Лечение на „Страх от тъмното“
Това е лечение на „страх от тъмното“. Регресията е проведена на 28 септември 2012 година. Моята клиентка го описа страха си така: „Вечер когато отивам до тоалетна не ме страх, страх ме е когато се връщам от нея. Мисля че някой ще ме нападне от тъмното с остър предмет. Не ме питай от къде знам, че с остър предмет – така го усещам“
...Сега си представи...представи си, че виждаш земята сякаш я виждаш от небето, от космоса...Виж моретата, океаните, земята, континентите, виж как се върти...И нека, нека под формата на светеща червена точка ти привлече вниманието онова място, в което е бил онзи минал живот, в който си била убита с остър предмет в гърба...Сега ще преброя от едно до три и като кажа три – ще попаднеш в него...Едно...Две...Три...Сега си там...Позволи на тялото ти да приеме форма сега...Мислено се огледай нагоре, надолу, на ляво, на дясно, виж какво има зад теб...Мислено повдигни ръце към очите си, виж дали са мъжки или са женски, виж дали са детски, юношески или старчески...Виж дали можеш да видиш дрехите си, дали можеш да ги усетиш дали са леки или тежки...Вече можеш да говориш, кажи ми как изглеждаш...“
Клиент: „...Жена съм и бягам във..не мога да видя нищо...в смисъл...просто бягам в една гора...И съм индианка...И крещя...“
Петър: „Отстрани ли гледаш?“
Клиент: „От страни гледам, да...“
Петър: „Нека, нека...продължавай да гледаш отстрани...Добре...Лекичко премести напред – 5-10 минути – какво се случва?“
Клиент: „Нищо не виждам...“
Петър: „Усещай...5-10-15 минути...“
Клиент: „Седя и съм се свила...Върху мене се стоварва нещо много зло...нещо, което иска да ме унищожи...И аз вече съм се предала...Вече нищо не усещам...“
Петър: „Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос...Какъв е този враг? Кой ти навреди?“
Клиент: „Някакъв много голям мъж, който е облечен като с маска на някакво животно и е много свиреп...Много ми е ядосан, защото не искам да бъда с него...Иска да ме хване за косата...и ме влачи...Има много ярост в тоя човек...И просто иска да ме убие...“
Петър: „А ти още ли си жива?“
Клиент: „Да...Обаче не изпитвам нищо вече...Просто душата ми си тръгва от тялото и вече нито ме е страх, нито ме интересува той какво прави с мен...“
Петър: „Има ли смисъл да видиш какво се случва по-нататък?“
Клиент: „Ами то не ме интересува вече...В смисъл той е просто супер-свиреп и той не иска тялото ми, той просто иска да ме унищожи и забива нещо остро в мен...и...не знам, вече не ме интересува...Искам да си тръгна от там...Просто дошло ми е времето да си тръгна...“
Петър: „Добре...върни се по-назад, по в началото на този живот. Къде се запознавате с този човек?“
Клиент: „Аз живея в едно село, има много къщи, много типита...И съм...щастлива съм, има много деца около мен и живея в хармония...И дори го харесвам този човек, той е много голям. Някак си има нещо първично в него, което ме привлича...Говоря с него...някакъв респект изпитвам към него...Само че има нещо, което не ми позволява да се приближа...нещо, което ме плаши.
