За малките неща
Това е третата ми среща с В. проведена 7 януари 2016г. На нея той имаше желание да разбере кой са основните му уроци тук на Земята. Заведох го го да срещне за духовните си водачи, които той вече познаваше от предишната ни среща. Те му разказаха неща за живота и за връзката му с тях, които бяха полезни и за мен. И си мисля, че биха полезни и на теб. Приятно четене!
След въвеждане...
Водещ: Какво виждаш? Какво усещаш? Къде се намираш?
В.: Някаква поляна… някакво дърво, високо. Нещо се люлее, аз се люлея…
Водещ: Ти си на люлка?
В.: Да.
Водещ: Чувство?
В.: Вече спря.
Водещ: Добре.
В.: Отварям прозорец… светлина… пак люлеене… остана светлината само, като на зазоряване… едно празно небе, осветено от хоризонта. Ту се отваря, ту се затваря това, през което се вижда небето… Много е нежно това отваряне и затваряне – плавно, притваря…
Водещ: Добре. Как се чувстваш там?
В.: Неясно… защото не знам какво следва.
Водещ: Добре. Помоли там да се появи Еон. Просто ги извикай, ако може да се появи. Появява ли се?
В.: Не.
Водещ: Първата мисъл, образ или усещане: Каква е причината Еон да не може да се появи там сега?
В.: Че никога не съм го виждал така ясно, фронтално. Винаги съм го виждал малко отстрани.
Водещ: А, той просто е някъде отстрани?
В.: Да, отстрани, отдясно.
Водещ: В какво настроение е днес?
В.: Никога не съм го виждал да се смее. Такъв неутрален е винаги. Малко се усмихва се сега.
Водещ: Поздрави го. Носиш му дар. Дарът може да е материален, нематериален. Какво му носиш?
В.: Нещо се прелива…
Водещ: Той ли?
В.: Не, от ляво на дясно продължава да прелива.
Водещ: Добре. Попитай Еон какво е това преливане, какво е това, което ти показва?
В.: Път. Бъдеще. Неопределеност.
Водещ: Чий пътища са това?
В.: Мои пътища. Това означава, че има много различни възможности. Много, с голям диапазон.
Водещ: Така. Окей…
В.: И сега ще ми смъкне, нещо ми смъква пред мен – по-стабилно, нещо като кълбо. Пак усещам светлина – много интересна светло синя светлина. Започва да просветлява… Някак си отива към него и се изкривява. То вече не е кълбо, а нещо като издърпан балон. Отива към него.
Водещ: Попитай Еон какво ти показва с това кълбо.
В.: Земята, как се върти… Че Земята ще продължи да се върти. Да, ще продължи!... Това кълбо заминава нагоре и започва да се появява едно светло синьо небе, а отдолу като че ли слънце започва да се появява или нещо плътно, светло, в друг цвят. Нещо като жълт облак. Питам го какво е това, което се показва. И той ми казва: „Гледай и ще разбереш!“ Но не мога да разбера.
Водещ: Гледай! Позволи му да ти показва по-нататък. Гледай без да очакваш!
В.: Отива на изчистване… трябва аз да изчистя това небе…с воля, с действие…
Водещ: С какви действия в материята В. може да изчисти тези неща?
В.: С контрола върху себе си?
Водещ: Как може да бъде постигнат този контрол? С какви действие, някаква практика?
В.: Обещание и изпълнение. Да и се изчистват… и е много е интересно това – те са едни плътни, жълти като облаци, които постепенно изчезват и това светло синьото става все по-светло. Да, това трябва да се изчисти всичко!
Водещ: Кои са основните уроци, които В. си е поставил да изчисти по време на престоя си на планетата Земя?
В.: Да бъде баща… да бъде учен…
Водещ: Така…
В.: Да създава какво… компютърни неща.
Водещ: Нещо конкретно?
В.: Питам го дали проекта, с който за занимавам сега? Нямам отговор там.
Водещ: Какво трябва да има предвид В. като цел с тези уроци? Каква е главната цел на всички тези уроци?
В.: Да се изчисти… от какво? От лоши мисли. Не трябва да мисля лошо. Върви някакво изчистване, но не е пълно… Всъщност той ми показва как би трябвало да бъде – как има замърсяване и аз се опитвам да го изчиствам. Сигурно това е това, което трябва да направя, но има… много има замърсеност.
Водещ: От къде да започне В.
