Персус – изследователя от Плеядите
Tози мой клиент искаше да види свой живот в Атлантида. Вместо това неговата душа избра да му покаже живот, който той прекара 295 хиляди години на земната повърхност като я изследваше. В следващите редове той сам описа как се е развивала нашата планета от 300 000 до 5 000 година преди Христа, когато неговия народ реши, че вече е време да напусне нашата повърхност. Много съм благодарен на самия човек, който сам набра текста! Приятно четене!
27.12.2013г.
Клиент: ... Континентите не са същите не изглеждат така...Континентът, на който съм , прилича на Австралия, но не е там... Между С.Америка, Африка и Европа е...Отгоре е кръгъл...отдолу леко издължен. Тъмно е... Като гора...Облечен съм в бяла тога лека... В слабо и много високо тяло ...около 3м. Имам къси ръкави...Топло е ....Би трябвало да съм мъж, но ръцете ми приличат на женски… пък се чувствам мъж. Млад съм с къса черна коса...Виждам каньон ... терaси... Природни образования, но като че ли са построeни от хора... Като големи мащаби , които са надвесени над един каньон...Живеем в тях...Като от пясъчник е изградено всичко...Много модерен зикурат... Намира се на скалата....Надвесен на голяма конзола над реката, която е долу...на дъното на каньона..Височината е огромна...реката е на 500м. надолу...в пропастта...
Петър: На колко години си?
Клиент: На 25-30, но не отговарят точно годините на сегашните...25-30 съотнесено към сегашните.. Това се намира на скалата...горичката е отстрани...От скалата можеш да отидеш в гората..и аз просто се разхождам. Това са нашите жилища...Има летящи превозни средства..
Петър: Каква енергия използват, за да се задвижват?
Клиент: Нищо не излиза отзад... Мисля, че е кристал..безцветни са..млечно бели има и синкави.. бялосинкави..Поставят се и излъчва нещо като поле..и това движи..това дава енергията
Петър: Ти какво правиш там?
Клиент: Ами като някакво научно общество е. И другите са като мен..
Петър: Каква е твоята професия...Какво правиш?
Клиент: Седя на пулт, като компютър вграден в маса, управлявам тези, които кацат. Представлява стъкло дебело 5мм няма копчета, знам къде да натискам..Тъмно стъкло вградено в масата. То е и екран...От време на време светва, където трябва да натисна..Нещата, които кацат и излитат са безпилотни. Като изследователи са, обикалят планетата и събират информация. Няма хора в тях ...мънички са. Аз ги направлявам ...Изглеждат като потопяема помпа ...черни са и вибрират без звук...така се движат..
Петър: Какво се случва с тази информация, след като я донесат?
Клиент: Анализираме я. Всички, които сме там това правим.Събираме данни за растенията, за геоложкия състав, популация на население.. Описваме ги. Има хора на земята, които не са като нас..
Петър: Те какви са?
Клиент: Те са си земляните..Примитивни..първобитни общества..Произлезли от животните...Тук са били и преди нас...Събираме данни за тях...Генетично нещо им правим..
Петър: Какво им правите?
Клиент: Не знам. Това е друг отдел. Има някакви стъкълца там..Има други там облечени с бели дрехи като мен. Приличат на лекари. Като лаборатория..Но аз съм в другата част. Пред мен на пулта има едни стъкла наклонени и от тях се вижда страхотен пейзаж...напред.
Петър: Разкажи ми за твоето ежедневие. Къде живееш, как живееш, имаш ли семейство?
Клиент: Леглото ми излиза от стената. Даже няма стая..натискаш един бутон и леглата излизат от стената..лягаш и спиш.
Петър: Колко време спиш?
Клиент: То е като...идва ми думата анабиоза...Живеем общо..заедно...няма семейства, няма деца...Като научен център сме.
Петър: Храниш ли се?
Клиент: Взимам хапчета.Мънички едни по 2-3...Нямам нужда от храна...
Петър: Иди 1-2-3 години напред..Има ли промяна..
Клиент: Същото е
Петър: Как се размножавате?
Клиент: Не се размножаваме...2-3 г. е малък период...то е като 2-3 часа ...Има големи стада от животни, които тичат в прериите...и от тях взимаме клетки. Изследваме първобитните общества...Те са ни интересни.
