История за доброто и злото...
Както каза една моя клиентка е регресия: "Добро и зло не съществуват - всички хора сме добри изначално, но някои от нас избират да станат "лоши" за малко. Това е част от техния път..."
Петър: Бавно, без да бързаш, с всяко вдишване усещаш все повече и повече твоето тяло и пространството около него. Спокойно, огледай се – нагоре, надолу, наляво, надясно, виж какво има зад теб... Виж дали си на открито или закрито, дали е светло или тъмно... Виж земята под краката си, виж краката си... След малко ще започнеш да ми разказваш за това, което виждаш и усещаш и с всяка дума, която казваш образите, мислите и усещанията, спомените, ще станат по-ясни, по-силни, по-ярки, и съзнанието ще се отпуска още повече... Ако нямаш образи се доверявай на усещанията. Усети дрехите си дали са меки или тежки... Усети земята под краката си дали е пръст, трева, камък, дърво или нещо друго... Усети движението на въздуха, усети присъствието на други хора... Мислено повдигни ръце към очите си – виж дали можеш да видиш ръцете си, виж дали са мъжки или женски, дали са детски, юношески или са ръце на възрастен човек... Виж дрехите си, виж как изглеждаш... Кажи ми как изглеждаш, какво виждаш, какво усещаш... Вече можеш да ми разказваш...“
Клиент: „Първото идентификация беше, че съм римски войник, а после колебанието дали не съм Парис... Облечена съм като мъж, в броня, блестящи брони, ботуши...“
Петър: „Земята около теб как изглежда?“
Клиент: „Ами аз стоя във въздуха...не знам...или съм на нещо много високо и не виждам нищо...или не разбирам дали има нещо...Някой, който гледа от високо...Може би затова втората информация е като бог Парис... Не знам, стоя там и гледам някъде...“
Петър: „Имаш усещане за тяло или просто се носиш, още си лекичка?“
Клиент: „Аз го наблюдавам отзад, в гръб го наблюдавам...Ръцете, когато ги погледнах, видях, че са нежни, мъжки...Аз нямам мазоли, войниците трябва да имат мазоли...Нямам оръжие, имам някакво копие, което така държа в лявата ръка...“
Петър: „Коя е годината?“
Клиент: „Не знам, някакво 6-2-1 като че ли има...Или 618..? Сега може би асоциация направих с Аспарух или нещо такова...Тръгнаха спомени от...била съм, виждала съм хана, когато съм медитирала горе на платото...Конник...И не знам кое е истината всъщност...“
Петър: „Добре...Сега къде си, какво виждаш?“
Клиент: „Ами...много бързо се смениха образите...“
Петър: „Да, бързо се сменят...“
Клиент: „Първо беше като хана, с опашката и пак бронята, после този образ премина в друг мъжки военен образ, след което стана като жена и сега пак е мъжки образ, който е по-скоро от тези племена, които са гадните, човекоядци или нещо такова... Само образи се сменят и нищо друго.“
Петър: „Добре. Сега ще преброя от 1 до 3 и просто ще избереш някой от тези животи. Според мен това са няколко различни живота, просто ще преброя от 1 до 3, когато кажа 3 ще влезеш в някой от тях, просто ти ще си избереш. 1 – наблюдаваш всички тези образи, мисли и усещания... 2 – постепенно започва да се избистря един от тях... 3 – къде си, какво се случва, какво виждаш?“
Клиент: „Този...сега прилича хем на някаква стара жена, изглеждаща като вещица, с червена коса...Даже не съм сигурна какъв е пола...И е облечен много странно, в такива дрехи...като манто в някакво сегашно време на 60-те години, но всъщност...Има нещо като...прилича малко на тризъбеца на Нептун, на Посейдон, но не е съвсем същото...
Петър: „Къде си в пространството?“
Клиент: „Пак стоя в едно такова високо като плато...Каква е тази жена? Вещица ли е, магьосница ли е? Много е грозна, като баба Яга е...