В.: От душата си. Има какво да чистя.
Водещ: Окей.
В.: Да, любовта.
Водещ: Да си дойдем на думата! Любовта към…?
В.: В момента, в който не сме уточнили към какво е любовта, спря да се чисти. Чакай сега да разберем… към себе си, първо…
Водещ: Така… първо към себе си. Как? С какви действия в материалния свят може В. да развие тази любов към себе си?
В.: Хм… и с любовта към себе си започва да се изчиства това нещо. Не можеш да си представиш как се изчиства… Това означава, че не съм се обичал ли?... Да, има още малко неща за изчистване. Любовта към природата как е? Помага, но има още. Любовта към другите? Не. Връща се замърсяването. Любовта към сина ми – се увеличава изчистването, но има и още замърсявания. Хм… започнаха отново да се появяват замърсявания. Трябва да натисна с нещо, още какво?
Водещ: Попитай Еон как може да помогне на В. да изчисти?
В.: Обещанията!
Водещ: Обещания – за какво?
В.: Аз имам едни обещания, които не ги изпълнявам. Едни седем обещания.
Водещ: Седем?
В.: Да. Те ще помогнат на още други неща. Още за изчистване има. Ох, как се появяват лоши неща. Не са лоши, но такива мръсни.
Водещ: Какво още може да помогне на тези изчиствания, освен спазването на обещанията?
В.: „Да живееш нормален живот.“ Това пък какво е?
Водещ: Да, попитай Еон какво означава нормален живот.
В.: Да се радваш на живота, да изпитваш удоволствие от него и да му благодариш. Да и се изчистват нещата.
Водещ: Коя е първата малка стъпка, която В. може да направи в реалността в тази посока – удовлетворение и радост от живота?
В.: Благодарност.
Водещ: Към?
В.: Мислих си към тези, които ми помагат и тези, които ми пречат. Не, не, пак се получава замърсяване. Оф, колко замърсяване се получи.
Водещ: Добре. Благодарност, към какво? Попитай Еон.
В.: Благодарност, че мога да разбирам какво става. Да, това изчиства. Благодарност към него, той е с мен.
Водещ: Явно днес е в добро настроение.
В.: Аз не съм го виждал усмихнат до сега.
Водещ: Коя е следващата стъпка след благодарността?
В.: Устременост ли е? Да!
Водещ: Към какво?
В.: Към свободата на мислене, към възможности, към реализации. Хм… като стана въпрос за реализации отново започнаха да се появяват някои замърсявания. Защо? Кое е това…? Т.е. не трябва да правя облаци. Да, голям проект не трябва да правя.
Водещ: А какво да правиш?
В.: Малки неща.
Водещ: Какво ще ти донесат по-малките неща?
В.: Изчистване.
Водещ: Какъв да бъде фокуса при по-малките неща?
В.: Да ги направиш да вървят, всичко да е наред. Но какво трябва да е наред? Малките неща… и тогава светва. Хм, изчисти се! Да, определено не трябва да правя тези големите неща, защото те няма да станат…
Водещ: Или, ако станат ще са много напред във времето… Окей.
В.: Да, има някакво изкривяване. Нещо ще стане изкривяване, не трябва да се прави това.
Водещ: Коя е следващата малка стъпка, която може В. да предприеме в тази посока?
В.: „Да бъдеш себе си!“ Това пък какво е? Пак се появиха замърсявания.
Водещ: Как може един човек, как може В. да бъде себе си? Този фундаментален въпрос…С какви действия в материята, тук?
В.: Не знам.
Водещ: Питай Еон. Еон какво мисли? Питай Еон как може В. да бъде себе си?
В.: „Да намериш това, което те движи“…не, не, не… „Върви напред с малки стъпки!“ Не можеш да си представиш как се появяват тези замърсявания…
Водещ: Представям си ги между другото…
В.:..и как постепенно изчезват, като някакви облаци са. И това светло синьо небе, между другото стана по-тъмно синьо.
А кое е важното, върху което да се концентрирам? Да съм добър, да помагам, да вървя да напред. Да и се проясни. Сигурно това е животът – непрекъснато се появяват неща, замърсявания, които трябва да ги изчистваш непрекъснато.
Водещ: Попитай Еон каква е причината?
В.: Това уроците ли са? Да, това са отделните уроци, които трябва да ги преодоляваш, да изчистиш.
Водещ: Добре каква е крайната цел на всичко това? Какъв смисълът на всичкото това чистене?
