Защо не мога да имам дете...
Заявката на М. беше: „Искам да разбера причината защо не мога да имам дете от мъжа, с който съм? Здрави сме, всичко ни е наред, но не мога да забременея?“ Тръгнахме да търси причината за липсата не дете в минал живот, но не успяхме да видим такъв. Понякога човек няма нужда да види своя минала инкарнация на Земята, просто защото отговора на въпроса на е в миналото. Появи се същество/пратеник/ под формата на куче, която отведе до извора на причината М. все още да няма деца. Тя имаше да събере енергията си от минала ситуация от настоящия й живот... да олекне, да пусне...
След въвеждане...
Петър: … Можеш да усетиш или да си представиш как се завръщаш на Земята, към точно определен континент, държава, време, пространство, място, тяло от твоето минало на повърхността на тази планета. … Едно… Попадаш там сега. Лека, спокойна и наблюдаваща. Фокусирай се върху това, което знаеш. Ако имаш образи огледай се, светло ли е, тъмно ли е, ден, нощ. Дали е открито или закрито мястото на което се намираш? Не мисли. Приемай първата мисъл за верен отговор. Ако не виждаш, усещай. Усети краката боси ли са или обути?
М: По-скоро се видях още горе, все едно в някаква … като ангелче, с някакви бели дрехи, с някакви крила все едно пърхам …
Петър: Така. Сега къде си?
М: Обаче не съм никъде. Незнам. Нищо не виждам, нищо не усещам…
Петър: Напрегната ли си? Спокойна ли си? Какво е чувството?
М: … Ами, напрегната съм по-скоро. Не съм спокойна.
Петър: Мина ли през портала?
М: Ами по-скоро… Не мога да кажа, че съм видяла нещо… Все едно съм преминала някъде, от някаква тъмнина… Ммм… Не мога да го опиша. Все едно през някаква арка…
Петър: Така. Взе ли си хроника?
М: Ммм… Да. Май държа нещо като свитък. Не знам защо така си го представих.
Петър: Популярно е да ти кажа. ОК.
М: Но не мога да кажа, че… Нищо не виждах.
Петър: ОК. Това е, което ти казвах, че някои хора си открадват малко време след портала. ОК. Искам да си представиш как виждаш Земята. Все едно я виждаш от Космоса в тази тъмнина. Виждаш кръглата Земя. Приближи се към Земята. Представи си континентите, моретата, океаните… Можеш ли да си я представиш?
М: Опитвам се.
Петър: Аха. Като мигване ли е?
М: Ами… май да.
Петър: Ето това е: нищо не виждам. Аз виждам точно като тебе. Да. ОК. Сега …
М: Нали, не мога да си измислям нещо наистина… Казвам това, което наистина…
Петър: Да, да, да! Чудесно се справяш! Да, да! Това е: нищо не виждам. Спокойно. Всичко е супер. ОК. Искам да си представиш как на Земята се появяват мигащи точки.
М: Мм, пак си я гледам отгоре…
Петър: ОК. Остави онази хроника, която взе от залата на хрониките, свитъка, да те насочи коя е мигащата точка, съответстваща на свитъка. И започни бавно да се спускаш към континента. Мястото надолу, към държавата, времето, пространството… Случка, тяло… и влез в него сега. Първите мисли. Успя ли да се спуснеш?
М: М.. не. Още съм горе. Като че ли си стоя горе и гледам отвисоко.
Петър: Добре. Коя е първата мисъл, образ, усещане? Какво те спира?
М: Ами… не знам. Все едно наистина ме спира нещо да се спусна…
Петър: А, значи нещо те спира? Иначе щеше да си се спуснала.
М: Да. (Засмива се)
Петър: Всичко е наред. Абсолютно всичко е наред, нали ти казвам. Това ми се е случвало много пъти, затова ти задавам тези въпроси, защото знам какво се случва.
М: Да. Сякаш си стоя отгоре и си пърхам, и си гледам… Лекичко ми е, но не се спускам.
Петър: А искаш ли да се спуснеш?
М: Ами май да.
Петър: Е, добре. ОК. Постой там малко, попърхай. Наслади се на това леко усещане. Това е, което имах предвид – че някои хора искат да си спомнят това усещане за лекота… Постой малко там. Наслади му се.
М: Все едно съм някаква феичка такава, лекичка, с крила.
Петър: Добре. Можеш сега да си представиш една вълшебна стълба, която започва да се спуска от теб към този минал живот, който имаш… Усещането, желанието, да видиш… Започни да се спускаш по стълбата надолу.
