Изборът на душата за тяло и уроци, които да усвои
С благодарности към Н., която написа всичко това след две срещи с мен.
Първото ни пътуване в миналото на Н. беше на групова регресия, което описани ще публикувам скоро. После Н. дойде на лична регресия със желание да посети мястото, където отиват душите, когато напуснат земните тела. Среща с Духовния водач (Калвин) и разглеждане на периода на планиране на настоящата инкарнация.
Ето какво описа самата тя, след срещата ни:
Исках да се върна към периода на планиране на настоящата инкарнация, защото знаех, че за нея съм си измислила много сложни „игрички”. Исках да разбера със сигурност какъв ми е основният урок от играта, за да мога да спра омагьосаният кръг на събития и отношения, които вече се повтарят вече твърде много пъти.
Разказах на Петър, че съм схванала, че по време на планирането съм помолила много мои близки души да ме отхвърлят и пренебрегват в тази инкарнация. Исках да разбера със сигурност каква ми е била основната идея, каква ми е била целта за постигане чрез тази игра.
Освен това исках да разбера как бих могла да разгърна целия си капацитет. Споделих на Петър, че се чувствам в период на голям трансформация. Сякаш ми предстои да се превърна в нещо друго. Също така исках да говоря с духовния си водач, защото никога не бях разговаряла с него. Петър ме окуражи да опитаме да се срещнем с водача ми.
***
Първоначално видях света на душите като кристален град, който се носи свободно в пространството. Всичко в него е прозрачно. Влязох свободно в града. Сякаш веднага се озовах в някаква бална зала. Всички бяха някак празнично настроени, официално облечени. Но не беше някакъв буен купон. Просто знаех, че е празнично настроението. Там е по-скоро тихо. Душите си говорят тихо. Срещат се една с друга. Общуват си. Повечето са бледо розови или бледо сини. Това са преобладаващите цветове и на залата, и на всичко останало. Петър ме попита дали виждам някой от моя грозд души, но аз не виждах никого от тях. Беше ми много тежко. Мъчно ми беше. Разбрах, че ги няма защото съм им сърдита. Исках да отида до моята стая в града на душите, но не успях. Реших преди това просто да седна на едни стълби и се разплаках. Знаех, че им се сърдя заради неща от настоящото прераждане, и че след малко ще ми мине, защото това не е нещо наистина сериозно. След малко при мен дойде една милосърдна душа. Тази душа ме заведе до стаята ми. Стаята беше малка, също прозрачна.
Петър: Можеш ли да помолиш душата която дойде да ти помага, да те подкрепя… Можеш ли да го помолиш да те заведе до момента, в който си избираш сегашния живот на Н.?
Клиент: Добре. Той е съгласен, каквото искам да направи. Може да отидем.
Петър: Къде си?
Клиент: Влизаме в едно по-голямо помещение. Пак е в същите цветове – бледо синьо, бледо розово, бледо жълто. По-скоро са прозрачни. Светли и прозрачни са всички същества, стените, подът е прозрачен. Има много хора. Не точно хора, най-различни същества.
Петър: Души…?
Клиент: Да, приличат на хуманоиди, но може би не са точно такива. Най-различни са. Цяла тълпа се е събрала. Трябва да видим сега как да планираме моето слизане на Земята.
Петър: Добре. Нека да стигнем до момента, в който започвате да планирате нещата, които ти предстоят да ти се случат в тази инкарнация.
Клиент: Да се преместим?
Петър: Да
Клиент: Добре. Всички са пак там. Всъщност те са същите, няма промяна в състава.
Петър: Каква е причината те да са там?
Клиент: Всички по някакъв начин трябва да вземат участие. Искам да се консултирам с всички, да съм сигурна, че са съгласни, всеки да си каже мнението, да изрази позиция. Да е по-най добрия начин за всички. Като голямо събрание е, на което да се обсъди и да се вземе такова решение, което е подходящо за…….еволюцията на всички.
Петър: Обърни внимание на този епизод, когато избираш тази игра, за която ми разказа, играта на отхвърляне с душите около теб. Как я избираш? Те съгласни ли са?