В.: Това да стане все по-светло и по-светло и това синьо небе да стане още по-светло и най-накрая да стане до бяло. Това душата ли е? Може би това е изчистването на душата.
Водещ: И после какво се случва?
В.: Чакай, че има още… не е станала душата бяла още. Някакво изкривяване има. Появява се нещо като слънце, започва да свети и става център това слънце, но става веднага само това. Все още и от небето има синьо…Става това слънце, да. Появят се пак такива замърсявания лекички, изчистват се, пред тях още замърсявания… и тези замърсявания поскриха слънцето. Нещата не ги чистя.
Водещ: Има ли някаква универсална техника за чистене на замърсяванията?
В.: Да, любовта. Окей. Да, всеки момент, в който аз нещо не правя, се появяват замърсявания. Има моменти на напълно чисто, появи се слънцето, сега го няма слънцето. Да… поизчисти се и започва отново слънцето да се появява. Това синьото е като някаква мрежа, не ме пуска към слънцето. Опитвам се да отида нагоре, не пуска.
Водещ: Може би трябва нещо.
В.: А какво? „Живей спокойно!“ Това какво означава? Да нямам стресове? Да не си правя стресове аз.
Водещ: Какво може да помогне на В. да живее спокойно?
В.: Няма отговор.
Водещ: Има ли някакво кардинално знание, което Еон би искал да даде на В. сега?
В.: Не, не е готов за сега.
Водещ: Какво може да подготви В.?
В.: Да чете.
Водещ: Какво да чете?
В.: Устройството на атома… и на Вселената. А как да се направи връзката? – През човека. Диалогов режим с него.
Водещ: Окей.
В.: Като стана въпрос за диалог, нещата станаха тъмни.
Водещ: Значи има замърсявания?
В.: Да. Нещо не се получава.
Водещ: Как може В. да разсее тези замърсявания и да влезе в диалогов режим после.
В.: Чрез упражнения.
Водещ: Какви упражнения?
В.: Упражнения за диалог.
Водещ: Какво представляват?
В.: Въпроси и отговори. Като постепенно въпросите се разширяват и така ще се просветлят нещата.
Водещ: Може ли да даде пример?
В.: Като въпросите започват с „да“ и „не“.
Водещ: Значи първо започваш с въпроси с „да“ и „не“ и после задаваш други въпроси?
В.: Да, които не са с „да“ и не“.
Водещ: Аха. Все едно отворени?
В.: Да… Да и ще се поизчистят нещата и по-свело ще стане. Много светло даже ще стане.
Водещ: Има ли нещо, което може да бъде помощник на В. в тази комуникация, в тези упражнения за диалог? Като индикатор, че е на правия път?
В.: Някакъв резултат?
Водещ: Да, индикатор, който В. да разбира, че се развива в това умение за диалог.
В.: Не посочва.
Водещ: До колкото разбрах – първо започва с „да“ и „не“, след това задаваш въпроси, които са отворени, коя е следващата стъпка в упражненията за диалог?
В.: Хм… стана една тъмнота.
Водещ: Още неща за изчистване. Как?
В.: Да не питам само него.
Водещ: А кого друг?
В.: А Мери. Имам си аз една Мери. Една Мери, която е по-голям дух. Която ме води на времето на Марс да гледам със Земята какво ставаше.
Водещ: Окей. Да питаш Мери?
В.: Да, с Мери се успокояват нещата, осветляват се. Да и с Мери стават светли. Т.е. диалогът да го продължавам с Мери и с него – двамата. Стана много светло!
Водещ: Мери появи ли се като материя или само мисъл?
В.: Тя никога не е била материална.
Водещ: Добре.
В.: Да, Мери. Оу, колко е силно Мари. Как изчиства всичко, направи го бяло даже. Браво на Мери!
Водещ: Какво може да прави В. тук на Земята? Кои са основните цели?
В.: Няма отговор. Защо така?
Водещ: А има ли насока?
В.: Има една насока. И тя е да се развивам.
Водещ: В каква област.
В.: Духовна. И какво означава това? Да се уча да говоря с Еон и с Мери.
Водещ: Затворихме кръгчето.
В.: Да.
Водещ: Окей. Иска ли Еон да ти каже нещо преди да се върнем?
В.: Не, за сега това е.
