Колко съм грижовна?
На първите ни две срещи А. /името е сменено/ не можеше да се отпусне да ми разказва, това, което си спомня. В началото на третата ни среща тя си призна, че вижда своите минали животи, но се страхувала да ми разказва, за да не си помисля аз, че тя си измисля. И тогава, аз й предложих да си мисли, че си измисля! И тя се съгласи! Ето какво „си измисли“ А, на четвъртото ни пътуване в минали животи:
А: Да се застраховам, да не взема да си измислям!
П: ОК, измисляй си! Моля те! Да! Супер!
А: Ха-ха, благодаря! Благодаря за уточнението, прав си.
П: Да... точно ей така... няколко дълбоки вдишвания и издишвания... Просто отиваме на един Час по измисляне на последен минал живот.
Следва стандартно въвеждане за минал живот... Петър дава инструкция светлинното тяло на А. да се слее с тялото от друг живот.
П: Тъмно ли е, светло ли е?
А: По-скоро е много светло.
П: Супер!
А: Просто е ярко светло.
П: Огледай се нагоре, надолу. Има ли нещо различно от тази светлина?
А: Само светло е, като слънце.
П: Как се чувстваш на това място?
А: Слънчево. Много добре. Това е... ох, не знам какво е.
П: Още ли си във Висшия разум /тя така предпочита да наричаме Акаша/? Избра ли си минал живот?
А: Ами... май не...
П: Аха, аз те разбирам.
А: Май не искам да си избирам минал живот, защото тука ми е по-хубаво и като че ли... не знам, не знам...
П: Ок. Супер! За какво се използва това място, на което се намираш? Коя е първата мисъл?
А: Не знам.
П: Супер! Ти имаш ли тяло?
А: Знаеш ли, имам чувството, че е много горещо. Все едно като повърхността на Слънцето. Знаеш ли, това по-скоро е... все едно някаква планета. Това не е пространството, това е планета, обаче е много горещо и нажежена. Обаче въпреки това има същества, защото имам усещането... много странно! Защо трябва да е така! В първия момент ми се стори, все едно имам някакви дълги крила, издължени. Нали знаеш ангелите как ги рисуват с такива крила, обаче моите бяха такива щръкнали нагоре и много издължени и изтънени. Сега не знам дали е така, просто за момент ми се стори, че имам нещо такова!
П: Супер!
А: Но това е гореща планета, много ярка, много слънчева. Даже огнена! Какво ти слънчева, огнена като че ли!
П: Огнена! Добре, какво правят?
А: Не знам.
П: Погледни надолу. Имаш ли тяло?
А: Не, нямам тяло. Чакай малко.
П: Ако ти кажа: Представи си как повдигаш ръце към очите си, какво си представяш?
А: Не знам. Питай още неща, защото не знам дали имам тяло.
П: Супер! Пусни се малко напред, 10-15мин. По-късно. Какво се случва?
А: Не знам, по-скоро всичко ми изчезна.
П: Така, и какво стана?
А: Ами пишка ми сееее!
П: Супер! Иди да пишкаш!
А: Мамка му!
П: Спокойно! Чудесно! Това се е случвало и с други хора!
А: Чакай малко!
18:18 – А. става от кушетката точно в този момент от записа!
А: Прецаках ли си регресията?
П: Неее!
А: Сигурен ли си?
П: Да, това се случва с още 19 човека!
А: Ти хубаво ме пита!
П: Да!
А: Извинявай!
П: Много хубаво, че си казваш!
А: Да, аз си го прецаках!
П: Просто легни, затвори очи и вдишай няколко пъти по-дълбоко!
А: Оооохххх!
П: И се върни на това ярко, светло, слънчево място! Нажежено! Огнено място! Просто си позволи да си го представиш, както преди малко!... Това ярко светло място, слънчево, много гореща, огнена планета.... Можеш ли?
А: Ами не знам, питай ме нещо.
П: Разкажи ми какво има там около теб?... Тъмно ли е, светло ли е?...
А: Интересно е, че толкова е огнено, а пък в същото време би трябвало да пари и да е горещо. А го приемам като нормално. Не е горещо и не ми пари, т.е. все едно съм си свикнала с това и все едно... все едно... хм...
П: Казвай, казвай!