М: Спускам се, само че не знам накъде се спускам.
Петър: Всичко е наред. Това е онова детско усещане, което като се приближаваме към гардероба не знаем като го отворим дали ще влезем в стаята на чудесата или ще изскочи някой таласъм. Всичко е наред. В абсолютна безопасност си. Нещо в тебе знае къде се спускаш. Довери му се.
М: … Все едно стълбата е ужасно дълга и не й се вижда края.
Петър: Все някога ще спре. Ще приключи.
М: … (Пауза). Все едно се спускам към някакво море…
Петър: В морето ли се спускаш или на някой бряг?
М: По-скоро отстрани на някакви скали… Не знам дали в момента не си фантазирам… честно казано…
Петър: Това е много често срещано. Често ми го казват хората. ОК. Фантазирай си.
М: Защото … май не усещам нищо, а по-скоро си фантазирам, че се спускам над това море и над тези скали. Даже ми потекоха сълзи.
Петър: Сега любимият ми въпрос е: защо не си фантазираш, че се спускаш над някоя пустиня или над някое село, а точно над море? Това е ОК. ОК са сълзите. На много хора им сълзят очите при този процес, просто защото от трепкането … Разкажи ми за мястото, в което се спускаш. Скали, какви скали? Високи? Ниски?
М: Ниски са. Не са високи. Близо са до морето. Нали… море със скали.
Петър: Ти в тяло ли се спусна или по-скоро наблюдаваш? Имаш ли усещане за друго тяло?
М: Ами … Не. Нямам усещане за друго тяло.
Петър: Намери себе си. Намери тялото си в този минал живот. Къде си? Къде?
М: Как да го намеря?
Петър: Къде живееш? Каква беше първата мисъл.
М: Някаква къщичка до морето.
Петър: ОК. Опиши ми къщичката. Каменна ли е, дървена ли е, сламена? Каква е?
М: Дървена е… но по-скоро не ги усещам тези неща, а сякаш това са моите фантазии.
Петър: Фантазиите са много любим канал, по който душата разказва за миналите ни животи. Много хора не се замислят за всичките тези, които искат да живеят на село, да гледат животни, мелничари, дърводелци… те са били такива.
М: Ами може би това, че в стремежа си … винаги съм си мечтала да имам някаква такава къщичка на морето, която да е… Фантазия, не го усещам честно казано. По-скоро си представям някаква къщичка, която е на някакви скали, които са … Отгоре е зелено … и някаква страхотна гледка…
Петър: ОК. Намери тялото си в тази къща. Къде си ти там? Имаш ли тяло въобще?
М: Ами … аз съм си аз. (Засмива се). Не знам…
Петър: ОК. Може би …
М: В този вид се виждам. Все едно не мога да се видя в друг вид…
Петър: ОК. Аз имам друга теория в момента. Всеки от нас си има едно такова място на сигурност и закрила. Според мен това не е твой минал живот, а ти попадна на твоето място на сигурност и закрила. Как се чувстваш там?
М: Ами сигурна. Там ми е хубаво.
Петър: Да. Това е мястото. Това чувство го познавам. ОК. Постой малко там. Няма нещо, което трябва или не трябва да се случи днес. Иска ми се обаче, да помолиш мислено… Твоите мисли… Да помолиш там да се появи духовният водач на М. Ако може, ако е позволено. Той може да е човек, животно, усещане, растение или нещо, което не назовавам. Появява ли се водача?
М: По-скоро си представям куче. Може би защото много ги обичам… Не знам…
Петър: Добре. Добре. Представи си първата мисъл, образ или усещане. Попитай кучето то ли е твоят духовен водач. Първата мисъл.
М: Не получавам отговор…
Петър: Какво се случва?
М: Ами не знам … Стоя и го гледам, и то ме гледа, обаче не получавам отговор… Като го питам то ли е моят духовен водач…
Петър: Понякога духовните водачи избират животни да се появят. Понякога използват животни като пратеници, които да те отведат до духовният водач. Попитай кучето то пратеник ли е на твоят духовен водач?
М: Да.
Петър: Добре. Помоли кучето тогава да те отведе до твоят духовен водач сега. Какво се случва?
М: Ами нищо не се случва.
Петър: Кучето как реагира като го помоли?
М: Стои си там.
Петър: А с какво усещане стои там?
М: Ммм … не мога да разбера… По-скоро с усещането, че не трябва да ме заведе…
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината да не трябва да те заведе сега при духовният ти водач? Първата мисъл.
М: Сякаш не ми отговаря.
