Историята на една "лека жена" и още нещо...
Това е регресия, в която моята клиента искаше да разгледа взаимоотношенията си в минал живот с мъж от сегашния й живот.
Името на Милен не е истинското му име.
- К: Не знам как изглеждам, но съм мъж.
- П: Искам тази светлина да намалее. Позволи да намалее дотолкова да е нормална светлина. Постепенно със всяка твоя дума която казваш.
- К: Ами има една къща огромна. Виждам я през клоните.
- П: Твоя ли е къщата?
- К: Боже та аз май съм момче! На родителите ми е къщата. Има много дървета, къщата е много висока. Това е някъде 1920 - 30-та.
- П: Коя е държавата?
- К: Югославия или нещо такова. Пролет е! Аз съм на около 25. Има люлки. Някаква жена ме вика от нещо като тераса.
- П: Коя е тази жена?
- К: Сестра ми, само че аз нещо не искам да се прибирам.
- П: Защо не искаш да се прибираш?
- К: Защото е хубаво навънка-пролет е. Отвънка изглежда страхотно. Просто си седя на спокойствие.
- П: Имаш ли някаква професия?
- К: Нещо като пощальон съм. Разнасям вестници и писма.
- П: Влез в къщата. Можеш ли да потърсиш огледало, прозорец.
- К: Тя има много прозорци къщата.
- П: Можеш ли да се огледаш? Как си облечена?
- К: С панталони и риза. Не съм висок обаче. Имам брада, но не мога да си видя очите. С някакви тиранти съм.
- П: Влез вътре за да видиш за какво те викат.
- К: Аз съм вътре, но много стълбища има тази къща и много прозорци.
- П: Просто се премести там където трябва да стигнеш сега.
- К: Влизам в една стая на някаква жена с черна коса. Това е сестра ми.
- П: Защо те вика?
- К: Дойде някакво писмо.
- П: За кого е писмото?
- К: За мене. Сестра ми е злобна малко.
- П: Виж и очите.
- К: Вързала си е кърпа на главата като хипарките. Знам че не е добра, знам че е злобна. Пита ме какво ще правя. Нищо съществено.
- П: От кого е писмото?
- К: От някаква жена.
- П: Искаш ли да го отвориш и да видиш какво пише в него?
- К: Аз знам какво пише в него, не е нужно да го чета.
- П: Какво пише в него?
- К: Следващия път да дойда по бързо или нещо такова. Липсвам на някой. На някаква жена липсвам.
- П: Коя е тази жена?
- К: Някаква жена с която съм имал нещо. В съзнанието си виждам как я целувам, но не ми е като образ. Сестра ми я мрази. Сестра ми има чувство все едно съм нейна собственост.
- П: Все едно се грижи за теб.
- К: Ние всъщност живеем сами в тази огромна къща.
- П: Какво се е случило с родителите Ви?
- К: Замина ли са някъде. В някаква друга държава са. Нищо, огромна празна къща. Аз затова не искам да влизам вътре, защото тя е отвратителна от вътре тази къща.
- П: Сега ще преброя от 1 до 3. Като кажа 3, искам да се пренесеш в някоя случка от същия този живот която е важна за взаимоотношенията между Милен (името и сменено) и теб в сегашния ти живот. Къде си?
- К: Швейцария. Няма нищо общо с това от преди малко. Някаква малка къща.
- П: Погледни си ръцете как изглеждат.
- К: Сега не ги виждам.
- П: Коя е годината?
- К: 36-та. С някаква шапка съм - с някакъв каскет, но какво правя там...
- П: Има ли огледало?
- К: Аз не съм вътре в героя, аз съм отвънка. Има къща.
- П: Има ли някой в къщата?
- К: Има някаква жена, която ме чака.
- П: Хайде да я видим тази жена.
- К: Една жена с две деца. Две момчета.
- П: Твоята жена ли е това?
- К: Да, но това не е онази жена от писмото. Тази жена прилича на сестра ми, но не е сестра ми. За тази жена сестра ми ме е накарала да се оженя пък аз не я обичам. Кой обичам... Тя е много добра.
- П: А децата как са? Можеш ли да им видиш очите?
- К: Да.
- П: Как изглеждат? Какво ти говорят тези очи?
- К: И те са с каскетчета и двете дечица. Те ме обичат. Гледат ме с едни големи очи. Аз обичам децата си!