А: Все едно... човешкия ми разум казва, че би трябвало да пари, а все едно си си роден там и си свикнал с това и... и... и не ти пари! Много интересно! Огнена! Огнена е... като...
П: Добре, казваш: Роден си си там. На каква възраст си горе-долу? По-млада, по-възрастна?
А: Не знам, обаче е като на килийки. Хем е огнена, хем е като на пчелна пита все едно, това, кръглото. Все едно кръгла планета обаче като на пчелни килийки. Всичко е огнено.
П: Яко!
А: Мисля, че се носи много бързо в пространството, много бързо в едно пространство, т.е. интересно е, че… хм, уж съм там пък го виждам, че фучи из Космоса все едно, с необятна скорост, интересно! Защо го знам, не знам!
П: Разкажи ми за живота на тази планета. Има ли… С какво се занимаваш ти? Имаш ли някакви отговорности, задължения?
А: Не, интересно, че там сякаш във всяка килийка живеят Души, разбираш ли?
П: Супер!
А: Както е пчелния кошер, така: всяка килийка си е място за ембрион. Във всяка килийка се заражда живот. Там е, там е. Затова са тези килийки, защото там е… хм, интересно! По някакъв начин знам за какво са тези килийки.
П: А ти от килийка ли си родена или не?
А: Не, не. Аз трябва да се грижа за килийките сигурно…
П: От колко време се грижиш за килийките?
А: Ама не знам дали се грижа за килийките. Просто сигурно се грижа, защото имам цялостен поглед върху тях. Летя и тези килийки… много ги обичам всичките! Сякаш всичките не са ми деца, обаче сякаш всичките са ми деца и са ми абсолютно равни. Не изпитвам различни чувства към всяка килийка. Всички са еднакво обичани. Да, да. Там не знам какво правя точно, обаче усещам като че ли отговарям за тях или пък… Да, то пак си е отговорност! Грижиш се за тях… Но пък по какъв начин се грижа, много странно!
П: Да, точно в какво се състои твоята грижа?
А: Не мога да разбера.
П: Просто ги наглеждаш, понеже каза че летиш около тях? Или нещо правиш с тях, или не правиш?
А: Не знам, не знам. Просто усещането ми е, че сигурно се грижа за тях. Обаче какво…
П: Добре. Има ли други като теб? Като чувство, като знание?
А: Мисля, че отговарям за това нещо.
П: За цялото нещо?
А: То пък голяма отговорност бе, не може за всичкото да отговарям, не знам, сега виж как се случва...
П: Добре, разкажи ми от колко време го правиш това нещо? Като чувство?
А: Сякаш винаги съм го правила, не знам, много отдавна. Не знам, просто го правя. Това е което правя.
П: За кого го правиш? Кой те е поставил там да го правиш? Първото нещо, което ти идва.
А: Не знам, такова ми е предназначението просто.
П: Супер! Добре. Аз просто не мога да задавам стандартните си въпроси, които задавам при регресия, защото ти си на друго място. Аз не знам всъщност това планета ли е или е кораб, или е нещо друго?
А: А не, не е кораб. То е като планета по-скоро или така ми изглежда. Тя е такова място, такова светло място. Ох, виж, тя фучи, фучи из пространството, значи трябва да е планета, иначе просто… тя е част от цялото.
П: По-скоро е планета, не е кораб?
А: Не, не е кораб, със сигурност не е кораб.
П: Знаеш ли коя е годината?
А: Не може да търся години.
П: Нали? Няма такова понятие?
А: Не, не. Не ме питай, че пак ще кажа, че ти е тъп въпроса.
П: Да, да. А храниш ли се въобще?
А: Не, не. Недей да боравиш с тези тука, това дето се случва на Земята.
П: Добре Ако ти кажа да се пренесеш малко напред във времето има ли нещо, как да кажа… Идва ми да питам за излюпване, от тези килийки… Има ли такъв момент?
А: Чакай… Ами те се излюпват, все едно те се появяват. Толкова са милички всичките! Толкова ги обичам! /плаче/
П: Можеш ли да ми опишеш какво се излюпва от килийките?
А: Чакай… толкова ми се доплака, че…
П: Моля те поплачи си. Чакам.
