Тайните на огъня...
Това е регресия на много опитна жена. Тя може и сама да чете Акашовите записи, но дойде при мен за да й помогна да разгледа неща, които й беше трудно да види без външна помощ. В началото тя се видя в свой минал живот като жрица, която общуваше със стихиите. После погубиха селото й и самaтата нея. Бяхме на гости в пространството, в което живее архангел Сатанаил. Разкри й се връзката между чувството за вина, отговoрността и контрола над събитията.
Петър: Бавно, лекичко, спокойно може да се огледаш наляво, надясно, нагоре, надолу, да видиш дали си на открито, или на закрито, дали е светло, или е тъмно около теб. Ако не виждаш, усещай. Усети краката си боси ли са или са обути, земята около тях дали е пръст, камък, дърво. Може би е нещо, което не назовавам. Дрехите леки ли са, тежки ли са? Цялото тяло ли са покрили? А може би само части от него. Кажи как изглеждаш, какво виждаш?
Клиент: Пясък и море. В Австралия. Пясък – някакви като парцали...
Петър: Мислено повдигни ръце към очите си. Можеш ли да ги видиш, да ги усетиш?
Клиент: Като на първобитни хора.
Петър: Какъв е цветът на кожата?
Клиент: Светъл.
Петър: По какво познаваш, че са първобитни хора?
Клиент: Такива съм виждала по филми – кафеникави.
Петър: Мъжки, женски ръце?
Клиент: Жена съм и сега тръгвам по плажа.
Петър: Имаш ли накити по ръцете, врата, главата?
Клиент: Май нищо не виждам.
Петър: Като усещане. Може да имаш, може да нямаш. „Не знам”, „Нямам” са чудесни отговори.
Клиент: Не.
Петър: На къде отиваш?
Клиент: Около врата ми е голо. Къде отивам? Може би пещера...
Петър: С каква цел?
Клиент: Прибирам се вкъщи.
Петър: Там живееш? В пещера? Окей. Прибери се вкъщи.
Клиент: Има нещо, което ме плаши там.
Петър: Първата мисъл, образ усещане – какво те плаши?
Клиент: Нещо тъмно и неизвестно. Хем ме е страх да вляза, хем ме привлича. Всъщност аз знам, че не е страшно, но сега го зная.
Петър: Добре, влез тогава. С колко човека живееш?
Клиент: Поне петдесет. Има мъже – брадясали. Нещо казват там.
Петър: Първата мисъл, образ, усещане – кое е гадното? „Не знам” е чудесна мисъл. Може да не можеш да го сложиш в думи. А ти на колко години си там?
Клиент: Тридесет и няколко. Пет, шест.
Петър: Имаш ли семейство? Имате ли семейства?
Клиент: Аз мисля, че съм сама. Някак си отделна, различна.
Петър: А по принцип има семейства?
Клиент: Всъщност не виждам жени.
Петър: Само ти си жена?
Клиент: Не мога точно да определя... Не, не съм само аз жена. Но фокусът ми е бил върху мъжете. Някаква група от тези мъже.
Петър: Аха. С какво са важни те за теб тогава?
Клиент: Точно те ме притесняват. Нещо се е случило...
Петър: Първата мисъл, образ, усещане – какво се е случило?
Клиент: Всъщност в момента променям спомена.
Петър: Идваш от друг спомен или променяш този?
Клиент: Променям този.
Петър: Как?
Клиент: Явно не помня цялата история.
Петър: Мхм, добре, разказвай ми – как променяш спомена?
Клиент: Май нещо в тялото ми се променя – става по-леко. Някак излизам от там. Дали да се върна? По-добре да се върна, защото мен ме е страх да го погледна.
Петър: Добре, може да се върнеш ден-два преди това, ако искаш или два-три дни по-късно.
Клиент: Преди това да видим.
Петър: Добре, два дни преди това.
Клиент: На плажа съм, гори огън и сега ми е весело, хубаво и съм игрива, и ми е светло. Интересно, че е ден, а гори огън. И аз обикалям като... Може би съм била жрица, не знам. Просто обикалям и подскачам около огъня. Не е точно транс, но като весел транс. И тогава съм видяла нещо.
Петър: Сама ли си там?
