Да обикнеш някого повече от себе си.
Това e петата ми среща с Е. По време на това пътуване се върнахме в "Последния минал живот" преди настоящия. Тибетците и други древни култури вярват, че пренасяш чувството, което изпитваш в момента на смъртта си в следващата си инкърнация. Например ако умреш в притеснение за пари, жажда за мъст или радост се раждаш със същите тези чувства. След това с Е. разгледахме е момента, в който тя планира идването си сегашното си тяло на Земята. Приятно пътуване!
Водещ: Открито ли е, закрито ли е? Светло, тъмно?
Клиент: Едно дете, момченце си играе с шарена, надуваема топка. С къси панталонки и бяла блузка, тича по пътя и си играе.
Водещ: Мислено, повдигни ръце към очите си. Кой повдигна ръце? Момченцето или друг човек?
Клиент: Ами някак си съм аз, но не мога да се идентифицирам напълно.
Водещ: Кое си ти? Ти си момченцето ли?
Клиент: Да, аз съм момченцето, но го виждам отстрани.
Водещ: Какво е чувството?
Клиент: Безгрижно е. Тича си, играе си, радва се супер много на топката.
Водещ: На колко годинки е това момченце?
Клиент: 7-8.
Водещ: Същата вечер. На вечеря.
Клиент: Майка, татко и аз. Доста гробовна атмосфера.
Татко е с един кафяв елек, седи и нищо не говори, но се усеща, че е много строг. Майка и тя дъвче, но едвам преглъща.
Водещ: Братя, сестри?
Клиент: Не виждам. А, появи се едно момиченце, много весело. Някак си не вписва изобщо в тази обстановка. Аз седя в ступор. Много тежка атмосфера.
Водещ: Каква е причината да е тежка атмосферата?
Клиент: Май това момиченце е умряло всъщност. Защото го усещам като спомен само – много весело и игриво дете. Тя също е обичала да играе с тази топка. И сме я загубили и таткото обвинява майката. Майката много скърби. Всъщност никой не ме забелязва, че съм там. Те са застинали в ситуацията, когато сме го загубили това дете.
Водещ: Добре, 10 години по-късно.
Клиент: Аз се виждам пак с къси панталонки. Много смешно. С бели чорапи до коленете. Отивам на училище. Клас само от момчета. Добре се справям в училище. Спокойно ми е, усещам, че ми предвещават много успешно бъдеще.
Водещ: Коя е годината?
Клиент: 1839.
Водещ: На територията на коя сегашна държава се намираш?
Клиент: Албания чух.
Водещ: М…Много интересно – душата като си харесва една област и се ражда няколко живота един след друг в тази област. Това съм го забелязал и при други хора. Окей. Разкажи ми за живота. Как е там? Как е вкъщи обстановката?
Клиент: Сега го виждам как си тръгва от училище. Запътил се е към къщи. Баща му е починал. Майка му е сама. Той се грижи… по-скоро възнамерява да започне да се грижи за майка си и да изкарва добри пари. Тя е съсипана. Не говори, все тъжна. Идва ми да й кажа: „Няма ли поне веднъж да ме погледнеш и да ми се зарадваш? Аз съм все още тук и реших да остана, а ти не ми се радваш!“ Да, идва ми да я раздрусам и да й кажа: „Виж какво се случва около теб. Аз съм тук“. Имам усещането, че каквото и да направя, няма да успея да я събудя, т.е. и главата си да застана, тя е застинала там, в загубата на онова момиче.
Водещ: Кое е любимото ти занимание там?
Клиент: Имам някакви кубчета, с които си играя да ги редя. Някаква мишка чух, ама какво общо има мишката… Нямам много вещи. Там, къде съм, напомня по разположение много на апартамента, в който съм израснала, обаче мебелите са много архаични. Т.е. хем разположението е същото, хем не е съвсем там. Нямам много мои неща. Тези кубчета си ги редя.
Водещ: Добре, пусни се напред. Някъде към 25тата годишнина.
Клиент: Някакво момиче видях до себе си. Много красиво и нежно. Майка ми все още е там, жива, тотално съсипана. Пак такава затворена в себе си. На мен продължава да ми много мъчно, че тя не ме забелязва, обаче имам светло чувства спрямо това момиче и усещане, че тя е много светло същество. Обаче чух, че ще загубя като сестра си и някак си… Абе, да, ще събера смелост да се сближа с нея.
Водещ: Имаш ли професия, занаят?
Клиент: Адвокат чувам през цялото време.
