Връзката с Източника
Това е третата ми среща с В. , проведена на 1 март 2016г. На първата ни среща тя видя свой най-важен минал живот, а на втората се запозна с духовния си водач, който се появи и при това наше пътуване. Сега тя искаше да разбере „Вътрешните спирачки за творческото начало“. Тя сподели, че има трудности, когато трябва да създаде нещо свое. Каза ми, че има чувството, че има някаква клетва, която е дала в минал живот, която я държи и до днес. Това се е оказвало вярно за много други хора, както се оказа вярно и за В. След като тя освободи спирачките си успяхме даже да се докоснем до Източника на всичко!
Приятно четене!
Петър : Можеш да оставиш онези хроники, които съответстват на онзи минал живот, в който се намират вътрешните спирачки, свързани с творческото начало, които В. преживява в сегашния си живот, да привлекат вниманието – една или повече. Просто разгледай хрониките. Лекичко, спокойно можеш да събудиш гласните струни.
В.: Виждам една книга засега, стара. Почти виждам заглавната буква. Те нали ги правят такива украсени. С червено започва.
Петър : Ок. Огледай се. Виж портала как се появява.
В.: Искам първо да огледам още наоколо. Дали няма да видя друго.
Петър : Ок.
В.: Някаква броеница ми се появява също. Такава, кехлибарена. С пискюл. Влязох в нещо като висока сграда, с големи каменни колони, високи, нещо като библиотека.
Петър : Правилно ли разбирам, че се появяват 2 хроники?
В.: Да.
Петър : Само тези две хроники ли са?
В.: Мисля, че да.
Петър : Ок. Сега реши коя от двете ще разгледаме първо.
В.: Книгата. Тя излезе първа.
Петър : Ок.
В.: Как беше портала, я ми напомни.
Петър : Може да е арка, тунел или нещо, което не назовавам...
В.: Аха. Виждам нещо като светъл изход.
Петър : Да, да. Ок. Броя от 5 до 1 и влез в живота, който съответства на книгата.
Следва преминаване...
Петър : Къде си, какво виждаш? Светло ли е, тъмно ли е?
В.: Ми аз имам представа вече как изглеждам. Виждам като образ. Виждам един възрастен монах - такъв един с брада, шарена. Може би не чак толкова стар – може би около 60. С дреха от зебло и нещо като качулка на главата. Кафеникаво е. Не мога да преценя католически ли е или православен.
Петър : Открито, закрито?
В.: Като закрито е.
Петър : Голямо, малко? Като чувство?
В.: Като в църква е. От тези по-ранните, готическите, с каменните изображения вътре.
Петър : Чакай, че на мен ми стана интересно. Ако искаш, се приближи до олтара. Има ли олтар в тая църква?
В.: Има нещо, което е от камък. Явно е католическа, защото не виждам икони. Може би 1200 и някоя.
Петър : Ок. Чудесно. Сама ли си в това помещение?
В.: Да. Някакси е като нощ и няма никой. И аз съм там сам. Нали съм мъж вече?
Петър : Да, използвай рода, който искаш.
В.: Като в къщи съм някакси. Ама нещо не съм съвсем спокоен. Нещо ми е притеснено. Не ми е леко. Може би искам да се моля, да получа отговор на нещо.
Петър : Добре. Първата мисъл, образ, усещане – какво те притеснява?
В.: Изкушение ми се появява.
Петър : От какво си изкушен? Първата мисъл?
В.: Гордост. Някаква гордост, прекалена и аз съм разпознал, че това не е редно. Притеснявам се за себе си. Искам да се освободя от нея, да се смиря. И може би тогава давам обет да преписвам тая книга. Може би това е свещеното писание. Не искам да изявявам себе си, да правя нищо, което е от мене. Искам само да се смиря и да повтарям свещените думи на библията или тези текстове, които ще преписвам. Преживявам го това и виждам, че плача. Лягам на земята, коленича, плача и се разкайвам за тази гордост. Може би нещо съм опитвала да пиша стихове. Преди да вляза в манастира може би съм имала друг живот. Даже съм била някакъв бохем, нещо. Виждам дворци, вино, някакви купони, празненства. Била съм поет, но след това съм се отказала по някакви причини. Отишла съм там да изкупвам греховете си. В тоя момент давам това обещание, че ще преписвам до края на живота си тая книга и виждам колко влагам усилия да го правя красиво. Тия заглавни букви ги рисувам дни наред. Просто съм решила да се откажа от себе си.
