?"
В: "Ама.., той ми го казва това!"
П: "Да, да..., разбирам!"
В: "Той е много смешен!"
П: "Попитай Каръл-Джак В. ли е избрала да се случи това?"
В: "НЕ!"
П: "А кой?"
В: "Все едно е той/Карл-Джак/!"
П: "Как е взел решението той?"
В: "Да се науча!"
П: "Ти да се научиш?! На какво?"
В: "Ще видиш!/казва от името на водача/"
П: "Кога?"
В: "Скоро!"
П: "В земно време, моля! Колко скоро?"
В: "Не иска да казва!"
П: "Добре, добре. Знам, че като казва скоро, трябва да питам. Добре! Ти имаш ли нещо да питаш Каръл-Джак?"
В: "Защо е толкова строг? Ще разбереш....!"
П: "Добре!"
В: "Така го казва....., много е смешен, обаче. Как го казва, все едно ще покаже някакъв знак.
П: "Ааааа, ок, ок...,чудесно, чудесно..!"
В: "И аз..., все едно го питам нещо....Аз го питам...., ха, той се хваща за главата.."
П: "Какво го питаш?"
В: "Аз го питам дали ще се срещнем с И. пак в това време? И той се хваща за главата!"
П: "Какво иска да ти каже с този жест?"
В: "Вика: Ох, ...да!"
П: "Под каква форма?"
В: "Все едно много искам да знам."
П: "Мхм."
П: "То това е от началото."
П: "Добре! Иска ли Каръл-Джак да ти каже нещо на теб сега?"
В: "Гали ме по косата...., но вика: Спокойно."
П: "Какво е чувството?"
В: "Спокойно!"
П: "Запомни това чувство винаги! Запомни го с тялото, с душата си...! И помоли Каръл-Джак да ти остави предмет за връзка, с който по-лесно можеш да се свързваш с него.."
В: "Шапката си даде!"
П: "Хм... Чудесно! От тук нататък В. всеки път, когато искаш, ще можеш да се свържеш с него и ще използваш тази шапка като пряк път към него. И той ако може, ще се появява да си говорите, да си общувате."
В: "Той не ми казва: Ще се видим пак!"
П: "И аз така си мисля. Има ли нещо, което Каръл-Джак иска да ти каже преди да се разделим с него?"
В: "Той ми каза, че вече е стар. Ама вика: Мога още!"
П: "Ясно!"
П: "Питай Каръл-Джак колко стара душа е В.?"
В: "Само така ми прави и вика: Колко въпроси само задаваш! Каза: Много!"
П: "Добре! Какво да прави В. от тук нататък с живота си?"
В: "Да пътува...., само това!"
П: "Добре!"
В: "Изморен е вече!"
П: "Благодари му за времето, вниманието, за всичко, което ти каза и което не ти каза. Пожелай му до нови срещи!"
В: "Целуна ме, потупа ме по рамото.., и ми вика: Хайде!"
Ето какво сподели В. няколко дни след срещата с душата на И.: "Чрез регресията можем да видим,че нищо на този свят не е наше притежание и не е толкова малко и ограничено нашето време, не е всичко сега . От регресията си сега разбрах ,че истинските чувства не си отиват никога и любовта е вечна магия ( която няма обяснение ) .Когато загубиш най- близкия ти човек регресията ти помага да видиш и да усетиш ,че човешките отношения не само тук и на Земята и само глупак би повярвал на това.Това усещане от не известното те кара да настръхваш всеки път и да откриваш себе си.Благодаря на Петър , че ме срещна с любимия ми човек ,, защото "раят" е там където си ти ,независимо в кой свят сме . Остава само един ден пак да сме заедно - другото се живее . Нали ще съм с него - В."
С благодарност към човека, който набра текста!
Още случаи...
