Разтвори крилете си...

Това е среща с духовния водач на Д.Е. Тя беше идвала на три от груповите ми регресии, но сега дойде с конкретни въпроси. Заедно оформихме въпросите, които аз й задавам по време на срещата. Ето ги и тях:
1. Каква е мисията в живота ми?
2. Какво не ми достига да съм ок?
3. Кои са другите неща, които трябва да довърша този живот?
4. Какво искам аз?
5. Каква е връзката ми с човека Х.?
След релаксацията....
Петър: Пренасяш се на сигурното място. На онзи връх на планината. Виж езерото, мястото, усещането. Виж дали има стени или няма. Усети тялото си, леко, наблюдаващо. Спомни си за онзи тюркоазен камък и през него помоли своя духовен водач да се появи там на твоята поляна, на твоя връх на планината. Нека се появи там, сега. ...Да започнеш да ми разказваш как изглежда мястото.
Д.Е.: Хем съм там, хем не.
Петър: Бледо ли, такова?
Д.Е.: Аха. Бяла светлина
Петър. Това ли е водача? Или просто цялото е обгърнато в бяла светлина.
Д.Е.: Искам да си спомня там /мястото/, а ми излиза бяла светлина.
Петър: Искаш да влезеш или да си спомниш за тази светлина.
Д.Е.: Хем съм в нея, хем не.
Петър: Добре. По принцип може духовния водач да иска да се срещнете на друго място. Огледай се в нея и чрез мисълта за тюркоазения камък помоли духовния водач да се появи там сега. Може да е хуманоид, енергия, животно. Обикновено е малко по различно от пространството, в което се намираш. Не го създавай. Има ли нещо различно?
Д.Е.: Ми не.
Петър: ОК.
Д.Е.: Притеснение.
Петър: От какво?
Д.Е.: Не знам
Петър: Добре. Сега ще направим нещо друго. Ще се появи нежна невидима ръка, която да те успокои и да те пренесе в мястото където да се срещнеш с твоя водач.....сега си там. Премести ли се?
Д.Е.: Не.
Петър: Значи това е мястото. Сега в дясно може да има топка, портал и през него да се появи твоя водач или ти да минеш в неговото пространство.
Д.Е.: Ама то е едно и също.
Петър: Ти ли ще преминеш или той?
Д.Е.: Не знам.
Петър: Като кажа 3 премини през портала.
Д.Е.: Същото.
Петър: Как се чувстваш?
Д.Е.: По добре, но поне го няма това леко притеснение.
Петър: Помоли твоя духовен водач да се появи сега. Как изглежда?
Д.Е.: Не. Виждам само бяла светлина.
Петър: Какво е усещането за водача?
Д.Е. Сякаш е тук, но някакси не мога да направя връзката.
Петър: Какво пречи на Д.Е. да осъществи връзката?
Д.Е. Страх.
Петър: От какво?
Д.Е.: Че ще бъда наказана.
Петър: Кой е най-добрия начин да се освободи Д.Е. от този страх?
Д.Е.: Да се успокои.
Петър: Как?
Д.Е.: Да диша.
Петър: Вдишай няколко пъти........Усети позволението на Вселената, че е ОК да се свържеш с духовния си водач. Помоли го да приеме форма подходяща за общуване, ако иска.
Д.Е. Човек, мъж. Няма ясни очертания. Хуманоид.
Петър: През него. Как се казва той?
Д.Е.: Не знам.
Петър: Има някои които си крият имената. Носиш му дар, дай му го. Какво му носиш?
Д.Е.: Сълзи.
Петър:. Даде ли му ги?
Д.Е.: Да
Петър: Попитай го какъв е най-важния урок за Д.Е. за този живот?
Д.Е. Че не съм наказана
Петър: Какво не достига на Д.Е., за да е ОК (въпрос 2 от списъка)?
Д.Е. Вяра
Петър: От къде може Д.Е. да намери своята вяра?
Д.Е. От себе си
Петър: Какво може да помогне на Д.Е. за да я усили?
Д.Е.: Няма нещо повече.
Петър: Може ли някой външен човек да й помогне?
Д.Е. Който трябва го прави и сега.
Петър: Вяра в какво?
Д.Е. В мен.