Петър: Те къде живеят?
Клиент: Живеят на групи из цялата земя. Ние сме на остров...
Петър: Откога сте там?
Клиент: 300 000г. пр.н.е.
Петър: Кой ви прати?
Клиент: Ние не сме от Земята.
Петър: Как попаднахте?
Клиент: Това ни е задача. Идваме от една синя звезда ...Свети ярко ..Може да се види в небето.. Синьо-бяла е.
Петър: С каква цел изследвате земята?
Клиент: Не искаме да се месим в развитието...Просто следим процесите...Това е знание..
Петър: Как се обръщат към теб?
Клиент: Персус...да не би да е Перус?
Петър: Пренеси се по напред.
Клиент: По тежка е станала атмосферата. Нещо тъмно е навлезнало. Преди беше светло и слънчево...Не сме сами. Дошли са други. Като нас, но..идват за ресурси..да изтеглят ресурси..
Петър: Кой е главният ресурс, който искат да изтеглят?
Клиент: Злато...
Петър: За какво ще го ползват?
Клиент: Правят някакви люспи от него..цели обвивки...много финни трептящи
Петър: За какво ги използват?
Клиент: Да не пече слънцето. Като отражатели.
Петър: Къде да не пече слънцето?
Клиент: При тях. На тяхната планета.
Петър: Знаеш ли как се нарича расата им?
Клиент: Влечуги са.
Петър: Те знаят ли за вас?
Клиент: Те дойдоха след нас.
Петър: Да, но знаят ли за вас?
Клиент: Знаят, но са ни притиснали. Ние май трябва да...Нашата работа не върви вече. Земните общества са уплашени. Разбъркаха се нещата и нашата информация вече не може да се събира. Бягат от нас и не можем да си вършим работата.
Петър: Всъщност тази нова раса е причина за това?
Клиент: Те унищожават всичко. Нас не ни пипат, но блокират всякаква работа. И сякаш и слънцето не греее...Сякаш са сложили над цялата Земя нещо и е станало тъмно..сумрачно..Прилича на воал...манта...Сгъстено енергийно поле. Те го изграждат като покритие ...като на мобилните оператори..
Петър: Спусни се напред..какво се случва..?
Клиент: -Чак след 150 000 години се пооправят малко нещата..Слънцето вече си свети...
Петър: Как се оправят нещата?
Клиент: Всичко се е разделило на сфери на влияние. Всеки си работи в неговата област. Те се занимават с едни хора , ние с други.
Петър: Това на земни години, на коя съответства?
Клиент: 150 000г. пр.н.е. Останали сме , но не работим върху цялата планета. На определени места изпращам безпилотните...
Петър: Кои са тези места?
Клиент: В Австралия пращам, в Южна Африка....Влечугите са в Близкия Изток, Русия и Азия....Европа е поделена...Америките са непроучени...никой не е там. Може би сме се споразумели да не ги пипаме...
Петър: Спусни се 5-6 земни години напред...Има ли нещо като износване на телата?
Клиент: Телата се ползват. Можеш да влизаш и излизаш. Имаш си тяло, то ти е като скафандър. Влизаш си в него и работиш, но иначе си като отдръпнат от Земята. Можеш да я наблюдаваш отстрани...
Петър: Колко време траят телата?
Клиент: Те се произвеждат. Дълго траят.
Петър: Как продължава животът напред?
Клиент: Ние си отиваме...Не можем повече тук. Заключваме базата. Не можем да работим. Те взимат нашите територии. Искат да воюват, а ние не воюваме. Те са много технологично развити..Всичко имат. Имат си тяхна енергия...Оттласкват се едно от друго..ползват гравитационни енергии на привличани и оттласкване....
Петър: Коя година е това?
Клиент: 5 000г. пр.н.е. Затваряме всичко. Никой от нас не остава. ...И те като нас влизат и излизат от телата...Като нас са същото...само разбирането им е по друг начин.
Петър: Какво е тяхното разбиране?
Клиент: Те са стратези на войната. Ние не воюваме. Само изследваме..добиваме знания.
Петър: Къде отива душата ти , след като напускаш тялото?
