Случай на д-р Брус Голдбърг
Ето един документиран случай на д-р Брус Голдбърг, описан в книгата му “Спокойният преход” (изд. Аратрон, София 1999г.)
... “Когато за пръв път започнах да работя с регресия към минал живот през 1974 г., критиците непрекъснато повтаряха, че прераждането не може да бъде доказано. Съгласен съм, но могат да бъдат представени насочващи доказателства, които потвърждават хипотезата, че душата продължава да живее в други физически тела. Единственият начин за това е да се проверят и потвърдят данните, дадени от пациент по време на регресия. Това е правено хиляди пъти от различни изследователи.
Във втората си книга “В търсене на благодатта”, описвам случай на прераждане, който е напълно потвърден от независим излседовател, нает от телевизия Си Би Ес. Този случай, базиращ се на регресия от 1988г., беше драматизиран като телевизионния филм “В търсене на благодатта” с участието на Лиза Хaртман и Кен Уейл, който беше излъчен за първи път на 17.05.19994 г. Най-забележителното в документацията на случая, че два факта, за които пациентката ми съобщи в състояние на транс, не съвпаднаха с направената проверка във вестниците от този период (1927г.) По време на регресията тя ми каза, че е починала на тридесет и две години и че името на сина й е било Клиф. В съобщението във вестниците се казваше, че Грейс Доус е на тридесет години, а синът й се споминал като Честър младши.
След като впоследствие потърсихме акта за раждане на Грейс Доус, се установи, че пациентката ми е била права, а репортерите от Бъфало са направили незначителни грешки. Тъй като Ню Йорк е затворен щат и е необходимо полицейско разрешение (наред с писмена молба, подадена в щата), за да се получат тези данни, пациентката ми не би могла да знае истинските факти преди 1992 г., когато беше проведено проучването. (Проведох регресията с пациентката [Айви] през 1988 г.) Този факт беше потвърден, когато един представител на обществения архив беше интервюиран в местната радиостанция в Бъфало в деня, в който се излъчваше филма. Аз също бях интервюиран в същото шоу.
Причината, поради която разглеждам този случай тук, е да разрия потенциалните проблеми във връзка с документацията. Достатъчно трудно е да се потвърди един минал живот…
… През 1979 г. в кабинета ми дойде една 64 годишна жена. Една умираше от рак и й оставаха само няколко месеца живот. Когато разговарях с нея, видях една депресирана и самотна жена, която се страхуваше повече от живота, отколкото от смъртта.
Една беше вдовица и имаше един син, който беше починал като младеж преди много години при автомобилна катастрофа. Тя имаше малко приятели и се чувстваше изоставена от семейството си. Макар, че беше депресирана, тя не мислеше за самоубийство. Но и не очакваше с нетърпрение следващият ден и не се страхуваше да умре.
Една отдавна се беше отказала от вярата си в Бога. Животът и е бил изпълнен с толкова много стрес и загуби, че тя не вярваше в нищо. Идеята за прераждането я привличаше от философска гледна точка, но тя просто не беше сигурна какво ще стане, след като умре.
Единствената радост в живота й беше да свири на пиано. Още от дете тя изпълнявала класическа музика на този инструмент, но сега, в резултат на артрита и най-общото влушаване на здравословното и състояние, това бе станало невъзможно. Тя вече не можеше да свири на пиано.
Животът на Една беше истинска трагедия, загуба след загуба. Тя винаги е била нерешителна, дори като дете. Семейството й измислило прякора “Колебливката”, който изразявал характера и типичното й изявление, “Само ако го бях направила…”
Докато работех с нея, проведох няколко регресии към минал живот по нейна молба. Тя съобщи за няколко травмиращи и нещастни предишни животи. В повечето от тях нерешителността й намираше прояление. Интересното беше, че един хубав в известен смисъл живот се характеризираше с това, че тя свирела на пиано като учителка в училище в началото на XIX в.