Обикновено категорично отказвам среща с починали, понеже те са силно емоционални и човека има огромно желание да разбере колкото може повече за смъртта. От книгите на Майкъл Нютън знам, че отнема повече време на душа, която е напуснала тялото си да „се спре“ на едно място. Обикновено тези души обикалят пространства, които са харесвали или им се назначават някакви „дейности“ в астралния свят. Тези фактори често пречат на търсещия да се отпусне и да следва процеса. Подобен беше случая на В. , но тя успя да получи информация. Приятно четене.
В: "Усещам някакво треперене."
П: "Къде?"
В: "Около очите."
П: "...Защото се опитваш да го видиш най-вероятно. Опитай се да не го виждаш, да го усещаш..."
В: "Аз не искам да ми трепери, а то ми трепери." /това е проявление на силната емоция, което се проявява под формата на усещане на в тялото/
П: "Ок! Добре! Следвай го! Нека опитаме друго нещо. Искам да си представиш, В., как се пренасяш на някое друго място, в реалния живот. Може да си била там или пък да е фантазно място, някоя планина, поле, гора... Кое място си избираш?"
В: "Не мога да разбера, защото не спира да ми трепери. Искам да го спра и само като говоря сякаш ме стиска нещо."
П: "Добре, не се опитвай да го спреш! Какво причинява това треперене?"
В: " Притеснение!"
П: "От какво?"
В: "От това, че все едно, аз искам да видя нещо и не мога да го видя, и ще се разочаровам."
П: "Добре, разбирам те! Абсолютно нормално е да се притесняваш. Искам да усетиш или да си представиш как се приближаваш към един водопад от светлина. Светлината може да е всякаква. Нека твоята душа усети и да си представи каква точно светлина има нужда душата ти, за да се успокои. Просто си представи как влизаш в този водопад сега и остави тази светлина да отмие всичко - очаквания, притеснение, мисълта за разочарование... Нека леко и спокойно този водопад от светлина да отмие всичко, което пречи на В. да получи информация в момента."
В: "Лицето ми трепти и аз не го правя..."
П: "Добре, разбирам те!"
В: "Не знам защо така се получава...."
П: "От притеснението... Всичко е наред! Можеш ли да усетиш водопада, да си го представиш?"
В: "Не мога..."
П: "Добре, какво ти пречи?"
В: "Напрежението около очите ми! Цялото лице...., имам чувството, че ми трепери всичко."
П: "Да, обаче външно не трепери нищо. Дишай дълбоко! По-дълбоко! Издишай това напрежение от лицето. Издишай напрежението от челото, от веждите... Издишай напрежението от очите, от лицето. Издишай напрежение и вдишай спокойствие... Вдишай спокойствие и издишай цялото напрежение. Вдишай спокойствие и издишай цялото напрежение. Вложи тази енергия в желание да видиш форма. Използвай тласъка, използвай тази искра без да искаш, без да очакваш резултат. Използвай тази искра сега отново като преброя от 1 до 3, и когато кажа 3 да позволиш на душата да те пренесе в онова време, пространство, което е подходящо В. да се срещне със своя духовен водач.
В: "Продължава да ми трепери! Като.... ток е все едно"
П: "Ок. Какво може да помогне на В. това усещане да премине?"
В: "Може да ми дадеш превръзката."
П: "Съгласен съм! Ето превръзката! Дишай! Добре... Леко, спокойно... Как е лицето?"
В: "Малко по-добре!"
П: "Добре, затихва значи, утихва. Успокой се... Остави далечното присъствие на твоя духовен водач да ти изпрати спокойствие... Усети спокойствието как обхваща краката, тялото, ръцете, лицето, главата... Как те отпуска.... Нека това спокойствие те води към срещата с него.. Сега ще преброя от 1 до 3, и когато кажа 3, може да се пренесеш при своя духовен водач... 1...2...3...
В: "Все едно на лента ми се въртят някакви..., спомени ли са, ... отделни моменти."
П: "Къде? ...Първата мисъл, усещане.. Какво преминава на тази лента?"
В: "Гледки все едно.."
П: "Аааа, ооо... това се случва на много хора, просто избери една гледка! Какво си избра?"
В: "Аз го гледам отгоре."