Клиент: Отивам си на планетата.
Петър: Разкажи ми за нея?
Клиент: Синьо-синкава звезда...излиза ми като Плеяди...Не знам дали е това...Като купчинка са..Няколко звезди са. Не сме на една. Там при нас е светло. Всичко е оправено. Съвсем друг свят е . Чисто е . Подредено е всичко. Много светлина има. Всики са в бяло облечени. Ние изучаваме планети. Пътешестваме. Откриваме планети и ги изследваме. И на мен това ми е любимо. Особено планети, които са с девствени гори и девствен живот, където още няма.... Само животни и първобитни хора има. И за това съм се записал в тази акция.Не е нужно да работиш. Всеки работи това, за което има желание...
Петър: На мен ми е интересен първият ти живот на Земята. Как решаваш да влезеш в него? Защо се връщаш на Земята? Кога се случва това?
Клиент: Аз не съм се родил тук.
Петър: А къде си се родил?
Клиент: Там на тази звезда. Синьо-бели са.
Петър: На колко си години?
Клиент: Няма възраст...Стотици хиляди...Няма възраст. Просто съм решил да дойда сега.
Петър: С каква цел?
Клиент: Ще пиша нещо.
Петър: Какво?
Клиент: Данни трябва да дам ...тук на хората. Трябва да знаят какво става.
Петър: А всъщност какво става?
Клиент: Няма данни. Под карантина са. Просто работя. Това ми е работата сега...Просто решил съм....Когато дойдох в каньона ми е първият живот на Земята?
Петър: Но кой е първият ти живот в човешко тяло?
Клиент: Виждам се в маймуна. Като неандерталец...Изглеждам много смешно...Направо съм си маймуна...Но аз влизам и излизам...Да усетя как се вижда светът през очите на маймуна... Иначе нямам тяло...и съм влезнал в някаква маймуна...Попрегърбен съм...ръцете са ми до земята...и съм сбръчкан черен...изглеждам много смешно..Между човек и маймуна,...има някакви зачатъци човешки...Странно същество е някакво...А там трябваше да се уча в пустинята. (предишна регресия). Да усетя тези хора, които живеят тука на Земята. Да усетя как живеят, как им е трудно и как не виждат абсолютно нищо. Да свикна с условията и да им помагам...
Петър: Добре, ами сега защо си тука?
Клиент: Това винаги съм го знаел..Трябва да я напиша...Трябва да напиша една книга...
Петър: Кога?
Клиент: Сега...пиша я. Трябва всичко да го събера, да го съчетая и просто така да го дам на хората да го прочетат.
Петър: Как ще се казва?
Клиент: Огнените кодове (очаквайте скоро и самата книга)
Петър: Има ли нещо важно от това, което видя и усети за настоящият ти живот?
Клиент: Нормално е съществуването и на едното и на другото. И на нас и на тях (влечугите).
Петър: С какво е важна Земята?
Клиент: О, тя е много хубава. Красива е с девствеността си. Нашите планети са подредени, направени са, докато при нея всичко е спонтанно. Има енергията на спонтанността...на младостта. Да живееш тук е хубаво. Кипи от живот. Можеш много неща да направиш. Интересни ситуации има. Ние изследваме ситуации.
Петър: С каква цел?
Клиент: Събираме знания, модели. Модели на поведение. При определени обстоятелства, какъв резултат може да се получи. Ако постъпиш така дали ще стане еди как си..
Петър: По какъв начин ви служи тази информация?
Клиент: Правим библиотеки...големи, в които събираме тази информация..и са като шаблони. Така знаем кой как ще реагира. Можеш да предвидиш реакциите.
Виждам Земята как е опасана с много гъсто поле...
Петър: Още..в момента?
Клиент: Да и сега си е така..Но през него тук -там се влиза...Тук- там е на дупки..Преди е било по...
Петър: Кой ги е направил тези дупки?
Клиент: Ние ги пробиваме от време навреме и влизаме...На места доста сме го разпробили...На решето е...
Петър: На кои места?
Клиент: Над Антарктида. Най-черно е над САЩ. Там е най – плътно.
Петър: Има ли още нещо, което е добре да знаеш, от всичко което видя и усети?