- П: Каква е твоята професия?
- К: С някаква количка. Нещо със строеж или нещо такова.. Жена ми ще умре.
- П: От какво?
- К: Болна е. Аз не се сещам за онази жена от писмото.
- П: Добре остави я, тя е минало. Какво се е случило?
- К: Тази жена идва да ми остави тези деца, да ми ги повери. Нещо е много сложно и объркано. Тези деца или са мои или не са не знам. Едното ми е по-близко, обаче по-малкото нещо не го виждам. Жената е висока, а аз не съм толкова висока. Аз виждам само в гръб.
- П: Нейния или твоя гръб?
- К: Моя гръб,а тя седи пред мене и аз я гледам от зад моят гръб, а тя ги държи и двете деца. Трябва да ходим на църква.
- П: Къде е душата на Милен в този живот?
- К: В голямото дете. Всъщност това е Милен. Много е объркано. Просто усещанията са ужасни. Не мога да го обясня.
- П: Сега ще преброя отново от 1 до 3 и искам да се пренесеш в най-важната случка от същия този минал живот и да видиш тази случка, която е най-важна за взаимоотношенията ви с Милен в сегашният ти живот.
- К: Тя умира и лежи на едно легло
- П: Майката?
- К: Майката на децата. Има газова лампа до леглото от страни. Не и остава много време. Децата обаче не знаят. На мен не ми е мъчно за тази жена. Нито страх, нито нищо. Безразлична ми е, защото това не е моята жена. На този човек му е празен живота. Той не изпитва чувства.
- П: Каква е причината?
- К: Заради сестра си. Тя го е направила такъв.
- П: Как се развиват взаимоотношенията ти с голямото ти дете след около 15 години напред?
- К: Аз него си го обичам. Жени се за някакво момиче и има дете. Аз съм много стар, живея много дълго. Умирам от инфаркт. Няма друга жена повече. Сещам се за писмото, че е имало някаква вина, но и към нея съм бил безразличен. Седнали сме на едно като стълби, с една бяла брада и едно слънце пече и съм сам.
- П: Издигни се над този живот. Разгледай го цялостно и задръж мисълта си за да ми отговориш на следващият ми въпрос. Защо сте се разбрали с душата на детето ти да бъдете заедно в сегашния ти живот като Милен и теб?
- К: Защото не сме си дали достатъчно тогава. Не сме имали чувствата, не сме могли да си ги показваме. Аз знам че обичам детето си, знам че детето ми ме обича, но не е показано. В онова време е било по-важно майката да показва чувствата. Бащата не е бил длъжен явно. Момчето и аз сме го знаели това, а малкото всъщност умира след майка си -разболява се от същата болест. И ние се спасяваме само двамата - аз и синът ми. Някаква болест свързана с корема. Въпреки всичко нищо не чувства този човек.
- П: Има ли ли сте други животи с душата на Милен от сегашният ти живот?
- К: Да, но не знам на къде да ходя сега!
- П: Отново в залата на хрониките. Разгледай ги и извади онази която е най-важна.
- К: Хрониките са ми подредени като едно парче диня.
- П: Грабни едно парче диня, с което е бил душата на Милен в минал живот.
- К: Сега ще го изям това парче.
- П: Сега ще попаднеш в този живот след като преброя до 3.
- К: Париж! О, да! Ето го
- П: Виж си ръцете.
- К: Аз съм проститутка, човече! Аз съм проститутка в разкошна рокля и е 1870 година със сигурност! С една червена рокля съм, аз съм страхотна! Просто няма такава жена. Имам клиент. Толкова истинско нищо не е било досега!
- П: Как изглежда той?
- К: Той е висок и е войник. С една униформа е и ми се смее. Той е любимия ми клиент. Аз се чувствам страхотно! Аз съм супер освободена от всичко. Супер красива жена и знам че съм супер желана жена! Някъде навънка сме и има много хора. Пред нещо каменно сме и съм невероятно свободна! През целият ми сегашен живот съм искала да се чувствам така! Само се смеем и двамата.
- П: Какво правите заедно?
- К: Аз непрекъснато се опитвам да му демонстрирам колко съм красива и че съм и нещо повече от проститутка. Сега се качваме по едни дървени стълби. Горе има нещо като тераса и на нея има маси и сме сами. В нещо като заведение сме. Аз съм влюбена в него и ме е страх, че ще го убият във войната.
