Елементалът Хю...
В следващите редове съм описал преживяното мен, слушайки моя глас на запис. Поради големият интерес към моята практика създадох диск с водена медитация - регресия, с който ще можеш сам да виждаш миналите си животи.
Ето как можеш да си закупиш този запис.
Разбира се, първо изпробвах записа на себе си. Ето самото преживяване...
Издигането е невероятно леко и приятно, сякаш съм в облак. Виждам планините, България... сякаш съм в облаците...издигам се над Европа и другите континенти по същия начин...като в мъгла...Земята се отдалечава...и аз попадам в Космоса...там е леко и приятно... усещането е, като че съм се отпуснал във вода...и я оставям да ме носи към Залата на хрониките...виждам нещо като малки храмове с куполи за върхове..нещо като малки катедрали... ама много, в редици подредени...това са ми хрониките...при избора на хроника ми се появява египетски бог... с орлова глава... /по-късно в Уикипедия откривам, че това е бог Хор/, който гледаше към някаква обикновена лопата, забита в земята. Веднага разбрах, че това ми е хрониката. Още докато моят глас отброяваше и насочваше към портала, видях първата случка от този минал живот.
Нападат ме вълци...зима е и вълци тичат и скачат към мен... но ме подминават...аз съм само препятствие към техния улов – една сърна... аз само наблюдавам... без страх...получавам мисъл: „Това е естественият ход на нещата“...доволен съм от живота си...усещането е леко и приятно...
В този момент гласът на водещия от записа е стигнал до 1 и аз преминавам през дупка от светлина и попадам в миналия си живот... бос съм...живея в глинена къща, току що съм се събудил от сън, в който сънувах случката от горния абзац...нещо като пророчество за живота ми... топло ми е. Ръцете ми са като хобитски – космати, къси, тежки отрудени ръце, мъжки дрехи ...аз съм нещо като хобит-елементал, грижа се за природата...нещо като градинар...малко работническо облекло – стар жълт гащеризон, карирана риза, сламена шапка...точно като хобит изглеждам...нисък, малък, но здрав... грижа се за природата и имам силна връзка с нея...Вечерям с други хобити, всички вечеряме заедно в общността, всички сме заедно на голяма кръгла маса...плодове. Има една по-възрастна жена по-ясна, която е като...ментор на общността, старейшина... като мен изглежда с бяла коса... не е нито бедно , нито богато. Изразходваме точно толкова ресурси, колкото имаме нужда, но имаме начина да възстановяваме всичко. Пълно е с други „хобити“, музика, смях, песни... всяка вечер е така...Там има някаква хобитка, като тази принцесата от Шрек, с червена коса, но е с бяла кожа...
Гласът на водещия повежда към 18-тата годишнина...
Мале, аз съм почти бебе... Идва ми мисълта, че 18 хобитски години са равни на 3 месечно човешко бебе. От къде знам това? Задавам си сам команда да отида в хобитските години, които съответстват на около 18 човешки – 118 е първото число, което ми изниква. Сигурно 118 хобитски години се равняват на 18 човешки... Пренасям се на 18 човешки години...с приятели се катерим по дърво. То има нужда от помощ...има сигнал за нарушение...някакви червеи, които не трябва да са там...не им е...позволено...но те се опитвали на се „наместят там“ за малко. Нищо няма, червеите ни разбират и си тръгват. Благодарим им за разбирането. Прибираме се. Земята е покрита с гора, сезонът е есен...хубава слънчева есен...връщаме се към селото в много добро настроение. Много добра работа сме свършили в преговорите с червеите... много добри дипломати сме... предложили сме им друго дърво, на което могат да нощуват...вечерям отново по същият начин на същата маса, както когато бях в първата случка. Пак вечеряме всички заедно...сякаш старейшината е друг...сега малко прилича на... Гандалф /от Властелинът на пръстените/ - магьосник, облечен в малко парцалена роба, с тояга в дясната ръка...той е различен от нашия народ. Все едно е от друга раса... всички вечеряме заедно. Пак песни, танци... Вечеряме под земята, пак в естествена глинена къща...Приличам малко на елф, като ирландски елф? С бяла брада около брадичката, като рамка... с приятелите обикаляме, грижим се за растенията дърветата... говорим с растенията и животните. Аз от малък се грижа за тях. Всички правят това... по цял ден...цялото... цялата нация се грижи за това, като наблюдатели...няма борба...всички са много приемащи, разбиращи , подчинени на волята на създателя...няма свободна воля...говоря си с някой... магьосника...С него обичаме да си беседваме за природата...аз обичам да ми разказва за горските духове...разказва ми за връзката с природата и колко е важна! Как нашият народ е тук, за да се грижи за баланса в природата...абсолютен мир и хармония е...винаги е било и винаги ще бъде...Добре... „Как се е образувала Земята?“ питам магьосника и той казва, че просто част от енергията е станала по-тежка и е паднала на долу, ама ние сме тук за да я вдигнем отново!
