Агорафобия
Това е четвъртата регресия на тази жена. Тя каза че напоследък има притеснение да излиза на открити пространства (диагностицирано от лекар като „агорафобия“), особено ако те са пълни с хора. Каза, че има чувството, че всеки момент някой от хората ще се наведе да вземе камък и ще го хвърли по нея. Решихме да изследваме този страх в минал живот:
След въвеждане...
Петър: Къде си, огледай се в това пространство? Какво виждаш? Какво усещаш?
Клиент: Това дали е истина...ми...някаква...това, което виждам съм аз...жена с една много дълга коса, ужасно дълга коса, с някакви дрипи е облечена и е вързано за едно дърво...изглежда ужасно...
Петър: От колко време е вързана за дървото?
Клиент: Не знам.
Петър: Кой я е вързал?
Клиент: Тя е виновна за нещо...едно дърво в нищото...огромно поле, буря която брули листата на дървото...тя знае, че е виновна...и едната ръка е вързана...и косата е назад от бурята...
Петър: На колко години е тази жена?
Клиент: 30-40.
Петър: Пренеси се назад, към 18тата й годишнина...къде си , какво правиш?
Клиент: Любопитство някакво... Виждам нещо като барака с книги и епруветки, лавици... и е такова преди здрачаване.
Петър: Колко човека има там ?
Клиент: Аз съм сама.
Петър: Какво правиш там?
Клиент: Чета някакви неща, които не трябва да ги чета
Петър: Кой ти забранява да ги четеш?
Клиент: Аз съм се родила такава...лоша
Петър: А, ти си лоша?
Клиент: Тоест...имала съм в себе си нещо, но съм решила да превиша правомощията. Аз в този живот съм се родила със знанието,че мога да прави такива неща...че мога да влияя на живота на хората, ама нещо е станало и съм започнала да правя лоши неща. Това да се родиш магьосник е същото като да се родиш музикант. Същото е просто. Гадно, но така го виждам...
Петър: Коя е годината ?
Клиент: Много одавна...доста преди Христа... хората въобще не са чували за Христос
Петър: Коя е държавата?
Клиент: Африка...има тотеми...или как да ги нарека...високи неща, изрисувани...точно като в Африка, това което съм виждала...тотемите са използвани за призоваване.
Петър: Добре, на мен ми е интересно како четеш?
Клиент: Съставки...и съм била някаква алхимичка...съставки за това тая лоша билка, тая отвара...на пълнолуние...и не знам какво ще направиш...и всек‘ви такива гадости...ужасно просто...оф, че гадно...
Петър: Добре пренеси се напред няколко години...как се развива живота на тази вещица...
Клиент: Тя има двойнствен живот. Другата и страна е нежна и хрисима. Има раздвоение на личността... От една страна е лоша, прави лоши неща, от друга страна пред хората се представя за скромна и хрисима, обаче нещо става и те разбират...
Петър: Пренеси се там сега...какво става...
Клиент: Мммм да...тя си харесва някакъв мъж и...мизерница просто...
Петър: Тоя мъж как изглежда?
Клиент: Той е мисъл, а не образ...тя си е решила че е той...с болния си вещерски мозък...
Петър: Това е част от теб...
Клиент: Ама аз не я харесвам... Тя успява да му привлече вниманието, ама с нещо магьосническо... и те се събират... обаче, той по някакъв начин я разобличава. Той разбира, че това което се случва не е истинско...
Петър: Добре, пренеси се в най-важната случка от този живот за миналия ти живот.
Клиент: Значи...а...тя една вечер закъснява...или не се прибира...май не се прибира...и той започва да се притеснява...времената са били размирни...и тя не се прибира и той тръгва да я търси...и я открива в тая барака...
Петър: Там я разобличава?
Клиент: Мхм...тя не може да повярва, че той я намира и в съшия момент той я проклина
Петър: Можеш ли видиш очите на мъжа?
