“Приемам любовта в живота си“
По ваша молба качвам тук едно мое пътуване в 4 мои минали животи. Воден съм от първата ми ученичка. Много съм й благодарен за чудесното водене. Освен най-важния минал живот я помолих да ме върна в онзи минал живот, в който се крие причината, поради която съм избрал да не изпитвам обич в сегашния си живот. При въвеждането ми в залата на хрониките аз избрах две хроники, и дете бяха важни за мен.
Водещ: Какво виждаш? Какво усещаш?
Петър: Битка
Водещ: Къде се намираш?
Петър: Бойно поле, но съм на друго място едновременно, защото си взех две хроники, и двете са важни за настоящи ми живот.
Водещ: добре, в този момент избери първия, който ти идва в главата
Петър: Мъжкия
Водещ: Добре пренеси се в него. Какво усещаш
Петър: Тежка битка... пръст...прохладно е... черен рицар на кон
Водещ: С кого се биете
Петър: Не знам...хора която не трябва да са там
Водещ: Каква е твоята задача в тази битка?
Петър: Да победя ;) Аз съм виждал края на този живот в друга моя регресия. Това са кръстоносните походи. сега просто съм по в началото на този живот. По-млад съм. Не съм виждал тази част от него. Аз като някакъв капитан, майор, аз ги водя, отговарям за битката. Аз затова се сражава с черният рицар. Той е главнокомандващ на лошата армия. Той е на кон, с такива, сещаш ли като на рицарите, когато са на турнири? Копие... и се засилва към мен. Аз съм на земята със меч.
Водещ: Виждаш ли знака, герба на другата дърва?
Петър: Червено перо на черната броня.
Водещ: Каква е идеологията ти?
Петър: А не това не е моето перо. Това е неговото перо. Така е облечен... Аз съм облечен като рицар в броня , бяло наметало с червен кръст на гърдите, като кръстоносец.
Водещ: А твоята идеология каква е ? Защо се биеш?
Петър: За да освободим земята от нашествениците. Това е Божи гроб. Те не трябва да са тук.
Водещ: Къде се намираш? На територията на коя сегашна държава?
Петър: Турция. Константинопол...Града е под обсада. Все едно сме проникни вече в града и самия им цар, черния рицар е влязъл вече в боя. Усещане за бойно поле на открито.
Водещ: Коя е годината?
Петър: 13... и някоя ...23 примерно
Водещ: Кой побеждава?
Петър: Той ме наръгва много лошо е рамото. Ние побеждаваме.
Водещ: Оцеляваш ли?
Петър: Да. Спасява ме рус мъж, мой лейтенант. Той убива черния рицар. Познавам го в сегашния ми живот този мъж. Той е близък приятел от скоро. Но съм ранен много лошо в рамото. Това е края на битките в този живот. Повече не се завръщам на бойното поле.
Водещ: Как продължава живота ти?
Петър: Имам си замък. Аз тази част съм я виждал преди. Има си жена, която ме обичам имам и народ, който работи за мен и много ме обича, защото аз ходя да ора нивите им с тях. И си споделяме мъките и радостите.
Водещ: Сам ли живееш?
Петър: Не, имам жена, но не можем да имаме деца
Водещ: Каква е причината?
Петър: Нещо в мен...в спермата ми не е наред. Не мога да имам деца...Не съм бил годен за много неща в този живот. Не съм годен за битка, защото са ме ранили, не съм годен за баща, за щото не мога да ги произведа . Но съм годен за уравление. Имам една парче земя. След кръстоносните походи сме си разпределили парче земя.
Водещ: На територията на коя държава е?
Петър: Сърбия? Хърватска? Някъде там е.
Водещ: А ти къде си роден?
Петър: Аз съм англичанин. Но не искам да се връщам там. Аз обичам балканите. И в други животи съм бил пак тук.
Водещ: Добре. Щастлив ли си там?
Петър: Примирил съм се. Нямам какво да искам повече. Не точно щастие, просто знам, че не мога да постигна повече. Живота иначе е прекрасен, приятен.
Водещ: Хайде сега да се върнем в детството ти в същия онзи минал живот. Някъде към 12тата ти година. Къде си?
