За чувството „измислям си“
При работа ми с клиенти изследваме съвместно техните минали животи като работим с подсъзнанието на хората. В процеса на работа достигаме до един момент, в който хората започват да ми разказват, онова което виждат и усещат. За съжаление това означава, че една част от съзнанието им остава будна и бдителна.
Има поне четири причини за да усещате, че „си измисляте“ по време на регресия.
Първата причина за това е, че по време на пътуването в минали животи мозъка ни не успява да отчете многото бързосмесващи се усещания и образи. Хората не успяват да различат дали първо виждат образ и после се появява усещането за него или се получава обратното. И разбира се решават, че образите са измислени от самите тях.
Втората причина да си мислим, че „си измисляме“ е че нашето СЪЗНАНИЕ слага познати ни обекти от сегашния ни живот по време на нашето пътуване в миналото. Вашето съзнание не изключва по време на регресията, защото в един момент вие ми разказвате за онова което виждате и усещате. Точно поради тази причина вие осъзнавате какво се случва и можете да добавяте познати предмети и образи.
Например: Една жена в миналия се живот се намира в стая на замък.
Водещ: Опиши ми стаята?
Клиент: Дървена масивна маса, дълга, големи прозорци... камина...
Водещ: Как изглежда камината?
Клиент: като в онова списание, което видях преди две седмици...същата е...
И, разбира се, клиента решава, че си измисля, защото вижда познат образ от сегашния й живот. Това, разбира се е точно така. Понеже мозъка й не знае как изглежда камина в замък през XI век, в регресията подсъзнанието й има следните няколко варианта:
1. Просто „да знае“, че там някъде има камина, без да има образ за нея. В такива случаи хората виждат като в мъгла, тъмнина или силна светлина.
2. Да види позната камина от сегашния си живот – тук вместо тъмнина, мъгла или светлина мозъка замества усещането „просто знам, че има камина“ с познат от сегашния живот образ. Човека просто вожда познатия образ.
3. Да види напълно „нов образ“ на камина за него/нея.
Обикновено тази част се проявява като ДЕКОР по време на регресията – клиентите ми виждат ПОЗНАТИ за тях места или част от места.
Например една жена беше на поляна – дървета, чисто небе, зелена трева, цветя и пътека. Попитах на къде води пътеката на дясно и тя каза, че води към... Хасково – реален спомен от сегашния й живот когато е била на 4 години. Попитах на къде води пътеката на ляво и тя започна да описва старинен град в миналия й живот, и поехме в тази посока.
Друг клиент по време на регресия разказва:
Клиент: „В едни бар съм, гледам някакви хора. Те не са на мястото си тук, също и аз“
Водещ: „Как изглежда бара, опиши го?“
Клиент: „Аз го знам. Той е същия като във... (казва името на филм, който е гледал на скоро) имам чувството , че си измислям.“
Водещ: „Добре, нека видим до кога ще си измисляш. После какво става?“
Клиент: „Хората, които наблюдавам излизат от бара.“
Водещ: „Искаш ли да тръгнем с тях?“
Клиент: „Да. Излизаме от бара и... нещата са други...вече не знам къде съм...“ Той беше на мрачна, павирана улица, на която имаше стари улични фенери.
Да, често когато се получи позната на съзнанието ни визуален образ хората си мислят, че си измислят. В същност, съзнанието ни слага по време на регресията обекти от настоящия ни живот, защото иска да се чувстваме комфортно, но те са само ДЕКОР, който не влияе на събитията.
Трета причина да си мислим, че „си измисляме“ по време на регресия е, че на Съзнанието ни претворява нашите усещания УСЕЩАНИЯТА на човека, който пътува в своето минало. Например моя клиентка по време на пътуването си миналия си живот влиза в стая и казва, че усеща „Чувство за уют“ и вижда в стаята два „модерни фотьойла“, които нямат нищо общо с изгледа на стаята – бяла, бедно обзаведена стая. Усещането за уют се проектира като двата фотьойла. След като излезна от регресия я попитах за фотьойлите и тя каза: „Знаеш ли, ако в съзнание ми кажеш думата „уют“ първата ми асоциация е как аз седя на фотьойл с книга в ръка и до мен гори камина. Сигурно затова съм създала фотьойлите, нали ми беше уютно там?“.
Друга моя клиентка беше английски благородник в миналия си живот. Нападнаха я шотландски войници – всички знаем от филма „Смело сърце“ и от други източници как изглеждат те – зле въоръжени ентусиасти. Обаче, тя УСЕЩАШЕ че тези войници са „много силни и страшни“ и съзнанието „ги облече“ в рицарски брони. Но те умираха много лесно. Като се върна тя каза, че май не са били облечени в брони, а само си ги е представяла така, защото са били „силни и страшни“.
