Да си спомня коя съм....
Това е сесия на пътуване в минали животи - регресия, проведена от Петър Петров на 01.04.2013г. Клиент „А“. Заявка – „Искам да знам какво е призванието ми тук. Какво ме спира да го живея?“
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ В пространството, нямам земя, няма тяло, аз съм само една мисъл, която е във въздуха...“
Петър: „ Добре, сега докосваш повърхността на Земята“
Клиент: „ Плато, сякаш съм до скали... каменисто е... отдавна е .. няма признаци на цивилизация...няма нищо диво е... нямам тяло, дух, светлина, като дух съм...
Петър: „ Какво те привлече на това място?“
Клиент: „ Нещо търся, но не мога да го намеря... търся някой да се появи от някъде...“
Петър: „ Пренеси се малко напред...“
Клиент: „ Къща вървя през гората, някъде в далечината свети къщичка, дървена къща, дървени трупи, дете съм, загубено такова, което е открило светлинка в тъмното...Отварям вратата...имам усещане за маса, на която има хора познати са, приличат на братовчед ми и на баща ми от сегашния ми живот...канят ме да седна при тях... но аз не искам да седна при тях...искам да обиколя къщата...търся люлка на бебе или нещо такова... но не го намирам...
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 5-6 години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Образ на жена с голямо було, булка или фея, страхотна светлина около нея, изящна като принцеса, фина красива и царствена, разкошна дреха, дълга, с кринолин, празнична одежда, отива на някъде...положителен образ... тя отива при някакви хора, усещам ги само, тя ходи все едно не от тази планета.
Петър: „ Къде си ти в тази картинка?“
Клиент: „ Тя е голяма...върви напред... около нея е светлина...аз съм тази жена...отива към някаква местност...село...населено място...нощ е...върви на там...по-скоро е пустиня...лагер...приближавам се...къщите са нещо като шатри...има хора, които спят сега...
Петър: „ Каква е целта ти там?“
Клиент: „ Нося им информация, но не я знам, имам мисия, но не мога да кажа каква е. То е за повече хора...общност...да ръководя... те са полу-военни, номади, които сякаш са тръгнали като на война
Петър: „ Коя е годината?“
Клиент: „ Усещането ми е за Войната на Троя, има палатки, война е... Като някакъв шаман съм...усещане за сила, знам коя съм, нося знание, като че ли е от друга планета, но съм смирена...държа си ръцете...много съм уверена, нямам страх. Нося послание за добро...да спрат да воюват...ново е за тях, не го разбират напълно, гледат ме все едно съм от друга планета...сочат ме с пръст...мъже в туники от коноп, въжета от коноп вместо колани, боси са... или гърци...къси мечове... сащисани са...страх ги е от мен... а съм от друго измерение“
Петър: „ А наистина ли е така?“
Клиент: Не знам...усещането е, че имам някаква сила, която те нямат, и че не съм като тях...
Петър: „ В човешки живот ли добиваш тази сила?“
Клиент: „ Не, по-скоро още не съм се въплътила ..аз по-скоро не идвам там като човек, аз съм стълб от светлина... полубожество...много съм висока...“
Петър: „ Колко точно си висока?“
Клиент: „ 10 метра...“
Петър: „ Коя е твоята раса?“
Клиент: „ Плеяда, но това го знам от преди“
Петър: „ С каква мисия си на Земята?
Клиент: „ Да им донеса добро... мир...“
Петър: „ В сегашния си живот като „А“, с каква мисия си на Земята?
Клиент: „ не знам...много съм различна, и не се вписвам... Там сме на един плаж...те са уплашени...не знаят защо съм там...искам да им кажа да спрат да воюват...но те не ме слушат...а не им говоря...само излъчвам... аз политам след това над някакво море...“
Петър: „ Защо избра да видиш точно това си идване на земята?
Клиент: „ За да добия сила и да усетя сила и увереност, които сега ми липсват. Аз съм много повече...“
Петър: „ Какво е твоето призвание тук на Земята?“
Клиент: „Да носи светлина! Ти сама го знаеш...Да бъде свободна и да чупи матрици... да казва своята истина от устата й...
Петър: „ Какво я спира?“
Клиент: „ Да не се страхува от всичко!“
Петър: „ Може ли някой да й помогне да спре да се страхува?