Петър: Кои са другите неща, които Д.Е. трябва да довърши в сегашния си живот (въпрос 3 от списъка)?
Д.Е. Само лечението излиза.
Петър: Какво спира Д.Е., за да се отдаде на лечението изцяло?
Д.Е. Неувереност.
Петър: Каква е мисията в настоящият живот на Д.Е. (въпрос 1 от списъка)?
Д.Е. Лечението. Лечението на другите.
Петър: Има ли нещо конкретно? Вид лечение, кои хора да лекува?
Д.Е. Не знам.
Петър: Има информация която се дава, и която не се дава. Каква е мисията на Д.Е. в следващия 1 месец?
Д.Е. Да учи.
Петър: Какво?
Д.Е. Нещата, които трябва. Тя знае.
Петър: Какво я спира?
Д.Е.: Разпиляност.
Петър: Как може да се събере?
Д.Е. Приоритети. Да подреждам приоритети.
Петър: Може ли някой да ти помогне?
Д.Е.: Не. Сама. Нещата, които съм си поставила да прочета, науча. Трябва да ги събера и да ги прочета, науча.
Петър: Какво иска Д.Е. (въпрос 4 от списъка)?
Д.Е.: Спокойствие.
Петър: Кой е най-добрия начин?
Д.Е.: Релаксация.
Петър: Конкретна?
Д.Е.: Неща които й харесват. Нещо с ръцете. Чист въздух. Тя ги знае.
Петър: Това казват често водачите.
Петър: Каква е връзката на Д.Е. с човека Х. (въпрос 5 от списъка)?
Д.Е. Любовна.
Петър: Каква е причината тази душа да е сега с нея?
Д.Е. Същата.
Петър: Какво трябва да знае Д.Е. за тези взаимоотношения в момента.
Д.Е.: Че са ОК.
Петър: Има ли нещо, което ти искаш да попиташ водача си в момента?
Д.Е.: Какво още?
Петър: Какво ти казва?
Д.Е.: Стига си питала.
Петър: Има ли нещо, което духовния ти водач иска да ти каже?
Д.Е. Че всичко знам.
Петър: Какво спира Д.Е. да си повярва, че знае всичко?
Д.Е.: Нежеланието.
Петър: Как може това нежелание да се преодолее?
Д.Е.: Сякаш губя интерес. Стимул.
Петър: Какво може да е стимул за Д.Е.?
Д.Е.: Ответна реакция. Но аз я получавам от пациентите. Сега. Наскоро. Успявам да се видя през очите на другите.
Петър: Това би ти донесло стимул?
Д.Е.: То ми носи.
Петър: Друго, което водача иска да ти каже?
Д.Е.: Не знам. Само усещания.
Петър: Какво е усещането?
Д.Е.: Че всичко е ОК.
Петър: Запомни го, с тялото, ума, душа си.
Д.Е.: Че съм на прав път. И каквото трябва да стане ще стане. Да не го чопля. J Трябва сама да си стигна до нещата, които трябва да стигна, за да си науча това, което трябва да науча. Ако ги знам предварително, няма да ги науча. Ще ми бъдат дадени наготово.
Петър: Какво може да ти помогне?
Д.Е.: В кое?
Петър: В това да оставиш нещата да се случат.
Д.Е. Излезе пак силна светлина от ляво.
Д.Е. Какво ме попита?
Петър: Какво може да ти помогне да не чоплиш нещата?
Д.Е.: Махане на бариери. Да бъда това, което съм, без да се страхувам.
Петър: Какво може да даде смелост на Д.Е. да не се страхува?
Д.Е.: Увереност. Усещам, виждам: Като някакъв войн, който носи копие и крила назад. И клекнал на едно коляно. Готов за битка, за борба. Трябва просто да се изправи. Това съм все едно аз. И ми се плаче. Съжаление, жал за това, че е паднал.
Петър: Позволи му да стане.
