Да се научим да прощаваме...
Това е четвъртата ми среща със С. Той сподели неговия проблем по следния начин: “Когато близки до мен хора имат нужда от моята подкрепа, прегръдка аз искам да им я дам, но вместо това нещо ме спира да го направя. Искам да разбера какво се случва“.
Петър: Кажи ми как изглеждаш?
С.: Мъж съм, като в мъгла...в някакво пространство...нямам никаква гледка...
Петър: Добре...огледай се...
С.: Има море, скали, гори, студено е, но и е светло...
Петър: Къде си ти там в тази картинка, къде е твоето тяло там? Остави душата да те отведе до твоето тяло в тази картина...
С.: Вече вътре в гората къща, дървена, има огън за светлина и топлина...
Петър: Колко човека живеят в тази къща.
С.: Жена ми и дете...и аз съм някъде 50 годишен, едър висок, дълга коса, нечистоплътна, кожени, или някакви такива дрехи, като викингите както са облечени, шапка или шлем на главата...
Петър: Как изглежда жената?
С.: Рокля с престилка, като домакиня, тъмни очи, тя ме обича, само че аз се прибирам рядко...мисля, че съм войн, държа меч, който съм забил в земята пред къщата и тя излиза да ме посрещне...
Петър: Коя е годината?
С.: 13 и някоя
Петър: Коя е държавата?
С.: Скандинавска държава
Петър: С кого воювате
С.: Не знам точно, но са с кораби, воюваме с бели светли хора, аз съм със загоряла кожа, а жена ми е светла, ние сме на като островна държава с елови гори...
Петър: Пренеси се 2-3-4 години напред...как се развива живота?
С.: Някакъв пристанищен град съм, жена ми не я виждам, сам съм и се разхождам между хората
Петър: Имаш ли цел
С.: Търся нещо или някой, отчаян съм...
Петър: Как изглеждат хората
С.: Аз съм много по-едър и по-мургав от тях. Те са по-дребни и светли
Петър: Какво се е случило? Каква е причината да си отчаян? Първата мисъл
С.: Семейството ми...Убити са...от хора, които са плячкосвали селото ми. Аз търся хората, които са ги убили
Петър: Така като се пуснеш ден-два –три напред...намираш ли ги
С.: Има някакъв старши, който е капитан на кораб,с бяла риза, застанал най-отгоре на кораба, крещи на хората си, много властен и алчен човек, той е причината аз да съм нещатен.
Петър: Как се развива случката?
С.: Съсичам го пред всичките му подчинени...
Петър: Ще преброя от 1 до 3 и на 3 се пренеси в онази случка от този минал живот, която е най-важна за усещането, което присъства в сегашния ти живот...1...2....3...
С.: Пак съм при семейството. Детето е на 4-5-6 години, което е постоянно при майка си. Аз го плаша, не съм бил близо до тях, не съм подкрепял жена си, аз съм виновен, че съм ги загубил, предпочел съм да съм войн...
Петър: Тези женски очи, на жена ти, познаваш ли ги в сегашния си живот
С.: Не
Петър: А на детето?
С.: Детето все едно виждам племенника си
Петър: Добре, пусни се през този живот, виж дали има някоя важна случка от него, която К. би било добре да види.
С.: Това беше най-важното. Всичко е плячкосване, убийства, но те ми отнеха най-важното, другото няма значение...
Петър: Добре, издигни се над този минал живот, все по-нагоре...и нека първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос: „Кой е най-важния урок от този минал живот за настоящият живот на С. ?“
С.: Първо трябва да се научи човек да прощава...защото жена ми не ми е простила, не съм бил близко до нея, и съм смятал, че да я подкрепям не е редно. В такова семейство съм израснал...
Петър: Кой е най-добрият начин С. да промени това си отношение към близките си в сегашния живот?
С.: Първо да показва чувствата си за да прости на най-близките си, които са го наранили...
Петър: Кои са те? Може да ми ги казваш. Просто за себе си ги осъзнай...
С.: Много са... в същност това е препядствието да седя тук и да тъпча на едно място пак без изход. Не съм се научил да прощавам. Самозалъгвал съм се.
Петър: Кой е най-подходящият начин за С. да се научи да прощава в сегашния си живот?
С.: Първо да приемаш хората такива каквито са със своите минуси и плюсове и да разбере човек , че първо хората са добри и след това са лоши. И че човек за да бъде лош има причини и да не ги съдим, че са такива. От там е най-лесно да простим на съответния човек – техните души са като в затвор. Те слушат егото си, слушат тялото си, слушат... всичко но не и душата си... те затова са такива хората...но те са направили своя избор...няма нищо лошо...
Петър: Добре, това е за прошката. А кое може да помогне на С. да показва повече чувствата си?
С.: Просто трябва да се погледнеш като в огледало. Когато знаеш за проблема можеш да се видиш от страни – един от начините
Петър: Има ли друг
С.: Да, да слушаш душата си единствено в такива моменти да потискаш егото си.
Петър: Кой е най-добрия начин да слушаш душата си?
С.: Не знам.
Петър: А кой е най-добрия начин да подтиснеш егото.
С.: Труден въпрос...не мога да отговоря...
Петър: Разбира се, може и да не можеш да отговориш. Ако имаше послание от този минал живот към настоящия живот на С. как би звучало то?
С.: Прощавайте, за да освободите душите си, за да не ги държите в плен. Когато човек се научи да прощава освобождава душата да се развива и да го води. От там егото минава на съвсем различен план и става само защита на организма, нищо повече. Прошката е ключа който да освободи душата да се развива, но това е най-трудното нещо, но и най-лесното когато човек осъзнае за какво става въпрос...
