Да се справям сам
Забелязвам наполседък много хора, които идват при мен и ми разказват, че имат проблеми с общуването и самочувствието им. К. (сменено е името) дойде при мен с пристеснението си от другите хора. Той сподели, че се затруднява да е сред по-голяма група от хора. Според него това било от ниското му самочувствие, но душата му имаше какво да допълни по темата...
К: Много е тъмно. Нищо не виждам.
П: Добре. Какво виждаш, как се чувстваш
К: Спокоен съм като цяло
П: Открито или закрито място
К: По-скоро открито
П: А, чудесно, добре. Кое време на нощта е? Знаеш ли?
К: Много е тъмно.
П: Ти какво правиш – стоиш, вървиш?
К: Стоя.
П: Прав, седнал?
К: Не знам.
П: Мх. Ок.Има ли други хора около теб? Какво е усещането?
К: Не.
П: Добре. Пусни се 5-10мин по-късно, 20. Как се развива ситуацията?
К: Има светлини, като лампички. Май се приближавам. Мога да седна в лодка.
П: А, колко хубаво. Какво е усещането за тяло – леко ли е тежко ли е, голямо ли е малко ли е? Какво е? Как е като усещане?
К: Нормално.
П: Можеш ли да видиш ръцете си? Как изглеждат?
К: Мъжки ръце са май.
П: По-груби, по-нежни?
К: Грубовати.
П: Хмх. Позволи на ситуацията да продължи да се развива още час, два, три по-късно. Какво се случва?
К: Пристигам в някакво градче. На едно малко кейче си завързвам лодка.
П: Там ли живееш?
К: Мх
П: Виж колко добре се справяш. Знаеш, че е малко градче, малко кейче, но не знаеш дали живееш там. Не зная е чудесен отговор. Като идва "не знам", казвай ми "не знам".
К: Тук са малки къщи, дървени.
П: Ок. Има ли прозорци? Огледай се. Как изглеждаш? Първите мисли.
К: Далече са. Не ги виждам.
П: Добре, добре. Къде отиваш на това място, на това градче?
К: Не знам.
П: Така. Половин, един час по-късно. Къде си?
К: Навънка. На улицата. Камъни са отдолу.
П: Имаш ли посока, знаеш ли къде отиваш, или просто се разхождаш?
К: Не, вървя бързо.
П: Добре. Пусни се още 10-15-20 мин по-късно. Какво постигаш в своята цел? Къде стигаш?
К: Нещо като бар.
П: Мх. Коя е годината?
К: 1600 и някоя като че ли.
П: На територията на коя сегашна държава си?
К: Първо дойде Италия, след това Англия.
П: Добре. Какво правиш в тоя бар?
К: Седя на бара и съм се облегнал на бара.
П: Сам ли си?
К: Да.
П: Някой от бара да ти прави впечатление? Да ти е по-важен, по-ярък?
К: Ми не, те са на другия край.
П: На колко години си?
К: Към 50.
П: Добре. Пусни се на следващия ден, следващата сутрин. На обяд, на вечеря, така два-три дни по-късно. Как минават дните ти? Имаш ли професия, занаят?
К: Може би съм рибар. По един и същ начин общо взето протичат.
Или нещо с лодката, не знам точно какво е.
П: Добре. Каквото знаеш, колкото знаеш. Имаш ли семейство?
К: Не.
П: Каква е причината да нямаш? Първата мисъл.
К: Не мога. Правя само едно и също.
П: Не можеш да имаш семейство? Така ли?
К: Да.
П: Колко интересно. Добре. Върни се на 18. Някоя случка? Примерно 18 годишна възраст? Къде си? Какво се случва?
К: Пак съм на кея. И пак мога да дърпам една мрежа с много риба и дърпам, дърпам, и все излиза много риба и не свършва мрежата.
П: Добре. 2-3 часа по-късно? На вечеря същата вечер? Къде вечеряш?
К: До някакво огнище. Огън, така като навън.
П: Кой е около теб? Има ли хора въобще?
К: Не.
П: Имаш ли чувство за родители, майка, баща, братя, сестри?
К: Не.
П: Сам си?
К: Сестра ми.
П: Добре. 2-3 дни по-късно. Как е живота? Как минават дните ти?
