Страхът от провал
Това е регресия на жена. В предварителният ни разговор чувам шест теми, по които да работим:
1. Връзката с бащата на детето й.
2. По кой път да продължа?
3. Притеснявам се да не нараня...
4. Родителите... Бариера...
5. Майка ми - конфронтираме се...
6. Не мога да се отпусна...
Решаваме да влезнем в най-важният й минал живот. Онова, което дуашта й иска да разбере в момента. Жената влиза в два живота:
Първо влиза в живот на момиченце - Голяма висока стая. Стени, покрити със зелени книги, стари и мъдри. Слънцето рисува златни нишки по пода, където едно малко момиче с дълга руса коса и красива рокля подскача боса. Топло е, мирише на лято и свобода. Вечерям сама. Имам всичко – изящество, уют, дори вкусна храна, но няма хора. Самотата е красива, но тежка. Майка ми готви в съседната стая – само присъствието ѝ ми носи сигурност. Баща ми го няма.
На 13 съм. Усещам, че не мога да порасна.
На 18 – вече ме е страх. Дали ще се справя? Светът ме очаква, но аз не съм готова. Бягам в себе си, разхождам се в спомени, в мечти, в игри – винаги сама. Подскачам, пея си… лекота, но и празнота. Имам всичко, освен път напред.
Вторият живот за почва с бурно море. Вълни се блъскат в стар кораб, който се люшка между битието и небитието. Аз съм на борда – 15-годишно момче. Млад, но буден. Хората около мен се борят да спасят кораба. Аз наблюдавам. Не се страхувам. Скоро съм сам на безлюден остров. Корабокрушенец. Строя си подслон от палмови листа. Кокоси, тишина и спокойствие. Чакам. Но не отчаяно. Знам, че някой ще дойде. Не питам кога. Не се тревожа. В мен има сигурност. Вяра. Стоя под дърво. Времето тече. Нищо не натискам, не бързам. Плаваме отново – пак сама, но този път не страдам. Просто следвам течението. Не се питам защо, просто действам.
Посланията, който жената получи в края на регресяита си бяха:
От момченцето - да съм добра, мила нежна, топлина и спокойствие...
От момченцето - Действай, без да... Да не стоя в застоя. Да провя действия. Да действам, без да се замислям, да действам... На момента ...
Понякога и самият човек не знае каква е точно причината да потърси среща с мен. Умът му се лута и не може да избере. За това обичам да оставям душата на човека сама да ни покаже онова, което е важно за него в момента. И както виждате от двата живота, дуашта й първо показа корена на причината да не може да се отпусне – страхът, че няма да се справи. Този неин страх стои в основата на почти всичко важно в живота й – отношенията с майаката и партньора, притесненията и нерешителността. А, във вторият минал живот душата показа живот, в който въпреки всички трудности , тя се е справила, преодоляла е този страх.
Мога да си позволя да обдиня двете й послания в едно: Обичай себе си, но не забравяй да се свързваш. Пази вътрешния си покой, но не стой в застой. Действай с топлина. Бъди нежност в движение.
още случаи...
1. Връзката с бащата на детето й.
2. По кой път да продължа?
3. Притеснявам се да не нараня...
4. Родителите... Бариера...
5. Майка ми - конфронтираме се...
6. Не мога да се отпусна...
Решаваме да влезнем в най-важният й минал живот. Онова, което дуашта й иска да разбере в момента. Жената влиза в два живота:
Първо влиза в живот на момиченце - Голяма висока стая. Стени, покрити със зелени книги, стари и мъдри. Слънцето рисува златни нишки по пода, където едно малко момиче с дълга руса коса и красива рокля подскача боса. Топло е, мирише на лято и свобода. Вечерям сама. Имам всичко – изящество, уют, дори вкусна храна, но няма хора. Самотата е красива, но тежка. Майка ми готви в съседната стая – само присъствието ѝ ми носи сигурност. Баща ми го няма.
На 13 съм. Усещам, че не мога да порасна.
На 18 – вече ме е страх. Дали ще се справя? Светът ме очаква, но аз не съм готова. Бягам в себе си, разхождам се в спомени, в мечти, в игри – винаги сама. Подскачам, пея си… лекота, но и празнота. Имам всичко, освен път напред.
Вторият живот за почва с бурно море. Вълни се блъскат в стар кораб, който се люшка между битието и небитието. Аз съм на борда – 15-годишно момче. Млад, но буден. Хората около мен се борят да спасят кораба. Аз наблюдавам. Не се страхувам. Скоро съм сам на безлюден остров. Корабокрушенец. Строя си подслон от палмови листа. Кокоси, тишина и спокойствие. Чакам. Но не отчаяно. Знам, че някой ще дойде. Не питам кога. Не се тревожа. В мен има сигурност. Вяра. Стоя под дърво. Времето тече. Нищо не натискам, не бързам. Плаваме отново – пак сама, но този път не страдам. Просто следвам течението. Не се питам защо, просто действам.
Посланията, който жената получи в края на регресяита си бяха:
От момченцето - да съм добра, мила нежна, топлина и спокойствие...
От момченцето - Действай, без да... Да не стоя в застоя. Да провя действия. Да действам, без да се замислям, да действам... На момента ...
Понякога и самият човек не знае каква е точно причината да потърси среща с мен. Умът му се лута и не може да избере. За това обичам да оставям душата на човека сама да ни покаже онова, което е важно за него в момента. И както виждате от двата живота, дуашта й първо показа корена на причината да не може да се отпусне – страхът, че няма да се справи. Този неин страх стои в основата на почти всичко важно в живота й – отношенията с майаката и партньора, притесненията и нерешителността. А, във вторият минал живот душата показа живот, в който въпреки всички трудности , тя се е справила, преодоляла е този страх.
Мога да си позволя да обдиня двете й послания в едно: Обичай себе си, но не забравяй да се свързваш. Пази вътрешния си покой, но не стой в застой. Действай с топлина. Бъди нежност в движение.
още случаи...