Клиент: Да, сама съм. Всъщност има и други около мен, но те нямат значение. А аз се издигам някак си с огъня нагоре. Просто има хора, но аз се чувствам отделно от тях. Като нещо различно.
Петър: С какво си по-различна от другите хора?
Клиент: С духовни дарби.
Петър: Те по наследство ли са или са придобити, развити?
Клиент: Изниква ми думата „наследство”.
Петър: Коя е годината?
Клиент: Хиляда осемстотин и нещо, което ме изненадва...
Петър: Преди Христа? След Христа?
Клиент: Преди.
Петър: Още ли се изненадваш? Добре... И какво виждаш – ритуал или имаш видение, или...
Клиент: Да, огъня, привлича ме огъня. Да се потопя ли в него?
Петър: Да, следвай душата си.
Клиент: Огънят има тайни.
Петър: Ти можеш да общуваш с него.
Клиент: Той скоро ми се даде между другото. Страхувам се всъщност да приема дарбата си. Явно после нещо се е случило. Сега лягам в този огън и вече съм в транс. Просто се разливам в момента, ставам вода.
Петър: Да, винаги съм се възхищавал как се преливат стихиите една в друга.
Клиент: В момента съм вода и се уча точно на това – да съчетавам огън и вода. Водата е друга сила. Просто усещам силата на водата в момента. Обаче тогава ми се е получил някакъв застой.
Петър: Добре, пренеси се пет-шест дни по-късно.
Клиент: Вече е ужас! Нещо ужасно е по-късно!
Петър: Дръпни камерата и гледай като на кино, гледай отстрани.
Клиент: Бой... Някакви кланета, изтезания.
Петър: Какво се случва? Оцеляваш ли?
Клиент: Не. Мисля – не.
Петър: Мини отвъд смъртта, след като умираш вече. На спокойствие... Разгледай тази ситуация. Какво се е случило?
Клиент: Много умрели... Много. Не съм могла да ги спася.
Петър: А можела ли си?
Клиент: Не. Но мисля, че е останала вина. И съм се чувствала отговорна за тях.
Петър: Всъщност какво се случва? Как умират?
Клиент: То е някаква борба. Те са изклани.
Петър: От какво?
Клиент: От хора, от хора.
Петър: Като война? Като друго племе ли?
Клиент: Някой ги е нападнал, да. И аз е трябвало да прозра какво се е случило, но не съм.
Петър: Защо? Как си го изпуснала? Какво различно си можела да направиш?
Клиент: Вече съм била заблудена... Как така ще съм заблудена?
Петър: Какво те е заблудило?
Клиент: (Въздишка) Тръгна си. Чакай малко... Дяволът.
Петър: Кой е подходящият начин за Кл. да се освободи от тази вина?
Клиент: Като се срещна очи в очи с това, което ме е заблудило.
Петър: Окей. Готова ли си?
Клиент: Да.
Петър: Добре. Нека се срещнем с тази тъмна сила. Ако искаш можеш да имаш помощник с теб.
Клиент: Да, извиках си. Винаги си го викам Архангел Михаил. Иска нещо да ми каже. Не Михаил, а другият.
Петър: Той може ли да се представи?
Клиент: Това не ми е за първи път.
Петър: А ти си го виждала друг път? Как се казва?
Клиент: Сатаната.
Петър: Сатанаил? Добре, какво иска да ти каже Сатанаил?
Клиент: Ох, винаги ми е било много шокиращо това нещо... Че трябва да приема и неговата сила. И овладяна... Може би ти затова си ми необходим в момента. Във времето и пространството всъщност това е пълнотата. Това, което казва е, че ние без нашите сенки не можем да сме цели. Това е моята най-огромна сянка. Изключителна сила и мощ.
Петър: Кой е най-подходящият начин за Кл. да приеме своята сянка сега?
Клиент: Като я опознае и спре да бяга.
Петър: Разгледай сянката си, опознай я.
Клиент: Трябва да отида в друго пространство.
Петър: Добре, нека Архангел Михаил дойде с теб, ако е позволено, разбира се.
Клиент: Мисля, че трябва да съм сама, което очевидно ме плаши.
Петър: Не си сама. Аз съм тук. Моят глас във всеки един момент може да те пренесе.