К: Ми ужасно е. Има нещо като колиба, ама то е като голяма палатка.
П: Кое е неприятното в дните?
К: Най-неприятното е, че съм сам.
П: Ок. Разбирам. Добре. 5 години по-късно. Къде си 5 години по-късно? Какво се случва?
К: Ами някакви триъгълници се въртят на водата. Като че ли виждам дъното на лодка, от долната страна.
П: Ти плуваш към нея?
К: Не, по-скоро съм под нея.
П: Какво правиш там?
К: Или съм паднал, или просто си седя под водата и гледам.
П: Добре. Пусни се напред. Половин-един час по-късно? Какво се случва?
К: Пак съм на лодката. Пак няма никой наоколо. Не греба аз. Тя сама си се носи.
П: Пусни се така, на следващия ден, два. Как е живота? Настъпили ли са някакви промени в него?
К: Не. Нищо не виждам като че ли.
П: Добре. Сега ще преброя от едно до три. Като кажа 3 искам да позволиш на твоята душа да те пренесе в онази случка, в която се корени това чувство на стеснителност, на неувереност, което К. има в сегашния си живот. Е 1,2,3
К: Пак съм на кея, обаче има и някакви други хора. И са ме обградили.
П: Гледай отстрани.
К: Гледам ги отгоре. Не ги виждам.
П: Какво е чувството?
К: За безпомощност. 3-ма или 4-ма.
П: Какво искат от теб?
К: Не знам. Бутат ме към водата.
П: Искаш ли да продължим?
К: Да.
П: Продължи да гледаш отвисоко и виж ситуацията как се развива? 5-10-15-20 мин по-късно?
К: Спя. Са ме вързали - ръцете, краката.
П: Какво искат от теб?
К: Не знам.
П: Питай.
К: Не ги разбирам.
П: Нещо в теб знае, но явно не е важно какво искат. Виж всичко важно, свързано с тази ситуация. И корена на това чувство.
К: Ми има и други хора отстрани, пред къщата и всички ме гледат.
П: Така. Нека ситуацията продължава да се развива. Какво се случва после? До момента, в който ти е приятно, разбира се.
К: Ами те си тръгват. Оставиха ме да си лежа така, завързан. И всички си тръгват.
П: Каква е връзката на тази случка с настоящия живот на К.?
К: Та никой не го интересува ли? Чувство, че са ме изоставили...
П: Добре. Първата мисъл, образ или усещане - каква е причината К. да избере да има това чувство в настоящия си живот?
К: ...
Издигни се над ситуацията, над мястото, над земята. Леко и спокойно усети прегръдката на космоса, силата, спокойствието на вечността. От тази перспектива как можеш да ми кажеш каква е причината твоята душа да иска да избере тази опитност, това чувство никой да не го интересува. Първата мисъл - коя беше?
К: Не знам.
П: Добре. Искаш ли да се освободим от това чувство?
К: Да
П: Как го усещаш в тялото си? Във физическото тяло на К. - къде го усеща това чувство, че никой не го интересува?
К: От носа до пъпа - цялата част, и корема.
П: Искам да си представиш как към теб се приближава едно малко слънце, колкото надут балон. Може да е същото слънце, което е било в края на регресията миналия път. И как застава пред теб точно в тази област от носа до пъпа. Искам да събереш това чувство за малоценност, чувството, че никой не го интересува в една енергийна топка и да видиш, да усетиш, да си представиш как това слънце започва да изсмуква това енергийно чувство от теб. Преди да го премахнем искам да попитам това чувство с какво е полезно на К.? С какво това чувство, че никой не го интересува е полезно в живота на К. ? Какво умение развива то за теб?
К: Да се справям сам. Да разчитам на себе си.
П: Чудесно. Благодаря ти. Преди да започнем да вадим това чувство искам да попитам душата на К. дали се съгласява да продължи сама да развива това чувство да се справя сама, за да може да освободим другото чувство.
К: Да.
П: Искам сега да си представиш как слънчицето започва да изважда от теб това чувство на малоценност, че никой не го интересува, сякаш го изсмуква от теб, сякаш го прибира в себе си . Успяваш ли да си го представиш?
К: Да.
