Размърдай се, бе, знаеш какво да правиш!
В следващите редове самата Д. Описа срещата й с духовния й водач, проведена на 14.06.2014г. Това е честа техника, която използвам, когато хората имат нужда да получат отговори на повече от един въпрос. Много често напоследък в регресиите на моите клиенти се прокрадва идеята, че ние всички знаем точно какво да правим с живота си, само че позволяваме на другите хора да ни ограничават. Ето и самите въпроси, които зададе Д. преди да я въведа в състояние, подходящо за среща с водача й.
- Кой е най важният урок за Д. в момента, в настоящия й живот?
- С какво може Д. да служи в момента, в настоящия живот? Кое е най-доброто, което може да направи?
- Сбърка ли Д. с ...( името на конкретен човек от сегашния живот).
- Каква е ролята на ( името на конкретен човек) в сегашния живот на Д.?
- На края Д. попита за взаимоотношенията с децата и съпруга й.
След въвеждане в мястото за среща с духовния водач:
П: Огледай се нагоре, надолу, виж дали е светло, тъмно, дали си на открито или закрито място… Ако не виждаш, усещай. Усети земята под краката си – има ли земя, няма ли… Няма правилен и грешен отговор, няма правило или грешно усещане. Усети себе си – имаш ли тяло, нямаш ли… Усети мястото – как се чувстваш на това място… След малко ще започнеш да ми разказваш за това, което виждаш и усещаш. Леко, бавно, спокойно можеш да разбудиш гласните струни и да започнеш да ми описваш това място…
Д.: Светло е, мъгливо… Намирам се в гора с много високи борови дървета. Стеле се мъгла, приятно ми е, много е хубаво. Наоколо има високи папрати, влажни от мъглата. Нямам тяло.
П.: Добре …
Д.: Просто една мъглива, уютна гора с папрати.
П.: Чудесно… Добре, сега искам мислено да помолиш вътрешния водач на Д. да се появи там, на това място, сега. Мислено се огледай нагоре, надолу, наляво, надясно… Това може да е човек, хуманоид, животно, растение, усещане… Може и да е бил там, просто да не си го забелязала досега. Как изглежда? Появява ли се?
Д.: Върху папратите се очертава нещо като мъничка фея. С островърха шапка, леко пълничка, пухкава, на около 40-45 години, прилича малко на градинско джудже.
П.: Ей, че сладко! Добре.
Д.: Със зелена шапка, с пола като хелоуинска тиква, с оранжево, зелено и червено по дрехите.
П.: Поздрави я! Носиш и дар – може да е материален или нематериален. Дай й го. Какво й подаряваш?
Д.: Една голяма капка роса.
П.: Добре, благодари на феичката, че се появява и нека първата мисъл, образ или усещане отговори на следващия ми въпрос: как се казва тя? … (Мълчание.) „Не знам” е хубав отговор.
Д.: Нещо като „С”, като „Сая”.
П.: Попитай феичката как би й било приятно да я наричаме.
Д.: Казва „Много важно!”
П.: Нека да я попитаме кой е най важният урок за Д. в момента, в настоящия й живот?
Д.: „Спокойно бе, отпусни се, какво си се стегнала, ние те водим!”
П.: Кои са „ние”?
Д.: „Абе, цяла тълпа народ сме се събрали тука!” „Старата шайка” – казва тя.
П.: Абе тя е много яка твоята феичка! Много е готина!
Д.: Не си показва лицето, обаче.
П.: Добре, да, има такива, дето… Ама пък знаеш ли, 40-50-годишна, много интересно… ОК, добре… Какво пречи на Д. да се отпусне?
Д.: Че ако се отпусна, може да съм лоша към някого. Малко като страх какво ще излезе отвътре.
П.: Кой е най-приятният начин за Д. да преодолее това притеснение?
Д.: „Музиката” – казва тя.
П.: Някаква по-конкретна музика?
Д.: „Свири на пиано, какво се тръшкаш!”
П.: А, ти да свириш! Яко! ОК, сменяме темата. С какво може Д. да служи в момента, в настоящия живот? Кое е най-доброто, което може да направи?
Д.: Казва нещо от рода на: „Да не ти пука толкова кой какво мисли, прави каквото ти идва.” Да не отговарям толкова на чуждите очаквания. Сякаш ми казва да бъда като нея – да не ми пука, да се тросна, да си сложа ръцете на кръста и да не отразявам толкова чуждото мнение.
П.: Какво може да помогне на Д. да не отразява чуждото мнение?
Д.: Казва нещо от рода на: „Абе бъди себе си, копай си доматите, гледай си градината” – да правя нещо, което ме доближава до пръстта, до растенията, да се усетя на мястото си, един вид. Да бъда в пространство, което ме заземява. Къща с градина, място… Мое място.
