Лечение на страх от огледални повърхности
Това е втората ми среща с тази клиентка. Този път тя споделяше и за своите усещания на тялото, докато е в регресия. По време на първото ни пътуване тя не искаше да си види лицето в огледална повърхност. Като се върна аз я попитах за причината и тя каза, че в настоящия си живот има страх от огледални повърхности. Този страх го имаше и вечер, когато не смее да се огледа в тъмния прозорец, и дори сподели, че когато минава през деня покрай някоя витрина не смее да си погледне лицето в нея. Разбрахме се, че следващия път ще го видим заедно. Ето какво видяхме:
След въвеждане в регресия...
Клиент: Тоя път се виждам по друг начин. От страни съм. С дълга коса съм. Жена. Много е странно че съм сива. Има нещо зад мен и не мога да го видя. Все едно имам нещо като плащ, или перелина толкова черна
Петър : Виждаш се от страни, а не отвътре (както на първата ни среща), защото това е лечебна регресия и умът ти не знае кога може да случи нещо неприятно и затова те държи „извън“ тялото, сякаш гледаш филм за себе си. Това ми се е случвало друг път.
Клиент: Открито, светло е, има някой ама не го виждам, някакви мои хора са... Нищо не правя...прилича на нек‘ва там...кралица...тежи ми нещо там на плаща...Ама да е кралица ми харесва...нося ръкавици, защото така трябва...част от облеклото
Петър : Колко е годишна тази жена
Клиент: Косите са й сребърни, обаче не е чак толкова стара...примерно 40-50
Петър : Раздвижи я малко 5..10...минути напред... какво се случва?
Клиент: Нищо...разхожда си се...
Петър : Добре, има ли задължения отговорности тази жена, има ли си любими занимания?
Клиент: Тя не може да прави, онова което обича. Има кой да й готви
Петър : Сама ли е? Съпруг, деца?
Клиент: Има смо съпруг, но не е там. Има си някакви дела. Той е краля – или на лов, на гости или на преговори, или си е в покоите. Краля не се безпокои, включително и от мен.
Петър : Коя е годината?
Клиент: 13ти век
Петър : Коя е държавата?
Клиент: Някъде в Африка, ама няма племена наблизо, по-цивилизовано е. Само че аз съм от друго място не съм от там.
Петър : Добре, сега ще преброя от едно до три, и когато каже три ще се пренесеш някъде към 16 годишна възраст в същия този жовот...1...2...3...
Клиент: Като не село, в прилича на нашите села тука, ама примерно Испания, Португалия, такива... ама аз не съм испанка, по-беличка и русичка съм и пак се виждам от страни.
Петър : С кой живееш? Къде?
Клиент: С майка ми и баща ми с двор отпред.
Петър : Там имаш ли задължения, любими занимания
Клиент: Доста ми е игриво , веселко...нямам нещо конкретно , което да изкача
Петър : Майката, бащата как изглеждат
Клиент: Мога да си представя как изглеждат, но те са вътре в къщата и не мога да се срещна с тях сега. Няма нужда...
Петър : Добре, пусни се още 3-4-5 години напред. Как се развива живота ти?
Клиент: Ами...отивам някъде другаде...без родителите ми...мисля че е там, където живея по-късно...Судан примерно, но може да е някъде съседно...в Чад, о да! Все едно съм на екскурзия, ама не мога да съм на екскурзия, ама не може да е това, защото нашите нямат пари, но май не са ме пратили те... хубаво е.. знаех, че ще отида там .
Петър : По каква причина си там?
Клиент: Звучи ми като да уча там, ама ми е объркано защото преди да отида там аз не ходех на училище
Петър : Добре, какво учиш там?
Клиент: Ами...хм...става по-ясно... учат ме на обноски...о, колко е забавно. Там просто... има някакъв мъж, който е такъв като от двореца от тия по-големите придворни, от по личните... Мозъка ми се опитва да подреди нещо...
Петър : Само теб ли те обучава?
Клиент: Само мене...не, не... има и момичета и момчета. Харесва ми , но не съм го искала аз... това просто се преви за да...може после да стана царица, ама тогава не го знам – просто е добре за мен. Прилича както сега отиваме да учим в чужбина, за да придобием по-добри знания и такива разни...
Петър : Добре, пренеси се напред във времето до момента, в който се запознавате със съпруга ти. Къде са запознавате? При какви обстоятелства?