Петър: Аха, чувството е, че не трябва да те заведе. Попитай кучето тогава има ли някое друго място, където то иска да те заведе?
М: Иска да ме заведе на някакво поле.
Петър: Хайде. Давай.
М: Обаче …
Петър: Следвай го.
М: Виждам някакво жълто поле. После изведнъж става лилаво. Всъщност тичам след него.
Петър: Давай. Давай. Тичай след него.
М: Просто си тичаме.
Петър: Добре. Много добре се справяш. Чудесно.
М: То тича пред мен и аз тичам след него … И през цялото време обаче се вижда морето отстрани …
Петър: Понякога умът носи такива символи, които ти носят спокойствие…
М: Ами … По-скоро си мисля, че не мога да се отпусна … Не знам …
Петър: Да. То затова кучето тича сега с теб, за да ти отпусне ума. Така правят. Наистина, много пратеници разхождат много човека преди да го заведат там, където има нужда и правят така като кучето. Играят си с теб за да ти отпуснат ума. Давай, играй си с него. Тичайте там.
М: Виждам, обаче … Това не знам дали не ми е някаква мисъл на мозъка, която искам да видя… Виждам един мой познат, който … В смисъл познат, който ми е много добър приятел и сме имали връзка в настоящия ни живот.
Петър: Добре. Кучето към него ли иска да те заведе?
М: Да.
Петър: ОК. Супер. Той жив ли е в момента в живота ти?
М: Да.
Петър: ОК. Супер.
М: Ммм, в смисъл ние с него винаги сме си били много близки … как да кажа … по душа.
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината да иска да ти го покаже сега него?
М: По-скоро все едно иска да ми каже нещо, но не ми го казва.
Петър: Първата мисъл, образ и усещане. Какво иска да ти каже кучето?
М: Дали не сме били заедно в някакви минали животи? Нещо се е случило.
Петър: ОК. Иска да ти покаже. Или просто иска да ти каже?
М: Просто иска да ми каже.
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината отново да срещнеш тази душа в сегашният си живот?
М: Може би да ми даде някакви уроци.
Петър: Кои са уроците, които ти трябва да научиш от него? Първите мисли.
М: Всъщност, защо сме се разделили. Защо не сме заедно, като всъщност ни е било много хубаво заедно.
Петър: Кои са уроците, които тази душа е добре да те научи сега?
М: Може би да ме научи да престана да се връщам назад в миналото. Защото това ми пречи по някакъв начин. И все едно ми спира някакво развитие за в бъдеще.
Петър: Нещо конкретно?
М: По-скоро, че се боря със себе си … и сякаш не мога да приема това, че сме се разделили. И това всъщност ми пречи за да продължа напред, да имам дете. Хем го знам, хем … не мога да се отърва от него.
Петър: Попитай кучето кой е най-добрият начин М. да приеме мисълта, че се е разделила с този човек.
М: Да го забравя.
Петър: С какви действия в материята може да се случи това?
М: Ми незнам… Аз имам чувството, че не мога да го забравя.
Петър: Попитай кучето: с какви действия в материята М. може да забрави този човек?
М: Ммм … не получавам … нямам никакво усещане… не получавам отговор…
Петър: Кой е най-важният урок, който М. трябва да внесе в живота на този човек?
М: Нищо не получавам.
Петър: Ето виж как има информация, която знаеш и информация, която не знаеш. Кое е най-правилното поведение на М. оттук нататък към този човек?
М: Да го забравя. Аз се опитвам, и се боря, и не мога.
Петър: ОК. Попитай него: кой е на-добрият начин М. да забрави тази душа? Първата мисъл.
М: Да престана да мисля за него, но не знам дали е възможно.
Петър: С какви действия в материята може да се случи това?
М: Действия? Не знам.
Петър: Добре, ако не мислиш за него, за какво да мислиш?
М: Трябва да мисля за нещо друго, обаче не знам за какво.
Петър: Попитай кучето: за какво друго да мислиш?
М: Тъпо е, но се получават някакви цветя. Защо? Каква е връзката?
Петър: ОК, какво е чувството на тези цветя?
М: Красиви са.
Петър: А чувството какво е?
М: Чувството … В смисъл как, да ги почувствам ли?
Петър: Да. Приятни ли са, неприятни ли са? Радостни ли са, тъжни ли са?
М: Приятни са и цветни. Виждам ги в цвят – червено, жълто …
Петър: Понякога получаваш отговори с метафора, разбираш ли? Това може да е метафора, може да е директно послание. Има и такива отговори. Има ли нещо, което душата на този твой приятел иска да ти каже в момента, там на тази среща?