Клиент: Ами не са много екзалтирани от моята измислица. Обаче...се съгласиха. Малко им е смешно дори.
Петър: Каква е причината да избираш тази игра за сегашния си живот?
Клиент: Защото на това ниво, на което съм стояла известно време… вече е време да премина на друго. И смятам, че по този начин ще катализирам енергия, за да премина на следващото ниво, където мога да бъда по-полезна за цялото.
Петър: Другите съгласни ли са с тази идея?
Клиент: Ами, съгласни са, тъй като очакваха, така или иначе, аз да измисля нещо.
Петър: Какво е сегашното ти ниво?
Клиент: Седма…плътност…основно
Петър: Каква е аурата ти? Какъв цвят е?
Клиент: Жълто има. Жълто и синьо.
Петър: Опиши ми я точно. Центърът какъв е? Каква е по края?
Клиент: Не мога да преценя, защото или е синя с жълт кант или е обратното.
Петър: Да, ок
Клиент: Светла е. Бяло има.
Петър: Да, те са светли.
Клиент: Тези от моята група или са синьо и жълто или розово и синьо.
Петър: ОК. До кога Н. ще играе тази игра в сегашния ти живот? Това трябва да го виждаш ясно.
Клиент: Къде трябва да гледам?
Петър: То е усещане по-скоро. Какво трябва да се случи в живота на Н., за да се …
Клиент: Трябва да й писне.
Петър: По какво Н. ще познае че й е писнало?
Клиент: Просто вече не може … Вижда, че това е безсмислено .. когато разбере, че това е безмислица и спре да се вторачва в някакви такива обусловености измислени, наложени мисъл-форми от всичко, което я заобикаля т.е. когато спре да се вторачва в тези мисъл-форми, които я притискат, които са й внушени. Когато разбере, че това абсолютно вече не й служи, че е нещо много повече от тях, от формите. Обаче не само да го разбере с ума, ами постоянно да живее с усещането. То да бъде усещането за новото, за това че… това издигане над формата да е постоянно в нея. Не само да го разбира с ума. Тя с ума… много работи разбира. Тези същества с жълтата аура те са съществата на интелекта.
Петър: А съществата със синята аура?
Клиент: Ами ние сме като смесени един вид. Сините същества – те знаят истината, не само я разбират с интелекта. По-добре е от всички неща да опиташ, не само от синьото или само жълтото.
Петър: Добре. Какво може да помогне на Н. да следва своя път, да преодолее тези вторачвания?
Клиент: Трябва да практикува, да има дисциплина и да разбере, че това е част от работата й. За нея това е един вид работа, не е просто нещо което спонтанно…
Петър: В какво се изразява тази дисциплина в материалния свят?
Клиент: Това е нейната работа, основната работа. Никаква друга работа няма такова значение и приоритет. Нали затова е дошла. Това е основната причина да дойде. Така че, другите работи – професии, занимания и задължения не са приоритет. Приоритет е да изпълни тази задача, да преодолее това ниво и да се качи на друго.
Петър: Как може това да се случи в материалния свят? С какви действия в материята?
Клиент: Има най-различни практики, които може да ползва. Може медитации да ползва. Може би няма да е зле да … да търси…да остава по-често….нови… ако сменя местата по-често. Ако вижда нови места, които я изненадват това ще й помогне да се раздвижи. Също трябва да общува повече, да търси сходни енергии – не такива, които я подтискат. Най-вече трябва да практикува дисциплинирано медитации и….много добре знае какво трябва да прави! Има още т.е. тя вече ги знае нещата, но никаква дисциплина до момента. И това и онова, но…. трябва да има някаква последователност. Това би било полезно за нея.
Петър: Кое пречи на Н. да разгърне целия си потенциал?
Клиент: Ами, има такива остатъци… фрагменти от чувства и емоционални товари.
Петър: Кой е най-добрият начин Н. да се освободи от тях?
Клиент: Умът формира и поддържа тези негативни усещания. Може би е добре да го контролира малко повече в това отношение. Когато се опитва да формира такива чувства и да ги поддържа живи, да му слага спирачки.
Петър: С какви действия в материята ще се изрази това?