Пренасям се 5-6 години по-късно по команда на гласа на водещия...аз съм на около 200 години. Имам някаква отговорност. Някакво решение трябва да взема. Имам повече отговорности сега. Вече съм като „наставник“. Всеки от нас има нещо като помощник или наставник, ако имаш въпроси в своето развитие. Аз съм наставник и трябва да взема някакво решение... Трябва да реша дали някой друг е готов да стане „наставник“...като мен... мммда, ще го одобря...ОК е... Липсва ми връзката с природата... вече нямам толкова време да ходя да говоря с дърветата... еее...природата, растенията и животните...имам малко повече отговорности... пак съм в нещо като в глинена дупка, естествена под някое дърво, нещо като „офис“ ми е това... Да, взимам решение да го назнача, за да може да има повече наставници, за да мога аз да си почивам повече... не, че е толкова добър...леле какъв съм...хобит с план за своята почивка... Няколко часа по-късно съм в природата...пълен кеф...всичко сияе и ме посреща. Всички същества ме питат къде съм бил толкова време? Обстановката е много лека и приятна... има гъби, елфи, растения, има един заек, който веднага ми заприлича на заека от Алиса в Страната на чудесата, с часовника... той сякаш ми показва джобния си часовник и идва мисъл: „Времето не съществува“...а, аз му казвам:“Да, заек, знам, че няма време“... велико усещане...аз съм едно с природата и тя е едно с мен...лекота... „Няма нужда да носиш постоянно отговорност“ – това е посланието от тази случка към настоящият ми живот... годината е 1732 по Григорианския календар...тогава измеренията са били по-близки... сега са по-далече... Държавата е Ирландия...Италия...не мога да кажа...Европа е континентът...през следващите години вече нямам толкова отговорности... прехраната ми е навсякъде...ядем плодове...вечер... защо вечер? То не е много вечер, ядем точно преди да залезе слънцето. Целят ни живот е в синхрон с природните явления...Когато слънцето спи и ние спим...и се събуждаме с него... казвам се...Хю... като Хю Джакман/актьорът/ и той е елементал...и той е от нашата раса... горски създания... оставил съм отговорностите...назначил съм достатъчно елементали да се грижат за тях, а аз съм... на свободна практика...като аскет... само си обикалям...странствам... и си живея там в къщата, същата от времето, когато ме гонеха вълците...не мен де... сърната...
Сега съм в природата...зимна картина, облечен съм с малко раздърпано наметало... в гората съм...букова гора... дърветата са с гладки кори, тъмно сиви... нямам семейство...все едно не е присъщо за нашия народ да сме по двойки...децата са на всички...това беше първата ми мисъл... скитам си из горите...със същото се занимавам... обаче сега се наслаждавам на живота... след като съм сдал своите отговорности... а да, прекрасно... това ще ми се случи и в настоящия ми живот... ама трябва да мина през Играта с отговорностите... важен за мен тогава е магьосника...той едно от малко същества извън растенията и животните, с които комуникирам... той е елементал, човек...не знам какъв е... не е от нашата раса със сигурност... и с него си говорим за Света и Вселената...колко е прекрасна и колко ни е кеф да се грижим за нея...
