​Отпусни се и започни да правиш! 

​     












​Това е регресията на М. /имената на всички участници са сменени/. Такава регресия рядко се случва. В разговора преди срещата ни М. имаше две търсения:
1. Да разбере причината за взаимоотношенията с дъщеря й. 
2. Да разбере дали има вечен любим и кога ще се появи. 
По време на нашата среща жената преживя минал живот, лечение на чувство за вина, среща с вечния любим и прогресия -  среща със своя бъдещ Аз.
​
Изключително интересно е как в тази регресия жената е с много буден ум и постоянно се опитва да разбере посланията със съзнанието си. Точно по тази причина посланието и беше ясно и категорично – отпусни се и започни да правиш...  
 
Пожелавам ви приятно четене!
 
​
След въвеждане...:
 
П: Движиш се или си спряла?
М: Спряла съм.
П: Има ли земя под краката или няма?
М: Има.
П: Камък, дърво, нещо друго? Каква е земята?
М: Ами...
П: Първата мисъл.
М: Като пътека такова.
П: Пътека е супер. Ти си боса, обута?
М: Ами трябва да погледна.
П: .Или усети. Като чувство. Топло ли е, студено ли е?
М: Топло е.
П: Как си облечена: леки дрехи, тежки дрехи, има ли ...?
М: Леки дрехи.
П: Мислено си представи как повдигаш ръце към очите си. Можеш да ги видиш, да ги усетиш. Можеш да знаеш. Как изглеждат ръцете? Може да не знаеш. Има ли информация за ръцете? Като чувство, като си ги представиш как ги повдигаш: леки ли са, тежки ли са?
М: Леки.
П: По-скоро мъжки, женски?
М: Ами, усещам се като мъж. Някак си в гръб се виждам. Виждам се в гръб и дрехите си виждам.
П: А, как... опиши се!
М: Ами, значи може би в Средновековието... в такава риза с широки ръкави, с елече, с някаква шапка като ловджийска. Млад мъж с панталони наполеонки.
П: Как се чувстваш?
М: Ммм... безгрижна. Безгрижие чувствам.
П: Супер. Продължи ситуацията, остави да се развие. Къде се намираш? Има ли хора около теб, няма ли? Какво има около теб? Огледай се. Открито място ли е, закрито ли е?
М: Открито място и има хора, като на пазар. Пазар някакъв такъв, ... панаир, битак, нещо такова – пазар... старовремски.
П: Какво правиш там ти?
М: Търся нещо, оглеждам се.
П: Какво търсиш? Първата мисъл.
М: Някого търся. Оглеждам се за някого, но не знам още кой.
П: Коя е годината?
М: Офф.
П: Първата мисъл?
М: Хиляда-осемстотин-и-някоя.
П: На територията на коя държава се намираш?
М: Не е в България.
П: Добре. А континент?
М: Европа.
П: Коя част на Европа?
М: Франция, Германия, там някъде.
П: Да, окей, Западна Европа...
М: Да, Западна, определено Западна.
П: Супер. Така: половин час по-късно? Намираш ли този човек, какво става?
М: Да, седнала съм на маса с някого. По-възрастен от мен и говоря. Той е в такива, ... свещенически някакви дрехи или... от Църквата е, определено. Пием нещо, ама разговаряме така, ... сериозно. Но не знам за какво, не мога да разбера още за какво.
П: Как се чувстваш? Какво е чувството в този разговор? Напрегнато, спокойно, приятно, неприятно, какво е чувството?
М: Обсъждаме нещо, не е неприятно.
П: Да, вдъхновена ли си, ... в смисъл, можеш ли да му видиш очите?
М: Ще се опитам.
П: Ако можеш.
М: Виждам отстрани. Очите не мога да виждам отстрани.
П: Да, това, което ти казах – че се крият. А какво е чувството към него, към този свещеник? Приятен ли е така или ...
М: Да, приятен е. Нещо обсъждаме, не знам, не мога да разбера.
П: Да, да. Ясно, ... ясно.
М: По-възрастен е от мен, обяснява ми нещо. Нещо се уговаряме, обаче нищо повече не виждам.
П: Да, да, добре. Какво е чувството: скоро ли ще се случи това, за което се уговаряте или в по-далечно време?
М: Скоро.
П: Хайде пренеси се няколко дни по-късно. Какво се случва?
М: Някакво тържество и празник виждам.
П: Ааа!?
М: И хора празнично облечени, на някакъв площад със слънце, хубаво време. Някакъв празник има явно и сме подготвили нещо за празника.
П: Да... Първата мисъл, образ, усещане: какво празнувате?
М: Не знам какво се празнува – нещо хубаво. Радват се, всички се радват, радостни са хората. Аз съм на някакъв бял кон и зад мен има също много, ... няколко още хора на коне. Флагове и тромпети някакви...
П: А можеш ли да ми опишеш твоя флаг? Ти имаш ли флаг?
М: Зелено и жълто. На райе. Не нали един цвят, а разделен: от едната страна е зелен триъгълник, а другият е на зелени и жълти ивици.
П: Имаш ли титла?
М: Не знам, но съм облечен празнично, с други дрехи.