По време на регресия съзнанието ни може да си играе колкото си иска. Важното е човек да осъзнае тази игра и да не й обръща внимание и тогава всичко започва да се променя...
Четвъртата причина за да имаме усещането „измислям си“ е, че повечето неща които виждаме в регресия са ни „някак познати“. Е.Кейси пише в своите книги, че ако искате да разберете къде сте имали минали животи е достатъчно само да отворите някой атлас и да си кажете: “Искам да отида тук, и тук, и тук...“.
Д-р М.Нютън пише в „Пътят на душите“, че когато нашата душа реши, че иска да се прероди, то тя си избира тяло и живот, който ще живее. Виждаме част от душите, които ще са с нас в предстоящия ни живот, но след това „се съгласяваме да забравим“ всичко това, за да можем по-пълно да научим предвидени за настоящия ни живот уроци. Но си оставяме малки неща, които да ни подсещат – например аз когато чуя испанска реч сърцето ми се стопля, имах един клиентка, която като чуе валс й се иска да започне да танцува, или една приятелка, която е вегетарианка твърди, че „знае“ как точно да одере кожата на всяко животно, като разбира се никога не го е правила в настоящия й живот.
Имах една друга клиентка. Нейна приятелка отива в Молдова на екскурзия. Връща се и се виждат да показва снимки, и моята клиентка вижда някаква църква и казва: „В ляво от тази църква има три гроба на монаси, а от дясно има статуя на Дева Мария с младенеца“, като това го няма на снимката, но е точно така. Нейната приятелка я пита от къде знае и дали е била там. Клиентката ми отговаря, че никога не е била там и че „просто знае“ че нещата са така.
Също така ние си спомняме минали живот и в нашите сънища. Имал съм клиенти които директно искат да ги върна в минал живот, който те са видял в свой сън.
Има една малка част от нас, която ПОМНИ кои сме и какви сме били, но ние просто не й обръщаме достатъчно внимание и тези спомени постепенно избледняват с времето.Аз съм бил девет пъти в регресия и всеки път си мисля че си измислям, но в всъщност само си спомням, онова което съм се съгласил да забравя преди да влезна в сегашното си тяло. Защото сега е дошло времето да си го спомня. Много хора по време на регресия също казват, че „си измислят“, но те в същност също си спомня, онова което са забравили.
Един моя клиент го каза чудно: "...Няма значение дали си измислям или си спомням - моята цел беше да се слея с Потока на първата мисъл и когато успях всичко си дойде на място..."
още статии...
Има поне четири причини за да усещате, че „си измисляте“ по време на регресия.
Първата причина за това е, че по време на пътуването в минали животи мозъка ни не успява да отчете многото бързосмесващи се усещания и образи. Хората не успяват да различат дали първо виждат образ и после се появява усещането за него или се получава обратното. И разбира се решават, че образите са измислени от самите тях.
Втората причина да си мислим, че „си измисляме“ е че нашето СЪЗНАНИЕ слага познати ни обекти от сегашния ни живот по време на нашето пътуване в миналото. Вашето съзнание не изключва по време на регресията, защото в един момент вие ми разказвате за онова което виждате и усещате. Точно поради тази причина вие осъзнавате какво се случва и можете да добавяте познати предмети и образи.
Например: Една жена в миналия се живот се намира в стая на замък.
Водещ: Опиши ми стаята?
Клиент: Дървена масивна маса, дълга, големи прозорци... камина...
Водещ: Как изглежда камината?
Клиент: като в онова списание, което видях преди две седмици...същата е...
И, разбира се, клиента решава, че си измисля, защото вижда познат образ от сегашния й живот. Това, разбира се е точно така. Понеже мозъка й не знае как изглежда камина в замък през XI век, в регресията подсъзнанието й има следните няколко варианта:
1. Просто „да знае“, че там някъде има камина, без да има образ за нея. В такива случаи хората виждат като в мъгла, тъмнина или силна светлина.
2. Да види позната камина от сегашния си живот – тук вместо тъмнина, мъгла или светлина мозъка замества усещането „просто знам, че има камина“ с познат от сегашния живот образ. Човека просто вожда познатия образ.
3. Да види напълно „нов образ“ на камина за него/нея.
Обикновено тази част се проявява като ДЕКОР по време на регресията – клиентите ми виждат ПОЗНАТИ за тях места или част от места.
Например една жена беше на поляна – дървета, чисто небе, зелена трева, цветя и пътека. Попитах на къде води пътеката на дясно и тя каза, че води към... Хасково – реален спомен от сегашния й живот когато е била на 4 години. Попитах на къде води пътеката на ляво и тя започна да описва старинен град в миналия й живот, и поехме в тази посока.