Клиент: ...мм...явно сме някаква част на двореца...още тогава малко след началото на обучението, той е заедно с момчетата...леле имам чувството тук, че просто се рея някъде, сякаш ми се завива свят...
Петър : Да, и на други хора има се случва по някога. Виж му очите
Клиент: Пак са сини (тя видя тези сини очи в първата си регресия). Много приличат на предния път, пак не мога да го позная кой е сега. Играем си...ааа. все едно съм на някаква скоростна кола...
Петър : Това често се случва на хората на втора регресия. Понеже съзнанието вече придобива опит и то много бързо сменя образите, душата иска да показва още и съзнанието препуска :) Добре...все пак имаме задача... Пусни се напред как минава живота, как се развива?
Клиент: Много съм потресена, че и тая няма задължения (в първата й регресия пак беше жена и пак нямаше задължения).Това не е истина J Аз все зареди мъжете си съм била без задължения. Мисля, че съм можела да имам деца, просто не се е получавало, не е имало... явно не е било толкова задължително...би следвало да трябва да има наследник.
Петър : Да, това е логиката, която се опитва съзнанието ти да въведе, остави го да си търси логика.
Клиент: Нищо не е било на сила, никой не е дошъл да каже...изобщо защо не забременяваш... и всички ме уважават и това е... най-якото е, че си оставаме приятели, ама не ми е мъж, много е странно, не мога да кажа „Мъжа ми“. Той краля...цар ли е, крал ли е там...по –скоро е крал...само като една фигура...вдърви ми се цялото тяло...
Петър : Това също се случва понякога. Продължи напред във времето...какво се променя.
Клиент: Обяснявам си някакви работи, как краля не е имал власт... и още повече ми се вцепенява тялото...А тази жена там явно си го уважава и това че са приятели е просто плюс. Не виждам нищо страшно... Има още нещо там...отпуснах се...
Петър : Ок. Сега ще преброя до 3 и ти ще се пренесеш до онази случка, където се таи страха от огледалните повърхности...1...2....3...
Клиент: Дадох си сметка, че във всичкото това разхождане пак нямаше огледала...тъмно е...тъмницата в двореца...разхождам се там, което е нетипично...крия се, обаче не е неприятно, малко е като шега такава...като забавление...ама не е ок, май не свършва много добре това забавление... някаква гадост е...
Петър : Искаш ли да го видиш?
Клиент: Да.
Петър : Пренеси се там сега.
Клиент: То е брутално просто, добре че го гледам като на филм...всъщност някакъв като затворник, тъмно ми е там...ме сграбчва и ми хваща устата и ме дърпа към решетката... вече го видях и съм жива след това, така че съм ок...и се опитва да ми пререже гърлото с някакво стъкло...добре... парче стъкло... доста е страшно...
Петър : Как успяваш да се измъкнеш?
Клиент: Малко се уплаших, защото видях неговото отражение в стъклото и то прилича на онова отражение в локвата от предишната ни регресия. И се отскубнах се с някакъв извънземна сила такава...и...но лежа в легло и оздравявам и после няма данни какво става с този човек. Аз съм ок, даже не съм уплашена, нямам травма, все едно съм го заслужила.
Петър : С какво си го заслужила?
Клиент: Дупка...няма информация...мхм...
Петър : Има ли още някоя сцена, която е важно да видиш сега?
Клиент: Мхммм...
Петър : Разказвай...
Клиент: Явно, в някакъв период съм имала...да...преди да се омъжа за този мъж...а.... в същност има друг мъж/момче с дълги дълги тъмни коси, определено е готин...връщайки се там изпитвам вина към него, но тогава не съм изпитвала... Дали е плод на моята фантазия, че той е гнил в тази килия там, и той ме е нападнал после... прекалено логично ми се вижда...
Петър : Той какво е направил за да попадне в тази килия?
Клиент: Ами... искал е да бъде с мен...
Петър : Мхм...