Петър : Ок. Добре. Хайде да повикаш водача си там.
В.: Тука ли?
Петър : Да. Просто си кажи наум – нека да се появи моят духовен водач сега.
В.: Да, сега виждам един ангел, който ни се явява. Предишния път беше друг, но в сегашната ситуация се явява точно пред монаха. Той го вижда. И му се моли и плаче там на пода.
Петър : Искам да разбера с какво е полезна за сегашния живот на Кл. тази клетва. Полезността й. Може да питаш ангела.
В.: Нещо за смирението и че мога да го проявявам в други области на живота си.
Петър : Не те разбрах.
В.: Че тая клетва има за цел да ме научи на смирение, че сега вече в този живот ще го проявявам по друг начин.
Петър : В други области?
В.: Да. Повече в личните си отношения, към хората ще се опитвам да бъда смирена. Това вече няма нужда да го правя – да преписвам чужди текстове, че мога да се освободя и да дам израз на себе си.
Петър : Има ли нужда тази клетва да бъде развалена?
В.: Да.
Петър : Попитай ангела как може да се случи това.
В.: Той може да ме освободи.
Петър : Той да те освободи? Ок. Нека да го направи.
В.: Само не знам как да го направя – в оня образ или в сегашния си образ. Може би трябва да отида там в сегашния си образ да ме освободи. Аз мисля, че мога да го направя. Не ми пречи да бъда в два образа.
Петър : И на мен ми се случва да прескачам от минал живот в настоящия живот.
В.: Да, даже се виждам като сега, с тези дрехи как отивам там. Да. И даже го вдигам от земята този – монаха.
Петър : Себе си?
В.: Другото аз и го прегръщам. Прегръщаме се и даже плачем заедно. То е едно такова щастливо, освобождаващо и после заедно отиваме при ангела и той така си слага ръцете на главите ни и излъчва светлина върху нас и ни облива тази светлина, която идва от ръцете му. Казва, че той е изкупил това, което е имал нужда да изкупи и казва, че сме свободни, че аз съм свободна.
Петър : Попитай ангела дали В. трябва да направи нещо в сегашния си живот, чисто материално.
В.: Странно е, но казва, че трябва да отида на църква, да запаля свещ и да се помоля за това.
Петър : Аз после ще ти обясня – има смисъл в това. Това се нарича „флагово действие.“/Флагово действие е дживение с което показваш на Вслената, че влизаш в друга реланост. Например, да си обърнеш пръстена, или да сложиш телефона си в друг джоб, или да вържеш червено шалче на ръката и т.н./ Да го материализираш в тази реалност. Разбираш ли? Затова питах. Ок. Има ли още нещо, което трябва да видиш от тази случка? От този минал живот?
В.: Да огледам. Нещо го виждам как той се смее и как излиза навън и как има някакво поле, и има цъфнали цветя.
Петър : Кой се смее?
В.: Монаха. Аз. Някак му е олекнало вече и е решил, че даже и преписването може да му носи радост. Чувства се добре. След определен период от живота си, който е прекарал в самобичуване и терзания, всъщност животът му завършва добре. Той намира мир със себе си и започва отново да се радва на живота. Не го приема единствено като някакво тежко бреме и изкупление към края на живота си.
Петър : Добре. Ти това усещане за лекота усещаш ли го сега в тялото на В.?
В.: Ами сега съм в неговото тяло.
Петър : Да, да. Но тук, физически, усещаш ли я тая лекота? Пренасяш ли го тук?
В.: Ами досега бях там.
Петър : Да, да. Къде го усеща този монах това чувство?
В.: Тук.
Петър : Значи и ти го усещаш, разбираш ли?