Клиент: Ами, то това не е в материята. По-скоро, когато идват някакви мисли да мога да се разграничавам от мислите. Аз не съм мислите. Те са нещо, което се е появило в това прераждане, обусловено от обстоятелствата в това прераждане. Изобщо не са моята същност. Трябва много внимателно и постоянно да се разграничавам от тях.
Петър: Ето виждаш ли защо ти трябва осъзнатостта в момента? Тази осъзнатост, за която говорихме в предварителния разговор. Защо си осъзната? Ами, ето затова, според мен.
Петър: Какво предстои на Н. през 2014?
Клиент: Трябва да се откажа от тази работа вече, не просто да я променям и модифицирам. Изобщо тези хора, с които работя….трябва да сменя хората, с които работя т.е. малко средата. Трябва да се откажа от това най-после. Окончателно.
Петър: Какви други занимания биха били подходящи за Н. през идните месеци?
Клиент: Трябва да си довърша първо тези неща, които съм започнала. Да са абсолютно приключени, да нямам нищо зад гърба си. В професионален план мисля, че лесно мога да се справя с това. Тази година приключвам, може би още през първите няколко месеца на годината. Би трябвало да пътувам да отида на местата, на които отдавна искам да отида.
Петър: Ах, че хубаво. Добре. Чудесно.
Клиент: В лично отношение…не знам. Може би моят водач иска да ми каже.
Петър: Добре, помоли го да се появи там сега, ако е възможно, ако иска. Просто да се покаже, защото аз съм сигурен че е там.
Клиент: Там е, да.
Петър: Как изглежда?
Клиент: Той е син. Малко е смешен, защото целият е в синьо. Като мъж изглежда.
Петър: Носиш му дар. Дай му го.
Клиент: Да
Петър: Какво му даде?
Клиент: Нещо като ключ и… хем е ключ хем е сърце.
Петър: Чудесно. Добре. Попитай го… Първо му благодари, че се появи
Клиент: Благодаря.
Петър: Попитай го как да се обръщаме към него?
Клиент: Ал Калвин.
Петър: Ал Калвин?
Клиент: Аха
Петър: Добре, Попитай Ал Калвин за своите лични взаимоотношения. Каква е развръзката там?
Клиент: Как да говори. През мен или да преразказвам.
Петър: Просто да преразказваш. Защото ако влезе през теб няма да помниш.
Клиент: Но той иска да влезе.
Петър: Добре нека влезе. Може да говори през теб, през устата ти. Как, какво се случва с Н. в личния живот? Каква е развръзката?
Клиент: Н. трябва да разбере, че това изобщо няма голямо значение за нея.
Петър: Кое има значение за нея?
Клиент: Ами това което реши в началото, че иска да премине на по-високо еволюционно ниво. Тези връзки просто служиха като катализатор, не са нещо което трябва да…остане или да ги счита за толкова важни. Хората са се съгласили, участвали са. Това е всичко. Просто трябва да си върши работата - основната, за която е дошла.
Петър: Има ли нещо което Ал Калвин иска да ти разкаже?
Клиент: Калвин, той винаги е до мен и се грижи за мен. И даже все едно ме гали. Много често е до мен даже физически. Това неговото, не е точно физическо тяло, но е близо до мен.
Петър: Какво спира Н. да го усеща тогава?
Клиент: Всъщност, знам, че е там. Може би ми се е искало да го чувам или нещо такова, но това не толкова важно. Най-важното му съобщение сега беше, че не трябва да придавам такава голяма важност на личните отношения. Просто трябва да съм коректна с хората и…..това е единственото нещо, което се иска от мен. Но не трябва да драматизирам нещата в никакъв случай.
Петър: Има ли нещо, което той иска да ти каже изцяло за сегашния ти живот?
Клиент: Всичко е наред
Петър: Това ако ти кажа, че го казва всеки водач ще ми повярваш ли?
Клиент: Много е добър.
Петър: Има ли още нещо което искаш да знаеш?
Клиент: Не.
Петър: Благодари на своя водач за отговорите, които ти даде и отговорите, които не ти даде. Помоли му да ти даде някакъв предмет от ежедневието, чрез който да можеш да се свързваш с него, когато имаш нужда.