Петър: „Първата мисъл, образ или усещане – какво те плаши в него? Какво не ти позволява да се приближиш?“
Клиент: „Нещо диво и много свирепо. Някак си той е като някакъв великан и не може да контролира емоциите си и когато се ядоса става много страшен...И аз не искам това да се стоварва върху мен, защото той се ядосва много лесно...И затова предпочитам да си тръгна от него и да не бъда повече с него...Някак си той обича повече гнева си отколкото мен...И аз не искам такъв живот...“
Петър: „А всъщност вие семейство ли сте или...?“
Клиент: „Ами по-скоро се ухажваме и се опознаваме...Има нещо, което много харесвам в него, обаче не мога да си позволя да бъда с него...“
Петър: „Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – коя е годината?“
Клиент: „1561“
Петър: „Коя е държавата?“
Клиент: „Някъде в Амазонка...Има високи планини и борове...някак си мястото, където живея и всичко, което се случва там е много хармонично и той не се вписва в тази хармония, която цари там...Има нещо, което го гризе...Затворен е...“
Петър: „Знаеш ли какво е?“
Клиент: „Не знам, нещо животинско...някак си харесва му да убива и му харесва да бъде зъл...Не знам какво се е случило...нещо като дете му се е случило...само че...той е живял извън мястото, не е живял с нас, с хората от това село...дълго време е живял сам...и има нужда от близост, обаче не знае как да общува...По-скоро е като някакво животно...И на мен ми е жал за него, защото е много самотен и много иска да общува, а не знае как...и аз съм добра с него, и искам да общуваме, но само толкова...Дори има моменти, в които се смея с него.“
Петър: „Какво се случва?“
Клиент: „Сега превързвах ръката му, защото някъде се беше наранил...Не знам, много е объркващо това...хем има нещо, което ме кара да съм с него, хем...не знам...Аз харесвам свободата си и по някакъв начин съм си много самодостатъчна и харесвам живота си и това, което ми се случва.. и нямам нужда от много други преживявания...А той всъщност ме отдалечава от това място, отдалечава ме от хората, с които живея, защото хората се страхуват от него, а аз не искам да се отдалечавам от това място, защото там се чувствам много добре и съм част от племето и от живота на племето, и имам своето място, и съм значима...А с него ще бъда много самотна...Той е прекален наранен и вглъбен в себе си...за да...някак си... за да бъда щастлива с него...“
Петър: „Има ли някаква точно определена случка, която го кара да те преследва?“
Клиент: „Ами да, появи се друг човек, който бих могла да имам...да остана там, където се чувствам добре... Той не е толкова силен, не е толкова красив и не е толкова всичко, което е този мъж, но е спокоен и също е щастлив на мястото си, и е уверен, докато този другия човек е много лабилен...И в някакъв момент аз се разкъсвам между тях двамата, но не иска живота, който ми предлага той...“
Петър: „После какво става?“
Клиент:“Ами когато избирам другия човек, той много ми се ядосва. И се опитва по всякакъв начин да...държи ме за ръцете и ме тресе...и иска да съм със него...иска да избера него, като ми обещава какво ли не, че е готов да бъде част от живота на племето, да заживее с нас...Само че аз не му вярвам.“
Петър: „После какво се случва?“
Клиент: „Някак си не мога да стигна до случката...в която той вече е толкова освирепял и ми е толкова ядосан...че ме гони и иска да ме убие...Не просто да ме убие, той иска да ме унищожи...Някак си той дори в този момент не мисли, просто нещо много свирепо...Сега пак съм там, където той ме убива...“
Петър: „Има ли нещо друго, което трябва да видиш там? Нещо освен това, което видя в началото?“
Клиент: „Някак си много ми олеква като крещя, като изразявам по този начин болката си...даже сега не толкова ми е мъчно, че той ме убива, че ми отнема живота, колкото ми е мъчно за него...за това какво той си причинява...и по някакъв начин всъщност вече искам да ме остави на мира, да спре да ме измъчва и да се гаври с тялото ми...Искам да му простя и искам да ми олекне от тази ситуация, защото някак си съм погълнала част от неговата свирепост и съм ядосана също така...от неговия яд...и всъщност не знам дали е неговият...не смятам, че е справедливо да ме убива по този начин...“
Петър: „Добре, пренеси се в момента след като напускаш тялото. Вече се вдигаш нагоре, виждаш земята, моретата, океаните...Света започва да се смалява, да се отдалечава...Вече си в едно познато за теб пространство между животите...Сега погледни този минал живот...Събери цялото това усещане, че искаш да му простиш тази свирепост, този яд, всичко това...Просто го събери...къде го усещаш в тялото си? На едно място го събери...“
Клиент: „Тук...“
Петър: „Добре...Нека то започне сега да се отдалечава, сякаш изгряващо слънце, представяш ли си как започва да излиза от теб и започва да се отдалечава...На един сантиметър, на два, на пет, на една педя, на една ръка разстояние, на метър, на два...Виж, виж дали има нишки, които още го свързват с теб. По някакъв начин свързано ли е това усещане с теб?“
Клиент: „Не знам, трудно ми е да преценя...“