А: Не са ми деца, ама сякаш са ми деца. Толкова много ги обичам, ама не защото съм длъжна или съм отговорна за тях, а просто защото са част от Цялото, част… все едно са част от мен… Както и да е… много ги обичам… Те после заминават нанякъде. Виж, те са като деца, имам чувството, че е като някаква… не е думата проекция… Все едно това, което се случва горе, се случва на Земята, но по различен начин. Както се раждат децата и избуяват своя живот и излизат от семейството, ето така и те. По същия начин се отделят.
П: Ама веднага след излюпването ли се отделят?
А: По идея всяка една душичка, такива едни мънички, тези които… все едно се ражда един малък свят, една мъничка Вселенка, това е. Те са толкова мънички бебенца и в същото време са като Вселена, толкова много съдържат… съдържат част от Всичкото, част от Великото, Висшия разум. Затова казвам, че са като една Вселена. Защото съдържат толкова много в себе си. Обаче са още бебета и нищо не знаят. То аз не знаех, че са част от всичко това.
П: Какво се случва после?
А: После?... Не съм сигурна. Знам само това, което правя.
П: Какво правиш ти?
А: Как да ти кажа… все едно някаква енергия… Казвам енергия, защото това е енергия, разбираш ли?
П: Да, да, разбирам
А: Всяка енергия трябва да си е правилната енергия, как да ти кажа. Представи си, че… някаква консистенция си приготвил в някаква епруветка, с някакви пропорции, следиш да не се наруши пропорцията, примерно за да не се промени примерно плътността, цвета или нещо такова. Ето така е и с всяка Душа: трябва всичко да е в правилните пропорции. Не знам дали е точната дума, но се доближава.
П: Ти как помагаш за този процес?
А: Мисля, че аз съм само наблюдател. Тук има други, които отговарят… ох, как да ти го кажа...
П: С повече думи опитай. Има други, които отговарят за какво?
А: Ами не ми стигат думите… Ами все едно: Ембрионът да е здрав, ако е с човешки термин Таааа… не мога да го кажа. Това като че ли е по-отговорно от моята задача, моята…
П: Да израснат здрави?
А: Не, не, не е правилния израз.
П: Тези другите същества имат ли форма? Как изглеждат? Или са енергии и те?
А: Не, няма нищо физическо, няма нищо материално, никаква такава плътност. Няма плътност. Да, това е думата: Няма плътност! Но аз просто трябва да наблюдавам да няма изменения в тези енергии, които са в килийките! А, казах го!
П: Супер! Много хубаво го каза!
А: Но пък има други, които отговарят за това, тези… нямам думи, както и да е.
П: Ехааа, да, аз знам. Понеже ние нямаме такива неща на нашата планета и е много трудно да ги опишеш с нашите земни термини. Ако искаш използвай най-близкото, което ти идва, няма проблем да търсиш дума. Добре, какво става после? Как продължава живота ти след като се излюпят? Какво се случва после?
А: Не знам. Аз всъщност правя само това: Наблюдавам там. Не знам. Това е моята работа.
П: Да, и след като се излюпиха ти продължаваш ли да ги наблюдаваш?
А: Не, не, аз съм си все едно в люпилнята, как да ти кажа, при килийките. Аз само там стоя. Това правя аз.
П: А, и все едно има нови такива, които чакат да се излюпят?
А: Да, само наблюдавам, да.
П: Яко! Добре. Как се чувстваш там?
А: Ами… даже не мога да кажа, че има чувство, просто това е. Как да ти кажа, все едно си се слял с него!
П: Много добре те разбирам.
А: Не е нещо, което да приемеш или да не приемеш. Няма вариант да се замислиш дали ти е ОК, дали ти си част от него. Все едно това си ти и това е! На Земята има избор, там няма избор. Но не че липсва избор, защото няма „не искам”, а защото знаеш, че това трябва да е така! Тоест знаеш, че това е така! Ти толкова се сливаш с това, което правиш, ставаш част от него и въобще не се замисляш, не си задаваш въпроси.
П: Аз те разбирам, защото и други хора са попадали на подобни измерения, подобни планети и имам някаква идея, че има такива Вселени. Сега ми кажи: Кое е онова нещо, което кара това същество което е там, да напусне това върховно чувство и да влезе в тяло като А.?
А: Кажи го отначало, много сложно ми стана.
П: Ок. Кое е това нещо, което кара това същество да влезе в тяло като А.?
А: Аха, защо избира да се преражда ли имаш предвид?