Водещ: Благодари на Еон за всичко, което ни каза и за всичко, което не ни каза. И нека си обещаем да упражняваш урока с отворени въпроси
Следва връщане…
С благодаряност към Мария М., която набра текста
Как да се срещнете с духовните си водачи разберете ТУК
Още случаи...
Начало
След въвеждане...
Водещ: Какво виждаш? Какво усещаш? Къде се намираш?
В.: Някаква поляна… някакво дърво, високо. Нещо се люлее, аз се люлея…
Водещ: Ти си на люлка?
В.: Да.
Водещ: Чувство?
В.: Вече спря.
Водещ: Добре.
В.: Отварям прозорец… светлина… пак люлеене… остана светлината само, като на зазоряване… едно празно небе, осветено от хоризонта. Ту се отваря, ту се затваря това, през което се вижда небето… Много е нежно това отваряне и затваряне – плавно, притваря…
Водещ: Добре. Как се чувстваш там?
В.: Неясно… защото не знам какво следва.
Водещ: Добре. Помоли там да се появи Еон. Просто ги извикай, ако може да се появи. Появява ли се?
В.: Не.
Водещ: Първата мисъл, образ или усещане: Каква е причината Еон да не може да се появи там сега?
В.: Че никога не съм го виждал така ясно, фронтално. Винаги съм го виждал малко отстрани.
Водещ: А, той просто е някъде отстрани?
В.: Да, отстрани, отдясно.
Водещ: В какво настроение е днес?
В.: Никога не съм го виждал да се смее. Такъв неутрален е винаги. Малко се усмихва се сега.
Водещ: Поздрави го. Носиш му дар. Дарът може да е материален, нематериален. Какво му носиш?
В.: Нещо се прелива…
Водещ: Той ли?
В.: Не, от ляво на дясно продължава да прелива.
Водещ: Добре. Попитай Еон какво е това преливане, какво е това, което ти показва?
В.: Път. Бъдеще. Неопределеност.
Водещ: Чий пътища са това?
В.: Мои пътища. Това означава, че има много различни възможности. Много, с голям диапазон.
Водещ: Така. Окей…
В.: И сега ще ми смъкне, нещо ми смъква пред мен – по-стабилно, нещо като кълбо. Пак усещам светлина – много интересна светло синя светлина. Започва да просветлява… Някак си отива към него и се изкривява. То вече не е кълбо, а нещо като издърпан балон. Отива към него.
Водещ: Попитай Еон какво ти показва с това кълбо.
В.: Земята, как се върти… Че Земята ще продължи да се върти. Да, ще продължи!... Това кълбо заминава нагоре и започва да се появява едно светло синьо небе, а отдолу като че ли слънце започва да се появява или нещо плътно, светло, в друг цвят. Нещо като жълт облак. Питам го какво е това, което се показва. И той ми казва: „Гледай и ще разбереш!“ Но не мога да разбера.
Водещ: Гледай! Позволи му да ти показва по-нататък. Гледай без да очакваш!
В.: Отива на изчистване… трябва аз да изчистя това небе…с воля, с действие…
Водещ: С какви действия в материята В. може да изчисти тези неща?
В.: С контрола върху себе си?
Водещ: Как може да бъде постигнат този контрол? С какви действие, някаква практика?
В.: Обещание и изпълнение. Да и се изчистват… и е много е интересно това – те са едни плътни, жълти като облаци, които постепенно изчезват и това светло синьото става все по-светло. Да, това трябва да се изчисти всичко!
Водещ: Кои са основните уроци, които В. си е поставил да изчисти по време на престоя си на планетата Земя?
В.: Да бъде баща… да бъде учен…
Водещ: Така…
В.: Да създава какво… компютърни неща.
Водещ: Нещо конкретно?
В.: Питам го дали проекта, с който за занимавам сега? Нямам отговор там.
Водещ: Какво трябва да има предвид В. като цел с тези уроци? Каква е главната цел на всички тези уроци?
В.: Да се изчисти… от какво? От лоши мисли. Не трябва да мисля лошо. Върви някакво изчистване, но не е пълно… Всъщност той ми показва как би трябвало да бъде – как има замърсяване и аз се опитвам да го изчиствам. Сигурно това е това, което трябва да направя, но има… много има замърсеност.
Водещ: От къде да започне В.
В.: От душата си. Има какво да чистя.
Водещ: Окей.
В.: Да, любовта.
Водещ: Да си дойдем на думата! Любовта към…?