П: Как е името ти?
М: Филип.
П: Имаш ли си фамилия? А бащино име? Като презиме – второ име.
М: Нещо с Х. ми излиза – Хосе, Хорсе, нещо ей такова...
П: Окей.
М: Минаваме покрай някаква трибуна, на която са седнали там хората от двора и минаваме покрай тях.
П: А какво е чувството към тях?
М: Ами, приветстваме се, добро е чувството. Те ме очакват, аз пристигам отнякъде. Явно те ме очакват за нещо, не знам за какво.
П: Мхм.
М: Моето чувство към тях е добро, докато тяхното е резервирано, ... леко резервирано.
П: Ммм... да, окей. Същата вечер на вечеря?
K: Същата вечер на вечеря...
П: Вечеряш, не вечеряш?
М: Да, да... много хора, всичко е на свещи и в тези, старинните зали... на голяма маса. Две маси са дори големи. Не мога да се видя до кого съм още. Момент...
П: Да, ... какво ядеш?
М: Ами, има сервирани блюда такива с месо, обаче аз говоря, а не ям в момента. Пия и говоря. В средата съм седнал, не централно, а в средата.
П: Какво пиеш?
М: Вино. От много хубав бокал. Обяснявам нещо, разказвам. Ама нямам никакъв Вezugsperson (събеседник – от немски), никакъв човек, към когото да се обърна в момента, никого не усещам там.
П: Мхм, тъкмо щях да те питам дали има някой по-ярък, по-важен за теб?
М: Трябва да се огледам просто.
П: Огледай се, да, или като усещане.
М: Явно бавно усещам, ... да.
П: Ако има. Може да има, може да няма.
М: Влиза някаква млада жена.
П: Ммм, опиши ми я!
М: Ами, аз я виждам само като дрехи, че е облечена много...
П: Как?
М: Дълга рокля с воал, ама не е булченски или поне не го виждам така. И върви към мен... и всички спират да говорят. И, не знам, аз се изправям, тръгвам и аз към нея, нали, хващам я и тръгваме нанякъде. В залата все още е тихо. И се насочваме към тези... като тронове явно, това са майка й и баща й. Към тях вървим. Тя много се радва, че ме вижда.
П: Мхм... Можеш ли да видиш очите й?
Не знам дали наистина ги виждам, но ги усещам като зелени. Ако това се има предвид...
П: „Усещам ги като зелени“ е чудесен отговор!
М: Ха-ха-ха!
П: Чувството какво е?
М: Ами, не мога точно да ги видя, за да усетя чувството, но ги виждам, че са зелени. Момент, трябва ми просто малко...
П: Да, да..., разбира се.
М: Топли. Зелени, топли очи. Но не мога да позная някой.
П: Да, тъкмо щях да те питам.
М: Или по-скоро ми напомнят за човека, когото споменах/вечния любим от втората завка на жената/.
П: Ааа! Добре...
М: Такова ми е усещането.
П: Аха! Добре... Какво става с майката и бащата?
М: Ами тя сега се беше обърнала към мен и сега... в очакване са, вървя към тях... явно за благословия. Радват се, но са сдържани. И... приветстват ме, казват нещо като благословия и... чуват се възторжени възгласи, обръщаме се към всички, които са в залата и минаваме по пътеката между двете дълги маси. Явно това е сватба.
П: Или годеж.
М: Или годеж.
П: Нещо такова ми се върти и на мен. Ааа, окей. Познаваш ли от този минал живот душата на дъщеря ти от сегашния ти живот? Първата мисъл.
М: Не.
 
П: „Не“ е хубав отговор. Окей. Ами, … пусни се напред: десетина години по-късно... Как продължава този живот?
М: Ами, виждам се в замък че живеем, или нещо като кула такова, ... не е нормална къща. Защото е нависоко. Точно се виждам, че се движим в... върха на кулата, там където е нещо като тераса... тя е с дете, с малко бебе на ръце и минаваме, някъде вървим, движим се.
П: Как се чувстваш?
М: Неспокоен... Ама тя е неспокойна.
П: Какво я безпокои?
М: Нещо за детето. Може би е болно. Но не тежко болно, просто в момента болно.
П: Мхм.
М: И вървим навътре, вече в тъмен коридор. Придвижваме се навътре, влизаме в някаква стая, която е като спалня и тя оставя детето в люлката. Говорим за нещо. В стаята е... като едновремешните на Наполеон. Не мога да разбера за какво си говорят.
П: Как се чувстваш?
М: Трябва нещо да направя.
П: Какво трябва да направиш?
М: Нещо се изисква от мен, не знам още. Не разбирам.
П: Пусни се напред – половин час, един час. Как продължава случката?
М: Трябва да доведа лекар. Качвам се на коня, за да доведа лекар. И тръгвам. С коня се движа в момента. Излизам от територията на замъка. Отивам в едно малко село наблизо и сега става всичко някак си по-бързо. Виждам директно доктора – възрастен мъж с очила и леко плешив. С такава, докторска чанта. Защо някак си той изглежда като... облечен е по друг начин – по-съвременно.
