Да следваме поривите на душата ни
Това е третата ми среща с тази клиентка. Този път решихме да се срещнем с духовният й водач, за да го попитаме за мисията на живота на Клиента. Тя също искаше да знае каква е причината да загуби вярата си в другите хора в един момент от живота си. Водачът й даде отговори на тези въпроси, но Майо имаше да каже още доста други интересни неща... На моменти клиентката говори от свое име, а на моменти водача й говор през нея.
След издигане над тялото се пренасяме към срещата с духовния водач на моята клиентка...
Петър: Как изглежда водача ти?
Клиент: Светла топка, кръжи около мен, на три части едновременно е...
Петър: Помоли го да приеме някаква хуманоидна форма...ако иска...
Клиент: По-скоро аз не знам дали искам
Петър: А, добре
Клиент: Искам да го виждам такъв, какъвто е. За мен е важно.
Петър: ок. Добре. Попитай твоят водач как се казва?
Клиент: Майо
Петър: Добре. Благодари на Майо, че се появи.
Клиент: Благодаря ти, че дойде.
Петър: Носиш му дар. Какъв е?
Клиент: Благодарност!
Петър: Кой е актуалният урок на Кл. В сегашния му живот?
Клиент: Третото око.
Петър: Какво по-точно за него?
Клиент: Да го използвам.
Петър: Как може това да се случи?
Клиент: Да се справи с контрола. Да отстрани потребността да контролира, което може да осъзнае чрез интелктуалното или съзнателното разбиране за устройството на нещата, за това не вижда и не вижда образи във хора...контрола е илюзия, но се осъзнава само чрез...мисълта й (на клиентката). В момента всичко й е много хаотично, защото тривиалната мисъл представя нещата под форми, а тя не ги вижда така...
Петър: Мхм...
Клиент: А въображението й е отключено, като едно полуоткрехната врата през която може да иди неформалния реал, неформалния свят на съществуване, който... тука... не знам... Започнах аз да задавам въпроси ... това цялостната реалност ли е или само една реалия ли е с спрях да го слушам.
Петър: Ахаа... Как може Кл. да отвори напълно вратата? Не зедавай ти въпроси. Просто го остави той да ти говори.
Клиент: Да, точно прекъснах потока, защото то беше поток
Петър: Контрола, да. Как може врата да бъде отворена напълно?
Клиент: Да не страхува да се отдаде. Контрола е това, което черпи от енергията й. Отдаването ще облекчи енергията й...
Петър: Има ли нещо, което може да й помогне да се отдаде?
Клиент: Приятели.
Петър: Някой по-конкретен?
Клиент: Всикчки са около мене. Пуснал съм ти ги всичките (смее се). Точно това ми казва. Окачил съм ги като на коледна елха като на конци. Може да дръпне всеки човек и той ще е до нея. Благодаря. Знам, че имам много приятели, и че всички са любящи.
Петър: Добре...Какво е мисията на Кл. в момента?
Клиент: В момента мисията й е да се справи със себе си. Да премине прага.
Петър: По какво Кл. ще познае, че е преминала прага?
Клиент: Тя ги познава тези неща. Това няма да е проблем.
Петър: Добре, а каква е мисията на Кл. за целия й живот?
Клиент: Тя пътува в абстракцията. Абстракцията е и философска и... реалност, която прави възможна мисълта да съществува и в реална форма, независимо на кой свят е тя. Абстракцията нарушава формата и границите, а в същото време те оставя да се идентифицираш. Т.е. запазваш своето психологически пригодно Его да съществува, без да се разпиляваш или както вие казвате „Без да си болен, без да психясваш“. Абстракцията създава на мозъка усещането за безгранична граничност, за цялост, но без граници.
Петър: Добре, а какво е мисията на Кл. в живота й?
Клиент: Тя живее в граници. Просто такава е вашата реалия. Това не е наказание за нито един от вас, тези които сте тук. Аз искам да ви кажа, че животът тук е дар и удоволствие и границите са неговите картини, вашите рисунки, и е само въпрос на желание, подплатено с много вяра да променяте рисунките. Това е трудна задача за Кл., сигурно не само за нея, но тя трябва...не, не трябва, просто това е част от нея... Чувства се ограничена и прилепната за нещата, които всеки прави и даже вчера или онзи ден казваш точно това: „Какъв живот живеем?“. Сподели го с приятелите си... „Всички се чувстваме длъжни да се родим, да направим семейство, да родим деца и тези деца да ходят на училище и после да направят семейство, като че ли нищо друго няма да какво да правим.
Петър: А какво би било добре Кл. да прави?