Петър: „Добре...Появяват се две малки слънчица, колкото човешка глава – те са пазители на вселената. Едното слънчице застава до това усещане, а другото слънчице застава до теб... Да кажем, че има връзки, които ви свързват с това усещане...В дясната ти ръка се появява меч, нож, ножица или нещо друго, с което знаеш, че можеш да прекъснеш тези връзки...Сега ще преброя от едно до три, когато кажа три, ти ще прекъснеш тези връзки с това усещане...И ще простиш на този човек...Ще прекъснеш връзките с тази свирепост, с този яд, с този страх...Едно...две...три...Замахваш и прекъсваш връзките, и слънчицето, което е до него, до усещането, взима усещането и виждаш как започва да се отдалечава с него далеч, някъде където то ще е полезно на някой друг...А другото слънчице остава при теб, може би от теб има някакви нишки, част от нишките, които прекъсна все още са свързани с твоето тяло, сега ги хвани с лявата си ръка и ги изтръгни... сега...и ги пусни в слънчицето – в онова слънчице, което остана при теб...Сега това слънчице започва да излъчва мека, топла, бяла златиста светлина, която запълва мястото, където бяха тези нишки до сега, и създава ново усещане за топлина и спокойствие. Всеки път, когато се опита да се появи онова усещане за страх, за яд, за свирепост, на негово място от тук нататък ще се появява едно усещане за спокойствие...и прошка. Добре...Какво е новото усещане?“
Клиент: „Че мога да дишам“
Петър: „Прекрасно“
Клиент: „Сякаш по-дълбоко мога да дишам...“
Петър: „Супер...Тялото, умът, съзнанието и подсъзнанието ти запомнят това ново усещане и от тук нататък ще го проявят в сегашния живот на ..... по най-добрия възможен начин за нея. Има ли някакъв друг урок от този минал живот, нещо друго, което си взела от него?“
Клиент: „Че няма нужда да се чувствам безпомощна. Че каквото има да се случва, ще се случи. Обаче аз, докато се случи, трябва да живея в силата си и със силата си. Просто няма нужда да мисля за миналото или за бъдещето...Да живея тук и сега със силата си. И да си простя за болките, които съм си причинила сама.“
Петър: „Добре. Прости си сега. Точно така. Нека твоето подсъзнание се свърже с твоето съзнание и нека удължи в съзнателния ти живот да продължиш да си прощаваш и да живееш в силата си от тук нататък... С всяко издишване все по-силно и по-силно усещаш вече чувство на свобода и на прошка, и на сила. Сега ще преброя от пет до едно, и когато кажа едно ще се върнеш тук и сега, в сегашния си живот, освежена като след следобедна дрямка...Пет...появява се далечна мисъл, че искаш да започнеш да се връщаш в тялото на ...... Сега. Четири...поеми дълбоко въздух, усети как се събужда гръдния кош...ръцете, краката, главата, се събуждат...Три...Възстановяваш нормалното функциониране на всички свои физически и психически процеси...Две...Усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега, на 28 септември 2012г., в София, в България, в тази жълта стая, на това легло...Едно...лекичко, спокойно, бавно, с твое темпо може да размърдаш ръцете, краката...“
набрал текста - В.Маринова
още случаи...
...Сега си представи...представи си, че виждаш земята сякаш я виждаш от небето, от космоса...Виж моретата, океаните, земята, континентите, виж как се върти...И нека, нека под формата на светеща червена точка ти привлече вниманието онова място, в което е бил онзи минал живот, в който си била убита с остър предмет в гърба...Сега ще преброя от едно до три и като кажа три – ще попаднеш в него...Едно...Две...Три...Сега си там...Позволи на тялото ти да приеме форма сега...Мислено се огледай нагоре, надолу, на ляво, на дясно, виж какво има зад теб...Мислено повдигни ръце към очите си, виж дали са мъжки или са женски, виж дали са детски, юношески или старчески...Виж дали можеш да видиш дрехите си, дали можеш да ги усетиш дали са леки или тежки...Вече можеш да говориш, кажи ми как изглеждаш...“
Клиент: „...Жена съм и бягам във..не мога да видя нищо...в смисъл...просто бягам в една гора...И съм индианка...И крещя...“
Петър: „Отстрани ли гледаш?“
Клиент: „От страни гледам, да...“
Петър: „Нека, нека...продължавай да гледаш отстрани...Добре...Лекичко премести напред – 5-10 минути – какво се случва?“
Клиент: „Нищо не виждам...“
Петър: „Усещай...5-10-15 минути...“
Клиент: „Седя и съм се свила...Върху мене се стоварва нещо много зло...нещо, което иска да ме унищожи...И аз вече съм се предала...Вече нищо не усещам...“
Петър: „Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос...Какъв е този враг? Кой ти навреди?“
Клиент: „Някакъв много голям мъж, който е облечен като с маска на някакво животно и е много свиреп...Много ми е ядосан, защото не искам да бъда с него...Иска да ме хване за косата...и ме влачи...Има много ярост в тоя човек...И просто иска да ме убие...“
Петър: „А ти още ли си жива?“
Клиент: „Да...Обаче не изпитвам нищо вече...Просто душата ми си тръгва от тялото и вече нито ме е страх, нито ме интересува той какво прави с мен...“
Петър: „Има ли смисъл да видиш какво се случва по-нататък?“
Клиент: „Ами то не ме интересува вече...В смисъл той е просто супер-свиреп и той не иска тялото ми, той просто иска да ме унищожи и забива нещо остро в мен...и...не знам, вече не ме интересува...Искам да си тръгна от там...Просто дошло ми е времето да си тръгна...“
Петър: „Добре...върни се по-назад, по в началото на този живот. Къде се запознавате с този човек?“
Клиент: „Аз живея в едно село, има много къщи, много типита...И съм...щастлива съм, има много деца около мен и живея в хармония...И дори го харесвам този човек, той е много голям. Някак си има нещо първично в него, което ме привлича...Говоря с него...някакъв респект изпитвам към него...Само че има нещо, което не ми позволява да се приближа...нещо, което ме плаши.