В.: Да.
Петър : Искам да го запомниш. Искам да запомниш това чувство на лекота.
В.: То даже е някакво много особено – накакво умиление, възхищение. И умиление от света – колко е красив, колко е жив и постоянно тече енергия там, и нещо се случва, и някакви пелички жужат, и цветя цъфтят. Изобщо всичко е пълно с живот.
Петър : Чудесно.
В.: И то е почти като религиозно преживяване.
Петър : Аз те разбирам, понеже съм усещал това чувство. Зная за какво говориш. Запомни го. Запомни го тука с тялото на В. Да може да си го носиш с теб, когато имаш нужда в сегашния живот. Да се връщаш към това чувство, да се сещаш какво е постигнал този монах. Запомни го с ума, тялото, душата на В.
В.: Аз вече зная какъв е бил другият живот. Избързах.
Петър : Ама не си. Ти си ми чула мислите. Защото аз вече си мислех как се появи броеницата. Хайде разкажи – какво се появи там.
В.: Сега съм дервиш. Тя е някаква такава молитвена броеница. Сравнително съм млада тука. Някъде около 25 или 30.
Петър : Мъж?
В.: Да. Пак съм мъж. С една от тези белите им одежди, като рокли дето са. Имам някаква шапка. Слабичка съм, с тънък кръст, височък, с черни очи, черна къдрава коса. Доста готин е.
Петър : Леко приличаш на сега?
В.: Той е такъв – мъжки сексапил има.
Петър : Имах предвид къдравата коса. Добре. Година? Век? Първата мисъл.
В.: Някъде около 1000, може би 11век. Може би е преди монаха. По-рано е.
Петър : На мен ми е много интересно – как се използва тази молитвена броеница?
В.: Виждам, че той я държи и казва молитва. Отмята по едно зърно всеки път като я казва, защото той повтаря всеки път едни и същи молитви. И след това започва да се върти. Един вид с тези молитви и с броеницата изпада в това особено състояние на транс. После почва да се върти.
Петър : Сам ли се върти или с други?
В.: Сам го виждам. По-скоро усещането виждам, а не конкретното събитие. Когато започне да се върти то става адски бързо и се отваря едно нещо отгоре като лъч светлина или като канал някакъв, някаква връзка с горе и даже нещо като електричество виждам – отгоре се появяват нещо като светкавици, синкави и така дервишът се свързва с някакъв Източник.
Петър : Прекрасно! Къде е спирачката за творческото начало в този минал живот?
В.: Не знам. Нямам сякаш спирачка. Може би това е още преди да си я поставя тази спирачка. Тука е много лесно. Няма никакви пречки. Той може да го прави това всеки път, когато иска. Може да се свързва с Господ, с Вселената или каквото е там, източника му.
Петър : И аз напоследък го наричам Изтоника, и то много интересно – от регресии излезе това. Защото много хора в регресии го наричат Източника.
В.: Аз го виждам като Източник на енергия.
Петър : Да, но много хора използват „Бог“ за да опишат „Източника“.
В.: Да, да. В този смисъл го казвам.
Петър : Добре. Каква е причината душата да иска да покаже този минал живот в момента?
В.: Това, че аз дълбоко в себе си го мога това нещо – да се свързвам с Източника. И то е свързано, разбира се, и с творчеството, с писането и другите неща, които бих искала да правя. Примерно да се занимавам със снимане, фотография и с други неща. Въобще, това е нещо, което идва от там, от Източника. И ако аз вдигна тези пречки това ще е лесно. В смисъл аз го мога, просто трябва да си спомня как го мога.
Петър : Може ли дервиша да покаже или има друг начин за В. да си спомни?
В.: Аз някакси сега си го спомням. Аз го усещам. Просто трябва да се отворя. Ето тука – да се освободя някак от външните неща, които ми пречат и да се отворя. И то става. И то е много лесно!
Петър : Добре. Как В. да се освободи от нещата, които й пречат в настоящия живот?
В.: Дава ми се с медитация.
Петър : Някоя конкретна?
