Няма никакъв смисъл да търся смисъл!
Нова вълна на вдъхновение идва от моите клиенти! Все по-честа заявка напоследък от тях е „Искам да видя избора на задачите си за сегашния ми живот“. Още Майкъл Нютън в книгата си „Пътя на душите“ пише как сами избираме уроците си преди да дойдем на Замята, как избираме хората в предстоящата ни инкaрнация и какви взаимоотношения да имаме с тях. Приятно пътуване:
След въвеждане в регресия...
Петър: Къде си?
Клиент: Сякаш нямам тяло... тежка, много тежка се чувствам... тъмно, много е тъмно... няма звуци, все едно че съм парче желязо... тежест, голяма тежест...
Петър: На Земята ли си?
Клиент: Да, на повърхност съм. Мислех че усещане за килия, но нямам усещане за тяло
Петър: Добре...
Клиент: Мноооого е тежко...
Петър: Това място на Земята ли е?
Клиент: Не знам...
Петър: Премести се малко...назад във времето...
Клиент: Нямам усещане за Земя, аз съм много лека... няма думи за това усещане...сякаш мога да бъда всичко, а пък ако ми кажат нещо ще бъда, имам някаква плътност, но усещането е като да се нося... тука е по-плътно, тука има материя. Не знам защо ми минава мисълта за динозаври, Ера на динозаври? Но не ги виждам там. Сякаш съм някакъв материал от тогава...
Петър: Това има ли връзка със тежестта?
Клиент: Може би да...
Петър: Какъв материал си?
Клиент: Нещо между желязо и вулканична смес, по-скоро желязо, но има нещо и лава, но има и плътност. Дори и във въздуха се усещам тежка, не толкова голяма, но...няма земно притегляне – това е! Аз не падам... Сега ми минава мисъл за кораб...
Петър: Добре. Проследи я, къде е този кораб? Кой живее там?
Клиент: Нещо ме притеснява. Не искам да влизам в този кораб... нещо ме дърпа на горе...
Петър: Предлагам да те пренесем напред... Искам да оставиш душата ти да те пренесе напред в момента, в който правиш избора си за сегашния си живот, в тялото на Кл. 1...2...3...
Клиент: Хубаво е слънчево, шарено, цветно е и просто си вървя...
Петър: Помоли там да се появи духовният водач на Кл... Как изглежда?
Клиент: ...сякаш има някаква сянка... но не съм сигурна...да
Петър: Мъжка, женска
Клиент: Мъжка, това е водача ми
Петър: Как се казва той?
Клиент: Спейс (смее се)
Петър: Не, той те отведе до момента, който правиш избора за сегашния си живот.
Клиент: Нещо като камък, ръба на пропаст и после бездна... няма нищо нататък... там трябва да направя избора ...
Петър: Добре...Каква е причината твоята душа да се върне тяло като Кл.?
Клиент: ...ммм...нямам конкретен повод, някак си като да се пробва или от любопитство. Нямам някаква цел. Да се опита, да се види...какво е земно присъствие... не знам, може би...
Петър: Коя е причината Кл. да изпитва чувство, че не й се живее на земята в момента? От къде идва това чувство?
Клиент: Органиченост! Не можеш да си всичко, имаш рамки...
Петър: Кой поставя тези рамки?
Клиент: ммм. Сякаш има...няма някой да ги поставя...има някакво такова като знание, знаене! Че там на Земята има...самата.. виждам просто човешкото тяло като смешка, като схема. Точно ограничението на човечето, дори като го рисуваш, имаш линии, имаш ограничения, граници. Просто виждам хората като тия хартиените човечета, дето ги изрязваш... плоски и по определен начин всичките са еднакви (смее се) Видях как влизам в едно човече и то се спуква, се надува и се разпръсква, наду се и просто спука тая хартийка....може би е това... да разбереш какво, да няма грешки, да разчупиш стереотипа, да развалиш представата...много е смешно...(смее се) сякаш си пратен там за да развалиш играта... много смешно... а другите човечета си остават такива хартиени, само моето се разпръсква... някак си навързана верига и моето се спука, а другите си остават навързани...хартиени...
Петър: Какви са другите уроци които е взела Кл. за сегашния си живот?
