Как да съм сигурен, че това, което видях в минал живот е истина?
От 2006 година помагам на хората да разглеждат миналите си животи. През цялото това време много от тях излизат от регресията с думите: „Как да съм сигурен, че това, което видях в регресия е истина, че не съм си го измислил?“.
Пиша тези редове за всички, които си задават този въпрос. От опита ми, натрупан през годините, успях да различа до три индикатора, по които мога да преценя дали човека си измисля или „наистина“ вижда свой минал живот. Ето ги:
1. Не знам?! – Това е отговорът, който често присъства когато задавам въпроси на човека, който си спомня миналия си живот. Да, мисля че регресията е само спомняне на миналото и както при всяко спомняне има информация, която може да си спомним, има информация, която не можем да си спомним. Например ако попитам: „Какво вечеря миналия петък вечер?“ – голяма част от хората могат да си спомнят къде са били, с кого, дори някои си спомнят и какво са вечеряли. Но ако попитам как са били облечени хората около тях или те самите често „не знаят“. Според мен наличието на отговора „Не знам“ е индикатор за чиста информация. Ако човека, настина си измисля миналия живот според мен няма да има нито едно не знам – той ще измисли отговор на всеки мой въпрос.
Тук, обаче има изключения, в които човека си спомня всеки детайл, дори имената на внуците си, но тези хора са убедени, че това минал живот и въобще не повдигат темата дали са си измислили нещо. Те знаят. Ако човек има „не знам“ в отговорите си в регресия, мисля, че това е чиста информация.
2. Бързината/спонтанността/ на отговора – Често по време на срещите, водени от мен повтарям на човека да ми дава първите отговори, които му идват от душата. Така умът остава просто като наблюдател на миналия живот, докато душата може да спомня, колкото и каквото може. Често хората ми казват: „Ти още не беше си доизказал въпроса, а аз вече знаех отговора.“ Ето това е бърз отговор, идващ от душата на човека.
За да си „измисли“ минал живот, човек трябва първо да чуе целия мой въпрос, да помисли, да го свърже логично с предишната информация и да ми отговори – този процес на мислене може да отнеме дори минути. Мисля, че посланията от душата са бързи и спонтанни, а посланията от ума са бавни, логични и последователни. Колкото по-бързо и спонтанно ми отговаря човек, толкова по-истинска е регресията му.
Разбира се, и тук има изключения – има хора, които просто имат нужда първо да се потопят, да преживеят случката от миналия живот и после да започнат да ми разказват.
3. Разминаване с реалността – Това е нещо, което ми направи впечатление на скоро. Говорехме си един човек как той има страх от коне в този живот, а в миналия си живот той яздеше кон и много ги обичаше. Той каза: „Ако аз си измислях минал живот няма да си „измисля“ нещо от което ме е страх в сегашния ми живот!“. Това разминаване с реалността, означава за мен, че той е успях да изключи ума си и позволил на душата му да шепти.
Начало
Още статии