Петър: „Имаш ли усещането за дом? Къде живееш? Може да е далечно усещане...“
Клиент: „Като че ли в палатка някаква...“
Петър: „Пренеси се един ден напред...в същия този минал живот...Къде си?“
Клиент: „Да...живея в някаква палатка. В планината.“
Петър: „Как изкарваш прехраната си?“
Клиент: „Варя билки, някакви магьосници...Тя може да прави всякакви неща с билките, с лекарствата...“
Петър: „Коя е годината?“
Клиент: „328“
Петър: „На територията на коя сегашна държава се намираш?“
Клиент: „Иран...“
Петър: „Добре...Сега да се върнем...Сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще се пренесеш 20 години назад в същия този минал живот на същата тази жена, но ще е по-млада. Постепенно бавно започваш да се пренасяш двайсетина години назад към някоя важна интересна случка от този момент на този минал живот... 2 – образи, мисли, спомени и усещания, знания за този период започват да се появяват... 3 – сега си там.“
Клиент: „Тя е царска особа, много красива... Има някаква особена корона...То не е точно корона, а все едно...както обикновено рисуваме слънцето, но не точно лъчи...Това е нахлупено на главата като нимбата на ангелите или нещо такова, само че от метал...Символите на това нещо като образ са много странни символи...като астрологични знания или като други магични знания...Върти се някаква дума, която не мога да кажа, някакво знание, орден...“
Петър: „Ок. Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос...Как е името на ордена?“
Клиент: „Не мога да кажа...Ирис, Ибис, не знам...има ли нещо такова...“
Петър: „Този орден има ли предводител? Как изглежда той или тя?“
Клиент: „Сега тя стои през цялото време в красотата си и...не мога да разбера, не е ясно...Този предводител, който е...не разбирам дали той е на ордена или той идва, но...Той е мрачен, мощен, силен, който трябва да се ожени за него...Може би е станало нещо и затова после тя е такава грозна, стара и живее изолирана...“
Петър: „Да, щях да стигна до там.“
Клиент: „Като жертва, все едно като царската дъщеря, която е като жертва...на нещо такова изглежда ситуацията“
Петър: „Всъщност представи си, че имаш едно дистанционно за това пространство и можеш така леко да превъртиш напред – ден-два, месеци, години, просто така се пусни напред. Какво се случва?“
Клиент: „В по-ранните години?“
Петър: „Не, напред – все едно пораства тя, от този момент напред в бъдещето – какво става, случва ли се тази сватба...?“
Клиент: „Добре...То е като в приказка направо...Значи...не знам дали този орден има...но тя е дадена от родителите си, които са всъщност светли и добри..Тя като по-принуда или като за умиряване...Дали тъмните сили на този орден са били заплаха за царството или кралството, защото майка й и баща й са кралете, владетелите...Но всъщност този като я взема я покварява и тя навлиза в знанието на племената.“
Петър: „Това знание има ли си име?“
Клиент: „Мх'ба...“
Петър: „Добре...После как се развива живота й?“
Клиент: „Тя се опитва, усвоявайки тъмните сили, да запази себе си. Опитвала се е да избяга и накрая все пак избягва на някой си...Всъщност като е стара, тя като че ли няма никакво чувство в сърцето си, няма нито омраза, нито злоба, нито обич...Като че ли е останала без сърце.“
Петър: „Ок. Сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която има най-голямо значение за сегашния ти живот. 1 – започваш да се пренасяш напред или назад във времето и пространството в същия този минал живот, към най-важната случка от него. 2 - образи, мисли, спомени и усещания, знания за тази случка започват да се появяват. 3 – сега си там. Къде си, какво се случва?“
Клиент: „Образът е много интересен...Не знам какво е пространството точно около нея, като че ли някаква стая. И някъде зад гърба й така от по-високо прониква светлина, която облива само нейното тяло...Тя като че ли все още е с русите коси...Има черна лента на главата... И тази светлина я облива като воал, под който воал всъщност пред нея стои едно дете, което е може би 6 или 7 години, височко за годините, ръста му е такъв...То е с такива руси коси, светли очи, и се гледат двамата...Нейните очи като че ли са тъмни, все едно няма очи, или много тъмни...“
