Монахът Кюнчен
От доста време се каня да ти пиша по повод на последната и първа за мен групова регресия. Все още осмислям видяното. В момента търся конкретна информация за миналия живот в Тибет. Ето моето впечатление и описание на видяното, което ще се радвам да публикуваш в сайта като обратна връзка. Можеш да съкратиш или редактираш по твоя преценка. След две индивидуални срещи с Петър и пътуване в три минали живота се чувствам по осъзнат. Ще прозвучи тривиално, но именно тези две срещи буквално промениха живота ми към по-добро. Осъзнах връзката с брат ми и с него сме по-близки отвсякога. Срещнах любовта на живота си - по време на регресия и малко след това в настоящия живот. Познах я по очите... Осъзнах няколко истини от които се ръководя всеки ден: да не налагам волята си насила, да уважавам избора на хората до мен, да бъда благодарен и на малкото хубави неща които ми поднася животът. Когато научих че Петър прави и групови регресии знаех, че трябва да опитам. Приех го като предизвикателство, като нова територия която трябва да изследвам. Исках да усетя чувството на пътуването в минали животи сред други търсачи. Мислите ми бяха насочени в две направления - или няма да успея да се отпусна докрай или хората в хипнотичен транс около мен ще потенцират моят собствен по принципа на резонанса. Предполагам че се случи именно последното, защото навлязох много бързо и лесно в миналия живот. Усещанията, картините които видях и знанието което придобих бяха много по-ярки от тези в предходните две индивидуални регресии. Трудно се описва преживяното по време на регресия, защото то е синтез от много и различни емоции, картини, звуци и усещания, но ето моят опит за кратко описание: След като преминах през портала на времето и пространството първото което видях ме накара да заплача от умиление. Намирах се в планинска долина заобиколен от високи върхове. Знаех, че това е Тибет. Усещането ми за време беше около 1300 г. сл. Хр. Вятърът хапеше бузите ми, но слънцето грееше ярко и не усещах студ. Имах усещане за дом, за родина, за нещо отдавна изгубено. Чувствах се толкова спокоен и радостен че отново виждам това място. Бях дете на около 5-6 години и събирах билки. За мен, двамата ми братя и единствената ми сестра се грижеше старица, която познах както една от бабите ми от настоящия живот. Усетих топлото майчино чувство, с което бяхме обргадени. Живеехме в малка каменна къща. През вторият период от този минал живот видях себе си като младеж на около 18 години с гъста черна коса, рунтави вежди и зъби бели като сняг. Пасях добитък, когато се разгрази буря и се изгубих. Мислех че ще умра от студ сам в планината, но ме откри един стар пастир и ме спаси. Отведе ме в колибата си, стопли ме и ме нахрани. Познах го като един от дядовците ми. Неговата роля в този живот беше да ме подготви за послушник в будистки манастир. Научи ме да чета и затвърди познанията ми по билкарство предадени ми от жената която ме отгледа. През третия период от живота в Тибет вече бях на около 30 години, едър мъж с гола глава и оранжева роба. Имах усещане за това как се казвам – Кюнчен.
Забележка: Първото нещо което „измислих“ беше Кюн...чен нещо си... „Хммммм“, казах си. „Кюн е ОК, ама чен??!? Това „чен“ ми звучи китайско, а аз виждам живот в Тибет. Нееее, няма да е това. Грешката ми се оказа вярна. След 2-3 минутно търсене в гугъл открих че наистина има тибетско име Кюнчен. На български се превежда като „всезнаещ“. Намирах се в манастир и вече бях монах, тих и смирен в духовен и физически смисъл. Бях мъж, но не ми липсваха жена и деца. Нямах усещане за сексуалност, за либидо и потребност да го задоволя. Бях просто смирен монах с мисия да преписвам текстове от големи дебели книги и да систематизирам информацията.
Забележка: Виждайки написаното в книгите първата ми мисъл беше за арабски език, защото скриптът беше със странни завъртулки като в арабския. След проверка установих, че арабският и тибетският визуално си приличат.
