Отваряне към другия
Това е сесия на пътуване в минали животи - регресия, проведена от Петър Петров на 25.03.2013г. Клиент „М“. Историята на М е много интересна. При първия ни опит да я въведа в регресия тя се разкашля. Аз спрях процеса, тя пи вода и пожела да попитаме пак. Но отново се разкашля и решихме, че ще се върне да опитаме пак. Следващите ни срещи протекоха гладко и ползотворно. В следващите редове ви описвам четвъртото ни пътуване в нейното минало:
П:“ Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
М:“ Дамски ръце... тежки кадифени дрехи... богата рокля... гора... доволна съм... държа роклята си в ръце, бързам за някъде, спокойна съм... развълнувана... нещо като разходка...измъкнала съм се от къщи...
П:“ От къде идваш?“
М:“Не знам“
П:“ На къде отиваш?“
М:“Отивам към мъж...с хубави обувки съм, подскачам, пея си...весело ми е...на около 20 години съм.“
П:“ Разкажи ми за този мъж?“
М:“Той е млад, обичам го...взаимно е...
П:“Каква е причината да се криете?
М:„Защото... той е женен...“
П:“ Коя е годината?“
М:“1720“
П:“ Коя е държавата?“
М:“Европа е, Франция или Германия, някъде там? Той е войник, униформа... там има жена на кон, руса...не съм аз...тя е много горда...самоуверена...това е съпругата му... вика го и той тръгва с нея..."
П: “ Добре, сега се пренеси 5 или 6 години напред, в същи този живот...“
М: “Шият ми рокля за бал, не...сватба, бяла рокля, не съм особено радостна, за моята сватба е... Харесвам роклята, материята, но не мога да се зарадвам... уреден брак, не го обичам, това е нещо нормално за семейството ми, всички го правят...
П: „Пусни се така малко напред...година...две...три...как продължава живот ти с твоят съпруг?“
М: „Лято е... с този мъж сме в хубава къща, мъжа ми е добър, чувствам се добре, имам две деца...момичета...богати сме, разбираме се добре, не съм нещастна от това, че не съм с този, който съм обичала, не се срещам вече с него...“
П: “Какво се е случило? Защо сте спрели да се виждате?“
М: “Аз поисках така. Защото...той не се съгласи да избяга с мен преди сватбата. И аз... реших, че ще живея нов живот, без старите чувства да ме дърпат назад. Получи се... защото... иначе това усещане щеше като отрова да се разпространява във вените ми, щеше да отрови живота ми с новия мъж, нямаше да мога да живея с него, когато непрекъснато искам да съм с някой друг. “...
П:“ Сега ми се иска да се пренесеш в онази случка, която е най-важна за този минал живот.“
М:“ Това е когато решавам да отворя сърцето си за моят съпруг, да бъда негова, а не да се пазя за някой, който няма смелост да бъде с мен, дори няма смелостта да избяга с мен. Не знам как съм успяла? Просто го решавам и се получава. Тъй като мъжа ми е много добър и ме обича, въпреки че брака ни е уреден. Това зависи и от хората. Щастлива съм! Обичам съпруга и децата си! Сега го разбирам, че щастието на двама души зависи и от самите тях. От това как те ще се освободят и как ще се отдадат един на друг, освен всичко останало. Това за мен беше ключово – да се отворя, да позволя да бъда обичана. Защото аз можех и да не позволя. Нагласата ми преди това беше да не позволявам, да се пазя... но това би било пагубно, не за мен а за всяка жена в моето положение, защото ти убиваш и брака си и също и любовта, която щеше да остане неосъществена във времето. Аз избрах да бъда обичана... и по този начин обичах и бях щастлива...“
П:“ Сега ще преброя от 1 до 3 и ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за сегашния живот на М“
М:“ Вила, лятна къща...огромна, прекрасна градина-парк, тераса, изглед към морето...на 40 години съм...с децата сме, мъжът ми е много зает, но винаги намира време за нас“
П:“ С какво се занимава съпруга ти? Каква е професията му?“
М:“ Пред... не, не предполагам, знам, че се занимава с банки, сделки...“
П:“ Разкажи ми за живот си там?“