Петър: „Първата мисъл, образ или усещане – какво е това дете?“
Клиент: „Това е нещо като...нейно дете е, сякаш...Като навлизах в спомена видях как то беше първо все едно корема й е голям, след това вече е пред нея, изправено и се гледаха, само че тя беше още млада, сега става все по-стара докато се гледат...И някаква такава мъка, голяма...“
Петър: „Какво се е случило с това дете? Първата мисъл...“
Клиент: „Първата ми мисъл беше, че е умряло...сега тук идва нещо, което казва, че тя го е убила...“
Петър: „Защо го е убила?“
Клиент: „От страх“
Петър: „От какво?“
Клиент: „Може би да не се случи това, което с нея се случва...Всъщност тя е била носител на нещо много специално, някаква специална светлина или нещо много ценно в нея и затова е била поискана точно тя, както зората...Тя е зората и е била продадена на тъмнината. Като зороастризъм, сега не знам това дали са мои асоциации или това е информацията...дали това има връзка със зороастризъм...“
Петър: „Добре...Първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – с какво тази случка е важна за сегашния ти живот?“
Клиент: „За да не умра...За да продължавам да се боря за светлината...Да гоня тъмнината...“
Петър: „Добре...Сега започваш да се усещаш по-лекичка, по-свободна и да се издигаш над това тяло на тази жена, над този минал живот...Виждаш земята, континентите, моретата, океаните и просто се отдалечаваш от нея, все по-далече и по-далече, земята става една малка точица и ти отново си в пространството между животите. Носиш се лека, спокойна, отпусната... Сега остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо избра да видиш точно този минал живот?“
Клиент: „Майка ми...Както съм се издигнала без почти да не виждам образи, усещането беше, че майка ми ме чака, за да ме прегърне отново, когато се издигнах...“
Петър: „Добре. Кой е недовършеният урок от този минал живот, имаш ли такъв?“
Клиент: „Две думи се оформиха – форма и съзнание...“
Петър: „Добре...Ако имаше послание от този минал живот към сегашния ти живот как би звучало това послание?“
Клиент: „Люлей се... и виждам такава въжена люлка и се люлея, радостно...да бъда гъвкава...“
Петър: „Добре...Имаше ли някоя душа от този минал живот, която е сега с теб в сегашния ти живот?“
Клиент: „Майка ми...не знам коя - коя е... Майка ми е жената...значи аз съм детето!“
Петър: „Защо сте избрали отново да сте заедно в този живот?“
Клиент: „Защото се обичаме. Да, тя много ме обича. И аз я обичам.“
Петър: „Прекрасно. Добре, сега се носиш лекичка, спокойна... Искам да оставиш първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос – каква е задачата ти в този живот?“
Клиент: „Да уча.“
Петър: „Какво би ти донесло най-голямо удовлетворение да правиш, да се занимаваш?“
Клиент: „Първата мисъл – да обичам деца... Но после тръгна и нещо друго да ми се показва...Тази мисъл се измени в образ...Това е...Така изглеждам аз, долу-горе както сега, и отгоре има едно такова като на ангелчетата, нимба-кръгче хоризонтално над главата...Трябва да бъда това и това е достатъчно.“
Петър: „Добре, ок. Още един въпрос. Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос – кой е най-важния урок, който трябва да отработиш със своето дете в сегашния ти живот? Защо сте заедно?“
Клиент: „Заради доверието. Аз го виждам като по-малък, не точно както изглежда сега...И го предава без думи... „Толкова пъти бяхме заедно и къде ли не обикаляхме, и в Сибир. Не предавай доверието.“ Да... Преди съм му предала доверието.“
Петър: „Добре...А с твоят съпруг защо сте тук, защо сте избрали отново да сте заедно?“
Клиент: „За да изгладим надмощието и да установим мир.“
Петър: „Кой е най-добрият начин да направите това?