Клиент: Вървя така без форма, прозрачна, без рамката, просто да вървя... всичко е много такова едно като в „Алиса в страната на чудесата“ изградено от карти и картите са човечетата и аз съм на някакво такова точно като тоя площад там, като на... шахматната дъска. И човечетата си се нареждат там по някакъв начин, а аз прост трябва да се разхождам. Не трябва да ги бутам, не трябва нещо да ги правя...минавам покрай тях, гледам ги че са от хартия, такива без,без... просто хартиени. Те са замръзнали и аз минавам между тях... даже вече се виждам така като кукла с рокля. И игра, всичко е игра! Такава една хубава игра! Весела...детска...
Петър: Каква е причината да влезнеш да играеш тази игра сега като Кл. ?
Клиент: Да мога да...за забравя тежестта, за да видя другото. Някак си все едно тази лекота е противоположност на това желязното тежкото, което бях...
Петър: В началото?
Клиент: да, в началото. Коренно различно е сега. Там беше мрак, тъмнина тежест, тук има лекота, смях, игра, така по детски е...
Петър: Какви са правилата на играта?
Клиент: Мммм...нямам правила...ми няма – каквото и да направиш всеки ход е правилен... просто няма правила...
Петър: Добре, какъв е смисъла от играта?
Клиент: Няма смисъл. Това е игра! Усещането...
Петър: За?
Клиент: За лекота, за смях, за веселие... (смее се) ей така да си се смееш без причина... нямам правилно и неправилно... и даже не знам защо човечетата си стоят, и не знам защо няма други като мен? Много е странно...много е смешно...а няма с кой да го споделя...
Петър: Спейс къде е?
Клиент: Той някак си така наблюдава отстрани. Даже сега стана някакъв подсмихва се. Прилича малко на тия...на тия Сен-сейте със пръчка и със тия шапки...и се подсмихва все една така че е доволен, така малко с... „Видя ли?“ някак си... „Разбра ли сега?“...
Петър: Иска ли той да ти каже нещо?
Клиент: ох... (много развълнувана) че няма ник‘ъв смисъл...че това е пропиляно време... да търсиш смисъл...(разплаква се)няма смисъл...играй!... Стана ми тъжно, че някак си толкова пропиляно време, че да разбереш... че няма смисъл да търсиш смисъл! А той ми казва, че така е трябвало.(смее се)
Петър: Има ли още нещо, което е добре Кл. да знае за настоящият й живот?
Клиент: Искам да разбера как...мога да го споделя й с други? Може ли да я споделя и с други тази игра? Да не съм сама...
Петър: Добре, попитай Спейс, можеш ли?
Клиент: ... (смее се)... имам такива мънички около мен...дечица...появяват се около мен
Петър: Те хартиени ли са?
Клиент: Не, не, такива като мен са. Такива подвижни. Приличат на дервиши. Тъкмо се чудех защо всички са с поли? Приличат на малки дервиши, такива се въртят като пумпалчета (смее се) и хартиените човечета все повече се разкарват от шахматната дъска и дечицата стават все повече и повече се въртят пумпалчетата...
Петър: И какво е обяснението на това?
Клиент: Ми, може би, че се променят нещата...че идват тия, все повече ще изместват човечетата от хартия
Петър: Тези новите човечета какви са? Пак ли са хора?
Клиент: ДА, да дечица, някак си го виждам така като някакъв вид схема, не като схема а като игра е направено...както бяха карти и те изчезнаха и станаха много мънички пумплачета, като малко дервиши, живи, въртящи се, но тези са по игриви, не са така отнесени...
Петър: Искаш ли да попиташ Спейс още нещо?
Клиент: ...Ами питах го „Какво да правя от тук нататък“ и той ми каза „Ти знаеш!“... Знам че трябва да работя с деца... винаги съм го знаела... така се чувствам добре... сред децата... Питам го какво да правя с възрастните?... Сякаш ми казва да ги оставя „Те ще решат сами.“ ...
Петър: Той иска ли да ти каже още нещо?
Клиент: ммм...така ме гали по касата, много така нежно им е държи за ръката..да не се притеснявам...“Всичко е наред. Не се притеснявай за нищо!“
Петър: Време е да се връщаш сега, в сегашното си тяло. Помоли Спейс да ти даде някакъв предмет, с който да можеш да се свързва с него, когато имаш нужда?