Петър: В някакъв замък. По стълби с дървен меч, тренирам, уча се да се бия.
Водещ: Къде?
Петър: Англия. Южна Великобритания
Водещ: С кого се биеш?
Петър: Имам учител.
Водещ: Погледни го в очите. Познаваш ли този човек в настоящия си живот?
Петър: ДА познавам го... казвам името му с сегашния живот. И си мисля по същото време: “Смешно ми е, защото и в сегашния ми живот това момче е близък приятел и ме учи на много неща по неговия си странен овнешки начин, но много ми помага ;)„
Водещ: Какви са отношенията ти с родителите?
Петър: Имам родители, но нямат значение. Не са ми важни. Баща ми е войн, а майката е тиха спокойна жена.
Водещ: Кой се грижи за теб?
Петър: Моя учител. Аз прекарвам много време с него. Той ме учи и на други неща...за звездите, билките, времената. Това може би е повлияно от вчерашния ми разговор с една приятелка. Тя ми разказваш как прабългарскте войски са печелили само „Невъзможни бити“. С магия каза тя. Та и аз имам усещането че в този минал живот моя учител ми показвал точно това – как да контролирам ветровете и предизвикам буря, или как да помоля за силно слънце, което са изтощи враговете ми преди битка. На такива неща ме учи ;)
Водещ: Усвояваш ли стихии? Кои?
Петър: Вятъра, мога да повикам дъжд... и други
Водещ: Как те учи?
Петър: Просто ставаш вятъра и му задаваш нова посока. Аз това съм го правил вече в сегашния си живот. Първо го приемам, усещам посоката му, после започвам да го следвам, сливам се с него и му задавам нова посока. И после го освобождавам.
Водещ: Мини няколко години напред. Към 18тата ти годишнина?
Петър: Глупости... пиене, ядене, жени...
Водещ: Какво ти е отношението към жените?
Петър: Просто забавление
Водещ: Ти виждаш ли смисъл в такъв начин на живот?
Петър: Не, ама точно затова го правя. Все едно се наслаждавам за последно на живота преди да замина на битка. Знам, че битките започват и няма да мога повече да правя това. Това отговаря точно на събитията в момента в настоящият ми живот. В момент са чувствам, че искам „да си поживея.“ . Имам усещането, че скоро ще започна да правя нещо важно (като битката в миналия ми живот) и това ще свърши.
Водещ: Сега ще преброя от 1 до 3 и ти ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за сегашния ти живот. 1...2...3...
Петър: Заминавам, стая, много красива жена, която много обичам. Аз си тръгвам, избирам друг път, битка, бягам от нея?
Водещ: Каква е причината да избереш битката пред нея?
Петър: Внушил съм си, че е важно, че трябва да се бия. Трябва някой да освободи това място. Става въпрос за Божи гроб. Аз вярвам, че моите умения могат да помогнат за освобождението на тази земя.
Водещ: Какво е значението на това място за теб?
Петър: Не искам тъмните сили да го владеят !
Водещ: Ти приемаш ли тъмните сили в себе си?
Петър: ДА, това съм ги познавал добре. Той ме е научил – учителя ми. Аз това се опитвам да й обясня на момичето – че аз имам цел, задача, нещо такова... Все едно казвам, че в момента не в време за любов, а е време за война.
Водещ: Какво се случва?
Петър: Разбивам сърцето й... жени се за друг...аз съм съкрушен и точно зареди това не съм искал по-късно да се върна обратно в Англия и съм останал на Балканите
Водещ: Обичал ли си я?
Петър: С цялото си сърце
Водещ: Какво е важното за теб в тази случка за настоящия ти живот?
Петър: Стига толкова битки... време е за любов...
Водещ: Има ли нещо друго важно за теб в този, което още искаш да видиш?
Петър: Не.
Следва издигане от тялото и процес на връщане в другия живот (взе две хроники).
Петър: Азия, ама съм европейка
Водещ: Какво правиш там?
Петър: Нямам идея, като че ли мъжа ми работи там.
Водещ: Как минават дните ти в Азия
Петър: Нищо не правя, забавлявам се, хода говоря си с хората, нещо като оризена плантация. Мъжа ми я управлява. Аз нищо не правя. Лекичко е, приятно е.