П: "Добре! Спусни се надолу!... Какво е това място? Планина ли е, гора ли е?"
В: "Да!"
П: "Спусни се надолу! Избери си някое място."
В: "Пътека дълга има....., като някакво малко такова градче."
П: "Към градчето ли вървиш или излизаш от него?"
В: "Аз съм в него."
П: "Ти си в него. Добре. Какво ти се иска да направиш там?"
В: "Да отида в планината все едно..."
П: "Давай, тръгни към планината! Леко и спокойно тръгни към планината, където те очаква твоя духовен водач. Остави това усещане за спокойствие да те води."
В: "Все едно като светлина се появява..."
П: "Добре!"
В: "...На земята..., и не може да се превърне в нищо все едно. Постоянно ме води."
П: "Какъв цвят е?"
В: "Светло, бяло и жълто такова."
П: "Какво е усещането към тази светлина?"
В: "Все едно жена..., дълга бяла коса и е прозрачна."
П: "Попитай тази жена, тя ли е духовният водач на В.? Първата мисъл.."
В: "Мммм..., не ми казва нищо! Само си е разперила ръцете срещу мене."
П: "Какво е чувството?"
В: "Мм, наелектризиращо едно такова.."
П: "Зарежда те с енергия? Приятно ли е, неприятно ли е?"
В: "Тя постоянно го прави това!"
П: "Попитай я каква е причината да прави това? Първата мисъл..."
В: "Ние не си говориме! ... Тя само това прави!"
П: "Добре... Каква е причината да не можете да си говорите?"
В: "Аз!"
П: "Какво пречи на В. да чуе тази жена?"
В: "Напрежение, очакване.."
П: "Мхм.., разбирам! Как може В да се освободи от тези усещания сега?"
В: "Не знам....!"
П: "Може ли да помолиш тази жена да те освободи от тези усещания?"
В: "Да!"
П: "Помоли я да те освободи от това усещане за напрежение, очакване..., сега!"
В: "Ами тя нищо не казва, ама....."
П: "Чудесно! Остави я да те освободи! Имаме време много, просто я остави да те освободи!"
В: "Показва ми само някакви работи."
П: "Какво ти показва?"
В: "Бяла роза! Бебе като на снимка от ехограф! Стена! Не ми дава! Все едно виждам постоянно някакви неща..., бели на черен фон, като прозрачни."
П: "Мхм.."
В: "Все едно съм в небето горе. Виждам някакви души, които бродят."
П: "Каква е причината да ти показва тези неща сега?"
В: "Като изцеление все едно."
П: "Добре!"
П: "Явно е част от процеса."
В: "Все едно ми е рано да получа информация."
П: "Хм..."
В: "Виждам мъж с шапка.., като сянка. Само като сянка... Все едно виждам някакви моменти. Гледки такива - на реки, планини.., виждам момче с риза.., синя и слънчеви очила."
П: "Кое е това момче, знаеш ли? Познаваш ли го?"
В: "Прилича ми на И./душата, която търсим/ ама е различен."
П: "С какво е различен?"
В: "Косата му е различна."
П: "Може ли да си поговорим с него?"
В: "Ммм.., хем да, хем не... Прави едно и също."
П: "Какво прави?"
В: "Ами обръща се все едно като към камера."
П: "Какво иска да ти покаже с това?"
В: "..Че е хубаво..!"
П: "Попитай това момче,... първата мисъл, образ, усещане..., И. ли е това?"
В: "Мхм."
П: "Какво друго може да ти каже той?"
В: "Казва ми да си мълча."
П: "Добре, поговорете си двамата тогава!"
В: "Само ми показва някакви неща - някакви сгради, кораби, като все едно екскурзовод."
П: "Ок, какво иска да покаже с това?"
В: "Показва хора, неща, паметник все едно.."
П: "Хм..."
В: "Не е в България!"
П: "Мхм..."
В: "Изчезна! И само виждам някакви места като на снимки."
П: "Мхм..
В: "Гари..., сгради, коли. Къщи.... Добре ми е там, аз знам, че той е там."