Клиент: Да се отпусне... Да се отпусне така, че да не контролира творческите си пориви и да не смята че пречи когато го прави...защото никой човек не може да пречи на друг, освен ако другия сам не пожелае да му бъде попречено... това не зависи от... вас, това е закон, който се движи във Вселената. Достатъчно е всеки да следва...своя порив. Всичко останало е наша илюзия...за контрол, за добро и зло, за случване на нещо...Има трудна задача във вашето пространство да поберете измеренията, които не виждате и не усещате...
Петър: Как може да се случи това?
Клиент: Те съществуват, независимо от вас... и ако следвате поривите си, ако...ако се освободите от зависимостта на повтаряемостта, което може да стане дори по простичкия начин всеки един ден да не повтаряте...да си изберете поне три неща които да бъдат променливи...да правите едно просто упражнение...да промените ежедневието си...да нямате дори дума „ежедневие“... Всеки миг и ден са неповторими...и повтаряйки предходния ден в следващия пропилявате ценни количества информация, които цялата Вселена е създала...един единствен път...за вас... Тя трябва да се прояви по този начин – непредубено, отворено и страстно... защото този миг се сменя сам...а вие се обричате на смърт, когато сте живи. Страховете са...те дори не са реални...
Петър: Добре, попитай Майо, каква е причината Кл. да загуби своята вяра в другите хора?
Клиент: За да добие по-голяма...вяра...в себе си... Контрола който тя налага на себе си и на околните й пречи да извършва наблюдението. Нейната цел и роля е да наблюдава и да интерпретира това, което вижда чрез своята мисъл. Контролът пречи, а загубата вяра я изпрати в тишината... където контролът на мозъка спи... Сега ще й дам малко светлина да знае, че когато пак се усеща по подобен начин това е чистото познание, което влиза в нея. Тя не врене и не пречи никому. Тя знае, че ако умре ще си дойде у дома...тук...и много го иска понякога, но както е казало онова момченце: „Кл. ти винаги си у дома, в който и свят да попаднеш. Просто трябва да посегнеш и да си вземеш, онова, от което се нуждаеш.“
Петър: Да „посегнеш“ или да „поседнеш“? Не те чух.
Клиент: (смее се) Добра игра на думии. Казах „Да посеГнеш“, но може да бъде и да „поседнеш“
Петър: Добре. Има ли нещо, което Майо иска да ти каже специлно на теб?
Клиент: Изморявам се понякога мила да ти говоря толкова много. Всичката ми любов и светлина са винаги до теб. Когато ти се чувстваш тъжна, тава прави и мен тъжен. Моля те не ме забравяй, помни че съм с теб. Не е казано, че трябва да се справиш...просто живей...с наслада...
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
След издигане над тялото се пренасяме към срещата с духовния водач на моята клиентка...
Петър: Как изглежда водача ти?
Клиент: Светла топка, кръжи около мен, на три части едновременно е...
Петър: Помоли го да приеме някаква хуманоидна форма...ако иска...
Клиент: По-скоро аз не знам дали искам
Петър: А, добре
Клиент: Искам да го виждам такъв, какъвто е. За мен е важно.
Петър: ок. Добре. Попитай твоят водач как се казва?
Клиент: Майо
Петър: Добре. Благодари на Майо, че се появи.
Клиент: Благодаря ти, че дойде.
Петър: Носиш му дар. Какъв е?
Клиент: Благодарност!
Петър: Кой е актуалният урок на Кл. В сегашния му живот?
Клиент: Третото око.
Петър: Какво по-точно за него?
Клиент: Да го използвам.
Петър: Как може това да се случи?
Клиент: Да се справи с контрола. Да отстрани потребността да контролира, което може да осъзнае чрез интелктуалното или съзнателното разбиране за устройството на нещата, за това не вижда и не вижда образи във хора...контрола е илюзия, но се осъзнава само чрез...мисълта й (на клиентката). В момента всичко й е много хаотично, защото тривиалната мисъл представя нещата под форми, а тя не ги вижда така...
Петър: Мхм...
Клиент: А въображението й е отключено, като едно полуоткрехната врата през която може да иди неформалния реал, неформалния свят на съществуване, който... тука... не знам... Започнах аз да задавам въпроси ... това цялостната реалност ли е или само една реалия ли е с спрях да го слушам.
Петър: Ахаа... Как може Кл. да отвори напълно вратата? Не зедавай ти въпроси. Просто го остави той да ти говори.
Клиент: Да, точно прекъснах потока, защото то беше поток
Петър: Контрола, да. Как може врата да бъде отворена напълно?
Клиент: Да не страхува да се отдаде. Контрола е това, което черпи от енергията й. Отдаването ще облекчи енергията й...
Петър: Има ли нещо, което може да й помогне да се отдаде?
Клиент: Приятели.
Петър: Някой по-конкретен?