П.: Коя е първата стъпка към това място?
Д.: „Прибери се в… (родния град на Д.)”
П.: Добре… Отново сменяме темата. Сбърка ли Д. с ...(казва името на конкретен човек от сегашния живот).
Д.: Казва: „Да бе, сбъркала, тя допуска всеки да й се качва на главата, а после – защо това-онова…” Тя е много … Много ги отрязва нещата.
П.: Тя е точно такава, каквато имаш нужда да е в момента, според мен. Ок, та какъв е отговорът?
Д.: „Абе да не ти пука, остави миналото, то си е минало. Много се впрягаш! Много важно, ще го преживее – deal with it! Както ти се справяш с нещата, така и тя ще се справи, всеки си има уроците.”
П.: А, добре! Каква е ролята на (име) в сегашния живот на Д.?
Д.: Казва нещо от рода на най после да си седна на задника и да започна да рисувам и да свиря…
П.: А това какво общо имаше с този човек?
Д.: Той се занимава с изкуство.
П.: А, може да помогне?
Д.: Не, просто да спра да търся творчеството, таланта и всички неща, които ме радват, в него и да се обърна към себе си. Той просто ми показва как мога да живея и да се изразявам свободно.
П.: Пример ти е. Супер. Искаш ли нещо още да попиташ своята феичка?
Д.: Как да бъда полезна за децата си. Имах проблем с голямото ми дете, който мисля, че вече го преодолявам.
П.: Добре, какво мисли тя?
Д.: „Влез в нейния свят, тя е феичка, тя твори, тя има връзката все още, остави я да бъде каквато е. Не я вкарвай в калъп, не я ограничавай.” А малката просто да я пусна да се развива, тя е ОК, тя е по-мека… Искам да я попитам за връзката със съпруга ми. Кое е най-важното за нас двамата в този момент и по принцип в живота ни?
П.: Да?
Д.: Да закотвим щастието на Земята. Да го направим в реалния живот. Да се обичаме, да се подкрепяме, да гледаме семейството си, да си създадем нашия Рай. Когато посееш нещо, то започва да расте и се умножава за всички.
П.: Добре… Иска ли феичката да ти каже нещо?
Д.: „Действай!” Нещо като „Размърдай се, бе, знаеш какво да правиш!”
П.: Добре… Помоли феичката да ти остави един предмет от ежедневието, с който да се свързваш с нея.
Д.: (Смях.) Брадавица с косми! (Смях.) Свали си я от носа и ми я даде!
П.: Добре, оттук нататък този предмет ще бъде твоята връзка с нея. Да, да! Може и да е такъв глупав предмет.
Д.: Брадавицата всъщност се превърна в игленик – кафяв, от ония старите, с набучени топлийки, артистичен един такъв, обшит с разноцветни конци. Което ми напомня, че обичах да творя някакви неща с ръцете си, а с времето спрях да го правя. Така че – това е брадавицата.
П.: Добре, иска ли твоята феичка да ти каже нещо на сбогуване?
Д.: „Обичам те!”
П.: Добре… Благодари на твоята феичка за всичко, което ти каза и за всичко, което не ти каза.
Д.: Казва ми: „Ти ще се оправиш, бе!”
П.: Да… Просто й пожелай „До нови срещи!” Остави я да избледнее, отдалечи се от нея…
Д.: Взе си кошницата и се скри малко троснато под папратите.
P.S. Огромна благодарност на Пепи за деликатното и мъдро ръководство по време на срещата с моя вътрешен водач и за вълшебното пространство, което създаде за нея! Това преживяване ми помогна да си припомня отново старата истина, че всички отговори са вътре в нас самите… Излизайки от срещата осъзнах, че привидно непривлекателния подарък на феята е едно от най-ценните неща, които съм получавала в живота си. Тъй като ми е присъщ някакъв изкуствено наложен стремеж към съвършенство, който успя да се промъкне в света ми и да го превземе с годините, изяждайки спокойствието ми, връзката ми със себе си и желанието ми да творя (ако и нещата, които правя, съвсем да не са перфектни) вълшебната брадавица на моята водачка Сая ме върна отново в света на невинността, където няма недостатъци и ми напомни, че зад привидните ни несъвършенства се крият най-големите ни съкровища. Напомни ми колко е важно да се приемаме заедно с недостатъците си, защото те са тези, които ни движат напред, правят ни уникални и отсяват хората, които остават с нас, защото ни приемат с всичко, което сме. Подаръците, които получаваме от другите или ние самите даваме (понякога под формата на думи, отношение, неприятни емоции или неодобрение) се случва и да са неугледни, но от тях можем да извлечем най-ценните уроци за себе си. Брадавицата, превърнала се в игленик, ме накара също и да си спомня, че вероятно най-важната задача, която имаме в своя живот, е да скроим от него своята неповторима и красива дреха, която ни е удобна, точно по мярка и – най-важното – уникална.
