Изборът на една индианка...
Регресия от 08.01.2013 г.
П: - Кажи какво виждаш?
К: - Сумрак…гора, влиза слънчева светлина през клоните на дърветата.
П: - Какви са дърветата, широколистни, иглолистни?
К: - Широколистни. Аз съм с кожени дрехи, жена съм.
П: - Добре, имаш ли нещо в ръцете си?
К: - Нямам нищо, не знам, дойдох от някъде.
П: - Имаш ли някакви украшения по ръцете, по главата?
К: - Не, нямам никакви украшения.
П: - Добре, сама ли си?
К. – Сама съм. Има животни, не ги виждам, но зная, че са там.
П: - Искам да оставиш първата мисъл, по усещане да отговориш на следващия ми въпрос. Защо си в тази гора, какво правиш там?
К: - За да съм сама.
П: - Защо искаш да си сама? Има ли някаква конкретна причина?
К: - Приятно ми е.
П: - Ок, добре, по-скоро усещане нека отговори на следващия ми въпрос. Имаш ли усещане, че има път, пътека някъде на близо около теб или просто гора?
К: - Няма пътека.
П: - Добре.
К: - Само назад към портала, но не го виждам.
П: - Портала не ни е нужен вече. А имаш ли усещането за дом, къде живееш… още е далечно усещане.
К: - Наблизо зад планината има път, виждам го.
П: - Искаш ли да отидем да проверим?
К: - Хайде.
П: - Добре, тръгваш по пътеката и вървиш, с всяка крачка която правиш съзнанието се отпуска още повече. Сега си пред дома си. Как изглежда той?
К: - Това е индианско типи.
П: - Едно типи ли е или е село?
К: - Аз виждам едно.
П: - Имаш ли усещането, че има още? Не е само едно.
К: - Да, има още.
П: - Ок, чудесно. А само ти ли живееш в това типи?
К: - Не, има много хора, голямо е….поне десет човека, не ги познавам.
П: - Приятни ли са?
К: - Не ги познавам…не знам….не ги виждам дори.
П: - Само знаеш, че са там.
К: - Знам, че живеят в мойто типи…има огън на някакви кафяви шарки.
П: - Добре, събери първата мисъл, образ или усещане и отговори на следващия ми въпрос. Коя е годината?
К: - Не знам.
П: - Век?
К: - Не знам….1872 г. виждам.
П: - Добре, мисъл,образ, усещане отговори на следващия ми въпрос. На територията на коя сегашна държава се намираш?
К: - Нямам представа.
П: - Континент?
К: - Не знам.
П: - Добре, ти на колко години си?
К: - На 23.
П: - Ок, имаш ли съпруг, деца?
К: - Сама съм.
П: - Супер, справяш се прекрасно. Сега ще преброя до 3 и когато кажа 3, ще се пренесеш 4-5 години напред в същия този минал живот към някоя интересна случка от този период.
1, започваш постепенно да се пренасяш 4-5 години напред към същия този минал живот, към някоя интересна случка от него.2 ,образи, мислене, спомени,усещания свързани с тази случка започват да се появяват.3, сега си там.
К: - Това е някакво индианско племе в Щатите…война между племената има, има перушина и кожи навсякъде, животни шарени, кожи от одрани животни.
П: - С кой е войната?
К: - С друго индианско племе.
П: - Как ги наричате?
К: - Не знам.
П: - А вие как се наричате?
К: - И това не знам, единствената дума която знам е типи.
П: - Можеш ли да видиш хората от твоето племе, как изглеждат? Имат ли някаква особеност в прическата, в накитите или по-скоро някакъв детайл?
К: - Виждам цветни петна, шарени пера, кожи и разни хора.
П: - Сега си представи, че имаш дистанционно за ситуацията и просто натисни плей. Ето картинките се раздвижват сега.
К: - Да, имам долу някой за който да се грижа…нещо готвя. Имам син на 9, май и той е във войната.