Водещ: Какво е значението на този живот за сегашният ти живот?
Петър: Спокойствието. Не се грижа за нищо. Знам, че днес ще стана и нямам никакви задължения. Пускам се потока на деня и го оставям той да ме води. Това е 16-17 век някъде.
Водещ: Пренеси се в най-важната случка. Сега. Какво се случва?
Петър: Тъмно е ... Загубих се в нищото...
Водещ: Пренеси се в случка около 18тата ти година.
Петър: Град, двуетанжни каменни къщи. Добре облечена съм, сладка кокетка...
Водещ: Омъжена ли си ?
Петър: Не.Сгодена съм.
Водещ: По любов ли си сгодена.
Петър: Ммм Не. Уредено е всичко. Хубав е човека, държи се добре с мен. Нямам какво да искам повече от него.
Водещ: Ти щастлива ли си от този уреден брак.
Петър: Носи ми спокойствие. Нямам нищо против.
Водещ: Има ли друг човек в живота, който си обичала
Петър: Не
Водещ: Какви са взаимоотношенията с родителите.
Петър: Просто така е редно. Добри са отношенията. Нямам нищо против правилата, което е интересно. Просто съм приел нещата такива, каквито са.
Водещ: Какви емоции ти носи това?
Петър: Абсолютно спокоен съм. Някой друг се грижи за мен. Абсолютно безгрижен. Всеки ден е различен. Правя каквто ми дойде. Знам че съпруга ми е добър човек. Обича да танцува. Валс и някакви други танци с много хора
Водещ: Каква е задачата ти в този живот?
Петър: да ми покаже живот в който аз не съм контролирал нищо. Изцяло съм се оставила мъжа ми да ми осигури всичко, а просто съм се носила по течението на живота. Това е посланието от този живот към настоящия ми живот.
Водещ: Имаш ли деца в този живот?
Петър: Отново не. Имам пак нещо физиологично при мен.
Водещ: Има ли нещо друго от този живот?
Петър: Просто съм на една люлка, слънчево, много спокойно, приятно...
Водещ: Усети как люлката те люлее и с полъха на вятъра се изтегляш нагоре...
Следва въвеждане в живот в който се корени причината за желанието ти да си сам в настоящи ти живот.
Петър: Отново живот, от който също съм виждал сцени преди в медитация. Япония. Аз съм асасин. Това клан на поръчкови убийци. Убивам за пари. Това е живота там. Някъде около 35г. като в доджо, тренирам всеки ден тялото и медитирам. Кагато трябва да се премахне някой, аз става отивам и го убивам.
Водещ: Какво ти носи това?
Петър: Отново някой друг носи отговорност за живота ми! В случая е жена, които упрвлява асаините. Нещо като шеф. Тя контролира живота ми. Аз отново не се безпокоя за нищо – имам къде да спя, хранят ме, имам къде да тренирам. И това е. Дните ми минават в... монотонно спокойствие.
Водещ: Сега се пренеси в онази случка, която е причината Петър да избере да бъде сам в настоящия си живот.
Петър: С някаква жена отново се разминаваме. Класови различия.
Водещ: Познаваш ли тази жена в настоящи си живот?
Петър: Крие се. Не мога да я видя.
Водещ: Какво се случва с тази жена?
Петър: Жени се за друг.
Водещ: Как се чувстваш ти от това?
Петър: Не мога да разбера дали аз съм я оставил или тя ме е оставила.
Водещ: Върни се там. Какво се случва?
Петър: Последния път когато се виждаме като любовници. Защото по-късно в този живот пак ще се видим в края на този живот. Аз знам как завършва този живот. Тя ми казва, че не може да сме заедно, защото тя прави избора да следва правилата. Да се довери на майка си. Тя е много богата. Ама се отраснали заедно...не знам как се е случило...баща ми е бил охрана на нейния баща... точно като самурайте...в същност аз се махам в момента, в който тя ми казва, че не можем да сме заедно и ставам ронин – прокуден самурай. Така попадам в братството на асасините. Шефката е единствения човек, който ми дава подслон и работа – да убивам хора.