Клиент: „Като сме един до друг. Виждам как двамата сме изправени, хем спокойни, хем много уверени, хем много силни...Да бъдем еднакви по сила, по мощ, по усещане, по чувства.“
Петър: „Как може да се случи това в реалния, материалния свят? Първата мисъл, образ или усещане?“
Клиент: „Първата мисъл е обичта...Второто е здравето си... Той има нужда да си оправи здравето.“
Петър: „Ок. Първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – има ли още нещо, което трябва да знаеш за сегашния си живот?“
Клиент: „...че детето ще се отдели, но ще се справи...ще намери сили.“
Петър: „Добре...Сега се появява едно малко слънчице, колкото човешка глава, прави няколко обиколки около теб и застава в областта на слънчевия ти сплит и сега можеш да му дадеш неприятни мисли, образи, спомени и усещания, всичко това...Просто можеш да си кажеш „давам на слънчицето всичко това, от което нямам нужда“ – докато го даваш това на слънчицето, се сключва едно споразумение между твоето съзнание и твоето подсъзнание да запомнят всичко това, което чу, видя и усети, и да го приложат под най-добрата форма в настоящия ти живот. Виждаш как слънчицето започва бавно, леко да се отдалечава, и всичко това, което му даде се отдалечава с него и то изчезва някъде там. Сега ще преброя от 1 до 5, и когато кажа 5 ще можеш да отвориш очи, тук и сега, освежена и ободрена като след следобедна дрямка... 1 – появява се далечната мисъл, че искаш да започнеш да се завръщаш в своето тяло... 2 – вдишай дълбоко, точно както направи... Усещаш как се събужда гръдния кош, сърцето, дробовете, ръцете, краката, главата, се събуждат... 3 – възстановяваш нормалното функциониране на всички физически и психически процеси... 4 – усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега, на 18.01.2013г., в България, София, тук в твоето тяло... 5 – лекичко, бавничко, спокойно, без да бързаш...“
набрал текста - В. Маринова
още случаи...
Петър: Бавно, без да бързаш, с всяко вдишване усещаш все повече и повече твоето тяло и пространството около него. Спокойно, огледай се – нагоре, надолу, наляво, надясно, виж какво има зад теб... Виж дали си на открито или закрито, дали е светло или тъмно... Виж земята под краката си, виж краката си... След малко ще започнеш да ми разказваш за това, което виждаш и усещаш и с всяка дума, която казваш образите, мислите и усещанията, спомените, ще станат по-ясни, по-силни, по-ярки, и съзнанието ще се отпуска още повече... Ако нямаш образи се доверявай на усещанията. Усети дрехите си дали са меки или тежки... Усети земята под краката си дали е пръст, трева, камък, дърво или нещо друго... Усети движението на въздуха, усети присъствието на други хора... Мислено повдигни ръце към очите си – виж дали можеш да видиш ръцете си, виж дали са мъжки или женски, дали са детски, юношески или са ръце на възрастен човек... Виж дрехите си, виж как изглеждаш... Кажи ми как изглеждаш, какво виждаш, какво усещаш... Вече можеш да ми разказваш...“
Клиент: „Първото идентификация беше, че съм римски войник, а после колебанието дали не съм Парис... Облечена съм като мъж, в броня, блестящи брони, ботуши...“
Петър: „Земята около теб как изглежда?“
Клиент: „Ами аз стоя във въздуха...не знам...или съм на нещо много високо и не виждам нищо...или не разбирам дали има нещо...Някой, който гледа от високо...Може би затова втората информация е като бог Парис... Не знам, стоя там и гледам някъде...“
Петър: „Имаш усещане за тяло или просто се носиш, още си лекичка?“
Клиент: „Аз го наблюдавам отзад, в гръб го наблюдавам...Ръцете, когато ги погледнах, видях, че са нежни, мъжки...Аз нямам мазоли, войниците трябва да имат мазоли...Нямам оръжие, имам някакво копие, което така държа в лявата ръка...“
Петър: „Коя е годината?“
