Взаимоотношения с партньора
През годините се откроява една честа заявка: "Искам да разбера причината да за взаимоотношенията ми с...".
Представям точно такава регресия, в която Кл. искаше да разгледа миналия живот, който тя е имала с Р. /това е нейния приятел в настоящият живот/. Жената сподели, че отношенията им нещо се разминавали напоследък, понеже той искал „да има пространство за себе си“. Тя видя Р. Като свой син в миналия им живот. Приятно четене!
След въвеждане:
Клиент: Мисля, че е Ирландия.
Петър: По какво позна?
Клиент: Зелено, много зелено. Рибарски лодки. Не знам дали е Дъблин или... Петър: Някъде в Ирландия. Море и океан. Аз съм жена с дълга рокля или пола, с такава, като тези едновремешните, които са носили, с шапка на главата, с нещо като престилка отпред, като домакиня съм някаква. И даже виждам, че простирам пране на някакъв простор пред къщата отпред.
Петър: Колко човека живеетe в тази къща?
Клиент: Мисля, че сме трима – аз, мъжът ми и синът ми.
Петър: Добре. Те къде са сега? В къщата ли са си?
Клиент: Не, аз съм сама. Те са рибари и са в океана. Аз ги чакам да се върнат и приготвям вечеря.
Петър: Как е обстановката – бедно, богато?
Клиент: Не много богато. Дървени мебели. Само най-необходимото, но има някакъв уют. Аз съм създала уют. Има цветя, има хубави пердета на прозорците. Приветливо е, но не е луксозно, не е богато.
Петър: Да, добре. Ти как се чувстваш?
Клиент: Ами аз ги чакам да се върнат и се притеснявам, защото всеки път знам, че може да е опасно, да се случи нещо и малко ми е тревожно.
Петър: Добре. Същата вечер, на вечеря?
Клиент: Те се връщат с улов и приготвяме риба, картофи. Това е основно като ястия.
Петър: Можеш ли да ги разгледаш те как изглеждат?
Клиент: Да.
Петър: Да ги опишеш?
Клиент: Синът ми се казва Ралф и е рус, със сини очи. Много миловиден. Красив.
Петър: Колко годишен е?
Клиент: Около 17. Баща му е около 47/8. Не знам как се казва. Той е с кестенява коса и синьо-зелени очи. Той е много хубав, привлекателен мъж. Аз съм с кестенява коса и сиви очи. Изникна името Грета, че се казвам Грета. На около 40 години.
Петър: Как е атмосферата на вечеря?
Клиент: Храним се, те споделят как е минал деня, какво се е случило в океана. Разменят си шеги, техни си неща. Но аз се радвам като ги гледам, че те си говорят като баща и син. Мен това ме радва, че имат връзка помежду си, близка връзка. Аз много обичам сина си, но и много се притеснявам за него, защото мисля, че един ден той ще ме напусне и ще се разделим.
Петър: Добре. А душата, която познаваш като Р. в сегашния си живот, присъства ли в този минал живот?
Клиент: Да, той е синът ми Ралф.
Петър: Аха. Добре.
Клиент: Той също е много привързан към мен, но иска да го оставя да се справя сам. Все ми казва, че прекалено много се тревожа за него и донякъде това на мен не ми е много приятно, защото аз съм майка и е естествено да съм загрижена. Но виждам, че той има някакви други намерения. Не иска да седи постоянно в това селце, градче, там където сме. Иска да отиде някъде другаде, в голям град. Иска да пътува.
Петър: Добре. 5 години по-късно?
Клиент: Аз съм само с мъжа си вече. Синът ми го няма, той наистина е заминал, но се връща, може би през няколко месеца се връща и е щастлив там, където е. Намерил си е работа.
Петър: Каква?
Клиент: Мисля, че на пристанището в Дъблин, или някъде там. В Дъблин ми идва, че работи на пристанището там. Помага на кораби. Пътува с кораби също.
Петър: Пътува?
Клиент: Пътува, да. Помага им и в същото време и пътува с тях. Той това е и искал – да пътува, да не е на едно място, да не е само при мен и при баща му.
Петър: Къде пътува, разказва ли?
