Механизми на спомнянето по време на сеанс по регресия
От както помагам на хора да видят миналите си животи ми е много интересно да разбера механизмите на извличане на спомени от нашата памет. По време на регресия ние само си спомняме какво ни се е случило преди стотици години, точно по същите механизми, по които си спомняме какво ни се е случило вчера. Ето какво механизми за спомняне съм открил до момента, благодарение на разговорите с мои ученици и клиенти:
1. Спомените ни имат „Канали за връзка“ между душата и съзнанието ни.
Забелязал съм, че има три основни канала за предаване на информация между душата и съзнанието ни – образи, усещания и мисли. Има и по-редки случаи, в които трансфера на информация се случва през каналите на ароматните, вкусовите и звуковите рецептори на нашите тела. Разбира се, всеки човек използва комбинация от няколко канала за комуникация, но всеки от нас има водещ канал за връзка между душата и съзнанието. Точно по този начин моите клиенти ми описват своите минали животи – някои се впускат в невероятни детайли, други ми разказват за техните усещания, трети ми представят какво се случва около тях, сякаш просто го знаят.
През годините на практика много ме е интересувал въпросът: „Каква е причината някои хора да виждат ясни и ярки образи от миналите си животи, други по-скоро да ги усещат, а трети да гледат събитията от свето минало от страни?“. При разговор с моя приятелка и ученичка тя ми разказа следната й идея: Хората възпроизвеждат спомените си от минали животи точно както пресъздават спомените си от вчера, днес или от преди години. Нека ти задам въпроса: „Какво обядва миналия вторник?“. Някой може да отговори в детайли: „Бях в този ресторант, с този и този приятел, ядох онази зеленчукова супа, която имаше малки крутони в нея...“ – този човек си спомня в образи. На същия въпрос друг човек ще ми отговори: „Беше слънчев, топъл ден, усещах се леко и спокойно, хапнахме с вдъхновяващи приятели в онова уютно заведение...“ – този човек си спомня през канала на усещанията. Трети ще ми каже: „Нямам никакъв спомен. Сигурно съм обядвал някъде на вън, нещо на бързо...“ – това е каналът на мислите.
Също така може в един живот да си развил умението да помниш в образи, а в друг живот да си запомнял повече усещания. Това обяснява защо един и същ човек понякога вижда в ясни и ярки образи, а следващи я път по-скоро говори за усещания.
Качеството на спомена зависи от качеството и начина на запомняне. Спомените на различните хора имат различни характеристики и това се обуславя от собствените им умения по отношение на запомнянето.
2. Приятен или неприятен спомен
Тук е добре да се спомене и друго наблюдение, на друга моя ученичка. Тя каза така: „Знанието е светло, а страхът е тъмен“. Това се потвърди от практиката ми впоследствие. Когато ситуацията е неприятна или страшна човека гледа или отстрани или по-скоро не вижда самата ситуация, но „има усещането какво се е случило“. Когато ситуацията е наситена с положителни емоции, воденият в регресия е склонен да се потопи по-дълбоко в нея и да я разгледа с много подробни детайли.
3. Степен на отпускане
Много мои клиенти смятат, че степента на отпуснатостта на тялото и съзнанието им по време на регресия е механизъм за спомняне. Те си представят, че има точно определено състояние, в което трябва да се намират, за да „се включат“. Много хора вярват, че ако отпуснат повече тялото или съзнанието си ще виждат по-силно и по-ярко. Това НЕ е вярно. Имал съм много случаи, в които тялото на човек е много леко отпуснато и пак вижда ясно. Даже съм имал и вече 6 регресии, в които клиентът е ставал и е посещавал тоалетна по средата на регресията и после спокойно е продължавал да разглежда миналия си живот. Да, има значение степента на отпускане на съзнанието, но тази тема съм я описал в статията „Как виждаме по време на регресия“. Степента на отпускане на тялото НЕ влияе на яснотата на спомените от миналите ни животи.
4. Придобиване на опит
Опитът в пътуването в минали животи е основен механизъм на виждането. Една клиентка сравни първата си регресия с първият си урок по шофиране. Тя каза така: „ Когато за първи път отидох при инструктора ми по шофиране и той ми казва, че автомобилът има три педала, пет скорости, огледало, волан, мигачи... и ме накара да тръгна веднага. При теб е същото – казваш, че има три вида виждане, описваш ми процеса и започваме“. Точно както използвам метафората с „шофирането на автомобил“ и аз съм имал клиенти които лягат на диванчето и веднага „палят колата и потеглят“. Те веднага започват да виждат ясни и ярки образи, но също така съм имал хора, които чак на трета или четвърта среща започват да виждат силни картини. Виждането в минали животи е УМЕНИЕ, което може да се усъвършенства, точно както шофирането или карането на колело. Просто някои хора имат нужда от повече практика...