П: Защото ума ти може да си го представя така, защото не знае как изглежда докторът през хиляда-осемстотин-и-някоя. Това са така наречените, аз ги наричам „игрите на ума“ по време на регресия. Сега, случва се понякога.
М: Просто ми направи впечатление.
П: Да, и на мен. Аз си ги колекционирам тези, спокойно. Много ме кефят. Супер! Да, да...
М: Еми, тръгваме сега на обратно...
П: Какво друго се е променило в живота ти освен това, че имаш дете? Разказвай ми – какво се е променило за тези около десетина години?
М: Ами, те са две деца – има едно по-голямо.
П: Аха.
М: То постоянно се крие някъде. Само наднича отнякъде. Даже, когато казах, че не я  усещам дъщеря ми се появи едно дете, което надничаше там зад кулисите, зад децата, но в момента, в който казах „не“, нали, ... аз не казвам, че това е тя. Просто го видях това дете.
П: Я виж това дете дали наднича там през завесите? Как изглежда, опиши ми го?
М: Трябва по-отблизо да го видя.
П: Да.
М: Много дяволито и закачливо, пакостливо... Така го виждам. Това усещам в момента.
П: Да.
М: Момче е и... не знам защо бяга от мен. Крие се някак си. Не мога да разбера защо. Дали е игра или го е страх... не, не е страх. Не е страх. Игра си е. И сега съм в спалнята, където е жена ми с детето и то скача на леглото и се радва. Влизаме с доктора, преглежда детето. И всичко...
П: Можеш ли да видиш очите на това дете – по-голямото?
М: Опитвам се.
П: Ако можеш.
М: Да, от одеве се опитвам още, откогато се показа тя с такива много игриви... виждам ги, но не мога да ги определя. Виждам ги, да.
П: Познаваш ли тези очи в сегашния живот на К.? Първата мисъл.
М: Първата мисъл. Ами аз още от одеве ги виждам като на дъщеря ми./от сегашния живот/
П: Окей. Значи все пак присъства в този минал живот? Супер. Това ми се е случвало и друг път, не се притеснявай. Добре... Ами, така, още 10 години по-късно... как продължава този живот?
 
М: Ами, след 10 години...
П: Къде си? Какво правиш?
М: Пак съм си там.
П: Мхм. Какво се е променило?
М: Сега виждам само по-голямото дете. Станало е млад мъж. Но е много смирен, за разлика от детството. Някак си, изгърбен леко и сякаш нещо лошо е направил. Така, виновно стои. Виждам го в гръб. Стои пред мен, някак си виновно се чувства. 
П: Първата мисъл, образ, усещане: за какво се чувства виновен?
М: Нещо е сгрешил, не мога да разбера какво. Нещо не е направил, което е трябвало.
П: И? Какви са били последствията?
М: Не мога да разбера защо не виждам жена ми и малкото дете. Всъщност виждам ги като преди 10 години и като избледнели образи.
П: Аха...
М: Просто стоят там, но не са там. Нещо с тях явно е станало.
П: Какво се е случило с тях? Първата мисъл.
М: Няма ги, не са там. Даже не са живи сигурно.
П: Да. Точно това щях да питам. Не са живи... Как голямото дете е свързано с тях, с тази случка?
М: Виждам, че дърпа някаква колесница. Качен на кон дърпа някаква колесница, в която е това, малкото дете, и се движи с бърза скорост. Смеят се много, радват се. В смисъл, забавляват се. Тя, жена ми, тя тича след нас да ни спре... след тях, да ги спре всъщност. Тя всъщност... И двамата са такива избледнели образи – и малкото дете и жена ми. В момента сега така ги виждам. Тя тича, тича. Излизаме през някакви порти... излизат, всъщност, те през някакви порти, много такива – железни, много тежки порти, които са преход – някакъв мост и там точно моста рухва, падат надолу – двамата. Синът на коня остава. Успява да остане на другия край.
П: Ти мислиш ли, че той е виновен?
М: Не... Не, не е виновен. Това е нещастен случай. Не е виновен.
П: Мхм, просто питам.
М: Но чувства, такова..., чувство за вина. Въпреки, че осъзнава, че не е виновен, все пак, че ако не е бил тръгнал да се забавлява така, да си играе, това е нямало да стане.
П: Това го има, нали, това чувство?
М: Да, това го има.  Чувства се виновен.
 
П: Добре, виж онази случка от този минал живот, която е най-важна за взаимоотношенията с душата, която познаваш като твоя дъщеря. Сега.
М: То това е най-важната случка.
П: Това е случката, окей. С какво тази случа е важна за настоящия живот?
М: Ами, едното е чувството за вина, от което трябва да се освободим. Защото аз в момента съм с такова чувство за вина. Или как двете – в случая двамата – се справяме със сериозна трудност, със сериозна загуба. Трябва да се поддържаме, а ни е трудно някак си, както и сега. Просто, трудно ми е да го подкрепя напълно, както и сега. Морално не успявам някак си... да го освободя от чувството за вина.
П: Пренеси се сега на някое приятно място. Място в природа, място, където се чувства добре душата ти сега. Как изглежда това място за теб?
М: Ами, голяма поляна близо до гора, защото се вижда и гората.
П: Можеш да усетиш, да си представиш как към теб се приближава кълбо от зелена светлина – зелено-златиста.