В.: Да. Просто трябва да се упражнявам малко, да медитирам, за да мога да се освобождавам от напрежението, от тия мисли и това е достатъчно просто да отърся външното, за да мога да... Аз бях започнала да правя едни медитации, които зарязах, така че вероятно трябва да се върна към тях и да си ги направя. Те бяха един курс от 40дни. 40 дни се прави всеки ден – един монах ти ги обяснява.
Петър : Яко.
В.: Само че трябва да си постоянен – всеки ден да ги правиш. Пак има работа – няма да е без работа.
Петър : Е, то ако ставаше така всички щяхме да сме супер посветени и да живеем в някакъв друг свят.
В.: Почти му виждам лицето, много интересно.
Петър : Добре. Иска ли този дервиш да каже нещо на В.?
В.: Пак се смее и казва, че е много лесно и че мога.
Петър : Ти каза, че чувството е тук, на седма чакра?
В.: Да, то е много мощно. Аз просто го усещам и виждам като нещо светло и тече. То е двустранно, не е само отгоре да се налива, ами е като връзка между две неща равнопоставени. Това е интерсно, че аз не се чувствам като по-низша. Точно - свързвам се и има обмен.
Петър : Да. Точно такова е. Ок. Има ли още нещо да видиш от живота на този дервиш?
В.: Не. Виждам малко вътрешността на мястото, където се намира. Има бял камък. Много е красиво. Даже виждам как влиза светлина вътре, той е в средата и лъчите се събират върху него, върху мястото, където е той. Той също се смее, къпе се в тая светлина и е щастлив. Макар че и двамата са водили някакъв уединен живот, не са имали много връзки с другите хора, връзката им е била нагоре в тия животи, т.е. връзката ми. И аз сега си я спомням. Всъщност, съм на такъв етап от живота си, че си я спомням тая връзка и тя ми става много важна.
Петър : Добре. Запомни я. Запомни я с тялото, ума, душата на В. ... Ако имаше едно общо послание днес от цялото пътуване към Кл. как би звучало?
В.: Ако се отворя нагоре, това ще ми реши проблемите с писането, въобще, че е време да се отворя нагоре, да обърна внимание на това отношение, което е много важно. И че това може да е източник на огромна радост.
Петър : Да. Може, може...
Следва връщане...
С благодарност към Юлияна, която набра записа!
Начало
Среща с духовни водачи
Приятно четене!
Петър : Можеш да оставиш онези хроники, които съответстват на онзи минал живот, в който се намират вътрешните спирачки, свързани с творческото начало, които В. преживява в сегашния си живот, да привлекат вниманието – една или повече. Просто разгледай хрониките. Лекичко, спокойно можеш да събудиш гласните струни.
В.: Виждам една книга засега, стара. Почти виждам заглавната буква. Те нали ги правят такива украсени. С червено започва.
Петър : Ок. Огледай се. Виж портала как се появява.
В.: Искам първо да огледам още наоколо. Дали няма да видя друго.
Петър : Ок.
В.: Някаква броеница ми се появява също. Такава, кехлибарена. С пискюл. Влязох в нещо като висока сграда, с големи каменни колони, високи, нещо като библиотека.
Петър : Правилно ли разбирам, че се появяват 2 хроники?
В.: Да.
Петър : Само тези две хроники ли са?
В.: Мисля, че да.
Петър : Ок. Сега реши коя от двете ще разгледаме първо.
В.: Книгата. Тя излезе първа.
Петър : Ок.
В.: Как беше портала, я ми напомни.
Петър : Може да е арка, тунел или нещо, което не назовавам...
В.: Аха. Виждам нещо като светъл изход.
Петър : Да, да. Ок. Броя от 5 до 1 и влез в живота, който съответства на книгата.
Следва преминаване...
Петър : Къде си, какво виждаш? Светло ли е, тъмно ли е?
В.: Ми аз имам представа вече как изглеждам. Виждам като образ. Виждам един възрастен монах - такъв един с брада, шарена. Може би не чак толкова стар – може би около 60. С дреха от зебло и нещо като качулка на главата. Кафеникаво е. Не мога да преценя католически ли е или православен.