Петър: „Първата мисъл, образ или усещане – какво те плаши в него? Какво не ти позволява да се приближиш?“
Клиент: „Нещо диво и много свирепо. Някак си той е като някакъв великан и не може да контролира емоциите си и когато се ядоса става много страшен...И аз не искам това да се стоварва върху мен, защото той се ядосва много лесно...И затова предпочитам да си тръгна от него и да не бъда повече с него...Някак си той обича повече гнева си отколкото мен...И аз не искам такъв живот...“
Петър: „А всъщност вие семейство ли сте или...?“
Клиент: „Ами по-скоро се ухажваме и се опознаваме...Има нещо, което много харесвам в него, обаче не мога да си позволя да бъда с него...“
Петър: „Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – коя е годината?“
Клиент: „1561“
Петър: „Коя е държавата?“
Клиент: „Някъде в Амазонка...Има високи планини и борове...някак си мястото, където живея и всичко, което се случва там е много хармонично и той не се вписва в тази хармония, която цари там...Има нещо, което го гризе...Затворен е...“
Петър: „Знаеш ли какво е?“
Клиент: „Не знам, нещо животинско...някак си харесва му да убива и му харесва да бъде зъл...Не знам какво се е случило...нещо като дете му се е случило...само че...той е живял извън мястото, не е живял с нас, с хората от това село...дълго време е живял сам...и има нужда от близост, обаче не знае как да общува...По-скоро е като някакво животно...И на мен ми е жал за него, защото е много самотен и много иска да общува, а не знае как...и аз съм добра с него, и искам да общуваме, но само толкова...Дори има моменти, в които се смея с него.“
Петър: „Какво се случва?“
Клиент: „Сега превързвах ръката му, защото някъде се беше наранил...Не знам, много е объркващо това...хем има нещо, което ме кара да съм с него, хем...не знам...Аз харесвам свободата си и по някакъв начин съм си много самодостатъчна и харесвам живота си и това, което ми се случва.. и нямам нужда от много други преживявания...А той всъщност ме отдалечава от това място, отдалечава ме от хората, с които живея, защото хората се страхуват от него, а аз не искам да се отдалечавам от това място, защото там се чувствам много добре и съм част от племето и от живота на племето, и имам своето място, и съм значима...А с него ще бъда много самотна...Той е прекален наранен и вглъбен в себе си...за да...някак си... за да бъда щастлива с него...“
Петър: „Има ли някаква точно определена случка, която го кара да те преследва?“
Клиент: „Ами да, появи се друг човек, който бих могла да имам...да остана там, където се чувствам добре... Той не е толкова силен, не е толкова красив и не е толкова всичко, което е този мъж, но е спокоен и също е щастлив на мястото си, и е уверен, докато този другия човек е много лабилен...И в някакъв момент аз се разкъсвам между тях двамата, но не иска живота, който ми предлага той...“
Петър: „После какво става?“
Клиент:“Ами когато избирам другия човек, той много ми се ядосва. И се опитва по всякакъв начин да...държи ме за ръцете и ме тресе...и иска да съм със него...иска да избера него, като ми обещава какво ли не, че е готов да бъде част от живота на племето, да заживее с нас...Само че аз не му вярвам.“
Петър: „После какво се случва?“
Клиент: „Някак си не мога да стигна до случката...в която той вече е толкова освирепял и ми е толкова ядосан...че ме гони и иска да ме убие...Не просто да ме убие, той иска да ме унищожи...Някак си той дори в този момент не мисли, просто нещо много свирепо...Сега пак съм там, където той ме убива...“
Петър: „Има ли нещо друго, което трябва да видиш там? Нещо освен това, което видя в началото?“
Клиент: „Някак си много ми олеква като крещя, като изразявам по този начин болката си...даже сега не толкова ми е мъчно, че той ме убива, че ми отнема живота, колкото ми е мъчно за него...за това какво той си причинява...и по някакъв начин всъщност вече искам да ме остави на мира, да спре да ме измъчва и да се гаври с тялото ми...Искам да му простя и искам да ми олекне от тази ситуация, защото някак си съм погълнала част от неговата свирепост и съм ядосана също така...от неговия яд...и всъщност не знам дали е неговият...не смятам, че е справедливо да ме убива по този начин...“
