Взаимоотношенията с баща ми
Това е втора лична регресия на Д.Е. след 4 групови регресии и една лична среща с духовния й водач. Този път тя избра да потърси решения на проблеми в общуването с баща й през годините. Сега са доста обострени. Тя търси причината за това. Както сподели самата тя: "Не бях сигурна дали при мен е "грешката" или при него. Имах усещането, че аз някъде бъркам и нещо не се справям добре. А вътрешното ми Аз казваше, че аз съм си наред- че при него е проблема."
След мускулна релаксация и въвеждане в миналия живот...
П. Просто приемай образите. Огледай се ден ли е или нощ, каква е земята, краката боси ли са, обути ли са? Повдигни ръце към очите си, виж ги. Ако можеш виж ги, усети ги. Как изглеждаш? Довери се на усещането просто знам. Можеш да започнеш да ми разказваш.
Д.Е. Не знам. Имам някакво притеснение. Не мога да си видя ръцете. В смисъл...може би са женски, но не мога да ги видя. Нито е светло /топло/, нито е тъмно /студено/. Сменя се. Като в някаква мъгла съм.
П. Може ли да се опитваш да виждаш два живота едновременно. Така ли ти изглежда? Колко хроники взе?
Д.Е. Нещо стана там в залата на хрониките. Аз не знам дали съм минала все още през портала. Защото като тръгнах за залата на хрониките, залата беше като кълбо сфера. Виждах вътре. Имах съпротивление да вляза или не. Влязох. И после като трябваше да взимам хрониката не видях самия процес.
П. Случвало се е и на други хора.
Д.Е. Когато трябваше да мина през процепа като усещане за свитък, който си взел под ръка. Като вестник, който държиш под мишницата си. Много бързо стана всичко. Не мога още....
П. Ок...усети пространството. Носиш ли се, имаш ли тяло?
Д.Е. Все едно е - висиш във въздуха. Едно такова много странно. Виждаш като ръце, но се размиват. Такива женски.
П. Ок. С това усещане искам да си представиш Земята погледната от Космоса..континентите, моретата, океаните. Представяш ли си?
Д.Е. Да.
П. Ок. Сега повърхността на Земята започва да те привлича...спускаш се на долу към точно определено врем и място...
Д.Е. Австралия.
П. Попадаш там сега. Леко и спокойно. Без да търсиш образи, без да ги предизвикваш, без да ги отричаш. Усещай. Тялото си, земята - твърда ли е, мека, пръст, камък, дърво?
Д.Е. Почва. Рехва. Не. Няма настилка
П. Обработена ли е почвата?
Д.Е. Не. Черна. Кафеви обувки. Тип спортни, като че ли.
П. Дрехи- леки, тежки?
Д.Е. Не. Като че ли къси панталони. Пак май са кафеви. Усещането май за риза. Не мога да видя цвят. Все едно се опитвам да се видя отстрани и ми е малко странно.
П. Остави ги - образите и усещанията да идват сами.
Д.Е. Само усещане, че са светъл цвят. По скоро тип камуфлажните за сафари. Къси панталони. Усещането е за топло. Горещо е. Виждам шалче на врата. Бяла риза е. Май съм жена. Усещането за жена. Шапка имам. С периферия. Не мога още да си видя лицето. Но знам, че това съм аз.
П. Открито? Закрито?
Д.Е. Не, не. Открито е.
П. Сама ли си? Има ли други хора около теб?
Д.Е. За сега съм сама.
П. Опиши ми пространсвото. Какво е? Има ли къщи, дървета, планини, пейзажа?
Д.Е. По скоро е..... Никога не съм била на сафари, ама..що пък и сафари? Мммм... в смисъл.. Да. Има кола. Джип, наистина май е такова- сафари. Голямо пространство. Има дървета, но не са както сега, тук. Не са на близки разстояния. Така ми изглеждат като снимките на списанията на national geographic.
П. Да, да. Това са тези готовите, конструирани образи. Използвай си ги.
Д.Е. Не мога да видя детайли. Но като усещане е такова.
П. Повдигни ръце към очите си. Как изглеждат? Жената ли повдига ръце или някой друг- който гледа жената?
Д.Е. Не. Аз. Жената.
П. Просто исках да проверя дали си ти.
Д.Е. Ами аз. Един вид си влезнах в нея.
П. Добре. Сама ли си? Тя ли кара джипа?
Д.Е. Ами аз май чакам някой.
П. Кой чакаш? Първата мисъл.
Д.Е. Не знам. Оглеждам се за нещо. По скоро правя нещо като оглед. Търся. Правя някакви планове за нещо.
П. На колко години е тази жена?
Д.Е. 34
П. Коя е годината?
Д.Е. Не знам.
П. Век?
Д.Е. Излезе ми 19.., но ми се струва супер странно.
П. Защото колата някак си не се връзва там, нали?
Д.Е. Не. Просто, защото е много близо до сегашните ми прераждания.
П. Да де, ама нали се разбрахме, че те се припокриват. Нали с теб си говорихме?
Д.Е. 1925 пак.
П. Нали с теб си говорихме? Ти май ме пита след последната регресия дали е възможно.
Д.Е. Да, ама то май и на последната беше същата година.
П. Няма значение. Теорията е, че душата се ражда в няколко тела едновременно.
Д.Е. Е, чак пък да съм такъв пич.
П. Ами, да.
П. Що пък да не си такъв пич?
Д.Е. Защото не вярвам в себе си.
П. Е това, може да е тема на друга регресия. Ок. Разправяй. 5-10-15 минути по-късно. 30 минути по-късно.
Д.Е. Ми май търся някакви следи.
П. Следи на какво?
Д.Е. На животно, по скоро. Първото беше като за сафари усещане. Но то е по скоро от типа хора, дето отиват и разглеждат някакви неща в тези там пустини ли са, какво са. А сега е по скоро, че търся някакво животно. Като някакво притеснение ми излиза. В смисъл не знам дали се притеснявам за това животно или...излиза ми думата популация.
П. Интересно.
Д.Е. Може би отговарям за популацията. Дали едните преобладават над другите. Нещо такова. И в момента точно това правя. Следя някакво животно. Гледам някакви следи. Клекнала съм, гледам напред. Правя някакви планове в главата си. Карта на някакъв регион.
П. Първата мисъл или усещане нека да отговори на следващия ми въпрос: Кое е животното на което следиш популацията?
Д.Е. Излезе ми бизон, пък то такова нещо няма в Австралия. Поне аз го асоциирам с бизон. Голямо, едро е. Много е тъпо, ама виждам само един голям задник с опашка. Разбираш ли, просто....Като задника в зоологическаа градина на един хипопотам.
