Цар Давид
Това е втората ми среща с 22 (той иска да бъде наричан така). Той „знаеше“ че е бил митичния цар Давид, но нещо в него му попречи да види целия живот. В регресията има следния феномен – дава ти се точно толкова информация за колкото си готов. А 22. даже „изпревари“ времето си, но все ето какво се получи:
След въвеждане...
П. – Как изглежда твоята Зала на хрониките?
22. – Много е голяма...
П. – Даже някои хора я описват като „Безкрайна“. Какво има в нея?
22. – Свитъци... Две жени идват при мене... Питат ме: „Готов ли съм да разбера, това кеото искам да знам?/тук човека говори от името на двете жени/“..., „А, вие готови ли сте да разбера, това, което искам да разбера?“...; „Шегаджия“ казва едната..., двете са високи към метър и 50 и 80, като в Египет..., „Имам правото да знам!“ ..., „Твое право е да знаеш“..., изпреварвам времето..., добре... - „Искам предишен живот като цар Давид“... „Имаш право да знаеш“... водят ме в друга зала... там има някакви плочи... каменни плочи, много... които не са точно каменни... нещо прозрачно, прилича на камък, но не е..., нещо като стъкло са, много гъвкаво, но прилича на камък..., дойде някакъв мъж..., той е пазител на тази стая..., пита ме как се казвам...„Кой живот искаш да видиш?“ ... “На цар Давид!“..., води ме в друга зала..., сега е само той...дава ми нещо като хартия... дебела, много дебела... „Ето ти...това, което ти трябва. Имаш право да знаеш...“.
П. – Добре. Отвори книгата и я остави да те погълне...
22. – Пустинята...
П. - Как си облечен
22. – Малък съм 10 години... 11? Като чаршаф, бели дрехи..., висок съм към метър и 20..., дете..., има още един човек... мъж...към 17 години...брат ми...
П. – Как се казва?
22. – М....Нещо с М... нещо като оазис...пустиня...жега... кози и овце, пасем ги заедно... брат ми ме вика: „Давид, ела...“. Аз си играя с нещо... някакво въже...кожено...хвърлям камъни с него... въртя го и си играя...нещо като вълци ни нападат... нещо като куче-вълк... чакал ни нападат... и аз събирам камъни и хвърлям по тях..., то е като прашка... и брат ми има същото и той цели по тях... Аз улучвам едно от тях и то бяга, а друго успява да открадне малко агънце... , те са 5-6..., едното напада брат ми и аз го целя с камъни, но уцелвам брат си с камък, без да искам..., спасяваме се, но съм му отнесъл 2 зъба..., Моше се казва брат ми... Прибираме се у нас. Брат ми кърви целия... - „Без да исках“... имам още четирима братя и две сестри... баща ми е строг с мен... „“Исках да изгоня кучетата“..., кара ми се... много...иска да ми вземе прашката..., но няма как да пазя овцете... Двама от братята ми са войници към царя на Израел... отиват на война.
П. – С кой е войната
22. – Някакво племе... царя ги събира..., баща ми ме бие... счупил съм 4 зъба на брат ми... „Исках да изгоня кучетата“... „Добре“ аз съм много дребничък... майка ми ме защитава, казва, че съм малък и се уча... , една от сестрите ме прегръща и ми бърше сълзите... - Наташа се казва... и аз бягам при нея и се крия..., сядаме да вечеряме...
П. – Какво вечеряте?
22 . – Печен хляб, много тънък и нещо като каша... идват двама човека гости..., които не са гости ами са някакви на царя..., казват на баща ми че единия ми брат е мъртъв, а другия е ранен..., трябва да отидем за вземем тялото. Аз плача със сестра ми Наташа..., това е на 14 години като съм... , пуска ме сам да паса козите и овцете, има и няколко камили..., пак ме нападат чакали... - 4 са..., 2 от тях убивам с прашката, а другите 2 бягат..., връзвам ги и ги мъкна до нас, да ги покажа на баща ми... Той много ми се радва, взима ги, одира ги и продава кожата... и се радва..., праща ме да занеса някакви саби на някакъв човек... Войната още се води с това племе..., нося ги и си играя с тях... „Не си играй с тех, ще се нараниш“... аз съм много дребен, на 14 години ама сигурно съм метър и 50-60 см. ... Слаб съм... давам му мечовете и той вика „Нямам да стане нищо от тебе, много си слаб...“, а той е едър... а аз си викам на ум „Така ли? Ей сега ще извадя прашката и ще го утрепам. И ще видиш кой е слаб“ ..., тръгвам си... майка ме посреща... баща ми е починал - на 14 години съм...