М: Да...
П: Добре. Благодари на кълбото и нека то да излекува това чувство на вина, което изпитва К. Къде е локализирано в тялото ти, къде го усещаш? Във физическото тяло на К. тук къде усещаш това чувство за вина?
М: Ами, в слънчевия сплит.
П: Слънчев, окей. Само там?
М: И малко по-надалу.
П: Окей. Нека лечебният процес започне сега. Това е Междугалактическият лечител. Много пъти съм работил с него – жълто-златистото кълбо. Успява ли? Какво се случва?
М: Ами, не мога да определя точно какво усещам.
П: Можеш да усетиш, да си представиш как чувството се събира като топчица и започва да излиза от теб и се приближава към Междугалактическия лечител?
М: Представям си го, да.
П: Виж сега между топчето и теб има ли нишки, енергия.
М: Има, да.
П: Да, това често се случва. Представи си как в дясната ти ръка се появява меч, нож, ножица, нещо, с което знаеш, че можеш да ги прекъснеш. Добре. Замахни и прекъсни тези нишки сега.
М: Прекъснах ги.
П: Сега си представи как от Междугалактическия лечител се отделя малко топче – пак такова жълто-зелено и идва до теб. С лявата си ръка хвани останалите нишки, които са в теб – в областта на слънчевия сплит и малко по-надолу – и ги изтръгни от себе си сега. И ги пусни в малкото топче. Виж как малкото топче засиява първо в жълта светлина – жълто-оранжева, изчиства и заздравява това място. И сега пуска лъч мека, топла бяла светлина, която запълва празното място и чувството на вина с ново чувство, ново усещане. Какво е новото усещане?
М: Как да го опиша... нещо като чистота.
П: Добре. Запомни това усещане за чистота с ума, тялото и душата на М. Искам да сключим споразумение с това усещане на вина – оттук-нататък, когато започне да се появява, вместо него да се появява това усещане за чистота. Това усещане, новото усещане.
М: Лекота, приятно е много.
П: Лекота, чистота... Насити го, запомни го. Може вечер, преди да заспиш, или сутрин, като се събуждаш, можеш да се връщаш, да се възстановяваш. Просто съзнателно да си го възстановяваш това чувство за 30 секунди. Да си го поддържаш в живота, да си го припомняш на физическо ниво, защото аз нали затова ти казах да си го припомниш чувството, физическото чувство...
М: Запомних го.
П: Благодари на Междугалактическия лечител.
М: Благодаря на Междугалактическия лечител.
П: И... аммм... искаш ли там да поканим душата на дъщеря ти, за да си поговорите?
М: Да.
П: Окей. Ще опитаме ако може. Можеш да повториш наум или на глас следващите ми думи:  „Моля, нека при мен дойде душата на моята дъщеря.“
М: Моля, нека при мен дойде душата на моята дъщеря.
П: Иска ли?
М: Мисля, че се получава нещо. Нещо виждам като перка на самолет или на... нож, едно такова черно, не знам защо се появява. Върти се.
П: Аха.
П: Какво ти се иска да направиш там?
М: Ами изчаквам в момента да спре да се върти.
П: Аха... Добре.
М: Не знам как трябва да се появи. Виждам просто нещо, което е необяснимо за мен.
П: Дай да видим как ще се развие.
М: Някакъв много малък черен самолет. То това са перките на този самолет. Тя излиза от него в черен такъв костюм на пилот.
П: Просто има стил на появяване момичето.
М: Хахаха! Да, слиза от самолета.
П: Как изглежда?
М: Ами, в този костюм ми е трудно да... малка, много малка. И самолетът е малък, всичко е много малко. Обаче като излъчване, като енергия е ведра, както сега. Ведра, енергична и леко арогантна  – точно както е сега. Даже много арогантна. И сега е така.
П: Попитай я: „Защо искаше да бъда твоя майка?“
М: Може ли с име?
П: Да,
М: Л., защо избра да бъда твоя майка? Не мога да разбера какво ми казва.
П: А показва, казва?
М: Да, връща се в самолета, пада назад, бе, играе си пак. Става, излиза...
П: Окей. Питай я: „Л., какво ми показваш?“
М: Л., какво ми показваш? Значи трябва да се раздвижа. Значи трябва да бъда дейна, да се движа и да не спирам. Тя върви на едно място и тича. Така ми показва, че не трябва да спирам... че трябва да продължа.
П: Мхм.
М: Смее се. Много се смее. Тя и сега е така. Казва ми, че ще се справя.
П: Попитай я: „Л., какво сме се разбрали за настоящия живот? “
М: Какво сме се разбрали за настоящия живот, Л.? Боже, държиш се като клоун. Не разбирам.
П: Питай я да ти обясни?
М: Не мога да разбера какво ми показваш! Аз и сега не я разбирам в този живот какво сме се разбрали за настоящия живот – просто тя ми говори толкова много, аз не я разбирам. Кажи ми директно, не разбирам.
П: Попитай я: „Какво ще ми помогне да те разбера?“
М: Какво ще ми помогне да те разбера? Показва някакви движения, аз не разбирам.