П: Да! Защо излизаш от това върховно чувство! Кое е нещото, което те е накарало да влезеш в тяло на Земята? Първата мисъл!
А: Не знам. Виж, включва се моя земен разум и се сещам защо преди съм слязла на Земята. Не мога да се съсредоточа. Ако имаш предвид друго прераждане не мога да се съсредоточа, защото все още съм там, при бебетата.
П: Абсолютно те разбирам! Добре, хайде да задам друг въпрос! Какво от това преживяване, с тези „бебета“ да ги наречем, е важно да си спомни Душата ти днес? Каква е причината да виждаш това прераждане сега?
А: Може би защото трябва да бъда по-грижовна. Много странно, колко много съм се променила! Толкова много ги обичах, и се грижех за тях, и отговарях за тях, обаче сега не съм такава.
П: Ок. Всеки човек има промени в настроението, ценностите и това се случва, нормално е, част от Душата.
А: Ами аз… миналия път… това, което се видях като Душа, като характерови черти на Душата ми, такава си бях и на Земята и тогава, даже ти казах че не може коренно да си различен – Душата ти да е една, пък на Земята да си коренно различен, а в същото време аз се занимавам с нещо, което тука на Земята ми тежи. Аз…
П: Това може да бъде тема за Прогресията следващия път, може би. Добре, има ли още някаква случка от живота на това същество, огнено, която искаш да си спомниш сега?
А: Май не.
П: Ок. Ако това същество можеше да каже нещо на А, какво би ти казало?
А: Знаеш ли, излиза ми точно думата: Спомни си.
П: Какво?
А: Не знам. Все едно някой ми казва: Спомни си! Може би точно това колко съм била грижовна, колко много съм ги обичала. Колко много любов е имало в мен и колко много грижа е имало в мен. Затова трябва да помня!
П: Яко!
А: И може би наистина трябва да си спомня, защото сега съм съвсем различна.
П: Ок. С това чувство, с това усещане, с този спомен:” Колко съм грижовна”, може да се насочиш обратно към планетата Земя, към България…
А: Чакай, че като каза това ми стана много мъчно, че си оставям бебетата.
П: Чакам. Чакам, разбира се.
А: Добре, добре. Да, ето ме. Говори ми сега.
Следва връщане…
С БЛАГОДАРНОСТ към Юлияна Иванова, която набра текста!
Начало
Още случаи
А: Да се застраховам, да не взема да си измислям!
П: ОК, измисляй си! Моля те! Да! Супер!
А: Ха-ха, благодаря! Благодаря за уточнението, прав си.
П: Да... точно ей така... няколко дълбоки вдишвания и издишвания... Просто отиваме на един Час по измисляне на последен минал живот.
Следва стандартно въвеждане за минал живот... Петър дава инструкция светлинното тяло на А. да се слее с тялото от друг живот.
П: Тъмно ли е, светло ли е?
А: По-скоро е много светло.
П: Супер!
А: Просто е ярко светло.
П: Огледай се нагоре, надолу. Има ли нещо различно от тази светлина?
А: Само светло е, като слънце.
П: Как се чувстваш на това място?
А: Слънчево. Много добре. Това е... ох, не знам какво е.
П: Още ли си във Висшия разум /тя така предпочита да наричаме Акаша/? Избра ли си минал живот?
А: Ами... май не...
П: Аха, аз те разбирам.
А: Май не искам да си избирам минал живот, защото тука ми е по-хубаво и като че ли... не знам, не знам...
П: Ок. Супер! За какво се използва това място, на което се намираш? Коя е първата мисъл?
А: Не знам.
П: Супер! Ти имаш ли тяло?
А: Знаеш ли, имам чувството, че е много горещо. Все едно като повърхността на Слънцето. Знаеш ли, това по-скоро е... все едно някаква планета. Това не е пространството, това е планета, обаче е много горещо и нажежена. Обаче въпреки това има същества, защото имам усещането... много странно! Защо трябва да е така! В първия момент ми се стори, все едно имам някакви дълги крила, издължени. Нали знаеш ангелите как ги рисуват с такива крила, обаче моите бяха такива щръкнали нагоре и много издължени и изтънени. Сега не знам дали е така, просто за момент ми се стори, че имам нещо такова!
П: Супер!