Най-важната случка от този минал живот за настоящият ми живот е някаква мисия... това е все едно последната ми задача преди да сдам всичките си отговорности... вървя по някакви сиви камъни... като планина...с мен има още един елементал...трябва да занесем нещо някъде...може би на някакъв дракон да му занесем нещо?... вървим по монети и скъпоценности, през много голямо съкровище... и знаем, че някъде там има орнен елемнтал, може да е дракон... Знаем, че трябва да сме тихи, защото огнения елемнтал може да се събуди /мисля си, че това много напомня на втората част от поредицата „Хобит“/да...ами ние е трябвало да вземем нещо...да откраднем някакво „Яйце от злато“... напрегнато е...аз грабвам яйцето и тръгваме да бягаме...обаче спътникъм ми се подхлъзва и шумът събужда дракона...и той убива моя другар...аз се спасявам... не трябва толкова много да ми пука за другите хора...ако мога да помогна добре, ако не мога, поне да не преча! Техният филм си е техен филм. Аз мога да бъда само „добро огледало“...да не давам повече, да не ги дърпам. Да ги науча да ловят риба, вместо аз да им я давам... добре запомням го... да, просто не съм почувствал никакво чувство за вина! Попитах вътрешно дали имам чувство за вина – не! Той си е виновен, че се е подхлъзнал...и драконът го изяде...случва се в нашето царство... няма вина там... Не е добре да действам по този начин сега?! – Това е урока ми от този живот! Добре е да помагам, но да знам къде са ми границите!
Издигаме се над тялото... много е красиво пространството между звездите... няма трудности...проблеми... идва албумче със снимки... някакво блато чистим...задружност – това е посланието от тази случка... всички заедно сме го почистили...да съм по-задружен! Колко интересно! Добре... това е от тази случка...малко по-задружно...енергията на групата...Заедно сме по-силни...Съединението /в любовта/ прави силата...хм... това ми е посланието... уроците ми са: 1. Стига толкова сам – общност? Да сме заедно...другите уроци ги казах... да помагам премерено и да отпусна отговорностите... някои неща зависят от други хора... да се грижа за природата също...защото всичко е за доброто на планетата Земя и нейното издигане... може и да имаше хора от този минал живот, които са тук в настоящият ми живот, но не мога да кажа кой, кой е... ще ги позная по усещането...
Слънцето се появява там...искам да му дам... всичките си желания, страхове и очаквания... издишам бавно... и започвам да се завръщам в настоящия си живот...
още случаи...
Ето как можеш да си закупиш този запис.
Разбира се, първо изпробвах записа на себе си. Ето самото преживяване...
Издигането е невероятно леко и приятно, сякаш съм в облак. Виждам планините, България... сякаш съм в облаците...издигам се над Европа и другите континенти по същия начин...като в мъгла...Земята се отдалечава...и аз попадам в Космоса...там е леко и приятно... усещането е, като че съм се отпуснал във вода...и я оставям да ме носи към Залата на хрониките...виждам нещо като малки храмове с куполи за върхове..нещо като малки катедрали... ама много, в редици подредени...това са ми хрониките...при избора на хроника ми се появява египетски бог... с орлова глава... /по-късно в Уикипедия откривам, че това е бог Хор/, който гледаше към някаква обикновена лопата, забита в земята. Веднага разбрах, че това ми е хрониката. Още докато моят глас отброяваше и насочваше към портала, видях първата случка от този минал живот.
Нападат ме вълци...зима е и вълци тичат и скачат към мен... но ме подминават...аз съм само препятствие към техния улов – една сърна... аз само наблюдавам... без страх...получавам мисъл: „Това е естественият ход на нещата“...доволен съм от живота си...усещането е леко и приятно...
В този момент гласът на водещия от записа е стигнал до 1 и аз преминавам през дупка от светлина и попадам в миналия си живот... бос съм...живея в глинена къща, току що съм се събудил от сън, в който сънувах случката от горния абзац...нещо като пророчество за живота ми... топло ми е. Ръцете ми са като хобитски – космати, къси, тежки отрудени ръце, мъжки дрехи ...аз съм нещо като хобит-елементал, грижа се за природата...нещо като градинар...малко работническо облекло – стар жълт гащеризон, карирана риза, сламена шапка...точно като хобит изглеждам...нисък, малък, но здрав... грижа се за природата и имам силна връзка с нея...Вечерям с други хобити, всички вечеряме заедно в общността, всички сме заедно на голяма кръгла маса...плодове. Има една по-възрастна жена по-ясна, която е като...ментор на общността, старейшина... като мен изглежда с бяла коса... не е нито бедно , нито богато. Изразходваме точно толкова ресурси, колкото имаме нужда, но имаме начина да възстановяваме всичко. Пълно е с други „хобити“, музика, смях, песни... всяка вечер е така...Там има някаква хобитка, като тази принцесата от Шрек, с червена коса, но е с бяла кожа...