П. Добре. Ок. Кое време на денонощието е?
Д.Е. Ден.
П. По рано, по късно?
Д.Е. По обяд.
П. Пусни се напред. Час, два, три четири. Остави душата да ти разказва.
Д.Е. Пия кафе. Това ми излиза като информация. Наляла съм си в някаква бяла чаша. Махнала съм шапката. Почивам си. Обсъждам нещо с някой. Говоря. Какво говоря? Не знам.
П. Нещо в теб знае какво говориш- общо. Каква е темата на разговора?
Д.Е. Ми за тези животни. Нещо във връзка с това, което правя. Това, което съм открила. Каква е идеята ми защо това или онова се случва. Какво може да доведе. Ей такива. За самото животно говоря.
П. Как се казваш?
Д.Е. Не знам.
П. Как те наричат? Първата мисъл?
Д.Е. Не знам
П. С кой си говориш? Мъж? Жена?
Д.Е. Ми май е мъж, но не го виждам.
П. Равни ли сте? Като в службата?
Д.Е. Ми аз май му говоря, ама той като че ли.... Някакси. Пия си кафе. Загърбила съм го. И гледам там пейзажа през някакъв прозорец и му говоря. Ама знам, че той не ме слуша. Все едно си говоря на себе си. Казвам си плановете, това което трябва да правя на глас. Уж да му ги разкажа, ама знам, че той не ме слуша. И му е все тая. Но аз продължавам да го правя.
П. Добре. Къде се намираш?
Д.Е. Ми то е....не знам как да го кажа. Едноетажно е. Не е толкова като...като офис, но не и офис. В смисъл. Как се казва, когато имаш като тези експедициите дето имат....база. Не ми е къщата, но там в момента пребивавам докато правя еди какво си. И аз съм сега с този човек. Той май е по възрастен от мен. Но седи някъде зад мен. Седнал е. В смисъл аз седя някъде права, а той е зад мен седнал. Уж ме слуша, но знам, че не ме слуша. Гледа там във вестник ли е? Тетрадка ли е?
П. Добре. Какви са взаимоотношенията с този мъж.
Д.Е. Ами сега не мога да кажа.
П. Как го усещаш? Добър ли е? Лош ли е? Близки ли сте? Далечни ли сте?
Д.Е. Нещо ме дразни в него. Може би тази незаинтересованост. Мхъм. Излиза като все едно не ме оценява достатъчно. Смята, че ...усещането е, че не съм. Ох, извинявай. Просто много неща едно през друго се презастъпват и малко не мога да се концентрирам.
П. Не се притеснявай. Справяш се чудесно.
Д.Е. Усещането е, че той знае, че аз се справям добре и го вижда. Обаче, не иска да си го признае, не иска да го показва. Защото един вид като го покаже все едно е слабост. Едва ли не как може аз да съм по добра от него? Може би имаме някаква роднинска връзка. Не знам. Излиза все едно ми е като баща, но не съм много сигурна дали ми е баща.
П. Такова е усещането по скоро?
Д.Е. Да. В смисъл. Не мога да определя дали ми е баща или по скоро ме е взел под крилото си в началото с цел нещо да ми помогне. Обаче, един вид после е съжалил, защото аз съм започнала да се справям добре. А пък той го е направил, по скоро защото съм жена и няма да мога да се справя. А пък той виждаш ли е направил нещо добро. И един вид може би се чувства изместен в този момент защото аз сега изземвам неговите функции. Без да искам.
П. Виж очите му. Можеш ли да ги видиш?
Д.Е. Кафяви. Не ги виждам, но са кафяви. В смисъл- в момента съм с гръб към него.
П. Познаваш ли тези очи сега? В сегашния си живот?
Д.Е. Не знам.
П. Добре
Д.Е. В смисъл в момента не мога да кажа дали е някой, който познавам.
П. Да, да. Ок.
П. Може и да не ги познаваш. Пренеси се няколко часа по късно. Вечеряш. Вечеряш ли? С кой вечеряш?
Д.Е. Колебаех се дали вечерята е вътре в това или е някъде навън. Но преоблада нещо като лагерен огън. Май пак сме с този човек. Все едно сега сме отделени от цялото и сме само там двамата. Това е както изпращат някакви хора за определен период от време и те след това трябва да се върнат. Един вид да добавят нещо към някакъв по голям проект. Нещо такова. Не мога да ти кажа подробности.
П. Да. Да. Няма значение.
Д.Е. Но той пак е студен. Пием нещо топло в момента. Тъмно е. Лагерен огън. Но пак е намръщен, гледа в точка. Опитвам се да го заговарям. Май много говоря. Пък ми е скучно и искам с някой да общувам. Обаче той не подема. В смисъл няма желание.
П. Добре. 5 години по късно. Къде си? Какво се случва?
Д.Е. Не се виждам конкретно, но усещанията са, че вече съм нещо повече от това, което съм била преди. Говоря за това, което правя. И че съм нещо като шеф. Май сега аз водя. В смисъл контролирам големите проекти. Това, което правим за тези животни. Фауна, флора. Не - флора не. Май са животните, по скоро. И сега други хора ходят на такива места да проучват разни неща. А пък аз, по скоро обединявам информацията. Някакви анализи. Нещо като....аз сега съм разпределител. По сериозна съм станала, по малко говоря. Като усещания. Такава информация ми излиза. Не съм се възгордяла. По скоро един вид се държа по сериозно, за да ме възприемат на сериозно. Да си отстоявам позицията, която изглежда ...честно и почтено съм си стигнала до там, но ми е коствало изглежда много неща. Какво ми е коствало?
П. Да. Какви неща?
Д.Е. Ми май взаимоотношения. Водила съм по такъв - изолиран начин на живот. В смисъл тази работа не е свързана с много комуникация, с хората. Не се срещаш често с тях. И винаги съм се падала с онзи човек. Май са ни пращали щото ние единствени сме....Мхъ...
П. Вие единствени?
Д.Е. Ние единствени сме можели....нещо като трудна задача. Най-трудните неща са ги давали на нас, защото са знаели, че ще се справим. А този човек май вече го няма. В тези след...5 години. Май е починал. Починал? Хъм. Що е починал?
П. Така ти идва. Добре.