Тези регресии помогнаха на Една да се справи с идеята за безсмъртието на нейната душа. Тя не се интересуваше от това да види бъдещ живот, но бяха проведени няколко сеанса за бъдещото й умиране в пълно съзнание (УПС). По време на тези пречиствания тя се обръщаше към своя духовен водач с името Шамани.
Когато приключих обучението, Една изглеждаше много по-спокойна. Тя като че ли беше готова да приеме и да се справи с предстоящия й преход и да приложи техниките за УПС. Неин съсед винаги я водеше в кабинета ми и впоследствие подкрепи моите наблюдения.
Винаги ще си посмням последния ни разговор. Точно преди да си тръгне от кабинета ми за последен път, тя взе ръката ми и каза: “Ще се срещнем отново.” Въпреки че не е необичайно да чуя тези думи от пациент, това беше първия път, когато някой, на когото му оставаха само няколко месеца живот,ми го казваше. Два месеца по-късно съседът на Една ме информира, че Една е починала. По думите му смъртта й настъпила спокойно и Една умряла с усмивка на лицето си.
През 1988 г. една двойка от Мидуест се обади в кабинета ми и уговори час за седем годишната им дъщеря, Паула. Тази двойка беше много традиционно настроена и не вярваше в прераждането.
Майката на Паула ме видяла да провеждам регресия към минал живот в Шоуто на Фил Донахю и изрази безпокойствие за душевното състояние на Паула. Тя смяташе, че аз съм идеалния терапевт за дъщеря й.
Когато пристигнаха в кабинета ми, ми беше представена подробна история на “проблема” на Паула. Още когато започнала да говори, направила няколко забележки за изгубеното си семейство. Тя говорила за своя син и за съпруга ски и колко трудно и колко трудно било да си самотна старица. Освен това Паула показала природен талант и интерес към свиренето на пиано. Тя особено обичала да свири класическа музика. Това хоби се нравело на родителите, но поведението й ги безпокояло.
Родителите на Паула решили, че е “обсебена” от някакъв зъл дух и ме помолиха да го прогоня от нея. В своята практика съм работил с много деца. Отношението и маниерите на Паула бяха на умно, талантливом общително и щастливо дете. Безпокойствието на родители й беше напълно разбираемо, но моето тълкуване на поведението на Паула беше, че тя проявява маниерите от предишния си живот.
Паула беше във втори клас и отлична ученичка. Тя имаше приятелки, но предпочиташе компанията на възрастните, особено на баба си и дядо си.
Паула ме попита дали бих имал нещо против да я наричам с прякора й. Аз казах “не, разбира се” и я запитах какъв е той. Буквално бях шокиран, когато ми каза “Колебливка”. Родителите й потвърдиха, че Паула обичала да й викат Колебливка, но те просто не можели да го приемат като неин прякор.
И двамата родители присъстваха, когато върнах Паула към миналия й живот. Тя ми разказа историята на Една. Няколко факта лесно се потвърдиха от моите записи, а докато провеждах тази регресия към минал живот, на бюрото ми стояха записките на Една, с които правех справки.
По време на достигането в свръхсъзнателния ум Паула отново ме шокира. Тя заговори за нивото на душите и за своя водач. После каза: “Шамани ти казва здрасти.” Това беше името, което Една използваше, за да опише своя Висш Аз.
Паула е родена през 1981 г., само две години след смъртта на Една.Тя едва сричаше и никога не беше чела книги за прераждането. Родителите й не вярваха в минали животи и нямаха абсолютно никаква причина да подтикват дъщеря си да ме лъже. В допълнение те просто нямаше как да са познавали Една, която имаше малко приятели и живееше на 1 500 мили от тях.
За този случай няма логическо и традиционно обяснение. Очевидно Една е трябвало да се прероди, но е избрала живот,, в който да е щастлива и към който да се приспособи добре. Една пак може да свири на пиано. Тъй като се е преродила в пълно съзнание, тя носи всички спомени от миналите си животи.
Добре дошла отново, Една. Да, ние се срещнахме отново и ти благодаря от дъното на душата си за твоя документиран случай на умиране и прераждане в пълно съзнание.”
