Да се наслаждавам, докато чакам...
На пръв поглед това е една "обикновена регресия" на К. Приятен, лек живот изпълнен с работа по къщата, радости, тревоги... но накрая се появява интересно послание. Когато жената "вижда" мъж, който ще се появи в живота й...след 5 години... настъпва очакване... нетърпение... Въпроса, който преобръща цялата регресия е: "Какво ще правиш, докато го чакаш?" и тогава всичко започва да добива смисъл...
След въвеждане в регресия...
Петър: Вече можеш да ми разказваш.
K.: Първото усещане беше, че се намирам на някакъв селски път и съм жена.
Петър: Как си облечена?
K.: С дълга рокля.
Петър: По-бедна, по-богата, средно?
K.: Средно.
Петър: Какво правиш на този път – вървиш, стоиш?
K.: Мисля, че вървя.
Петър: Краката – боси, обути?
K.: Обути.
Петър: В какво?
K.: Не знам.
Петър: Имаш ли нещо в ръцете си?
K.: Не... може би шапка.
Петър: Как изглежда? Първата мисъл.
K.: Не знам.
Петър: Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос. Накъде вървиш?
K.: Мисля, че е към някакво село, като хълм.
Петър: Какво има в това село, защо отиваш там?
K.: ... деца, не мога да си го представя.
Петър: Чии деца?
K.: Може би моите.
Петър: Далече ли е селото?
K.: Не.
Петър: Спомни си дистанционното, с което се движиш във времето. Натисни копченцето и се пренеси напред във времето до момента, когато стигаш в селото. Как изглежда то? Как изглеждат къщите?
K.: Може би каменни улици си представям... малки улички.
Петър: Къщите имат ли прозорци?
K.: Мхм.
Петър: Огледай се в някой прозорец, как изглеждаш ти? Може просто да знаеш, не да се виждаш.
K.: Мисля, че знам как изглеждам – в общи линии съм млада, имам хубава дълга коса, рижава.
Петър: Как се чувстваш?
K.: Добре.
Петър: Окей, къде искаш да отидеш в това село?
K.: Не знам.
Петър: Добре, поразходи се в това село, виж дали някоя къща, някое място няма да ти привлече вниманието. Къде искаш да отидеш?
K.: Може би вкъщи.
Петър: Добре, отиди пред вкъщи сега. Как изглежда то?
K.: Не знам, представям си една голяма къща, която е част от другите къщи, залепени са една за друга. По улицата си представям много хора, включително и деца с онези малки шапчици, с дантелки, с бели престилки.
Петър: Остави първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос: коя е годината?
K.: Първо ми идва 1752.
Петър: Браво. На територията на коя сегашна държава се намираш?
K.: Първата ми мисъл е свързана с Холандия.
Петър: Окей, чудесно. Влез вкъщи, какво има там? Как изглежда вкъщи?
K.: Усещане, че се влиза през голяма врата, със стъпала.
Петър: Колко човека живеят в тази къща?
K.: Не знам, първата ми мисъл е за пет човека, но никой не виждам.
Петър: Добре, къде са всички?
K.: Мисля, че по улицата.
Петър: А имаш ли си професия, занаят?
K.: Нищо не ми хрумва.
Петър: Добре, как минават дните ти тогава?
K.: Имам усещането, че се грижа за деца.
Петър: За колко деца се грижиш?
K.: Мисля, че три.
Петър: Твоите?
K.: Да.
Петър: Какви са, момчета, момичета?
K.: Смесени.
Петър: Имаш ли си любими занимания?
K.: Мисля, че обичам да чета следобед, когато няма никой, и сякаш да наблюдавам през един от прозорците, нещо като часовникова кула.
Петър: Добре, пренеси се напред във времето и пространството, същия ден, вечерта. Да кажем, че всички, цялото семейство, са се прибрали - как изглеждат, наистина ли са пет?
K.: Чувствам, че всички сме пет. Сякаш има две момичета и едно момче.
Петър: А мъжът? Как изглежда съпругът ти? Как го усещаш – добър ли е, лош ли е?
K.: Мисля, че съм щастлива.
Петър: Той с какво се занимава?
K.: Не знам, ходи някъде. С физически труд.
Петър: Можеш ли да видиш очите му?
K.: Мисля, че са усмихнати.
Петър: Чудесно :) Какво ти говорят?
K.: Как е минал денят...
Петър: Познаваш ли тези очи в сегашния си живот?
K.: Не.
Петър: Пренеси се две-три години напред в същия този живот, избери си някоя приятна, интересна случка. Къде си, как се развива животът? Открито ли е, закрито ли е?
K.: Представям си всички на поляна, с приятели, общи игри.