Водещ: Тази жена познаваш ли я в сегашния си живот.
Петър: Коя от двете?
Водещ: Първо любовницата?
Петър: Крие се, може и да я познавам сега, но не се показва коя е. Тя се покаже до няколко дни.
Водещ: Добре а шефката?
Петър: Не. Тя е студена. В същност този живот завършва така: Аз получавам за заповед да убия мъжа на любовницата ми и цялото му семейство. И не мога да се пречупя да го направя. Отивам при нея и й казвам. Убивам мъжа, но нея и синът ми ги взимам с мен и започваме да бягаме. В крайна сметка асасините ни намират и ни убиват. Не успяваме да избягаме. Но този момент , от там си давам обещание да не обичам повече. Това е тази случка, в която тя ми казва че не можем да бъдем заедно. Това си го нося и в сегашния ми живот – забраната за обич.
Водещ: Има ли нещо, което може да отмени това обещание?
Петър: Аз самият мога да го отменя.
Водещ: Как ?
Петър: Просто мога да кажа “Приемам любовта в живота си“!
Водещ: Душата ти иска ли да приемеш любовта в живота си?
Петър: Страх я е.
Водещ: А, иска ли да приемеш любовта в живота си?
Петър: Мхмм
Водещ: Какво може да ти помогне да преодолееш страховете?
Петър: Казвам конкретно име на човек от моя живот.
Водещ: Добре. Има ли нещо друго което искаш да видиш?
Петър: Ами, не.
Водещ: Има ли нещо друго което е важно да видиш?
Петър: Да, Австралия, абориген, стоя на един крак, другия ми крак е свит и подпрян на коляното ми, като формата на 4 . Аз така заспивам напоследък :) Подпрял съм се на едно като копие/пръчка и съзерцавам пустинята. Усещане за Гигантско спокойствие ...
Водещ: Това същия живот ли е?
Петър: А, не това е друг живот. Мога да стоя така с часове.
Водещ: Какво е важно в тази случка за теб.
Петър: Спокойствието...мира в мен...
Водещ: Има ли още нещо което трябва да видиш от този живот или от живота ти в Япония?
Петър: Не.
Следва връщане в сегашния живот.
Онова което остана след това пътуване в мен беше дълбокото усещане за спокойствие и посланието да “Приемам любовта в живота си“. Така да бъде
Още статии...
Водещ: Какво виждаш? Какво усещаш?
Петър: Битка
Водещ: Къде се намираш?
Петър: Бойно поле, но съм на друго място едновременно, защото си взех две хроники, и двете са важни за настоящи ми живот.
Водещ: добре, в този момент избери първия, който ти идва в главата
Петър: Мъжкия
Водещ: Добре пренеси се в него. Какво усещаш
Петър: Тежка битка... пръст...прохладно е... черен рицар на кон
Водещ: С кого се биете
Петър: Не знам...хора която не трябва да са там
Водещ: Каква е твоята задача в тази битка?
Петър: Да победя ;) Аз съм виждал края на този живот в друга моя регресия. Това са кръстоносните походи. сега просто съм по в началото на този живот. По-млад съм. Не съм виждал тази част от него. Аз като някакъв капитан, майор, аз ги водя, отговарям за битката. Аз затова се сражава с черният рицар. Той е главнокомандващ на лошата армия. Той е на кон, с такива, сещаш ли като на рицарите, когато са на турнири? Копие... и се засилва към мен. Аз съм на земята със меч.
Водещ: Виждаш ли знака, герба на другата дърва?
Петър: Червено перо на черната броня.
Водещ: Каква е идеологията ти?
Петър: А не това не е моето перо. Това е неговото перо. Така е облечен... Аз съм облечен като рицар в броня , бяло наметало с червен кръст на гърдите, като кръстоносец.
Водещ: А твоята идеология каква е ? Защо се биеш?
Петър: За да освободим земята от нашествениците. Това е Божи гроб. Те не трябва да са тук.
Водещ: Къде се намираш? На територията на коя сегашна държава?
Петър: Турция. Константинопол...Града е под обсада. Все едно сме проникни вече в града и самия им цар, черния рицар е влязъл вече в боя. Усещане за бойно поле на открито.