Следва връщане в настоящия живот...
Още случаи...
Начало
Петър: Кажи ми как изглеждаш?
С.: Мъж съм, като в мъгла...в някакво пространство...нямам никаква гледка...
Петър: Добре...огледай се...
С.: Има море, скали, гори, студено е, но и е светло...
Петър: Къде си ти там в тази картинка, къде е твоето тяло там? Остави душата да те отведе до твоето тяло в тази картина...
С.: Вече вътре в гората къща, дървена, има огън за светлина и топлина...
Петър: Колко човека живеят в тази къща.
С.: Жена ми и дете...и аз съм някъде 50 годишен, едър висок, дълга коса, нечистоплътна, кожени, или някакви такива дрехи, като викингите както са облечени, шапка или шлем на главата...
Петър: Как изглежда жената?
С.: Рокля с престилка, като домакиня, тъмни очи, тя ме обича, само че аз се прибирам рядко...мисля, че съм войн, държа меч, който съм забил в земята пред къщата и тя излиза да ме посрещне...
Петър: Коя е годината?
С.: 13 и някоя
Петър: Коя е държавата?
С.: Скандинавска държава
Петър: С кого воювате
С.: Не знам точно, но са с кораби, воюваме с бели светли хора, аз съм със загоряла кожа, а жена ми е светла, ние сме на като островна държава с елови гори...
Петър: Пренеси се 2-3-4 години напред...как се развива живота?
С.: Някакъв пристанищен град съм, жена ми не я виждам, сам съм и се разхождам между хората
Петър: Имаш ли цел
С.: Търся нещо или някой, отчаян съм...
Петър: Как изглеждат хората
С.: Аз съм много по-едър и по-мургав от тях. Те са по-дребни и светли
Петър: Какво се е случило? Каква е причината да си отчаян? Първата мисъл
С.: Семейството ми...Убити са...от хора, които са плячкосвали селото ми. Аз търся хората, които са ги убили
Петър: Така като се пуснеш ден-два –три напред...намираш ли ги
С.: Има някакъв старши, който е капитан на кораб,с бяла риза, застанал най-отгоре на кораба, крещи на хората си, много властен и алчен човек, той е причината аз да съм нещатен.
Петър: Как се развива случката?
С.: Съсичам го пред всичките му подчинени...
Петър: Ще преброя от 1 до 3 и на 3 се пренеси в онази случка от този минал живот, която е най-важна за усещането, което присъства в сегашния ти живот...1...2....3...
С.: Пак съм при семейството. Детето е на 4-5-6 години, което е постоянно при майка си. Аз го плаша, не съм бил близо до тях, не съм подкрепял жена си, аз съм виновен, че съм ги загубил, предпочел съм да съм войн...
Петър: Тези женски очи, на жена ти, познаваш ли ги в сегашния си живот
С.: Не
Петър: А на детето?
С.: Детето все едно виждам племенника си
Петър: Добре, пусни се през този живот, виж дали има някоя важна случка от него, която К. би било добре да види.
С.: Това беше най-важното. Всичко е плячкосване, убийства, но те ми отнеха най-важното, другото няма значение...
Петър: Добре, издигни се над този минал живот, все по-нагоре...и нека първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос: „Кой е най-важния урок от този минал живот за настоящият живот на С. ?“
С.: Първо трябва да се научи човек да прощава...защото жена ми не ми е простила, не съм бил близко до нея, и съм смятал, че да я подкрепям не е редно. В такова семейство съм израснал...
Петър: Кой е най-добрият начин С. да промени това си отношение към близките си в сегашния живот?
С.: Първо да показва чувствата си за да прости на най-близките си, които са го наранили...
Петър: Кои са те? Може да ми ги казваш. Просто за себе си ги осъзнай...
С.: Много са... в същност това е препядствието да седя тук и да тъпча на едно място пак без изход. Не съм се научил да прощавам. Самозалъгвал съм се.
Петър: Кой е най-подходящият начин за С. да се научи да прощава в сегашния си живот?
С.: Първо да приемаш хората такива каквито са със своите минуси и плюсове и да разбере човек , че първо хората са добри и след това са лоши. И че човек за да бъде лош има причини и да не ги съдим, че са такива. От там е най-лесно да простим на съответния човек – техните души са като в затвор. Те слушат егото си, слушат тялото си, слушат... всичко но не и душата си... те затова са такива хората...но те са направили своя избор...няма нищо лошо...
Петър: Добре, това е за прошката. А кое може да помогне на С. да показва повече чувствата си?
С.: Просто трябва да се погледнеш като в огледало. Когато знаеш за проблема можеш да се видиш от страни – един от начините
Петър: Има ли друг
С.: Да, да слушаш душата си единствено в такива моменти да потискаш егото си.
Петър: Кой е най-добрия начин да слушаш душата си?
С.: Не знам.
Петър: А кой е най-добрия начин да подтиснеш егото.
С.: Труден въпрос...не мога да отговоря...
Петър: Разбира се, може и да не можеш да отговориш. Ако имаше послание от този минал живот към настоящия живот на С. как би звучало то?
С.: Прощавайте, за да освободите душите си, за да не ги държите в плен. Когато човек се научи да прощава освобождава душата да се развива и да го води. От там егото минава на съвсем различен план и става само защита на организма, нищо повече. Прошката е ключа който да освободи душата да се развива, но това е най-трудното нещо, но и най-лесното когато човек осъзнае за какво става въпрос...
Следва връщане в настоящия живот...
Още случаи...
Начало
