Измислям си !?
Над 80% от хората излизат от регресия /включително и аз първите няколко пъти/ с репликата: „Това май си го измислих!?“
След много години работа с процеса на разглеждане на минали животи мога смело да кажа, че мисля че знам каква е причината за това усещане.
Регресията е само спомен! Тя никога не е била нова информация и никога няма да бъде. Във всеки от нас има нещо, което усеща какви сме били в миналите си животи – рицар, монах, домакиня, моряк, търговец, майка, индианец, или нещо друго. Когато човек разглежда своето минало през регресията той само си спомня, всичко онова, което неговият съзнателен ум просто е забравил.
Нашата памет е нещо много интересно. Ако попитам някой какво е правил в свой минал живот преди 345 години или преди 9 века, едва ли веднага ще може да ми каже. И това е разбираемо, нали? Но по-интересното е, че ако попитам някой: „Какво вечеря миналия петък вечерта?“, също има 90% вероятност да не си спомни. Знам го от опит, защото питам всеки човек в нашия подготвителен разговор преди регресия. Но ако попитам същия човек в кой град е бил миналия петък, ако му припомня датата, нещо ще започне да се прояснява в спомена му. Ако той ми каже какво е правил същия ден, а после му помогна да се сети къде е бил вечерта, възможно е дори да си спомни и какво е правил там. Но вероятността все пак да си спомни какво е вечерял е едва 50%. Това е много характерно за нашата памет. Има неща, които помним ясно и ярко, но има неща, дори от настоящия ни живот, които много трудно можем да си спомним.
Точно същият феномен присъства по време на пътуването в минали животи. Човек в регресия знае някои неща, а други не знае. Например, едно момче в миналия си живот яздеше кон. Аз го попитах: „На къде яздиш?“, а той каза, че отива към дома си, където го чака семеен обяд – това е ясно, знае се. После го попитах: „От къде се връщаш?“ и той не знаеше. Тази информация не беше важна за него.
Много хора си мислят, че в регресия ще си спомнят всичко ясно и ярко, като на филм. О, да, 40-50 % от хората, с които съм работил си спомнят невероятни детайли, но останалите помнят само отделни части от пъзела. Объркани точно от тази неяснота, много хора си мислят, че си измислят своя минал живот.
Друго качество на нашето съзнание, което влияе на чувството „измислям си“ е въображението ни. Ако реша сега да планирам лятната си почивка ще започна да си мисля: „Ще отидем там и там, с тези хора, ще ни трябват такива неща...“. За да се случи това планиране аз ще използвам моето въображение, за да си представя нещата.
В предходния пример, който използвах с вечерята, човек, за да си спомни къде и какво е вечерял пак използва въображението си. Разбирате ли? Когато мислим за бъдещето или фантазираме ние използваме въображение. Когато си спомняме нашето минало ние отново използваме въображението като наш помощник! Проблемът е, че хората сме свикнали да свързваме въображението главно с фантазиране на бъдещето, мечтаене, измисляне, а малко от нас се замислят, че ние използваме въображението си и при възстановяването на спомени от миналото. По време на пътуването в минал живот ние си спомняме своето минало с помощта на въображението си. И понеже това е същия процес, както когато фантазираме, в съзнанието ни се оформя тази илюзия, че си измисляме. Ние не си измисляме, а само си спомняме!
Ако ви е интересна темата можете да прочете и как едно момче описа своя опит с това чувство ТУК
автор на статията Петър Петров
Още статии за феномена регресия
Начало