П: Виж как слънцето започва да се отдалечава заедно с това издърпване на метър, два, три. Сега е важно да кажеш има ли нещо като нишки, които да продължават да те свързват с това чувство.
К: Не.
П: Сигурен си.
К: Да.
П: Добре. Напълно и изцяло освободи това чувство и му позволи да продължи своя път. То вече не е нужно. От тук нататък К. сам ще наблюдава в живота си и ще развива умението да се справя сам. Сега искам да си представиш как край теб се приближава едно друго слънце, което засиява в млечно бяла светлина, която изчиства мястото където е била тази стара енергия, старото чувство и го заменя с нова енергия, ново чувство. Какво е това ново чувство?
К: Спокойно ми е и приятно.
П: Добре. Искам да сключим споразумение между твоето съзнание и подсъзнание, че оттук нататък всеки път, когато се опита да се появи това старо чувство на притеснителност, на ниско самочувствие, на негово място ще се появява това ново спокойно, приятно, уютно чувство за сила и увереност, че К. може да се справя сам. Нека тази промяна се случи в живота ти по най-добрия, най -благоприятния, по най-правилния начин за твоята душа. Преди да те върнем - има ли други уроци от този минал живот на този рибар, които К. е взел да довърши тук и сега, в настоящия си живот?
К: Ами не.
П: А имаше ли души на хора, които са от този минал живот, които са сега тук в живота на К.
К: Не.
П: Ако имаше послание от този минал живот към настоящия живот на С. как би звучало това послание?
К: Имам, но не мога да намеря думите.
П: Това много често се случва. Чувство ли е, какво е? Усещане?
К: Трябва по някакъв начин да съм между хората.
П: Ихаа. Кой е най-благоприятния начин С. да прекарва повече време между хората и да се чувства комфортно?
К: Просто да общувам с тях.
П: Чудесно! Добре. Има ли още нещо, което е важно С. да знае от този минал живот?
К: Не.
П: Добре. Започвам да те връщам.
Удивително как К.си избрал за този живот да страни от хората. Това му усещане го спира той да иска помощ от тях и развива умението му да се справя сам в живота. Проблема тук беше. че нещо в К. иска той да бъде "по-социален". Когато разберем причината за нещата е много по-лесно да приемем всичко, което ни се случва в живота.
Благодаря на Юлияна за набирането на текста!
Още случаи...
К: Много е тъмно. Нищо не виждам.
П: Добре. Какво виждаш, как се чувстваш
К: Спокоен съм като цяло
П: Открито или закрито място
К: По-скоро открито
П: А, чудесно, добре. Кое време на нощта е? Знаеш ли?
К: Много е тъмно.
П: Ти какво правиш – стоиш, вървиш?
К: Стоя.
П: Прав, седнал?
К: Не знам.
П: Мх. Ок.Има ли други хора около теб? Какво е усещането?
К: Не.
П: Добре. Пусни се 5-10мин по-късно, 20. Как се развива ситуацията?
К: Има светлини, като лампички. Май се приближавам. Мога да седна в лодка.
П: А, колко хубаво. Какво е усещането за тяло – леко ли е тежко ли е, голямо ли е малко ли е? Какво е? Как е като усещане?
К: Нормално.
П: Можеш ли да видиш ръцете си? Как изглеждат?
К: Мъжки ръце са май.
П: По-груби, по-нежни?
К: Грубовати.
П: Хмх. Позволи на ситуацията да продължи да се развива още час, два, три по-късно. Какво се случва?
К: Пристигам в някакво градче. На едно малко кейче си завързвам лодка.
П: Там ли живееш?
К: Мх
П: Виж колко добре се справяш. Знаеш, че е малко градче, малко кейче, но не знаеш дали живееш там. Не зная е чудесен отговор. Като идва "не знам", казвай ми "не знам".
К: Тук са малки къщи, дървени.
П: Ок. Има ли прозорци? Огледай се. Как изглеждаш? Първите мисли.
К: Далече са. Не ги виждам.
П: Добре, добре. Къде отиваш на това място, на това градче?
К: Не знам.
П: Така. Половин, един час по-късно. Къде си?
К: Навънка. На улицата. Камъни са отдолу.
П: Имаш ли посока, знаеш ли къде отиваш, или просто се разхождаш?