Клиент: Пренасям се, да. О, ми то мястото въобще не е такова, каквото съм си мислила. Един голям майтап се оказа. Ааа, това е светът на боговете и тази сила е част от боговете.
Петър: Е то нали е бил архангел и той?
Клиент: Да, но тя изобщо не е това, което ние си мислим и което влагаме в нея.
Петър: А какво е?
Клиент: Нашето подсъзнание. Нашето овладяно съзнание всъщност е нашата пълнота и страхът е този, който ни спира да се видим цели, да разгледаме и тъмнината.
Петър: Разгледай тъмнината. Как изглежда?
Клиент: Тя е готина. Има звезди и там можеш да ги видиш. Ама това е някъде много нависоко. Всеки сам се справя с това. И може да се справи.
Петър: Кой е подходящият начин за теб сега?
Клиент: За кое?
Петър: Да се справиш с нея, да я приемеш, да я видиш.
Клиент: Ми то се оказа, че нямам с какво да се справям. То просто е, да... Въпросът е да се осмелиш да го погледнеш. Тогава там вече идва и приемането, познаването. Сега започва да се променя. Все едно, че слънцето изгрява. Просто усещам вече една пълнота, спокойствие.
Петър: Искам да го запомниш с тялото на Кл. Това усещане за пълнота, спокойствие. Запомни го с ума, тялото душата на Кл. Има ли нещо друго, което трябва Кл. да види там сега?
Клиент: Не, аз от там се махнах. Сега съм вече тука. Просто си усещам цялото тяло едно такова...
Петър: Пълно?
Клиент: Дааа.
Петър: Има ли някое друго време, място, пространство, което иска твоята душа да ти покаже сега?
Клиент: Да. Сега съм любопитна (смее се)
Петър: И аз защото. Така че – давай.
Клиент: Пак отиваме към Земята ли?
Петър: А, не. Където искаш. Където твоята душа иска да те заведе.
Клиент: Това е врата... Не знам дали да не се върна в пещерата.
Петър: Има ли там още нещо да разглеждаш?
Клиент: Имам лош спомен, да. Мога ли да променя отношението си? Мога.
Петър: По какъв начин?
Клиент: Като осъзная вината. И че всъщност не съм била подведена.
Петър: А какво се е случило?
Клиент: Има неща, които не са подвластни на времето и пространството. Те просто се случват. И всъщност затова аз не съм получила информацията, за да може да се случи.
Петър: Както казват хората: „Писано е.”
Клиент: Тоест не съм била заблудена. Аз съм била предопределена да се случи.
Петър: Какво можеш да направиш с това чувство за вина?
Клиент: Не знам.
Петър: Добре, попитай Архангел Михаил.
Клиент: Мога да го предоставя на Бог. И тогава става светло.
Петър: Добре. Само че си научи урока. Какъв е урокът?
Клиент: Да не поемам цялата вина и отговорност за другите.
Петър: А какво да правиш?
Клиент: Да оставям нещата да се случват.
Петър: Какво може да помогне на Кл. да оставя нещата да се случват?
Клиент: Трябва да ми се изчиства съзнанието. Да имам по-голяма яснота за случващото се. Всъщност заблудата идва от желанието за контрол над събитията. Тогава се получава доверието.
Петър: Кога?
Клиент: Когато спра да контролирам. Когато се усетя част от цялото. Но не мога да го проумея. Защо трябва да оставиш един цял народ да бъде изклан?
Петър: Какво може да помогне на Кл. да проумее случилото се?
Клиент: То се случва и в наши дни. Не знам.
Петър: Може ли някой да ти обясни?
Клиент: Те ми обясняват за след смъртта. Всъщност душата става свободна, добре се чувства. Нещо започвам много да мисля в момента и това ме резервира.
Петър: Да, умът се събужда. Добре, ако имаше послание от всичко, което чу, видя и усети, към настоящия живот на Кл. как би звучало то?
Клиент: Това, което ми дойде веднага в главата е: „Бъди спокойна, всичко е наред.”
Петър: Прекрасно.
Клиент: Ма аз го чувам всеки път.
Петър: И аз го чувам почти всеки ден от клиентите си. Това е!