Петър : Открито, закрито?
В.: Като закрито е.
Петър : Голямо, малко? Като чувство?
В.: Като в църква е. От тези по-ранните, готическите, с каменните изображения вътре.
Петър : Чакай, че на мен ми стана интересно. Ако искаш, се приближи до олтара. Има ли олтар в тая църква?
В.: Има нещо, което е от камък. Явно е католическа, защото не виждам икони. Може би 1200 и някоя.
Петър : Ок. Чудесно. Сама ли си в това помещение?
В.: Да. Някакси е като нощ и няма никой. И аз съм там сам. Нали съм мъж вече?
Петър : Да, използвай рода, който искаш.
В.: Като в къщи съм някакси. Ама нещо не съм съвсем спокоен. Нещо ми е притеснено. Не ми е леко. Може би искам да се моля, да получа отговор на нещо.
Петър : Добре. Първата мисъл, образ, усещане – какво те притеснява?
В.: Изкушение ми се появява.
Петър : От какво си изкушен? Първата мисъл?
В.: Гордост. Някаква гордост, прекалена и аз съм разпознал, че това не е редно. Притеснявам се за себе си. Искам да се освободя от нея, да се смиря. И може би тогава давам обет да преписвам тая книга. Може би това е свещеното писание. Не искам да изявявам себе си, да правя нищо, което е от мене. Искам само да се смиря и да повтарям свещените думи на библията или тези текстове, които ще преписвам. Преживявам го това и виждам, че плача. Лягам на земята, коленича, плача и се разкайвам за тази гордост. Може би нещо съм опитвала да пиша стихове. Преди да вляза в манастира може би съм имала друг живот. Даже съм била някакъв бохем, нещо. Виждам дворци, вино, някакви купони, празненства. Била съм поет, но след това съм се отказала по някакви причини. Отишла съм там да изкупвам греховете си. В тоя момент давам това обещание, че ще преписвам до края на живота си тая книга и виждам колко влагам усилия да го правя красиво. Тия заглавни букви ги рисувам дни наред. Просто съм решила да се откажа от себе си.
Петър : Ок. Добре. Хайде да повикаш водача си там.
В.: Тука ли?
Петър : Да. Просто си кажи наум – нека да се появи моят духовен водач сега.
В.: Да, сега виждам един ангел, който ни се явява. Предишния път беше друг, но в сегашната ситуация се явява точно пред монаха. Той го вижда. И му се моли и плаче там на пода.
Петър : Искам да разбера с какво е полезна за сегашния живот на Кл. тази клетва. Полезността й. Може да питаш ангела.
В.: Нещо за смирението и че мога да го проявявам в други области на живота си.
Петър : Не те разбрах.
В.: Че тая клетва има за цел да ме научи на смирение, че сега вече в този живот ще го проявявам по друг начин.
Петър : В други области?
В.: Да. Повече в личните си отношения, към хората ще се опитвам да бъда смирена. Това вече няма нужда да го правя – да преписвам чужди текстове, че мога да се освободя и да дам израз на себе си.
Петър : Има ли нужда тази клетва да бъде развалена?
В.: Да.
Петър : Попитай ангела как може да се случи това.
В.: Той може да ме освободи.
Петър : Той да те освободи? Ок. Нека да го направи.
В.: Само не знам как да го направя – в оня образ или в сегашния си образ. Може би трябва да отида там в сегашния си образ да ме освободи. Аз мисля, че мога да го направя. Не ми пречи да бъда в два образа.
Петър : И на мен ми се случва да прескачам от минал живот в настоящия живот.
В.: Да, даже се виждам като сега, с тези дрехи как отивам там. Да. И даже го вдигам от земята този – монаха.
Петър : Себе си?
В.: Другото аз и го прегръщам. Прегръщаме се и даже плачем заедно. То е едно такова щастливо, освобождаващо и после заедно отиваме при ангела и той така си слага ръцете на главите ни и излъчва светлина върху нас и ни облива тази светлина, която идва от ръцете му. Казва, че той е изкупил това, което е имал нужда да изкупи и казва, че сме свободни, че аз съм свободна.