Д.Е.: Хм. Като усещане, че като стане ще помете всичко с крила. Някакси докато е бил клекнал крилата са малки, с наведена глава като за смирение. Може би така ми е в живота. Все едно прекалено много съм се смирила от падането. И сега е време да се изправя. Обаче с изправянето, крилата ще станат големи и от единия край докато се разтварят - тези които бъдат докоснати ще бъдат пометени един вид. А тези, които са силни ще останат, и един вид ще се излекуват. Ще направят това, което трябва. А тези, които НЕ - ще отидат назад в редиците. Все едно много хора, души са ме заобградили. Те са на талази, не им се вижда края. И когато трябва да разтворя криле тези, които са най-близко и са готови ще са добре и ще се променят. То вече има такива. Аз ги виждам. Виждам една пациентка, моя. Тя е направила промяната и тя ще има дете, което иска. А тези, които не са готови – един вид да чуят, да разберат ще отидат най - отзад. Ще чакат да дойде техния ред пак. А пък някои са много нахални.
Петър: Добре. Супер. Ако имаше послание към Д.Е. към сегашния й живот как би звучало то?
Д.Е. Че просто трябва да правя, това което правя. Трябва да разперя крилата и да дам мощ на това, което мога и правя. И те нещата ще се случват. Просто малко ме е страх от силата, която нося като че ли. От това някои да не бъдат един вид изгорени.
Петър: Всъщност ти каза, че никой няма да бъда изгорен. Просто те ще отидат най отзад и ще си чакат следващ шанс.
Д.Е.: Да
Петър: Така че, всъщност никой няма да пострада.
Д.Е. Да
Петър: Искам да усетиш тази сила, на този войн. Усети го как е изправен с отворени криле. Усети го. Запомни го с твоя ум, тяло и душа. Благодари на своя духовен водач за всичко, което ти каза и не ти каза. И му пожелай до нови срещи.
Д.Е.: Помолих го да бъде до мен и той каза, че няма нужда. Че той когато трябва винаги е там.
Д.Е. Благодаря.
Петър: Следва процес на завръщане.
Самата Д.Е. сподели след това пътуване: „Благодаря ти за днешния ден. Уникално беше и е. Интересно ми беше, че реших дарът ми да са сълзи. Покаяние вероятно. Искане на прошка, за това, което ще питам. Надхвърлих дори очакванията си. Не, че някои неща са нови. Както всички ще кажа- това си го знам, ама друго си е да го чуя отново. Като си го чуеш от себе си и си го изкристализираш. Става ти по ясно. Като споделяш проблемите си е същото- като ги кажеш на глас и стават по малко страшни.“
С благодарност към Д.Е. - Набрала текста
още случаи...
1. Каква е мисията в живота ми?
2. Какво не ми достига да съм ок?
3. Кои са другите неща, които трябва да довърша този живот?
4. Какво искам аз?
5. Каква е връзката ми с човека Х.?
След релаксацията....
Петър: Пренасяш се на сигурното място. На онзи връх на планината. Виж езерото, мястото, усещането. Виж дали има стени или няма. Усети тялото си, леко, наблюдаващо. Спомни си за онзи тюркоазен камък и през него помоли своя духовен водач да се появи там на твоята поляна, на твоя връх на планината. Нека се появи там, сега. ...Да започнеш да ми разказваш как изглежда мястото.
Д.Е.: Хем съм там, хем не.
Петър: Бледо ли, такова?
Д.Е.: Аха. Бяла светлина
Петър. Това ли е водача? Или просто цялото е обгърнато в бяла светлина.
Д.Е.: Искам да си спомня там /мястото/, а ми излиза бяла светлина.
Петър: Искаш да влезеш или да си спомниш за тази светлина.
Д.Е.: Хем съм в нея, хем не.
Петър: Добре. По принцип може духовния водач да иска да се срещнете на друго място. Огледай се в нея и чрез мисълта за тюркоазения камък помоли духовния водач да се появи там сега. Може да е хуманоид, енергия, животно. Обикновено е малко по различно от пространството, в което се намираш. Не го създавай. Има ли нещо различно?
Д.Е.: Ми не.
Петър: ОК.
Д.Е.: Притеснение.
Петър: От какво?
Д.Е.: Не знам
Петър: Добре. Сега ще направим нещо друго. Ще се появи нежна невидима ръка, която да те успокои и да те пренесе в мястото където да се срещнеш с твоя водач.....сега си там. Премести ли се?
Д.Е.: Не.
Петър: Значи това е мястото. Сега в дясно може да има топка, портал и през него да се появи твоя водач или ти да минеш в неговото пространство.
Д.Е.: Ама то е едно и също.