Клиент: Че любовта е навсякъде...
Ако някой е имал подобни изживявания и има желание да ги сподели с човека, чието изживяване беше представено тук, моля нека му пише на [email protected]
Още случаи...
27.12.2013г.
Клиент: ... Континентите не са същите не изглеждат така...Континентът, на който съм , прилича на Австралия, но не е там... Между С.Америка, Африка и Европа е...Отгоре е кръгъл...отдолу леко издължен. Тъмно е... Като гора...Облечен съм в бяла тога лека... В слабо и много високо тяло ...около 3м. Имам къси ръкави...Топло е ....Би трябвало да съм мъж, но ръцете ми приличат на женски… пък се чувствам мъж. Млад съм с къса черна коса...Виждам каньон ... терaси... Природни образования, но като че ли са построeни от хора... Като големи мащаби , които са надвесени над един каньон...Живеем в тях...Като от пясъчник е изградено всичко...Много модерен зикурат... Намира се на скалата....Надвесен на голяма конзола над реката, която е долу...на дъното на каньона..Височината е огромна...реката е на 500м. надолу...в пропастта...
Петър: На колко години си?
Клиент: На 25-30, но не отговарят точно годините на сегашните...25-30 съотнесено към сегашните.. Това се намира на скалата...горичката е отстрани...От скалата можеш да отидеш в гората..и аз просто се разхождам. Това са нашите жилища...Има летящи превозни средства..
Петър: Каква енергия използват, за да се задвижват?
Клиент: Нищо не излиза отзад... Мисля, че е кристал..безцветни са..млечно бели има и синкави.. бялосинкави..Поставят се и излъчва нещо като поле..и това движи..това дава енергията
Петър: Ти какво правиш там?
Клиент: Ами като някакво научно общество е. И другите са като мен..
Петър: Каква е твоята професия...Какво правиш?
Клиент: Седя на пулт, като компютър вграден в маса, управлявам тези, които кацат. Представлява стъкло дебело 5мм няма копчета, знам къде да натискам..Тъмно стъкло вградено в масата. То е и екран...От време на време светва, където трябва да натисна..Нещата, които кацат и излитат са безпилотни. Като изследователи са, обикалят планетата и събират информация. Няма хора в тях ...мънички са. Аз ги направлявам ...Изглеждат като потопяема помпа ...черни са и вибрират без звук...така се движат..
Петър: Какво се случва с тази информация, след като я донесат?
Клиент: Анализираме я. Всички, които сме там това правим.Събираме данни за растенията, за геоложкия състав, популация на население.. Описваме ги. Има хора на земята, които не са като нас..
Петър: Те какви са?
Клиент: Те са си земляните..Примитивни..първобитни общества..Произлезли от животните...Тук са били и преди нас...Събираме данни за тях...Генетично нещо им правим..
Петър: Какво им правите?
Клиент: Не знам. Това е друг отдел. Има някакви стъкълца там..Има други там облечени с бели дрехи като мен. Приличат на лекари. Като лаборатория..Но аз съм в другата част. Пред мен на пулта има едни стъкла наклонени и от тях се вижда страхотен пейзаж...напред.
Петър: Разкажи ми за твоето ежедневие. Къде живееш, как живееш, имаш ли семейство?
Клиент: Леглото ми излиза от стената. Даже няма стая..натискаш един бутон и леглата излизат от стената..лягаш и спиш.
Петър: Колко време спиш?
Клиент: То е като...идва ми думата анабиоза...Живеем общо..заедно...няма семейства, няма деца...Като научен център сме.
Петър: Храниш ли се?
Клиент: Взимам хапчета.Мънички едни по 2-3...Нямам нужда от храна...
Петър: Иди 1-2-3 години напред..Има ли промяна..
Клиент: Същото е
Петър: Как се размножавате?
Клиент: Не се размножаваме...2-3 г. е малък период...то е като 2-3 часа ...Има големи стада от животни, които тичат в прериите...и от тях взимаме клетки. Изследваме първобитните общества...Те са ни интересни.
Петър: Те къде живеят?
Клиент: Живеят на групи из цялата земя. Ние сме на остров...
Петър: Откога сте там?