С големи благодарности на Д, която набра текста!
още случаи...
- Кой е най важният урок за Д. в момента, в настоящия й живот?
- С какво може Д. да служи в момента, в настоящия живот? Кое е най-доброто, което може да направи?
- Сбърка ли Д. с ...( името на конкретен човек от сегашния живот).
- Каква е ролята на ( името на конкретен човек) в сегашния живот на Д.?
- На края Д. попита за взаимоотношенията с децата и съпруга й.
След въвеждане в мястото за среща с духовния водач:
П: Огледай се нагоре, надолу, виж дали е светло, тъмно, дали си на открито или закрито място… Ако не виждаш, усещай. Усети земята под краката си – има ли земя, няма ли… Няма правилен и грешен отговор, няма правило или грешно усещане. Усети себе си – имаш ли тяло, нямаш ли… Усети мястото – как се чувстваш на това място… След малко ще започнеш да ми разказваш за това, което виждаш и усещаш. Леко, бавно, спокойно можеш да разбудиш гласните струни и да започнеш да ми описваш това място…
Д.: Светло е, мъгливо… Намирам се в гора с много високи борови дървета. Стеле се мъгла, приятно ми е, много е хубаво. Наоколо има високи папрати, влажни от мъглата. Нямам тяло.
П.: Добре …
Д.: Просто една мъглива, уютна гора с папрати.
П.: Чудесно… Добре, сега искам мислено да помолиш вътрешния водач на Д. да се появи там, на това място, сега. Мислено се огледай нагоре, надолу, наляво, надясно… Това може да е човек, хуманоид, животно, растение, усещане… Може и да е бил там, просто да не си го забелязала досега. Как изглежда? Появява ли се?
Д.: Върху папратите се очертава нещо като мъничка фея. С островърха шапка, леко пълничка, пухкава, на около 40-45 години, прилича малко на градинско джудже.
П.: Ей, че сладко! Добре.
Д.: Със зелена шапка, с пола като хелоуинска тиква, с оранжево, зелено и червено по дрехите.
П.: Поздрави я! Носиш и дар – може да е материален или нематериален. Дай й го. Какво й подаряваш?
Д.: Една голяма капка роса.
П.: Добре, благодари на феичката, че се появява и нека първата мисъл, образ или усещане отговори на следващия ми въпрос: как се казва тя? … (Мълчание.) „Не знам” е хубав отговор.
Д.: Нещо като „С”, като „Сая”.
П.: Попитай феичката как би й било приятно да я наричаме.
Д.: Казва „Много важно!”
П.: Нека да я попитаме кой е най важният урок за Д. в момента, в настоящия й живот?
Д.: „Спокойно бе, отпусни се, какво си се стегнала, ние те водим!”
П.: Кои са „ние”?
Д.: „Абе, цяла тълпа народ сме се събрали тука!” „Старата шайка” – казва тя.
П.: Абе тя е много яка твоята феичка! Много е готина!
Д.: Не си показва лицето, обаче.
П.: Добре, да, има такива, дето… Ама пък знаеш ли, 40-50-годишна, много интересно… ОК, добре… Какво пречи на Д. да се отпусне?
Д.: Че ако се отпусна, може да съм лоша към някого. Малко като страх какво ще излезе отвътре.
П.: Кой е най-приятният начин за Д. да преодолее това притеснение?
Д.: „Музиката” – казва тя.
П.: Някаква по-конкретна музика?
Д.: „Свири на пиано, какво се тръшкаш!”
П.: А, ти да свириш! Яко! ОК, сменяме темата. С какво може Д. да служи в момента, в настоящия живот? Кое е най-доброто, което може да направи?
Д.: Казва нещо от рода на: „Да не ти пука толкова кой какво мисли, прави каквото ти идва.” Да не отговарям толкова на чуждите очаквания. Сякаш ми казва да бъда като нея – да не ми пука, да се тросна, да си сложа ръцете на кръста и да не отразявам толкова чуждото мнение.
П.: Какво може да помогне на Д. да не отразява чуждото мнение?
Д.: Казва нещо от рода на: „Абе бъди себе си, копай си доматите, гледай си градината” – да правя нещо, което ме доближава до пръстта, до растенията, да се усетя на мястото си, един вид. Да бъда в пространство, което ме заземява. Къща с градина, място… Мое място.
П.: Коя е първата стъпка към това място?
Д.: „Прибери се в… (родния град на Д.)”
П.: Добре… Отново сменяме темата. Сбърка ли Д. с ...(казва името на конкретен човек от сегашния живот).