Д.Е. В смисъл нямам много контакти и един вид сякаш се чувствам, че не съм чак толкова забавна. Скучна. А пък вътрешно не се усещам такава. Просто позицията, която сега нали заемам ме поставя да се държа по авторитарно, за да ме възприемат на сериозно, защото май повечето са мъже. Не знам дали има жени. Май ми се върти в главата, че само една. Още една. И за да ме възприемат на сериозно, като шеф, трябва един вид малко да ги контр....да ги поставям на място. Излиза ми ...”да им свивам малко сърмите”./смее се/
П. Да. Добре. Използвай си думите, които ти идват. Никакъв проблем. Първата мисъл, образ или усещане нека да отговори на следващия ми въпрос: душата, която познаваш в сегашния си живот като баща, присъства ли в този минал живот? Самата душа. Може да присъства. Може и да не присъства. Първата мисъл коя беше?
Д.Е. Май че не го виждам.
П. Добре. Това няма значение. И друг път се е случвало да търсим взаимоотношение с някой, но виждаме живот, който всъщност друго нещо...ценно нещо ще излезе. Спокойно. Добре.
П. Броя от едно до три и когато кажа „три” искам да се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за взаимоотношенията с бащата на Д.Е. в сегашния ти живот. Едно. Усещаш как започваш да се пренасяш в тази случка. Две. Образи, мисли, спомени, знания, усещания от нея се възстановяват. Три. Попадаш там сега.
Д.Е. Лагерният огън. Пак с този човек. Онзи, който е починал. Ами имам усещането, че ми казва нещо важно, но още не знам какво е то. В смисъл...
П. Добре. Нещо в теб знае какво ти казва. Първата мисъл, образ или усещане. Какво ти казва?
Д.Е. Май, че ще умре. А пък аз не искам да го повярвам. И че...ами май ми казва, че ще се справя сама, а пък на мен....в момента ми става мъчно. От това, че той ще си заминава. И хм....Излезе ми кой е този човек. Да. Това е. Много странно. Веднага ми изплува името. Това е приятелят на майка ми, след като майка ми и баща ми се разведоха. Той почина в деня, почти часът, в който се роди моето дете. И тогава. /казва името му от сегашния живот/. Така се казва в сегашния ми живот. Тогава той ми казва.....да се върна на... казва ми, че ще умре. И че това ще е скоро. И на мен ми стана мъчно защото....... Аз знам, че той е добър човек и че искам да продължа да сме....Мда. Ето. Той ми е като баща. Аз съм била детенце. Изоставено. Той ме е взел. Той не е лош човек. В смисъл, добър е, но последните години се е променил. Станал е по затворен. Защото....заради заболяването. Искал е да го скрие. Но е решил да ми каже, защото е знаел, че ..хъм. Извинявай. /плаче/
П. Всичко е наред. Поплачи си. Спокойно.
Д.Е. Искал е да ми даде. Да ми каже окуражителни думи, защото си е мислел, че като умре никой няма да е до мен. Че много тежко ще го преживея. Заради това е използвал дори това направление...думата говоря. Направление- говоря за животните. Да останем насаме двамата, за да ми каже тази новина. И аз много, много не искам да я приемам. И пак и там плача. Защото не искам да си отива и не искам отново да съм сама. Той казва, че ще се справя. Че всичко ще е наред. Че ще...показал ми е всичко каквото трябва да знам. Подкрепата и т.н. Хъм. Че не са важни хората.
П. Кое?
Д.Е. Това, което си ти. Това как ти се възприемаш. Не е важно дали ще имаш подкрепата на този или онзи. Да, хубаво е да са до теб, но това не е най-важно. Когато ти се чувстваш уверен, тогава другото е само...Боже господи...”допълнително одеяло когато ти е студено” :) много смешно. Как може да ми идват такива асоциации?
П. Да. Да. Много добре ги пускаш. Супер.
Д.Е. И той ми казва, че е благодарен за цялото време, че не съжалява че ме е взел под крилото си. Един вид той ме е осиновил. Той не ми е биологичен баща. По скоро ми е.....осиновител.
П. С какво тази случка е важна за настоящия живот на Д.Е. ?
Д.Е. Че... ..не е важна биологичната връзка между родители и деца. И че някой път детето ...може да е.....Боже.....Знаеш ли, през този си живот аз имах усещането, че аз съм родител на моите родители?
П. През настоящия живот?
Д.Е. Да. Това е, което искам да кажа.
П. Мхъ
Д.Е. т.е. че не винаги родителите ти са ти родители. Как да го кажа?
П. Спокойно. Бавно и с повече думи. Ако искаш да го изкажеш, ако можеш. Ако не....
Д.Е. в смисъл. Чакай да почна отначало тогава. Не е важна биологичната връзка между родител и дете. Аз- в онзи живот не съм имала биологична връзка с онзи човек, но съм го усещала като баща и съм се чувствала прекрасно. И той това е искал да ми каже. Че важен си ти и това, което правиш. Че не си длъжен едва ли не на никого. Дори на него, за това, че той ме е взел под крилото си и т.н. И че понякога.....ти може да си родител на други хора, без значение те дали са възрастни, деца, бебета и там...каквито ще да са. Разбираш ли?
П. Да.
Д.Е. т.е. както в сегашния си живот - аз съм дете на майка ми и баща ми- биологичните, но....аз реално съм им родител.
П. Ок. Разбрах те.
Д.Е. Те трябва да се научат на някакви неща и сега осъзнавам защо ми е толкова трудно. Защото те са много трудни деца.
П. Ок. Издигни се над този живот. Остави го. Усети се отново лека, спокойна, свободна и усети как земята се отдалечава. Става все по малка и по малка. И се превръща в онази малка блещукаща точка. А ти се усети отново лека, свободна в онова пространство. И нека първата мисъл, образ или усещане отговори на следващия ми въпрос: С какво този живот, който видя сега е важен за настоящият живот на Д.Е.?
Д.Е. Ами, че ...Не трябва да се притеснявам, наистина. Не трябва да се притеснявам от това, което съм. И да си казвам чувствата и емоциите, без да се притеснявам дали ще засегна даден човек. Без значение дали това ми е родител или не. Да не се чувствам длъжна......как да кажа ....чакай...каква е думата?....един вид да си премълчиш, само защото това са ти родителите. Да не ги обидиш, да не се чувстват те наранени, нагрубени, обидени и т.н. понякога нарочно трябва да ги оставиш те да се обидят, за да си научат те урока. И да превъзмогнат ТЕ егото си. А не Аз. Оуууу. Пък аз си мислех, че аз съм виновна. Че трябва...от онзи живот...Да търся хората, които може да са ми в семейството, може и да не са, но те са ми истинското семейство. И да не се притеснявам от това какво светът е определил като....примерно сега ти си ми брат, сестра, майка, баща....а пък аз не ви възприемам като такива. Какво значение има това? И защо аз трябва да съм длъжна да....един вид да ги нося на ръце...а пък то....как да ти обясня.