А: Но това е гореща планета, много ярка, много слънчева. Даже огнена! Какво ти слънчева, огнена като че ли!
П: Огнена! Добре, какво правят?
А: Не знам.
П: Погледни надолу. Имаш ли тяло?
А: Не, нямам тяло. Чакай малко.
П: Ако ти кажа: Представи си как повдигаш ръце към очите си, какво си представяш?
А: Не знам. Питай още неща, защото не знам дали имам тяло.
П: Супер! Пусни се малко напред, 10-15мин. По-късно. Какво се случва?
А: Не знам, по-скоро всичко ми изчезна.
П: Така, и какво стана?
А: Ами пишка ми сееее!
П: Супер! Иди да пишкаш!
А: Мамка му!
П: Спокойно! Чудесно! Това се е случвало и с други хора!
А: Чакай малко!
18:18 – А. става от кушетката точно в този момент от записа!
А: Прецаках ли си регресията?
П: Неее!
А: Сигурен ли си?
П: Да, това се случва с още 19 човека!
А: Ти хубаво ме пита!
П: Да!
А: Извинявай!
П: Много хубаво, че си казваш!
А: Да, аз си го прецаках!
П: Просто легни, затвори очи и вдишай няколко пъти по-дълбоко!
А: Оооохххх!
П: И се върни на това ярко, светло, слънчево място! Нажежено! Огнено място! Просто си позволи да си го представиш, както преди малко!... Това ярко светло място, слънчево, много гореща, огнена планета.... Можеш ли?
А: Ами не знам, питай ме нещо.
П: Разкажи ми какво има там около теб?... Тъмно ли е, светло ли е?...
А: Интересно е, че толкова е огнено, а пък в същото време би трябвало да пари и да е горещо. А го приемам като нормално. Не е горещо и не ми пари, т.е. все едно съм си свикнала с това и все едно... все едно... хм...
П: Казвай, казвай!
А: Все едно... човешкия ми разум казва, че би трябвало да пари, а все едно си си роден там и си свикнал с това и... и... и не ти пари! Много интересно! Огнена! Огнена е... като...
П: Добре, казваш: Роден си си там. На каква възраст си горе-долу? По-млада, по-възрастна?
А: Не знам, обаче е като на килийки. Хем е огнена, хем е като на пчелна пита все едно, това, кръглото. Все едно кръгла планета обаче като на пчелни килийки. Всичко е огнено.
П: Яко!
А: Мисля, че се носи много бързо в пространството, много бързо в едно пространство, т.е. интересно е, че… хм, уж съм там пък го виждам, че фучи из Космоса все едно, с необятна скорост, интересно! Защо го знам, не знам!
П: Разкажи ми за живота на тази планета. Има ли… С какво се занимаваш ти? Имаш ли някакви отговорности, задължения?
А: Не, интересно, че там сякаш във всяка килийка живеят Души, разбираш ли?
П: Супер!
А: Както е пчелния кошер, така: всяка килийка си е място за ембрион. Във всяка килийка се заражда живот. Там е, там е. Затова са тези килийки, защото там е… хм, интересно! По някакъв начин знам за какво са тези килийки.
П: А ти от килийка ли си родена или не?
А: Не, не. Аз трябва да се грижа за килийките сигурно…
П: От колко време се грижиш за килийките?
А: Ама не знам дали се грижа за килийките. Просто сигурно се грижа, защото имам цялостен поглед върху тях. Летя и тези килийки… много ги обичам всичките! Сякаш всичките не са ми деца, обаче сякаш всичките са ми деца и са ми абсолютно равни. Не изпитвам различни чувства към всяка килийка. Всички са еднакво обичани. Да, да. Там не знам какво правя точно, обаче усещам като че ли отговарям за тях или пък… Да, то пак си е отговорност! Грижиш се за тях… Но пък по какъв начин се грижа, много странно!
П: Да, точно в какво се състои твоята грижа?
А: Не мога да разбера.
П: Просто ги наглеждаш, понеже каза че летиш около тях? Или нещо правиш с тях, или не правиш?
А: Не знам, не знам. Просто усещането ми е, че сигурно се грижа за тях. Обаче какво…
П: Добре. Има ли други като теб? Като чувство, като знание?
А: Мисля, че отговарям за това нещо.
П: За цялото нещо?