- П: Коя война?
- К: С германци. Милен е руснак. Аз се казвам Елизабет и съм на 22 години. Идвам от някакво много малко село. От южна Франция. Има море там където съм живяла. Сега като се качихме горе вече не е толкова забавно. Сега си свалих маската за да му покажа, че ме е страх, че може да го убият.
- П: След като преброя до 3 се пренеси в някаква слука от този живот, която е важна за взаимоотношенията ти с Милен от сегашния ти живот.
- К: Той е убит и никога няма да го видя.
- П: Колко по-късно е това?
- К: 7 години.
- П: През тези 7 години, как се развиваха взаимоотношенията ви? Виждахте ли се?
- К: 2 пъти, Писали сме си писма.
- П: Как се развива твоят живот?
- Т: Надолу.
- П: Какво е станало?
- К: Много боли.
- П: Гледай отстрани. Все едно гледаш филм за някоя друга жена.
- К: Навсякъде е някаква война. Навсякъде има коне, оръжия, хора, безпомощност и е задимено, всичко накуп сякаш. Всичко съм загубила.
- П: Как умираш?
- К: Някой ме наръга с нещо. Има много голяма тълпа хора, аз съм с една много дълга червена коса, почти до кръста на едни вълни и е с нещо като забрадка. Всички се бият и се гърми, голяма пушилка е и някой минава и ме наръгва с някаква голяма сабя, а аз просто падам назад.
- П: От тук ли е страхът от ножове?
- К: Не. Светлината пак дойде. Всичко и е безразлично, тя няма нищо общо с това което е била преди. За нея няма никакво значение, че умира. Няма нито деца нито нищо, но е много красива.
- П: Сега се вдигни в пространството между животите и постои малко там.
- К: Искам още при Елизабет.
- П: Какво имаш за нея? Разгледай и живота. Разгледай го сякаш разглеждаш албум със снимки.
- К: Тя е много щастлива и е на някакъв бряг с едно дете - момиченце. Мисля че я познавам.
- П: Виж очите и.
- К: Не, не я познавам.
- П: Може да ти напомня на някой.
- К: В една хубава къща сме. Спокойно ми е детството, но родителите ми умират. Аз заминавам с някаква каруца.
- П: Как решаваш да станеш проститутка?
- К: Първо съм просила и някакъв мъж с бомбе и мустаци ми намига - отвратителен е - и ми предлага да ме заведе на едно място. Той ме урежда.
- П: После как се развива живота ти, продължавай да разглеждаш снимки.
- К: Живота ми е много спокоен докато разбирам, че убиват този руснак. Той се казва Пьотър или нещо такова. Не знам на какъв език сме си говорили. На руски по-скоро. Опитвам се да се сетя за писмата. Малко на руски малко на френски. Аз съм знаела малко руски, той френски. На Елизабет детството и е страхотно. Много е спокойно докато той умира. Когато тя умира, тя е с една перелина и това което и е като забрадка на главата и я наръгват тук (показва ти къде я наръгват) и тя пада назад и аз я гледам. Тя не съжалява,че умира.
- П: Има ли още нещо което искаш да разгледаш от нейния живот?
- К: Не.
- П: Сега се отпусни и се пренеси в пространството със спомените. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос. Защо сте се родили с Милен отново в сегашният ти живот?
- К: За да ме нарани, защото съм била проститутка, защото съм останала проститутка след като е заминал.
- П: Той е искал да не си?
- К: Аз съм му обещала, но той разбира от друго място, че продължавам. Върти ми се из главата, че той се е самоубил а не е бил убит. На мен са ми казали, че е убит, но той по- скоро се е самоубил. Не може да ми прости, че съм го излъгала, че съм му обещала, а съм продължила. Той много ме е обичал. Много е страдал и аз съм го знаела.
- П: Той трябва да ти прости, така ли?
- К: Да, той.
- П: Има ли още нещо което трябва да знаеш за взаимоотношенията ти с Милен от сегашния ти живот?
- К: Че ще си понеса последствията и не мога да избягам от това. В този живот ще живея дълго и ще страдам за това което съм направила тогава. Ето я светлината пак, облаците, колко са красиви. Летя.
- П: Искам да запомниш всичко това което видя, чу, усети и всеки следващ път когато дойдеш, да стане все по лесно, образите и усещанията да са все по-силни и ярки. Сега е време да се връщаме.