П. С повече думи.
Д.Е. Един вид. Сега в този си живот, моите родители. Не знам защо и майка ми се намесва. И двамата са, но повече е баща ми. Аз съм като родител за тях, въпреки, че аз съм тяхно дете. И те са много непослушни. Но непослушни не в буквалния смисъл, т.е. Избрали са си този живот, играят го. Но толкова...тъпо го играят, че пак яко са си оплескали нещата. И толкова много им повтаряш, толкова много ги наставляваш, че чак се чувстваш изморен. И си казваш „има ли смисъл изобщо да се набутваш в тези ситуации?”. Като изсмукване, както енергийните вампири. Изсмукват ти силите, че накрая черпиш, черпиш от цялата Вселена. И може би за това не ми се иска на моменти да живея. Те правят грешки, грешки. На моменти стават. На моменти много яко се забиват. Обаче, толкова много изискват от мен, че дори когато вече съм ги пуснала...как да ти кажа? Все едно родител пуска децата си...дава им свобода на действие...Те продължават да изискват от мен. Едва ли не...хванали са една голяма камбана на ...Представи си го като една голяма камбана на ...от тези църковните. Дето има едно дето се дърпа. Не знам как се казва. И дърпат и чакат камбанен звън. Да им дойде свише, ама не правят нищо за т’ва. За да дойде звънването. Чакат наготово нещата, а трябва просто да си надскочат егото. Да си научат уроците. Да, някои от нещата са си ги научили- говоря за майка ми и баща ми в сегашния живот. Но други не са. Майка ми повече е успяла. Мисля, че заради взаимоотношенията си с мен, и заради взаимоотношенията си с онзи човек, който в онзи живот ми беше осиновител, а в този живот й беше приятел и почина.
П. Добре. Какъв е урока за Д.Е. от този минал живот?
Д.Е. Ами не трябва да им се връзвам толкова.
П. А какво да правиш? Като не им се връзваш?
Д.Е. ами не точно да им кажа „майната ви”, ама ...един вид ...аз в момента....може би не е съвсем правилно. В момента гледам много, много да не общувам с тях. И това е като наказание за тях. И те още повече.....изглежда, обаче това не е най-правилния подход към тях. Трябва по скоро, от време на време по малко да им пускам...хайде не енергия, не......един вид да общувам с тях. Защото изглежда те все още не са готови. И трябва да намеря някакъв баланс. Но така като гледам добре съм започнала да се справям. В смисъл да си отстоявам позициите, да казвам „Не”, „Сега нямам време за това”, а ако след това- след един или два дни имам възможност „Ще ти обърна внимание”. И ти трябва да си достатъчно търпелив/търпелива, за да ме изчакаш. А ако ти не си готов- това е твой проблем. И аз вече съм започнала да го правя. Но съм осъзнала, че не трябва да е и тотално прекъсване на връзката, т.е. тотално да не им говоря. По скоро от време на време ...един вид малко да ги побутвам, да ги насочвам към ....към някаква комуникация, за да могат те да направят тази метаморфоза, която трябва да направят.
П. Супер.
Д.Е. и...и доколкото виждам поне чисто емоционално. „Виждам”....баси тъпото. Какво виждам? Виждаш- нищо не виждаш. Усещането. Те думите са малко странни. Не си отговарят съвсем. Усещането, че съм на правилният път и това връщане към едни минали събития към 15-20 годишна възраст, и това, което си мислех да им кажа...по скоро на него, че не съм забравила за този период. Че както той се опитва да ми казва някакви неща. Да си ги кажа как се чувствам. Но исках да кажа друго. ...малко се отплеснах. Че стратегията ми е добре. По отношение на тях. Успяла съм чисто емоционално да преодолея тези неща, които са ми се случили. Които, съм ги смятала за disaster /бедствие/ ....защото сега осъзнавам, че те нарочно са били такива. Но пък донесли са ми тези взаимоотношения и лоши, и хубави неща. Но съм намерила правилната стратегия спрямо майка ми и баща ми от този живот. В смисъл по-малко взаимоотношения, да има дистанция и...днес не ми се общува с теб и няма да го правя. Утре ще съм в настроение, утре ще имам време и ще съм спокойна- ще го направя. Ако не ви харесва- това е ваш проблем.
П. Какво е посланието от този минал живот към настоящия живот на Д.Е.?
Д.Е. Че всичко е наред и че всичко се развива така както може би е планирано да стане. Така поне мисля. Защото, като че ли имах някакви притеснения, че в един момент май съм се провалила. В нещата, които трябва да правя и които ...че много съм се отклонила от поставените задачи, защото те май не са една или две. Бая съм се нагърбила. Но изглежда мога да се справя щом съм взела толкова дини под две мишници.
П. Добре.
Д.Е. но...не мога да ги опиша нещата. Усещането е, че всичко е наред. Нещата са ОК. В смисъл и дори да е имало някакво разминаване, нещо там са се нагласили като че ли. Дори и да е имало разминаване, вече всяко нещо си тече по каналния ред.
П. Супер. Имали ли още нещо, което Д.Е. е важно да знае от предишния живот за сегашния и живот?
Д.Е. Може би не.
П. Едно малко слънчице се появява там, колкото човешка глава. Застава в областта на слънчевия сплит. Искам да му дадеш всички неприятни мисли, образи, усещания от този минал живот. Особено от онази първата сцена, когато казваше, че не те слуша, че не те оценява достатъчно.
Д.Е. аз само така съм си мислила.
П. Аха, добре.
Д.Е. то е било плод на това, как да ми разкаже, че.....
П. Да.
Д.Е. но ето това е другото може би, че не винаги това, което хората казват е това, което искат да кажат. Да де, ама то пък не може постоянно да анализираш кой какво е искал да каже и дали той е казал това, което е искал да каже или зад думите му се крият....това е такава сложна игра. Не, че не я владея, но понякога е много изморително.
П. Давай на слънцето това, от което нямаш нужда.
Д.Е. някакво притеснение. Още в началото. Но защо го имах?
П. То по скоро е страх от непознатото. Сега какво ще видя, как ще видя.
Д.Е. ами някакво свиване. Даже чак сега накрая усетих, че се напрягам. А пък толкова не си усещам тялото, а усещаш, че си напрегнат. Това е някакво ...чак се бях стегнала. Ако е възможно така като усещане?
П. Може. Случва се и при други хора, когото трябва да се върнат в тялото си. Нормално е.
Д.Е. какво друго да му дам? По скоро притеснението. Тъгата - хем искам, хем не искам, заради загубата. Не трябва..не си я давам.