Клиент: „Не знам, някакво 6-2-1 като че ли има...Или 618..? Сега може би асоциация направих с Аспарух или нещо такова...Тръгнаха спомени от...била съм, виждала съм хана, когато съм медитирала горе на платото...Конник...И не знам кое е истината всъщност...“
Петър: „Добре...Сега къде си, какво виждаш?“
Клиент: „Ами...много бързо се смениха образите...“
Петър: „Да, бързо се сменят...“
Клиент: „Първо беше като хана, с опашката и пак бронята, после този образ премина в друг мъжки военен образ, след което стана като жена и сега пак е мъжки образ, който е по-скоро от тези племена, които са гадните, човекоядци или нещо такова... Само образи се сменят и нищо друго.“
Петър: „Добре. Сега ще преброя от 1 до 3 и просто ще избереш някой от тези животи. Според мен това са няколко различни живота, просто ще преброя от 1 до 3, когато кажа 3 ще влезеш в някой от тях, просто ти ще си избереш. 1 – наблюдаваш всички тези образи, мисли и усещания... 2 – постепенно започва да се избистря един от тях... 3 – къде си, какво се случва, какво виждаш?“
Клиент: „Този...сега прилича хем на някаква стара жена, изглеждаща като вещица, с червена коса...Даже не съм сигурна какъв е пола...И е облечен много странно, в такива дрехи...като манто в някакво сегашно време на 60-те години, но всъщност...Има нещо като...прилича малко на тризъбеца на Нептун, на Посейдон, но не е съвсем същото...
Петър: „Къде си в пространството?“
Клиент: „Пак стоя в едно такова високо като плато...Каква е тази жена? Вещица ли е, магьосница ли е? Много е грозна, като баба Яга е...
Петър: „Имаш ли усещането за дом? Къде живееш? Може да е далечно усещане...“
Клиент: „Като че ли в палатка някаква...“
Петър: „Пренеси се един ден напред...в същия този минал живот...Къде си?“
Клиент: „Да...живея в някаква палатка. В планината.“
Петър: „Как изкарваш прехраната си?“
Клиент: „Варя билки, някакви магьосници...Тя може да прави всякакви неща с билките, с лекарствата...“
Петър: „Коя е годината?“
Клиент: „328“
Петър: „На територията на коя сегашна държава се намираш?“
Клиент: „Иран...“
Петър: „Добре...Сега да се върнем...Сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще се пренесеш 20 години назад в същия този минал живот на същата тази жена, но ще е по-млада. Постепенно бавно започваш да се пренасяш двайсетина години назад към някоя важна интересна случка от този момент на този минал живот... 2 – образи, мисли, спомени и усещания, знания за този период започват да се появяват... 3 – сега си там.“
Клиент: „Тя е царска особа, много красива... Има някаква особена корона...То не е точно корона, а все едно...както обикновено рисуваме слънцето, но не точно лъчи...Това е нахлупено на главата като нимбата на ангелите или нещо такова, само че от метал...Символите на това нещо като образ са много странни символи...като астрологични знания или като други магични знания...Върти се някаква дума, която не мога да кажа, някакво знание, орден...“
Петър: „Ок. Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос...Как е името на ордена?“
Клиент: „Не мога да кажа...Ирис, Ибис, не знам...има ли нещо такова...“
Петър: „Този орден има ли предводител? Как изглежда той или тя?“
Клиент: „Сега тя стои през цялото време в красотата си и...не мога да разбера, не е ясно...Този предводител, който е...не разбирам дали той е на ордена или той идва, но...Той е мрачен, мощен, силен, който трябва да се ожени за него...Може би е станало нещо и затова после тя е такава грозна, стара и живее изолирана...“
Петър: „Да, щях да стигна до там.“
Клиент: „Като жертва, все едно като царската дъщеря, която е като жертва...на нещо такова изглежда ситуацията“
Петър: „Всъщност представи си, че имаш едно дистанционно за това пространство и можеш така леко да превъртиш напред – ден-два, месеци, години, просто така се пусни напред. Какво се случва?“