Клиент: Шапката си (смее се) неговата шапка. Тая статуетка я знам. Дъщеря ми има една статуетка на китайка, на която й се отлепи шапката. Точно тая шапка е предмета.
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
След въвеждане в регресия...
Петър: Къде си?
Клиент: Сякаш нямам тяло... тежка, много тежка се чувствам... тъмно, много е тъмно... няма звуци, все едно че съм парче желязо... тежест, голяма тежест...
Петър: На Земята ли си?
Клиент: Да, на повърхност съм. Мислех че усещане за килия, но нямам усещане за тяло
Петър: Добре...
Клиент: Мноооого е тежко...
Петър: Това място на Земята ли е?
Клиент: Не знам...
Петър: Премести се малко...назад във времето...
Клиент: Нямам усещане за Земя, аз съм много лека... няма думи за това усещане...сякаш мога да бъда всичко, а пък ако ми кажат нещо ще бъда, имам някаква плътност, но усещането е като да се нося... тука е по-плътно, тука има материя. Не знам защо ми минава мисълта за динозаври, Ера на динозаври? Но не ги виждам там. Сякаш съм някакъв материал от тогава...
Петър: Това има ли връзка със тежестта?
Клиент: Може би да...
Петър: Какъв материал си?
Клиент: Нещо между желязо и вулканична смес, по-скоро желязо, но има нещо и лава, но има и плътност. Дори и във въздуха се усещам тежка, не толкова голяма, но...няма земно притегляне – това е! Аз не падам... Сега ми минава мисъл за кораб...
Петър: Добре. Проследи я, къде е този кораб? Кой живее там?
Клиент: Нещо ме притеснява. Не искам да влизам в този кораб... нещо ме дърпа на горе...
Петър: Предлагам да те пренесем напред... Искам да оставиш душата ти да те пренесе напред в момента, в който правиш избора си за сегашния си живот, в тялото на Кл. 1...2...3...
Клиент: Хубаво е слънчево, шарено, цветно е и просто си вървя...
Петър: Помоли там да се появи духовният водач на Кл... Как изглежда?
Клиент: ...сякаш има някаква сянка... но не съм сигурна...да
Петър: Мъжка, женска
Клиент: Мъжка, това е водача ми
Петър: Как се казва той?
Клиент: Спейс (смее се)
Петър: Не, той те отведе до момента, който правиш избора за сегашния си живот.
Клиент: Нещо като камък, ръба на пропаст и после бездна... няма нищо нататък... там трябва да направя избора ...
Петър: Добре...Каква е причината твоята душа да се върне тяло като Кл.?
Клиент: ...ммм...нямам конкретен повод, някак си като да се пробва или от любопитство. Нямам някаква цел. Да се опита, да се види...какво е земно присъствие... не знам, може би...
Петър: Коя е причината Кл. да изпитва чувство, че не й се живее на земята в момента? От къде идва това чувство?
Клиент: Органиченост! Не можеш да си всичко, имаш рамки...
Петър: Кой поставя тези рамки?
Клиент: ммм. Сякаш има...няма някой да ги поставя...има някакво такова като знание, знаене! Че там на Земята има...самата.. виждам просто човешкото тяло като смешка, като схема. Точно ограничението на човечето, дори като го рисуваш, имаш линии, имаш ограничения, граници. Просто виждам хората като тия хартиените човечета, дето ги изрязваш... плоски и по определен начин всичките са еднакви (смее се) Видях как влизам в едно човече и то се спуква, се надува и се разпръсква, наду се и просто спука тая хартийка....може би е това... да разбереш какво, да няма грешки, да разчупиш стереотипа, да развалиш представата...много е смешно...(смее се) сякаш си пратен там за да развалиш играта... много смешно... а другите човечета си остават такива хартиени, само моето се разпръсква... някак си навързана верига и моето се спука, а другите си остават навързани...хартиени...
Петър: Какви са другите уроци които е взела Кл. за сегашния си живот?