П: Питай я: „Защо ми показваш тези движения? “
М: Не разбирам какво ми показваш. Защо ми показваш това? Обяснява ми, че нещата идват едно след друго. Така ми го показва и то е така.
П: Така...
М: Обаче докога? В смисъл... докога?
П: Да, питай я!
М: Докога, ... докога това ще продължава? В смисъл, няма ли да свърши най-накрая, да се успокои всичко?
П: Питай я: „Кога сме се разбрали да се успокоят нещата?“
М: Кога сме се разбрали да се успокоят нещата, да стане всичко нормално? Не я разбирам.
П: Какво ти показва?
М: Ами, тя през цялото време натрупваше едно върху друго неща. Все едно плат или въже, едно срещу друго, накрая го дръпна и то се обърна надолу. Не знам как да си го обясня това.
П: Окей, ти си човек, който обича да мисли и да анализира, прав ли съм?
М: Да.
П: Тя ти дава домашно. Дава ти материал за размисъл. Споко, ще го разбереш след ден-два-три-седмица... Просто така работи този процес: понякога ти дава пряк отговор, понякога ти дава материал за размисъл. На хората, които обичат да мислят и да анализират, им се дава материал за размисъл. Да можеш да си слушаш записа, да си го мислиш, да се чудиш какво ти е казала, това е... Питай я: „Как мога да имам по-добри взаимоотношения с теб на Земята?“
М: Какво трябва да направя или как, може би, да имам по-добри взаимоотношения с теб, тук на Земята в този живот? Показва ми прегръдка. Да, знам това:  повече любов да й показвам. Да се отпусна. И че всичко ще се оправи. Стискам я за ръцете.
П: Кога ще се оправи?
М: Кога ще се оправи, Л.? Ами, няма да е веднага. Показва ми така.
П: Добре. Най-важният въпрос: какво да прави М., докато нещата се оправят?
М: Какво трябва или мога да правя аз докато това продължава, докато се оправят нещата? Хванала е нещо като юзди, макар, че няма кон, няма нищо – като въжета, нали, такива, с дръжки и дърпа, ама толкова силно дърпа... като спирачки, все едно да забие спирачки. Ами аз това го правя. То точно това е проблемът. Или, може би, това е проблемът, че го правя и не трябва...
П: Не знам, питай я.
М: Да, Л., това ли е проблемът, че се опитвам всичко да...
П: Проблемът ли е или решението?
М: Или е решението това... Тя ги пусна, пусна ги.
П: И?
М: Ами, нищо, отвори се някаква пътека, бяла такава оттам. Все едно е било задържано нещо като черно платно, или как да го обясня и момента, в който го пускам, нали, то отприщи някаква бяла пътека.
П: Аз знам какво има и там. Отиваме натам. Само благодари на Л. първо за разговора, иска ли още нещо да ти каже?
М: Благодаря ти за разговора.
П: Иска ли тя още нещо да ти каже?
М: Искаш ли още нещо да ми кажеш?
П: Благодарности.
М: Благодаря ти, благодаря ти, мила.
П: Тръгваме по пътеката.
М: Тръгваме по пътеката...
П: Там те чака жена ти от миналия живот... и човека от настоящия живот, всъщност.
М: Засега все още не го усещам така. Просто ме е страх да се приближа.
П: А, окей, ако искаш...
М: В смисъл, не... просто..., не, аз искам да отида.
П: Добре.
М: Страх, в смисъл, аз по принцип бавно действам.
П: Добре, добре.
М: Явно.
П: Нямаме бърза работа, спокойно, не се притеснявай. Спокойничко, всеки си е супер.
М: Много е щастлива. И е облечена точно както тогава на тържеството. И сияе, има... тя е бяла светлина цялата... се слива с пътеката.
П: Мхм.
М: Да, виждам очите. Абсолютно същото излъчване.
П: Поздрави я.
М: Здравей. Протяга ми ръка... и другата. Прегръщаме се.
П: Попитай я: „Каква е причината да се появиш в живота ми на М.?“ 
М: Каква е причината да се явиш в този ми живот..., в живота на М. сега? Обяснява ми нещо, говори ми. Иска да ми помогне.
П: Как?
М: Ммм, да. Не разбирам какво иска да ми обясни. Не те разбирам.
П: Какво прави?
М: Обяснява ми с ръце, нещо ми обяснява. Опитва се да ме успокои, да ми обяснява нещо, но не разбирам какво още.
П: Добре, ще чакаме.
М: Не разбирам какво ми казва, но се обръщаме и продължаваме двамата напред по пътеката. Държи ме за ръка, води ме, тя ме води.
П: Попитай: „Кое е най-важното нещо, което ще ме научиш в живота на М.?“
М: Кое е най-важното нещо, което ще ме научиш в живота..., в този ми живот? Търпение и иска да ми показва накъде да вървя, да ме насочва.
П: Мхм.
М: Боже, абсолютно се държи като него! Абсолютно!
П: Значи той си следва това, което душата му е пожелала.
М: И ми показва накъде да вървя. Показва ми нещо „нагоре“, обяснява. Показва ми нагоре към небето и ми обяснява... не разбирам какво ми обяснява.
