Вечни партньори
„Вечните партньори“ са описани от няколко автора като две души, които се срещат в много животи, в които най-често са в ролята на интимни партньори.
Тази клиентка искаше да разбере какви са взаимоотношенията им с мъж, която много силно я привлича в сегашния й живот - Хосе (името не е истинското).
Петър – ... Стълбата продължава по-нагоре и по-нагоре и завършва със ... завършва в някакво пространство – светло, топло, приятно пространство. Сега си на прага на това пространство и преминаваш, и попадаш в една светла, топла, приятна зала.. някак безкрайна, в която се пази всичкото знание, за онова, което някога е било, под формата на хроники. Сега огледай тази зала и остави онази хроника, която съответства на онзи минал живот, който сте били с Хосе (името е сменено), който е най-важен за сегашния ви живот, да привлече вниманието ти. Отиди до тази хроника, сега и я вземи със себе си. Ако не можеш да я вземеш със себе си, просто я запомни.. Кажи си - „Да, да, аз запомням тази хроника.“ Сега се огледай. Някъде в Залата на хрониките, се появява Порталът на времето и пространството.. Той може да е дупка, тунел, може да е същия, като миналия път или да е различен или нещо друго, което не назовавам. Сега ще преброя от пет до едно и когато кажа едно ще преминеш през портала на времето и пространството и ще попаднеш в онзи минал живот с Хосе, който е най-важен за сегашния ви живот.
5 – Започваш да се приближаваш към портала на времето и пространството. 4 – Носиш се лека. 3 – Може би започват да се появяват отделни откъсачни спомени, мисли, усещания свързани с този твой минал живот. 2 – Много си близо до Портала. 1 – Преминаваш през Портала на Времето и Пространството и попадаш в този минал живот. Позволи на Портала да изчезне сега, за да можеш да видиш по-плътно, по-пълно това ново място. Огледай се наоколо – виж дали е светло или тъмно, дали е ден или е нощ.
К – За сега нищо не виждам.
П – Тъмно ли е?
К – Ъхъмм.
П – Добре. В лявата ти ръка се появява свещ, факла или нещо друго, с което може да осветиш това пространство. Сега се появява... Виж, огледай се около теб. Погледни нагоре – надолу, на ляво, на дясно. Виж зад теб, какво има. Има ли нещо друго, различно от тъмнина?
К - .....
П – Минали през Залата на хрониките?
К – Минах и си взех хроника.
П – Взе си хроника, добре. Сега искам за задържиш мисълта за тази хроника и да видиш Земята.. Сякаш я виждаш от Космоса, виж моретата, океаните, виж континентите. Сега позволи на Земята да се завърти леко в някоя посока, която тя иска и нека Земята бъде обгърната в мека, топла, златисто-бяла светлина. Сега ще преброя от едно до три и когато кажа „три“, Земята ще те всмуче и ти ще попаднеш на мястото, където е бил онзи минал живот, чиято хроника взе със себе си... 1 – Гледаш Земята, как се върти леко и по-бързо. 2- Земята спира точно на мястото, където се живели с Хосе в онзи минал живот. Виждаш ясно мястото. 3 -
К – Не знам дали си го представям или ....
П - . . или си го измисляш.. дай да видим до къде си го измисляш.
К – Ами ... виждам Перу.
П – Чудесно.
К - .. И Мачу Пикчу, което като на картинка... Не знам дали сме били там с него, но това виждам – открито пространство..
П – Дай ми детайли – тревичка има ли, цветенца
К – Има тревичка, високо планинско .. облаци .. много хубава природа.
П – Можеш ли да видиш дрехите си?
К – Амиииии ...
П – Имаш ли усещане за дрехи?
К – Имам усещане, но не зная, дали не е от книжките.
П – Супер, нека е от книжките
К – Амииии ... някакви метални, златни, като униформа на войни или не знам..
П – Мъж ли си или жена?
К – ... Предполагам мъж, защото жените не са били.. Мъж.
П – Цялото ти тяло ли ти е покрито с униформа?
К - .. Нещо като поличка, нещо като метални орнаменти на ръцете, мускули.. виждам мускулести ръце и нещо като надгръдник.
П – Имаш ли украшения?
К – Но това съм аз! .. Имам – да. То е украшение всъщност – богати, пищни украшения, но боси крака и по-тъмна кожа. Лице не виждам.
П – Добре. Можеш ли да намериш някаква огледална повърхност от езеро, огледало. Дали има наблизо някъде около теб?
К – Ами, трябва да има.
П – Можеш ли да се видиш там?
К – Не. Виждам маска.
П – Как изглежда маската?