Петър: Какъв е поводът, има ли повод?
K.: Просто почивка.
Петър: Да, между другото, колкото и да очакват хората, животът в миналото е такъв – лекичък, приятен, не като сега.
Добре, сега ще направим нещо друго. Ще преброя от едно до три и искам, когато кажа три, да се пренесеш в онази случка, която е най-важна за миналия ти живот. Къде си, какво се случва?
K.: Не знам. Първата ми мисъл беше свързана с една разорана нива и може би двама мъже, всъщност единият от тях е моят, и друг, който го напада и го ранява по някакъв начин.
Петър: Ранява ли го или го убива?
K.: Имам чувството, че е жив, и аз се оглеждам за помощ. Първата ми мисъл беше свързана с някакво притеснение.
Петър: Пренеси се 2-3 дена напред. Как се развива случката?
K.: Мисля, че е погребение.
Петър: Добре, пренеси се още 2-3 дена напред, може дори година. Какво се случва след година? Как продължава живота?
K.: Тъжно. .......
Петър: Да, поплачи си.
K.: Нищо вече не изглежда по същия начин. Не знам, усещам го като някаква трудност, не знам как да се грижа за всички, на мен самата ми е трудно и съм облечена в черно.
Петър: Добре, пренеси се 4-5 години напред. Как се развива животът, къде сте?
K.: Всичките ми мисли са свързани с тази къща.
Петър: Какво правите, какво се случва?
K.: Чувствам се уморена (?), пусто ми е.
Петър: Добре, пренеси се в онази случка от миналия живот, която има най-голямо значение за сегашния живот на К. Къде си, какво става?
K.: Не знам отново да се случва нещо интересно, просто един простичък живот, това е. Имам чувството, че на втория етаж има тераса и аз простирам на нея и виждам града от високо, това е.
Петър: Какво правиш през следващите 15-20 минути?
K.: Първата ми мисъл е свързана с това, че този човек, който ми е бил мъж, влиза в стаята, говорим си, смеем се. Сякаш очакваме дете.
Петър: Първото?
K.: Може би да.
Петър: С какво тази случка е важна за настоящия живот на К.?
K.: Не знам.
Петър: Има ли още някоя случка от този живот, която би искала да видиш?
K.: Да. Представям си как пътуваме с нещо като каляска и конски впряг и се смеем всички, горе-долу цялото семейство.
Петър: Петимата?
K.: Мхм.
Петър: С какво е важно тази случка?
K.: Ами.. обикновена е, чувствам, че нищо няма да се случи, просто е весело. Чувствам сякаш е важно това, че в тази случка усещам щастие, което може би искам да изпитам в настоящия си живот, тъй като някак си ми е било отнето насилствено.
Петър: Добре, чудесно. С какво този живот е важен за настоящия живот на К.?
K.: Единственото, което ми хрумва, е щастието, което съм изпитвала. Усещането за семейство.
Петър: Кои са уроците, които К. е взела да довърши в сегашния си живот?
K.: Не знам.
Петър: Има ли хора от онзи живот, които са в настоящия на К.?
K.: Не мога да направя асоциация.
Петър: Ако имаше послание от този живот до сегашния живот на К., как би звучало то?
K.: Не знам, всичко според мен е свързано с любовта и семейното щастие.
Петър: Как може К. да постигне любов и семейно щастие в сегашния си живот?
K.: Не мога да разбера дали това е реално или не, дали е съзнателно или подсъзнателно...
Петър: Кажи каква беше мисъл?
K.: Ами че очаквам този човек.
Петър: Първата мисъл, образ или усещане: ще се появи ли?
K.: Може би да, но не точно сега.
Петър: Добре, кога ще се появи?
K.: ... след 5 години.
Петър: Какво може да направи К., докато го чака?
K.: Не знам.
Петър: Добре, окей. По какво К. ще познае този човек, когато се появи в живота й?
K.: Първата ми мисъл е свързана с някаква лодка, някакъв сърф.
Петър: Сърф или лодка? Или и двете?
K.: И двете си ги представих едновременно.
Петър: Има ли някакъв материален знак, по който К. ще познае този човек?
K.: Горе-долу както си го представих в началото, не съвсем - по-скоро русоляв, с леко набола брада, усмихнат, сякаш с кърпа на главата.
Петър: Добре, има ли нещо друго важно, което К. трябва да знае?
K.: Имам чувството, че урокът ми е да успея да се наслаждавам, докато го чакам, както не съм успяла да се наслаждавам, след като го е нямало.
Петър: Прекрасно, как може да се случи това?
K.: Като пътувам и правя нещата, които обичам.
Петър: То иначе тая лодка и тоя сърф как ще се срещнат ;) Каква е мисията на К. в сегашния живот?