П: Добре, попитай го: „Как да се държа с теб в живота на М.?“
М: Как да се държа с теб в сегашния ми живот? Не знам как да го обясня това просто...
П: Може да е усещане, може да не може да се обясни.
М: Не..., да и усещане и действие. Просто се обърна към мен... изразява много загриженост, обич и любов, много...
П: Мхм.
М: Невероятно е. Усещането е невероятно.
П: Всъщност това е отговорът му на въпроса ми: „Как ти да се държиш с него сега?“
М: Да, ама... просто аз по никакъв начин..., точно така се чувствам безсилно, или как да кажа: незнаещо, и в момента, защото аз, просто, не мога да реагирам при... как да кажа... Точно така, не знам как да реагирам.
П: Попитай го: „Откъде идва това чувство, че не знам как да реагирам?“
М: Откъде идва това чувство, че не знам как да се държа и как да реагирам в твое присъствие? Прекалено много се притеснявам и прекалено много мисля. Трябва да се отпусна.
П: Как?
М: Усещам нещата и реагирам предварително. Просто това става автоматично. Аз това го знам, че е така. Ние почти телепатично си говорим с него.
П: Мхм.
М: Наистина. Почти казвам, защото не е абсолютно, но... ние много се разминаваме, не знам как да ги измисля тези... може би чисто... заради манталитета ли или как, но...
П: Попитай го! Каква е причината да се разминаваме сега?
М: Не разбирам каква е причината да имаме комуникационни проблеми и да се разминаваме в отношението си и в комуникацията си в момента. На какво се дължи? Не разбирам още какво ми казва. Пусна ми ръцете и се опитва нещо да ми обясни. Пусна ми ръцете и ми показва напред така,... обяснява ми накъде трябва да се върви. Не разбирам абсолютно какво ми говори. Явно и сега, нали, е така. Но ми обяснява, че това е пътят, че трябва да тръгна по този път.
П: По какво?
М: По тази пътека.
П: Добре.
М: Трябва просто да въря и аз не го разбирам, аз не се мърдам. Просто стоя и го гледам... и я гледам, не мога да се мръдна.
П: Питай го:  „Какво ми показваш?“
М: Не разбирам какво ми показваш и какво ми обясняваш? Трябва да направя някаква крачка. Трябва да прескоча нещо. То просто е като някаква отбивка, по която сама трябва да тръгна към главния път и тази отбивка е... пътят е един, а главният път е друг – като светлина и като, ... като вид път. Трябва да направя тази крачка, но не мога сама.
П: Добре.
М: Високо е. Този път, на който съм, е висок. Аз го виждам и го усещам. Надолу е светло и е бяло и той иска да ми помогне или тя иска да ми помогне да мина натам...
П: Да.
М: Но изведнъж стана много високо. Досега беше всичко като един път. Сега, изведнъж, този, на който съм, стана много висок.
П: Да. Добре. Може би тази крачка да я направи М. в материалния свят. Как би изглеждала тази крачка в материалния свят на М.?
М: Трябва да го попитам.
П: Аха.
М: Как точно изглежда това в сегашния ми живот? Коя е тази голяма крачка, която трябва да направя?
П: Първата мисъл.
М: Хвана ме за... сложи си ръцете на главата ми.
П: Какво е чувството?
М: Приятно чувство на любов и на обич, че трябва да се отпусна. Въпреки това не разбирам какво трябва да направя.
П: Това трябва да направиш. Буквално – да се отпуснеш. Просто остави това чувство, усети го. Опусни се. Това е нещото, което да направи М. в момента. Запомни това чувство..., запомни това чувство на спокойствие.
М: Падна..., падна към другия.
П: Да, чудесно. Питай: „Сега накъде?“
М: Точно ми казваше тя или той, че ще е с мен, че ме подкрепя и че е с мен изцяло. Сега накъде ще вървим или сега накъде, какво следва? Дърпа ме за ръката към белия път. Вече е равно, няма я тази височина.
П: Мхм.
М: Много се радва. Толкова се радва, че тича и застава пред мен. Просто тича пред мен и застава след това срещу мен. Много се радва.
П: Иска ли нещо той да ти каже, той...?
М: Ами, той ми го каза.
П: Добре. Искаш ли ти нещо да му кажеш?
М: Искам, но не мога.
П: Какво те спира?
М: Нещо ме спира.
П: Добре. Той знае ли какво те спира?
М: Да го питам ли?
П: Мхм.
М: Нещо ме спира, не знам защо и какво е. Наистина, не знам какво е. И не разбирам още. Аз съм все още като един черен, ъмм... , не силует, ами такъв цветен или по-скоро реален силует, докато пътя и тя – всичко е в светлина. И изведнъж появява се тук нещо до него като – не каляска, ами нещо, в което мога да седна – което цялото е бяло и аз сядам вътре, ама все още съм си така.
П: Мхм.
М: Не разбирам. Не те разбирам. Проблемът е в мен.
П: Как може да ти помогне да започнеш да го разбираш?
М: Не знам. Можеш ли да ми помогнеш да разбера какво трябва да направя? Отваря отново това тук като каляска, в което бях седнала, и сега всичко е в нормални цветове. И сме на нормално място. И пак не разбирам.