Петър: Какво ти даде?
Клиент: Една пирамидка.
Петър: Имаш ли я вкъщи ?
Клиент: Да.
Петър: Благодари му.
Петър: Лека и спокойна се отдалечаваш от това място. След малко ще преброя от 1 до 5 и когато кажа 5 можеш да се размърдаш и отвориш очи, продължила да пазиш връзка с това място. но преди това искам да сключим едно споразумение между твоето съзнание и подсъзнание да запомнят всичко това което чу видя и усети и да го приложат по най-добрия начин под най добрата форма в сегашния ти живот. 1 - Усещаш как лека и спокойна започваш да се връщаш тук и сега в твоето тяло. 2 – поеми дълбоко въздух усети как се събужда гръдния кош сърцето, краката главата. 3 – възстановяваш нормалното състояние на всички физически и психически функции. 4 –усещаш се все по будна и по-будна и 5 - сега е 8 декември 2013 г.
………….
Много, много съм благодарна на Петър за тази регресия и за разговора! След нея се почувствах по-лека и спокойна. Сякаш огромният товар на неразбирането бе започнал да пада от мен. Започнах малко по малко да схващам каква е била идеята зад играта на отхвърляне, която съм си измислила.
След няколко дни нещата се изясниха още повече. Започнах да разбирам, че чрез многобройните отхвърляния от хора, които са ми особено близки трябва да се науча да заставам „над нещата”, да не се привързвам, да присъствам основно в настоящия момент, да не оставям миналото да ме дърпа назад, нито да очаквам нещо особено от бъдещето. Защото всичко в материалния свят идва и си отива и е много мимолетно. Няма смисъл да се вкопчвам в него. Безсмъртните души са много повече от тленността на всяко една форма в материалния свят (предмети, отношения, занимания). Постигането на вътрешен мир е единственият „рай”. Няма как да съм в мир ако не застана „над” тленността. Загубата на нещо постоянно би заплашвала да ме разтърси. Всичко това звучи много лесно на думи. Но не е толкова лесно. От незнанието на този урок сякаш идва голяма част от драмата на света, а сега светът има нужда от мир.
Да бъдеш не привързан, не означава да си безразличен, нито пък да си груб към нещата от настоящия момент. Това е втората част урока. Затова посланието от груповата регресия за най-важният минал живот за мен беше да оставя сърцето ми да разцъфти. Трябва да се науча да обичам без да се привързвам към мимолетното. Да мога да разпознавам вечността и да съм влюбена в нея, за да съм в мир. Само така мога да нося мир.
Много пъти, когато съм искала да получа послание от Бог, от Водачите ми или от Душата ми за целта на това мое прераждане съм чувала думите: „Да бъдеш като водата”. Сега разбрах какво означава това. Водата просто тече. Тя намира пътя на най-малкото съпротивление, минава и заминава надолу по течението. Тя не тъжи по бреговете, покрай които е минала, колкото и красиви да са били те. Водата не страда и по онези брегове, на които е видяла разруха. Водата просто се разлива надолу по своя път и носи влага за онези семенца, които трябва да покълнат и да разцъфтят. И да няма семенца тя пак си тече. След време нещата се завъртат и тя пак минава покрай същите брегове… Движението на водата на тази планета показва едно от измеренията на вечността. Някои изследователи казват, че „животът”(т.е. биологичните организми) на тази планета се бил зародил във водата… Дори да няма брегове, водата носи живота в себе си.
Предполагам, че играта на отхвърляне, която съм избрала има за основна цел да ме доведе до състояние на пълен емоционален и интелектуален абсурд. В повечето случаи, когато хората са напускали живота ми не са можели да ми дадат никакво смислено обяснение, защото го правят при положение, че до скоро са твърдели колко много ме обичат. Всъщност повечето от хората дори твърдят, че продължават много много да ме обичат, но „не могат” да са с мен. Предполагам съм планирала този абсурд да ме изстреля към една по-дълбока истина, т.е да ми помогне да схвана, че съм в Мая (Илюзията) и да ме накара да поискам да видя какво е „над” нея. Също тази игра има за цел да ми помогне да „изчистя” сърцето си и да ме отдели от всякакви погрешни и дребнави концепции за любовта.