още статии...
... “Когато за пръв път започнах да работя с регресия към минал живот през 1974 г., критиците непрекъснато повтаряха, че прераждането не може да бъде доказано. Съгласен съм, но могат да бъдат представени насочващи доказателства, които потвърждават хипотезата, че душата продължава да живее в други физически тела. Единственият начин за това е да се проверят и потвърдят данните, дадени от пациент по време на регресия. Това е правено хиляди пъти от различни изследователи.
Във втората си книга “В търсене на благодатта”, описвам случай на прераждане, който е напълно потвърден от независим излседовател, нает от телевизия Си Би Ес. Този случай, базиращ се на регресия от 1988г., беше драматизиран като телевизионния филм “В търсене на благодатта” с участието на Лиза Хaртман и Кен Уейл, който беше излъчен за първи път на 17.05.19994 г. Най-забележителното в документацията на случая, че два факта, за които пациентката ми съобщи в състояние на транс, не съвпаднаха с направената проверка във вестниците от този период (1927г.) По време на регресията тя ми каза, че е починала на тридесет и две години и че името на сина й е било Клиф. В съобщението във вестниците се казваше, че Грейс Доус е на тридесет години, а синът й се споминал като Честър младши.
След като впоследствие потърсихме акта за раждане на Грейс Доус, се установи, че пациентката ми е била права, а репортерите от Бъфало са направили незначителни грешки. Тъй като Ню Йорк е затворен щат и е необходимо полицейско разрешение (наред с писмена молба, подадена в щата), за да се получат тези данни, пациентката ми не би могла да знае истинските факти преди 1992 г., когато беше проведено проучването. (Проведох регресията с пациентката [Айви] през 1988 г.) Този факт беше потвърден, когато един представител на обществения архив беше интервюиран в местната радиостанция в Бъфало в деня, в който се излъчваше филма. Аз също бях интервюиран в същото шоу.
Причината, поради която разглеждам този случай тук, е да разрия потенциалните проблеми във връзка с документацията. Достатъчно трудно е да се потвърди един минал живот…
… През 1979 г. в кабинета ми дойде една 64 годишна жена. Една умираше от рак и й оставаха само няколко месеца живот. Когато разговарях с нея, видях една депресирана и самотна жена, която се страхуваше повече от живота, отколкото от смъртта.
Една беше вдовица и имаше един син, който беше починал като младеж преди много години при автомобилна катастрофа. Тя имаше малко приятели и се чувстваше изоставена от семейството си. Макар, че беше депресирана, тя не мислеше за самоубийство. Но и не очакваше с нетърпрение следващият ден и не се страхуваше да умре.
Една отдавна се беше отказала от вярата си в Бога. Животът и е бил изпълнен с толкова много стрес и загуби, че тя не вярваше в нищо. Идеята за прераждането я привличаше от философска гледна точка, но тя просто не беше сигурна какво ще стане, след като умре.
Единствената радост в живота й беше да свири на пиано. Още от дете тя изпълнявала класическа музика на този инструмент, но сега, в резултат на артрита и най-общото влушаване на здравословното и състояние, това бе станало невъзможно. Тя вече не можеше да свири на пиано.
Животът на Една беше истинска трагедия, загуба след загуба. Тя винаги е била нерешителна, дори като дете. Семейството й измислило прякора “Колебливката”, който изразявал характера и типичното й изявление, “Само ако го бях направила…”
Докато работех с нея, проведох няколко регресии към минал живот по нейна молба. Тя съобщи за няколко травмиращи и нещастни предишни животи. В повечето от тях нерешителността й намираше прояление. Интересното беше, че един хубав в известен смисъл живот се характеризираше с това, че тя свирела на пиано като учителка в училище в началото на XIX в.
Тези регресии помогнаха на Една да се справи с идеята за безсмъртието на нейната душа. Тя не се интересуваше от това да види бъдещ живот, но бяха проведени няколко сеанса за бъдещото й умиране в пълно съзнание (УПС). По време на тези пречиствания тя се обръщаше към своя духовен водач с името Шамани.