П: "Първата мисъл, образ, усещане, какво е това място?"
В: "Някакъв град!"
П: "На Земята или..?"
В: "Не знам, хем е на земята, хем не... Май не! Но е много спокойно! Там все едно хората са на екскурзия. И няма много хора." /Това е пространството, което Майкъл Нютон описва като мястото, където посрещат душата което се отдели от тялото. Някоя друга душа ни посреща и ни „развежда наоколо“/
П: "Помоли душата на И. да ни обърне три минути внимание! Възможно ли е това да се случи сега?"
В: "Той е зает!"
П: "Кога ще бъде свободен?"
В: "Не знам."
П: "Кога ще може да комуникира с В.?"
В: "Все едно ми показва някакъв път."
В: "Да вървя натам и тогава ще стигна."
П: "Давай....!"
В: "Той ми го сочи."
П: "Давай!"
В: "Аз не мога да се обърна...И той прави едно и също нещо.."
П: "Колко е дълъг този път в земно време?"
В: "2-3 .."
П: "Какво?"
В: "Той ми го казва..."
П: "2-3 месеца,дни или години?"
В: "Само 2-3 показва с пръст. Показва на хората, на ляво, на дясно, прегръща ме и казва: Трябва да тръгвам, че бързам. Намига ми..!"
П: "Иска ли да ти каже нещо преди да се разделите?"
В: "...Че ме обича!"
П: "Кога отново ще се видите?"
В: "Скоро!"
П: "В земно време?"
В: "Е , сега не мога да ти кажа (така казва)."
П: "Искаш ли да го попиташ нещо друго, да му кажеш нещо ти?"
В: "Ами той тръгва...!"
П: "Сега на тръгване..!"
В: "Не знам,.... много неща..., не знам кое е най-подходящото..."
В: "И той ми вика: Хайде казвай, че бързам! ......Че ще се чуем..."
П: "Как В. да се свързва с него?"
В: "Той си хвана такси." /Душата на И. явно има много задачи да върши, тъй като скоро се е отделила от тялото си. /
П: "Уаауу... Пусни, пусни го, В."
В: "Той не тръгва, седи си вътре."
П: "Пусни го В.!"
В: "Ми той не иска..!"
П: "Може би има нещо, което иска да ти доразкаже, да ти каже...."
В: "Казва, че ще ме чака някъде."
П: "Къде?"
В: "Е там..., и тръгна вече по мост.."
П: "Ок.."
В: "Вече го виждам в далечината, махам му.."
В: "И той ми маха."
П: "Сега може ли да се появи духовният водач на В.? Просто помоли духовният си водач да се появи там сега!"
В: "Идва май!"
П: "Какво идва?"
В: "Мъж, старец."
П: "Как изглежда?"
В: "С шлифер, бежав, шапка, това е духовния ми водач, този с шапката."
П: "Аааа, дето се опитваше да се появи преди малко..."
В: "Дааа....!"
П: "Първата мисъл, усещане..."
В: "Какво го притесняваш (ми казва)? Има си работа!"
П: "Да!"
В: "Ама той такъв, много възрастен."
П: "Първата мисъл, усещане... Как се казва твоя водач?"
В: "Каръл, Джак, едно от двете."
П: "Кое от двете?"
В: "И двете! Той се казва Каръл-Джак!"
П: "Чудесно!"
П: "Попитай Каръл-Джак, кой е най-важният урок за В. на земята?"
В: "Кара ми се нещо, ама не мога да разбера какво ми казва.."
П: "Каква е причината да не може В. да разбере?"
В: "Физически някак си не мога да се успокоя, не психически!"
П: "Какво може да помогне на В. да се успокои физически сега?"
В: "Казва да ядеш повече..!"/смее се/
П: "Ти се смееш, ама физически наистина е прав!"
В: ".... Да си почивам.., да не излизам толкова ми се кара... Ние сме на някаква улица,... на същата улица дето И. тръгна."
П: "Добре! Попитай Каръл-Джак, И. ли е сродната ти душа?"