Петър: Ти ли ще преминеш или той?
Д.Е.: Не знам.
Петър: Като кажа 3 премини през портала.
Д.Е.: Същото.
Петър: Как се чувстваш?
Д.Е.: По добре, но поне го няма това леко притеснение.
Петър: Помоли твоя духовен водач да се появи сега. Как изглежда?
Д.Е.: Не. Виждам само бяла светлина.
Петър: Какво е усещането за водача?
Д.Е. Сякаш е тук, но някакси не мога да направя връзката.
Петър: Какво пречи на Д.Е. да осъществи връзката?
Д.Е. Страх.
Петър: От какво?
Д.Е.: Че ще бъда наказана.
Петър: Кой е най-добрия начин да се освободи Д.Е. от този страх?
Д.Е.: Да се успокои.
Петър: Как?
Д.Е.: Да диша.
Петър: Вдишай няколко пъти........Усети позволението на Вселената, че е ОК да се свържеш с духовния си водач. Помоли го да приеме форма подходяща за общуване, ако иска.
Д.Е. Човек, мъж. Няма ясни очертания. Хуманоид.
Петър: През него. Как се казва той?
Д.Е.: Не знам.
Петър: Има някои които си крият имената. Носиш му дар, дай му го. Какво му носиш?
Д.Е.: Сълзи.
Петър:. Даде ли му ги?
Д.Е.: Да
Петър: Попитай го какъв е най-важния урок за Д.Е. за този живот?
Д.Е. Че не съм наказана
Петър: Какво не достига на Д.Е., за да е ОК (въпрос 2 от списъка)?
Д.Е. Вяра
Петър: От къде може Д.Е. да намери своята вяра?
Д.Е. От себе си
Петър: Какво може да помогне на Д.Е. за да я усили?
Д.Е.: Няма нещо повече.
Петър: Може ли някой външен човек да й помогне?
Д.Е. Който трябва го прави и сега.
Петър: Вяра в какво?
Д.Е. В мен.
Петър: Кои са другите неща, които Д.Е. трябва да довърши в сегашния си живот (въпрос 3 от списъка)?
Д.Е. Само лечението излиза.
Петър: Какво спира Д.Е., за да се отдаде на лечението изцяло?
Д.Е. Неувереност.
Петър: Каква е мисията в настоящият живот на Д.Е. (въпрос 1 от списъка)?
Д.Е. Лечението. Лечението на другите.
Петър: Има ли нещо конкретно? Вид лечение, кои хора да лекува?
Д.Е. Не знам.
Петър: Има информация която се дава, и която не се дава. Каква е мисията на Д.Е. в следващия 1 месец?
Д.Е. Да учи.
Петър: Какво?
Д.Е. Нещата, които трябва. Тя знае.
Петър: Какво я спира?
Д.Е.: Разпиляност.
Петър: Как може да се събере?
Д.Е. Приоритети. Да подреждам приоритети.
Петър: Може ли някой да ти помогне?
Д.Е.: Не. Сама. Нещата, които съм си поставила да прочета, науча. Трябва да ги събера и да ги прочета, науча.
Петър: Какво иска Д.Е. (въпрос 4 от списъка)?
Д.Е.: Спокойствие.
Петър: Кой е най-добрия начин?
Д.Е.: Релаксация.
Петър: Конкретна?
Д.Е.: Неща които й харесват. Нещо с ръцете. Чист въздух. Тя ги знае.
Петър: Това казват често водачите.
Петър: Каква е връзката на Д.Е. с човека Х. (въпрос 5 от списъка)?
Д.Е. Любовна.
Петър: Каква е причината тази душа да е сега с нея?
Д.Е. Същата.
Петър: Какво трябва да знае Д.Е. за тези взаимоотношения в момента.
Д.Е.: Че са ОК.
Петър: Има ли нещо, което ти искаш да попиташ водача си в момента?
Д.Е.: Какво още?
Петър: Какво ти казва?
Д.Е.: Стига си питала.
Петър: Има ли нещо, което духовния ти водач иска да ти каже?
Д.Е. Че всичко знам.
Петър: Какво спира Д.Е. да си повярва, че знае всичко?
Д.Е.: Нежеланието.
Петър: Как може това нежелание да се преодолее?
Д.Е.: Сякаш губя интерес. Стимул.