М:“ Там прост е рай. Виждам, че човек може да е щастлив, да има хубав живот, без да плаща за него.. стига да направи правилния избор... то не е за кого да се ожениш, или... а е... да позволиш да бъдеш обичан и да обичаш...защото да позволиш да бъдеш обичан е да обичаш...този, който те обича...и някак си нещата започват да се нареждат...“
П:“ С какво тази случка е важна за сегашния живот на М?“
М:“ Защото... не е нужно човек да плаща за щастието си... По-важно но е М да знае... човек може да бъде щастлив, без да плаща... въпреки че всяко нещо...има своята цена, но тя е правилни избор... а не в съответната, обратна по сила, случка на щастието. Човек не плаща за щастието с нещастие. Не се редуват щастие и нещастие... това е... мит... По принцип всеки може да е щастлив до безкрай... във всеки един живот...дори на Земята...основното е да направи правилния избор...и е винаги свързано със взаимоотношенията с останалите хора, най-вече с най-близките. Това не е семейството, в което си израснал, а по-скоро семейството, което ти си създал – партньор, децата, приятелите... Погрешно хората смятат, че е важно за кого ще се венчаят. По-важно е как ще реализираш живота си с твоя партньор. И човек не е добре да се стреми към...когато нещо не е случило както си го е представял във взаимоотношенията или в брака... ние излизаме извън тях, а е добре вътре да търсим решението. То винаги е свързано с едно отваряне към другия. Това отваряне е ключово.
П:“ Как може това отваряне да се постигне?“
М:“ То е въпрос на миг. При мен така се случи – просто реших да...една от първите нощи с моят съпруг, може да е била и първата ни брачна нощ дори... просто реших, че аз ще позволя на този мъж да ме обича...нещо като заклинание, намерение... и момента в който си го казах и се отпуснах всичко стана по-пълноценно, точно с този мъж, който дори не познавах, дори с уреден брак...
П:“ Ако имаше послание от този минал живот към настоящи живот на М, как би звучало то? „
М:“ ...Отпусни се...и живей малко по-ненапрегнато. Остави нещата да се случват...просто да с е случват...“
още случаи...
П:“ Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
М:“ Дамски ръце... тежки кадифени дрехи... богата рокля... гора... доволна съм... държа роклята си в ръце, бързам за някъде, спокойна съм... развълнувана... нещо като разходка...измъкнала съм се от къщи...
П:“ От къде идваш?“
М:“Не знам“
П:“ На къде отиваш?“
М:“Отивам към мъж...с хубави обувки съм, подскачам, пея си...весело ми е...на около 20 години съм.“
П:“ Разкажи ми за този мъж?“
М:“Той е млад, обичам го...взаимно е...
П:“Каква е причината да се криете?
М:„Защото... той е женен...“
П:“ Коя е годината?“
М:“1720“
П:“ Коя е държавата?“
М:“Европа е, Франция или Германия, някъде там? Той е войник, униформа... там има жена на кон, руса...не съм аз...тя е много горда...самоуверена...това е съпругата му... вика го и той тръгва с нея..."
П: “ Добре, сега се пренеси 5 или 6 години напред, в същи този живот...“
М: “Шият ми рокля за бал, не...сватба, бяла рокля, не съм особено радостна, за моята сватба е... Харесвам роклята, материята, но не мога да се зарадвам... уреден брак, не го обичам, това е нещо нормално за семейството ми, всички го правят...
П: „Пусни се така малко напред...година...две...три...как продължава живот ти с твоят съпруг?“
М: „Лято е... с този мъж сме в хубава къща, мъжа ми е добър, чувствам се добре, имам две деца...момичета...богати сме, разбираме се добре, не съм нещастна от това, че не съм с този, който съм обичала, не се срещам вече с него...“
П: “Какво се е случило? Защо сте спрели да се виждате?“
М: “Аз поисках така. Защото...той не се съгласи да избяга с мен преди сватбата. И аз... реших, че ще живея нов живот, без старите чувства да ме дърпат назад. Получи се... защото... иначе това усещане щеше като отрова да се разпространява във вените ми, щеше да отрови живота ми с новия мъж, нямаше да мога да живея с него, когато непрекъснато искам да съм с някой друг. “...