Петър : Попитай ангела дали В. трябва да направи нещо в сегашния си живот, чисто материално.
В.: Странно е, но казва, че трябва да отида на църква, да запаля свещ и да се помоля за това.
Петър : Аз после ще ти обясня – има смисъл в това. Това се нарича „флагово действие.“/Флагово действие е дживение с което показваш на Вслената, че влизаш в друга реланост. Например, да си обърнеш пръстена, или да сложиш телефона си в друг джоб, или да вържеш червено шалче на ръката и т.н./ Да го материализираш в тази реалност. Разбираш ли? Затова питах. Ок. Има ли още нещо, което трябва да видиш от тази случка? От този минал живот?
В.: Да огледам. Нещо го виждам как той се смее и как излиза навън и как има някакво поле, и има цъфнали цветя.
Петър : Кой се смее?
В.: Монаха. Аз. Някак му е олекнало вече и е решил, че даже и преписването може да му носи радост. Чувства се добре. След определен период от живота си, който е прекарал в самобичуване и терзания, всъщност животът му завършва добре. Той намира мир със себе си и започва отново да се радва на живота. Не го приема единствено като някакво тежко бреме и изкупление към края на живота си.
Петър : Добре. Ти това усещане за лекота усещаш ли го сега в тялото на В.?
В.: Ами сега съм в неговото тяло.
Петър : Да, да. Но тук, физически, усещаш ли я тая лекота? Пренасяш ли го тук?
В.: Ами досега бях там.
Петър : Да, да. Къде го усеща този монах това чувство?
В.: Тук.
Петър : Значи и ти го усещаш, разбираш ли?
В.: Да.
Петър : Искам да го запомниш. Искам да запомниш това чувство на лекота.
В.: То даже е някакво много особено – накакво умиление, възхищение. И умиление от света – колко е красив, колко е жив и постоянно тече енергия там, и нещо се случва, и някакви пелички жужат, и цветя цъфтят. Изобщо всичко е пълно с живот.
Петър : Чудесно.
В.: И то е почти като религиозно преживяване.
Петър : Аз те разбирам, понеже съм усещал това чувство. Зная за какво говориш. Запомни го. Запомни го тука с тялото на В. Да може да си го носиш с теб, когато имаш нужда в сегашния живот. Да се връщаш към това чувство, да се сещаш какво е постигнал този монах. Запомни го с ума, тялото, душата на В.
В.: Аз вече зная какъв е бил другият живот. Избързах.
Петър : Ама не си. Ти си ми чула мислите. Защото аз вече си мислех как се появи броеницата. Хайде разкажи – какво се появи там.
В.: Сега съм дервиш. Тя е някаква такава молитвена броеница. Сравнително съм млада тука. Някъде около 25 или 30.
Петър : Мъж?
В.: Да. Пак съм мъж. С една от тези белите им одежди, като рокли дето са. Имам някаква шапка. Слабичка съм, с тънък кръст, височък, с черни очи, черна къдрава коса. Доста готин е.
Петър : Леко приличаш на сега?
В.: Той е такъв – мъжки сексапил има.
Петър : Имах предвид къдравата коса. Добре. Година? Век? Първата мисъл.
В.: Някъде около 1000, може би 11век. Може би е преди монаха. По-рано е.
Петър : На мен ми е много интересно – как се използва тази молитвена броеница?
В.: Виждам, че той я държи и казва молитва. Отмята по едно зърно всеки път като я казва, защото той повтаря всеки път едни и същи молитви. И след това започва да се върти. Един вид с тези молитви и с броеницата изпада в това особено състояние на транс. После почва да се върти.
Петър : Сам ли се върти или с други?
В.: Сам го виждам. По-скоро усещането виждам, а не конкретното събитие. Когато започне да се върти то става адски бързо и се отваря едно нещо отгоре като лъч светлина или като канал някакъв, някаква връзка с горе и даже нещо като електричество виждам – отгоре се появяват нещо като светкавици, синкави и така дервишът се свързва с някакъв Източник.