Клиент: Обаче, мене ме е избрал бъдещия крал...ама...мх...аз не обичам тоя младеж, много е готин, ама...засичаме се всеки ден на площада на двора на двореца и да там...мисля че...ей...голяма драма...нали записва...голяма драма...сапунка...той младеж ме е харесвал супер много, обаче първо съм момиче от село, второ съм много добра приятелка с бъдещия крал...аз не съм сигурна, че съм знаела тогава, че това е бъдещия крал...някакво момче...и някакво влечение има с другия младеж... обаче после като тръгват да ме женят...що не съм имала никакви емоции? Нищо сълзливо, ревливо...трагично...това е било нормалното...това съм го приемало нормално... и някакво кавга...викове крясъци...този младеж го прибират някъде...ние тръгнахме да влизаме в двореца, а той не може да влезне там... С краля влизаме и него го отвеждат някъде...горкия човек, ако той е висял там горе в тъмното...отражението в огледалото пак е на разпаднато лице...в смисъл да не кажа, че бая същото като на младежа, който отвеждат...не е безразличие което усещам, а е като смирение, ама не защото има нещо друго, то просто никога не е било нещо друго. Тази жена там не усеща вина, а по-скоро аз като наблюдавам от страни и усещам вина.
Петър : Това може да е съзнанието ти – страничния наблюдател, който казва че би трябвало да изпитваш вина.
Клиент: Не, не, не ...По-скоро страничния наблюдател е душата ми, която се връща там и гледа от страни и то се чувства виновно...все едно след като това е свършило Знанието ми е казало, че аз съм била виновна за участта на този човек, затворен в тъмницата. Ама тогава през живот никаква информация нямам след като лежа в леглото...пак нямам никакви проблеми. Тази жена не се интересува кой я е нападнал, защо...имаш кръв, ама усещам, че той по-скоро не е искал, от друга страна ужаса от стъклото не мога да определя на кого е...губи ми се... няма, няма...информация за какво се е случило след нападението...как се ме намерили...
Петър : Добре...издигаш се над тялото... Какво е причината да пренесеш този страх сега.
Клиент: Не мога да отговоря
Петър : С какво е полезен този страх в живота на К.
Клиент: Може и съзнанието ми да го казва – да внимавам как да се държи. Да не си играя с чувствата на хората.
Петър : Кога ще изчезна този страх?
Клиент: Няма отговор.
Петър : Има ли други уроци от този минал живот?
Клиент: По-скоро...не...
Петър : Ако имаше послание от този живот, как би звучало това послание?
Клиент: Ако си слушаш сърцето, просто не може да стане така... нямаше да живея такъв „добър живот“. Посланието за сега е мътно – да си слушам сърцето или да не се увличам по-охолен живот или ми казва обратното – по скоро е като поука: Като не си слушаш сърцето се случва нещо гадно, но иначе живот ти си е ок.
Петър : А, ако си слушаш сърцето?
Клиент: Няма такава опция...
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
След въвеждане в регресия...
Клиент: Тоя път се виждам по друг начин. От страни съм. С дълга коса съм. Жена. Много е странно че съм сива. Има нещо зад мен и не мога да го видя. Все едно имам нещо като плащ, или перелина толкова черна
Петър : Виждаш се от страни, а не отвътре (както на първата ни среща), защото това е лечебна регресия и умът ти не знае кога може да случи нещо неприятно и затова те държи „извън“ тялото, сякаш гледаш филм за себе си. Това ми се е случвало друг път.
Клиент: Открито, светло е, има някой ама не го виждам, някакви мои хора са... Нищо не правя...прилича на нек‘ва там...кралица...тежи ми нещо там на плаща...Ама да е кралица ми харесва...нося ръкавици, защото така трябва...част от облеклото
Петър : Колко е годишна тази жена
Клиент: Косите са й сребърни, обаче не е чак толкова стара...примерно 40-50
Петър : Раздвижи я малко 5..10...минути напред... какво се случва?
Клиент: Нищо...разхожда си се...
Петър : Добре, има ли задължения отговорности тази жена, има ли си любими занимания?
Клиент: Тя не може да прави, онова което обича. Има кой да й готви
Петър : Сама ли е? Съпруг, деца?
Клиент: Има смо съпруг, но не е там. Има си някакви дела. Той е краля – или на лов, на гости или на преговори, или си е в покоите. Краля не се безпокои, включително и от мен.
Петър : Коя е годината?
Клиент: 13ти век
Петър : Коя е държавата?
Клиент: Някъде в Африка, ама няма племена наблизо, по-цивилизовано е. Само че аз съм от друго място не съм от там.
Петър : Добре, сега ще преброя от едно до три, и когато каже три ще се пренесеш някъде към 16 годишна възраст в същия този жовот...1...2...3...