Още случаи...
Първото ни пътуване в миналото на Н. беше на групова регресия, което описани ще публикувам скоро. После Н. дойде на лична регресия със желание да посети мястото, където отиват душите, когато напуснат земните тела. Среща с Духовния водач (Калвин) и разглеждане на периода на планиране на настоящата инкарнация.
Ето какво описа самата тя, след срещата ни:
Исках да се върна към периода на планиране на настоящата инкарнация, защото знаех, че за нея съм си измислила много сложни „игрички”. Исках да разбера със сигурност какъв ми е основният урок от играта, за да мога да спра омагьосаният кръг на събития и отношения, които вече се повтарят вече твърде много пъти.
Разказах на Петър, че съм схванала, че по време на планирането съм помолила много мои близки души да ме отхвърлят и пренебрегват в тази инкарнация. Исках да разбера със сигурност каква ми е била основната идея, каква ми е била целта за постигане чрез тази игра.
Освен това исках да разбера как бих могла да разгърна целия си капацитет. Споделих на Петър, че се чувствам в период на голям трансформация. Сякаш ми предстои да се превърна в нещо друго. Също така исках да говоря с духовния си водач, защото никога не бях разговаряла с него. Петър ме окуражи да опитаме да се срещнем с водача ми.
***
Първоначално видях света на душите като кристален град, който се носи свободно в пространството. Всичко в него е прозрачно. Влязох свободно в града. Сякаш веднага се озовах в някаква бална зала. Всички бяха някак празнично настроени, официално облечени. Но не беше някакъв буен купон. Просто знаех, че е празнично настроението. Там е по-скоро тихо. Душите си говорят тихо. Срещат се една с друга. Общуват си. Повечето са бледо розови или бледо сини. Това са преобладаващите цветове и на залата, и на всичко останало. Петър ме попита дали виждам някой от моя грозд души, но аз не виждах никого от тях. Беше ми много тежко. Мъчно ми беше. Разбрах, че ги няма защото съм им сърдита. Исках да отида до моята стая в града на душите, но не успях. Реших преди това просто да седна на едни стълби и се разплаках. Знаех, че им се сърдя заради неща от настоящото прераждане, и че след малко ще ми мине, защото това не е нещо наистина сериозно. След малко при мен дойде една милосърдна душа. Тази душа ме заведе до стаята ми. Стаята беше малка, също прозрачна.
Петър: Можеш ли да помолиш душата която дойде да ти помага, да те подкрепя… Можеш ли да го помолиш да те заведе до момента, в който си избираш сегашния живот на Н.?
Клиент: Добре. Той е съгласен, каквото искам да направи. Може да отидем.
Петър: Къде си?
Клиент: Влизаме в едно по-голямо помещение. Пак е в същите цветове – бледо синьо, бледо розово, бледо жълто. По-скоро са прозрачни. Светли и прозрачни са всички същества, стените, подът е прозрачен. Има много хора. Не точно хора, най-различни същества.
Петър: Души…?
Клиент: Да, приличат на хуманоиди, но може би не са точно такива. Най-различни са. Цяла тълпа се е събрала. Трябва да видим сега как да планираме моето слизане на Земята.
Петър: Добре. Нека да стигнем до момента, в който започвате да планирате нещата, които ти предстоят да ти се случат в тази инкарнация.
Клиент: Да се преместим?
Петър: Да
Клиент: Добре. Всички са пак там. Всъщност те са същите, няма промяна в състава.
Петър: Каква е причината те да са там?
Клиент: Всички по някакъв начин трябва да вземат участие. Искам да се консултирам с всички, да съм сигурна, че са съгласни, всеки да си каже мнението, да изрази позиция. Да е по-най добрия начин за всички. Като голямо събрание е, на което да се обсъди и да се вземе такова решение, което е подходящо за…….еволюцията на всички.
Петър: Обърни внимание на този епизод, когато избираш тази игра, за която ми разказа, играта на отхвърляне с душите около теб. Как я избираш? Те съгласни ли са?
Клиент: Ами не са много екзалтирани от моята измислица. Обаче...се съгласиха. Малко им е смешно дори.