К – Маска, от тези страшни лица, които маите правят. Маи, инки. Може би ритуална маска или нещо такова, която ми е на лицето.
П – Ок.
К – Всъщност не знам. Тя малко прилича на японска маска
П – Добре.
К – Озъбено лице ... декоративна ... цветна.
П – Добре. Можеш ли да я махнеш или не искаш?
К – Трябва да мога ... може би не искам.
П – Или не трябва да я махаш?
К – Не знам.
П – Добре. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ви въпрос - коя година е?
К – Не знам.
П – Век?
К – Далечен век, но като, че ли не е от тези познатите, след Христос... т.е. Не мога да го преброя назад, колко е.
П – Имате ли календар? Въобще броите ли дните?
К – Ами виждам нещо – голям кръгъл камък, с изписани ситни фигурки с много кръгове. Във всички кръгове има изписани разни неща.
П – А каква е .. Първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос – каква е твоята функция в този ти живот? Имаш ли някакви отговорности?
К - ... Аз казах войн в началото, по-скоро .. човек, който може би е по-знатен, щом е с дрехите, с такива украси, но част от .... не жрец във всеки случай.. Човек, който има някаква власт и е над другите... Не знам.. По-скоро е свързано с военни действия, нещо.
П – Ахъмммм ... А война ли е в момента?
К – Не.
П – Добре. А имаш ли усещане за семейство – майка, деца, роднини, съпруга?
К – Мярка ми се чернокоса жена. Не знам дали е моята жена... С леко сплескан нос, тъмна кожа и черна дълга коса.
П – Как е облечена?
К – Почети не е облечена. Просто косата й скрива половината тяло. Надолу има нещо, като пола от някакви тръстики, не тръстики. Нещо като въжета, нещо плетено, дълго до земята.
П – Можеш ли да видиш очите й.
К – Да. Тъмни очи, но в тях има болка, има... подчиненост.
П – Подчиненост на какво?
К – На мен. Не знам. Явно е някакво по-нисшо съсловие и ... не знам.
П – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – какви са взаимоотношенията ти с тази жена? Първата мисъл?
К – Ами много ми е близка, вероятно ми е жена. Не знам. Но пък, много не изглежда гледана.. Вероятно така е било в това време, не знам.. Може би аз не се държа добре с нея, не знам..
П – Аха. Добре.
К – Виждам я превита. А всъщност е млада, явно до някаква степен се страхува от мен, не знам..
П – Добре. Имаш ли усещане за Хосе в този минал живот? Той там ли е?
К – Не знам... Не знам дали това е той. Може би това е той, но не съм сигурна.
П – Как може да си сигурна?
К – Ами, не знам..
П – Прилича ли ти, напомня ли ти.. Добре, нека ... нека... сега ще преброя от едно до три. Искам да се пренесеш напред или назад в същия този минал живот, в някоя важна случка с тази жена. 1, 2, 3 ... Сега къде си ... и какво се случва?
К – Ами не знам дали си смених мястото, но за миг ми се яви, все едно, че я удрям и тя плаче, но не знам..
П – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – Какво се е случило? -
К – Нещо ме е ядосала.. Не знам.. Мярка ми се дете.
П – Вашето дете?
К – Вероятно.
П – Как изглежда това дете? Колко е голямо горе-долу? Момченце, момиченце?
К – 3-4 годишно, с обръсната глава и нещо, като плитка на главата. По-гледано от нея, по-самоуверено. Пак с такава поличка, плетена някаква.
П – Може би момиченце?
К – Много е самоуверено за момиченце. Не знам... Някак си... не знам.
П – Добре. А очичките му .. можеш ли да ги видиш на детенцето?
К – Да, мога. То не се страхува от мен.
П – Добре, как изглеждат очите му?
К – Смеят се. Смеят се, но виждам нещо, като не колиба, ами нещо със сламен покрив. Явно тя живее там и то живее там. И си играе в двора, пък аз.. Това не е моят дом.
П – Ти къде живееш?
К – Ами аз живея някъде на някаква пирамида, на високо, слизам много стълби. Т.е. слизам от високо към нея, към тази жена, за да я видя. Не знам... Представям си, че гледам от високо, от върха на пирамидата. Но не знам. Имам чувството, че това е мое дете, не знам..
П – Добре, добре. Ок.
К – Може би, може би, детето е Хосе.
П – Добреее. Какво правите с детенцето, тогава?
К – Амиии ... майката, някак си, не я обичам .. много, ама него го обичам... И то ми се смее, смисъл усмихва се, радва ми се и аз му се радвам...
П – Добре
К .... и го гушкам. И някак си се гордея с него. Не знам защо.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо се гордееш с него?