набрал текста: Н. Симеонов
Още случаи...
Името на Милен не е истинското му име.
- К: Не знам как изглеждам, но съм мъж.
- П: Искам тази светлина да намалее. Позволи да намалее дотолкова да е нормална светлина. Постепенно със всяка твоя дума която казваш.
- К: Ами има една къща огромна. Виждам я през клоните.
- П: Твоя ли е къщата?
- К: Боже та аз май съм момче! На родителите ми е къщата. Има много дървета, къщата е много висока. Това е някъде 1920 - 30-та.
- П: Коя е държавата?
- К: Югославия или нещо такова. Пролет е! Аз съм на около 25. Има люлки. Някаква жена ме вика от нещо като тераса.
- П: Коя е тази жена?
- К: Сестра ми, само че аз нещо не искам да се прибирам.
- П: Защо не искаш да се прибираш?
- К: Защото е хубаво навънка-пролет е. Отвънка изглежда страхотно. Просто си седя на спокойствие.
- П: Имаш ли някаква професия?
- К: Нещо като пощальон съм. Разнасям вестници и писма.
- П: Влез в къщата. Можеш ли да потърсиш огледало, прозорец.
- К: Тя има много прозорци къщата.
- П: Можеш ли да се огледаш? Как си облечена?
- К: С панталони и риза. Не съм висок обаче. Имам брада, но не мога да си видя очите. С някакви тиранти съм.
- П: Влез вътре за да видиш за какво те викат.
- К: Аз съм вътре, но много стълбища има тази къща и много прозорци.
- П: Просто се премести там където трябва да стигнеш сега.
- К: Влизам в една стая на някаква жена с черна коса. Това е сестра ми.
- П: Защо те вика?
- К: Дойде някакво писмо.
- П: За кого е писмото?
- К: За мене. Сестра ми е злобна малко.
- П: Виж и очите.
- К: Вързала си е кърпа на главата като хипарките. Знам че не е добра, знам че е злобна. Пита ме какво ще правя. Нищо съществено.
- П: От кого е писмото?
- К: От някаква жена.
- П: Искаш ли да го отвориш и да видиш какво пише в него?
- К: Аз знам какво пише в него, не е нужно да го чета.
- П: Какво пише в него?
- К: Следващия път да дойда по бързо или нещо такова. Липсвам на някой. На някаква жена липсвам.
- П: Коя е тази жена?
- К: Някаква жена с която съм имал нещо. В съзнанието си виждам как я целувам, но не ми е като образ. Сестра ми я мрази. Сестра ми има чувство все едно съм нейна собственост.
- П: Все едно се грижи за теб.
- К: Ние всъщност живеем сами в тази огромна къща.
- П: Какво се е случило с родителите Ви?
- К: Замина ли са някъде. В някаква друга държава са. Нищо, огромна празна къща. Аз затова не искам да влизам вътре, защото тя е отвратителна от вътре тази къща.
- П: Сега ще преброя от 1 до 3. Като кажа 3, искам да се пренесеш в някоя случка от същия този живот която е важна за взаимоотношенията между Милен (името и сменено) и теб в сегашния ти живот. Къде си?
- К: Швейцария. Няма нищо общо с това от преди малко. Някаква малка къща.
- П: Погледни си ръцете как изглеждат.
- К: Сега не ги виждам.
- П: Коя е годината?
- К: 36-та. С някаква шапка съм - с някакъв каскет, но какво правя там...
- П: Има ли огледало?
- К: Аз не съм вътре в героя, аз съм отвънка. Има къща.
- П: Има ли някой в къщата?
- К: Има някаква жена, която ме чака.
- П: Хайде да я видим тази жена.
- К: Една жена с две деца. Две момчета.
- П: Твоята жена ли е това?
- К: Да, но това не е онази жена от писмото. Тази жена прилича на сестра ми, но не е сестра ми. За тази жена сестра ми ме е накарала да се оженя пък аз не я обичам. Кой обичам... Тя е много добра.
- П: А децата как са? Можеш ли да им видиш очите?
- К: Да.
- П: Как изглеждат? Какво ти говорят тези очи?
- К: И те са с каскетчета и двете дечица. Те ме обичат. Гледат ме с едни големи очи. Аз обичам децата си!
- П: Каква е твоята професия?
- К: С някаква количка. Нещо със строеж или нещо такова.. Жена ми ще умре.