Клиент: Вървя така без форма, прозрачна, без рамката, просто да вървя... всичко е много такова едно като в „Алиса в страната на чудесата“ изградено от карти и картите са човечетата и аз съм на някакво такова точно като тоя площад там, като на... шахматната дъска. И човечетата си се нареждат там по някакъв начин, а аз прост трябва да се разхождам. Не трябва да ги бутам, не трябва нещо да ги правя...минавам покрай тях, гледам ги че са от хартия, такива без,без... просто хартиени. Те са замръзнали и аз минавам между тях... даже вече се виждам така като кукла с рокля. И игра, всичко е игра! Такава една хубава игра! Весела...детска...
Петър: Каква е причината да влезнеш да играеш тази игра сега като Кл. ?
Клиент: Да мога да...за забравя тежестта, за да видя другото. Някак си все едно тази лекота е противоположност на това желязното тежкото, което бях...
Петър: В началото?
Клиент: да, в началото. Коренно различно е сега. Там беше мрак, тъмнина тежест, тук има лекота, смях, игра, така по детски е...
Петър: Какви са правилата на играта?
Клиент: Мммм...нямам правила...ми няма – каквото и да направиш всеки ход е правилен... просто няма правила...
Петър: Добре, какъв е смисъла от играта?
Клиент: Няма смисъл. Това е игра! Усещането...
Петър: За?
Клиент: За лекота, за смях, за веселие... (смее се) ей така да си се смееш без причина... нямам правилно и неправилно... и даже не знам защо човечетата си стоят, и не знам защо няма други като мен? Много е странно...много е смешно...а няма с кой да го споделя...
Петър: Спейс къде е?
Клиент: Той някак си така наблюдава отстрани. Даже сега стана някакъв подсмихва се. Прилича малко на тия...на тия Сен-сейте със пръчка и със тия шапки...и се подсмихва все една така че е доволен, така малко с... „Видя ли?“ някак си... „Разбра ли сега?“...
Петър: Иска ли той да ти каже нещо?
Клиент: ох... (много развълнувана) че няма ник‘ъв смисъл...че това е пропиляно време... да търсиш смисъл...(разплаква се)няма смисъл...играй!... Стана ми тъжно, че някак си толкова пропиляно време, че да разбереш... че няма смисъл да търсиш смисъл! А той ми казва, че така е трябвало.(смее се)
Петър: Има ли още нещо, което е добре Кл. да знае за настоящият й живот?
Клиент: Искам да разбера как...мога да го споделя й с други? Може ли да я споделя и с други тази игра? Да не съм сама...
Петър: Добре, попитай Спейс, можеш ли?
Клиент: ... (смее се)... имам такива мънички около мен...дечица...появяват се около мен
Петър: Те хартиени ли са?
Клиент: Не, не, такива като мен са. Такива подвижни. Приличат на дервиши. Тъкмо се чудех защо всички са с поли? Приличат на малки дервиши, такива се въртят като пумпалчета (смее се) и хартиените човечета все повече се разкарват от шахматната дъска и дечицата стават все повече и повече се въртят пумпалчетата...
Петър: И какво е обяснението на това?
Клиент: Ми, може би, че се променят нещата...че идват тия, все повече ще изместват човечетата от хартия
Петър: Тези новите човечета какви са? Пак ли са хора?
Клиент: ДА, да дечица, някак си го виждам така като някакъв вид схема, не като схема а като игра е направено...както бяха карти и те изчезнаха и станаха много мънички пумплачета, като малко дервиши, живи, въртящи се, но тези са по игриви, не са така отнесени...
Петър: Искаш ли да попиташ Спейс още нещо?
Клиент: ...Ами питах го „Какво да правя от тук нататък“ и той ми каза „Ти знаеш!“... Знам че трябва да работя с деца... винаги съм го знаела... така се чувствам добре... сред децата... Питам го какво да правя с възрастните?... Сякаш ми казва да ги оставя „Те ще решат сами.“ ...
Петър: Той иска ли да ти каже още нещо?
Клиент: ммм...така ме гали по касата, много така нежно им е държи за ръката..да не се притеснявам...“Всичко е наред. Не се притеснявай за нищо!“
Петър: Време е да се връщаш сега, в сегашното си тяло. Помоли Спейс да ти даде някакъв предмет, с който да можеш да се свързва с него, когато имаш нужда?
Клиент: Шапката си (смее се) неговата шапка. Тая статуетка я знам. Дъщеря ми има една статуетка на китайка, на която й се отлепи шапката. Точно тая шапка е предмета.
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