К – Защото ще стане велик войн. Това е първата мисъл.
П – Да, да. Супер.. Сега отново ще преброя от едно до три и когато кажа „три“ искам да се пренесеш в най-важната случка от този минал живот, която е най-важна за взаимоотношенията ви с Хосе в сегашния ви живот. 1, 2, 3.
К – Ами виждам го пораснал, вече млад мъж, много добре сложен. На около 20-т години, може би и повече. Все така с избръсната коса, с плитка и с някакви украси – колан, на ръцете с такива украшения. Продължава да се усмихва, но няма случка... Стоим и се гледаме... Всъщност сега вече сме на върха на пирамидата и отдолу хората ликуват.. Но не знам, радват се на нещо. Някакъв хубав момент е това, нещо хубаво е станало, но какво е – не знам. Може би победа при някаква битка... Но пък той изглежда съвсем спокоен и без рани. Дори като намазан с олио, с масло, лъщи му кожата.. И няма наранявания, както би било след битка. Има спокойствие.. Не знам, може би не е било битка, а някаква друга победа, не знам..
П – Добре. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – какво е станало, защо ликуват хората?
К – Ами.. хъммм... свързано е с жито. Поникнало е жито, класове виждам. Валял е дъжд, след дълга суша, което не знам... там в тези ширини, там е високо и би трябвало да вали много. По всяко време.. но това е радост от това, че е валял дъжд, че някак си е провокирано от него и от мен. И ако е така би следвало да имам някакви жречешки способности, които да съм предала на него. Не знам..
П – Добре. Остави сега първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – с какво тази случка е важна за сегашния ви живот?
К – Не знам. Нямам усещане
П – Нямаш отговор, мисъл..нямаш.. Добре, добре.. Тогава просто се пусни из този минал живот, ей така прегледай го, да видиш дали има още някоя важна случка с духа на Хосе, която трябва да видиш?
К – Знам, че много го обичам, че той ще ме замести достойно. Много се гордея с него.. , че може би в този живот имам родителски чувства към него. Много ми е важно да знам, че е добре. Продължавам да се гордея с него и в този живот. Може би и тогава, и сега съм давала увереност да прави това, което трябва да прави в живота... Някак си съм го наставлявала, кое е най-добре за него и сега виждам легло... Явно вече съм стар, с някаква кожа.. ама тигрова ли кожа, да тигрова кожа. И той трябва да е там, не го виждам, но гледам отстрани. Не знам какво точно се случва.. Горят факли.. някъде вътре, в помещение.
П – Може би си отиваш.
К – Може би.
П - Щом гледаш от страни, е много вероятно.
К – Но, него не го виждам.. Същевременно не ми е неспокойно. Спокойно ми е.
П – Добре, с какво е важна тази случка?
К – Явно не се справям с изводите, не знам.
П – Добре, добре. Много добре се справяш. Сега искам да оставиш душата ти да се издигне над това тяло.. Отново – така по-нагоре, по-нагоре, над Земята и отново да отидеш в Залата на хрониките. Отново да извикаш мисълта за Хосе. Но този път да извикаш мисълта, защо се разминавате, като партньори с Хосе в този, в сегашния ви живот. Виж дали сега някоя хроника ще ти направя впечатление. Друга.
К – Виждам нещо стъклено, като пясъчен часовник.
П – Взимай пясъчния часовник. Сега отново се появява Портал на Времето и Пространството, през който ще минеш отново, като преброя от едно до три. 1 – Приближаваш се към Портала, 2 – Мисли, спомени, усещания, свързани с този минал живот започват да се материализират. 3 – Минаваш през Портала. Къде си?
К – Ами при всяко минава през Портала имам чувството, че съм във Виена. В тази стая, в която за първи път бях.
П – Сега там ли си?
К – Да, пак съм там.
П – Добре, как изглежда това място.
К – Тежки червени завеси. Стая с камина, старовремска.
П – Ти как си облечена?
К – Ами пак съм тази девойка, дето.. Не знам, това ми е първия спомен. Това идва. Синя кринолинова рокля и кафеви коси на буклички.. Същото нещо от миналия път, просто.
П – Добре. Хосе присъства ли в този живот? Първата мисъл.
К – Не знам.
П – Добре. Сега просто се пусни из този минал живот. Сякаш имаш едно дистанционно, ей така назад-напред, просто се пусни да се разхождаш с мисълта за Хосе, в този минал живот.
К – Ами имам усещането, че е там.
П – Чудесно.
К - И излизам през вратата на тази стая и попадам в една много красива, голяма зала, в жълто-оранжево, с много светлина и прозорци. Като бална зала, с много красив под.. Там има различни хора.
П – Как изглеждат тези хора?