още статии...
1. Спомените ни имат „Канали за връзка“ между душата и съзнанието ни.
Забелязал съм, че има три основни канала за предаване на информация между душата и съзнанието ни – образи, усещания и мисли. Има и по-редки случаи, в които трансфера на информация се случва през каналите на ароматните, вкусовите и звуковите рецептори на нашите тела. Разбира се, всеки човек използва комбинация от няколко канала за комуникация, но всеки от нас има водещ канал за връзка между душата и съзнанието. Точно по този начин моите клиенти ми описват своите минали животи – някои се впускат в невероятни детайли, други ми разказват за техните усещания, трети ми представят какво се случва около тях, сякаш просто го знаят.
През годините на практика много ме е интересувал въпросът: „Каква е причината някои хора да виждат ясни и ярки образи от миналите си животи, други по-скоро да ги усещат, а трети да гледат събитията от свето минало от страни?“. При разговор с моя приятелка и ученичка тя ми разказа следната й идея: Хората възпроизвеждат спомените си от минали животи точно както пресъздават спомените си от вчера, днес или от преди години. Нека ти задам въпроса: „Какво обядва миналия вторник?“. Някой може да отговори в детайли: „Бях в този ресторант, с този и този приятел, ядох онази зеленчукова супа, която имаше малки крутони в нея...“ – този човек си спомня в образи. На същия въпрос друг човек ще ми отговори: „Беше слънчев, топъл ден, усещах се леко и спокойно, хапнахме с вдъхновяващи приятели в онова уютно заведение...“ – този човек си спомня през канала на усещанията. Трети ще ми каже: „Нямам никакъв спомен. Сигурно съм обядвал някъде на вън, нещо на бързо...“ – това е каналът на мислите.
Също така може в един живот да си развил умението да помниш в образи, а в друг живот да си запомнял повече усещания. Това обяснява защо един и същ човек понякога вижда в ясни и ярки образи, а следващи я път по-скоро говори за усещания.
Качеството на спомена зависи от качеството и начина на запомняне. Спомените на различните хора имат различни характеристики и това се обуславя от собствените им умения по отношение на запомнянето.
2. Приятен или неприятен спомен
Тук е добре да се спомене и друго наблюдение, на друга моя ученичка. Тя каза така: „Знанието е светло, а страхът е тъмен“. Това се потвърди от практиката ми впоследствие. Когато ситуацията е неприятна или страшна човека гледа или отстрани или по-скоро не вижда самата ситуация, но „има усещането какво се е случило“. Когато ситуацията е наситена с положителни емоции, воденият в регресия е склонен да се потопи по-дълбоко в нея и да я разгледа с много подробни детайли.
3. Степен на отпускане
Много мои клиенти смятат, че степента на отпуснатостта на тялото и съзнанието им по време на регресия е механизъм за спомняне. Те си представят, че има точно определено състояние, в което трябва да се намират, за да „се включат“. Много хора вярват, че ако отпуснат повече тялото или съзнанието си ще виждат по-силно и по-ярко. Това НЕ е вярно. Имал съм много случаи, в които тялото на човек е много леко отпуснато и пак вижда ясно. Даже съм имал и вече 6 регресии, в които клиентът е ставал и е посещавал тоалетна по средата на регресията и после спокойно е продължавал да разглежда миналия си живот. Да, има значение степента на отпускане на съзнанието, но тази тема съм я описал в статията „Как виждаме по време на регресия“. Степента на отпускане на тялото НЕ влияе на яснотата на спомените от миналите ни животи.
4. Придобиване на опит
Опитът в пътуването в минали животи е основен механизъм на виждането. Една клиентка сравни първата си регресия с първият си урок по шофиране. Тя каза така: „ Когато за първи път отидох при инструктора ми по шофиране и той ми казва, че автомобилът има три педала, пет скорости, огледало, волан, мигачи... и ме накара да тръгна веднага. При теб е същото – казваш, че има три вида виждане, описваш ми процеса и започваме“. Точно както използвам метафората с „шофирането на автомобил“ и аз съм имал клиенти които лягат на диванчето и веднага „палят колата и потеглят“. Те веднага започват да виждат ясни и ярки образи, но също така съм имал хора, които чак на трета или четвърта среща започват да виждат силни картини. Виждането в минали животи е УМЕНИЕ, което може да се усъвършенства, точно както шофирането или карането на колело. Просто някои хора имат нужда от повече практика...
още статии...