Петър: Каква е причината да избираш тази игра за сегашния си живот?
Клиент: Защото на това ниво, на което съм стояла известно време… вече е време да премина на друго. И смятам, че по този начин ще катализирам енергия, за да премина на следващото ниво, където мога да бъда по-полезна за цялото.
Петър: Другите съгласни ли са с тази идея?
Клиент: Ами, съгласни са, тъй като очакваха, така или иначе, аз да измисля нещо.
Петър: Какво е сегашното ти ниво?
Клиент: Седма…плътност…основно
Петър: Каква е аурата ти? Какъв цвят е?
Клиент: Жълто има. Жълто и синьо.
Петър: Опиши ми я точно. Центърът какъв е? Каква е по края?
Клиент: Не мога да преценя, защото или е синя с жълт кант или е обратното.
Петър: Да, ок
Клиент: Светла е. Бяло има.
Петър: Да, те са светли.
Клиент: Тези от моята група или са синьо и жълто или розово и синьо.
Петър: ОК. До кога Н. ще играе тази игра в сегашния ти живот? Това трябва да го виждаш ясно.
Клиент: Къде трябва да гледам?
Петър: То е усещане по-скоро. Какво трябва да се случи в живота на Н., за да се …
Клиент: Трябва да й писне.
Петър: По какво Н. ще познае че й е писнало?
Клиент: Просто вече не може … Вижда, че това е безсмислено .. когато разбере, че това е безмислица и спре да се вторачва в някакви такива обусловености измислени, наложени мисъл-форми от всичко, което я заобикаля т.е. когато спре да се вторачва в тези мисъл-форми, които я притискат, които са й внушени. Когато разбере, че това абсолютно вече не й служи, че е нещо много повече от тях, от формите. Обаче не само да го разбере с ума, ами постоянно да живее с усещането. То да бъде усещането за новото, за това че… това издигане над формата да е постоянно в нея. Не само да го разбира с ума. Тя с ума… много работи разбира. Тези същества с жълтата аура те са съществата на интелекта.
Петър: А съществата със синята аура?
Клиент: Ами ние сме като смесени един вид. Сините същества – те знаят истината, не само я разбират с интелекта. По-добре е от всички неща да опиташ, не само от синьото или само жълтото.
Петър: Добре. Какво може да помогне на Н. да следва своя път, да преодолее тези вторачвания?
Клиент: Трябва да практикува, да има дисциплина и да разбере, че това е част от работата й. За нея това е един вид работа, не е просто нещо което спонтанно…
Петър: В какво се изразява тази дисциплина в материалния свят?
Клиент: Това е нейната работа, основната работа. Никаква друга работа няма такова значение и приоритет. Нали затова е дошла. Това е основната причина да дойде. Така че, другите работи – професии, занимания и задължения не са приоритет. Приоритет е да изпълни тази задача, да преодолее това ниво и да се качи на друго.
Петър: Как може това да се случи в материалния свят? С какви действия в материята?
Клиент: Има най-различни практики, които може да ползва. Може медитации да ползва. Може би няма да е зле да … да търси…да остава по-често….нови… ако сменя местата по-често. Ако вижда нови места, които я изненадват това ще й помогне да се раздвижи. Също трябва да общува повече, да търси сходни енергии – не такива, които я подтискат. Най-вече трябва да практикува дисциплинирано медитации и….много добре знае какво трябва да прави! Има още т.е. тя вече ги знае нещата, но никаква дисциплина до момента. И това и онова, но…. трябва да има някаква последователност. Това би било полезно за нея.
Петър: Кое пречи на Н. да разгърне целия си потенциал?
Клиент: Ами, има такива остатъци… фрагменти от чувства и емоционални товари.
Петър: Кой е най-добрият начин Н. да се освободи от тях?
Клиент: Умът формира и поддържа тези негативни усещания. Може би е добре да го контролира малко повече в това отношение. Когато се опитва да формира такива чувства и да ги поддържа живи, да му слага спирачки.
Петър: С какви действия в материята ще се изрази това?