Клиент: Мисля, че това е пак в този район – Шотландия, острови. Не са някакви много далечни места.
Петър: Коя е годината?
Клиент: 1855
Петър: Добре. Ти как си? Как е животът ти?
Клиент: Аз съм нещастна вече, в смисъл по-нещастна съм. С мъжа ми се разбираме, но той много ми липсва, че вече не е до мен, че не знам какво се случва, че не съм постоянно с него и съм тъжна.
Петър: Още 5 години по-късно.
Клиент: Той се е оженил за някаква жена, която е по-заможна. Но аз не я харесвам.
Петър: Каква е причината?
Клиент: Не знам дали е майчина ревност или просто виждам, че тази жена не го обича може би колкото той нея. Аз го виждам това като майка, но не искам да се меся в техните отношения. Просто това ме наранява по някакъв начин, защото аз искам той да е щастлив. Не се бъркам в отношенията, но съм по-хладна с нея. Нямаме близък контакт много. Виждаме се от време-навреме, когато идват.
Петър: Той пътува ли още?
Клиент: Ами той вече е по-заможен, в смисъл, когато се е оженил за нея, се е подобрило финансовото положение и се занимава с нещо като ферма, нещо подобно. Там работи. Пак работи, но не пътува вече. Всъщност, те се разбират с тази жена, но аз виждам, че тя не го обича толкова много, колкото той.
Петър: Още 5 години по-късно.
Клиент: Има деца – момче и момиче. Аз съм много привързана към тях. Те са русички, със сини очи. Вече ние ходим там с баща му и той ми казва пак, че аз съм му майка, че той ме обича, но аз все не вярвам, все си мисля, че вече има нещо между нас, което не е както трябва. Аз искам да показва повече привързаност, но той е по-хладен.
Петър: Добре. Пренеси се в онази случка от този минал живот, която има най-голямо значение за душите на Кл. и Р. в настоящия живот.
Клиент: Точно това е, че аз съм по-обсебваща майка, че постоянно искам да знам той къде е, какво прави. Искам да съм сигурна, че всичко е наред с него. Него това го дразни. Той ми казва, че всичко е наред, че така го излагам като примерно при други хора отивам и говоря с него, така се държа покровителствено. В смисъл той не иска да е така. Иска да го оставя свободен. И аз го знам, но прекалено много го обичам и това го правя от любов, не от друго.
Петър: Да, разбирам те. Това много хора го правят. Добре – има ли случка или...
Клиент: Мисля, че когато те са били в морето с баща му и аз съм отишла там да ги чакам и съм седяла на студа, съм измръзнала. Вечер. Те се връщат и ме намират. Мъжът ми казва, че не е трябвало да седя. Но той почва да ми се кара – синът ми – че съм много глупава, че така мога да умра от настинка, от измръзване. Но аз се обиждам, защото всъщност го правя от загриженост за него. Това ме обижда много, той не го оценява. Той не ме разбира, че аз просто го обичам.
Петър: Да. Разбирам те. С какво тази случка е важна за взаимоотношенията между Кл. и Р. в сегашния живот?
Клиент: Сега пак става същото. Аз постоянно го търся и понякога той не ми отговаря. И аз не знам какво се случва и се притеснявам и той ми каза, че нямало защо. Понякога си мисля, че нарочно го прави – да ме дразни. Пак съм обсебваща, пак така се държа.
Петър: Добре. Какво започнато тогава, в този минал живот, довършват душите на Кл. и Р. в сегашния си живот?
Клиент: Това е, че всъщност ние сме имали много силна връзка, духовна и тогава, като майка и син. И от моя страна особено – много силна любов. Той също ме е обичал, но по различен начин. Не е искал да показва чувства до такава степен, но и той ме е обичал много. Но е искал да го оставя свободен, да не се намесвам в живота му, защото аз и с тази жена пак съм се опитала да му кажа, че не я харесвам, че тя донякъде го използва. И той пак ми е казал да не се бъркам. Това е – аз се опитвам все да го предпазвам от нещо, а всъщност той трябва сам да си научи уроците.
Петър: Аха. Да.