П: Какво се случва?
М: Да... Какво трябва да направя не разбирам.
П: Разкажи ми какво се случва?
М: Излизам, значи, накара ме да седна в нещо като каляска – всичко беше бяло, нали, освен аз. И сега, в момента, в който зададе въпроса, осъзнах, че отвори вратата... отново отвори вратата, за да може да сляза от тази каляска и всичко стана в нормални цветове. Няма я бялата светлина и тя изглежда нормално, аз изглеждам нормално, всичко! Наоколо е природа, много красива...
П: Да, и как продължава случката?
М: Продължаваме заедно. Това е поляната, на която бях преди това, само че сега продължавам и виждам, че има и река – минава покрай някакъв мост, някакви възвишения. И излизаме на някакво място, някаква огромна... като градина или... да, градина с цветя и лозя и приближаваме там към някаква къща. Не я виждам още къщата, но знам, че там има къща. И спря. Спряхме.
П: Как се чувстваш?
М: Щастлива.
П: Това трябва да направиш.
М: Кое?
П: Ей това. Той ти го показа. Съществата в астралния свят показват, те не казват. Той ти го показва с действие. Отговорът на въпроса: “Какво трябва да направя?“ е просто това, което ти показва – да отидеш някъде да се разходиш, нещо да направиш. Разбираш ли?
М: Мхм.
П: Има ли още нещо, което той иска да ти каже сега?
М: Има ли още нещо, което искаш да ми кажеш сега – тук и за сегашния ми живот? Нищо. Показва ми само любов. Иска да ме целуне. Просто само любов ми показва – огромна любов. Аз съм като някакъв камък, не мога да разбера.
П: Мхм.
М: Бърше ми сълзите. Говори ми нещо, но не мога да разбера пак.
П: Усети. Какво е усещането?
М: Като закрила и успокоение. Успокоява ме, но нещо конкретно не мога да разбера.
П: Няма... това е достатъчно.
М: Силна подкрепа и любов, това усещам.
П: Ти нали каза, че получаваш усещания, така че... Супер.
М: И ще е винаги до мен. Ей сега вече и аз се усмихнах. Продължаваме към къщата –  много модерна къща... и много светла. Стъкло, навсякъде само стъкла – такива големи прозорци. Имат една музика – модерна музика, модерна апаратура.
П: Мхм.
М: Не разбирам. Не разбирам къде е това.
П: Попитай я: „Къде е това?“
М: Къде се намираме, къде е това? Появи се... погледнахме от другия край и се появява като едно хубаво заведение, появиха се и други отстрани на една скала, висока, под която има море. Това е Испания със сигурност. Усещам, да знам, че е Испания.
П: Коя е годината?
М: Ааа, годината... напред е.
П: Да де, да!
М: Ааа, ами аз откъде да знам? Хаха!
П: Коя е годината?
М: Не знам как да я усетя, ... 38-ма. Хохохо, много е далеч! Някак си като 2038-ма усетих, не знам.
П: Да, да, да... Как се чувстваш в това заведение над скалите?
М: Страхотно, много добре. Това са 20 години напред!
П: Ей ги къде са!
М: А, да. Уау! Невероятно е.
П: Как си облечена там?
М: Сега вече сигурно, защото знам годината или как... ами с дълга... дамски..., аз съм като жена сега, а той е като мъж.
П: Да, да, знам.
М: Не, аз няма как да знам и съм...
П: Това е... сега отиваме в едно от възможните бъдеща на М.
М: Е той е облечено обаче в бяло, в бели дрехи.
П: Да.
М: И с брада, побелял.
П: Мхм.
М: Аз там съм... черна някак си се виждам.
П: Ааа!?
М: Аз по принцип съм си черна. Да, с..., може би... не знам защо с такава коса се виждам. Може би съм променила нещо.
П: Мхм.
М: Така, облечена като... хипарски, нали. С много такива дълги, дълги дрехи. Много и много дълги дрехи. Дълга пола, дълга блуза, още една блуза. Така, хубави.
П: Свободни?
М: Свободни, да. А той е с бяло и е с брада. Ние сме седнали там на... от другия край на тази къща и пием нещо. Той ме държи за ръка. Не знам защо се виждам толкова тъмна – и дрехите ми са тъмни, и косата, не знам..., а той е в бяло.
П: Как се чувстваш?
М: Добре, много добре. Доволна и щастлива и удовлетворена.
П: Добре. Сега от гледна точка на светлинното си тяло, попитай твоето бъдещо аз, което е там, 2038-ма, как М. да стане тази М., която стои пред теб в момента?
М: Може ли наум?
П: Разбира се.
М: Трябва да се отпусна. Прекалено много съм стегнала абсолютно всичко. Контролирам всичко.
П: Попитай твоето бъдещо аз:  „Ти как се отпусна?“
М: Как го направи това, как успя да се отпуснеш? Промяна. Спиране на очакванията и промяна.
П: Каква промяна?
М: В мисленето.
П: В каква посока?
М: Просто трябва да отпусна мислите си. Аз... трябва да спра да се опитвам да контролирам всичко, всичко да предвиждам, всичко... и очакванията.