П:“ Сега ми се иска да се пренесеш в онази случка, която е най-важна за този минал живот.“
М:“ Това е когато решавам да отворя сърцето си за моят съпруг, да бъда негова, а не да се пазя за някой, който няма смелост да бъде с мен, дори няма смелостта да избяга с мен. Не знам как съм успяла? Просто го решавам и се получава. Тъй като мъжа ми е много добър и ме обича, въпреки че брака ни е уреден. Това зависи и от хората. Щастлива съм! Обичам съпруга и децата си! Сега го разбирам, че щастието на двама души зависи и от самите тях. От това как те ще се освободят и как ще се отдадат един на друг, освен всичко останало. Това за мен беше ключово – да се отворя, да позволя да бъда обичана. Защото аз можех и да не позволя. Нагласата ми преди това беше да не позволявам, да се пазя... но това би било пагубно, не за мен а за всяка жена в моето положение, защото ти убиваш и брака си и също и любовта, която щеше да остане неосъществена във времето. Аз избрах да бъда обичана... и по този начин обичах и бях щастлива...“
П:“ Сега ще преброя от 1 до 3 и ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за сегашния живот на М“
М:“ Вила, лятна къща...огромна, прекрасна градина-парк, тераса, изглед към морето...на 40 години съм...с децата сме, мъжът ми е много зает, но винаги намира време за нас“
П:“ С какво се занимава съпруга ти? Каква е професията му?“
М:“ Пред... не, не предполагам, знам, че се занимава с банки, сделки...“
П:“ Разкажи ми за живот си там?“
М:“ Там прост е рай. Виждам, че човек може да е щастлив, да има хубав живот, без да плаща за него.. стига да направи правилния избор... то не е за кого да се ожениш, или... а е... да позволиш да бъдеш обичан и да обичаш...защото да позволиш да бъдеш обичан е да обичаш...този, който те обича...и някак си нещата започват да се нареждат...“
П:“ С какво тази случка е важна за сегашния живот на М?“
М:“ Защото... не е нужно човек да плаща за щастието си... По-важно но е М да знае... човек може да бъде щастлив, без да плаща... въпреки че всяко нещо...има своята цена, но тя е правилни избор... а не в съответната, обратна по сила, случка на щастието. Човек не плаща за щастието с нещастие. Не се редуват щастие и нещастие... това е... мит... По принцип всеки може да е щастлив до безкрай... във всеки един живот...дори на Земята...основното е да направи правилния избор...и е винаги свързано със взаимоотношенията с останалите хора, най-вече с най-близките. Това не е семейството, в което си израснал, а по-скоро семейството, което ти си създал – партньор, децата, приятелите... Погрешно хората смятат, че е важно за кого ще се венчаят. По-важно е как ще реализираш живота си с твоя партньор. И човек не е добре да се стреми към...когато нещо не е случило както си го е представял във взаимоотношенията или в брака... ние излизаме извън тях, а е добре вътре да търсим решението. То винаги е свързано с едно отваряне към другия. Това отваряне е ключово.
П:“ Как може това отваряне да се постигне?“
М:“ То е въпрос на миг. При мен така се случи – просто реших да...една от първите нощи с моят съпруг, може да е била и първата ни брачна нощ дори... просто реших, че аз ще позволя на този мъж да ме обича...нещо като заклинание, намерение... и момента в който си го казах и се отпуснах всичко стана по-пълноценно, точно с този мъж, който дори не познавах, дори с уреден брак...
П:“ Ако имаше послание от този минал живот към настоящи живот на М, как би звучало то? „
М:“ ...Отпусни се...и живей малко по-ненапрегнато. Остави нещата да се случват...просто да с е случват...“
още случаи...