П. Виждаш как сега слънчицето се отдалечава. Сега след малко ще преброя до пет и можеш да се върнеш тук и сега. Освежена и ободрена като след следобеден сън.
Завръщане.
С благодарности към Н.Е. , която набра текста
Още случаи...
След мускулна релаксация и въвеждане в миналия живот...
П. Просто приемай образите. Огледай се ден ли е или нощ, каква е земята, краката боси ли са, обути ли са? Повдигни ръце към очите си, виж ги. Ако можеш виж ги, усети ги. Как изглеждаш? Довери се на усещането просто знам. Можеш да започнеш да ми разказваш.
Д.Е. Не знам. Имам някакво притеснение. Не мога да си видя ръцете. В смисъл...може би са женски, но не мога да ги видя. Нито е светло /топло/, нито е тъмно /студено/. Сменя се. Като в някаква мъгла съм.
П. Може ли да се опитваш да виждаш два живота едновременно. Така ли ти изглежда? Колко хроники взе?
Д.Е. Нещо стана там в залата на хрониките. Аз не знам дали съм минала все още през портала. Защото като тръгнах за залата на хрониките, залата беше като кълбо сфера. Виждах вътре. Имах съпротивление да вляза или не. Влязох. И после като трябваше да взимам хрониката не видях самия процес.
П. Случвало се е и на други хора.
Д.Е. Когато трябваше да мина през процепа като усещане за свитък, който си взел под ръка. Като вестник, който държиш под мишницата си. Много бързо стана всичко. Не мога още....
П. Ок...усети пространството. Носиш ли се, имаш ли тяло?
Д.Е. Все едно е - висиш във въздуха. Едно такова много странно. Виждаш като ръце, но се размиват. Такива женски.
П. Ок. С това усещане искам да си представиш Земята погледната от Космоса..континентите, моретата, океаните. Представяш ли си?
Д.Е. Да.
П. Ок. Сега повърхността на Земята започва да те привлича...спускаш се на долу към точно определено врем и място...
Д.Е. Австралия.
П. Попадаш там сега. Леко и спокойно. Без да търсиш образи, без да ги предизвикваш, без да ги отричаш. Усещай. Тялото си, земята - твърда ли е, мека, пръст, камък, дърво?
Д.Е. Почва. Рехва. Не. Няма настилка
П. Обработена ли е почвата?
Д.Е. Не. Черна. Кафеви обувки. Тип спортни, като че ли.
П. Дрехи- леки, тежки?
Д.Е. Не. Като че ли къси панталони. Пак май са кафеви. Усещането май за риза. Не мога да видя цвят. Все едно се опитвам да се видя отстрани и ми е малко странно.
П. Остави ги - образите и усещанията да идват сами.
Д.Е. Само усещане, че са светъл цвят. По скоро тип камуфлажните за сафари. Къси панталони. Усещането е за топло. Горещо е. Виждам шалче на врата. Бяла риза е. Май съм жена. Усещането за жена. Шапка имам. С периферия. Не мога още да си видя лицето. Но знам, че това съм аз.
П. Открито? Закрито?
Д.Е. Не, не. Открито е.
П. Сама ли си? Има ли други хора около теб?
Д.Е. За сега съм сама.
П. Опиши ми пространсвото. Какво е? Има ли къщи, дървета, планини, пейзажа?
Д.Е. По скоро е..... Никога не съм била на сафари, ама..що пък и сафари? Мммм... в смисъл.. Да. Има кола. Джип, наистина май е такова- сафари. Голямо пространство. Има дървета, но не са както сега, тук. Не са на близки разстояния. Така ми изглеждат като снимките на списанията на national geographic.
П. Да, да. Това са тези готовите, конструирани образи. Използвай си ги.
Д.Е. Не мога да видя детайли. Но като усещане е такова.
П. Повдигни ръце към очите си. Как изглеждат? Жената ли повдига ръце или някой друг- който гледа жената?
Д.Е. Не. Аз. Жената.
П. Просто исках да проверя дали си ти.
Д.Е. Ами аз. Един вид си влезнах в нея.
П. Добре. Сама ли си? Тя ли кара джипа?
Д.Е. Ами аз май чакам някой.
П. Кой чакаш? Първата мисъл.
Д.Е. Не знам. Оглеждам се за нещо. По скоро правя нещо като оглед. Търся. Правя някакви планове за нещо.
П. На колко години е тази жена?
Д.Е. 34
П. Коя е годината?
Д.Е. Не знам.
П. Век?
Д.Е. Излезе ми 19.., но ми се струва супер странно.
П. Защото колата някак си не се връзва там, нали?
Д.Е. Не. Просто, защото е много близо до сегашните ми прераждания.
П. Да де, ама нали се разбрахме, че те се припокриват. Нали с теб си говорихме?
Д.Е. 1925 пак.
П. Нали с теб си говорихме? Ти май ме пита след последната регресия дали е възможно.
Д.Е. Да, ама то май и на последната беше същата година.
П. Няма значение. Теорията е, че душата се ражда в няколко тела едновременно.
Д.Е. Е, чак пък да съм такъв пич.
П. Ами, да.
П. Що пък да не си такъв пич?
Д.Е. Защото не вярвам в себе си.
П. Е това, може да е тема на друга регресия. Ок. Разправяй. 5-10-15 минути по-късно. 30 минути по-късно.
Д.Е. Ми май търся някакви следи.
П. Следи на какво?
Д.Е. На животно, по скоро. Първото беше като за сафари усещане. Но то е по скоро от типа хора, дето отиват и разглеждат някакви неща в тези там пустини ли са, какво са. А сега е по скоро, че търся някакво животно. Като някакво притеснение ми излиза. В смисъл не знам дали се притеснявам за това животно или...излиза ми думата популация.
П. Интересно.
Д.Е. Може би отговарям за популацията. Дали едните преобладават над другите. Нещо такова. И в момента точно това правя. Следя някакво животно. Гледам някакви следи. Клекнала съм, гледам напред. Правя някакви планове в главата си. Карта на някакъв регион.
П. Първата мисъл или усещане нека да отговори на следващия ми въпрос: Кое е животното на което следиш популацията?
Д.Е. Излезе ми бизон, пък то такова нещо няма в Австралия. Поне аз го асоциирам с бизон. Голямо, едро е. Много е тъпо, ама виждам само един голям задник с опашка. Разбираш ли, просто....Като задника в зоологическаа градина на един хипопотам.
П. Добре. Ок. Кое време на денонощието е?
Д.Е. Ден.
П. По рано, по късно?
Д.Е. По обяд.
П. Пусни се напред. Час, два, три четири. Остави душата да ти разказва.