В.: В момента, в който не сме уточнили към какво е любовта, спря да се чисти. Чакай сега да разберем… към себе си, първо…
Водещ: Така… първо към себе си. Как? С какви действия в материалния свят може В. да развие тази любов към себе си?
В.: Хм… и с любовта към себе си започва да се изчиства това нещо. Не можеш да си представиш как се изчиства… Това означава, че не съм се обичал ли?... Да, има още малко неща за изчистване. Любовта към природата как е? Помага, но има още. Любовта към другите? Не. Връща се замърсяването. Любовта към сина ми – се увеличава изчистването, но има и още замърсявания. Хм… започнаха отново да се появяват замърсявания. Трябва да натисна с нещо, още какво?
Водещ: Попитай Еон как може да помогне на В. да изчисти?
В.: Обещанията!
Водещ: Обещания – за какво?
В.: Аз имам едни обещания, които не ги изпълнявам. Едни седем обещания.
Водещ: Седем?
В.: Да. Те ще помогнат на още други неща. Още за изчистване има. Ох, как се появяват лоши неща. Не са лоши, но такива мръсни.
Водещ: Какво още може да помогне на тези изчиствания, освен спазването на обещанията?
В.: „Да живееш нормален живот.“ Това пък какво е?
Водещ: Да, попитай Еон какво означава нормален живот.
В.: Да се радваш на живота, да изпитваш удоволствие от него и да му благодариш. Да и се изчистват нещата.
Водещ: Коя е първата малка стъпка, която В. може да направи в реалността в тази посока – удовлетворение и радост от живота?
В.: Благодарност.
Водещ: Към?
В.: Мислих си към тези, които ми помагат и тези, които ми пречат. Не, не, пак се получава замърсяване. Оф, колко замърсяване се получи.
Водещ: Добре. Благодарност, към какво? Попитай Еон.
В.: Благодарност, че мога да разбирам какво става. Да, това изчиства. Благодарност към него, той е с мен.
Водещ: Явно днес е в добро настроение.
В.: Аз не съм го виждал усмихнат до сега.
Водещ: Коя е следващата стъпка след благодарността?
В.: Устременост ли е? Да!
Водещ: Към какво?
В.: Към свободата на мислене, към възможности, към реализации. Хм… като стана въпрос за реализации отново започнаха да се появяват някои замърсявания. Защо? Кое е това…? Т.е. не трябва да правя облаци. Да, голям проект не трябва да правя.
Водещ: А какво да правиш?
В.: Малки неща.
Водещ: Какво ще ти донесат по-малките неща?
В.: Изчистване.
Водещ: Какъв да бъде фокуса при по-малките неща?
В.: Да ги направиш да вървят, всичко да е наред. Но какво трябва да е наред? Малките неща… и тогава светва. Хм, изчисти се! Да, определено не трябва да правя тези големите неща, защото те няма да станат…
Водещ: Или, ако станат ще са много напред във времето… Окей.
В.: Да, има някакво изкривяване. Нещо ще стане изкривяване, не трябва да се прави това.
Водещ: Коя е следващата малка стъпка, която може В. да предприеме в тази посока?
В.: „Да бъдеш себе си!“ Това пък какво е? Пак се появиха замърсявания.
Водещ: Как може един човек, как може В. да бъде себе си? Този фундаментален въпрос…С какви действия в материята, тук?
В.: Не знам.
Водещ: Питай Еон. Еон какво мисли? Питай Еон как може В. да бъде себе си?
В.: „Да намериш това, което те движи“…не, не, не… „Върви напред с малки стъпки!“ Не можеш да си представиш как се появяват тези замърсявания…
Водещ: Представям си ги между другото…
В.:..и как постепенно изчезват, като някакви облаци са. И това светло синьо небе, между другото стана по-тъмно синьо.
А кое е важното, върху което да се концентрирам? Да съм добър, да помагам, да вървя да напред. Да и се проясни. Сигурно това е животът – непрекъснато се появяват неща, замърсявания, които трябва да ги изчистваш непрекъснато.
Водещ: Попитай Еон каква е причината?
В.: Това уроците ли са? Да, това са отделните уроци, които трябва да ги преодоляваш, да изчистиш.
Водещ: Добре каква е крайната цел на всичко това? Какъв смисълът на всичкото това чистене?
В.: Това да стане все по-светло и по-светло и това синьо небе да стане още по-светло и най-накрая да стане до бяло. Това душата ли е? Може би това е изчистването на душата.