Петър: „Добре, пренеси се в момента след като напускаш тялото. Вече се вдигаш нагоре, виждаш земята, моретата, океаните...Света започва да се смалява, да се отдалечава...Вече си в едно познато за теб пространство между животите...Сега погледни този минал живот...Събери цялото това усещане, че искаш да му простиш тази свирепост, този яд, всичко това...Просто го събери...къде го усещаш в тялото си? На едно място го събери...“
Клиент: „Тук...“
Петър: „Добре...Нека то започне сега да се отдалечава, сякаш изгряващо слънце, представяш ли си как започва да излиза от теб и започва да се отдалечава...На един сантиметър, на два, на пет, на една педя, на една ръка разстояние, на метър, на два...Виж, виж дали има нишки, които още го свързват с теб. По някакъв начин свързано ли е това усещане с теб?“
Клиент: „Не знам, трудно ми е да преценя...“
Петър: „Добре...Появяват се две малки слънчица, колкото човешка глава – те са пазители на вселената. Едното слънчице застава до това усещане, а другото слънчице застава до теб... Да кажем, че има връзки, които ви свързват с това усещане...В дясната ти ръка се появява меч, нож, ножица или нещо друго, с което знаеш, че можеш да прекъснеш тези връзки...Сега ще преброя от едно до три, когато кажа три, ти ще прекъснеш тези връзки с това усещане...И ще простиш на този човек...Ще прекъснеш връзките с тази свирепост, с този яд, с този страх...Едно...две...три...Замахваш и прекъсваш връзките, и слънчицето, което е до него, до усещането, взима усещането и виждаш как започва да се отдалечава с него далеч, някъде където то ще е полезно на някой друг...А другото слънчице остава при теб, може би от теб има някакви нишки, част от нишките, които прекъсна все още са свързани с твоето тяло, сега ги хвани с лявата си ръка и ги изтръгни... сега...и ги пусни в слънчицето – в онова слънчице, което остана при теб...Сега това слънчице започва да излъчва мека, топла, бяла златиста светлина, която запълва мястото, където бяха тези нишки до сега, и създава ново усещане за топлина и спокойствие. Всеки път, когато се опита да се появи онова усещане за страх, за яд, за свирепост, на негово място от тук нататък ще се появява едно усещане за спокойствие...и прошка. Добре...Какво е новото усещане?“
Клиент: „Че мога да дишам“
Петър: „Прекрасно“
Клиент: „Сякаш по-дълбоко мога да дишам...“
Петър: „Супер...Тялото, умът, съзнанието и подсъзнанието ти запомнят това ново усещане и от тук нататък ще го проявят в сегашния живот на ..... по най-добрия възможен начин за нея. Има ли някакъв друг урок от този минал живот, нещо друго, което си взела от него?“
Клиент: „Че няма нужда да се чувствам безпомощна. Че каквото има да се случва, ще се случи. Обаче аз, докато се случи, трябва да живея в силата си и със силата си. Просто няма нужда да мисля за миналото или за бъдещето...Да живея тук и сега със силата си. И да си простя за болките, които съм си причинила сама.“
Петър: „Добре. Прости си сега. Точно така. Нека твоето подсъзнание се свърже с твоето съзнание и нека удължи в съзнателния ти живот да продължиш да си прощаваш и да живееш в силата си от тук нататък... С всяко издишване все по-силно и по-силно усещаш вече чувство на свобода и на прошка, и на сила. Сега ще преброя от пет до едно, и когато кажа едно ще се върнеш тук и сега, в сегашния си живот, освежена като след следобедна дрямка...Пет...появява се далечна мисъл, че искаш да започнеш да се връщаш в тялото на ...... Сега. Четири...поеми дълбоко въздух, усети как се събужда гръдния кош...ръцете, краката, главата, се събуждат...Три...Възстановяваш нормалното функциониране на всички свои физически и психически процеси...Две...Усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега, на 28 септември 2012г., в София, в България, в тази жълта стая, на това легло...Едно...лекичко, спокойно, бавно, с твое темпо може да размърдаш ръцете, краката...“
набрал текста - В.Маринова
още случаи...