В: "Естествено!"
П: "Били ли сте заедно преди?"
В: "Казва: май да!"
П: "Ще се срещнете ли пак?"
В: "Какви тъпи въпроси ми задаваш!?"
П: "Мхм.., може ли конкретен отговор?"
В: "Ама.., той ми го казва това!"
П: "Да, да..., разбирам!"
В: "Той е много смешен!"
П: "Попитай Каръл-Джак В. ли е избрала да се случи това?"
В: "НЕ!"
П: "А кой?"
В: "Все едно е той/Карл-Джак/!"
П: "Как е взел решението той?"
В: "Да се науча!"
П: "Ти да се научиш?! На какво?"
В: "Ще видиш!/казва от името на водача/"
П: "Кога?"
В: "Скоро!"
П: "В земно време, моля! Колко скоро?"
В: "Не иска да казва!"
П: "Добре, добре. Знам, че като казва скоро, трябва да питам. Добре! Ти имаш ли нещо да питаш Каръл-Джак?"
В: "Защо е толкова строг? Ще разбереш....!"
П: "Добре!"
В: "Така го казва....., много е смешен, обаче. Как го казва, все едно ще покаже някакъв знак.
П: "Ааааа, ок, ок...,чудесно, чудесно..!"
В: "И аз..., все едно го питам нещо....Аз го питам...., ха, той се хваща за главата.."
П: "Какво го питаш?"
В: "Аз го питам дали ще се срещнем с И. пак в това време? И той се хваща за главата!"
П: "Какво иска да ти каже с този жест?"
В: "Вика: Ох, ...да!"
П: "Под каква форма?"
В: "Все едно много искам да знам."
П: "Мхм."
П: "То това е от началото."
П: "Добре! Иска ли Каръл-Джак да ти каже нещо на теб сега?"
В: "Гали ме по косата...., но вика: Спокойно."
П: "Какво е чувството?"
В: "Спокойно!"
П: "Запомни това чувство винаги! Запомни го с тялото, с душата си...! И помоли Каръл-Джак да ти остави предмет за връзка, с който по-лесно можеш да се свързваш с него.."
В: "Шапката си даде!"
П: "Хм... Чудесно! От тук нататък В. всеки път, когато искаш, ще можеш да се свържеш с него и ще използваш тази шапка като пряк път към него. И той ако може, ще се появява да си говорите, да си общувате."
В: "Той не ми казва: Ще се видим пак!"
П: "И аз така си мисля. Има ли нещо, което Каръл-Джак иска да ти каже преди да се разделим с него?"
В: "Той ми каза, че вече е стар. Ама вика: Мога още!"
П: "Ясно!"
П: "Питай Каръл-Джак колко стара душа е В.?"
В: "Само така ми прави и вика: Колко въпроси само задаваш! Каза: Много!"
П: "Добре! Какво да прави В. от тук нататък с живота си?"
В: "Да пътува...., само това!"
П: "Добре!"
В: "Изморен е вече!"
П: "Благодари му за времето, вниманието, за всичко, което ти каза и което не ти каза. Пожелай му до нови срещи!"
В: "Целуна ме, потупа ме по рамото.., и ми вика: Хайде!"
Ето какво сподели В. няколко дни след срещата с душата на И.: "Чрез регресията можем да видим,че нищо на този свят не е наше притежание и не е толкова малко и ограничено нашето време, не е всичко сега . От регресията си сега разбрах ,че истинските чувства не си отиват никога и любовта е вечна магия ( която няма обяснение ) .Когато загубиш най- близкия ти човек регресията ти помага да видиш и да усетиш ,че човешките отношения не само тук и на Земята и само глупак би повярвал на това.Това усещане от не известното те кара да настръхваш всеки път и да откриваш себе си.Благодаря на Петър , че ме срещна с любимия ми човек ,, защото "раят" е там където си ти ,независимо в кой свят сме . Остава само един ден пак да сме заедно - другото се живее . Нали ще съм с него - В."
С благодарност към човека, който набра текста!
Още случаи...