Клиент: Като не село, в прилича на нашите села тука, ама примерно Испания, Португалия, такива... ама аз не съм испанка, по-беличка и русичка съм и пак се виждам от страни.
Петър : С кой живееш? Къде?
Клиент: С майка ми и баща ми с двор отпред.
Петър : Там имаш ли задължения, любими занимания
Клиент: Доста ми е игриво , веселко...нямам нещо конкретно , което да изкача
Петър : Майката, бащата как изглеждат
Клиент: Мога да си представя как изглеждат, но те са вътре в къщата и не мога да се срещна с тях сега. Няма нужда...
Петър : Добре, пусни се още 3-4-5 години напред. Как се развива живота ти?
Клиент: Ами...отивам някъде другаде...без родителите ми...мисля че е там, където живея по-късно...Судан примерно, но може да е някъде съседно...в Чад, о да! Все едно съм на екскурзия, ама не мога да съм на екскурзия, ама не може да е това, защото нашите нямат пари, но май не са ме пратили те... хубаво е.. знаех, че ще отида там .
Петър : По каква причина си там?
Клиент: Звучи ми като да уча там, ама ми е объркано защото преди да отида там аз не ходех на училище
Петър : Добре, какво учиш там?
Клиент: Ами...хм...става по-ясно... учат ме на обноски...о, колко е забавно. Там просто... има някакъв мъж, който е такъв като от двореца от тия по-големите придворни, от по личните... Мозъка ми се опитва да подреди нещо...
Петър : Само теб ли те обучава?
Клиент: Само мене...не, не... има и момичета и момчета. Харесва ми , но не съм го искала аз... това просто се преви за да...може после да стана царица, ама тогава не го знам – просто е добре за мен. Прилича както сега отиваме да учим в чужбина, за да придобием по-добри знания и такива разни...
Петър : Добре, пренеси се напред във времето до момента, в който се запознавате със съпруга ти. Къде са запознавате? При какви обстоятелства?
Клиент: ...мм...явно сме някаква част на двореца...още тогава малко след началото на обучението, той е заедно с момчетата...леле имам чувството тук, че просто се рея някъде, сякаш ми се завива свят...
Петър : Да, и на други хора има се случва по някога. Виж му очите
Клиент: Пак са сини (тя видя тези сини очи в първата си регресия). Много приличат на предния път, пак не мога да го позная кой е сега. Играем си...ааа. все едно съм на някаква скоростна кола...
Петър : Това често се случва на хората на втора регресия. Понеже съзнанието вече придобива опит и то много бързо сменя образите, душата иска да показва още и съзнанието препуска :) Добре...все пак имаме задача... Пусни се напред как минава живота, как се развива?
Клиент: Много съм потресена, че и тая няма задължения (в първата й регресия пак беше жена и пак нямаше задължения).Това не е истина J Аз все зареди мъжете си съм била без задължения. Мисля, че съм можела да имам деца, просто не се е получавало, не е имало... явно не е било толкова задължително...би следвало да трябва да има наследник.
Петър : Да, това е логиката, която се опитва съзнанието ти да въведе, остави го да си търси логика.
Клиент: Нищо не е било на сила, никой не е дошъл да каже...изобщо защо не забременяваш... и всички ме уважават и това е... най-якото е, че си оставаме приятели, ама не ми е мъж, много е странно, не мога да кажа „Мъжа ми“. Той краля...цар ли е, крал ли е там...по –скоро е крал...само като една фигура...вдърви ми се цялото тяло...
Петър : Това също се случва понякога. Продължи напред във времето...какво се променя.
Клиент: Обяснявам си някакви работи, как краля не е имал власт... и още повече ми се вцепенява тялото...А тази жена там явно си го уважава и това че са приятели е просто плюс. Не виждам нищо страшно... Има още нещо там...отпуснах се...
Петър : Ок. Сега ще преброя до 3 и ти ще се пренесеш до онази случка, където се таи страха от огледалните повърхности...1...2....3...
Клиент: Дадох си сметка, че във всичкото това разхождане пак нямаше огледала...тъмно е...тъмницата в двореца...разхождам се там, което е нетипично...крия се, обаче не е неприятно, малко е като шега такава...като забавление...ама не е ок, май не свършва много добре това забавление... някаква гадост е...
Петър : Искаш ли да го видиш?
Клиент: Да.
Петър : Пренеси се там сега.