П: - И той ли отива да се бие.
К: - Да, защото ме е страх.
П: - А баща му кой е, можеш ли да извикаш образ?
К: - Не.
П: - Усещане?
К: - Усещане да.
П: - Разкажи ми за баща му. Какво усещаш?
К: - Много млад и силен, много властен и борбен. Не го чувствам близък…харесвам го, виждам тялото му.
П: - Как е облечен?
К: - Мургав е, гол е до кръста, надолу не знам какво има, виждам рамене, виждам лице, коса, накити.
П: - Сега си представи, че това дистанционно е в теб и можеш да превъртиш така седмица, две, три, месец….Сега си там. Как се развива живота там? Какво се случва? Какво става с войната?
К: - Трима сме. И тримата сме живи. Мъжът ми помага на детето. Правят нещо с нож.
П: - Какво правят?
К: - Мисля, че лък и стрела.
П: - Войната свършила ли е?
К: - Не знам, няма война, спокойно е, тримата сме, почиваме си.
П: - Сега ще преброя от 1 до 3 и ще се пренесеш в някой важен момент от този минал живот.
1, започваш да се пренасяш напред или назад във времето в същия този минал живот, към някой важен момент от него. 2, образи, мисли, спомени, усещания свързани с този момент започват да се появяват.3, сега си там
К: - С баба ми сме в голямо типи. Тя ме посвещава в нещо.
П: - В какво те посвещава?
К: - В билкарство. Отивам да лекувам хората. Това е важно. Уча се...
П: - Сега ще преброя от 1 до 3 и когато кажа 3, ще се пренесеш в онзи минал момент от същия този живот, който е най- важен и има най-голямо значение и послание за сегашният ти живот.
1, започваш да се пренасяш към този минал живот, към най-важния момент от него.
2,образ, мисли, усещания почват да се появяват.3, сега си там.
К: - Това е сватбата ми. Ние се намираме на кола на мъченията. Не знам защо ритуала е там. Чувствам се щастливо уплашена.
П: - А какво те плаши?
К: - Кола на мъченията…вниманието на хората…ние обикаляме…те се намират в кръг…хванали сме и двете си ръце….те ни се радват.
П: - Каква е причината да обикаляте?
К: - Някакъв ритуал.
П: - Защо това място? Защо при кола на мъченията?
К: - Не знам, всички са се наредили в кръг около него, той е средата, а ние го обикаляме… дървен е, светъл, отдолу е червен, това е.
П: - С какво тази случка е важна за сегашния ти живот?
К: - Сватбата и хората… правиш избора…защото хората го очакват…а не защото го искаш...
П. – Добре се га се издигаш над този живот... виж го от високо, сякаш разглеждаш албум със снимки от него. Какви са снимките?
К: - Първата снимка е на възрастна индианка с бебе в ръцете и знам, че това съм аз и моите внучета. Живяла съм много дълго и съм била щастлива. Имам и дъщеря. Прилича на мен. Не виждам лицето й, но е с мен. Умряла съм от старост в племето си.
П: - Защо избра да видиш точно този минал живот?
К: - Заради свободата и мъдростта.
П: - Има ли някой недовършен момент от този живот, който се отразява в настоящият ти живот?
К: - Не.
П: - Да се върнем на свободата и мъдростта. Ако имаше послание от оня живот към настоящият си живот, как би звучало това послание.
К: - Вярвай в себе си.
П: - Имаш ли душа от този минал живот, който е с теб сега в настоящия живот?
К: - Баба ми.
П: - Коя е тя сега?
К: - Баба ми.
П: - Защо сте избрали отново да сте заедно?
К: - Не знам.
П: - Имате нещо да довършвате или просто..
К: - Може би не ме е научила на нещо, може би не е успяла.
П: - Има ли някоя друга душа?
К: - Не...
Следва връщане в тялото на сегашния живот...