Чувствах се спокоен, бях вглъбен и разсъждавах върху смисъла на живота гледайки през прозорците на манастира. Когато бях прекалено потиснах правех билкови отвари и лекарства. Това ми помагаше да се разтоваря от мислите които се въртяха в главата ми. Пътуването в живота като Кюнчен завърши с разходка в задния двор на манастира. Беше зима. В съзнанието ми изплува дума за зима - дгун ка.
Забележка: Съвсем на шега реших да проверя в google как е зима на тибетски. Не мога да опиша океанът от емоции осъзнавайки че съм си спомнил дума на език за който не знам нищо в настоящия живот. Да, зима на тибетски е дгун ка. Излязох от хипнотичен транс с усещането че съм научил уроци които са важни за следващите ми животи. Най-съществените акценти: търпение, смирение, наблюдение, разсъждение.
Потърсих в гугъл изображения на различни тибетски манастири и виждайки снимка на манастира Цурпу настръхнах, защото знаех че това е манастира който видях по време на хипноза. Разположението на манастира, фасадата, задният двор където се разхождах, всичко беше същото.
http://en.wikipedia.org/wiki/Tsurphu_Monastery
Оказа се че манастира има и официален сайт. В страницата за контакти открих човек който е координатор по разпознавания и прераждания. Написах му и-мейл с молба за помощ. Искам да разбера дали наистина в манастира е живял монах на име Кюнчен. Все още нямам отговор, но ако успея да получа информация непременно ще те уведомя.
Думите са малко за да опиша благодарността си, за това че те има и за това че помагаш и водиш всички търсачи които сме готови да си спомним.
Най-искрени благодарности на К., който сам набра текста.
Групови регресии в София
Още случаи...
Забележка: Първото нещо което „измислих“ беше Кюн...чен нещо си... „Хммммм“, казах си. „Кюн е ОК, ама чен??!? Това „чен“ ми звучи китайско, а аз виждам живот в Тибет. Нееее, няма да е това. Грешката ми се оказа вярна. След 2-3 минутно търсене в гугъл открих че наистина има тибетско име Кюнчен. На български се превежда като „всезнаещ“. Намирах се в манастир и вече бях монах, тих и смирен в духовен и физически смисъл. Бях мъж, но не ми липсваха жена и деца. Нямах усещане за сексуалност, за либидо и потребност да го задоволя. Бях просто смирен монах с мисия да преписвам текстове от големи дебели книги и да систематизирам информацията.
Забележка: Виждайки написаното в книгите първата ми мисъл беше за арабски език, защото скриптът беше със странни завъртулки като в арабския. След проверка установих, че арабският и тибетският визуално си приличат.
Чувствах се спокоен, бях вглъбен и разсъждавах върху смисъла на живота гледайки през прозорците на манастира. Когато бях прекалено потиснах правех билкови отвари и лекарства. Това ми помагаше да се разтоваря от мислите които се въртяха в главата ми. Пътуването в живота като Кюнчен завърши с разходка в задния двор на манастира. Беше зима. В съзнанието ми изплува дума за зима - дгун ка.
Забележка: Съвсем на шега реших да проверя в google как е зима на тибетски. Не мога да опиша океанът от емоции осъзнавайки че съм си спомнил дума на език за който не знам нищо в настоящия живот. Да, зима на тибетски е дгун ка. Излязох от хипнотичен транс с усещането че съм научил уроци които са важни за следващите ми животи. Най-съществените акценти: търпение, смирение, наблюдение, разсъждение.
Потърсих в гугъл изображения на различни тибетски манастири и виждайки снимка на манастира Цурпу настръхнах, защото знаех че това е манастира който видях по време на хипноза. Разположението на манастира, фасадата, задният двор където се разхождах, всичко беше същото.
http://en.wikipedia.org/wiki/Tsurphu_Monastery
Оказа се че манастира има и официален сайт. В страницата за контакти открих човек който е координатор по разпознавания и прераждания. Написах му и-мейл с молба за помощ. Искам да разбера дали наистина в манастира е живял монах на име Кюнчен. Все още нямам отговор, но ако успея да получа информация непременно ще те уведомя.
Думите са малко за да опиша благодарността си, за това че те има и за това че помагаш и водиш всички търсачи които сме готови да си спомним.
Най-искрени благодарности на К., който сам набра текста.
Групови регресии в София
Още случаи...