Гласът на водещия повежда към 18-тата годишнина...
Мале, аз съм почти бебе... Идва ми мисълта, че 18 хобитски години са равни на 3 месечно човешко бебе. От къде знам това? Задавам си сам команда да отида в хобитските години, които съответстват на около 18 човешки – 118 е първото число, което ми изниква. Сигурно 118 хобитски години се равняват на 18 човешки... Пренасям се на 18 човешки години...с приятели се катерим по дърво. То има нужда от помощ...има сигнал за нарушение...някакви червеи, които не трябва да са там...не им е...позволено...но те се опитвали на се „наместят там“ за малко. Нищо няма, червеите ни разбират и си тръгват. Благодарим им за разбирането. Прибираме се. Земята е покрита с гора, сезонът е есен...хубава слънчева есен...връщаме се към селото в много добро настроение. Много добра работа сме свършили в преговорите с червеите... много добри дипломати сме... предложили сме им друго дърво, на което могат да нощуват...вечерям отново по същият начин на същата маса, както когато бях в първата случка. Пак вечеряме всички заедно...сякаш старейшината е друг...сега малко прилича на... Гандалф /от Властелинът на пръстените/ - магьосник, облечен в малко парцалена роба, с тояга в дясната ръка...той е различен от нашия народ. Все едно е от друга раса... всички вечеряме заедно. Пак песни, танци... Вечеряме под земята, пак в естествена глинена къща...Приличам малко на елф, като ирландски елф? С бяла брада около брадичката, като рамка... с приятелите обикаляме, грижим се за растенията дърветата... говорим с растенията и животните. Аз от малък се грижа за тях. Всички правят това... по цял ден...цялото... цялата нация се грижи за това, като наблюдатели...няма борба...всички са много приемащи, разбиращи , подчинени на волята на създателя...няма свободна воля...говоря си с някой... магьосника...С него обичаме да си беседваме за природата...аз обичам да ми разказва за горските духове...разказва ми за връзката с природата и колко е важна! Как нашият народ е тук, за да се грижи за баланса в природата...абсолютен мир и хармония е...винаги е било и винаги ще бъде...Добре... „Как се е образувала Земята?“ питам магьосника и той казва, че просто част от енергията е станала по-тежка и е паднала на долу, ама ние сме тук за да я вдигнем отново!
Пренасям се 5-6 години по-късно по команда на гласа на водещия...аз съм на около 200 години. Имам някаква отговорност. Някакво решение трябва да взема. Имам повече отговорности сега. Вече съм като „наставник“. Всеки от нас има нещо като помощник или наставник, ако имаш въпроси в своето развитие. Аз съм наставник и трябва да взема някакво решение... Трябва да реша дали някой друг е готов да стане „наставник“...като мен... мммда, ще го одобря...ОК е... Липсва ми връзката с природата... вече нямам толкова време да ходя да говоря с дърветата... еее...природата, растенията и животните...имам малко повече отговорности... пак съм в нещо като в глинена дупка, естествена под някое дърво, нещо като „офис“ ми е това... Да, взимам решение да го назнача, за да може да има повече наставници, за да мога аз да си почивам повече... не, че е толкова добър...леле какъв съм...хобит с план за своята почивка... Няколко часа по-късно съм в природата...пълен кеф...всичко сияе и ме посреща. Всички същества ме питат къде съм бил толкова време? Обстановката е много лека и приятна... има гъби, елфи, растения, има един заек, който веднага ми заприлича на заека от Алиса в Страната на чудесата, с часовника... той сякаш ми показва джобния си часовник и идва мисъл: „Времето не съществува“...а, аз му казвам:“Да, заек, знам, че няма време“... велико усещане...аз съм едно с природата и тя е едно с мен...лекота... „Няма нужда да носиш постоянно отговорност“ – това е посланието от тази случка към настоящият ми живот... годината е 1732 по Григорианския календар...тогава измеренията са били по-близки... сега са по-далече... Държавата е Ирландия...Италия...не мога да кажа...Европа е континентът...през следващите години вече нямам толкова отговорности... прехраната ми е навсякъде...ядем плодове...вечер... защо вечер? То не е много вечер, ядем точно преди да залезе слънцето. Целят ни живот е в синхрон с природните явления...Когато слънцето спи и ние спим...и се събуждаме с него... казвам се...Хю... като Хю Джакман/актьорът/ и той е елементал...и той е от нашата раса... горски създания... оставил съм отговорностите...назначил съм достатъчно елементали да се грижат за тях, а аз съм... на свободна практика...като аскет... само си обикалям...странствам... и си живея там в къщата, същата от времето, когато ме гонеха вълците...не мен де... сърната...