М: Май да.
Петър: То кучето затова те заведе при него. Разбираш ли? Какво иска да ти каже?
М: Иска да ми каже, че винаги ме е харесвал и обичал, но трябва да го забравя. Обаче не мога да си спра сълзите./плаче/ Съжалявам.
Петър: Това е много хубаво че плачеш. Сълзите са източник на емоция, която дълго време е била задържана. Плачейки, ти освобождаваш тази емоция. Чудесно е. Един от трима плаче на това диванче. Всичко е наред. Абсолютно. Чудесно. ОК. Има ли още нещо, което тази душа иска да ти каже?
М: Не усещам.
Петър: Има ли нещо, което ти искаш да кажеш на тази душа?
М: Искам да я забравя.
Петър: ОК. Благодари й. Благодари на тази душа, че се е появила в живота ти, за всичко, което те е научила и за всичко, на което продължава да те учи. Просто я пусни.
М: Отдалечавам се.
Петър: Леко и спокойно. Благодари на кучето за помощта и просто му пожелай: До нови срещи. и леко и спокойно можеш да усетиш как се завръщаш тук в своето тяло…
М: По-скоро отивам нагоре.
Петър: О! Супер! Давай!
М: Нависоко. Все едно се отдалечих се от тях много нависоко.
Петър: ОК. Следваме. Къде иска да те заведе душата?
М: Пак ме връща там горе.
Петър: Къде? В Акаша или на някое друго място?
М: Май да.
Петър: ОК. Как е? Къде те връща?
М: Пак си пърхам, пак ми е леко ….
Петър: Искам да засилиш това чувство. Искам да усилиш това чувство, моля те! Това чувство на лекота… Усети го с тялото, с ума, с душата си и го запомни. Запомни това чувство на лекота с тялото, ума, душата ти и когато отвориш очи след малко тук сега, можеш да отвориш очи, запазила това чувство на лекота, тук сега в живота на М.
М: Сякаш някой ми измъкна … нещо.
Петър: Чудесно. Това как го усети?
М: Пак плача.
Петър: Чудесно. Всичко е наред. Просто това е начинът на твоето тяло в момента да освободи емоцията.
М: Все едно някой ми измъкна напрежението… (Плаче).
Петър: Чудесно. Какво стана.
М: Чувствам се по-лека. (Плаче).
Петър: Прекрасно.
М: (Плачейки) Все едно падна някакъв камък. Чувствам се по-добре и все едно не съм в моето тяло в момента… Все едно съм някъде отгоре. Просто съм лека и безгрижна. (Успокоява се).
Петър: Всъщност това е изконното чувство на душата преди да влезем в тяло. Това чувство на лекота, което изпитваш в момента.
М: Много е странно. Странно и красиво.
Петър: И познато...
М: Да. (Засмива се).
Петър: Да. Знам. И аз съм бил там. Спокойно.
М: Все едно ми олекна ей така, отгоре до долу.
Петър: Запомни това чувство на лекота…
М: Леко ми е… И продължавам да съм си там…
Петър: Постой си там. Насити това чувство на лекота.
М: Даже го виждам в цветове.
Петър: Какви са цветовете?
М: Лилаво, зелено …
Петър: По-ярки, по-тъмни?
М: По-ярки. Ярки са. Много. Едно хубаво лилаво и едно хубаво зелено… Там ми е добре, в тези цветове.
Петър: Чудесно.
М: Все едно са облаци, които са цветни и аз съм там.
Петър: Можеш да запомниш това място и всеки път оттук нататък когато поискаш да се връщаш в него в състояние на лека медитация. Просто сама да се връщаш тук на това място, в тези зелено-лилави облаци, в това чувство на лекота. Оттук нататък ще можеш всеки път, когато поискаш. Някой път предполагам, че ще е по-силно, някой път ще е по-слабо, пак ще можеш да се завръщаш всеки път когато поискаш в това чувство на лекота.
М: Все едно ми се измъкна някакво напрежение, като някакво … като … треперещо … все едно се измъкна от мене, отгоре до долу, просто се измъкна… И в момента ми е много такова лекичко (Усмихва се).
Петър: Хайде сега, лекичко, спокойно усети как се връщаш тук в тялото. Запази това чувство за лекота и си представи как се завръщаш към Земята, към Европа, към България ….