Водещ: Престижна професия…
Клиент: Такъв, обещаващ. Все още не съм адвокат, но раста в кариера и има дори надежди мен. Девойката е много красива, с права коса и бретонче, с пола от тип конус, ризка, пуловерче. Аз съм костюм. Единственият, който имам, но много си го пазя. Виждам как се разхождаме по брега на някакъв кей и си говорим за нещата от живота.
Водещ: Чувството?
Клиент: Лека възбуда, приятно ми е да съм до нея, приятно ми е да слушам. Целият ми свят се побира в този момент.
Водещ: Добре. 10 годни по-късно, някъде около 35тата.
Клиент: С тази жена си имаме… бебе-нца чух, но виждам като че ли само едно. Абе някакъв супер идеален ми се струва този живот. В смисъл такъв – всичко е много хармонично. Аз се прибирам от работата.
Водещ: Майката?
Клиент: Майка – същата – тотално сдухана.
Водещ: Ти се прибираш вкъщи…
Клиент: Жената е до детското кошче, чака ме с нетърпение, всичко е оправено вкъщи. Видях, че майка ми единствено се радва на внучето. Някак си я видях да разцъфне… не да разцъфне, но поне да погледне към внучето.
Водещ: Ти как си с професията?
Клиент: Аз съм прилично успяващ. Успяваме да свържем двата края. Не съм богат, но за там, от където съм тръгнал съм много, много добре. Уважават ме хората, ценят мнението ми , но аз продължавам да си търся майката, която не ме вижда. Аз даже не й се сърдя, но това си ми е като една болежка, която си я държа някъде, дълбоко срита. Не мога да говоря за нея, дори с жена ми не съм споделял. Жена ми е сирак, чух. Имаме едно детенце, едно сме загубили, но някак си сме го преодолели. Пак момченце, като чели.
Водещ: Добре, още напред, към 50тата годишнина.
Клиент: Виждам това момченце пораснало и то по моите стъпки със същия костюм като моя. Аз вече съм доста достолепен и уважавам в кариерата си човек. Жената – пак така в моя сянка, доволна от мястото, където е. Всъщност не е много доволна. Усещам неудовлетворение в нея. Това, че тя не е успяла да осъществи себе си по някакъв начин и аз в гонене на моята кариера, не съм й дал шанс. Макар че не знам защо аз трябва да й давам шанс…
Водещ: Окей. Дръпни се отстрани и се принеси до момента на смъртта.
Клиент: Лежа в едно легло. Болен, чух.
Водещ: На каква възраст си?
Клиент: 85. Рак, чух. Лежа такъв много съсухрен. Жената седи и се грижи за мен. Усещам тотално неудовлетворение от живота си.
Водещ: На какво се дължи?
Клиент: Това, че съм живял по някакви норми и правила. Цялостното усещане в живота беше, че е един много правилен, в руслото, живот. Точно според очакванията на обществото и това как едно порядъчно семейство би следвало да бъде, но сега съжалявам за това, че никога не съм подивял с тази жена, защото аз безумно много я обичам, обаче винаги много протоколно съм се държал с нея. И всъщност съм си мислил, че остава много време пред мен, че все ще дойде момент, когато ще мога да се освободя и заедно да уреем, да дивеем, да усетим живота през вените си, а не да отлагаме и да живеем по модела, който ни е зададен.
Водещ: Добре, пренеси се след момента на смъртта. Издигаме се над тялото, над мястото. Какво е чувството?
Клиент: Лекота. Липсва ми тази жена, липсва ми това, че срещнахме като души, а всъщност не можахме да се срещнем истински. Иначе усещам някаква сила как ме тегли нагоре.
Водещ: Давай! Издигни се, продължи нагоре.
Клиент: Виждам се като ракета, като светлина, надолу остава пушека като от реактивен самолет. И виждам нещо блестящо като слънцето, на където се стремя да отида, но знам, че това е портал, през който ще вляза… Всъщност аз някъде се спрях, видях някаква сграда, като училище и аз седя там. После започнах да се оглеждам къде съм. Това ми състояние да съм в училището (една жълта сграда я виждам) си е там, обаче една част от душата ми продължава да се лута и да търси момента на преминаването на това мини слънце, на този портал. То изглежда като оризова хартия, която гори отстрани. Казаха ми, че ще ме пуснат да вляза „ако съумееш да намериш силата в себе си. Да обикнеш силно“, чух.
Водещ: Добре. Къде е тази сила?
Клиент: „Да обикнеш някого повече от себе си.“ Аз ги питах дали ми се е случвало или трябва да ми се случи. Питаха ме искаш ли да избереш живот, в който това да ти се случи. Аз твърдо казах „да“.
„Добре, можеш да влезеш, но запомни това си обещание!“… Да, и влязох през това, което е като оризова хартия. Все едно го прокъсах и влязох.