Сега съм в природата...зимна картина, облечен съм с малко раздърпано наметало... в гората съм...букова гора... дърветата са с гладки кори, тъмно сиви... нямам семейство...все едно не е присъщо за нашия народ да сме по двойки...децата са на всички...това беше първата ми мисъл... скитам си из горите...със същото се занимавам... обаче сега се наслаждавам на живота... след като съм сдал своите отговорности... а да, прекрасно... това ще ми се случи и в настоящия ми живот... ама трябва да мина през Играта с отговорностите... важен за мен тогава е магьосника...той едно от малко същества извън растенията и животните, с които комуникирам... той е елементал, човек...не знам какъв е... не е от нашата раса със сигурност... и с него си говорим за Света и Вселената...колко е прекрасна и колко ни е кеф да се грижим за нея...
Най-важната случка от този минал живот за настоящият ми живот е някаква мисия... това е все едно последната ми задача преди да сдам всичките си отговорности... вървя по някакви сиви камъни... като планина...с мен има още един елементал...трябва да занесем нещо някъде...може би на някакъв дракон да му занесем нещо?... вървим по монети и скъпоценности, през много голямо съкровище... и знаем, че някъде там има орнен елемнтал, може да е дракон... Знаем, че трябва да сме тихи, защото огнения елемнтал може да се събуди /мисля си, че това много напомня на втората част от поредицата „Хобит“/да...ами ние е трябвало да вземем нещо...да откраднем някакво „Яйце от злато“... напрегнато е...аз грабвам яйцето и тръгваме да бягаме...обаче спътникъм ми се подхлъзва и шумът събужда дракона...и той убива моя другар...аз се спасявам... не трябва толкова много да ми пука за другите хора...ако мога да помогна добре, ако не мога, поне да не преча! Техният филм си е техен филм. Аз мога да бъда само „добро огледало“...да не давам повече, да не ги дърпам. Да ги науча да ловят риба, вместо аз да им я давам... добре запомням го... да, просто не съм почувствал никакво чувство за вина! Попитах вътрешно дали имам чувство за вина – не! Той си е виновен, че се е подхлъзнал...и драконът го изяде...случва се в нашето царство... няма вина там... Не е добре да действам по този начин сега?! – Това е урока ми от този живот! Добре е да помагам, но да знам къде са ми границите!
Издигаме се над тялото... много е красиво пространството между звездите... няма трудности...проблеми... идва албумче със снимки... някакво блато чистим...задружност – това е посланието от тази случка... всички заедно сме го почистили...да съм по-задружен! Колко интересно! Добре... това е от тази случка...малко по-задружно...енергията на групата...Заедно сме по-силни...Съединението /в любовта/ прави силата...хм... това ми е посланието... уроците ми са: 1. Стига толкова сам – общност? Да сме заедно...другите уроци ги казах... да помагам премерено и да отпусна отговорностите... някои неща зависят от други хора... да се грижа за природата също...защото всичко е за доброто на планетата Земя и нейното издигане... може и да имаше хора от този минал живот, които са тук в настоящият ми живот, но не мога да кажа кой, кой е... ще ги позная по усещането...
Слънцето се появява там...искам да му дам... всичките си желания, страхове и очаквания... издишам бавно... и започвам да се завръщам в настоящия си живот...
още случаи...