K.: Затрудняваш ме.
Петър: Първата мисъл коя беше?
K.: Няма мисли...
Селдва връщане в „реалността“....
Набрал текста Д.М.
още случаи...
Начало
След въвеждане в регресия...
Петър: Вече можеш да ми разказваш.
K.: Първото усещане беше, че се намирам на някакъв селски път и съм жена.
Петър: Как си облечена?
K.: С дълга рокля.
Петър: По-бедна, по-богата, средно?
K.: Средно.
Петър: Какво правиш на този път – вървиш, стоиш?
K.: Мисля, че вървя.
Петър: Краката – боси, обути?
K.: Обути.
Петър: В какво?
K.: Не знам.
Петър: Имаш ли нещо в ръцете си?
K.: Не... може би шапка.
Петър: Как изглежда? Първата мисъл.
K.: Не знам.
Петър: Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос. Накъде вървиш?
K.: Мисля, че е към някакво село, като хълм.
Петър: Какво има в това село, защо отиваш там?
K.: ... деца, не мога да си го представя.
Петър: Чии деца?
K.: Може би моите.
Петър: Далече ли е селото?
K.: Не.
Петър: Спомни си дистанционното, с което се движиш във времето. Натисни копченцето и се пренеси напред във времето до момента, когато стигаш в селото. Как изглежда то? Как изглеждат къщите?
K.: Може би каменни улици си представям... малки улички.
Петър: Къщите имат ли прозорци?
K.: Мхм.
Петър: Огледай се в някой прозорец, как изглеждаш ти? Може просто да знаеш, не да се виждаш.
K.: Мисля, че знам как изглеждам – в общи линии съм млада, имам хубава дълга коса, рижава.
Петър: Как се чувстваш?
K.: Добре.
Петър: Окей, къде искаш да отидеш в това село?
K.: Не знам.
Петър: Добре, поразходи се в това село, виж дали някоя къща, някое място няма да ти привлече вниманието. Къде искаш да отидеш?
K.: Може би вкъщи.
Петър: Добре, отиди пред вкъщи сега. Как изглежда то?
K.: Не знам, представям си една голяма къща, която е част от другите къщи, залепени са една за друга. По улицата си представям много хора, включително и деца с онези малки шапчици, с дантелки, с бели престилки.
Петър: Остави първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос: коя е годината?
K.: Първо ми идва 1752.
Петър: Браво. На територията на коя сегашна държава се намираш?
K.: Първата ми мисъл е свързана с Холандия.
Петър: Окей, чудесно. Влез вкъщи, какво има там? Как изглежда вкъщи?
K.: Усещане, че се влиза през голяма врата, със стъпала.
Петър: Колко човека живеят в тази къща?
K.: Не знам, първата ми мисъл е за пет човека, но никой не виждам.
Петър: Добре, къде са всички?
K.: Мисля, че по улицата.
Петър: А имаш ли си професия, занаят?
K.: Нищо не ми хрумва.
Петър: Добре, как минават дните ти тогава?
K.: Имам усещането, че се грижа за деца.
Петър: За колко деца се грижиш?
K.: Мисля, че три.
Петър: Твоите?
K.: Да.
Петър: Какви са, момчета, момичета?
K.: Смесени.
Петър: Имаш ли си любими занимания?
K.: Мисля, че обичам да чета следобед, когато няма никой, и сякаш да наблюдавам през един от прозорците, нещо като часовникова кула.
Петър: Добре, пренеси се напред във времето и пространството, същия ден, вечерта. Да кажем, че всички, цялото семейство, са се прибрали - как изглеждат, наистина ли са пет?
K.: Чувствам, че всички сме пет. Сякаш има две момичета и едно момче.
Петър: А мъжът? Как изглежда съпругът ти? Как го усещаш – добър ли е, лош ли е?
K.: Мисля, че съм щастлива.
Петър: Той с какво се занимава?
K.: Не знам, ходи някъде. С физически труд.
Петър: Можеш ли да видиш очите му?
K.: Мисля, че са усмихнати.
Петър: Чудесно :) Какво ти говорят?
K.: Как е минал денят...
Петър: Познаваш ли тези очи в сегашния си живот?
K.: Не.
Петър: Пренеси се две-три години напред в същия този живот, избери си някоя приятна, интересна случка. Къде си, как се развива животът? Открито ли е, закрито ли е?
K.: Представям си всички на поляна, с приятели, общи игри.
Петър: Какъв е поводът, има ли повод?
K.: Просто почивка.
Петър: Да, между другото, колкото и да очакват хората, животът в миналото е такъв – лекичък, приятен, не като сега.