Д.: Казва: „Да бе, сбъркала, тя допуска всеки да й се качва на главата, а после – защо това-онова…” Тя е много … Много ги отрязва нещата.
П.: Тя е точно такава, каквато имаш нужда да е в момента, според мен. Ок, та какъв е отговорът?
Д.: „Абе да не ти пука, остави миналото, то си е минало. Много се впрягаш! Много важно, ще го преживее – deal with it! Както ти се справяш с нещата, така и тя ще се справи, всеки си има уроците.”
П.: А, добре! Каква е ролята на (име) в сегашния живот на Д.?
Д.: Казва нещо от рода на най после да си седна на задника и да започна да рисувам и да свиря…
П.: А това какво общо имаше с този човек?
Д.: Той се занимава с изкуство.
П.: А, може да помогне?
Д.: Не, просто да спра да търся творчеството, таланта и всички неща, които ме радват, в него и да се обърна към себе си. Той просто ми показва как мога да живея и да се изразявам свободно.
П.: Пример ти е. Супер. Искаш ли нещо още да попиташ своята феичка?
Д.: Как да бъда полезна за децата си. Имах проблем с голямото ми дете, който мисля, че вече го преодолявам.
П.: Добре, какво мисли тя?
Д.: „Влез в нейния свят, тя е феичка, тя твори, тя има връзката все още, остави я да бъде каквато е. Не я вкарвай в калъп, не я ограничавай.” А малката просто да я пусна да се развива, тя е ОК, тя е по-мека… Искам да я попитам за връзката със съпруга ми. Кое е най-важното за нас двамата в този момент и по принцип в живота ни?
П.: Да?
Д.: Да закотвим щастието на Земята. Да го направим в реалния живот. Да се обичаме, да се подкрепяме, да гледаме семейството си, да си създадем нашия Рай. Когато посееш нещо, то започва да расте и се умножава за всички.
П.: Добре… Иска ли феичката да ти каже нещо?
Д.: „Действай!” Нещо като „Размърдай се, бе, знаеш какво да правиш!”
П.: Добре… Помоли феичката да ти остави един предмет от ежедневието, с който да се свързваш с нея.
Д.: (Смях.) Брадавица с косми! (Смях.) Свали си я от носа и ми я даде!
П.: Добре, оттук нататък този предмет ще бъде твоята връзка с нея. Да, да! Може и да е такъв глупав предмет.
Д.: Брадавицата всъщност се превърна в игленик – кафяв, от ония старите, с набучени топлийки, артистичен един такъв, обшит с разноцветни конци. Което ми напомня, че обичах да творя някакви неща с ръцете си, а с времето спрях да го правя. Така че – това е брадавицата.
П.: Добре, иска ли твоята феичка да ти каже нещо на сбогуване?
Д.: „Обичам те!”
П.: Добре… Благодари на твоята феичка за всичко, което ти каза и за всичко, което не ти каза.
Д.: Казва ми: „Ти ще се оправиш, бе!”
П.: Да… Просто й пожелай „До нови срещи!” Остави я да избледнее, отдалечи се от нея…
Д.: Взе си кошницата и се скри малко троснато под папратите.
P.S. Огромна благодарност на Пепи за деликатното и мъдро ръководство по време на срещата с моя вътрешен водач и за вълшебното пространство, което създаде за нея! Това преживяване ми помогна да си припомня отново старата истина, че всички отговори са вътре в нас самите… Излизайки от срещата осъзнах, че привидно непривлекателния подарък на феята е едно от най-ценните неща, които съм получавала в живота си. Тъй като ми е присъщ някакъв изкуствено наложен стремеж към съвършенство, който успя да се промъкне в света ми и да го превземе с годините, изяждайки спокойствието ми, връзката ми със себе си и желанието ми да творя (ако и нещата, които правя, съвсем да не са перфектни) вълшебната брадавица на моята водачка Сая ме върна отново в света на невинността, където няма недостатъци и ми напомни, че зад привидните ни несъвършенства се крият най-големите ни съкровища. Напомни ми колко е важно да се приемаме заедно с недостатъците си, защото те са тези, които ни движат напред, правят ни уникални и отсяват хората, които остават с нас, защото ни приемат с всичко, което сме. Подаръците, които получаваме от другите или ние самите даваме (понякога под формата на думи, отношение, неприятни емоции или неодобрение) се случва и да са неугледни, но от тях можем да извлечем най-ценните уроци за себе си. Брадавицата, превърнала се в игленик, ме накара също и да си спомня, че вероятно най-важната задача, която имаме в своя живот, е да скроим от него своята неповторима и красива дреха, която ни е удобна, точно по мярка и – най-важното – уникална.
С големи благодарности на Д, която набра текста!
още случаи...
