Един "Класически" случай
.
.
В последващите редове съм описал една "класическа" регресия. Това е начинът по който обикновено преминава една среща с мен. На първата ни среща виждаме "Най-важния минал живот", уроците и посланието от него към сегашния живот. Вашата душа определя "Най-важния минал живот" - това е онзи живот, който има най-голяма значение за момента на нашата среща. В случая моята клиентка видя два живота и аз я помолих да избере единия. Практиката показва, че обикновено имаме 4-5 урока, върху които работим във всеки момент от живота ни. Всеки от тези уроци съответства на минал наш живот, в който сме имали същия урок, но не сме успели да го завършим. Затова нашата нашата душа знае точно в кой минал живот да ни пренесе. Ето и самата регресия. Приятно четене:
...Сега си в пространството между животите – усещаш една лекота, едно спокойствие, това място е много познато на твоята душа, носиш се лека в пространството и се появява мисълта за залата на ....... и попадаш в нея сега – това е едно светло, голямо пространство, някак безкрайно, в което се пази всичкото онова знание за онова, което е било, под формата на хроники. Позволи на твоето подсъзнание да даде форма на тези хроники сега – разгледай хрониките и остави онази хроника, която отговаря за онзи минал живот, който е най-важен за настоящия ти живот, да ти привлече вниманието сега. Отиди на тази хроника и я вземи със себе си. Ако случайно не можеш да я вземеш със себе си, просто си кажи наум – „ Да, да, аз запомням тази хроника”. Това е напълно достатъчно. Сега се огледай –някъде в залата на хрониките се появява порталът на времето и пространството – той може да е врата, дупка, тунел, арка, прозорец или нещо друго, което не назовавам, важното е, че около него има бяла златиста светлина, която привлича вниманието ти. Сега ще преброя от 5 до 1 и когато кажа 1, ще преминеш през портала на времето и пространството и ще попаднеш в онзи минал живот, чиято хроника взе със себе си. Ти си в дълбоко, приятно отпуснато състояние и ще се чувстваш напълно защитена и ще можеш да възстановиш мисли, образи и усещания, свързани с този минал живот и да ми разказваш за тях. 5 – започваш да се приближаваш към портала на времето и пространството; 4 – все по-близо и по-близо си до портала; 3 – може би вече започваш да виждаш образи, мисли и усещания преминават от този живот; 2 – толкова близо си до портала, че почти можеш да го докоснеш; 1 – минаваш през портала на времето и пространството сега и попадаш в това ново пространство – чувстваш се спокойно, отпуснато и просто огледай това пространство, без да предизвикваш ти мисли, образи и усещания, просто го огледай – тъмно ли е или светло, открито или закрито. Позволи на портала, през който премина, да изчезне сега, за да можеш да видиш по-плътно, по пълно това ново пространство. След малко ще започваш да говориш и с всяка дума, която казваш, мислите, образите и усещанията ще стават по-силни и съзнанието все по-отпуснато. Позволи на тялото ти да приеме форма сега. Мислено повдигни ръце към очите си – виж дали са мъжки или женски ръце, виж дали са детски, юношески или старчески. Виж дали можеш да видиш дрехите си.Виж дали можеш да усетиш дрехите си. Кажи ми как изглеждаш. Вече можеш да говориш.
Клиент – Дрехите ми са от памук и са много тънки, обаче си виждам ръцете и като женски, и като мъжки. Като ги погледна ги виждам като мъжки, които са работили и като такива женски, които са с дълги червени нокти
Петър – Ще преброя до 3 и искам да си избереш един от двата живота...1...2...3
Клиент – Мъжките
Петър – Можеш ли да видиш краката си, как изглежда земята под теб, боси ли са краката ти
Клиент – Боси са
Петър – Как изглежда земята под теб
Клиент – Почва такава някаква, без много трева, наоколо някъде има гори, обаче там, където съм, няма
Петър – А как изглежда пространството около теб
Клиент – Няма нищо, само поляна
Петър – Поляна?
Клиент – Да, такава поляна, че сега може би е пролет, няма още трева
Петър – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – коя е държавата – първата мисъл
Клиент – Първата ми мисъл е, че не знам коя е държавата
Петър – А втората мисъл коя е?
Клиент – Студено, може би морето някъде, но не много близо, в смисъл, че не ги виждам, но ги има някъде наблизо
Петър – Кой е континентът?
Клиент – Европа със сигурност, някъде в северната част
Петър – На колко години си?