- П: От какво?
- К: Болна е. Аз не се сещам за онази жена от писмото.
- П: Добре остави я, тя е минало. Какво се е случило?
- К: Тази жена идва да ми остави тези деца, да ми ги повери. Нещо е много сложно и объркано. Тези деца или са мои или не са не знам. Едното ми е по-близко, обаче по-малкото нещо не го виждам. Жената е висока, а аз не съм толкова висока. Аз виждам само в гръб.
- П: Нейния или твоя гръб?
- К: Моя гръб,а тя седи пред мене и аз я гледам от зад моят гръб, а тя ги държи и двете деца. Трябва да ходим на църква.
- П: Къде е душата на Милен в този живот?
- К: В голямото дете. Всъщност това е Милен. Много е объркано. Просто усещанията са ужасни. Не мога да го обясня.
- П: Сега ще преброя отново от 1 до 3 и искам да се пренесеш в най-важната случка от същия този минал живот и да видиш тази случка, която е най-важна за взаимоотношенията ви с Милен в сегашният ти живот.
- К: Тя умира и лежи на едно легло
- П: Майката?
- К: Майката на децата. Има газова лампа до леглото от страни. Не и остава много време. Децата обаче не знаят. На мен не ми е мъчно за тази жена. Нито страх, нито нищо. Безразлична ми е, защото това не е моята жена. На този човек му е празен живота. Той не изпитва чувства.
- П: Каква е причината?
- К: Заради сестра си. Тя го е направила такъв.
- П: Как се развиват взаимоотношенията ти с голямото ти дете след около 15 години напред?
- К: Аз него си го обичам. Жени се за някакво момиче и има дете. Аз съм много стар, живея много дълго. Умирам от инфаркт. Няма друга жена повече. Сещам се за писмото, че е имало някаква вина, но и към нея съм бил безразличен. Седнали сме на едно като стълби, с една бяла брада и едно слънце пече и съм сам.
- П: Издигни се над този живот. Разгледай го цялостно и задръж мисълта си за да ми отговориш на следващият ми въпрос. Защо сте се разбрали с душата на детето ти да бъдете заедно в сегашния ти живот като Милен и теб?
- К: Защото не сме си дали достатъчно тогава. Не сме имали чувствата, не сме могли да си ги показваме. Аз знам че обичам детето си, знам че детето ми ме обича, но не е показано. В онова време е било по-важно майката да показва чувствата. Бащата не е бил длъжен явно. Момчето и аз сме го знаели това, а малкото всъщност умира след майка си -разболява се от същата болест. И ние се спасяваме само двамата - аз и синът ми. Някаква болест свързана с корема. Въпреки всичко нищо не чувства този човек.
- П: Има ли ли сте други животи с душата на Милен от сегашният ти живот?
- К: Да, но не знам на къде да ходя сега!
- П: Отново в залата на хрониките. Разгледай ги и извади онази която е най-важна.
- К: Хрониките са ми подредени като едно парче диня.
- П: Грабни едно парче диня, с което е бил душата на Милен в минал живот.
- К: Сега ще го изям това парче.
- П: Сега ще попаднеш в този живот след като преброя до 3.
- К: Париж! О, да! Ето го
- П: Виж си ръцете.
- К: Аз съм проститутка, човече! Аз съм проститутка в разкошна рокля и е 1870 година със сигурност! С една червена рокля съм, аз съм страхотна! Просто няма такава жена. Имам клиент. Толкова истинско нищо не е било досега!
- П: Как изглежда той?
- К: Той е висок и е войник. С една униформа е и ми се смее. Той е любимия ми клиент. Аз се чувствам страхотно! Аз съм супер освободена от всичко. Супер красива жена и знам че съм супер желана жена! Някъде навънка сме и има много хора. Пред нещо каменно сме и съм невероятно свободна! През целият ми сегашен живот съм искала да се чувствам така! Само се смеем и двамата.
- П: Какво правите заедно?
- К: Аз непрекъснато се опитвам да му демонстрирам колко съм красива и че съм и нещо повече от проститутка. Сега се качваме по едни дървени стълби. Горе има нещо като тераса и на нея има маси и сме сами. В нещо като заведение сме. Аз съм влюбена в него и ме е страх, че ще го убият във войната.
- П: Коя война?