А: То пък голяма отговорност бе, не може за всичкото да отговарям, не знам, сега виж как се случва...
П: Добре, разкажи ми от колко време го правиш това нещо? Като чувство?
А: Сякаш винаги съм го правила, не знам, много отдавна. Не знам, просто го правя. Това е което правя.
П: За кого го правиш? Кой те е поставил там да го правиш? Първото нещо, което ти идва.
А: Не знам, такова ми е предназначението просто.
П: Супер! Добре. Аз просто не мога да задавам стандартните си въпроси, които задавам при регресия, защото ти си на друго място. Аз не знам всъщност това планета ли е или е кораб, или е нещо друго?
А: А не, не е кораб. То е като планета по-скоро или така ми изглежда. Тя е такова място, такова светло място. Ох, виж, тя фучи, фучи из пространството, значи трябва да е планета, иначе просто… тя е част от цялото.
П: По-скоро е планета, не е кораб?
А: Не, не е кораб, със сигурност не е кораб.
П: Знаеш ли коя е годината?
А: Не може да търся години.
П: Нали? Няма такова понятие?
А: Не, не. Не ме питай, че пак ще кажа, че ти е тъп въпроса.
П: Да, да. А храниш ли се въобще?
А: Не, не. Недей да боравиш с тези тука, това дето се случва на Земята.
П: Добре Ако ти кажа да се пренесеш малко напред във времето има ли нещо, как да кажа… Идва ми да питам за излюпване, от тези килийки… Има ли такъв момент?
А: Чакай… Ами те се излюпват, все едно те се появяват. Толкова са милички всичките! Толкова ги обичам! /плаче/
П: Можеш ли да ми опишеш какво се излюпва от килийките?
А: Чакай… толкова ми се доплака, че…
П: Моля те поплачи си. Чакам.
А: Не са ми деца, ама сякаш са ми деца. Толкова много ги обичам, ама не защото съм длъжна или съм отговорна за тях, а просто защото са част от Цялото, част… все едно са част от мен… Както и да е… много ги обичам… Те после заминават нанякъде. Виж, те са като деца, имам чувството, че е като някаква… не е думата проекция… Все едно това, което се случва горе, се случва на Земята, но по различен начин. Както се раждат децата и избуяват своя живот и излизат от семейството, ето така и те. По същия начин се отделят.
П: Ама веднага след излюпването ли се отделят?
А: По идея всяка една душичка, такива едни мънички, тези които… все едно се ражда един малък свят, една мъничка Вселенка, това е. Те са толкова мънички бебенца и в същото време са като Вселена, толкова много съдържат… съдържат част от Всичкото, част от Великото, Висшия разум. Затова казвам, че са като една Вселена. Защото съдържат толкова много в себе си. Обаче са още бебета и нищо не знаят. То аз не знаех, че са част от всичко това.
П: Какво се случва после?
А: После?... Не съм сигурна. Знам само това, което правя.
П: Какво правиш ти?
А: Как да ти кажа… все едно някаква енергия… Казвам енергия, защото това е енергия, разбираш ли?
П: Да, да, разбирам
А: Всяка енергия трябва да си е правилната енергия, как да ти кажа. Представи си, че… някаква консистенция си приготвил в някаква епруветка, с някакви пропорции, следиш да не се наруши пропорцията, примерно за да не се промени примерно плътността, цвета или нещо такова. Ето така е и с всяка Душа: трябва всичко да е в правилните пропорции. Не знам дали е точната дума, но се доближава.
П: Ти как помагаш за този процес?
А: Мисля, че аз съм само наблюдател. Тук има други, които отговарят… ох, как да ти го кажа...
П: С повече думи опитай. Има други, които отговарят за какво?
А: Ами не ми стигат думите… Ами все едно: Ембрионът да е здрав, ако е с човешки термин Таааа… не мога да го кажа. Това като че ли е по-отговорно от моята задача, моята…
П: Да израснат здрави?
А: Не, не, не е правилния израз.
П: Тези другите същества имат ли форма? Как изглеждат? Или са енергии и те?
А: Не, няма нищо физическо, няма нищо материално, никаква такава плътност. Няма плътност. Да, това е думата: Няма плътност! Но аз просто трябва да наблюдавам да няма изменения в тези енергии, които са в килийките! А, казах го!
П: Супер! Много хубаво го каза!