Следва завръщане в настоящия живот
От разказа на М. става ясно, че добре да прекрати енергията, която дава на мъжа, който й е трудно да пусне. По този начин тя ще има достатъчно енергия за да роди дете на мъжа, с която е сега. Само можем да се замислим на колко много места сме оставили нашата енергия, а може и да се върнем да си я съберем!
С благодарност към В.Д. която набра текста
Още случаи...
След въвеждане...
Петър: … Можеш да усетиш или да си представиш как се завръщаш на Земята, към точно определен континент, държава, време, пространство, място, тяло от твоето минало на повърхността на тази планета. … Едно… Попадаш там сега. Лека, спокойна и наблюдаваща. Фокусирай се върху това, което знаеш. Ако имаш образи огледай се, светло ли е, тъмно ли е, ден, нощ. Дали е открито или закрито мястото на което се намираш? Не мисли. Приемай първата мисъл за верен отговор. Ако не виждаш, усещай. Усети краката боси ли са или обути?
М: По-скоро се видях още горе, все едно в някаква … като ангелче, с някакви бели дрехи, с някакви крила все едно пърхам …
Петър: Така. Сега къде си?
М: Обаче не съм никъде. Незнам. Нищо не виждам, нищо не усещам…
Петър: Напрегната ли си? Спокойна ли си? Какво е чувството?
М: … Ами, напрегната съм по-скоро. Не съм спокойна.
Петър: Мина ли през портала?
М: Ами по-скоро… Не мога да кажа, че съм видяла нещо… Все едно съм преминала някъде, от някаква тъмнина… Ммм… Не мога да го опиша. Все едно през някаква арка…
Петър: Така. Взе ли си хроника?
М: Ммм… Да. Май държа нещо като свитък. Не знам защо така си го представих.
Петър: Популярно е да ти кажа. ОК.
М: Но не мога да кажа, че… Нищо не виждах.
Петър: ОК. Това е, което ти казвах, че някои хора си открадват малко време след портала. ОК. Искам да си представиш как виждаш Земята. Все едно я виждаш от Космоса в тази тъмнина. Виждаш кръглата Земя. Приближи се към Земята. Представи си континентите, моретата, океаните… Можеш ли да си я представиш?
М: Опитвам се.
Петър: Аха. Като мигване ли е?
М: Ами… май да.
Петър: Ето това е: нищо не виждам. Аз виждам точно като тебе. Да. ОК. Сега …
М: Нали, не мога да си измислям нещо наистина… Казвам това, което наистина…
Петър: Да, да, да! Чудесно се справяш! Да, да! Това е: нищо не виждам. Спокойно. Всичко е супер. ОК. Искам да си представиш как на Земята се появяват мигащи точки.
М: Мм, пак си я гледам отгоре…
Петър: ОК. Остави онази хроника, която взе от залата на хрониките, свитъка, да те насочи коя е мигащата точка, съответстваща на свитъка. И започни бавно да се спускаш към континента. Мястото надолу, към държавата, времето, пространството… Случка, тяло… и влез в него сега. Първите мисли. Успя ли да се спуснеш?
М: М.. не. Още съм горе. Като че ли си стоя горе и гледам отвисоко.
Петър: Добре. Коя е първата мисъл, образ, усещане? Какво те спира?
М: Ами… не знам. Все едно наистина ме спира нещо да се спусна…
Петър: А, значи нещо те спира? Иначе щеше да си се спуснала.
М: Да. (Засмива се)
Петър: Всичко е наред. Абсолютно всичко е наред, нали ти казвам. Това ми се е случвало много пъти, затова ти задавам тези въпроси, защото знам какво се случва.
М: Да. Сякаш си стоя отгоре и си пърхам, и си гледам… Лекичко ми е, но не се спускам.
Петър: А искаш ли да се спуснеш?
М: Ами май да.
Петър: Е, добре. ОК. Постой там малко, попърхай. Наслади се на това леко усещане. Това е, което имах предвид – че някои хора искат да си спомнят това усещане за лекота… Постой малко там. Наслади му се.
М: Все едно съм някаква феичка такава, лекичка, с крила.
Петър: Добре. Можеш сега да си представиш една вълшебна стълба, която започва да се спуска от теб към този минал живот, който имаш… Усещането, желанието, да видиш… Започни да се спускаш по стълбата надолу.
М: Спускам се, само че не знам накъде се спускам.
Петър: Всичко е наред. Това е онова детско усещане, което като се приближаваме към гардероба не знаем като го отворим дали ще влезем в стаята на чудесата или ще изскочи някой таласъм. Всичко е наред. В абсолютна безопасност си. Нещо в тебе знае къде се спускаш. Довери му се.