още случаи...
П: - Кажи какво виждаш?
К: - Сумрак…гора, влиза слънчева светлина през клоните на дърветата.
П: - Какви са дърветата, широколистни, иглолистни?
К: - Широколистни. Аз съм с кожени дрехи, жена съм.
П: - Добре, имаш ли нещо в ръцете си?
К: - Нямам нищо, не знам, дойдох от някъде.
П: - Имаш ли някакви украшения по ръцете, по главата?
К: - Не, нямам никакви украшения.
П: - Добре, сама ли си?
К. – Сама съм. Има животни, не ги виждам, но зная, че са там.
П: - Искам да оставиш първата мисъл, по усещане да отговориш на следващия ми въпрос. Защо си в тази гора, какво правиш там?
К: - За да съм сама.
П: - Защо искаш да си сама? Има ли някаква конкретна причина?
К: - Приятно ми е.
П: - Ок, добре, по-скоро усещане нека отговори на следващия ми въпрос. Имаш ли усещане, че има път, пътека някъде на близо около теб или просто гора?
К: - Няма пътека.
П: - Добре.
К: - Само назад към портала, но не го виждам.
П: - Портала не ни е нужен вече. А имаш ли усещането за дом, къде живееш… още е далечно усещане.
К: - Наблизо зад планината има път, виждам го.
П: - Искаш ли да отидем да проверим?
К: - Хайде.
П: - Добре, тръгваш по пътеката и вървиш, с всяка крачка която правиш съзнанието се отпуска още повече. Сега си пред дома си. Как изглежда той?
К: - Това е индианско типи.
П: - Едно типи ли е или е село?
К: - Аз виждам едно.
П: - Имаш ли усещането, че има още? Не е само едно.
К: - Да, има още.
П: - Ок, чудесно. А само ти ли живееш в това типи?
К: - Не, има много хора, голямо е….поне десет човека, не ги познавам.
П: - Приятни ли са?
К: - Не ги познавам…не знам….не ги виждам дори.
П: - Само знаеш, че са там.
К: - Знам, че живеят в мойто типи…има огън на някакви кафяви шарки.
П: - Добре, събери първата мисъл, образ или усещане и отговори на следващия ми въпрос. Коя е годината?
К: - Не знам.
П: - Век?
К: - Не знам….1872 г. виждам.
П: - Добре, мисъл,образ, усещане отговори на следващия ми въпрос. На територията на коя сегашна държава се намираш?
К: - Нямам представа.
П: - Континент?
К: - Не знам.
П: - Добре, ти на колко години си?
К: - На 23.
П: - Ок, имаш ли съпруг, деца?
К: - Сама съм.
П: - Супер, справяш се прекрасно. Сега ще преброя до 3 и когато кажа 3, ще се пренесеш 4-5 години напред в същия този минал живот към някоя интересна случка от този период.
1, започваш постепенно да се пренасяш 4-5 години напред към същия този минал живот, към някоя интересна случка от него.2 ,образи, мислене, спомени,усещания свързани с тази случка започват да се появяват.3, сега си там.
К: - Това е някакво индианско племе в Щатите…война между племената има, има перушина и кожи навсякъде, животни шарени, кожи от одрани животни.
П: - С кой е войната?
К: - С друго индианско племе.
П: - Как ги наричате?
К: - Не знам.
П: - А вие как се наричате?
К: - И това не знам, единствената дума която знам е типи.
П: - Можеш ли да видиш хората от твоето племе, как изглеждат? Имат ли някаква особеност в прическата, в накитите или по-скоро някакъв детайл?
К: - Виждам цветни петна, шарени пера, кожи и разни хора.
П: - Сега си представи, че имаш дистанционно за ситуацията и просто натисни плей. Ето картинките се раздвижват сега.
К: - Да, имам долу някой за който да се грижа…нещо готвя. Имам син на 9, май и той е във войната.