П. – От какво?
22. – Чакай сега ще видя... престъпници са го обрали и убили... Братята ми тръгват да търсят престъпниците, трима са.., отиват при царя на Израел да търсят възмездие за престъпника, който е голям престъпник тамошен..., царя не дава..., те се връщат и го търсят без да даде царя...
П. – Ти с тях ли си?
22. – Не. Аз съм в къщи...с майка и сестрите... едната е по-малка от мен, а другата е още по-малка. Наташа е по-голямата сестра... много се обичаме..., няма... Той избягва, не могат да го намерят... , на 15 години съм почти 16, пак войната се подновява, викат братята ми... убиват още един брат, остават само двама... тя продължава много дълго...години..., на 17 години и половина съм... паса овце..., Наташа ме кара да занеса оръжия и доспехи на единия ми брат..., мале голяма войска - 20 000 човека....
П. – Това е вашата войска?
22. – Да. Годината е 2520 от еврвйския календар.
П. – Това по григориянския календар коя година е?
22. – Някъде около 1000 и някоя преди Христа... Царят вика и търси доброволец да се бие с някой там, но никой не иска, защото онзи е огромен... В продължение на 4 дни царя търси доброволец..., аз съм там покрай войниците, но съм един дребничък, малък метър и 50-60 съм , слабичък, младолик съм много, почти на 18 години съм... Аз искам да се бия с тоя, но брат ми вика: „Ти луд ли си? Той ще те убие! Ти си толкова дребен.“ Аз бягам от брат ми и му казвам, че искам да се бия с тоя големия. Всички ми се смеят в лицето - „Няма да победиш. Той ще те убие...веднага..., с един замах“ и продължава да търси...; още един ден... на края някакъв негов казвател му казва да пусне мене... Царят обявява награда, който победи... Голиат ще получи дъщеря му за жена и голяма част от царството... 6-ти ден откакто царя търси човек, но никой не ще и на края се съгласява аз да се бия с него...
П. – Кой е царя?
22. – Не го знам...
П. – Разкажи ми за битката...
22. – Обличат ме в едни много тежки дрехи, по-тежки са от мене, аз не мога да се движа..., свалям ги и си взимам малък меч и лека ризница..., няма подходящ размер за мене...
П. – А каква причината за тази битка?
22. – За власт и за земя... мале...това е прабългарско племе... Имат кичури отзад на гравите като прабългарите... бръснати глави със опашки...о, тоя е грамаден тоя... мале...как ще победя? Тоя е 2 метра и половина...; аз вървя към битката около 1 километър..., търся камъни хубави за прашката ми..., ония се смеят, викат „Вие сте луди“..., той тръгва към мене..., завъртам прашката/тук човекът реално връга ръката си във въртеливо вдижени, като замята ласо/... точно между очите..., той пада...вадя малкия си меч и му отрязвам главата и я хващам /силна радост/ леко ми е..., ще се пръсна от радост..., забивам меча в сърцето му... и взимам главата и тръгвам към нашата войска..., хващам го отзад за плитката и му нося така главата...; царя не може да повярва, че съм го убил..., войната свършва..., ние печелим, благодарение, че аз се бих с този големия... - Голиат... Царят ми дава дъщеря си, която е по-голяма от мен с две години... - Изабел? Нещо с Из..., пият, ядат и се радват..., влизам в замъка... всички се радват... царя ме благослови... един от неговите генерали ме хваща и почва да ме обучава за военен
П. – Как се казва, човека който те обучава?
22. – Сега ще ти кажа... - Исак..., той е генерал и ме обучава с години и ме пази от проблеми... На 20 години аз бягам от царството, защото царя искам да ме убие, защото съм по-известен от него и съм по-голям...
П. - Сам ли бягаш?
22. – Генерал Исак ми помага... Жена ми също помага, но остава там... Събирам определени племена и създавам малка групичка... - около 50-100 човека... и нападаме села, които ги владеят племената на другите и ги обираме..., не на израелския цар..., но царя убива единия ми брат по негово нареждане... Стига толкова...
