Причината е между ушите ми!

​ 
​Това е регресията на Б. /името е сменено/. В предваритeлният ни разговор жената спомена, че постоянно иска да прави различни неща: „да учи, да изследва различни системи за себепознание, да се развива“. Тя сподели, че нещо я ограничава в живота й. В това пътуване в миналия й живот стана много ясно къде и причината и как да я преодолее. Приятно четене!  

• П: Може да използваш въображението си, Б., и да дадеш форма, да дадеш образ на всички хроники, които се намират в акаша сега. И леко и спокойно може да събудиш гласовите струни и да ми разкажеш какво виждаш, какво усещаш.
• Б: Нищо не виждам
• П: Супер! Тъмнина?
• Б: Мхм
• П: А движиш ли се или си спряла?
• Б: Ами спряла съм.
• П: Какво има около теб?
• Б: Нищо, само едно извънземно.
• П: Аа, дали знае на къде е Акаша?
• Б: Има едно черно нещо като между стъкло и стена и това лице се появява и изчезва.
• П: Ок, това къде е – в ляво, в дясно, пред теб?
• Б: Пред мен.
• П: Ок, виж как в ляво има една голяма библиотека. Как изглежда – съвременна ли е, старинна ли е?
• Б: Нито старинна, нито съвременна.
• П: Ок, влез в нея! Какво има вътре?
• Б: Нищо, дървета..
• П: Дървета. Супер, колко са?
• Б: Много, като гора.
• П: Тези дървета, Б., са хроники на твоите минали животи. Отиди при онова дърво, което съответства на онзи минал живот, в който има блокажи, които съответстват на сегашния живот на Б. Как изглежда това дърво?
• Б: Много високо.
• П: Широколистно ли е, иглолистно ли е?
• Б: Широколистни са всички.
• П: Ок, представи си как в дървото се появява като... Как изглежда?
• Б: Първо светлина и като се доближа се отваря.
• П: Ок, леко и спокойно влез в този портал и в този минал живот сега. Разказвай какво има отвъд портала.
• Б: Черно, тъмно.
• П: Движиш ли се или си спряла?
• Б: Нагоре се движа.
• П: Добре, остави портала да те пренесе към този минал живот, към точно определено време, място, случка, тяло. Пренеси се там сега. Като спреш да се движиш, кажи.
• Б: Спирам и тръгвам и спирам и тръгвам.
• П: Как се чувстваш?
• Б: Издразнена.. от факта, че е тъмно.
• П: Ок, а имаш ли земя под краката или се движиш?
• Б: Няма нищо.
• П: Ок, представи си, Б., как се приближаваш в тази тъмнина към земята, моретата, океаните. Близко ли е или далече?
• Б: Далече
• П: Приближи се към нея. Сега си представи как с мисълта за дървото, в което влезе преди малко, остави душата ти да насочи къде е бил този минал живот. Към кой континент? Кое е първото, което ти се появи?
• Б: Чувствам се затворена в това дърво.
• П: Можеш ли да излезеш от него?
• Б: Да.
• П: Ок, огледай се, какво има около теб?
• Б: Гора.
• П: Широколистна, иглолистна?
• Б: Широколистна с много високи дървета.
• П: Усети се боса ли си, обута ли си?
• Б: Боса съм.
• П: Топло ли е, студено ли е?
• Б: Топло е.
• П: Мислено си представи или усети как вдигаш ръце към очите си. Как изглеждат?
• Б: Големи, женски
• П: Какъв цвят са?
• Б: Очите са ми черни, а кожата ми е като сега малко по-тъмна.
• П: Мхм. А косата как е?
• Б: Черна, права.
• П: Как си облечена?
• Б: С някаква много дълга рокля.
• П: Какъв цвят?
• Б: Бяла.
• П: Как се чувстваш?
• Б: Загубена.
• П: Пренеси се няколко часа по-късно същата вечер на вечеря, сега. Първа мисъл, чувство – вечеряш, не вечеряш?
• Б: Не вечерям, седя си на земята, пак съм в тази гора..
• П: Още ли си закована?
• Б: Имам чувство на спокойствие, но съм сама.
• П: Добре, пусни се напред – ден, два, три. Как минават дните ти?
• Б: Тичам си, има една река - голяма доста и бурна, не много бурна, достатъчно, за да мога да я пипам и да не се притеснявам, че ще падна вътре.
• П: Да, на колко години си?
• Б: 20 и нещо.
• П: Къде живееш?
• Б: Не знам, има вълци.
• П: Добре, виж как има някои неща, които знаеш или не знаеш, усещаш нали? Разкажи ми за вълците.
• Б: Аз знам, че са там, но не ги виждам в момента.
• П: А какво е чувството към тях?
• Б: Не ме е страх.
• П: Да, нали? А с какво се храниш?
• Б: Не ям, не мисля за храна.
• П: Нещо като родители?
• Б: Сама съм и търся нещо.
• П: Какво търсиш?
• Б: Не знам.
• П: Скоро ли ще го откриеш?
• Б: Не знам.
• П: Така два, три месеца по-късно къде си? Първата мисъБ.
• Б: Балон, цепелин.
• П: Ооо, ти го виждаш или си вътре?
• Б: Аз го виждам и искам да се кача.
• П: Аха. Как изглеждаш?
• Б: По същия начин и гледам нагоре.
• П: После какво става?
• Б: Все едно някой ми бута тялото напред, много бързо се движа. Все едно летя.
• П: Пренеси се същата вечер на вечеря.
• Б: Седя в някаква столова, всичко е направено от много тъмно дърво. Чакам някого.
• П: Как се чувстваш?
• Б: Притеснена. Не знам от какво.
• П: А сама ли си в столовата?
• Б: Да.
• П: Добре, пренеси се до момента, в който се появява този някой. Как изглежда?
• Б: Някакъв мъж – чичка, който не го познаваме.
• П: Какво е чувството към него?
• Б: Никво.
• П: Каква е причината да го чакаш?
• Б: Не знам и аз това питам?
• П: Добре, после какво става – 15-20 мин. по-късно? Първата мисъл.
• Б: Не знам.
• П: Добре, на следващата сутрин къде се събуждаш?
• Б: В някакво много мекичко легло.
• П: Има ли прозорец?
• Б: Да.
• П: Погледни през прозореца. Какво виждаш, усещаш?
• Б: Много красив двор.
• П: Какво е чувството?
• Б: Същото притеснение. Не знам.
• П: Какво се случва в живота ти?
• Б: Чувствам се сама. Намирам се в някаква много голяма къща с много красив двор. И е нещо много богато, но много се чувствам самотна.
• П: На кого е тази къща? Първата мисъл.
• Б: Не знам, не е моя.
• П: Добре, на закуска?
• Б: Пак съм сама, но една жена ми слага да ям.
• П: Какво е чувството към нея?
• Б: Безразличие.
• П: Тя нещо като прислужница ли е?
• Б: Мхм
• П: Какво закусваш?
• Б: Като някаква каша?
• П: Как се чувстваш?
• Б: Същото чувство, което имах в дървената стая и сутринта.
• П: От къде идва това чувство на самота?
• Б: Не знам.
• П: Нещо като съпруг, деца?
• Б: Не, нищо.
• П: Окей, коя е годината, знаеш ли?
• Б: 1856 г.
• П: На територията на коя държава се намираш?
• Б: Не знам.
• П: Континент?
• Б: Южна Америка.