Д.Е. Пия кафе. Това ми излиза като информация. Наляла съм си в някаква бяла чаша. Махнала съм шапката. Почивам си. Обсъждам нещо с някой. Говоря. Какво говоря? Не знам.
П. Нещо в теб знае какво говориш- общо. Каква е темата на разговора?
Д.Е. Ми за тези животни. Нещо във връзка с това, което правя. Това, което съм открила. Каква е идеята ми защо това или онова се случва. Какво може да доведе. Ей такива. За самото животно говоря.
П. Как се казваш?
Д.Е. Не знам.
П. Как те наричат? Първата мисъл?
Д.Е. Не знам
П. С кой си говориш? Мъж? Жена?
Д.Е. Ми май е мъж, но не го виждам.
П. Равни ли сте? Като в службата?
Д.Е. Ми аз май му говоря, ама той като че ли.... Някакси. Пия си кафе. Загърбила съм го. И гледам там пейзажа през някакъв прозорец и му говоря. Ама знам, че той не ме слуша. Все едно си говоря на себе си. Казвам си плановете, това което трябва да правя на глас. Уж да му ги разкажа, ама знам, че той не ме слуша. И му е все тая. Но аз продължавам да го правя.
П. Добре. Къде се намираш?
Д.Е. Ми то е....не знам как да го кажа. Едноетажно е. Не е толкова като...като офис, но не и офис. В смисъл. Как се казва, когато имаш като тези експедициите дето имат....база. Не ми е къщата, но там в момента пребивавам докато правя еди какво си. И аз съм сега с този човек. Той май е по възрастен от мен. Но седи някъде зад мен. Седнал е. В смисъл аз седя някъде права, а той е зад мен седнал. Уж ме слуша, но знам, че не ме слуша. Гледа там във вестник ли е? Тетрадка ли е?
П. Добре. Какви са взаимоотношенията с този мъж.
Д.Е. Ами сега не мога да кажа.
П. Как го усещаш? Добър ли е? Лош ли е? Близки ли сте? Далечни ли сте?
Д.Е. Нещо ме дразни в него. Може би тази незаинтересованост. Мхъм. Излиза като все едно не ме оценява достатъчно. Смята, че ...усещането е, че не съм. Ох, извинявай. Просто много неща едно през друго се презастъпват и малко не мога да се концентрирам.
П. Не се притеснявай. Справяш се чудесно.
Д.Е. Усещането е, че той знае, че аз се справям добре и го вижда. Обаче, не иска да си го признае, не иска да го показва. Защото един вид като го покаже все едно е слабост. Едва ли не как може аз да съм по добра от него? Може би имаме някаква роднинска връзка. Не знам. Излиза все едно ми е като баща, но не съм много сигурна дали ми е баща.
П. Такова е усещането по скоро?
Д.Е. Да. В смисъл. Не мога да определя дали ми е баща или по скоро ме е взел под крилото си в началото с цел нещо да ми помогне. Обаче, един вид после е съжалил, защото аз съм започнала да се справям добре. А пък той го е направил, по скоро защото съм жена и няма да мога да се справя. А пък той виждаш ли е направил нещо добро. И един вид може би се чувства изместен в този момент защото аз сега изземвам неговите функции. Без да искам.
П. Виж очите му. Можеш ли да ги видиш?
Д.Е. Кафяви. Не ги виждам, но са кафяви. В смисъл- в момента съм с гръб към него.
П. Познаваш ли тези очи сега? В сегашния си живот?
Д.Е. Не знам.
П. Добре
Д.Е. В смисъл в момента не мога да кажа дали е някой, който познавам.
П. Да, да. Ок.
П. Може и да не ги познаваш. Пренеси се няколко часа по късно. Вечеряш. Вечеряш ли? С кой вечеряш?
Д.Е. Колебаех се дали вечерята е вътре в това или е някъде навън. Но преоблада нещо като лагерен огън. Май пак сме с този човек. Все едно сега сме отделени от цялото и сме само там двамата. Това е както изпращат някакви хора за определен период от време и те след това трябва да се върнат. Един вид да добавят нещо към някакъв по голям проект. Нещо такова. Не мога да ти кажа подробности.
П. Да. Да. Няма значение.
Д.Е. Но той пак е студен. Пием нещо топло в момента. Тъмно е. Лагерен огън. Но пак е намръщен, гледа в точка. Опитвам се да го заговарям. Май много говоря. Пък ми е скучно и искам с някой да общувам. Обаче той не подема. В смисъл няма желание.
П. Добре. 5 години по късно. Къде си? Какво се случва?
Д.Е. Не се виждам конкретно, но усещанията са, че вече съм нещо повече от това, което съм била преди. Говоря за това, което правя. И че съм нещо като шеф. Май сега аз водя. В смисъл контролирам големите проекти. Това, което правим за тези животни. Фауна, флора. Не - флора не. Май са животните, по скоро. И сега други хора ходят на такива места да проучват разни неща. А пък аз, по скоро обединявам информацията. Някакви анализи. Нещо като....аз сега съм разпределител. По сериозна съм станала, по малко говоря. Като усещания. Такава информация ми излиза. Не съм се възгордяла. По скоро един вид се държа по сериозно, за да ме възприемат на сериозно. Да си отстоявам позицията, която изглежда ...честно и почтено съм си стигнала до там, но ми е коствало изглежда много неща. Какво ми е коствало?
П. Да. Какви неща?
Д.Е. Ми май взаимоотношения. Водила съм по такъв - изолиран начин на живот. В смисъл тази работа не е свързана с много комуникация, с хората. Не се срещаш често с тях. И винаги съм се падала с онзи човек. Май са ни пращали щото ние единствени сме....Мхъ...
П. Вие единствени?
Д.Е. Ние единствени сме можели....нещо като трудна задача. Най-трудните неща са ги давали на нас, защото са знаели, че ще се справим. А този човек май вече го няма. В тези след...5 години. Май е починал. Починал? Хъм. Що е починал?
П. Така ти идва. Добре.
Д.Е. В смисъл нямам много контакти и един вид сякаш се чувствам, че не съм чак толкова забавна. Скучна. А пък вътрешно не се усещам такава. Просто позицията, която сега нали заемам ме поставя да се държа по авторитарно, за да ме възприемат на сериозно, защото май повечето са мъже. Не знам дали има жени. Май ми се върти в главата, че само една. Още една. И за да ме възприемат на сериозно, като шеф, трябва един вид малко да ги контр....да ги поставям на място. Излиза ми ...”да им свивам малко сърмите”./смее се/
П. Да. Добре. Използвай си думите, които ти идват. Никакъв проблем. Първата мисъл, образ или усещане нека да отговори на следващия ми въпрос: душата, която познаваш в сегашния си живот като баща, присъства ли в този минал живот? Самата душа. Може да присъства. Може и да не присъства. Първата мисъл коя беше?