Водещ: И после какво се случва?
В.: Чакай, че има още… не е станала душата бяла още. Някакво изкривяване има. Появява се нещо като слънце, започва да свети и става център това слънце, но става веднага само това. Все още и от небето има синьо…Става това слънце, да. Появят се пак такива замърсявания лекички, изчистват се, пред тях още замърсявания… и тези замърсявания поскриха слънцето. Нещата не ги чистя.
Водещ: Има ли някаква универсална техника за чистене на замърсяванията?
В.: Да, любовта. Окей. Да, всеки момент, в който аз нещо не правя, се появяват замърсявания. Има моменти на напълно чисто, появи се слънцето, сега го няма слънцето. Да… поизчисти се и започва отново слънцето да се появява. Това синьото е като някаква мрежа, не ме пуска към слънцето. Опитвам се да отида нагоре, не пуска.
Водещ: Може би трябва нещо.
В.: А какво? „Живей спокойно!“ Това какво означава? Да нямам стресове? Да не си правя стресове аз.
Водещ: Какво може да помогне на В. да живее спокойно?
В.: Няма отговор.
Водещ: Има ли някакво кардинално знание, което Еон би искал да даде на В. сега?
В.: Не, не е готов за сега.
Водещ: Какво може да подготви В.?
В.: Да чете.
Водещ: Какво да чете?
В.: Устройството на атома… и на Вселената. А как да се направи връзката? – През човека. Диалогов режим с него.
Водещ: Окей.
В.: Като стана въпрос за диалог, нещата станаха тъмни.
Водещ: Значи има замърсявания?
В.: Да. Нещо не се получава.
Водещ: Как може В. да разсее тези замърсявания и да влезе в диалогов режим после.
В.: Чрез упражнения.
Водещ: Какви упражнения?
В.: Упражнения за диалог.
Водещ: Какво представляват?
В.: Въпроси и отговори. Като постепенно въпросите се разширяват и така ще се просветлят нещата.
Водещ: Може ли да даде пример?
В.: Като въпросите започват с „да“ и „не“.
Водещ: Значи първо започваш с въпроси с „да“ и „не“ и после задаваш други въпроси?
В.: Да, които не са с „да“ и не“.
Водещ: Аха. Все едно отворени?
В.: Да… Да и ще се поизчистят нещата и по-свело ще стане. Много светло даже ще стане.
Водещ: Има ли нещо, което може да бъде помощник на В. в тази комуникация, в тези упражнения за диалог? Като индикатор, че е на правия път?
В.: Някакъв резултат?
Водещ: Да, индикатор, който В. да разбира, че се развива в това умение за диалог.
В.: Не посочва.
Водещ: До колкото разбрах – първо започва с „да“ и „не“, след това задаваш въпроси, които са отворени, коя е следващата стъпка в упражненията за диалог?
В.: Хм… стана една тъмнота.
Водещ: Още неща за изчистване. Как?
В.: Да не питам само него.
Водещ: А кого друг?
В.: А Мери. Имам си аз една Мери. Една Мери, която е по-голям дух. Която ме води на времето на Марс да гледам със Земята какво ставаше.
Водещ: Окей. Да питаш Мери?
В.: Да, с Мери се успокояват нещата, осветляват се. Да и с Мери стават светли. Т.е. диалогът да го продължавам с Мери и с него – двамата. Стана много светло!
Водещ: Мери появи ли се като материя или само мисъл?
В.: Тя никога не е била материална.
Водещ: Добре.
В.: Да, Мери. Оу, колко е силно Мари. Как изчиства всичко, направи го бяло даже. Браво на Мери!
Водещ: Какво може да прави В. тук на Земята? Кои са основните цели?
В.: Няма отговор. Защо така?
Водещ: А има ли насока?
В.: Има една насока. И тя е да се развивам.
Водещ: В каква област.
В.: Духовна. И какво означава това? Да се уча да говоря с Еон и с Мери.
Водещ: Затворихме кръгчето.
В.: Да.
Водещ: Окей. Иска ли Еон да ти каже нещо преди да се върнем?
В.: Не, за сега това е.
Водещ: Благодари на Еон за всичко, което ни каза и за всичко, което не ни каза. И нека си обещаем да упражняваш урока с отворени въпроси
Следва връщане…
С благодаряност към Мария М., която набра текста
Как да се срещнете с духовните си водачи разберете ТУК
Още случаи...
Начало
