Моят дом
Това е сесия на пътуване в минали животи - регресия, проведена от Петър Петров на 04.05.2012г. Клиент „Б“. Заявка – „Искам да видя моя дом“. Под „Дом“ клиента разбира мястото, от което идва душата му.
Петър: „ Къде си? Как изглеждаш Къде се намираш? Открито ли е или е закрито? Светло ли е или е тъмно?“
Клиент: „ Искам да не правя нищо, обаче усещам желание да виждам...“
Петър: „ Пусни го това желание...остави образите да идват сами...“
Клиент: „ Нещо като градина, цветя...има радар?... скенер...проверяват ме... светла мъгла е... цветя...но не са като обикновени цветя...има някой там... жена се появи и после изчезна... аз съм като... не виждам себе си... аз приличам на всичко... карат ме да си играем...да си подхвърляме топки енергия... никой не бърза...
Петър: „ Как се казва това място?
Клиент: „ Междинка. Трябва да свикна тук, за да ида в моя дом...“
Петър: „ Какво друго се случва там? “
Клиент: „ Появи се голямо дърво, ние сме окачени по клоните. То е и магистрала. Нещо вътре тече – различните енергия преминават и отиват по своите места... А има и такива, които са като голяма дъга... в повечето време само усещам... пътувам сега някъде по-бързо... Пещера...става студено...това е много отдавна ..не мога да говоря за това...тук съм за да усетя Земята...тя е много по-жива от сега...трябва да се махна, защото ще изригне вулкан...
Петър: „ Добре...продължаваш пътя си в пространството...към твоят дом...“
Клиент: „ просто вибрирам...нямам форма...завърта ме вихрушка, където има и други безформени същества... отделям се... виждам скали и море, духа вятър, красиво е...има някой... човек от ромски произход, номад... показва ми колко е красиво... казва, че мога да почувствам водата и да стана вода...той става на вода... показва ми...излиза от нея и пак е човек...но аз не мога да го направя... страх ме е...скалата е висока, вълните са големи, а той просто се всмуква във водата, ту е вода, ту е човек...иска да ме заведе някъде
Петър: „ Да идем с него. Искаш ли? Остави го да те води.
Клиент: „ Под водата сме...много е красиво... това е другия свят... някак си можем да бъдем вода, аз съм вода... мога да го моделирам... все една докосваш някакъв екран с чувството за вода...непрекъснато го моделираш...можеш да си откъснеш топка, да я хвърлиш, да си направиш ушчики, може да си направиш топка, да я хвърлиш... може да накараш водораслото да стане червено...но те всички са свързани... много странно – хем ги отделяш, хем са свързани... отивам си от там...
Петър: „ Вече готова ли си да отидем в къщи?“
Клиент: „ Добре“
Петър: „ Започваш да се пренасяш на там сега...“
Клиент: „ Въртя се , всичко е бързо, но е спокойно...много е важно, това което всеки прави, не само на Земята... има кула, като скала, с прозорци и остри покривчета, като от дърво е, или нещо такова, тя следва някаква форма, която излиза, формите също се сменят и кулата се променя... не знам къде е моят дом... той е различен от представите ми...аз искам да намеря къща...но тук няма къщи...тук няма период, в които да спиш, или да си буден...
Петър: „ Има ли йерархия?“
Клиент:“ Все една да питаш в тревата дали има йерархия между стръкчетата. Не сме равни, но сме различни... хубаво ми е тук... и аз съм едно от стръкчетата...
Петър: „ А коя си ти?“
Клиент: „ Някаква работа... на светлината...тук не е така красиво като на Земята, но усещанията са по-приятни, знаеш че ти си част от всичко, и имам една цел – да подкрепяме съществуването...
Петър: „ А тогава защо се върна в земно тяло?“
Клиент: „ Пак бих отишла, нищо че се оплаквам...
Петър: „ Каква е мисията ти тук, на Земята?“
Клиент: „ Да помагам... много от хората не знаят за светлината, не знаят че има други места, не знаят че са свободни... а аз знам... трябва да им го казвам... на всички... но няма време... много неща ще се променят... трябва да се въртим с по-висока скорост, за да оцелеем, аз имам този опит, мога да превключа, но не искам да оставям никой. Сега говори „Б“ : „Не мога да се справя с това да уча другите...“
Петър: „ Как може „Б“ да следва мисията си?
Клиент: „ Като се свързва с другото място от време на време“
Петър: „ Как? “
Клиент: „ Имам много начини...да имам намерение, да го поддържам... да създам воля, да се упражнявам...
Петър: „Как да стане това?“
Клиент: „ Мога...сега...без ума...“
Петър: „ Как можеш да изключиш ум?
Клиент:“Това е трудната част... ще го хващам в шепа, както хващам дреха, ще му казвам : „Ти си мой слуга, Аз определям как да ми служиш. Напусни сега и ще се върнеш, когато аз ти кажа...“ няма да стане веднага...
Петър: „ Има ли още нещо което искаш да видим там?
Клиент: „ Има приятели, всички са щастливи, няма тежестта на материята, от лъжата, от парите, но те са нужни на Земята, за да ги изхвърлим съзнателно... тук ги няма... можем да си правим планети, ако пожелаем... можем да правим каквото си измислим... не да не е безразборно...учим се... тук можем да моделираме нова Земя... все едно да смениш езика на компютъра, там е нещо подобно, нещо по-голямо, но езика е по-прост, другото не го разбирам...
Още случаи...