Клиент: То е брутално просто, добре че го гледам като на филм...всъщност някакъв като затворник, тъмно ми е там...ме сграбчва и ми хваща устата и ме дърпа към решетката... вече го видях и съм жива след това, така че съм ок...и се опитва да ми пререже гърлото с някакво стъкло...добре... парче стъкло... доста е страшно...
Петър : Как успяваш да се измъкнеш?
Клиент: Малко се уплаших, защото видях неговото отражение в стъклото и то прилича на онова отражение в локвата от предишната ни регресия. И се отскубнах се с някакъв извънземна сила такава...и...но лежа в легло и оздравявам и после няма данни какво става с този човек. Аз съм ок, даже не съм уплашена, нямам травма, все едно съм го заслужила.
Петър : С какво си го заслужила?
Клиент: Дупка...няма информация...мхм...
Петър : Има ли още някоя сцена, която е важно да видиш сега?
Клиент: Мхммм...
Петър : Разказвай...
Клиент: Явно, в някакъв период съм имала...да...преди да се омъжа за този мъж...а.... в същност има друг мъж/момче с дълги дълги тъмни коси, определено е готин...връщайки се там изпитвам вина към него, но тогава не съм изпитвала... Дали е плод на моята фантазия, че той е гнил в тази килия там, и той ме е нападнал после... прекалено логично ми се вижда...
Петър : Той какво е направил за да попадне в тази килия?
Клиент: Ами... искал е да бъде с мен...
Петър : Мхм...
Клиент: Обаче, мене ме е избрал бъдещия крал...ама...мх...аз не обичам тоя младеж, много е готин, ама...засичаме се всеки ден на площада на двора на двореца и да там...мисля че...ей...голяма драма...нали записва...голяма драма...сапунка...той младеж ме е харесвал супер много, обаче първо съм момиче от село, второ съм много добра приятелка с бъдещия крал...аз не съм сигурна, че съм знаела тогава, че това е бъдещия крал...някакво момче...и някакво влечение има с другия младеж... обаче после като тръгват да ме женят...що не съм имала никакви емоции? Нищо сълзливо, ревливо...трагично...това е било нормалното...това съм го приемало нормално... и някакво кавга...викове крясъци...този младеж го прибират някъде...ние тръгнахме да влизаме в двореца, а той не може да влезне там... С краля влизаме и него го отвеждат някъде...горкия човек, ако той е висял там горе в тъмното...отражението в огледалото пак е на разпаднато лице...в смисъл да не кажа, че бая същото като на младежа, който отвеждат...не е безразличие което усещам, а е като смирение, ама не защото има нещо друго, то просто никога не е било нещо друго. Тази жена там не усеща вина, а по-скоро аз като наблюдавам от страни и усещам вина.
Петър : Това може да е съзнанието ти – страничния наблюдател, който казва че би трябвало да изпитваш вина.
Клиент: Не, не, не ...По-скоро страничния наблюдател е душата ми, която се връща там и гледа от страни и то се чувства виновно...все едно след като това е свършило Знанието ми е казало, че аз съм била виновна за участта на този човек, затворен в тъмницата. Ама тогава през живот никаква информация нямам след като лежа в леглото...пак нямам никакви проблеми. Тази жена не се интересува кой я е нападнал, защо...имаш кръв, ама усещам, че той по-скоро не е искал, от друга страна ужаса от стъклото не мога да определя на кого е...губи ми се... няма, няма...информация за какво се е случило след нападението...как се ме намерили...
Петър : Добре...издигаш се над тялото... Какво е причината да пренесеш този страх сега.
Клиент: Не мога да отговоря
Петър : С какво е полезен този страх в живота на К.
Клиент: Може и съзнанието ми да го казва – да внимавам как да се държи. Да не си играя с чувствата на хората.
Петър : Кога ще изчезна този страх?
Клиент: Няма отговор.
Петър : Има ли други уроци от този минал живот?
Клиент: По-скоро...не...
Петър : Ако имаше послание от този живот, как би звучало това послание?
Клиент: Ако си слушаш сърцето, просто не може да стане така... нямаше да живея такъв „добър живот“. Посланието за сега е мътно – да си слушам сърцето или да не се увличам по-охолен живот или ми казва обратното – по скоро е като поука: Като не си слушаш сърцето се случва нещо гадно, но иначе живот ти си е ок.
Петър : А, ако си слушаш сърцето?
Клиент: Няма такава опция...
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