Клиент: Да се оставяме и да се научим да приемаме. Тогава сърцето става топло, светло.
Петър: Добре, благодари за тази информация.
Клиент: Благодаря за информацията.
Следва връщане.
С благодарност към Б. Георгиева, която набра текста
още случаи....
Петър: Бавно, лекичко, спокойно може да се огледаш наляво, надясно, нагоре, надолу, да видиш дали си на открито, или на закрито, дали е светло, или е тъмно около теб. Ако не виждаш, усещай. Усети краката си боси ли са или са обути, земята около тях дали е пръст, камък, дърво. Може би е нещо, което не назовавам. Дрехите леки ли са, тежки ли са? Цялото тяло ли са покрили? А може би само части от него. Кажи как изглеждаш, какво виждаш?
Клиент: Пясък и море. В Австралия. Пясък – някакви като парцали...
Петър: Мислено повдигни ръце към очите си. Можеш ли да ги видиш, да ги усетиш?
Клиент: Като на първобитни хора.
Петър: Какъв е цветът на кожата?
Клиент: Светъл.
Петър: По какво познаваш, че са първобитни хора?
Клиент: Такива съм виждала по филми – кафеникави.
Петър: Мъжки, женски ръце?
Клиент: Жена съм и сега тръгвам по плажа.
Петър: Имаш ли накити по ръцете, врата, главата?
Клиент: Май нищо не виждам.
Петър: Като усещане. Може да имаш, може да нямаш. „Не знам”, „Нямам” са чудесни отговори.
Клиент: Не.
Петър: На къде отиваш?
Клиент: Около врата ми е голо. Къде отивам? Може би пещера...
Петър: С каква цел?
Клиент: Прибирам се вкъщи.
Петър: Там живееш? В пещера? Окей. Прибери се вкъщи.
Клиент: Има нещо, което ме плаши там.
Петър: Първата мисъл, образ усещане – какво те плаши?
Клиент: Нещо тъмно и неизвестно. Хем ме е страх да вляза, хем ме привлича. Всъщност аз знам, че не е страшно, но сега го зная.
Петър: Добре, влез тогава. С колко човека живееш?
Клиент: Поне петдесет. Има мъже – брадясали. Нещо казват там.
Петър: Първата мисъл, образ, усещане – кое е гадното? „Не знам” е чудесна мисъл. Може да не можеш да го сложиш в думи. А ти на колко години си там?
Клиент: Тридесет и няколко. Пет, шест.
Петър: Имаш ли семейство? Имате ли семейства?
Клиент: Аз мисля, че съм сама. Някак си отделна, различна.
Петър: А по принцип има семейства?
Клиент: Всъщност не виждам жени.
Петър: Само ти си жена?
Клиент: Не мога точно да определя... Не, не съм само аз жена. Но фокусът ми е бил върху мъжете. Някаква група от тези мъже.
Петър: Аха. С какво са важни те за теб тогава?
Клиент: Точно те ме притесняват. Нещо се е случило...
Петър: Първата мисъл, образ, усещане – какво се е случило?
Клиент: Всъщност в момента променям спомена.
Петър: Идваш от друг спомен или променяш този?
Клиент: Променям този.
Петър: Как?
Клиент: Явно не помня цялата история.
Петър: Мхм, добре, разказвай ми – как променяш спомена?
Клиент: Май нещо в тялото ми се променя – става по-леко. Някак излизам от там. Дали да се върна? По-добре да се върна, защото мен ме е страх да го погледна.
Петър: Добре, може да се върнеш ден-два преди това, ако искаш или два-три дни по-късно.
Клиент: Преди това да видим.
Петър: Добре, два дни преди това.
Клиент: На плажа съм, гори огън и сега ми е весело, хубаво и съм игрива, и ми е светло. Интересно, че е ден, а гори огън. И аз обикалям като... Може би съм била жрица, не знам. Просто обикалям и подскачам около огъня. Не е точно транс, но като весел транс. И тогава съм видяла нещо.
Петър: Сама ли си там?
Клиент: Да, сама съм. Всъщност има и други около мен, но те нямат значение. А аз се издигам някак си с огъня нагоре. Просто има хора, но аз се чувствам отделно от тях. Като нещо различно.
Петър: С какво си по-различна от другите хора?