• П: Пренеси се 5 години по-късно. Какво виждаш, какво усещаш?
• Б: Светло, открито място.
• П: Къде си, какво е това място?
• Б: Има много хора вече. И всички бързат за някъде, но не знам къде съм точно. Има нещо като площад и аз само седа и ги гледам, все едно съм спряла в някакъв закрит балон. И гледам всички как бързат кат луди.
• П: Ти как се чувстваш?
• Б: Чудя се що бързат.
• П: Добре, ти, вървиш, стоиш?
• Б: Седя на едно място в балона.
• П: Добре, 10-15 мин. по-късно какво става?
• Б: Почвам да вървя напред, виждам нещо като светлина.
• П: Имаш ли посока, знаеш ли къде отиваш или просто се разхождаш?
• Б: Просто съм направо. Привлечена съм от светлината, но е подсъзнателно.
• П: Добре, същата вечер на вечеря, къде си?
• Б: Нашите са отвънка.
• П: Добре, къде си?
• Б: Не знам, доста е тъмно.
• П: Някаква улица?
• Б: Мхм
• П: Ок, на следващата сутрин къде се събуждаш?
• Б: М не съм си в мекия креват. Другаде съм, но не ми е познато.
• П: Какво е това място?
• Б: Тъмно е.
• П: Как се чувстваш в него?
• Б: Чудя се къде съм.
• П: Кой е собственикът на това място?
• Б: Не чувам хора.
• П: Пусни се напред – ден, два, три, как минават дните ти?
• Б: Няма мисъл, тъмно е.
• П: Как изкарваш прехраната си?
• Б: Не знам, не работя, нищо не правя. По цял ден вървя като шантава и гледам хората.
• П: Какво гледаш хората?
• Б: Интересни са ми, като проучване.
• П: За кого?
• Б: За себе си, интересни са ми, някак си искам да разбера защо са такива, каквито са.
• П: Нещо като мъж, съпруг?
• Б: Не, не ми е интересно.