Клиент: 300 000г. пр.н.е.
Петър: Кой ви прати?
Клиент: Ние не сме от Земята.
Петър: Как попаднахте?
Клиент: Това ни е задача. Идваме от една синя звезда ...Свети ярко ..Може да се види в небето.. Синьо-бяла е.
Петър: С каква цел изследвате земята?
Клиент: Не искаме да се месим в развитието...Просто следим процесите...Това е знание..
Петър: Как се обръщат към теб?
Клиент: Персус...да не би да е Перус?
Петър: Пренеси се по напред.
Клиент: По тежка е станала атмосферата. Нещо тъмно е навлезнало. Преди беше светло и слънчево...Не сме сами. Дошли са други. Като нас, но..идват за ресурси..да изтеглят ресурси..
Петър: Кой е главният ресурс, който искат да изтеглят?
Клиент: Злато...
Петър: За какво ще го ползват?
Клиент: Правят някакви люспи от него..цели обвивки...много финни трептящи
Петър: За какво ги използват?
Клиент: Да не пече слънцето. Като отражатели.
Петър: Къде да не пече слънцето?
Клиент: При тях. На тяхната планета.
Петър: Знаеш ли как се нарича расата им?
Клиент: Влечуги са.
Петър: Те знаят ли за вас?
Клиент: Те дойдоха след нас.
Петър: Да, но знаят ли за вас?
Клиент: Знаят, но са ни притиснали. Ние май трябва да...Нашата работа не върви вече. Земните общества са уплашени. Разбъркаха се нещата и нашата информация вече не може да се събира. Бягат от нас и не можем да си вършим работата.
Петър: Всъщност тази нова раса е причина за това?
Клиент: Те унищожават всичко. Нас не ни пипат, но блокират всякаква работа. И сякаш и слънцето не греее...Сякаш са сложили над цялата Земя нещо и е станало тъмно..сумрачно..Прилича на воал...манта...Сгъстено енергийно поле. Те го изграждат като покритие ...като на мобилните оператори..
Петър: Спусни се напред..какво се случва..?
Клиент: -Чак след 150 000 години се пооправят малко нещата..Слънцето вече си свети...
Петър: Как се оправят нещата?
Клиент: Всичко се е разделило на сфери на влияние. Всеки си работи в неговата област. Те се занимават с едни хора , ние с други.
Петър: Това на земни години, на коя съответства?
Клиент: 150 000г. пр.н.е. Останали сме , но не работим върху цялата планета. На определени места изпращам безпилотните...
Петър: Кои са тези места?
Клиент: В Австралия пращам, в Южна Африка....Влечугите са в Близкия Изток, Русия и Азия....Европа е поделена...Америките са непроучени...никой не е там. Може би сме се споразумели да не ги пипаме...
Петър: Спусни се 5-6 земни години напред...Има ли нещо като износване на телата?
Клиент: Телата се ползват. Можеш да влизаш и излизаш. Имаш си тяло, то ти е като скафандър. Влизаш си в него и работиш, но иначе си като отдръпнат от Земята. Можеш да я наблюдаваш отстрани...
Петър: Колко време траят телата?
Клиент: Те се произвеждат. Дълго траят.
Петър: Как продължава животът напред?
Клиент: Ние си отиваме...Не можем повече тук. Заключваме базата. Не можем да работим. Те взимат нашите територии. Искат да воюват, а ние не воюваме. Те са много технологично развити..Всичко имат. Имат си тяхна енергия...Оттласкват се едно от друго..ползват гравитационни енергии на привличани и оттласкване....
Петър: Коя година е това?
Клиент: 5 000г. пр.н.е. Затваряме всичко. Никой от нас не остава. ...И те като нас влизат и излизат от телата...Като нас са същото...само разбирането им е по друг начин.
Петър: Какво е тяхното разбиране?
Клиент: Те са стратези на войната. Ние не воюваме. Само изследваме..добиваме знания.
Петър: Къде отива душата ти , след като напускаш тялото?
Клиент: Отивам си на планетата.
Петър: Разкажи ми за нея?