Д.Е. Май че не го виждам.
П. Добре. Това няма значение. И друг път се е случвало да търсим взаимоотношение с някой, но виждаме живот, който всъщност друго нещо...ценно нещо ще излезе. Спокойно. Добре.
П. Броя от едно до три и когато кажа „три” искам да се пренесеш в онази случка от този минал живот, която е най-важна за взаимоотношенията с бащата на Д.Е. в сегашния ти живот. Едно. Усещаш как започваш да се пренасяш в тази случка. Две. Образи, мисли, спомени, знания, усещания от нея се възстановяват. Три. Попадаш там сега.
Д.Е. Лагерният огън. Пак с този човек. Онзи, който е починал. Ами имам усещането, че ми казва нещо важно, но още не знам какво е то. В смисъл...
П. Добре. Нещо в теб знае какво ти казва. Първата мисъл, образ или усещане. Какво ти казва?
Д.Е. Май, че ще умре. А пък аз не искам да го повярвам. И че...ами май ми казва, че ще се справя сама, а пък на мен....в момента ми става мъчно. От това, че той ще си заминава. И хм....Излезе ми кой е този човек. Да. Това е. Много странно. Веднага ми изплува името. Това е приятелят на майка ми, след като майка ми и баща ми се разведоха. Той почина в деня, почти часът, в който се роди моето дете. И тогава. /казва името му от сегашния живот/. Така се казва в сегашния ми живот. Тогава той ми казва.....да се върна на... казва ми, че ще умре. И че това ще е скоро. И на мен ми стана мъчно защото....... Аз знам, че той е добър човек и че искам да продължа да сме....Мда. Ето. Той ми е като баща. Аз съм била детенце. Изоставено. Той ме е взел. Той не е лош човек. В смисъл, добър е, но последните години се е променил. Станал е по затворен. Защото....заради заболяването. Искал е да го скрие. Но е решил да ми каже, защото е знаел, че ..хъм. Извинявай. /плаче/
П. Всичко е наред. Поплачи си. Спокойно.
Д.Е. Искал е да ми даде. Да ми каже окуражителни думи, защото си е мислел, че като умре никой няма да е до мен. Че много тежко ще го преживея. Заради това е използвал дори това направление...думата говоря. Направление- говоря за животните. Да останем насаме двамата, за да ми каже тази новина. И аз много, много не искам да я приемам. И пак и там плача. Защото не искам да си отива и не искам отново да съм сама. Той казва, че ще се справя. Че всичко ще е наред. Че ще...показал ми е всичко каквото трябва да знам. Подкрепата и т.н. Хъм. Че не са важни хората.
П. Кое?
Д.Е. Това, което си ти. Това как ти се възприемаш. Не е важно дали ще имаш подкрепата на този или онзи. Да, хубаво е да са до теб, но това не е най-важно. Когато ти се чувстваш уверен, тогава другото е само...Боже господи...”допълнително одеяло когато ти е студено” :) много смешно. Как може да ми идват такива асоциации?
П. Да. Да. Много добре ги пускаш. Супер.
Д.Е. И той ми казва, че е благодарен за цялото време, че не съжалява че ме е взел под крилото си. Един вид той ме е осиновил. Той не ми е биологичен баща. По скоро ми е.....осиновител.
П. С какво тази случка е важна за настоящия живот на Д.Е. ?
Д.Е. Че... ..не е важна биологичната връзка между родители и деца. И че някой път детето ...може да е.....Боже.....Знаеш ли, през този си живот аз имах усещането, че аз съм родител на моите родители?
П. През настоящия живот?
Д.Е. Да. Това е, което искам да кажа.
П. Мхъ
Д.Е. т.е. че не винаги родителите ти са ти родители. Как да го кажа?
П. Спокойно. Бавно и с повече думи. Ако искаш да го изкажеш, ако можеш. Ако не....
Д.Е. в смисъл. Чакай да почна отначало тогава. Не е важна биологичната връзка между родител и дете. Аз- в онзи живот не съм имала биологична връзка с онзи човек, но съм го усещала като баща и съм се чувствала прекрасно. И той това е искал да ми каже. Че важен си ти и това, което правиш. Че не си длъжен едва ли не на никого. Дори на него, за това, че той ме е взел под крилото си и т.н. И че понякога.....ти може да си родител на други хора, без значение те дали са възрастни, деца, бебета и там...каквито ще да са. Разбираш ли?
П. Да.
Д.Е. т.е. както в сегашния си живот - аз съм дете на майка ми и баща ми- биологичните, но....аз реално съм им родител.
П. Ок. Разбрах те.
Д.Е. Те трябва да се научат на някакви неща и сега осъзнавам защо ми е толкова трудно. Защото те са много трудни деца.
П. Ок. Издигни се над този живот. Остави го. Усети се отново лека, спокойна, свободна и усети как земята се отдалечава. Става все по малка и по малка. И се превръща в онази малка блещукаща точка. А ти се усети отново лека, свободна в онова пространство. И нека първата мисъл, образ или усещане отговори на следващия ми въпрос: С какво този живот, който видя сега е важен за настоящият живот на Д.Е.?
Д.Е. Ами, че ...Не трябва да се притеснявам, наистина. Не трябва да се притеснявам от това, което съм. И да си казвам чувствата и емоциите, без да се притеснявам дали ще засегна даден човек. Без значение дали това ми е родител или не. Да не се чувствам длъжна......как да кажа ....чакай...каква е думата?....един вид да си премълчиш, само защото това са ти родителите. Да не ги обидиш, да не се чувстват те наранени, нагрубени, обидени и т.н. понякога нарочно трябва да ги оставиш те да се обидят, за да си научат те урока. И да превъзмогнат ТЕ егото си. А не Аз. Оуууу. Пък аз си мислех, че аз съм виновна. Че трябва...от онзи живот...Да търся хората, които може да са ми в семейството, може и да не са, но те са ми истинското семейство. И да не се притеснявам от това какво светът е определил като....примерно сега ти си ми брат, сестра, майка, баща....а пък аз не ви възприемам като такива. Какво значение има това? И защо аз трябва да съм длъжна да....един вид да ги нося на ръце...а пък то....как да ти обясня.
П. С повече думи.