Клиент: „ Ангелите...Михаил...“
още истории...
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ В пространството, нямам земя, няма тяло, аз съм само една мисъл, която е във въздуха...“
Петър: „ Добре, сега докосваш повърхността на Земята“
Клиент: „ Плато, сякаш съм до скали... каменисто е... отдавна е .. няма признаци на цивилизация...няма нищо диво е... нямам тяло, дух, светлина, като дух съм...
Петър: „ Какво те привлече на това място?“
Клиент: „ Нещо търся, но не мога да го намеря... търся някой да се появи от някъде...“
Петър: „ Пренеси се малко напред...“
Клиент: „ Къща вървя през гората, някъде в далечината свети къщичка, дървена къща, дървени трупи, дете съм, загубено такова, което е открило светлинка в тъмното...Отварям вратата...имам усещане за маса, на която има хора познати са, приличат на братовчед ми и на баща ми от сегашния ми живот...канят ме да седна при тях... но аз не искам да седна при тях...искам да обиколя къщата...търся люлка на бебе или нещо такова... но не го намирам...
Петър: „ Добре...сега ще преброя от 1 до 3. И когато кажа 3 ще се пренесеш 5-6 години напред, в същи този минал живот. 1...2...3...
Клиент: „ Образ на жена с голямо було, булка или фея, страхотна светлина около нея, изящна като принцеса, фина красива и царствена, разкошна дреха, дълга, с кринолин, празнична одежда, отива на някъде...положителен образ... тя отива при някакви хора, усещам ги само, тя ходи все едно не от тази планета.
Петър: „ Къде си ти в тази картинка?“
Клиент: „ Тя е голяма...върви напред... около нея е светлина...аз съм тази жена...отива към някаква местност...село...населено място...нощ е...върви на там...по-скоро е пустиня...лагер...приближавам се...къщите са нещо като шатри...има хора, които спят сега...
Петър: „ Каква е целта ти там?“
Клиент: „ Нося им информация, но не я знам, имам мисия, но не мога да кажа каква е. То е за повече хора...общност...да ръководя... те са полу-военни, номади, които сякаш са тръгнали като на война
Петър: „ Коя е годината?“
Клиент: „ Усещането ми е за Войната на Троя, има палатки, война е... Като някакъв шаман съм...усещане за сила, знам коя съм, нося знание, като че ли е от друга планета, но съм смирена...държа си ръцете...много съм уверена, нямам страх. Нося послание за добро...да спрат да воюват...ново е за тях, не го разбират напълно, гледат ме все едно съм от друга планета...сочат ме с пръст...мъже в туники от коноп, въжета от коноп вместо колани, боси са... или гърци...къси мечове... сащисани са...страх ги е от мен... а съм от друго измерение“
Петър: „ А наистина ли е така?“
Клиент: Не знам...усещането е, че имам някаква сила, която те нямат, и че не съм като тях...
Петър: „ В човешки живот ли добиваш тази сила?“
Клиент: „ Не, по-скоро още не съм се въплътила ..аз по-скоро не идвам там като човек, аз съм стълб от светлина... полубожество...много съм висока...“
Петър: „ Колко точно си висока?“
Клиент: „ 10 метра...“
Петър: „ Коя е твоята раса?“
Клиент: „ Плеяда, но това го знам от преди“
Петър: „ С каква мисия си на Земята?
Клиент: „ Да им донеса добро... мир...“
Петър: „ В сегашния си живот като „А“, с каква мисия си на Земята?
Клиент: „ не знам...много съм различна, и не се вписвам... Там сме на един плаж...те са уплашени...не знаят защо съм там...искам да им кажа да спрат да воюват...но те не ме слушат...а не им говоря...само излъчвам... аз политам след това над някакво море...“
Петър: „ Защо избра да видиш точно това си идване на земята?
Клиент: „ За да добия сила и да усетя сила и увереност, които сега ми липсват. Аз съм много повече...“
Петър: „ Какво е твоето призвание тук на Земята?“
Клиент: „Да носи светлина! Ти сама го знаеш...Да бъде свободна и да чупи матрици... да казва своята истина от устата й...
Петър: „ Какво я спира?“
Клиент: „ Да не се страхува от всичко!“
Петър: „ Може ли някой да й помогне да спре да се страхува?
Клиент: „ Ангелите...Михаил...“
още истории...