К: Не, вървя бързо.
П: Добре. Пусни се още 10-15-20 мин по-късно. Какво постигаш в своята цел? Къде стигаш?
К: Нещо като бар.
П: Мх. Коя е годината?
К: 1600 и някоя като че ли.
П: На територията на коя сегашна държава си?
К: Първо дойде Италия, след това Англия.
П: Добре. Какво правиш в тоя бар?
К: Седя на бара и съм се облегнал на бара.
П: Сам ли си?
К: Да.
П: Някой от бара да ти прави впечатление? Да ти е по-важен, по-ярък?
К: Ми не, те са на другия край.
П: На колко години си?
К: Към 50.
П: Добре. Пусни се на следващия ден, следващата сутрин. На обяд, на вечеря, така два-три дни по-късно. Как минават дните ти? Имаш ли професия, занаят?
К: Може би съм рибар. По един и същ начин общо взето протичат.
Или нещо с лодката, не знам точно какво е.
П: Добре. Каквото знаеш, колкото знаеш. Имаш ли семейство?
К: Не.
П: Каква е причината да нямаш? Първата мисъл.
К: Не мога. Правя само едно и също.
П: Не можеш да имаш семейство? Така ли?
К: Да.
П: Колко интересно. Добре. Върни се на 18. Някоя случка? Примерно 18 годишна възраст? Къде си? Какво се случва?
К: Пак съм на кея. И пак мога да дърпам една мрежа с много риба и дърпам, дърпам, и все излиза много риба и не свършва мрежата.
П: Добре. 2-3 часа по-късно? На вечеря същата вечер? Къде вечеряш?
К: До някакво огнище. Огън, така като навън.
П: Кой е около теб? Има ли хора въобще?
К: Не.
П: Имаш ли чувство за родители, майка, баща, братя, сестри?
К: Не.
П: Сам си?
К: Сестра ми.
П: Добре. 2-3 дни по-късно. Как е живота? Как минават дните ти?
К: Ми ужасно е. Има нещо като колиба, ама то е като голяма палатка.
П: Кое е неприятното в дните?
К: Най-неприятното е, че съм сам.
П: Ок. Разбирам. Добре. 5 години по-късно. Къде си 5 години по-късно? Какво се случва?
К: Ами някакви триъгълници се въртят на водата. Като че ли виждам дъното на лодка, от долната страна.
П: Ти плуваш към нея?
К: Не, по-скоро съм под нея.
П: Какво правиш там?
К: Или съм паднал, или просто си седя под водата и гледам.
П: Добре. Пусни се напред. Половин-един час по-късно? Какво се случва?
К: Пак съм на лодката. Пак няма никой наоколо. Не греба аз. Тя сама си се носи.
П: Пусни се така, на следващия ден, два. Как е живота? Настъпили ли са някакви промени в него?
К: Не. Нищо не виждам като че ли.
П: Добре. Сега ще преброя от едно до три. Като кажа 3 искам да позволиш на твоята душа да те пренесе в онази случка, в която се корени това чувство на стеснителност, на неувереност, което К. има в сегашния си живот. Е 1,2,3
К: Пак съм на кея, обаче има и някакви други хора. И са ме обградили.
П: Гледай отстрани.
К: Гледам ги отгоре. Не ги виждам.
П: Какво е чувството?
К: За безпомощност. 3-ма или 4-ма.
П: Какво искат от теб?
К: Не знам. Бутат ме към водата.
П: Искаш ли да продължим?
К: Да.
П: Продължи да гледаш отвисоко и виж ситуацията как се развива? 5-10-15-20 мин по-късно?
К: Спя. Са ме вързали - ръцете, краката.
П: Какво искат от теб?
К: Не знам.
П: Питай.
К: Не ги разбирам.
П: Нещо в теб знае, но явно не е важно какво искат. Виж всичко важно, свързано с тази ситуация. И корена на това чувство.
К: Ми има и други хора отстрани, пред къщата и всички ме гледат.
П: Така. Нека ситуацията продължава да се развива. Какво се случва после? До момента, в който ти е приятно, разбира се.
К: Ами те си тръгват. Оставиха ме да си лежа така, завързан. И всички си тръгват.
П: Каква е връзката на тази случка с настоящия живот на К.?