М: … Все едно стълбата е ужасно дълга и не й се вижда края.
Петър: Все някога ще спре. Ще приключи.
М: … (Пауза). Все едно се спускам към някакво море…
Петър: В морето ли се спускаш или на някой бряг?
М: По-скоро отстрани на някакви скали… Не знам дали в момента не си фантазирам… честно казано…
Петър: Това е много често срещано. Често ми го казват хората. ОК. Фантазирай си.
М: Защото … май не усещам нищо, а по-скоро си фантазирам, че се спускам над това море и над тези скали. Даже ми потекоха сълзи.
Петър: Сега любимият ми въпрос е: защо не си фантазираш, че се спускаш над някоя пустиня или над някое село, а точно над море? Това е ОК. ОК са сълзите. На много хора им сълзят очите при този процес, просто защото от трепкането … Разкажи ми за мястото, в което се спускаш. Скали, какви скали? Високи? Ниски?
М: Ниски са. Не са високи. Близо са до морето. Нали… море със скали.
Петър: Ти в тяло ли се спусна или по-скоро наблюдаваш? Имаш ли усещане за друго тяло?
М: Ами … Не. Нямам усещане за друго тяло.
Петър: Намери себе си. Намери тялото си в този минал живот. Къде си? Къде?
М: Как да го намеря?
Петър: Къде живееш? Каква беше първата мисъл.
М: Някаква къщичка до морето.
Петър: ОК. Опиши ми къщичката. Каменна ли е, дървена ли е, сламена? Каква е?
М: Дървена е… но по-скоро не ги усещам тези неща, а сякаш това са моите фантазии.
Петър: Фантазиите са много любим канал, по който душата разказва за миналите ни животи. Много хора не се замислят за всичките тези, които искат да живеят на село, да гледат животни, мелничари, дърводелци… те са били такива.
М: Ами може би това, че в стремежа си … винаги съм си мечтала да имам някаква такава къщичка на морето, която да е… Фантазия, не го усещам честно казано. По-скоро си представям някаква къщичка, която е на някакви скали, които са … Отгоре е зелено … и някаква страхотна гледка…
Петър: ОК. Намери тялото си в тази къща. Къде си ти там? Имаш ли тяло въобще?
М: Ами … аз съм си аз. (Засмива се). Не знам…
Петър: ОК. Може би …
М: В този вид се виждам. Все едно не мога да се видя в друг вид…
Петър: ОК. Аз имам друга теория в момента. Всеки от нас си има едно такова място на сигурност и закрила. Според мен това не е твой минал живот, а ти попадна на твоето място на сигурност и закрила. Как се чувстваш там?
М: Ами сигурна. Там ми е хубаво.
Петър: Да. Това е мястото. Това чувство го познавам. ОК. Постой малко там. Няма нещо, което трябва или не трябва да се случи днес. Иска ми се обаче, да помолиш мислено… Твоите мисли… Да помолиш там да се появи духовният водач на М. Ако може, ако е позволено. Той може да е човек, животно, усещане, растение или нещо, което не назовавам. Появява ли се водача?
М: По-скоро си представям куче. Може би защото много ги обичам… Не знам…
Петър: Добре. Добре. Представи си първата мисъл, образ или усещане. Попитай кучето то ли е твоят духовен водач. Първата мисъл.
М: Не получавам отговор…
Петър: Какво се случва?
М: Ами не знам … Стоя и го гледам, и то ме гледа, обаче не получавам отговор… Като го питам то ли е моят духовен водач…
Петър: Понякога духовните водачи избират животни да се появят. Понякога използват животни като пратеници, които да те отведат до духовният водач. Попитай кучето то пратеник ли е на твоят духовен водач?
М: Да.
Петър: Добре. Помоли кучето тогава да те отведе до твоят духовен водач сега. Какво се случва?
М: Ами нищо не се случва.
Петър: Кучето как реагира като го помоли?
М: Стои си там.
Петър: А с какво усещане стои там?
М: Ммм … не мога да разбера… По-скоро с усещането, че не трябва да ме заведе…
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината да не трябва да те заведе сега при духовният ти водач? Първата мисъл.
М: Сякаш не ми отговаря.
Петър: Аха, чувството е, че не трябва да те заведе. Попитай кучето тогава има ли някое друго място, където то иска да те заведе?
М: Иска да ме заведе на някакво поле.
Петър: Хайде. Давай.
М: Обаче …
Петър: Следвай го.