П: Как твоето бъдещо аз е постигнало това в материалния свят? 
М: Е, как успя това да го направиш? На мен не ми се получава. Как успя, какво промени? Започва да прави неща. Само неща, които й харесват и се концентрира върху тях. Виждам, че прави нещо с ръцете си, с нещо се занимава, с нещо като изкуство, но не е рисуване, ами... по-скоро нещо като грънчарство, нещо като ръкоделие, с такива неща май има предвид.
П: Да, нещо, което ти харесва.
М: И пътуване, много пътуване. Това ми показва.
П: Питай я как успя да спреш очакванията?
М: Да, как успя да спреш да очакваш? Да се справиш с това да имаш очаквания към някого, нали, ... изобщо... Пише нещо. Какво пише? Обяснява ми, пише... Чете и пише. Аз много обичам да чета... обичах много да чета. Но пише, може би трябва да започна да пиша...
П: Да пишеш? Какво?
М: Какво трябва да започна да пиша? Трябва да си изливам мислите. Трябва да пиша, да ги записвам. Трябва да започна да записвам.
П: Мхм! Като дневник нещо?
М: Да, не съм си водила такива работи. Но и не само.
П: А какво?
М: Може тези очаквания или това, което аз си представям да стане това, което искам, да го напиша като..., като нещо... разказ или нещо такова.
П: Мхм. И?
М: Ами, това е. Там да си влагам очакванията, там... Да можеш да ги вложиш в нещо..., като някакво творчество.
П: Уау, колко яко!
М: Защо?
П: Ами, терапевтично, определено! Аз съм го давал на хора като задача това. Има ли нещо, което ти искаш да попиташ твоя бъдещ аз за сега?
М: Въпреки всичко аз все още не знам как да преодолея тази бариера на отпускане и на промяна. Как да я започна? Не знам откъде да започна.
П: Това е супер добрия въпрос: „Откъде да започна.“!
М: Става, тръгва нанякъде, пак ми показва нещо. Нищо не разбирам.
П: Гледай я какво прави.
М: Мете.
П: Ето, тя ти го показва! Разбираш ли какво трябва да направиш?
М: Мете с една метла, трябва нещо да изчистя.
П: Да! Какво трябва да изчистиш?
М: Какво трябва да изчистя? Показа си главата, мислите...
П: Хахаха! Ето, виж колко пряко ти отговаря. Да си изчистиш мислите! Оттук трябва да започнеш! „Как, с какви действия в материалния свят мога да изчистя мислите си?“
М: Да, какво..., как трябва да го направя? Аз знам, че се движа в стереотип, в затворен кръг. Как да изляза от него? Ох, Боже, започна да танцува...
П: Танците са добър вариант.
М: Да, явно с развлечение и съревноваване....
П: Тя затова дъщеря ти така подскачаше, ако си спомняш.
М: Да, тя е в... тя си е такава.
П: Да де, да! В смисъл, имаш нужда да разчупиш, да се раздвижиш. Тя ти го повтаря това, каза това... повтаря това, което дъщера ти ти каза.
М: Ами трябва да си разнообразя ежедневието и да изляза от стереотипа.
П: И да правиш неща, които обичаш и харесваш.
М: Да.
П: Супер! Иска ли твоят бъдещ аз да ти каже нещо сега?
М: Искаш ли нещо да ми кажеш сега? Прави така: „Стегни се!“
П: Това е много странно: хем стегни се, хем отпусни се!
М: Да... Да, ама аз знам какво има предвид.
П: Добре.
М: Аз много добре знам какво има предвид.
П: Окей. Искам да усетиш как се свързваш със своя бъдещ аз на три места – слънчев сплит, сърце и третото око. На три места, все едно с три лъча се свържи с нея, светлинното ти тяло и твоят бъдещ аз и ми кажи в кой от трите лъча връзката е най-силна? Може и в трите.
М: Ами аз усетих първо сърцето, после третото око...
П: Значи от двете.
М: И сега еднакво ги усещам.
П: А и трите са силни или?
М: Не, аз така го усетих – първо наистина сърцето и после третото око. След това просто, не мога да различа... Сега ми е еднакво.
П: Супер! Запомни тази връзка. Оттук нататък твоят бъдещ аз ще се превърне в твое огледало. Ще можеш да се... когато имаш нужда от напътствия: „Какво да направя сега?“, „Какво да направя следващо?“, „Тук, сега какво решение да взема?“, „Как да постъпя в тази ситуация?“, можеш да се свържеш с твоя бъдещ аз в тези три центъра и просто да я попиташ тя какво е направила...
М: Прегръща ме... Може ли?
П: Да. Добре е да я попиташ тя какво е направила в тази ситуация, за да стигне там – 2038-ма. Благодари на твоят бъдещ аз за тази среща.
М: Благодаря ти много сърдечно за тази среща.
П: Благодари на всички души, които участваха в нея.
М: Благодаря на всички души, които ми помогнахте и дойдохте.
П: И на Междугалактическия лечител.
М: Благодаря на Междугалактическия лечител също.
​
Следва извеждане.
 
С благодаряности към Д. Иванова затова, че набра този дълъг текст!
 
Още случаи от практиката
Начало 
 
 
 

---