Тук човекът отвори очи... и прекъсна пътуването. Каза, че са убили и сестра му, защото не са могли да намеря него и тази информация му е дошла в повече... Някой ден той ще се върна, за да ни разкажа и останалата част от живота на митичния цар Давид.
още случаи...
След въвеждане...
П. – Как изглежда твоята Зала на хрониките?
22. – Много е голяма...
П. – Даже някои хора я описват като „Безкрайна“. Какво има в нея?
22. – Свитъци... Две жени идват при мене... Питат ме: „Готов ли съм да разбера, това кеото искам да знам?/тук човека говори от името на двете жени/“..., „А, вие готови ли сте да разбера, това, което искам да разбера?“...; „Шегаджия“ казва едната..., двете са високи към метър и 50 и 80, като в Египет..., „Имам правото да знам!“ ..., „Твое право е да знаеш“..., изпреварвам времето..., добре... - „Искам предишен живот като цар Давид“... „Имаш право да знаеш“... водят ме в друга зала... там има някакви плочи... каменни плочи, много... които не са точно каменни... нещо прозрачно, прилича на камък, но не е..., нещо като стъкло са, много гъвкаво, но прилича на камък..., дойде някакъв мъж..., той е пазител на тази стая..., пита ме как се казвам...„Кой живот искаш да видиш?“ ... “На цар Давид!“..., води ме в друга зала..., сега е само той...дава ми нещо като хартия... дебела, много дебела... „Ето ти...това, което ти трябва. Имаш право да знаеш...“.
П. – Добре. Отвори книгата и я остави да те погълне...
22. – Пустинята...
П. - Как си облечен
22. – Малък съм 10 години... 11? Като чаршаф, бели дрехи..., висок съм към метър и 20..., дете..., има още един човек... мъж...към 17 години...брат ми...
П. – Как се казва?
22. – М....Нещо с М... нещо като оазис...пустиня...жега... кози и овце, пасем ги заедно... брат ми ме вика: „Давид, ела...“. Аз си играя с нещо... някакво въже...кожено...хвърлям камъни с него... въртя го и си играя...нещо като вълци ни нападат... нещо като куче-вълк... чакал ни нападат... и аз събирам камъни и хвърлям по тях..., то е като прашка... и брат ми има същото и той цели по тях... Аз улучвам едно от тях и то бяга, а друго успява да открадне малко агънце... , те са 5-6..., едното напада брат ми и аз го целя с камъни, но уцелвам брат си с камък, без да искам..., спасяваме се, но съм му отнесъл 2 зъба..., Моше се казва брат ми... Прибираме се у нас. Брат ми кърви целия... - „Без да исках“... имам още четирима братя и две сестри... баща ми е строг с мен... „“Исках да изгоня кучетата“..., кара ми се... много...иска да ми вземе прашката..., но няма как да пазя овцете... Двама от братята ми са войници към царя на Израел... отиват на война.
П. – С кой е войната
22. – Някакво племе... царя ги събира..., баща ми ме бие... счупил съм 4 зъба на брат ми... „Исках да изгоня кучетата“... „Добре“ аз съм много дребничък... майка ми ме защитава, казва, че съм малък и се уча... , една от сестрите ме прегръща и ми бърше сълзите... - Наташа се казва... и аз бягам при нея и се крия..., сядаме да вечеряме...
П. – Какво вечеряте?
22 . – Печен хляб, много тънък и нещо като каша... идват двама човека гости..., които не са гости ами са някакви на царя..., казват на баща ми че единия ми брат е мъртъв, а другия е ранен..., трябва да отидем за вземем тялото. Аз плача със сестра ми Наташа..., това е на 14 години като съм... , пуска ме сам да паса козите и овцете, има и няколко камили..., пак ме нападат чакали... - 4 са..., 2 от тях убивам с прашката, а другите 2 бягат..., връзвам ги и ги мъкна до нас, да ги покажа на баща ми... Той много ми се радва, взима ги, одира ги и продава кожата... и се радва..., праща ме да занеса някакви саби на някакъв човек... Войната още се води с това племе..., нося ги и си играя с тях... „Не си играй с тех, ще се нараниш“... аз съм много дребен, на 14 години ама сигурно съм метър и 50-60 см. ... Слаб съм... давам му мечовете и той вика „Нямам да стане нищо от тебе, много си слаб...“, а той е едър... а аз си викам на ум „Така ли? Ей сега ще извадя прашката и ще го утрепам. И ще видиш кой е слаб“ ..., тръгвам си... майка ме посреща... баща ми е починал - на 14 години съм...
