Паник атаки?! Усмихни им се!
Здравейте, представям ви гледната точка на Р. към паник атаките. Много съм й благодарен, че тя сама набра записа и сподели своите усещания.
Търсех си книги за Регресия и случайно попаднах на сайта на Петър. Отне ми 1 година да се престраша да го потърся. Имах въпроси, които ме измъчваха и исках да видя минал живот, който да да ми даде отговори.
В далечната 1998-ма получих първата си паник атака и оттогава животът ми се превърна в ад. Нямам реални здравословни проблеми, но вече 18 години аз не живея, просто съществувам.
Интересуваше ме минал живот и заради майка ми. Баща ми-добре,научи ме на любов към книгите, мъдри мисли-да почива в мир! Но защо си избрах тази майка? Не е лош човек, но всичко, което прави изключително много ме дразни.Нищо да не прави, пак всичко ми ври и кипи само като я видя. Понякога сънувам, че е умряла и изпитвам вина. Казвам си, че следващия път ще се държа добре, но само като ми се появи на вратата и червата ми се обръщат… Ставам агресивна, не мога да се позная…Съумява да изкара най-лошите ми черти на показ.
Отидох при Петър със свито сърце, не посмях да пия нищо успокоително, защото в сайта пише, че не работи с хора, които приемат медикаменти. Седнах на стола със стомах свит на топка, напираща паник атака и с мисълта, че сигурно ще полудея, а може даже и да се самоубия след това …
Сега ми е смешно. Чувството е, че все едно четеш книга. Виждаш мисловни образи и по всяко време можеш да станеш и да си тръгнеш. Освен това, ако видиш нещо срамно или нещо, което искаш да премълчиш, имаш свободна воля да го направиш. Не е като да си под упойка, както си мислех.
Олекна ми, след като Петър ми каза, че не съм за виждане на минал живот, според въпросите ми. Все пак за първи път ми беше! Сега мисля, че и сама мога да го направя. Предполагам, че е като медитация-няма къде да се изгубиш. Каза, че ще ме срещне с Духовния ми водач. Пак се паникьосах и сърцето ми се раздумка! Очаквах да видя човек, който ще ме нахока, че си пропилявам живота и не правя нищо съществено.
След отпускането, задачата ми е беше да намеря място, на което душата ми се чувства спокойна.
Виждам море и плаж, но не ми харесва мястото. Следва планина, водопад - не и това не ми допада.
Р: Ливада.
П: Чудесно. Какво има на нея? Някаква растителност има ли?
Р: Само трева.
Става ми неловко да седя сама на тази ливада. Въпреки въпросите на Петър и силното ми желание, известно време нищо не се случва. Никой не идва, нищо не се променя. Чудя се дали да не си тръгна, но така мразя да се отказвам …
П: Може Човекът, който знае отговорите на всички въпроси, да ти изпрати някое същество. Някое животно обикновено изпращат, да те отведе до него. Така огледай се наляво, надясно. Нагоре-надолу. Има ли някакво животно?
Поглеждам към небето. Там има птица, но някак си не ме интересува. Сега на ливадата има животни, но и те не ме интересуват.
Изведнъж виждам починалия ми заек.
Р: Представих си заек.
П: А, супер, чудесно. Остави въображението да работи. Какъв цвят е заекът?
Р: Бял.
П: Чудесно. Остави заекът да те води. Нека те поведе сега към Човека, който знае отговорите на всички въпроси.
Ливадата беше безкрайна , а тръгвайки след заека много бързо попаднах на горска пътека осеяна с иглички. Изненадана съм. Откъде се взе това?!
Р: Тича по една пътечка. Навлиза в гора…
П: Виж как той знае пътечката къде е, дето ти не можеше да я видиш преди малко.
Бързам след заека, да не го изпусна, а вече знам къде ще ме отведе. Някак си предварително го виждам. Хем тичаме по пътеката, хем вече сме пристигнали.
Р: Колиба някаква…
П: Аха, добре. Остави заека да те отведе до самия Човек, който знае отговорите на всички въпроси. Той може да е мъж, жена, дете, старец. Къде е собственикът на колибата?
Р: Вътре си е.
Виждам китаец на средна възраст. Изглежда строг. От онези, дето учат хората на бойни изкуства и дисциплина. Не го казвам на Петър.
Р: Китаец…
П: Ти влезна при него или той излезе?
Р: Той излезе.
Изведнъж образът се промени пред очите ми. Човекът се превърна в старче осеяно с бръчки. Усмихва се, а погледът му един такъв… закачлив …
П: Ок. Как изглежда?
Р: Сбръчкан.
П: В какво настроение е?
Р: Хили се.
П: Добре. Къде ще си поговорите?
Малко се ядосвам на този въпрос. Къщурката е малка, за един човек…
Р: Пред колибата.
П: Мислено попитай стареца каква е причината да не се появява днес Духовният водач на Р. Първата мисъл.
Усмихвам се бегло.