Клиент: С духовни дарби.
Петър: Те по наследство ли са или са придобити, развити?
Клиент: Изниква ми думата „наследство”.
Петър: Коя е годината?
Клиент: Хиляда осемстотин и нещо, което ме изненадва...
Петър: Преди Христа? След Христа?
Клиент: Преди.
Петър: Още ли се изненадваш? Добре... И какво виждаш – ритуал или имаш видение, или...
Клиент: Да, огъня, привлича ме огъня. Да се потопя ли в него?
Петър: Да, следвай душата си.
Клиент: Огънят има тайни.
Петър: Ти можеш да общуваш с него.
Клиент: Той скоро ми се даде между другото. Страхувам се всъщност да приема дарбата си. Явно после нещо се е случило. Сега лягам в този огън и вече съм в транс. Просто се разливам в момента, ставам вода.
Петър: Да, винаги съм се възхищавал как се преливат стихиите една в друга.
Клиент: В момента съм вода и се уча точно на това – да съчетавам огън и вода. Водата е друга сила. Просто усещам силата на водата в момента. Обаче тогава ми се е получил някакъв застой.
Петър: Добре, пренеси се пет-шест дни по-късно.
Клиент: Вече е ужас! Нещо ужасно е по-късно!
Петър: Дръпни камерата и гледай като на кино, гледай отстрани.
Клиент: Бой... Някакви кланета, изтезания.
Петър: Какво се случва? Оцеляваш ли?
Клиент: Не. Мисля – не.
Петър: Мини отвъд смъртта, след като умираш вече. На спокойствие... Разгледай тази ситуация. Какво се е случило?
Клиент: Много умрели... Много. Не съм могла да ги спася.
Петър: А можела ли си?
Клиент: Не. Но мисля, че е останала вина. И съм се чувствала отговорна за тях.
Петър: Всъщност какво се случва? Как умират?
Клиент: То е някаква борба. Те са изклани.
Петър: От какво?
Клиент: От хора, от хора.
Петър: Като война? Като друго племе ли?
Клиент: Някой ги е нападнал, да. И аз е трябвало да прозра какво се е случило, но не съм.
Петър: Защо? Как си го изпуснала? Какво различно си можела да направиш?
Клиент: Вече съм била заблудена... Как така ще съм заблудена?
Петър: Какво те е заблудило?
Клиент: (Въздишка) Тръгна си. Чакай малко... Дяволът.
Петър: Кой е подходящият начин за Кл. да се освободи от тази вина?
Клиент: Като се срещна очи в очи с това, което ме е заблудило.
Петър: Окей. Готова ли си?
Клиент: Да.
Петър: Добре. Нека се срещнем с тази тъмна сила. Ако искаш можеш да имаш помощник с теб.
Клиент: Да, извиках си. Винаги си го викам Архангел Михаил. Иска нещо да ми каже. Не Михаил, а другият.
Петър: Той може ли да се представи?
Клиент: Това не ми е за първи път.
Петър: А ти си го виждала друг път? Как се казва?
Клиент: Сатаната.
Петър: Сатанаил? Добре, какво иска да ти каже Сатанаил?
Клиент: Ох, винаги ми е било много шокиращо това нещо... Че трябва да приема и неговата сила. И овладяна... Може би ти затова си ми необходим в момента. Във времето и пространството всъщност това е пълнотата. Това, което казва е, че ние без нашите сенки не можем да сме цели. Това е моята най-огромна сянка. Изключителна сила и мощ.
Петър: Кой е най-подходящият начин за Кл. да приеме своята сянка сега?
Клиент: Като я опознае и спре да бяга.
Петър: Разгледай сянката си, опознай я.
Клиент: Трябва да отида в друго пространство.
Петър: Добре, нека Архангел Михаил дойде с теб, ако е позволено, разбира се.
Клиент: Мисля, че трябва да съм сама, което очевидно ме плаши.
Петър: Не си сама. Аз съм тук. Моят глас във всеки един момент може да те пренесе.
Клиент: Пренасям се, да. О, ми то мястото въобще не е такова, каквото съм си мислила. Един голям майтап се оказа. Ааа, това е светът на боговете и тази сила е част от боговете.
Петър: Е то нали е бил архангел и той?