Д.Е. Един вид. Сега в този си живот, моите родители. Не знам защо и майка ми се намесва. И двамата са, но повече е баща ми. Аз съм като родител за тях, въпреки, че аз съм тяхно дете. И те са много непослушни. Но непослушни не в буквалния смисъл, т.е. Избрали са си този живот, играят го. Но толкова...тъпо го играят, че пак яко са си оплескали нещата. И толкова много им повтаряш, толкова много ги наставляваш, че чак се чувстваш изморен. И си казваш „има ли смисъл изобщо да се набутваш в тези ситуации?”. Като изсмукване, както енергийните вампири. Изсмукват ти силите, че накрая черпиш, черпиш от цялата Вселена. И може би за това не ми се иска на моменти да живея. Те правят грешки, грешки. На моменти стават. На моменти много яко се забиват. Обаче, толкова много изискват от мен, че дори когато вече съм ги пуснала...как да ти кажа? Все едно родител пуска децата си...дава им свобода на действие...Те продължават да изискват от мен. Едва ли не...хванали са една голяма камбана на ...Представи си го като една голяма камбана на ...от тези църковните. Дето има едно дето се дърпа. Не знам как се казва. И дърпат и чакат камбанен звън. Да им дойде свише, ама не правят нищо за т’ва. За да дойде звънването. Чакат наготово нещата, а трябва просто да си надскочат егото. Да си научат уроците. Да, някои от нещата са си ги научили- говоря за майка ми и баща ми в сегашния живот. Но други не са. Майка ми повече е успяла. Мисля, че заради взаимоотношенията си с мен, и заради взаимоотношенията си с онзи човек, който в онзи живот ми беше осиновител, а в този живот й беше приятел и почина.
П. Добре. Какъв е урока за Д.Е. от този минал живот?
Д.Е. Ами не трябва да им се връзвам толкова.
П. А какво да правиш? Като не им се връзваш?
Д.Е. ами не точно да им кажа „майната ви”, ама ...един вид ...аз в момента....може би не е съвсем правилно. В момента гледам много, много да не общувам с тях. И това е като наказание за тях. И те още повече.....изглежда, обаче това не е най-правилния подход към тях. Трябва по скоро, от време на време по малко да им пускам...хайде не енергия, не......един вид да общувам с тях. Защото изглежда те все още не са готови. И трябва да намеря някакъв баланс. Но така като гледам добре съм започнала да се справям. В смисъл да си отстоявам позициите, да казвам „Не”, „Сега нямам време за това”, а ако след това- след един или два дни имам възможност „Ще ти обърна внимание”. И ти трябва да си достатъчно търпелив/търпелива, за да ме изчакаш. А ако ти не си готов- това е твой проблем. И аз вече съм започнала да го правя. Но съм осъзнала, че не трябва да е и тотално прекъсване на връзката, т.е. тотално да не им говоря. По скоро от време на време ...един вид малко да ги побутвам, да ги насочвам към ....към някаква комуникация, за да могат те да направят тази метаморфоза, която трябва да направят.
П. Супер.
Д.Е. и...и доколкото виждам поне чисто емоционално. „Виждам”....баси тъпото. Какво виждам? Виждаш- нищо не виждаш. Усещането. Те думите са малко странни. Не си отговарят съвсем. Усещането, че съм на правилният път и това връщане към едни минали събития към 15-20 годишна възраст, и това, което си мислех да им кажа...по скоро на него, че не съм забравила за този период. Че както той се опитва да ми казва някакви неща. Да си ги кажа как се чувствам. Но исках да кажа друго. ...малко се отплеснах. Че стратегията ми е добре. По отношение на тях. Успяла съм чисто емоционално да преодолея тези неща, които са ми се случили. Които, съм ги смятала за disaster /бедствие/ ....защото сега осъзнавам, че те нарочно са били такива. Но пък донесли са ми тези взаимоотношения и лоши, и хубави неща. Но съм намерила правилната стратегия спрямо майка ми и баща ми от този живот. В смисъл по-малко взаимоотношения, да има дистанция и...днес не ми се общува с теб и няма да го правя. Утре ще съм в настроение, утре ще имам време и ще съм спокойна- ще го направя. Ако не ви харесва- това е ваш проблем.
П. Какво е посланието от този минал живот към настоящия живот на Д.Е.?
Д.Е. Че всичко е наред и че всичко се развива така както може би е планирано да стане. Така поне мисля. Защото, като че ли имах някакви притеснения, че в един момент май съм се провалила. В нещата, които трябва да правя и които ...че много съм се отклонила от поставените задачи, защото те май не са една или две. Бая съм се нагърбила. Но изглежда мога да се справя щом съм взела толкова дини под две мишници.
П. Добре.
Д.Е. но...не мога да ги опиша нещата. Усещането е, че всичко е наред. Нещата са ОК. В смисъл и дори да е имало някакво разминаване, нещо там са се нагласили като че ли. Дори и да е имало разминаване, вече всяко нещо си тече по каналния ред.
П. Супер. Имали ли още нещо, което Д.Е. е важно да знае от предишния живот за сегашния и живот?
Д.Е. Може би не.
П. Едно малко слънчице се появява там, колкото човешка глава. Застава в областта на слънчевия сплит. Искам да му дадеш всички неприятни мисли, образи, усещания от този минал живот. Особено от онази първата сцена, когато казваше, че не те слуша, че не те оценява достатъчно.
Д.Е. аз само така съм си мислила.
П. Аха, добре.
Д.Е. то е било плод на това, как да ми разкаже, че.....
П. Да.
Д.Е. но ето това е другото може би, че не винаги това, което хората казват е това, което искат да кажат. Да де, ама то пък не може постоянно да анализираш кой какво е искал да каже и дали той е казал това, което е искал да каже или зад думите му се крият....това е такава сложна игра. Не, че не я владея, но понякога е много изморително.
П. Давай на слънцето това, от което нямаш нужда.
Д.Е. някакво притеснение. Още в началото. Но защо го имах?
П. То по скоро е страх от непознатото. Сега какво ще видя, как ще видя.
Д.Е. ами някакво свиване. Даже чак сега накрая усетих, че се напрягам. А пък толкова не си усещам тялото, а усещаш, че си напрегнат. Това е някакво ...чак се бях стегнала. Ако е възможно така като усещане?
П. Може. Случва се и при други хора, когото трябва да се върнат в тялото си. Нормално е.
Д.Е. какво друго да му дам? По скоро притеснението. Тъгата - хем искам, хем не искам, заради загубата. Не трябва..не си я давам.
П. Виждаш как сега слънчицето се отдалечава. Сега след малко ще преброя до пет и можеш да се върнеш тук и сега. Освежена и ободрена като след следобеден сън.
Завръщане.
С благодарности към Н.Е. , която набра текста
Още случаи...