Клиент: Невярващи...тотално невярващи
Петър: Познаваш ли тези очи в сегашния си живот
Клиент: Не.
Петър: Добре, сега се пренеси в онази случка от този живот, където се крие причината за агорафобията на К. в сегашния ти живот.
Клиент: Пак виждам там това дърво... знаеш ли кое е най-странното...Все си мисля, че ако човек изпадне в някаква такова състояние той ще иска да се спаси, а тя осъзнава какво е направила, и знае че никой няма да я приеме повече там и едва ли не е някакво самобичуване и едва ли не остава хората да я убият.
Петър: Добре, върни се малко назад във времето, какво е направила, за да завържат за това дърво, върни се в тази случка...
Клиент: Той...зареди него...той я предава на там какви се водят...полицията...това е съвременно...на някакви власти...
Петър: Добре, защо на дърво?
Клиент: Не знам, нямам идея...това е едно безкрайно пространство, което е пусто... тя е там на заточение...без храна, без вода... в крайна сметка я довършват с камъни... Той и някакво друга хора хвърлят камъните...всъщност сега се сещам, че когато не поддържаш любовна магия тя се обръща срещу теб...
Петър: Добре, издигни се над този живот...остави тази жена... и отговори на следващия ми въпрос: Каква е връзката с агорафобията в сегашния живот?
Клиент: Не знам.
Петър: Какъв е урока за К.?
Клиент: Урока, е това трябва да си изтече. К, осъзнава, че това съществува и до ден днешен, даже К. е виждала в скапания интернет има рецепти за това как се правят мръсотии... това е просто...
Петър: По какво ще познае К. че това „си е изтекло“
Клиент: В момента, в който се успокои...
Петър: Спокойствието...какво може да прави К. докато това премине?
Клиент: К. плаща по този начин... да отиде утре на лекар (клиентката имаше вече записан час за среща с невролог на следващия ден. ) Осъзнаването на проблема е част от решението...
Петър: Има ли още нещо, което К. трябва да знае от този минал живот?
Клиент: Човешкия дух е непреломим пред това да става все по-добър и по-добър. К. трябва да си прости, за това което е направила тогава...оказва се, че аз на тази жена не съм и простила, нищо че това съм аз...и някакви обвинения имам към нея „Ти, мърло, защо така си направила?“... как да и простя?
Петър: Добре... Как К. да прости на другото свое аз?
Клиент: Не знам...наистина не знам...
Петър: Да, може да не знаеш.
Клиент: Може би ще си покаже... едва ли не сама на себе трябва да прощавам за нещо, което съм извършила ехеее...
Петър: Може ли някой да помогне на К. в посока прошката?
Клиент: К. ще продължава да плаща, но ще плаща като помага на хората.
Петър: По какъв начин К. Ще помага на хората?
Клиент: Ще ги предупреждава, че злото реално съществува. Защото те не вярват докато не се опарят, а то съществува...съжалявам много... аз съм си дала за мен сметка, че това е едно от нещата, за които съм тук в този свят и тяло. Трябвало сама да се сблъскам с тази гадост. Хората не знаят...тези знания аз съм ги натрупала за да мога да помагам на хората да отворят очите си, което е тежко като изпитание... до сега ми е тежало, когато помагам се чувствам добре...
Петър: Ако имаше послание...
Клиент: Вярвай в хората, вярвай в светлите същества... не всички са лоши, има го, но не всичко е такова...
Петър: Тая агорафобия, какво правим с нея?
Клиент: Утре тази лекарка ще ми помогне... Надявам се времето да мога на тая жена, с тея дрипи да мога й...
Петър: Простиш?
Клиент: Да...
Петър: Добре
Клиент: Сега не мога да го направя...
Петър: Добре, ти ще си го усетиш...
Следва връщане в настоящия живот...
Срещата с невролога на следващия ден също подпомогна лечението на проблема, които вече отшумява.
още случаи...