А: Но пък има други, които отговарят за това, тези… нямам думи, както и да е.
П: Ехааа, да, аз знам. Понеже ние нямаме такива неща на нашата планета и е много трудно да ги опишеш с нашите земни термини. Ако искаш използвай най-близкото, което ти идва, няма проблем да търсиш дума. Добре, какво става после? Как продължава живота ти след като се излюпят? Какво се случва после?
А: Не знам. Аз всъщност правя само това: Наблюдавам там. Не знам. Това е моята работа.
П: Да, и след като се излюпиха ти продължаваш ли да ги наблюдаваш?
А: Не, не, аз съм си все едно в люпилнята, как да ти кажа, при килийките. Аз само там стоя. Това правя аз.
П: А, и все едно има нови такива, които чакат да се излюпят?
А: Да, само наблюдавам, да.
П: Яко! Добре. Как се чувстваш там?
А: Ами… даже не мога да кажа, че има чувство, просто това е. Как да ти кажа, все едно си се слял с него!
П: Много добре те разбирам.
А: Не е нещо, което да приемеш или да не приемеш. Няма вариант да се замислиш дали ти е ОК, дали ти си част от него. Все едно това си ти и това е! На Земята има избор, там няма избор. Но не че липсва избор, защото няма „не искам”, а защото знаеш, че това трябва да е така! Тоест знаеш, че това е така! Ти толкова се сливаш с това, което правиш, ставаш част от него и въобще не се замисляш, не си задаваш въпроси.
П: Аз те разбирам, защото и други хора са попадали на подобни измерения, подобни планети и имам някаква идея, че има такива Вселени. Сега ми кажи: Кое е онова нещо, което кара това същество което е там, да напусне това върховно чувство и да влезе в тяло като А.?
А: Кажи го отначало, много сложно ми стана.
П: Ок. Кое е това нещо, което кара това същество да влезе в тяло като А.?
А: Аха, защо избира да се преражда ли имаш предвид?
П: Да! Защо излизаш от това върховно чувство! Кое е нещото, което те е накарало да влезеш в тяло на Земята? Първата мисъл!
А: Не знам. Виж, включва се моя земен разум и се сещам защо преди съм слязла на Земята. Не мога да се съсредоточа. Ако имаш предвид друго прераждане не мога да се съсредоточа, защото все още съм там, при бебетата.
П: Абсолютно те разбирам! Добре, хайде да задам друг въпрос! Какво от това преживяване, с тези „бебета“ да ги наречем, е важно да си спомни Душата ти днес? Каква е причината да виждаш това прераждане сега?
А: Може би защото трябва да бъда по-грижовна. Много странно, колко много съм се променила! Толкова много ги обичах, и се грижех за тях, и отговарях за тях, обаче сега не съм такава.
П: Ок. Всеки човек има промени в настроението, ценностите и това се случва, нормално е, част от Душата.
А: Ами аз… миналия път… това, което се видях като Душа, като характерови черти на Душата ми, такава си бях и на Земята и тогава, даже ти казах че не може коренно да си различен – Душата ти да е една, пък на Земята да си коренно различен, а в същото време аз се занимавам с нещо, което тука на Земята ми тежи. Аз…
П: Това може да бъде тема за Прогресията следващия път, може би. Добре, има ли още някаква случка от живота на това същество, огнено, която искаш да си спомниш сега?
А: Май не.
П: Ок. Ако това същество можеше да каже нещо на А, какво би ти казало?
А: Знаеш ли, излиза ми точно думата: Спомни си.
П: Какво?
А: Не знам. Все едно някой ми казва: Спомни си! Може би точно това колко съм била грижовна, колко много съм ги обичала. Колко много любов е имало в мен и колко много грижа е имало в мен. Затова трябва да помня!
П: Яко!
А: И може би наистина трябва да си спомня, защото сега съм съвсем различна.
П: Ок. С това чувство, с това усещане, с този спомен:” Колко съм грижовна”, може да се насочиш обратно към планетата Земя, към България…
А: Чакай, че като каза това ми стана много мъчно, че си оставям бебетата.
П: Чакам. Чакам, разбира се.
А: Добре, добре. Да, ето ме. Говори ми сега.
Следва връщане…
С БЛАГОДАРНОСТ към Юлияна Иванова, която набра текста!
Начало
Още случаи