Клиент: Да, но тя изобщо не е това, което ние си мислим и което влагаме в нея.
Петър: А какво е?
Клиент: Нашето подсъзнание. Нашето овладяно съзнание всъщност е нашата пълнота и страхът е този, който ни спира да се видим цели, да разгледаме и тъмнината.
Петър: Разгледай тъмнината. Как изглежда?
Клиент: Тя е готина. Има звезди и там можеш да ги видиш. Ама това е някъде много нависоко. Всеки сам се справя с това. И може да се справи.
Петър: Кой е подходящият начин за теб сега?
Клиент: За кое?
Петър: Да се справиш с нея, да я приемеш, да я видиш.
Клиент: Ми то се оказа, че нямам с какво да се справям. То просто е, да... Въпросът е да се осмелиш да го погледнеш. Тогава там вече идва и приемането, познаването. Сега започва да се променя. Все едно, че слънцето изгрява. Просто усещам вече една пълнота, спокойствие.
Петър: Искам да го запомниш с тялото на Кл. Това усещане за пълнота, спокойствие. Запомни го с ума, тялото душата на Кл. Има ли нещо друго, което трябва Кл. да види там сега?
Клиент: Не, аз от там се махнах. Сега съм вече тука. Просто си усещам цялото тяло едно такова...
Петър: Пълно?
Клиент: Дааа.
Петър: Има ли някое друго време, място, пространство, което иска твоята душа да ти покаже сега?
Клиент: Да. Сега съм любопитна (смее се)
Петър: И аз защото. Така че – давай.
Клиент: Пак отиваме към Земята ли?
Петър: А, не. Където искаш. Където твоята душа иска да те заведе.
Клиент: Това е врата... Не знам дали да не се върна в пещерата.
Петър: Има ли там още нещо да разглеждаш?
Клиент: Имам лош спомен, да. Мога ли да променя отношението си? Мога.
Петър: По какъв начин?
Клиент: Като осъзная вината. И че всъщност не съм била подведена.
Петър: А какво се е случило?
Клиент: Има неща, които не са подвластни на времето и пространството. Те просто се случват. И всъщност затова аз не съм получила информацията, за да може да се случи.
Петър: Както казват хората: „Писано е.”
Клиент: Тоест не съм била заблудена. Аз съм била предопределена да се случи.
Петър: Какво можеш да направиш с това чувство за вина?
Клиент: Не знам.
Петър: Добре, попитай Архангел Михаил.
Клиент: Мога да го предоставя на Бог. И тогава става светло.
Петър: Добре. Само че си научи урока. Какъв е урокът?
Клиент: Да не поемам цялата вина и отговорност за другите.
Петър: А какво да правиш?
Клиент: Да оставям нещата да се случват.
Петър: Какво може да помогне на Кл. да оставя нещата да се случват?
Клиент: Трябва да ми се изчиства съзнанието. Да имам по-голяма яснота за случващото се. Всъщност заблудата идва от желанието за контрол над събитията. Тогава се получава доверието.
Петър: Кога?
Клиент: Когато спра да контролирам. Когато се усетя част от цялото. Но не мога да го проумея. Защо трябва да оставиш един цял народ да бъде изклан?
Петър: Какво може да помогне на Кл. да проумее случилото се?
Клиент: То се случва и в наши дни. Не знам.
Петър: Може ли някой да ти обясни?
Клиент: Те ми обясняват за след смъртта. Всъщност душата става свободна, добре се чувства. Нещо започвам много да мисля в момента и това ме резервира.
Петър: Да, умът се събужда. Добре, ако имаше послание от всичко, което чу, видя и усети, към настоящия живот на Кл. как би звучало то?
Клиент: Това, което ми дойде веднага в главата е: „Бъди спокойна, всичко е наред.”
Петър: Прекрасно.
Клиент: Ма аз го чувам всеки път.
Петър: И аз го чувам почти всеки ден от клиентите си. Това е!
Клиент: Да се оставяме и да се научим да приемаме. Тогава сърцето става топло, светло.
Петър: Добре, благодари за тази информация.
Клиент: Благодаря за информацията.
Следва връщане.
С благодарност към Б. Георгиева, която набра текста
още случаи....