• П: Добре, 5 год. по-късно... Къде си?
• Б: Пак съм в същя град и съм пред някаква стена, която искам да изкача.
• П: По каква причина?
• Б: Щото нещо има от другата страна, но не знам какво е, знам, че е много важно за мен. Има някакво лице на тази стена – стената е черна и има нещо изгравирано на нея едно огромно лице на нещо между човек и бог.
• П: Аха, две седмици по-късно. Как е стената?
• Б: Паднала е.
• П: Така ли, какво се е случило?
• Б: Не знам, бутната е. Просто я няма, виждам вътре един огромен замък.
• П: Какво е чувсвото?
• Б: Не искам да ходя там вече.
• П: Същата вечер на вечеря къде си?
• Б: Пак съм в къщата с дървените мебели, дървената стая.
• П: Първата къща?
• Б: Добре, самотно пак някак си. Само с тази жена, прислужница. Тя се разхожда и никога не говори.
• П: Мхм. Виж онази случка от този минал живот, в която се корени блокажа, който присъства и в настоящия живот на Б. сега. Какво виждаш, какво усещаш?
• Б: Затварят ми се очите с ръцете отгоре.
• П: Дръпни се, гледай се отстрани. Какво става?
• Б: Прекалено е тихо. На закрито съм.
• П: И какво се случва?
• Б: Нищо, тихо е. Нищо не се случва никога, и дори когато се случва, аз никога не чувам. Изолирана съм. Не мога да определя дали сама се изолирам или някой ме изолира.
• П: Мхм. Как тази случка е свързана с настоящия живот на Б.?
• Б: Това, което ми идва е, че аз сама си блокирам всичко, което искам.
• П: Обикновено е така, добре дошла в клуба.
• Б: Не искам да го преборя и там и се чувствам все едно някой ми е вързал белезници за стената и не мога да мръдна. Все едно съм затворник.
• П: Издигни се над този живот, над това, което видя, усети, преживя, издигни се над моретата, океаните, континентите и разгледай от високо това, което видя, усети. И нека първата мисъл, образ, усещане отговори на следващия ми въпрос – Какво започнато в този  минал живот довършваш сега като Б.?
• Б: Сякаш просто го продължавам.
• П: Каква е причината?
• Б: Причината е между ушите ми.
• П: Как да се освободиш от причината?
• Б: С действие, каквото и да е.
• П: Ясно. Може да усетиш или да си представиш как към теб се приближава едно слънце и може да му дадеш всичко, което не искаш да вземеш от това пътуване. Когато си готова, без да бързаш, просто ми кажи.
• Б: Готова съм.
• П: Благодари му и виж как то се отдалечава и с него изчезва и всичко, което му даде.

Преди да се завърнем, ако тази жена, която беше ти, можеше да каже нещо на Б. в този живот какво би било то?

• Б: Не се страхувай!
• П: Запомни го, запомни това чувствто на спокойствие с тялото, ума и душата си. И винаги, когато имаш нужда, ще можеш да го възстановяваш.

 
В края на тази регресия разбрах, че причината Б. да търси постоянно различни обучения и преживявания е нейният буден ум. Много хора се успокояват с медитация, бавно дишане или разходки в природата. Интересното в нейния случай, е че ума й се успокоява „с действие, какво то й да е.“ Явно има и такива хора!
 
С благодарност към Албена Д., който набра текста! 

Начало
Още случаи
Можете да разберете как да успокоите ума си в това мое видео: