Страх и любопитство
Хората, които идват при мен, за да ги въведа в миналите им животи са водени най-често от две емоции – страх и любопитство. Една жена описа тези свои емоции така: „Помниш ли онова чувство от времето, когато бяхме малки – приближаваш се към гардероба и искаш да отвориш вратата и не знаеш дали от там ще изскочи някой таласъм (страх) или ще попаднеш в страната на чудесата (любопитство)“. И аз се усещах точно така преди моята първа регресия през 2006 година.
Често хората ме питат дали няма да видят нещо, което да ги изплаши и това им пречи да се отпуснат по време на нашата среща. До сега не ми се е случвало някой да види нещо, за което не е готов. Да, хората са плакали, виждали са какви ли не ужасии, дори и собствената си смърт. Но всеки, който e преживял по-драматично пътуване в свой минал живот ми е споделял нещо от сорта на: „Точно от това имах нужда“.
В регресия наблюдавам следния фeномен – на всеки се дава точно толкова информация, колкото има нужда и сили да разбере. За този феномен обичам да давам примера с един мой клиент, който по време на регресия ми каза, че язди кон. Той веднага и съвсем уверено ми съобщи, че язди към къщи, но когато го питах от къде идва ми отвърна: „Не знам“ . Точно това е усещането по време на регресия – има неща, които знам и съм сигурен в тях и има информация, която не получавам или „няма значение“.
На другия полюс е любопитството. Много хора идват при мен с ОГРОМНОТО желание да получат отговори на много въпроси, и то веднага, ако може :) . Това понякога може да им изиграе лоша шега.
По време на регресия нашата душа комуникира с нашето съзнание по три канала – образи, мисли и усещания. Тези три канала се допълват, преплитат и работят с различна интензивност в различните моменти. Обикновено, когато човек много иска да получи отговори, той много иска да вижда образи (но не всеки лесно вижда образи) и по този начин затваря каналите на мислите и усещанията. Когато клиентът има завишени очаквания, той пречи на душата спонтанно да се изяви по най-подходящия начин за нея. В такива случаи е възможно клиентът изобщо да не получи съобщение или да получи съобщение, но да го отрече( „нищо не видях“, „не се получи“, „не е това“), само защото не се е получило точно това, което очаква.
Посланието, което предавам на всички мои клиенти преди да започнем е да се опитат да оставят съзнанието си отворено, за да може да получават информация и през мислите, и през образи и през усещания.
още статии...
Често хората ме питат дали няма да видят нещо, което да ги изплаши и това им пречи да се отпуснат по време на нашата среща. До сега не ми се е случвало някой да види нещо, за което не е готов. Да, хората са плакали, виждали са какви ли не ужасии, дори и собствената си смърт. Но всеки, който e преживял по-драматично пътуване в свой минал живот ми е споделял нещо от сорта на: „Точно от това имах нужда“.
В регресия наблюдавам следния фeномен – на всеки се дава точно толкова информация, колкото има нужда и сили да разбере. За този феномен обичам да давам примера с един мой клиент, който по време на регресия ми каза, че язди кон. Той веднага и съвсем уверено ми съобщи, че язди към къщи, но когато го питах от къде идва ми отвърна: „Не знам“ . Точно това е усещането по време на регресия – има неща, които знам и съм сигурен в тях и има информация, която не получавам или „няма значение“.
На другия полюс е любопитството. Много хора идват при мен с ОГРОМНОТО желание да получат отговори на много въпроси, и то веднага, ако може :) . Това понякога може да им изиграе лоша шега.
По време на регресия нашата душа комуникира с нашето съзнание по три канала – образи, мисли и усещания. Тези три канала се допълват, преплитат и работят с различна интензивност в различните моменти. Обикновено, когато човек много иска да получи отговори, той много иска да вижда образи (но не всеки лесно вижда образи) и по този начин затваря каналите на мислите и усещанията. Когато клиентът има завишени очаквания, той пречи на душата спонтанно да се изяви по най-подходящия начин за нея. В такива случаи е възможно клиентът изобщо да не получи съобщение или да получи съобщение, но да го отрече( „нищо не видях“, „не се получи“, „не е това“), само защото не се е получило точно това, което очаква.
Посланието, което предавам на всички мои клиенти преди да започнем е да се опитат да оставят съзнанието си отворено, за да може да получават информация и през мислите, и през образи и през усещания.
още статии...