Клиент: Всикчки са около мене. Пуснал съм ти ги всичките (смее се). Точно това ми казва. Окачил съм ги като на коледна елха като на конци. Може да дръпне всеки човек и той ще е до нея. Благодаря. Знам, че имам много приятели, и че всички са любящи.
Петър: Добре...Какво е мисията на Кл. в момента?
Клиент: В момента мисията й е да се справи със себе си. Да премине прага.
Петър: По какво Кл. ще познае, че е преминала прага?
Клиент: Тя ги познава тези неща. Това няма да е проблем.
Петър: Добре, а каква е мисията на Кл. за целия й живот?
Клиент: Тя пътува в абстракцията. Абстракцията е и философска и... реалност, която прави възможна мисълта да съществува и в реална форма, независимо на кой свят е тя. Абстракцията нарушава формата и границите, а в същото време те оставя да се идентифицираш. Т.е. запазваш своето психологически пригодно Его да съществува, без да се разпиляваш или както вие казвате „Без да си болен, без да психясваш“. Абстракцията създава на мозъка усещането за безгранична граничност, за цялост, но без граници.
Петър: Добре, а какво е мисията на Кл. в живота й?
Клиент: Тя живее в граници. Просто такава е вашата реалия. Това не е наказание за нито един от вас, тези които сте тук. Аз искам да ви кажа, че животът тук е дар и удоволствие и границите са неговите картини, вашите рисунки, и е само въпрос на желание, подплатено с много вяра да променяте рисунките. Това е трудна задача за Кл., сигурно не само за нея, но тя трябва...не, не трябва, просто това е част от нея... Чувства се ограничена и прилепната за нещата, които всеки прави и даже вчера или онзи ден казваш точно това: „Какъв живот живеем?“. Сподели го с приятелите си... „Всички се чувстваме длъжни да се родим, да направим семейство, да родим деца и тези деца да ходят на училище и после да направят семейство, като че ли нищо друго няма да какво да правим.
Петър: А какво би било добре Кл. да прави?
Клиент: Да се отпусне... Да се отпусне така, че да не контролира творческите си пориви и да не смята че пречи когато го прави...защото никой човек не може да пречи на друг, освен ако другия сам не пожелае да му бъде попречено... това не зависи от... вас, това е закон, който се движи във Вселената. Достатъчно е всеки да следва...своя порив. Всичко останало е наша илюзия...за контрол, за добро и зло, за случване на нещо...Има трудна задача във вашето пространство да поберете измеренията, които не виждате и не усещате...
Петър: Как може да се случи това?
Клиент: Те съществуват, независимо от вас... и ако следвате поривите си, ако...ако се освободите от зависимостта на повтаряемостта, което може да стане дори по простичкия начин всеки един ден да не повтаряте...да си изберете поне три неща които да бъдат променливи...да правите едно просто упражнение...да промените ежедневието си...да нямате дори дума „ежедневие“... Всеки миг и ден са неповторими...и повтаряйки предходния ден в следващия пропилявате ценни количества информация, които цялата Вселена е създала...един единствен път...за вас... Тя трябва да се прояви по този начин – непредубено, отворено и страстно... защото този миг се сменя сам...а вие се обричате на смърт, когато сте живи. Страховете са...те дори не са реални...
Петър: Добре, попитай Майо, каква е причината Кл. да загуби своята вяра в другите хора?
Клиент: За да добие по-голяма...вяра...в себе си... Контрола който тя налага на себе си и на околните й пречи да извършва наблюдението. Нейната цел и роля е да наблюдава и да интерпретира това, което вижда чрез своята мисъл. Контролът пречи, а загубата вяра я изпрати в тишината... където контролът на мозъка спи... Сега ще й дам малко светлина да знае, че когато пак се усеща по подобен начин това е чистото познание, което влиза в нея. Тя не врене и не пречи никому. Тя знае, че ако умре ще си дойде у дома...тук...и много го иска понякога, но както е казало онова момченце: „Кл. ти винаги си у дома, в който и свят да попаднеш. Просто трябва да посегнеш и да си вземеш, онова, от което се нуждаеш.“
Петър: Да „посегнеш“ или да „поседнеш“? Не те чух.
Клиент: (смее се) Добра игра на думии. Казах „Да посеГнеш“, но може да бъде и да „поседнеш“
Петър: Добре. Има ли нещо, което Майо иска да ти каже специлно на теб?
Клиент: Изморявам се понякога мила да ти говоря толкова много. Всичката ми любов и светлина са винаги до теб. Когато ти се чувстваш тъжна, тава прави и мен тъжен. Моля те не ме забравяй, помни че съм с теб. Не е казано, че трябва да се справиш...просто живей...с наслада...
Следва връщане в настоящия живот...
още случаи...