Водещ: Коя е годината?
Петър: 13... и някоя ...23 примерно
Водещ: Кой побеждава?
Петър: Той ме наръгва много лошо е рамото. Ние побеждаваме.
Водещ: Оцеляваш ли?
Петър: Да. Спасява ме рус мъж, мой лейтенант. Той убива черния рицар. Познавам го в сегашния ми живот този мъж. Той е близък приятел от скоро. Но съм ранен много лошо в рамото. Това е края на битките в този живот. Повече не се завръщам на бойното поле.
Водещ: Как продължава живота ти?
Петър: Имам си замък. Аз тази част съм я виждал преди. Има си жена, която ме обичам имам и народ, който работи за мен и много ме обича, защото аз ходя да ора нивите им с тях. И си споделяме мъките и радостите.
Водещ: Сам ли живееш?
Петър: Не, имам жена, но не можем да имаме деца
Водещ: Каква е причината?
Петър: Нещо в мен...в спермата ми не е наред. Не мога да имам деца...Не съм бил годен за много неща в този живот. Не съм годен за битка, защото са ме ранили, не съм годен за баща, за щото не мога да ги произведа . Но съм годен за уравление. Имам една парче земя. След кръстоносните походи сме си разпределили парче земя.
Водещ: На територията на коя държава е?
Петър: Сърбия? Хърватска? Някъде там е.
Водещ: А ти къде си роден?
Петър: Аз съм англичанин. Но не искам да се връщам там. Аз обичам балканите. И в други животи съм бил пак тук.
Водещ: Добре. Щастлив ли си там?
Петър: Примирил съм се. Нямам какво да искам повече. Не точно щастие, просто знам, че не мога да постигна повече. Живота иначе е прекрасен, приятен.
Водещ: Хайде сега да се върнем в детството ти в същия онзи минал живот. Някъде към 12тата ти година. Къде си?
Петър: В някакъв замък. По стълби с дървен меч, тренирам, уча се да се бия.
Водещ: Къде?
Петър: Англия. Южна Великобритания
Водещ: С кого се биеш?
Петър: Имам учител.
Водещ: Погледни го в очите. Познаваш ли този човек в настоящия си живот?
Петър: ДА познавам го... казвам името му с сегашния живот. И си мисля по същото време: “Смешно ми е, защото и в сегашния ми живот това момче е близък приятел и ме учи на много неща по неговия си странен овнешки начин, но много ми помага ;)„
Водещ: Какви са отношенията ти с родителите?
Петър: Имам родители, но нямат значение. Не са ми важни. Баща ми е войн, а майката е тиха спокойна жена.
Водещ: Кой се грижи за теб?
Петър: Моя учител. Аз прекарвам много време с него. Той ме учи и на други неща...за звездите, билките, времената. Това може би е повлияно от вчерашния ми разговор с една приятелка. Тя ми разказваш как прабългарскте войски са печелили само „Невъзможни бити“. С магия каза тя. Та и аз имам усещането че в този минал живот моя учител ми показвал точно това – как да контролирам ветровете и предизвикам буря, или как да помоля за силно слънце, което са изтощи враговете ми преди битка. На такива неща ме учи ;)
Водещ: Усвояваш ли стихии? Кои?
Петър: Вятъра, мога да повикам дъжд... и други
Водещ: Как те учи?
Петър: Просто ставаш вятъра и му задаваш нова посока. Аз това съм го правил вече в сегашния си живот. Първо го приемам, усещам посоката му, после започвам да го следвам, сливам се с него и му задавам нова посока. И после го освобождавам.
Водещ: Мини няколко години напред. Към 18тата ти годишнина?
Петър: Глупости... пиене, ядене, жени...
Водещ: Какво ти е отношението към жените?
Петър: Просто забавление
Водещ: Ти виждаш ли смисъл в такъв начин на живот?
Петър: Не, ама точно затова го правя. Все едно се наслаждавам за последно на живота преди да замина на битка. Знам, че битките започват и няма да мога повече да правя това. Това отговаря точно на събитията в момента в настоящият ми живот. В момент са чувствам, че искам „да си поживея.“ . Имам усещането, че скоро ще започна да правя нещо важно (като битката в миналия ми живот) и това ще свърши.