Когато приключих обучението, Една изглеждаше много по-спокойна. Тя като че ли беше готова да приеме и да се справи с предстоящия й преход и да приложи техниките за УПС. Неин съсед винаги я водеше в кабинета ми и впоследствие подкрепи моите наблюдения.
Винаги ще си посмням последния ни разговор. Точно преди да си тръгне от кабинета ми за последен път, тя взе ръката ми и каза: “Ще се срещнем отново.” Въпреки че не е необичайно да чуя тези думи от пациент, това беше първия път, когато някой, на когото му оставаха само няколко месеца живот,ми го казваше. Два месеца по-късно съседът на Една ме информира, че Една е починала. По думите му смъртта й настъпила спокойно и Една умряла с усмивка на лицето си.
През 1988 г. една двойка от Мидуест се обади в кабинета ми и уговори час за седем годишната им дъщеря, Паула. Тази двойка беше много традиционно настроена и не вярваше в прераждането.
Майката на Паула ме видяла да провеждам регресия към минал живот в Шоуто на Фил Донахю и изрази безпокойствие за душевното състояние на Паула. Тя смяташе, че аз съм идеалния терапевт за дъщеря й.
Когато пристигнаха в кабинета ми, ми беше представена подробна история на “проблема” на Паула. Още когато започнала да говори, направила няколко забележки за изгубеното си семейство. Тя говорила за своя син и за съпруга ски и колко трудно и колко трудно било да си самотна старица. Освен това Паула показала природен талант и интерес към свиренето на пиано. Тя особено обичала да свири класическа музика. Това хоби се нравело на родителите, но поведението й ги безпокояло.
Родителите на Паула решили, че е “обсебена” от някакъв зъл дух и ме помолиха да го прогоня от нея. В своята практика съм работил с много деца. Отношението и маниерите на Паула бяха на умно, талантливом общително и щастливо дете. Безпокойствието на родители й беше напълно разбираемо, но моето тълкуване на поведението на Паула беше, че тя проявява маниерите от предишния си живот.
Паула беше във втори клас и отлична ученичка. Тя имаше приятелки, но предпочиташе компанията на възрастните, особено на баба си и дядо си.
Паула ме попита дали бих имал нещо против да я наричам с прякора й. Аз казах “не, разбира се” и я запитах какъв е той. Буквално бях шокиран, когато ми каза “Колебливка”. Родителите й потвърдиха, че Паула обичала да й викат Колебливка, но те просто не можели да го приемат като неин прякор.
И двамата родители присъстваха, когато върнах Паула към миналия й живот. Тя ми разказа историята на Една. Няколко факта лесно се потвърдиха от моите записи, а докато провеждах тази регресия към минал живот, на бюрото ми стояха записките на Една, с които правех справки.
По време на достигането в свръхсъзнателния ум Паула отново ме шокира. Тя заговори за нивото на душите и за своя водач. После каза: “Шамани ти казва здрасти.” Това беше името, което Една използваше, за да опише своя Висш Аз.
Паула е родена през 1981 г., само две години след смъртта на Една.Тя едва сричаше и никога не беше чела книги за прераждането. Родителите й не вярваха в минали животи и нямаха абсолютно никаква причина да подтикват дъщеря си да ме лъже. В допълнение те просто нямаше как да са познавали Една, която имаше малко приятели и живееше на 1 500 мили от тях.
За този случай няма логическо и традиционно обяснение. Очевидно Една е трябвало да се прероди, но е избрала живот,, в който да е щастлива и към който да се приспособи добре. Една пак може да свири на пиано. Тъй като се е преродила в пълно съзнание, тя носи всички спомени от миналите си животи.
Добре дошла отново, Една. Да, ние се срещнахме отново и ти благодаря от дъното на душата си за твоя документиран случай на умиране и прераждане в пълно съзнание.”
още статии...