- К: С германци. Милен е руснак. Аз се казвам Елизабет и съм на 22 години. Идвам от някакво много малко село. От южна Франция. Има море там където съм живяла. Сега като се качихме горе вече не е толкова забавно. Сега си свалих маската за да му покажа, че ме е страх, че може да го убият.
- П: След като преброя до 3 се пренеси в някаква слука от този живот, която е важна за взаимоотношенията ти с Милен от сегашния ти живот.
- К: Той е убит и никога няма да го видя.
- П: Колко по-късно е това?
- К: 7 години.
- П: През тези 7 години, как се развиваха взаимоотношенията ви? Виждахте ли се?
- К: 2 пъти, Писали сме си писма.
- П: Как се развива твоят живот?
- Т: Надолу.
- П: Какво е станало?
- К: Много боли.
- П: Гледай отстрани. Все едно гледаш филм за някоя друга жена.
- К: Навсякъде е някаква война. Навсякъде има коне, оръжия, хора, безпомощност и е задимено, всичко накуп сякаш. Всичко съм загубила.
- П: Как умираш?
- К: Някой ме наръга с нещо. Има много голяма тълпа хора, аз съм с една много дълга червена коса, почти до кръста на едни вълни и е с нещо като забрадка. Всички се бият и се гърми, голяма пушилка е и някой минава и ме наръгва с някаква голяма сабя, а аз просто падам назад.
- П: От тук ли е страхът от ножове?
- К: Не. Светлината пак дойде. Всичко и е безразлично, тя няма нищо общо с това което е била преди. За нея няма никакво значение, че умира. Няма нито деца нито нищо, но е много красива.
- П: Сега се вдигни в пространството между животите и постои малко там.
- К: Искам още при Елизабет.
- П: Какво имаш за нея? Разгледай и живота. Разгледай го сякаш разглеждаш албум със снимки.
- К: Тя е много щастлива и е на някакъв бряг с едно дете - момиченце. Мисля че я познавам.
- П: Виж очите и.
- К: Не, не я познавам.
- П: Може да ти напомня на някой.
- К: В една хубава къща сме. Спокойно ми е детството, но родителите ми умират. Аз заминавам с някаква каруца.
- П: Как решаваш да станеш проститутка?
- К: Първо съм просила и някакъв мъж с бомбе и мустаци ми намига - отвратителен е - и ми предлага да ме заведе на едно място. Той ме урежда.
- П: После как се развива живота ти, продължавай да разглеждаш снимки.
- К: Живота ми е много спокоен докато разбирам, че убиват този руснак. Той се казва Пьотър или нещо такова. Не знам на какъв език сме си говорили. На руски по-скоро. Опитвам се да се сетя за писмата. Малко на руски малко на френски. Аз съм знаела малко руски, той френски. На Елизабет детството и е страхотно. Много е спокойно докато той умира. Когато тя умира, тя е с една перелина и това което и е като забрадка на главата и я наръгват тук (показва ти къде я наръгват) и тя пада назад и аз я гледам. Тя не съжалява,че умира.
- П: Има ли още нещо което искаш да разгледаш от нейния живот?
- К: Не.
- П: Сега се отпусни и се пренеси в пространството със спомените. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос. Защо сте се родили с Милен отново в сегашният ти живот?
- К: За да ме нарани, защото съм била проститутка, защото съм останала проститутка след като е заминал.
- П: Той е искал да не си?
- К: Аз съм му обещала, но той разбира от друго място, че продължавам. Върти ми се из главата, че той се е самоубил а не е бил убит. На мен са ми казали, че е убит, но той по- скоро се е самоубил. Не може да ми прости, че съм го излъгала, че съм му обещала, а съм продължила. Той много ме е обичал. Много е страдал и аз съм го знаела.
- П: Той трябва да ти прости, така ли?
- К: Да, той.
- П: Има ли още нещо което трябва да знаеш за взаимоотношенията ти с Милен от сегашния ти живот?
- К: Че ще си понеса последствията и не мога да избягам от това. В този живот ще живея дълго и ще страдам за това което съм направила тогава. Ето я светлината пак, облаците, колко са красиви. Летя.
- П: Искам да запомниш всичко това което видя, чу, усети и всеки следващ път когато дойдеш, да стане все по лесно, образите и усещанията да са все по-силни и ярки. Сега е време да се връщаме.
набрал текста: Н. Симеонов
Още случаи...