Друг клиент по време на регресия разказва:
Клиент: „В едни бар съм, гледам някакви хора. Те не са на мястото си тук, също и аз“
Водещ: „Как изглежда бара, опиши го?“
Клиент: „Аз го знам. Той е същия като във... (казва името на филм, който е гледал на скоро) имам чувството , че си измислям.“
Водещ: „Добре, нека видим до кога ще си измисляш. После какво става?“
Клиент: „Хората, които наблюдавам излизат от бара.“
Водещ: „Искаш ли да тръгнем с тях?“
Клиент: „Да. Излизаме от бара и... нещата са други...вече не знам къде съм...“ Той беше на мрачна, павирана улица, на която имаше стари улични фенери.
Да, често когато се получи позната на съзнанието ни визуален образ хората си мислят, че си измислят. В същност, съзнанието ни слага по време на регресията обекти от настоящия ни живот, защото иска да се чувстваме комфортно, но те са само ДЕКОР, който не влияе на събитията.
Трета причина да си мислим, че „си измисляме“ по време на регресия е, че на Съзнанието ни претворява нашите усещания УСЕЩАНИЯТА на човека, който пътува в своето минало. Например моя клиентка по време на пътуването си миналия си живот влиза в стая и казва, че усеща „Чувство за уют“ и вижда в стаята два „модерни фотьойла“, които нямат нищо общо с изгледа на стаята – бяла, бедно обзаведена стая. Усещането за уют се проектира като двата фотьойла. След като излезна от регресия я попитах за фотьойлите и тя каза: „Знаеш ли, ако в съзнание ми кажеш думата „уют“ първата ми асоциация е как аз седя на фотьойл с книга в ръка и до мен гори камина. Сигурно затова съм създала фотьойлите, нали ми беше уютно там?“.
Друга моя клиентка беше английски благородник в миналия си живот. Нападнаха я шотландски войници – всички знаем от филма „Смело сърце“ и от други източници как изглеждат те – зле въоръжени ентусиасти. Обаче, тя УСЕЩАШЕ че тези войници са „много силни и страшни“ и съзнанието „ги облече“ в рицарски брони. Но те умираха много лесно. Като се върна тя каза, че май не са били облечени в брони, а само си ги е представяла така, защото са били „силни и страшни“.
По време на регресия съзнанието ни може да си играе колкото си иска. Важното е човек да осъзнае тази игра и да не й обръща внимание и тогава всичко започва да се променя...
Четвъртата причина за да имаме усещането „измислям си“ е, че повечето неща които виждаме в регресия са ни „някак познати“. Е.Кейси пише в своите книги, че ако искате да разберете къде сте имали минали животи е достатъчно само да отворите някой атлас и да си кажете: “Искам да отида тук, и тук, и тук...“.
Д-р М.Нютън пише в „Пътят на душите“, че когато нашата душа реши, че иска да се прероди, то тя си избира тяло и живот, който ще живее. Виждаме част от душите, които ще са с нас в предстоящия ни живот, но след това „се съгласяваме да забравим“ всичко това, за да можем по-пълно да научим предвидени за настоящия ни живот уроци. Но си оставяме малки неща, които да ни подсещат – например аз когато чуя испанска реч сърцето ми се стопля, имах един клиентка, която като чуе валс й се иска да започне да танцува, или една приятелка, която е вегетарианка твърди, че „знае“ как точно да одере кожата на всяко животно, като разбира се никога не го е правила в настоящия й живот.
Имах една друга клиентка. Нейна приятелка отива в Молдова на екскурзия. Връща се и се виждат да показва снимки, и моята клиентка вижда някаква църква и казва: „В ляво от тази църква има три гроба на монаси, а от дясно има статуя на Дева Мария с младенеца“, като това го няма на снимката, но е точно така. Нейната приятелка я пита от къде знае и дали е била там. Клиентката ми отговаря, че никога не е била там и че „просто знае“ че нещата са така.
Също така ние си спомняме минали живот и в нашите сънища. Имал съм клиенти които директно искат да ги върна в минал живот, който те са видял в свой сън.
Има една малка част от нас, която ПОМНИ кои сме и какви сме били, но ние просто не й обръщаме достатъчно внимание и тези спомени постепенно избледняват с времето.Аз съм бил девет пъти в регресия и всеки път си мисля че си измислям, но в всъщност само си спомням, онова което съм се съгласил да забравя преди да влезна в сегашното си тяло. Защото сега е дошло времето да си го спомня. Много хора по време на регресия също казват, че „си измислят“, но те в същност също си спомня, онова което са забравили.
Един моя клиент го каза чудно: "...Няма значение дали си измислям или си спомням - моята цел беше да се слея с Потока на първата мисъл и когато успях всичко си дойде на място..."
още статии...