Петър: Какво може да е стимул за Д.Е.?
Д.Е.: Ответна реакция. Но аз я получавам от пациентите. Сега. Наскоро. Успявам да се видя през очите на другите.
Петър: Това би ти донесло стимул?
Д.Е.: То ми носи.
Петър: Друго, което водача иска да ти каже?
Д.Е.: Не знам. Само усещания.
Петър: Какво е усещането?
Д.Е.: Че всичко е ОК.
Петър: Запомни го, с тялото, ума, душа си.
Д.Е.: Че съм на прав път. И каквото трябва да стане ще стане. Да не го чопля. J Трябва сама да си стигна до нещата, които трябва да стигна, за да си науча това, което трябва да науча. Ако ги знам предварително, няма да ги науча. Ще ми бъдат дадени наготово.
Петър: Какво може да ти помогне?
Д.Е.: В кое?
Петър: В това да оставиш нещата да се случат.
Д.Е. Излезе пак силна светлина от ляво.
Д.Е. Какво ме попита?
Петър: Какво може да ти помогне да не чоплиш нещата?
Д.Е.: Махане на бариери. Да бъда това, което съм, без да се страхувам.
Петър: Какво може да даде смелост на Д.Е. да не се страхува?
Д.Е.: Увереност. Усещам, виждам: Като някакъв войн, който носи копие и крила назад. И клекнал на едно коляно. Готов за битка, за борба. Трябва просто да се изправи. Това съм все едно аз. И ми се плаче. Съжаление, жал за това, че е паднал.
Петър: Позволи му да стане.
Д.Е.: Хм. Като усещане, че като стане ще помете всичко с крила. Някакси докато е бил клекнал крилата са малки, с наведена глава като за смирение. Може би така ми е в живота. Все едно прекалено много съм се смирила от падането. И сега е време да се изправя. Обаче с изправянето, крилата ще станат големи и от единия край докато се разтварят - тези които бъдат докоснати ще бъдат пометени един вид. А тези, които са силни ще останат, и един вид ще се излекуват. Ще направят това, което трябва. А тези, които НЕ - ще отидат назад в редиците. Все едно много хора, души са ме заобградили. Те са на талази, не им се вижда края. И когато трябва да разтворя криле тези, които са най-близко и са готови ще са добре и ще се променят. То вече има такива. Аз ги виждам. Виждам една пациентка, моя. Тя е направила промяната и тя ще има дете, което иска. А тези, които не са готови – един вид да чуят, да разберат ще отидат най - отзад. Ще чакат да дойде техния ред пак. А пък някои са много нахални.
Петър: Добре. Супер. Ако имаше послание към Д.Е. към сегашния й живот как би звучало то?
Д.Е. Че просто трябва да правя, това което правя. Трябва да разперя крилата и да дам мощ на това, което мога и правя. И те нещата ще се случват. Просто малко ме е страх от силата, която нося като че ли. От това някои да не бъдат един вид изгорени.
Петър: Всъщност ти каза, че никой няма да бъда изгорен. Просто те ще отидат най отзад и ще си чакат следващ шанс.
Д.Е.: Да
Петър: Така че, всъщност никой няма да пострада.
Д.Е. Да
Петър: Искам да усетиш тази сила, на този войн. Усети го как е изправен с отворени криле. Усети го. Запомни го с твоя ум, тяло и душа. Благодари на своя духовен водач за всичко, което ти каза и не ти каза. И му пожелай до нови срещи.
Д.Е.: Помолих го да бъде до мен и той каза, че няма нужда. Че той когато трябва винаги е там.
Д.Е. Благодаря.
Петър: Следва процес на завръщане.
Самата Д.Е. сподели след това пътуване: „Благодаря ти за днешния ден. Уникално беше и е. Интересно ми беше, че реших дарът ми да са сълзи. Покаяние вероятно. Искане на прошка, за това, което ще питам. Надхвърлих дори очакванията си. Не, че някои неща са нови. Както всички ще кажа- това си го знам, ама друго си е да го чуя отново. Като си го чуеш от себе си и си го изкристализираш. Става ти по ясно. Като споделяш проблемите си е същото- като ги кажеш на глас и стават по малко страшни.“
С благодарност към Д.Е. - Набрала текста
още случаи...