Клиент: „В по-ранните години?“
Петър: „Не, напред – все едно пораства тя, от този момент напред в бъдещето – какво става, случва ли се тази сватба...?“
Клиент: „Добре...То е като в приказка направо...Значи...не знам дали този орден има...но тя е дадена от родителите си, които са всъщност светли и добри..Тя като по-принуда или като за умиряване...Дали тъмните сили на този орден са били заплаха за царството или кралството, защото майка й и баща й са кралете, владетелите...Но всъщност този като я взема я покварява и тя навлиза в знанието на племената.“
Петър: „Това знание има ли си име?“
Клиент: „Мх'ба...“
Петър: „Добре...После как се развива живота й?“
Клиент: „Тя се опитва, усвоявайки тъмните сили, да запази себе си. Опитвала се е да избяга и накрая все пак избягва на някой си...Всъщност като е стара, тя като че ли няма никакво чувство в сърцето си, няма нито омраза, нито злоба, нито обич...Като че ли е останала без сърце.“
Петър: „Ок. Сега ще преброя от 1 до 3. Когато кажа 3 ще се пренесеш в онази случка от този минал живот, която има най-голямо значение за сегашния ти живот. 1 – започваш да се пренасяш напред или назад във времето и пространството в същия този минал живот, към най-важната случка от него. 2 - образи, мисли, спомени и усещания, знания за тази случка започват да се появяват. 3 – сега си там. Къде си, какво се случва?“
Клиент: „Образът е много интересен...Не знам какво е пространството точно около нея, като че ли някаква стая. И някъде зад гърба й така от по-високо прониква светлина, която облива само нейното тяло...Тя като че ли все още е с русите коси...Има черна лента на главата... И тази светлина я облива като воал, под който воал всъщност пред нея стои едно дете, което е може би 6 или 7 години, височко за годините, ръста му е такъв...То е с такива руси коси, светли очи, и се гледат двамата...Нейните очи като че ли са тъмни, все едно няма очи, или много тъмни...“
Петър: „Първата мисъл, образ или усещане – какво е това дете?“
Клиент: „Това е нещо като...нейно дете е, сякаш...Като навлизах в спомена видях как то беше първо все едно корема й е голям, след това вече е пред нея, изправено и се гледаха, само че тя беше още млада, сега става все по-стара докато се гледат...И някаква такава мъка, голяма...“
Петър: „Какво се е случило с това дете? Първата мисъл...“
Клиент: „Първата ми мисъл беше, че е умряло...сега тук идва нещо, което казва, че тя го е убила...“
Петър: „Защо го е убила?“
Клиент: „От страх“
Петър: „От какво?“
Клиент: „Може би да не се случи това, което с нея се случва...Всъщност тя е била носител на нещо много специално, някаква специална светлина или нещо много ценно в нея и затова е била поискана точно тя, както зората...Тя е зората и е била продадена на тъмнината. Като зороастризъм, сега не знам това дали са мои асоциации или това е информацията...дали това има връзка със зороастризъм...“
Петър: „Добре...Първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – с какво тази случка е важна за сегашния ти живот?“
Клиент: „За да не умра...За да продължавам да се боря за светлината...Да гоня тъмнината...“
Петър: „Добре...Сега започваш да се усещаш по-лекичка, по-свободна и да се издигаш над това тяло на тази жена, над този минал живот...Виждаш земята, континентите, моретата, океаните и просто се отдалечаваш от нея, все по-далече и по-далече, земята става една малка точица и ти отново си в пространството между животите. Носиш се лека, спокойна, отпусната... Сега остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо избра да видиш точно този минал живот?“
Клиент: „Майка ми...Както съм се издигнала без почти да не виждам образи, усещането беше, че майка ми ме чака, за да ме прегърне отново, когато се издигнах...“
