Пазителят на твоето подсъзнание
Редактирана на 22.06.2019г.
В моята практика няколко пъти ми се случва някои хора да не успеят да влезнат в регресия. Това ми се стори интересно и реших да установя дали има причина.
Първоначално мислех, че може да е от техниката, която прилагам, но тя е еднаква при всички хора. Ако беше грешна никой човек нямаше да може влезне в регресия, а почти всички влизат.
Помислих, че може да има дни, в които не се позволява регресия. Разгледах датите, на които хората не са влезнали и ги съпоставих с лунния календар и с календара на майте (Цолкин), но не се появиха някаква повтаряемост. А след това се появиха двама приятели – единият взлена в регресия и същия ден другото момче не влезна. Значи, няма дни които „не са подходящи“ за регресия.
Вариант, които остава, е че хората сами да си „забранят“. Както каза един мъж „Супервайзера не ме пусна.“. „Супервайзера“ е пазителя – пазител на твоето подсъзнание, така да се каже. Мога да позная пазителя по това, че той обикновено се появява в регресията като НЕУТРАЛЕН наблюдател – някои хора го виждат като едно много красиво око, като лице, или като две нежни очи, или като гол до кръста мъж... Други го усещат пазителя с тялото си като че ли са в яйце от напрежение, като че ли са затворени в орехова черупка, или са под похлупак, които не може да се вдигне...Има хора и които го „чуват“ (по-скоро имат усещане) за дума – например един мъж каза, че е имал усещане за „недаденост“, а една жена каза: „Аз не трябва да достигна до това знание чрез хипноза. Аз ще го разбера в съзнание“. И тя сподели, че е имала усещането за „неразрешение“. Общото е, че пазителя винаги само те наблюдава – няма усещане за страх, напрежение, помощ или закрила – има само едно усещане, че някой те наблюдава безпристрастно.
В книгата си „Астралния свят“ теософът Чарлз Ледбитър описва съществата, които се образуват несъзнателно като мисъл в есенцията, която поражда вълнение. Когато някой човек го е страх да влезне в регресия той буквално материализра този страх под форамата на „пазител“. Даже съм забелязал, че при тези хора шумът от вътре/ от притеснението/ се проявява най-силно във външния свят /кучата в съседните двоорве лая, самолети минават над нас, сестра ми три пъти минава покрай вратата на кабианета ми.../
Г-н Ледбитър продължава: „Мисълта образува есенцията в същество със собствена форма/например гол до кръста мъж, едно око, стена, пропаст../. Това същество НЕ остава под контрола на своя творец, а заживява отделен живот, чиято продължителност зависи от силата на мисълта или желанието, което са му дали живот. То трае докато силата на мисълта го държи!“
Това обяснява и факта, че някои хора знаят как точно да „заобиколят“ материлизацията на своята мисъл, която си ги спира да видят свой минал живот: Обикновено, отговорът е в тях самите. Ще дам пример:
Жена описва пазителя, като усещане че се намира в черупка от орех.
Водещ: „Как може да се счупи този орех?“.
Клиент: „С орехотрошачка...“
Водещ: „Добре. Появява се една голяма орехотрошачка, която нежно разтваря твоят орех...“ и пътуването в миналото започва.
Имал съм и петнадесетина случая, в които на първа регресия се появява пазител, но при повторен опит се навлиза в дълбокото минало. Според мен пазителите са моментно-спонтанни създания на съзнанието ни, които ни „защитават“ от неща, които не трябва да знаем СЕГА. Ако се опита пак след известно време е възможно да се достигне до информацията за миналите животи.
Няколко човека казват, че „са си знаели“ че няма да влезнат в минал живот. Е, така е, аз не искам да връщам никой на сила в миналите му животи. Една част от тези хора искат да видят миналите си животи, но друга – пазителя – не им позволява. В същност те самите не си позволяват, защото не е сега времето или просто не трябва да разберат тази информация през тази фомра. Ако човек не трябва да се научи нещо чрез регресия, то обикновено се появява пазител. Просто това не е начина, подходящ за човека.
Забелязал съм, че пазителите се появяват при регресии, в които хората искат да получат отговори на определени въпроси като: „Коя е мисията в живота ми?“, „Кой е моят духовен път?“, „Защо майка ми/жена ми/мъжа ми е в живота ми?“... Понякога ние не трябва да знаем някои неща точно в този момент, но винаги можем да опитаме да ги разберем по-късно.
Пазителят на твоето подсъзнание – това си ти. Ти разрешаваш дали и колко навътре да продължи твоето пътуване...
още статии...
НАЧАЛО