Клиент: Ами, то това не е в материята. По-скоро, когато идват някакви мисли да мога да се разграничавам от мислите. Аз не съм мислите. Те са нещо, което се е появило в това прераждане, обусловено от обстоятелствата в това прераждане. Изобщо не са моята същност. Трябва много внимателно и постоянно да се разграничавам от тях.
Петър: Ето виждаш ли защо ти трябва осъзнатостта в момента? Тази осъзнатост, за която говорихме в предварителния разговор. Защо си осъзната? Ами, ето затова, според мен.
Петър: Какво предстои на Н. през 2014?
Клиент: Трябва да се откажа от тази работа вече, не просто да я променям и модифицирам. Изобщо тези хора, с които работя….трябва да сменя хората, с които работя т.е. малко средата. Трябва да се откажа от това най-после. Окончателно.
Петър: Какви други занимания биха били подходящи за Н. през идните месеци?
Клиент: Трябва да си довърша първо тези неща, които съм започнала. Да са абсолютно приключени, да нямам нищо зад гърба си. В професионален план мисля, че лесно мога да се справя с това. Тази година приключвам, може би още през първите няколко месеца на годината. Би трябвало да пътувам да отида на местата, на които отдавна искам да отида.
Петър: Ах, че хубаво. Добре. Чудесно.
Клиент: В лично отношение…не знам. Може би моят водач иска да ми каже.
Петър: Добре, помоли го да се появи там сега, ако е възможно, ако иска. Просто да се покаже, защото аз съм сигурен че е там.
Клиент: Там е, да.
Петър: Как изглежда?
Клиент: Той е син. Малко е смешен, защото целият е в синьо. Като мъж изглежда.
Петър: Носиш му дар. Дай му го.
Клиент: Да
Петър: Какво му даде?
Клиент: Нещо като ключ и… хем е ключ хем е сърце.
Петър: Чудесно. Добре. Попитай го… Първо му благодари, че се появи
Клиент: Благодаря.
Петър: Попитай го как да се обръщаме към него?
Клиент: Ал Калвин.
Петър: Ал Калвин?
Клиент: Аха
Петър: Добре, Попитай Ал Калвин за своите лични взаимоотношения. Каква е развръзката там?
Клиент: Как да говори. През мен или да преразказвам.
Петър: Просто да преразказваш. Защото ако влезе през теб няма да помниш.
Клиент: Но той иска да влезе.
Петър: Добре нека влезе. Може да говори през теб, през устата ти. Как, какво се случва с Н. в личния живот? Каква е развръзката?
Клиент: Н. трябва да разбере, че това изобщо няма голямо значение за нея.
Петър: Кое има значение за нея?
Клиент: Ами това което реши в началото, че иска да премине на по-високо еволюционно ниво. Тези връзки просто служиха като катализатор, не са нещо което трябва да…остане или да ги счита за толкова важни. Хората са се съгласили, участвали са. Това е всичко. Просто трябва да си върши работата - основната, за която е дошла.
Петър: Има ли нещо което Ал Калвин иска да ти разкаже?
Клиент: Калвин, той винаги е до мен и се грижи за мен. И даже все едно ме гали. Много често е до мен даже физически. Това неговото, не е точно физическо тяло, но е близо до мен.
Петър: Какво спира Н. да го усеща тогава?
Клиент: Всъщност, знам, че е там. Може би ми се е искало да го чувам или нещо такова, но това не толкова важно. Най-важното му съобщение сега беше, че не трябва да придавам такава голяма важност на личните отношения. Просто трябва да съм коректна с хората и…..това е единственото нещо, което се иска от мен. Но не трябва да драматизирам нещата в никакъв случай.
Петър: Има ли нещо, което той иска да ти каже изцяло за сегашния ти живот?
Клиент: Всичко е наред
Петър: Това ако ти кажа, че го казва всеки водач ще ми повярваш ли?
Клиент: Много е добър.
Петър: Има ли още нещо което искаш да знаеш?
Клиент: Не.
Петър: Благодари на своя водач за отговорите, които ти даде и отговорите, които не ти даде. Помоли му да ти даде някакъв предмет от ежедневието, чрез който да можеш да се свързваш с него, когато имаш нужда.
Петър: Какво ти даде?
Клиент: Една пирамидка.