Петър : Прекрасно! Къде е спирачката за творческото начало в този минал живот?
В.: Не знам. Нямам сякаш спирачка. Може би това е още преди да си я поставя тази спирачка. Тука е много лесно. Няма никакви пречки. Той може да го прави това всеки път, когато иска. Може да се свързва с Господ, с Вселената или каквото е там, източника му.
Петър : И аз напоследък го наричам Изтоника, и то много интересно – от регресии излезе това. Защото много хора в регресии го наричат Източника.
В.: Аз го виждам като Източник на енергия.
Петър : Да, но много хора използват „Бог“ за да опишат „Източника“.
В.: Да, да. В този смисъл го казвам.
Петър : Добре. Каква е причината душата да иска да покаже този минал живот в момента?
В.: Това, че аз дълбоко в себе си го мога това нещо – да се свързвам с Източника. И то е свързано, разбира се, и с творчеството, с писането и другите неща, които бих искала да правя. Примерно да се занимавам със снимане, фотография и с други неща. Въобще, това е нещо, което идва от там, от Източника. И ако аз вдигна тези пречки това ще е лесно. В смисъл аз го мога, просто трябва да си спомня как го мога.
Петър : Може ли дервиша да покаже или има друг начин за В. да си спомни?
В.: Аз някакси сега си го спомням. Аз го усещам. Просто трябва да се отворя. Ето тука – да се освободя някак от външните неща, които ми пречат и да се отворя. И то става. И то е много лесно!
Петър : Добре. Как В. да се освободи от нещата, които й пречат в настоящия живот?
В.: Дава ми се с медитация.
Петър : Някоя конкретна?
В.: Да. Просто трябва да се упражнявам малко, да медитирам, за да мога да се освобождавам от напрежението, от тия мисли и това е достатъчно просто да отърся външното, за да мога да... Аз бях започнала да правя едни медитации, които зарязах, така че вероятно трябва да се върна към тях и да си ги направя. Те бяха един курс от 40дни. 40 дни се прави всеки ден – един монах ти ги обяснява.
Петър : Яко.
В.: Само че трябва да си постоянен – всеки ден да ги правиш. Пак има работа – няма да е без работа.
Петър : Е, то ако ставаше така всички щяхме да сме супер посветени и да живеем в някакъв друг свят.
В.: Почти му виждам лицето, много интересно.
Петър : Добре. Иска ли този дервиш да каже нещо на В.?
В.: Пак се смее и казва, че е много лесно и че мога.
Петър : Ти каза, че чувството е тук, на седма чакра?
В.: Да, то е много мощно. Аз просто го усещам и виждам като нещо светло и тече. То е двустранно, не е само отгоре да се налива, ами е като връзка между две неща равнопоставени. Това е интерсно, че аз не се чувствам като по-низша. Точно - свързвам се и има обмен.
Петър : Да. Точно такова е. Ок. Има ли още нещо да видиш от живота на този дервиш?
В.: Не. Виждам малко вътрешността на мястото, където се намира. Има бял камък. Много е красиво. Даже виждам как влиза светлина вътре, той е в средата и лъчите се събират върху него, върху мястото, където е той. Той също се смее, къпе се в тая светлина и е щастлив. Макар че и двамата са водили някакъв уединен живот, не са имали много връзки с другите хора, връзката им е била нагоре в тия животи, т.е. връзката ми. И аз сега си я спомням. Всъщност, съм на такъв етап от живота си, че си я спомням тая връзка и тя ми става много важна.
Петър : Добре. Запомни я. Запомни я с тялото, ума, душата на В. ... Ако имаше едно общо послание днес от цялото пътуване към Кл. как би звучало?
В.: Ако се отворя нагоре, това ще ми реши проблемите с писането, въобще, че е време да се отворя нагоре, да обърна внимание на това отношение, което е много важно. И че това може да е източник на огромна радост.
Петър : Да. Може, може...
Следва връщане...
С благодарност към Юлияна, която набра записа!
Начало
Среща с духовни водачи