Р: Че съм много стегната.
П: Попитай стареца как може Р да се отпусне. Първата мисъл.
Р: Като… не взимам нещата насериозно…
П: Аааа, той затова ли е такъв нахилен?
Р: Ъхъ…
П: Попитай този старец, каква е причината за паник атаките?
Р: Че се опитвам да контролирам нещата…, искам всичко сама да правя…, ако може на 10 места да се разкъсам…
П: Добре. Кой е най-благоприятният начин за Р паник атаките да престанат?
Р: Да търся помощ. / В смисъл да не се нагърбвам със сто задачи. Да оставя и останалите да свършат нещо./
П: Каква е причината Р да избере тази майка в настоящия живот?
Р: Урок…
П: Какъв е урокът, свързан с тази душа, който има да научи Р?
Р: Толерантност…, търпимост….
П: Искаш ли ти нещо да попиташ стареца?
Р: Не
П: Иска ли той да ти каже нещо?
Питам го, а той започва да прави мимики, от които набръчканото му лице придобива ужасно комичен вид . Излъчва послание, че няма голямо значение какво точно правя и как го правя, важното е да се забавлявам. Усмихвам се…, и пак…., и пак… /Точно този момент от записа го слушам отново и отново. Това беше най-истинското нещо в живота ми! Може всичко друго да съм си го измислила, но това ще го запомня завинаги! /
П: Какво направи?
Р: Прави смешни физиономии.
П: Попитай го каква е причината да прави смешни физиономии?
Р: Иска да се смея.
Разплаквам се.
П: А ти толкова много не искаш да се смееш! Всичко е наред Р, поплачи си, ако имаш нужда. Един от двама плаче тук. Това значи, че всичко е наред.
П: Попитай стареца може ли Р да идва при него, да се връща ей така, да си поговорят някой друг път.
Р: Да.
П: Как да се свързва Р с този старец? Първата мисъл коя беше?
Р: Пак нещо за смях…
П: Пак нещо за смях. Да, добре, смехът е връзката, явно.
Следва връщане…
И сега, разхождайки кучето, усещам, че старата ми приятелка - паник атаката, се опитва да ме навести. Тревожни мисли по навик – какво правя, пропилявам си живота… Става ми ужасно лошо - световъртеж, сърцебиене, ще припадна, ще умра… Сещам се за стареца с пламъче в очите - не се взимай насериозно, това е театър, учи си уроците и се забавлявай!
Усмихвам се и се радвам на разходката с кучето :)
С благодарности към самата Р., която набра текста
Още случаи от практиката
Начало
Търсех си книги за Регресия и случайно попаднах на сайта на Петър. Отне ми 1 година да се престраша да го потърся. Имах въпроси, които ме измъчваха и исках да видя минал живот, който да да ми даде отговори.
В далечната 1998-ма получих първата си паник атака и оттогава животът ми се превърна в ад. Нямам реални здравословни проблеми, но вече 18 години аз не живея, просто съществувам.
Интересуваше ме минал живот и заради майка ми. Баща ми-добре,научи ме на любов към книгите, мъдри мисли-да почива в мир! Но защо си избрах тази майка? Не е лош човек, но всичко, което прави изключително много ме дразни.Нищо да не прави, пак всичко ми ври и кипи само като я видя. Понякога сънувам, че е умряла и изпитвам вина. Казвам си, че следващия път ще се държа добре, но само като ми се появи на вратата и червата ми се обръщат… Ставам агресивна, не мога да се позная…Съумява да изкара най-лошите ми черти на показ.
Отидох при Петър със свито сърце, не посмях да пия нищо успокоително, защото в сайта пише, че не работи с хора, които приемат медикаменти. Седнах на стола със стомах свит на топка, напираща паник атака и с мисълта, че сигурно ще полудея, а може даже и да се самоубия след това …
Сега ми е смешно. Чувството е, че все едно четеш книга. Виждаш мисловни образи и по всяко време можеш да станеш и да си тръгнеш. Освен това, ако видиш нещо срамно или нещо, което искаш да премълчиш, имаш свободна воля да го направиш. Не е като да си под упойка, както си мислех.
Олекна ми, след като Петър ми каза, че не съм за виждане на минал живот, според въпросите ми. Все пак за първи път ми беше! Сега мисля, че и сама мога да го направя. Предполагам, че е като медитация-няма къде да се изгубиш. Каза, че ще ме срещне с Духовния ми водач. Пак се паникьосах и сърцето ми се раздумка! Очаквах да видя човек, който ще ме нахока, че си пропилявам живота и не правя нищо съществено.
След отпускането, задачата ми е беше да намеря място, на което душата ми се чувства спокойна.
Виждам море и плаж, но не ми харесва мястото. Следва планина, водопад - не и това не ми допада.
Р: Ливада.
П: Чудесно. Какво има на нея? Някаква растителност има ли?
Р: Само трева.