Клиент – Може би 30 някъде.
Петър – Коя година е – първата мисъл?
Клиент – Хиляда осемстотин и нещо
Петър – Много добре се справяш, имаш ли усещане за семейство – майка, баща, съпруга?
Клиент – Не
Петър – Имаш ли усещане за дом
Клиент – Не
Петър – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – каква ти е професията, с какво се занимаваш?
Клиент – Ловувам, за да оцелявам.
Петър – Сам ли ловуваш?
Клиент – Да
Петър – Къде живееш?
Клиент – В гората.
Петър – Нямаш къща или имаш къща?
Клиент – Ми само някакви такива с клони направени места, не едно, няколко.
Петър – Като заслони
Клиент – Като заслони, да.
Петър – Сега ще преброя от 1 до 3, когато кажа 3, ще се пренесеш в някоя по-важна, по-интересна, по-значима случка от този минал живот. 1 – появява се една нежна голяма невидима ръка, която започва да те пренася напред или назад в същия този минал живот, към някоя по-интересна случка от него; 2 - носиш се към тази случка и тя започва леко да изкристализира, мисли, образи и усещания започват да стават все по-ясни; 3 – сега си в тази друга случка. Дай си време, огледай се на открито ли си или на закрито, светло ли е или тъмно около тебе. Какво виждаш, какво усещаш?
Клиент – Усещам някаква паника и самота.
Петър – Отвътре ли си?
Клиент – В някакво село, всички са умрели.
Петър – Изкарай камерата отстрани, сякаш гледаш кино, просто позволи камерата да се отдалечи от ситуацията и усещанията да намалеят, просто гледаш като безмълвен свидетел отстрани. Позволи на усещанията да отслабнат, просто гледай отстрани. Това твоето село ли е?
Клиент – Да
Петър – Какво се е случило – първата мисъл?
Клиент – Ами аз съм била в гората, някъде съм си играела, и се връщам и селото е празно, останали са само останки и море от хора, няма никой, повечето хора ги няма, даже няма и труповете, няма абсолютно никой.
Петър – На колко години си?
Клиент – Може би 7-8
Петър – Добре, можела ли си да направиш нещо?
Клиент – Не
Петър – Искаш ли да направиш нещо в това село или искаш да се махаш?
Клиент – Чудя се какво мога да направя, обаче няма нищо, просто седя една минута и си тръгвам
Петър – Добре, къде отиваш?
Клиент – В гората, защото там ми е познато
Петър – А там как се развива животът, сега пусни леко, все едно на превъртане леко, така, просто да се носиш през този живот – как се развива животът ти в гората?
Клиент – Ами намирам си места за живеене, ловувам, за да се храня, общувам предимно с животните край мене, от време на време се появяват хора и с тях си говоря понякога, прекарвам малко време с тях, с някои се сближавам малко, но те винаги си тръгват
Петър – А ти не мислиш ли някой ден да отидеш да живееш при хората или в гората си ти е добре?
Клиент – Не, нямала съм такава мисъл
Петър – Добре, сега отново ще преброя от 1 до 3; когато кажа 3, ще се пренесеш в най-важната случка от този минал живот.1-тази случка започва да избледнява и да се отдалечава; 2 – започва да се оформя мисълта за новата случка все по-ясно и по-силно; 3 – в новата случка си. На открито ли си или на закрито? Светло ли е или тъмно?
Клиент – Поляна, част от нея е така открита, има светлина, има жена до мене, много красива
Петър – Какви са взаимоотношенията ви?
Клиент – Ами разговаряме просто, тя се е загубила, мисля, че е бягала от нещо, ама не ми казва
Петър – Можеш ли да видиш очите й? Как изглеждат очите й?
Клиент – Не мога да ги видя, защото гледа напред
Петър – А как е облечена?
Клиент – Ами в някакви много тънки дрехи, памучни, светлозелени,бяло, тъмно зелено, дълга рокля
Петър – Какво се случва с тази жена и с теб? Как се развива случката? Така леко се пусни напред във времето. Просто да видиш как се развива случката.
Клиент – Прекарваме много време заедно, показва ми как живея, къде ходя, как ловувам. Аз се влюбвам в нея, но тя някак си стои далече, все едно част от нея стои там, откъдето е избягала и аз знам, че тя ще се върне там и не я спирам.
Петър – Можеш ли да видиш очите й?
Клиент – Да, кафяви са
Петър – Какво ти говорят?