Клиент: Синьо-синкава звезда...излиза ми като Плеяди...Не знам дали е това...Като купчинка са..Няколко звезди са. Не сме на една. Там при нас е светло. Всичко е оправено. Съвсем друг свят е . Чисто е . Подредено е всичко. Много светлина има. Всики са в бяло облечени. Ние изучаваме планети. Пътешестваме. Откриваме планети и ги изследваме. И на мен това ми е любимо. Особено планети, които са с девствени гори и девствен живот, където още няма.... Само животни и първобитни хора има. И за това съм се записал в тази акция.Не е нужно да работиш. Всеки работи това, за което има желание...
Петър: На мен ми е интересен първият ти живот на Земята. Как решаваш да влезеш в него? Защо се връщаш на Земята? Кога се случва това?
Клиент: Аз не съм се родил тук.
Петър: А къде си се родил?
Клиент: Там на тази звезда. Синьо-бели са.
Петър: На колко си години?
Клиент: Няма възраст...Стотици хиляди...Няма възраст. Просто съм решил да дойда сега.
Петър: С каква цел?
Клиент: Ще пиша нещо.
Петър: Какво?
Клиент: Данни трябва да дам ...тук на хората. Трябва да знаят какво става.
Петър: А всъщност какво става?
Клиент: Няма данни. Под карантина са. Просто работя. Това ми е работата сега...Просто решил съм....Когато дойдох в каньона ми е първият живот на Земята?
Петър: Но кой е първият ти живот в човешко тяло?
Клиент: Виждам се в маймуна. Като неандерталец...Изглеждам много смешно...Направо съм си маймуна...Но аз влизам и излизам...Да усетя как се вижда светът през очите на маймуна... Иначе нямам тяло...и съм влезнал в някаква маймуна...Попрегърбен съм...ръцете са ми до земята...и съм сбръчкан черен...изглеждам много смешно..Между човек и маймуна,...има някакви зачатъци човешки...Странно същество е някакво...А там трябваше да се уча в пустинята. (предишна регресия). Да усетя тези хора, които живеят тука на Земята. Да усетя как живеят, как им е трудно и как не виждат абсолютно нищо. Да свикна с условията и да им помагам...
Петър: Добре, ами сега защо си тука?
Клиент: Това винаги съм го знаел..Трябва да я напиша...Трябва да напиша една книга...
Петър: Кога?
Клиент: Сега...пиша я. Трябва всичко да го събера, да го съчетая и просто така да го дам на хората да го прочетат.
Петър: Как ще се казва?
Клиент: Огнените кодове (очаквайте скоро и самата книга)
Петър: Има ли нещо важно от това, което видя и усети за настоящият ти живот?
Клиент: Нормално е съществуването и на едното и на другото. И на нас и на тях (влечугите).
Петър: С какво е важна Земята?
Клиент: О, тя е много хубава. Красива е с девствеността си. Нашите планети са подредени, направени са, докато при нея всичко е спонтанно. Има енергията на спонтанността...на младостта. Да живееш тук е хубаво. Кипи от живот. Можеш много неща да направиш. Интересни ситуации има. Ние изследваме ситуации.
Петър: С каква цел?
Клиент: Събираме знания, модели. Модели на поведение. При определени обстоятелства, какъв резултат може да се получи. Ако постъпиш така дали ще стане еди как си..
Петър: По какъв начин ви служи тази информация?
Клиент: Правим библиотеки...големи, в които събираме тази информация..и са като шаблони. Така знаем кой как ще реагира. Можеш да предвидиш реакциите.
Виждам Земята как е опасана с много гъсто поле...
Петър: Още..в момента?
Клиент: Да и сега си е така..Но през него тук -там се влиза...Тук- там е на дупки..Преди е било по...
Петър: Кой ги е направил тези дупки?
Клиент: Ние ги пробиваме от време навреме и влизаме...На места доста сме го разпробили...На решето е...
Петър: На кои места?
Клиент: Над Антарктида. Най-черно е над САЩ. Там е най – плътно.
Петър: Има ли още нещо, което е добре да знаеш, от всичко което видя и усети?
Клиент: Че любовта е навсякъде...
Ако някой е имал подобни изживявания и има желание да ги сподели с човека, чието изживяване беше представено тук, моля нека му пише на [email protected]
Още случаи...