М: Виждам някакво жълто поле. После изведнъж става лилаво. Всъщност тичам след него.
Петър: Давай. Давай. Тичай след него.
М: Просто си тичаме.
Петър: Добре. Много добре се справяш. Чудесно.
М: То тича пред мен и аз тичам след него … И през цялото време обаче се вижда морето отстрани …
Петър: Понякога умът носи такива символи, които ти носят спокойствие…
М: Ами … По-скоро си мисля, че не мога да се отпусна … Не знам …
Петър: Да. То затова кучето тича сега с теб, за да ти отпусне ума. Така правят. Наистина, много пратеници разхождат много човека преди да го заведат там, където има нужда и правят така като кучето. Играят си с теб за да ти отпуснат ума. Давай, играй си с него. Тичайте там.
М: Виждам, обаче … Това не знам дали не ми е някаква мисъл на мозъка, която искам да видя… Виждам един мой познат, който … В смисъл познат, който ми е много добър приятел и сме имали връзка в настоящия ни живот.
Петър: Добре. Кучето към него ли иска да те заведе?
М: Да.
Петър: ОК. Супер. Той жив ли е в момента в живота ти?
М: Да.
Петър: ОК. Супер.
М: Ммм, в смисъл ние с него винаги сме си били много близки … как да кажа … по душа.
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината да иска да ти го покаже сега него?
М: По-скоро все едно иска да ми каже нещо, но не ми го казва.
Петър: Първата мисъл, образ и усещане. Какво иска да ти каже кучето?
М: Дали не сме били заедно в някакви минали животи? Нещо се е случило.
Петър: ОК. Иска да ти покаже. Или просто иска да ти каже?
М: Просто иска да ми каже.
Петър: Добре. Попитай кучето каква е причината отново да срещнеш тази душа в сегашният си живот?
М: Може би да ми даде някакви уроци.
Петър: Кои са уроците, които ти трябва да научиш от него? Първите мисли.
М: Всъщност, защо сме се разделили. Защо не сме заедно, като всъщност ни е било много хубаво заедно.
Петър: Кои са уроците, които тази душа е добре да те научи сега?
М: Може би да ме научи да престана да се връщам назад в миналото. Защото това ми пречи по някакъв начин. И все едно ми спира някакво развитие за в бъдеще.
Петър: Нещо конкретно?
М: По-скоро, че се боря със себе си … и сякаш не мога да приема това, че сме се разделили. И това всъщност ми пречи за да продължа напред, да имам дете. Хем го знам, хем … не мога да се отърва от него.
Петър: Попитай кучето кой е най-добрият начин М. да приеме мисълта, че се е разделила с този човек.
М: Да го забравя.
Петър: С какви действия в материята може да се случи това?
М: Ми незнам… Аз имам чувството, че не мога да го забравя.
Петър: Попитай кучето: с какви действия в материята М. може да забрави този човек?
М: Ммм … не получавам … нямам никакво усещане… не получавам отговор…
Петър: Кой е най-важният урок, който М. трябва да внесе в живота на този човек?
М: Нищо не получавам.
Петър: Ето виж как има информация, която знаеш и информация, която не знаеш. Кое е най-правилното поведение на М. оттук нататък към този човек?
М: Да го забравя. Аз се опитвам, и се боря, и не мога.
Петър: ОК. Попитай него: кой е на-добрият начин М. да забрави тази душа? Първата мисъл.
М: Да престана да мисля за него, но не знам дали е възможно.
Петър: С какви действия в материята може да се случи това?
М: Действия? Не знам.
Петър: Добре, ако не мислиш за него, за какво да мислиш?
М: Трябва да мисля за нещо друго, обаче не знам за какво.
Петър: Попитай кучето: за какво друго да мислиш?
М: Тъпо е, но се получават някакви цветя. Защо? Каква е връзката?
Петър: ОК, какво е чувството на тези цветя?
М: Красиви са.
Петър: А чувството какво е?
М: Чувството … В смисъл как, да ги почувствам ли?
Петър: Да. Приятни ли са, неприятни ли са? Радостни ли са, тъжни ли са?
М: Приятни са и цветни. Виждам ги в цвят – червено, жълто …
Петър: Понякога получаваш отговори с метафора, разбираш ли? Това може да е метафора, може да е директно послание. Има и такива отговори. Има ли нещо, което душата на този твой приятел иска да ти каже в момента, там на тази среща?
М: Май да.
Петър: То кучето затова те заведе при него. Разбираш ли? Какво иска да ти каже?