Клиент – Много са топли някак си.
Петър – Какво се е случило с тази жена? И с теб? Как са се развили взаимоотношенията ви?
Клиент – Ами тя си тръгва след това в гората.
Петър – Нямаш ли желание да тръгнеш с нея?
Клиент – Не, защото знам, че тя си има някакъв живот, който е важен за нея.
Петър – С какво тази случка е важна за теб?
Клиент – Може би за мен са най-щастливите моменти в тоя живот, през останалото време сякаш нищо кой знае какво не се случва, нищо особено няма, просто оцеляваме и наблюдаваме всичко наоколо
Петър – Сега искам да си представиш как просто започваш леко да се издигаш над това мъжко тяло все по-нагоре и по- нагоре, на няколко метра си от земята и по-нагоре и по-нагоре, виждаш земята, моретата, океаните, континентите и се издигаш все по-нагоре и по-нагоре и Земята става все по-далечна, даже изчезва. В момента отново си в пространството между животите. Искам да погледнеш целия тази твой живот – просто го пусни да мине на кинолента, виж дали има още някоя случка, която е важна за теб, която е важна за сегашния ти живот, която е важно да видим, да разгледаме. Ако има такава случка ми дай знак, разкажи
Клиент – Някакъв момент в гората в детството, може да не е детството, в юношеството, когато съм момче и е много студено или е зима, много е студено, много съм гладна, трудно е въобще, но има нещо в мен, което не ми позволява да си помисля, че сега ще умра или нещо такова ще стане, просто чакам да премине тоя период. Просто все едно така трябва да е там тогава, по това време, все едно това място ми е като майка и нищо лошо не може да ми се случи, даже и да е студено и празно. Всъщност то не е празно, просто няма хора. То някак си ми е толкова близко, че нямам желание да ходя другаде.
Петър – Има ли някоя друга случка, която си заслужава да видиш, която ще бъде ценна за настоящия ти живот от този минал живот?
Клиент – Мисля, че не.
Петър – Добре, тогава погледни изцяло този минал живот и първата мисъл
Клиент – Ами първата мисъл е когато съм детето и когато се връщам в празното село и все едно всичко е тотално загубено. Не знам защо това е най-важното. Сякаш има нещо много важно в тоя момент.
Петър – С какво този живот, който видяхме сега, е важен за настоящия ти живот? Първата мисъл.
Клиент – Първата мисъл е думата „самота”, но не знам какво общо има
Петър – Какво общо има думата „самота” с този минал живот, който сега видяхме?
Клиент – С това, че всички близки хора са си отишли по един или друг начин, или са умрели или просто са си тръгнали.
Петър - Ако имаше послание от този минал живот към настоящия ти живот, как би звучало то?
Клиент – Че няма значение дори да няма никакви хора наоколо, че просто има прекалено много живот на тая земя, във всичко наоколо.
Петър - Има ли някой урок от този минал живот, който е останал да го довършиш в сегашния си живот?
Клиент – Да, може би страхът ми да се доближа прекалено много до някой, в този живот много ме е страх от прекалено близкото общуване с хора.
Петър - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия въпрос – как можеш да го преодолееш това в сегашния си живот?
Клиент – Като се сближавам с хората
Петър - Има ли някой близък приятел в този живот, който може да ти помогне в това нещо? Първата мисъл
Клиент – Да, ......
Петър – Издигни се още малко нагоре, порей се из това пространство и отново да оставиш първата мисъл, образ или усещане да отговорят на въпроса – каква е мисията на “Името на клиента” в този живот? Първата мисъл
Клиент – Не знам..Нищо не виждам
Петър – А кой е най-важният урок за на “Името на клиента” в настоящия живот? Първата мисъл
Клиент – Мисълта, която ми идва, е да бъда силна, нищо друго. Не знам дали е урок.
Петър – Какво значи да бъдеш силна? По какъв начин?
Клиент - Да не се поддавам много на емоции, влияния, такива емоционални влияния, нещо свързано с емоциите.
Петър - Как можеш да го научиш, да го усвоиш това умение
Клиент – Ами може
Петър – Как
Клиент - Ами някак си като се науча да боравя с емоциите си но някакъв начин, не знам точно как, те са много силни емоциите в този живот, за разлика от предния
Петър – Има ли още нещо, което трябва да знаеш
Клиент – Не се сещам...
Следва връщане в сега живот...
набрал текста - Т.Ангелова
още случаи...
