Сам съм... и так ми е добре!
Все повече и повече от моите клиенти са сами по време на своето пътуване в минали животи. Това значи, че или не срещат други хора, докато разглеждат своите минали прераждания или „знаят“, че има други хора, но те не са важни за тях.
Например: Мои клиент беше в живот в Азия. Обикновен човек, който отглежда ориз.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Сея ориз.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Събирам реколтата.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Празнувам, че сме продали реколтата.
- Водещ: Как продължава живота ти през годините?
- Клиент: Все едно и също. Нямам близки хора
Друг пример: Човека в минал живот живее в Африка, в племе. Единствените му задължения са да лови риба когато луната се увеличава и всяка вече да накладе племенния огън. През останалото време се къпе в лагуната.
- Водещ: Имаш ли семейство? Жена? Деца?
- Клиент: Имам, но само защото „трябва“
- Водещ: Можеш ли да ги видиш
- Клиент: Те не са важни
- Водещ: Има ли някой важен?
- Клиент: Шамана/лечителя. Той е важен
Всички ние сме свикнали да сме заобиколени от хора в нашето ежедневие – семейства ни, хората с които живеем, в училище, в университета, на работа сме заобиколени от хора. Докато пътуваме към работа сме заобиколени от хора транспорта, а онези от нас които са в автомобилите си са заобиколени от други автомобили. Когато отидем на почивка, повечето хора предпочитат места пълни с хора...
Толкова много сме свикнали да сме заобиколени от хора, че когато попаднем в регресия в пространство, в което сме едва ли не „незабележими“ това ни стряска...но само в началото... Няколко мига са ни нужни да възстановим онова познато на дълбините ни усещане, че сме сами... и така ни е добре...
Така че, ако се случи да попътуваме заедно във вашите минали животи и не се появи никой... просто се насладете на спокойствието, на онова изконно усещане за самодостатъчност...
още статии...
Например: Мои клиент беше в живот в Азия. Обикновен човек, който отглежда ориз.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Сея ориз.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Събирам реколтата.
- Водещ: „Какво се случва сега?“
- Клиент: Празнувам, че сме продали реколтата.
- Водещ: Как продължава живота ти през годините?
- Клиент: Все едно и също. Нямам близки хора
Друг пример: Човека в минал живот живее в Африка, в племе. Единствените му задължения са да лови риба когато луната се увеличава и всяка вече да накладе племенния огън. През останалото време се къпе в лагуната.
- Водещ: Имаш ли семейство? Жена? Деца?
- Клиент: Имам, но само защото „трябва“
- Водещ: Можеш ли да ги видиш
- Клиент: Те не са важни
- Водещ: Има ли някой важен?
- Клиент: Шамана/лечителя. Той е важен
Всички ние сме свикнали да сме заобиколени от хора в нашето ежедневие – семейства ни, хората с които живеем, в училище, в университета, на работа сме заобиколени от хора. Докато пътуваме към работа сме заобиколени от хора транспорта, а онези от нас които са в автомобилите си са заобиколени от други автомобили. Когато отидем на почивка, повечето хора предпочитат места пълни с хора...
Толкова много сме свикнали да сме заобиколени от хора, че когато попаднем в регресия в пространство, в което сме едва ли не „незабележими“ това ни стряска...но само в началото... Няколко мига са ни нужни да възстановим онова познато на дълбините ни усещане, че сме сами... и така ни е добре...
Така че, ако се случи да попътуваме заедно във вашите минали животи и не се появи никой... просто се насладете на спокойствието, на онова изконно усещане за самодостатъчност...
още статии...