Добре, сега ще направим нещо друго. Ще преброя от едно до три и искам, когато кажа три, да се пренесеш в онази случка, която е най-важна за миналия ти живот. Къде си, какво се случва?
K.: Не знам. Първата ми мисъл беше свързана с една разорана нива и може би двама мъже, всъщност единият от тях е моят, и друг, който го напада и го ранява по някакъв начин.
Петър: Ранява ли го или го убива?
K.: Имам чувството, че е жив, и аз се оглеждам за помощ. Първата ми мисъл беше свързана с някакво притеснение.
Петър: Пренеси се 2-3 дена напред. Как се развива случката?
K.: Мисля, че е погребение.
Петър: Добре, пренеси се още 2-3 дена напред, може дори година. Какво се случва след година? Как продължава живота?
K.: Тъжно. .......
Петър: Да, поплачи си.
K.: Нищо вече не изглежда по същия начин. Не знам, усещам го като някаква трудност, не знам как да се грижа за всички, на мен самата ми е трудно и съм облечена в черно.
Петър: Добре, пренеси се 4-5 години напред. Как се развива животът, къде сте?
K.: Всичките ми мисли са свързани с тази къща.
Петър: Какво правите, какво се случва?
K.: Чувствам се уморена (?), пусто ми е.
Петър: Добре, пренеси се в онази случка от миналия живот, която има най-голямо значение за сегашния живот на К. Къде си, какво става?
K.: Не знам отново да се случва нещо интересно, просто един простичък живот, това е. Имам чувството, че на втория етаж има тераса и аз простирам на нея и виждам града от високо, това е.
Петър: Какво правиш през следващите 15-20 минути?
K.: Първата ми мисъл е свързана с това, че този човек, който ми е бил мъж, влиза в стаята, говорим си, смеем се. Сякаш очакваме дете.
Петър: Първото?
K.: Може би да.
Петър: С какво тази случка е важна за настоящия живот на К.?
K.: Не знам.
Петър: Има ли още някоя случка от този живот, която би искала да видиш?
K.: Да. Представям си как пътуваме с нещо като каляска и конски впряг и се смеем всички, горе-долу цялото семейство.
Петър: Петимата?
K.: Мхм.
Петър: С какво е важно тази случка?
K.: Ами.. обикновена е, чувствам, че нищо няма да се случи, просто е весело. Чувствам сякаш е важно това, че в тази случка усещам щастие, което може би искам да изпитам в настоящия си живот, тъй като някак си ми е било отнето насилствено.
Петър: Добре, чудесно. С какво този живот е важен за настоящия живот на К.?
K.: Единственото, което ми хрумва, е щастието, което съм изпитвала. Усещането за семейство.
Петър: Кои са уроците, които К. е взела да довърши в сегашния си живот?
K.: Не знам.
Петър: Има ли хора от онзи живот, които са в настоящия на К.?
K.: Не мога да направя асоциация.
Петър: Ако имаше послание от този живот до сегашния живот на К., как би звучало то?
K.: Не знам, всичко според мен е свързано с любовта и семейното щастие.
Петър: Как може К. да постигне любов и семейно щастие в сегашния си живот?
K.: Не мога да разбера дали това е реално или не, дали е съзнателно или подсъзнателно...
Петър: Кажи каква беше мисъл?
K.: Ами че очаквам този човек.
Петър: Първата мисъл, образ или усещане: ще се появи ли?
K.: Може би да, но не точно сега.
Петър: Добре, кога ще се появи?
K.: ... след 5 години.
Петър: Какво може да направи К., докато го чака?
K.: Не знам.
Петър: Добре, окей. По какво К. ще познае този човек, когато се появи в живота й?
K.: Първата ми мисъл е свързана с някаква лодка, някакъв сърф.
Петър: Сърф или лодка? Или и двете?
K.: И двете си ги представих едновременно.
Петър: Има ли някакъв материален знак, по който К. ще познае този човек?
K.: Горе-долу както си го представих в началото, не съвсем - по-скоро русоляв, с леко набола брада, усмихнат, сякаш с кърпа на главата.
Петър: Добре, има ли нещо друго важно, което К. трябва да знае?
K.: Имам чувството, че урокът ми е да успея да се наслаждавам, докато го чакам, както не съм успяла да се наслаждавам, след като го е нямало.
Петър: Прекрасно, как може да се случи това?
K.: Като пътувам и правя нещата, които обичам.
Петър: То иначе тая лодка и тоя сърф как ще се срещнат ;) Каква е мисията на К. в сегашния живот?
K.: Затрудняваш ме.
Петър: Първата мисъл коя беше?
K.: Няма мисли...
Селдва връщане в „реалността“....
Набрал текста Д.М.
още случаи...
Начало