Водещ: Сега ще преброя от 1 до 3 и ти ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за сегашния ти живот. 1...2...3...
Петър: Заминавам, стая, много красива жена, която много обичам. Аз си тръгвам, избирам друг път, битка, бягам от нея?
Водещ: Каква е причината да избереш битката пред нея?
Петър: Внушил съм си, че е важно, че трябва да се бия. Трябва някой да освободи това място. Става въпрос за Божи гроб. Аз вярвам, че моите умения могат да помогнат за освобождението на тази земя.
Водещ: Какво е значението на това място за теб?
Петър: Не искам тъмните сили да го владеят !
Водещ: Ти приемаш ли тъмните сили в себе си?
Петър: ДА, това съм ги познавал добре. Той ме е научил – учителя ми. Аз това се опитвам да й обясня на момичето – че аз имам цел, задача, нещо такова... Все едно казвам, че в момента не в време за любов, а е време за война.
Водещ: Какво се случва?
Петър: Разбивам сърцето й... жени се за друг...аз съм съкрушен и точно зареди това не съм искал по-късно да се върна обратно в Англия и съм останал на Балканите
Водещ: Обичал ли си я?
Петър: С цялото си сърце
Водещ: Какво е важното за теб в тази случка за настоящия ти живот?
Петър: Стига толкова битки... време е за любов...
Водещ: Има ли нещо друго важно за теб в този, което още искаш да видиш?
Петър: Не.
Следва издигане от тялото и процес на връщане в другия живот (взе две хроники).
Петър: Азия, ама съм европейка
Водещ: Какво правиш там?
Петър: Нямам идея, като че ли мъжа ми работи там.
Водещ: Как минават дните ти в Азия
Петър: Нищо не правя, забавлявам се, хода говоря си с хората, нещо като оризена плантация. Мъжа ми я управлява. Аз нищо не правя. Лекичко е, приятно е.
Водещ: Какво е значението на този живот за сегашният ти живот?
Петър: Спокойствието. Не се грижа за нищо. Знам, че днес ще стана и нямам никакви задължения. Пускам се потока на деня и го оставям той да ме води. Това е 16-17 век някъде.
Водещ: Пренеси се в най-важната случка. Сега. Какво се случва?
Петър: Тъмно е ... Загубих се в нищото...
Водещ: Пренеси се в случка около 18тата ти година.
Петър: Град, двуетанжни каменни къщи. Добре облечена съм, сладка кокетка...
Водещ: Омъжена ли си ?
Петър: Не.Сгодена съм.
Водещ: По любов ли си сгодена.
Петър: Ммм Не. Уредено е всичко. Хубав е човека, държи се добре с мен. Нямам какво да искам повече от него.
Водещ: Ти щастлива ли си от този уреден брак.
Петър: Носи ми спокойствие. Нямам нищо против.
Водещ: Има ли друг човек в живота, който си обичала
Петър: Не
Водещ: Какви са взаимоотношенията с родителите.
Петър: Просто така е редно. Добри са отношенията. Нямам нищо против правилата, което е интересно. Просто съм приел нещата такива, каквито са.
Водещ: Какви емоции ти носи това?
Петър: Абсолютно спокоен съм. Някой друг се грижи за мен. Абсолютно безгрижен. Всеки ден е различен. Правя каквто ми дойде. Знам че съпруга ми е добър човек. Обича да танцува. Валс и някакви други танци с много хора
Водещ: Каква е задачата ти в този живот?
Петър: да ми покаже живот в който аз не съм контролирал нищо. Изцяло съм се оставила мъжа ми да ми осигури всичко, а просто съм се носила по течението на живота. Това е посланието от този живот към настоящия ми живот.
Водещ: Имаш ли деца в този живот?
Петър: Отново не. Имам пак нещо физиологично при мен.
Водещ: Има ли нещо друго от този живот?
Петър: Просто съм на една люлка, слънчево, много спокойно, приятно...
Водещ: Усети как люлката те люлее и с полъха на вятъра се изтегляш нагоре...
Следва въвеждане в живот в който се корени причината за желанието ти да си сам в настоящи ти живот.