Петър: „Добре. Кой е недовършеният урок от този минал живот, имаш ли такъв?“
Клиент: „Две думи се оформиха – форма и съзнание...“
Петър: „Добре...Ако имаше послание от този минал живот към сегашния ти живот как би звучало това послание?“
Клиент: „Люлей се... и виждам такава въжена люлка и се люлея, радостно...да бъда гъвкава...“
Петър: „Добре...Имаше ли някоя душа от този минал живот, която е сега с теб в сегашния ти живот?“
Клиент: „Майка ми...не знам коя - коя е... Майка ми е жената...значи аз съм детето!“
Петър: „Защо сте избрали отново да сте заедно в този живот?“
Клиент: „Защото се обичаме. Да, тя много ме обича. И аз я обичам.“
Петър: „Прекрасно. Добре, сега се носиш лекичка, спокойна... Искам да оставиш първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос – каква е задачата ти в този живот?“
Клиент: „Да уча.“
Петър: „Какво би ти донесло най-голямо удовлетворение да правиш, да се занимаваш?“
Клиент: „Първата мисъл – да обичам деца... Но после тръгна и нещо друго да ми се показва...Тази мисъл се измени в образ...Това е...Така изглеждам аз, долу-горе както сега, и отгоре има едно такова като на ангелчетата, нимба-кръгче хоризонтално над главата...Трябва да бъда това и това е достатъчно.“
Петър: „Добре, ок. Още един въпрос. Първата мисъл, образ или усещане нека отговори на следващия ми въпрос – кой е най-важния урок, който трябва да отработиш със своето дете в сегашния ти живот? Защо сте заедно?“
Клиент: „Заради доверието. Аз го виждам като по-малък, не точно както изглежда сега...И го предава без думи... „Толкова пъти бяхме заедно и къде ли не обикаляхме, и в Сибир. Не предавай доверието.“ Да... Преди съм му предала доверието.“
Петър: „Добре...А с твоят съпруг защо сте тук, защо сте избрали отново да сте заедно?“
Клиент: „За да изгладим надмощието и да установим мир.“
Петър: „Кой е най-добрият начин да направите това?
Клиент: „Като сме един до друг. Виждам как двамата сме изправени, хем спокойни, хем много уверени, хем много силни...Да бъдем еднакви по сила, по мощ, по усещане, по чувства.“
Петър: „Как може да се случи това в реалния, материалния свят? Първата мисъл, образ или усещане?“
Клиент: „Първата мисъл е обичта...Второто е здравето си... Той има нужда да си оправи здравето.“
Петър: „Ок. Първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – има ли още нещо, което трябва да знаеш за сегашния си живот?“
Клиент: „...че детето ще се отдели, но ще се справи...ще намери сили.“
Петър: „Добре...Сега се появява едно малко слънчице, колкото човешка глава, прави няколко обиколки около теб и застава в областта на слънчевия ти сплит и сега можеш да му дадеш неприятни мисли, образи, спомени и усещания, всичко това...Просто можеш да си кажеш „давам на слънчицето всичко това, от което нямам нужда“ – докато го даваш това на слънчицето, се сключва едно споразумение между твоето съзнание и твоето подсъзнание да запомнят всичко това, което чу, видя и усети, и да го приложат под най-добрата форма в настоящия ти живот. Виждаш как слънчицето започва бавно, леко да се отдалечава, и всичко това, което му даде се отдалечава с него и то изчезва някъде там. Сега ще преброя от 1 до 5, и когато кажа 5 ще можеш да отвориш очи, тук и сега, освежена и ободрена като след следобедна дрямка... 1 – появява се далечната мисъл, че искаш да започнеш да се завръщаш в своето тяло... 2 – вдишай дълбоко, точно както направи... Усещаш как се събужда гръдния кош, сърцето, дробовете, ръцете, краката, главата, се събуждат... 3 – възстановяваш нормалното функциониране на всички физически и психически процеси... 4 – усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега, на 18.01.2013г., в България, София, тук в твоето тяло... 5 – лекичко, бавничко, спокойно, без да бързаш...“
набрал текста - В. Маринова
още случаи...