К: Та никой не го интересува ли? Чувство, че са ме изоставили...
П: Добре. Първата мисъл, образ или усещане - каква е причината К. да избере да има това чувство в настоящия си живот?
К: ...
Издигни се над ситуацията, над мястото, над земята. Леко и спокойно усети прегръдката на космоса, силата, спокойствието на вечността. От тази перспектива как можеш да ми кажеш каква е причината твоята душа да иска да избере тази опитност, това чувство никой да не го интересува. Първата мисъл - коя беше?
К: Не знам.
П: Добре. Искаш ли да се освободим от това чувство?
К: Да
П: Как го усещаш в тялото си? Във физическото тяло на К. - къде го усеща това чувство, че никой не го интересува?
К: От носа до пъпа - цялата част, и корема.
П: Искам да си представиш как към теб се приближава едно малко слънце, колкото надут балон. Може да е същото слънце, което е било в края на регресията миналия път. И как застава пред теб точно в тази област от носа до пъпа. Искам да събереш това чувство за малоценност, чувството, че никой не го интересува в една енергийна топка и да видиш, да усетиш, да си представиш как това слънце започва да изсмуква това енергийно чувство от теб. Преди да го премахнем искам да попитам това чувство с какво е полезно на К.? С какво това чувство, че никой не го интересува е полезно в живота на К. ? Какво умение развива то за теб?
К: Да се справям сам. Да разчитам на себе си.
П: Чудесно. Благодаря ти. Преди да започнем да вадим това чувство искам да попитам душата на К. дали се съгласява да продължи сама да развива това чувство да се справя сама, за да може да освободим другото чувство.
К: Да.
П: Искам сега да си представиш как слънчицето започва да изважда от теб това чувство на малоценност, че никой не го интересува, сякаш го изсмуква от теб, сякаш го прибира в себе си . Успяваш ли да си го представиш?
К: Да.
П: Виж как слънцето започва да се отдалечава заедно с това издърпване на метър, два, три. Сега е важно да кажеш има ли нещо като нишки, които да продължават да те свързват с това чувство.
К: Не.
П: Сигурен си.
К: Да.
П: Добре. Напълно и изцяло освободи това чувство и му позволи да продължи своя път. То вече не е нужно. От тук нататък К. сам ще наблюдава в живота си и ще развива умението да се справя сам. Сега искам да си представиш как край теб се приближава едно друго слънце, което засиява в млечно бяла светлина, която изчиства мястото където е била тази стара енергия, старото чувство и го заменя с нова енергия, ново чувство. Какво е това ново чувство?
К: Спокойно ми е и приятно.
П: Добре. Искам да сключим споразумение между твоето съзнание и подсъзнание, че оттук нататък всеки път, когато се опита да се появи това старо чувство на притеснителност, на ниско самочувствие, на негово място ще се появява това ново спокойно, приятно, уютно чувство за сила и увереност, че К. може да се справя сам. Нека тази промяна се случи в живота ти по най-добрия, най -благоприятния, по най-правилния начин за твоята душа. Преди да те върнем - има ли други уроци от този минал живот на този рибар, които К. е взел да довърши тук и сега, в настоящия си живот?
К: Ами не.
П: А имаше ли души на хора, които са от този минал живот, които са сега тук в живота на К.
К: Не.
П: Ако имаше послание от този минал живот към настоящия живот на С. как би звучало това послание?
К: Имам, но не мога да намеря думите.
П: Това много често се случва. Чувство ли е, какво е? Усещане?
К: Трябва по някакъв начин да съм между хората.
П: Ихаа. Кой е най-благоприятния начин С. да прекарва повече време между хората и да се чувства комфортно?
К: Просто да общувам с тях.
П: Чудесно! Добре. Има ли още нещо, което е важно С. да знае от този минал живот?
К: Не.
П: Добре. Започвам да те връщам.
Удивително как К.си избрал за този живот да страни от хората. Това му усещане го спира той да иска помощ от тях и развива умението му да се справя сам в живота. Проблема тук беше. че нещо в К. иска той да бъде "по-социален". Когато разберем причината за нещата е много по-лесно да приемем всичко, което ни се случва в живота.
Благодаря на Юлияна за набирането на текста!
Още случаи...