Става ми неловко да седя сама на тази ливада. Въпреки въпросите на Петър и силното ми желание, известно време нищо не се случва. Никой не идва, нищо не се променя. Чудя се дали да не си тръгна, но така мразя да се отказвам …
П: Може Човекът, който знае отговорите на всички въпроси, да ти изпрати някое същество. Някое животно обикновено изпращат, да те отведе до него. Така огледай се наляво, надясно. Нагоре-надолу. Има ли някакво животно?
Поглеждам към небето. Там има птица, но някак си не ме интересува. Сега на ливадата има животни, но и те не ме интересуват.
Изведнъж виждам починалия ми заек.
Р: Представих си заек.
П: А, супер, чудесно. Остави въображението да работи. Какъв цвят е заекът?
Р: Бял.
П: Чудесно. Остави заекът да те води. Нека те поведе сега към Човека, който знае отговорите на всички въпроси.
Ливадата беше безкрайна , а тръгвайки след заека много бързо попаднах на горска пътека осеяна с иглички. Изненадана съм. Откъде се взе това?!
Р: Тича по една пътечка. Навлиза в гора…
П: Виж как той знае пътечката къде е, дето ти не можеше да я видиш преди малко.
Бързам след заека, да не го изпусна, а вече знам къде ще ме отведе. Някак си предварително го виждам. Хем тичаме по пътеката, хем вече сме пристигнали.
Р: Колиба някаква…
П: Аха, добре. Остави заека да те отведе до самия Човек, който знае отговорите на всички въпроси. Той може да е мъж, жена, дете, старец. Къде е собственикът на колибата?
Р: Вътре си е.
Виждам китаец на средна възраст. Изглежда строг. От онези, дето учат хората на бойни изкуства и дисциплина. Не го казвам на Петър.
Р: Китаец…
П: Ти влезна при него или той излезе?
Р: Той излезе.
Изведнъж образът се промени пред очите ми. Човекът се превърна в старче осеяно с бръчки. Усмихва се, а погледът му един такъв… закачлив …
П: Ок. Как изглежда?
Р: Сбръчкан.
П: В какво настроение е?
Р: Хили се.
П: Добре. Къде ще си поговорите?
Малко се ядосвам на този въпрос. Къщурката е малка, за един човек…
Р: Пред колибата.
П: Мислено попитай стареца каква е причината да не се появява днес Духовният водач на Р. Първата мисъл.
Усмихвам се бегло.
Р: Че съм много стегната.
П: Попитай стареца как може Р да се отпусне. Първата мисъл.
Р: Като… не взимам нещата насериозно…
П: Аааа, той затова ли е такъв нахилен?
Р: Ъхъ…
П: Попитай този старец, каква е причината за паник атаките?
Р: Че се опитвам да контролирам нещата…, искам всичко сама да правя…, ако може на 10 места да се разкъсам…
П: Добре. Кой е най-благоприятният начин за Р паник атаките да престанат?
Р: Да търся помощ. / В смисъл да не се нагърбвам със сто задачи. Да оставя и останалите да свършат нещо./
П: Каква е причината Р да избере тази майка в настоящия живот?
Р: Урок…
П: Какъв е урокът, свързан с тази душа, който има да научи Р?
Р: Толерантност…, търпимост….
П: Искаш ли ти нещо да попиташ стареца?
Р: Не
П: Иска ли той да ти каже нещо?
Питам го, а той започва да прави мимики, от които набръчканото му лице придобива ужасно комичен вид . Излъчва послание, че няма голямо значение какво точно правя и как го правя, важното е да се забавлявам. Усмихвам се…, и пак…., и пак… /Точно този момент от записа го слушам отново и отново. Това беше най-истинското нещо в живота ми! Може всичко друго да съм си го измислила, но това ще го запомня завинаги! /
П: Какво направи?
Р: Прави смешни физиономии.
П: Попитай го каква е причината да прави смешни физиономии?
Р: Иска да се смея.
Разплаквам се.
П: А ти толкова много не искаш да се смееш! Всичко е наред Р, поплачи си, ако имаш нужда. Един от двама плаче тук. Това значи, че всичко е наред.
П: Попитай стареца може ли Р да идва при него, да се връща ей така, да си поговорят някой друг път.
Р: Да.
П: Как да се свързва Р с този старец? Първата мисъл коя беше?
Р: Пак нещо за смях…
П: Пак нещо за смях. Да, добре, смехът е връзката, явно.
Следва връщане…
И сега, разхождайки кучето, усещам, че старата ми приятелка - паник атаката, се опитва да ме навести. Тревожни мисли по навик – какво правя, пропилявам си живота… Става ми ужасно лошо - световъртеж, сърцебиене, ще припадна, ще умра… Сещам се за стареца с пламъче в очите - не се взимай насериозно, това е театър, учи си уроците и се забавлявай!
Усмихвам се и се радвам на разходката с кучето :)
С благодарности към самата Р., която набра текста
Още случаи от практиката
Начало