Водещ: Какво има там?
Клиент: Виждам едни жълти и сини светлини.
Водещ: Нека твоите водачи те водят към момента, в който твоята душа избира настоящия живот на Е.
Клиент: А самият още се усещам като човек, този мъж, обаче има някаква оранжево-червена светлина и все повече жълто-синя. Буквално все едно се носи, нищо със специфична форма. Чувствам се все едно съм се прибрал у дома.
Водещ: Някой посреща ли те?
Клиент: Сетих се за баба ми. Нищо не ми казва. Тези жълти и сини светилни ми казаха „ние ще те заведем, където трябва“.
Водещ: Добре…
Клиент: Буквално все едно ме изстреляха някъде. Сега ми е много трудно да опиша къде съм.
Водещ: Колкото можеш, ако можеш…
Клиент: Появи се духовния ми водач, появиха се и някакви други хора. Има един специално, който ми привлича вниманието. Седи в центъра на нещо като… все едно има стена, която е висока до средата на тялото, бяла, леко огледална и изпъкнала, в средата има кръг, по-висок и този човек седи зад кръга. Той някак си ми е централната фигура. Иначе има някакви други хора около него. Водачът ми се откроява. Другите са в някакво сиво-бяло като нюанс, докато водача ми си го виждам в кафяво, така, както съм свикнала да го виждам. Те стоят зад тази стена.
Водещ: Какво е това място?
Клиент: Чух мястото на планирането.
Водещ: Мястото на планирането.
Клиент: Интересното е, че не мога да го определя какво е това място и не знам защо ми е важно…
Водещ: Попитай водача си какъв е този човек, който ти е важен. Каква е неговата роля?
Клиент: Той е централният решаващ чух. Централният преговарящ. „С него ще преговаряш как да мине живота ти.“ Т.е. аз мога искам едно или друго, но е този, който ще каже финално какво може и какво не може да се направи.
Водещ: Попитай каква е основната причина душата ти да реши да влезе отново на Земята, в тялото на Е.
Клиент: Казаха ми, че не е сега моментът да се пита за това.
Водещ: Добре, разбирам…
Клиент: Сега други неща трябва да се решат. Тези другите жълтите и сините светлини и аз като червено-оранжева се държим точно като училище – ученици в междучасие, хилим се, несериозни.
Водещ: Кои са нещата, които трябва да се решат там?
Клиент: А отсреща хората са много сериозни и сдържани. И без да усещам някой да казва нещо или да ни се кара, ни казват „време е малко да се съберете“. Защото на нас ние готино заедно, хахо-хихи. И те най-търпеливо, но твърдо ни казват, че е време малко да се съберем и те ме оставят. Да, дръпнаха се и аз останах пред този човек. Водачът ми е там, има още 5-6 човека, които са като негови клонинги малко обаче той изпъква и това бялото, което ти го описах е нещо като маса с копчета.
Водещ: Питай каква е функцията на тази маса.
Клиент: Натискаш копчето и все едно ти се визуализира какво точно ще се случи, ако избереш това. Или как може да се развие.
Водещ: Кои са важните неща, които Е. трябва да разбере за своето планиране?
Клиент: Те казаха, че искат да видим процеса.
Водещ: Нека видим процеса.
Клиент: Т.е. аз заставам след като са ме оставили там и ме питат какво съм научили в миналия си живот.
Водещ: А така… равносметката…
Клиент: Това, което аз съм научил е, че животът не е безкраен и че следвайки чужди правила не го живея пълноценно. Отсреща ме прекъснаха и казаха: „Не, не, не е това!“ „За да обичаш някого истински, трябва да го видиш!“ За да може майката истински да ме обича, тя трябва да ме види. Това е всъщност урока. Аз не съм видял жената до себе си истински и затова не съм могъл да я обичам истински. Аз съм се красил с нея като с бижу или нещо, което е обществено приемливо. Да виждаме дълбочината на душата, а не просто да го зърнеш някого. „Да!“, ми казаха отсреща. „Това е! И какво искаш от тук насетне да правиш?“ Питат ме дали искам да се срещна пак с тази жена, т.е. да ми дадат втори шанс. Да и аз подскачам от кеф и казвам: „Да, да, искам!“ „Сигурен ли си, че ще можеш да го направиш този път, защото ще е последният ти шанс.“ Т.е. последният ми шанс да се срещна с тази душа. Аз питам какъв е другият вариант. „Да го оставиш за момент, в който узрееш повече.“ Аз обаче като че ли не съм склонен. Ще поема риска. Питаха ме „Ще поемеш ли риска?“ и аз казах „Да.“
Водещ: По какво Е. ще познае тази душа в настоящия си живот?