Клиент: И сега, в този живот, ние когато сме се разделили, то е било по същия начин. Тогава, когато той пак е искал да замине от мен. И то пак става същото нещо.
Петър: Да. Само че сега няма жена и деца. Добре. Има ли още някаква случка от този минал живот, която душата би искала да покаже сега?
Клиент: Тогава за внуците ми, аз много съм се радвала и той казва, че аз тази любов, която съм изпитвала към него, съм я пренесла към тях. Вече съм го оставила него на мира. И съм почнала да изпитвам повече нежност, привързаност, да се грижа повече за тях. Отношенията ни вече в един момент стават по-уравновесени. Няма го това вкопчване от моя страна, но той пак е така, малко дистанциран.
Петър: Какво иска да покаже случката? Какво иска да покаже душата чрез тази случка сега?
Клиент: Може би това, че той пак ме учи едва ли не с всикчите неща, дето ги прави в момента – да го оставя на свобода, да не съм толкова загрижена, буквално да се притеснявам за всяко нещо, защото той си се оправя чудесно и сам и само аз си вредя на себе си. Той го вижда това и се притеснява за мен, защо съм такава. Това го плаши донякъде.
Петър: Добре. Ако имаше послание от тази жена, от Грета към Кл. как би звучало това послание?
Клиент: Че аз съм много добър човек по принцип. Че всичко го правя от любов, но трябва да давам повече свобода на хората, да имам повече доверие, защото понякога се съмнявам наистина. Когато аз изпитвам чувства и не съм сигурна дали другия човек ми отговаря, това ме наранява, че всъщност мисля, че е несподелено. То може би е споделено, но хората си изразяват по различен начин чувствата. Между мъжете и жените особено е различно. И тогава тези отношения между майка и син са били много силни като връзка и това влияе сега в момента. Пак по същия начин аз е държа като... Той на моменти не разбира защо до такава степен едва ли не го тормозя.
Петър: Добре. Какво би те посъветвала Грета? Какво да правиш?
Клиент: Да го оставя. Той когато иска ме търси. Защото аз много често му казвам, че ми липсва, но той трябва сам да го почувства, а не аз едва ли не да се натрапвам. Да го оставя когато той го почувства.
Петър: Какво може да помогне на Кл.?
Клиент: Да си живее живота, да си правя моите неща. Да си имам моето лично пространство, да го оставя той да си има неговото и когато се виждаме, в смисъл на нас ни е приятно да сме заедно, но да не е постоянно. Това пречи на отношенията – че аз искам постоянно да имаме някакъв контакт. Така наистина е по-добре – да има някаква дистанция и от врее на време да се виждаме.
Петър: Добре. Има ли някакви други уроци, които твоята душа е взела от този минал живот да довърши тук сега, като Кл.?
Клиент: Да, че всъщност аз постоянно пак така много съм загрижена за хората. На всеки искам да помогна. Точно тази случка – тогава наистина е било опасно за здравето ми. Аз пренебрегвам себе си пак.
Петър: Какъв е урока?
Клиент: Да не рискувам здравето си, да не рискувам живота си за хора, които може би не го оценяват. Че аз правя някакви жертви, които не винаги са нужни.
Петър: Разбирам. Добре. Има ли други уроци?
Клиент: Да. И това – когато не съм съгласна с определени отношения да имам мнение, но да не се опитвам да влияя, защото в крайна сметка всеки си учи уроците и това, че виждам определени неща, не значи, че съм права. Аз съм права за себе си, но трябва да оставя хората те да си извървят пътя и да си видят нещата. Това е някаква моя оценка и не винаги е правилна, в смисъл за техните отношения. Те трябва да си разберат. Не съм аз човека, който трябва да казва.
Следва техника за изчистване на проблема и връщане в настоящия живот.
Понякога толкова много обичаме някой, че го задушаваме и не оставяме тази душа сама да усвои уроците си. Знам, че трудно, но можеш да опиташ да оставиш малко дистанция между теб и любимите ти хора. Поживей си живота, прави нещата, които те вдъхновяват и позволи на близките ти да се развиват заедно с теб.
С благодарност към Ю., която набра текста
Още случаи...
