Сама в къщи
Това е първата регресия на М., която тя е направила моят диск сама в нейният дом. Тя сама описа своето пътуване. Споделям го тук, понеже напоследък хората ми споделят, че се притесняват да работят сами. Според мен регресията е достъпен за всеки човек процес. По време на това пътуване, често се случва хората да използват образи от филми, книги, места на които са били... за да си помогнат при възстановяването на минали живот. Също така много други хора, не ме чакат аз да ги поведа напред, а те сами си "скачат", точно както и самата М. описва. Приятно четене:
Първа регресия. /11.10.2015 г./.
Лягам си на леглото вечерта и решавам да си пусна диска с „Регресия в минал живот”. Това ми беше отдавнашна мечта, но много се притеснявах дали ще мога да се отпусна достатъчно.
И така…започва воденето от диска за пълна релаксация. Може би, защото беше късно вечерта, точно преди заспиване, а и когато всички други в къщата вече спяха, и аз нямах странични притеснения, но наистина започнах да се отпускам… Чувах страничните шумове, но това не беше в състояние да ме извади от състоянието, в което се намирах.
Попаднах в залата със свитъците от мои минали животи, която мои мисъл-форми ми показаха като огромна кръгла библиотека, издигаща се нагоре и аз не виждах таван. Вида на библиотеката беше като от филмите за Хари Потър. От горните рафтове /горе-долу от 10-15 метра над главата ми/ се извади една книга, която полетя към мен. Голямо беше учудването ми, когато книгата попадайки в ръцете ми се превърна в поничка с шоколад /като тези в LIDL/. В този момент гласът на Петър от диска ме поведе към портала и пред мен в центъра на залата се издигна портала от филмите „Старгейт”. /Много филми в главата ми, много нещо…/
Минах през портала с поничката в ръка и се озовах пред Луна парка от филма „Брилянтин”, но не беше само това. Аз бях момиче, облечено с блузка и пола точно като от филма. Чувствах се прекрасно. Оглеждах се от глава до пети. Видях, че съм слаба, с черна коса, много се харесах. В този момент гласът на Петър ме поведе малко по-напред в деня и аз попаднах в къщата си на вечеря. Бях в една голяма трапезария, с много дълга маса, на която бяха седнали семейството ми и мои роднини. Седнах си и аз на мястото и бях много, много щастлива. В този момент някак си се намеси разума ми или нещо друго, не зная, но започнах да си повтарям: „Ех,че ми е хубаво! Много ми е хубаво!”. Всички около мен бяха усмихнати, спокойни, доволни. Вечеряхме. Някак си знаех, че се намирам в 1960 г. и съм на 18 години. Улицата, на която се намираше къщата ни ми беше много позната и осъзнах, че това е улицата от филма „Завръщане в бъдещето”, на която живееше майката на Марти, когато той се върна в миналото.
След това се пренесох няколко години напред, но моята душа някак си избърза с тази гледка, защото гласа на Петър още не ме беше повел натам. Бях сред прекрасна поляна с много зеленина и дървета. Държах се за ръка с гаджето ми. Много се обичахме и аз отново бях много щастлива. Усетих, че това е брат ми от сегашния ми живот. Нарече ме „Бри”, но аз знаех, че се казвам „Бриджит”. Усещайки името си мозъка ми веднага се включи: „Хм, Бриджит, нищо не ми говори това име!” В този момент прозвуча и гласа на Петър, казвайки ми да се пренеса няколко години напред и мозъка ми отново не пропусна: „Ами, че аз вече съм няколко години напред…” Както и да е. Оставих се да се наслаждавам на този момент. Ние наистина много се обичахме, виждах го в очите му… Тогава мина мисъл през мен, която ми казваше, че се намирам в Тенеси, Америка и това е родината ми.
Пренесох се още малко напред във времето и се озовах на сватбата си със същото това момче. Действието се развиваше в двора на къщата ни, който беше подреден точно като по американските филми. Времето – слънчево, чудесно, хората – усмихнати, пременени, разпределени от двете страни на пътеката, по която сме минали. Видях ни застанали под арка от цветя, пред свещеника, който ни венчаеше.
В следващия момент - няколко години по-късно - видях смъртта си. От мястото в двора, на което ни венчаха, се обърнах и видях къщата ни в пламъци. Не усещах тревога или болка. Интересното ми беше, че бях съвсем спокойна, знаейки, че съм вътре в къщата и, че по този начин съм умряла. Може би и тогава нищо не съм усетила. Не знам какво означава това, но аз наистина бях много спокойна и единственото, което си мислех в този момент беше, че годината е 1968. Мозъкът ми веднага сметна, че съм била на 26 години.
В този момент си спомням, че чух отново гласа на Петър, който ни упътваше към онзи момент от този минал живот, който имаше значение за мен в настоящето. Попаднах отново на семейната вечеря със семейството си и роднините ми, когато бях на 18 г. И тогава чух: „Бъди щастлива! Бъди щастлива!”
Самото ми преживяване в този минал живот беше един рай за мен. Чувствах се прекрасно и наистина бях щастлива. Някак си подсъзнателно точно за такова семейно щастие мечтаех и в сегашния си живот.
Следващото, което си спомням е, че се появи слънчицето, на което трябваше да дам всичко, което ме притеснява, но в главата ми изплуваха единствено мислите: „Нищо не искам да давам. Толкова ми е хубаво. Хубаво ми е.” И в този момент аз самата се разтворих в слънцето.
На няколко пъти по времето на това мое пътешествие мозъка ми се включваше и се питах дали преживявам наистина регресия, но накрая много ярко си спомням, когато трябваше да се върна на Земята в сегашното си тяло и как изпитах странна болка в гърдите. Сякаш нещо се мъчеше да се пъхне вътре. Никога преди не бях изживявала нещо подобно, а и болката сравнително бързо отшумя.
Сега с нетърпение очаквам следващото си пътуване…
С благодарност към М. , която набра текста и ми разреши да го споделя с вас.
Ако имате желание да си направите и ви регресия във вашия дом, вижте как ТУК
Още случаи...