Клиент: „Чакай малко“ – казаха ми, че е рано още за това.
Водещ: Добре, какво друго планираш?
Клиент: Питаха ме как искам да я срещна тази душа, т.е. дали пак да е партньор или дете. И аз избрах да е дете. Сега, много странно – първо си казах: „Тази жена най-вероятно е Т., но всъщност тази жена е Л.“ Не знам как го разбрах това.
Водещ: Най-вероятно някой от тях ти го е казал.
Клиент: Той ми каза, че това е мъдър избор, защото аз ще разбера всъщност майката как чувства детето си. Сега аз ще бъда майката и ще трябва да дам любовта на детето си.
Водещ: Има ли още нещо, което е добре да знаеш за този избор?
Клиент: „Направи труден избор“, ми каза. „Добре е да се усетиш още в самото начало, за да не пропилееш всичкото си време.“ В тази среда и ситуация в момента, за тях е важно какъв избор ще направя аз. Нямат нужда да коментират как ще се подреди нататък, т.е. някакви картини, които виждам след това всъщност тях не ги касаят. Каза ми, че има още много други избори, които трябва да направя преди да сляза.
Водещ: Аха… Има ли нужда да видим някой от тях сега?
Клиент: По-скоро не. Каза ми, че пак можем да се върнем в този момент.
Водещ: А можеш ли ти сама да се връщаш?
Клиент: Да.
Водещ: Окей.
Клиент: „По-скоро е важно да осъзнаеш това, което правиш в момента спрямо това дете и да осъзнаеш от къде идваш.“ Всъщност ми казаха, че техниката на планирането не е това, което е същественото. Могат да се видят безкрайно много варианти.
Водещ: Кое е същественото?
Клиент: „Същественото е причината да на правиш конкретния избор и причината душата да иска да се върне и да иска да го направи това, защото при теб избора е много еднозначен.“ Т.е. аз избрах за последен път да се видя с тази душа и имам последен шанс да мога да се сближа с нея.
Водещ: Да обикнеш някой повече от себе си.
Клиент: Да. И всъщност това е същественото да се усети в този момент. „От къде идваш, какви са причините и какво предстои, а вече вариантите за това как да се случи този избор и с кой точно не са толкова съществени. За това има хиляди варианти.“ Аз леко се панирах от това, че това ми е последният шанс с тази душа и той ми каза да разбера важността, но да не се шашкам толкова много. И че в крайна сметка тази душа може и да реши нещо друго и това да не е последната ни среща. Казва ми: „Ще бъде хубаво. Само се отпусни и потърси любовта. Но трябва първо да видиш. Да отвориш очите си и да видиш извън себе си, извън това, което искаш ти.“
Водещ: Какво може да помогне на Е. да излезе от себе си?
Клиент: „Никой не може да ти помогне. Ти можеш да си помогнеш сама.“
Водещ: Как? Коя е малката стъпка, която може Е. да направи още днес?
Клиент: „Остави живота да те води! Обаче отвори очи, отвори уши, бъди там! Не се прехвърляй в бъдещето и да рисуваш картини, които после трябва да запълниш. Бъди там, в конкретния момент, с конкретния човек! Бъди изцяло там! Не си рисувай картини, които да запълниш, остави животът да ти поднесе най-хубавите картини!“ Аз тръгвам с доста тежко чувство от там, т.е. много напрежение от това, че това е последния ми шанс. Това, че ако пак не успея и се проваля… Окуражат ме и казват „Спокойно, не е невъзможно! Ние, за да ти го дадем, значи вярваме, че ще се справиш!“
Водещ: Това, ако знаеш на колко хора им го казват, защото много хора в момента са избрали доста силни уроци. И на много хора им казват: „Не, не, спокойно, не е страшно!“ „Избрала си доста силен, доста важен урок, ама щом ти го даваме…“ Това в много регресии излиза.
Добре, благодари на всички, които присъстваха, които ни дадоха тази информация. Просто им пожелай до нови срещи. Преди да те върна, искаш ли нещо с водача ти да си кажете?
Клиент: Каза ми да не забравям животното на силата. То ще ме отведе там, където има нужда да съм. Прегръща ме и ме се радва. Не е имало такъв момент до сега.
Водещ: Те се променят водачите.
Клиент: Някакъв такъв много искрено ми се радва. До сега е бил много сдържан. Окуражава ме: „Ще се справиш!“
Водещ: Къде е това чувство на „ще се справиш“ в момента, в Е.?...
Клиент: В сърдечна/чакра/
Водещ: Запомни го, запомни го! И започвам да те връщам.
С благодаряност към Мария, която набра текста!
Още случаи...
начало