П. – От какво?
22. – Чакай сега ще видя... престъпници са го обрали и убили... Братята ми тръгват да търсят престъпниците, трима са.., отиват при царя на Израел да търсят възмездие за престъпника, който е голям престъпник тамошен..., царя не дава..., те се връщат и го търсят без да даде царя...
П. – Ти с тях ли си?
22. – Не. Аз съм в къщи...с майка и сестрите... едната е по-малка от мен, а другата е още по-малка. Наташа е по-голямата сестра... много се обичаме..., няма... Той избягва, не могат да го намерят... , на 15 години съм почти 16, пак войната се подновява, викат братята ми... убиват още един брат, остават само двама... тя продължава много дълго...години..., на 17 години и половина съм... паса овце..., Наташа ме кара да занеса оръжия и доспехи на единия ми брат..., мале голяма войска - 20 000 човека....
П. – Това е вашата войска?
22. – Да. Годината е 2520 от еврвйския календар.
П. – Това по григориянския календар коя година е?
22. – Някъде около 1000 и някоя преди Христа... Царят вика и търси доброволец да се бие с някой там, но никой не иска, защото онзи е огромен... В продължение на 4 дни царя търси доброволец..., аз съм там покрай войниците, но съм един дребничък, малък метър и 50-60 съм , слабичък, младолик съм много, почти на 18 години съм... Аз искам да се бия с тоя, но брат ми вика: „Ти луд ли си? Той ще те убие! Ти си толкова дребен.“ Аз бягам от брат ми и му казвам, че искам да се бия с тоя големия. Всички ми се смеят в лицето - „Няма да победиш. Той ще те убие...веднага..., с един замах“ и продължава да търси...; още един ден... на края някакъв негов казвател му казва да пусне мене... Царят обявява награда, който победи... Голиат ще получи дъщеря му за жена и голяма част от царството... 6-ти ден откакто царя търси човек, но никой не ще и на края се съгласява аз да се бия с него...
П. – Кой е царя?
22. – Не го знам...
П. – Разкажи ми за битката...
22. – Обличат ме в едни много тежки дрехи, по-тежки са от мене, аз не мога да се движа..., свалям ги и си взимам малък меч и лека ризница..., няма подходящ размер за мене...
П. – А каква причината за тази битка?
22. – За власт и за земя... мале...това е прабългарско племе... Имат кичури отзад на гравите като прабългарите... бръснати глави със опашки...о, тоя е грамаден тоя... мале...как ще победя? Тоя е 2 метра и половина...; аз вървя към битката около 1 километър..., търся камъни хубави за прашката ми..., ония се смеят, викат „Вие сте луди“..., той тръгва към мене..., завъртам прашката/тук човекът реално връга ръката си във въртеливо вдижени, като замята ласо/... точно между очите..., той пада...вадя малкия си меч и му отрязвам главата и я хващам /силна радост/ леко ми е..., ще се пръсна от радост..., забивам меча в сърцето му... и взимам главата и тръгвам към нашата войска..., хващам го отзад за плитката и му нося така главата...; царя не може да повярва, че съм го убил..., войната свършва..., ние печелим, благодарение, че аз се бих с този големия... - Голиат... Царят ми дава дъщеря си, която е по-голяма от мен с две години... - Изабел? Нещо с Из..., пият, ядат и се радват..., влизам в замъка... всички се радват... царя ме благослови... един от неговите генерали ме хваща и почва да ме обучава за военен
П. – Как се казва, човека който те обучава?
22. – Сега ще ти кажа... - Исак..., той е генерал и ме обучава с години и ме пази от проблеми... На 20 години аз бягам от царството, защото царя искам да ме убие, защото съм по-известен от него и съм по-голям...
П. - Сам ли бягаш?
22. – Генерал Исак ми помага... Жена ми също помага, но остава там... Събирам определени племена и създавам малка групичка... - около 50-100 човека... и нападаме села, които ги владеят племената на другите и ги обираме..., не на израелския цар..., но царя убива единия ми брат по негово нареждане... Стига толкова...
Тук човекът отвори очи... и прекъсна пътуването. Каза, че са убили и сестра му, защото не са могли да намеря него и тази информация му е дошла в повече... Някой ден той ще се върна, за да ни разкажа и останалата част от живота на митичния цар Давид.
още случаи...