Петър: Имаш ли я вкъщи ?
Клиент: Да.
Петър: Благодари му.
Петър: Лека и спокойна се отдалечаваш от това място. След малко ще преброя от 1 до 5 и когато кажа 5 можеш да се размърдаш и отвориш очи, продължила да пазиш връзка с това място. но преди това искам да сключим едно споразумение между твоето съзнание и подсъзнание да запомнят всичко това което чу видя и усети и да го приложат по най-добрия начин под най добрата форма в сегашния ти живот. 1 - Усещаш как лека и спокойна започваш да се връщаш тук и сега в твоето тяло. 2 – поеми дълбоко въздух усети как се събужда гръдния кош сърцето, краката главата. 3 – възстановяваш нормалното състояние на всички физически и психически функции. 4 –усещаш се все по будна и по-будна и 5 - сега е 8 декември 2013 г.
………….
Много, много съм благодарна на Петър за тази регресия и за разговора! След нея се почувствах по-лека и спокойна. Сякаш огромният товар на неразбирането бе започнал да пада от мен. Започнах малко по малко да схващам каква е била идеята зад играта на отхвърляне, която съм си измислила.
След няколко дни нещата се изясниха още повече. Започнах да разбирам, че чрез многобройните отхвърляния от хора, които са ми особено близки трябва да се науча да заставам „над нещата”, да не се привързвам, да присъствам основно в настоящия момент, да не оставям миналото да ме дърпа назад, нито да очаквам нещо особено от бъдещето. Защото всичко в материалния свят идва и си отива и е много мимолетно. Няма смисъл да се вкопчвам в него. Безсмъртните души са много повече от тленността на всяко една форма в материалния свят (предмети, отношения, занимания). Постигането на вътрешен мир е единственият „рай”. Няма как да съм в мир ако не застана „над” тленността. Загубата на нещо постоянно би заплашвала да ме разтърси. Всичко това звучи много лесно на думи. Но не е толкова лесно. От незнанието на този урок сякаш идва голяма част от драмата на света, а сега светът има нужда от мир.
Да бъдеш не привързан, не означава да си безразличен, нито пък да си груб към нещата от настоящия момент. Това е втората част урока. Затова посланието от груповата регресия за най-важният минал живот за мен беше да оставя сърцето ми да разцъфти. Трябва да се науча да обичам без да се привързвам към мимолетното. Да мога да разпознавам вечността и да съм влюбена в нея, за да съм в мир. Само така мога да нося мир.
Много пъти, когато съм искала да получа послание от Бог, от Водачите ми или от Душата ми за целта на това мое прераждане съм чувала думите: „Да бъдеш като водата”. Сега разбрах какво означава това. Водата просто тече. Тя намира пътя на най-малкото съпротивление, минава и заминава надолу по течението. Тя не тъжи по бреговете, покрай които е минала, колкото и красиви да са били те. Водата не страда и по онези брегове, на които е видяла разруха. Водата просто се разлива надолу по своя път и носи влага за онези семенца, които трябва да покълнат и да разцъфтят. И да няма семенца тя пак си тече. След време нещата се завъртат и тя пак минава покрай същите брегове… Движението на водата на тази планета показва едно от измеренията на вечността. Някои изследователи казват, че „животът”(т.е. биологичните организми) на тази планета се бил зародил във водата… Дори да няма брегове, водата носи живота в себе си.
Предполагам, че играта на отхвърляне, която съм избрала има за основна цел да ме доведе до състояние на пълен емоционален и интелектуален абсурд. В повечето случаи, когато хората са напускали живота ми не са можели да ми дадат никакво смислено обяснение, защото го правят при положение, че до скоро са твърдели колко много ме обичат. Всъщност повечето от хората дори твърдят, че продължават много много да ме обичат, но „не могат” да са с мен. Предполагам съм планирала този абсурд да ме изстреля към една по-дълбока истина, т.е да ми помогне да схвана, че съм в Мая (Илюзията) и да ме накара да поискам да видя какво е „над” нея. Също тази игра има за цел да ми помогне да „изчистя” сърцето си и да ме отдели от всякакви погрешни и дребнави концепции за любовта.
Още случаи...