М: Иска да ми каже, че винаги ме е харесвал и обичал, но трябва да го забравя. Обаче не мога да си спра сълзите./плаче/ Съжалявам.
Петър: Това е много хубаво че плачеш. Сълзите са източник на емоция, която дълго време е била задържана. Плачейки, ти освобождаваш тази емоция. Чудесно е. Един от трима плаче на това диванче. Всичко е наред. Абсолютно. Чудесно. ОК. Има ли още нещо, което тази душа иска да ти каже?
М: Не усещам.
Петър: Има ли нещо, което ти искаш да кажеш на тази душа?
М: Искам да я забравя.
Петър: ОК. Благодари й. Благодари на тази душа, че се е появила в живота ти, за всичко, което те е научила и за всичко, на което продължава да те учи. Просто я пусни.
М: Отдалечавам се.
Петър: Леко и спокойно. Благодари на кучето за помощта и просто му пожелай: До нови срещи. и леко и спокойно можеш да усетиш как се завръщаш тук в своето тяло…
М: По-скоро отивам нагоре.
Петър: О! Супер! Давай!
М: Нависоко. Все едно се отдалечих се от тях много нависоко.
Петър: ОК. Следваме. Къде иска да те заведе душата?
М: Пак ме връща там горе.
Петър: Къде? В Акаша или на някое друго място?
М: Май да.
Петър: ОК. Как е? Къде те връща?
М: Пак си пърхам, пак ми е леко ….
Петър: Искам да засилиш това чувство. Искам да усилиш това чувство, моля те! Това чувство на лекота… Усети го с тялото, с ума, с душата си и го запомни. Запомни това чувство на лекота с тялото, ума, душата ти и когато отвориш очи след малко тук сега, можеш да отвориш очи, запазила това чувство на лекота, тук сега в живота на М.
М: Сякаш някой ми измъкна … нещо.
Петър: Чудесно. Това как го усети?
М: Пак плача.
Петър: Чудесно. Всичко е наред. Просто това е начинът на твоето тяло в момента да освободи емоцията.
М: Все едно някой ми измъкна напрежението… (Плаче).
Петър: Чудесно. Какво стана.
М: Чувствам се по-лека. (Плаче).
Петър: Прекрасно.
М: (Плачейки) Все едно падна някакъв камък. Чувствам се по-добре и все едно не съм в моето тяло в момента… Все едно съм някъде отгоре. Просто съм лека и безгрижна. (Успокоява се).
Петър: Всъщност това е изконното чувство на душата преди да влезем в тяло. Това чувство на лекота, което изпитваш в момента.
М: Много е странно. Странно и красиво.
Петър: И познато...
М: Да. (Засмива се).
Петър: Да. Знам. И аз съм бил там. Спокойно.
М: Все едно ми олекна ей така, отгоре до долу.
Петър: Запомни това чувство на лекота…
М: Леко ми е… И продължавам да съм си там…
Петър: Постой си там. Насити това чувство на лекота.
М: Даже го виждам в цветове.
Петър: Какви са цветовете?
М: Лилаво, зелено …
Петър: По-ярки, по-тъмни?
М: По-ярки. Ярки са. Много. Едно хубаво лилаво и едно хубаво зелено… Там ми е добре, в тези цветове.
Петър: Чудесно.
М: Все едно са облаци, които са цветни и аз съм там.
Петър: Можеш да запомниш това място и всеки път оттук нататък когато поискаш да се връщаш в него в състояние на лека медитация. Просто сама да се връщаш тук на това място, в тези зелено-лилави облаци, в това чувство на лекота. Оттук нататък ще можеш всеки път, когато поискаш. Някой път предполагам, че ще е по-силно, някой път ще е по-слабо, пак ще можеш да се завръщаш всеки път когато поискаш в това чувство на лекота.
М: Все едно ми се измъкна някакво напрежение, като някакво … като … треперещо … все едно се измъкна от мене, отгоре до долу, просто се измъкна… И в момента ми е много такова лекичко (Усмихва се).
Петър: Хайде сега, лекичко, спокойно усети как се връщаш тук в тялото. Запази това чувство за лекота и си представи как се завръщаш към Земята, към Европа, към България ….
Следва завръщане в настоящия живот
От разказа на М. става ясно, че добре да прекрати енергията, която дава на мъжа, който й е трудно да пусне. По този начин тя ще има достатъчно енергия за да роди дете на мъжа, с която е сега. Само можем да се замислим на колко много места сме оставили нашата енергия, а може и да се върнем да си я съберем!
С благодарност към В.Д. която набра текста
Още случаи...