П: - И той ли отива да се бие.
К: - Да, защото ме е страх.
П: - А баща му кой е, можеш ли да извикаш образ?
К: - Не.
П: - Усещане?
К: - Усещане да.
П: - Разкажи ми за баща му. Какво усещаш?
К: - Много млад и силен, много властен и борбен. Не го чувствам близък…харесвам го, виждам тялото му.
П: - Как е облечен?
К: - Мургав е, гол е до кръста, надолу не знам какво има, виждам рамене, виждам лице, коса, накити.
П: - Сега си представи, че това дистанционно е в теб и можеш да превъртиш така седмица, две, три, месец….Сега си там. Как се развива живота там? Какво се случва? Какво става с войната?
К: - Трима сме. И тримата сме живи. Мъжът ми помага на детето. Правят нещо с нож.
П: - Какво правят?
К: - Мисля, че лък и стрела.
П: - Войната свършила ли е?
К: - Не знам, няма война, спокойно е, тримата сме, почиваме си.
П: - Сега ще преброя от 1 до 3 и ще се пренесеш в някой важен момент от този минал живот.
1, започваш да се пренасяш напред или назад във времето в същия този минал живот, към някой важен момент от него. 2, образи, мисли, спомени, усещания свързани с този момент започват да се появяват.3, сега си там
К: - С баба ми сме в голямо типи. Тя ме посвещава в нещо.
П: - В какво те посвещава?
К: - В билкарство. Отивам да лекувам хората. Това е важно. Уча се...
П: - Сега ще преброя от 1 до 3 и когато кажа 3, ще се пренесеш в онзи минал момент от същия този живот, който е най- важен и има най-голямо значение и послание за сегашният ти живот.
1, започваш да се пренасяш към този минал живот, към най-важния момент от него.
2,образ, мисли, усещания почват да се появяват.3, сега си там.
К: - Това е сватбата ми. Ние се намираме на кола на мъченията. Не знам защо ритуала е там. Чувствам се щастливо уплашена.
П: - А какво те плаши?
К: - Кола на мъченията…вниманието на хората…ние обикаляме…те се намират в кръг…хванали сме и двете си ръце….те ни се радват.
П: - Каква е причината да обикаляте?
К: - Някакъв ритуал.
П: - Защо това място? Защо при кола на мъченията?
К: - Не знам, всички са се наредили в кръг около него, той е средата, а ние го обикаляме… дървен е, светъл, отдолу е червен, това е.
П: - С какво тази случка е важна за сегашния ти живот?
К: - Сватбата и хората… правиш избора…защото хората го очакват…а не защото го искаш...
П. – Добре се га се издигаш над този живот... виж го от високо, сякаш разглеждаш албум със снимки от него. Какви са снимките?
К: - Първата снимка е на възрастна индианка с бебе в ръцете и знам, че това съм аз и моите внучета. Живяла съм много дълго и съм била щастлива. Имам и дъщеря. Прилича на мен. Не виждам лицето й, но е с мен. Умряла съм от старост в племето си.
П: - Защо избра да видиш точно този минал живот?
К: - Заради свободата и мъдростта.
П: - Има ли някой недовършен момент от този живот, който се отразява в настоящият ти живот?
К: - Не.
П: - Да се върнем на свободата и мъдростта. Ако имаше послание от оня живот към настоящият си живот, как би звучало това послание.
К: - Вярвай в себе си.
П: - Имаш ли душа от този минал живот, който е с теб сега в настоящия живот?
К: - Баба ми.
П: - Коя е тя сега?
К: - Баба ми.
П: - Защо сте избрали отново да сте заедно?
К: - Не знам.
П: - Имате нещо да довършвате или просто..
К: - Може би не ме е научила на нещо, може би не е успяла.
П: - Има ли някоя друга душа?
К: - Не...
Следва връщане в тялото на сегашния живот...
още случаи...