Петър: Отново живот, от който също съм виждал сцени преди в медитация. Япония. Аз съм асасин. Това клан на поръчкови убийци. Убивам за пари. Това е живота там. Някъде около 35г. като в доджо, тренирам всеки ден тялото и медитирам. Кагато трябва да се премахне някой, аз става отивам и го убивам.
Водещ: Какво ти носи това?
Петър: Отново някой друг носи отговорност за живота ми! В случая е жена, които упрвлява асаините. Нещо като шеф. Тя контролира живота ми. Аз отново не се безпокоя за нищо – имам къде да спя, хранят ме, имам къде да тренирам. И това е. Дните ми минават в... монотонно спокойствие.
Водещ: Сега се пренеси в онази случка, която е причината Петър да избере да бъде сам в настоящия си живот.
Петър: С някаква жена отново се разминаваме. Класови различия.
Водещ: Познаваш ли тази жена в настоящи си живот?
Петър: Крие се. Не мога да я видя.
Водещ: Какво се случва с тази жена?
Петър: Жени се за друг.
Водещ: Как се чувстваш ти от това?
Петър: Не мога да разбера дали аз съм я оставил или тя ме е оставила.
Водещ: Върни се там. Какво се случва?
Петър: Последния път когато се виждаме като любовници. Защото по-късно в този живот пак ще се видим в края на този живот. Аз знам как завършва този живот. Тя ми казва, че не може да сме заедно, защото тя прави избора да следва правилата. Да се довери на майка си. Тя е много богата. Ама се отраснали заедно...не знам как се е случило...баща ми е бил охрана на нейния баща... точно като самурайте...в същност аз се махам в момента, в който тя ми казва, че не можем да сме заедно и ставам ронин – прокуден самурай. Така попадам в братството на асасините. Шефката е единствения човек, който ми дава подслон и работа – да убивам хора.
Водещ: Тази жена познаваш ли я в сегашния си живот.
Петър: Коя от двете?
Водещ: Първо любовницата?
Петър: Крие се, може и да я познавам сега, но не се показва коя е. Тя се покаже до няколко дни.
Водещ: Добре а шефката?
Петър: Не. Тя е студена. В същност този живот завършва така: Аз получавам за заповед да убия мъжа на любовницата ми и цялото му семейство. И не мога да се пречупя да го направя. Отивам при нея и й казвам. Убивам мъжа, но нея и синът ми ги взимам с мен и започваме да бягаме. В крайна сметка асасините ни намират и ни убиват. Не успяваме да избягаме. Но този момент , от там си давам обещание да не обичам повече. Това е тази случка, в която тя ми казва че не можем да бъдем заедно. Това си го нося и в сегашния ми живот – забраната за обич.
Водещ: Има ли нещо, което може да отмени това обещание?
Петър: Аз самият мога да го отменя.
Водещ: Как ?
Петър: Просто мога да кажа “Приемам любовта в живота си“!
Водещ: Душата ти иска ли да приемеш любовта в живота си?
Петър: Страх я е.
Водещ: А, иска ли да приемеш любовта в живота си?
Петър: Мхмм
Водещ: Какво може да ти помогне да преодолееш страховете?
Петър: Казвам конкретно име на човек от моя живот.
Водещ: Добре. Има ли нещо друго което искаш да видиш?
Петър: Ами, не.
Водещ: Има ли нещо друго което е важно да видиш?
Петър: Да, Австралия, абориген, стоя на един крак, другия ми крак е свит и подпрян на коляното ми, като формата на 4 . Аз така заспивам напоследък :) Подпрял съм се на едно като копие/пръчка и съзерцавам пустинята. Усещане за Гигантско спокойствие ...
Водещ: Това същия живот ли е?
Петър: А, не това е друг живот. Мога да стоя така с часове.
Водещ: Какво е важно в тази случка за теб.
Петър: Спокойствието...мира в мен...
Водещ: Има ли още нещо което трябва да видиш от този живот или от живота ти в Япония?
Петър: Не.
Следва връщане в сегашния живот.
Онова което остана след това пътуване в мен беше дълбокото усещане за спокойствие и посланието да “Приемам любовта в живота си“. Така да бъде
Още статии...