К – Някак си не ги виждам. Знам, че са там, но не ги виждам.
П – Добре, добре. Може да не ги виждаш.. Усещаш ли Хосе някъде в тази зала?
К – Не. Иска ми се да изляза навън, на открито, на градина... А това е пак същото място, което видях предния път, но този път няма карнавал и е спокойно. Има шадраван, с пътеки, с алеи – зелени, пясъчни пътеки и някъде там.. най-вероятно, някъде в края на градината.
П – Справяш се чудесно!
К – Виждам розови храсти и имам чувството, че той е там някъде, но не го виждам.
П – Добре. Отиди на това място. Повикай го с мисъл. Нека се появи сега.
К – Явява ми се млад мъж с мустачки такива, но вече негови. Смисъл без перука, с къдрава коса.
П – Как е облечен?
К – Ами не знам защо, всички са облечени в светло синьо, както и аз самата. Не знам, защо.
П – Това може да е игра, малко на съзнанието.
К – Да. Трудно ми е да опиша такива – като ливрея, като ... но не е прислуга, а е .. равнопоставени сме.
П – Равнопоставени сте – ок. Остави първата мисъл, образ ...
К – И пак му се усмихват очите
П – Пак му се усмихват очите...?
К – И в този живот му се усмихват.
П – Ок. Значи ...
К – По очите го познавам, явно! Това е Хосе!
П – Точно щях да те питам за очите му. Добре. Остави сега първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия въпрос – какви са взаимоотвошенията ти с този мъж, в този минал живот?
К – Обичам го.
П – А той теб?
К – И той. И той, но .. При предишното, видях един друг мъж, който явно ни пречи, който е много властен. Този, който беше с перуката и с мустаците на карнавала.
П – Миналият път, като бяхме?
К – Да. И имам усещането, че той или ми забранява, или .. не знам.. От него заиси .. или пречи.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – кой е този властен мъж в миналия ти живот? Каква е ролята му?
К – Ами първото, което ми идва, е че е крал. Не знам дали е такъв, но с много власт е. Принц, крал. Светска, много тиранична личност, която не позволява, не ми позволява да живея така, както искам, която иска да ме подчини. И има властта да го направи.
П – А ти имаш ли някаква връзка с него?
К – Явно имам, но е принудителна..
П – Добре.
К - .. и всъщност обичам Хосе. Но той се подава из зад розовите храсти тайно, значи е тайна среща.
П – Добре. Нещо общувате ли си, говорите ли си? Първата мисъл, образ или усещане - говорите ли си нещо, казвате ли си нещо, като цяло, като общо, не точно конкретни думи. Не търси конкретни думи. Общо, за какво си говорите?
К – Държим си ръцете. Искаме да сме заедно, но явно не е възможно, т.е. пречат ни обстоятелствата.
П – Добре. Пусни се така напред, в този живот, минал твой. Въобще успявате ли да бъдете заедно с този човек, в този минал живот или ..
К – Имам усещането, че не.
П – Добре. Какво се случва, знаеш ли?
К - .. Първата ми мисъл, е че той се жени за друга.
П – Добре, добре.
К – Но, не го иска, т.е. е принудително. Аз съм затворник в този дворец и не съм щастлива.
П – Добре. Ок. Сега ще преброя от едно до три. Искам да се пренесеш в най-важната случка от този минал живот, за сегашния ви живот с Хосе. 1, 2, 3.
К – Не виждам.. Музиката спря и спрях да виждам.
П – Къде си? На открито или на закрито?
К – Не знам... Може би все пак на закрито. В някаква стая.
П – Добре. Как изглежда стаята?
К – Същата стая през, която преминах, но този път е бална зала. Т.е. има музика, свирят и танцуват хората. По двойки. Музиката е Щраус.
П – Добре. Хосе там ли е?
К – Ами там е. Усещам го, но не го виждам. Не знам.. И аз съм там.
П – Добре, разходи се из хората, огледай ги.
К – Първото ми... първото нещо, което виждам, е че излизам с този другия мъж и го държа за ръка. Т.е. не го държа за ръка, ами моята ръка е върху неговата. И даваме начало на танц. И след нас – всички останали. А мисля, че Хосе е с друга жена там. А на другия мъж лицето, така и не го виждам. Все още ми е скрито... Но принудена съм да танцувам, но съм тъжна.
П – Заговаряте ли се с Хосе там, тази вечер?
К – Не. Той не смее. Защото тук имам усещането, че и аз вече съм по-високопоставена от него.. И просто ранга му, не му позволява. Сега вече е облечен в червен мундир с бели панталони, тесни. С по-къса коса. Вероятно е минало време, не знам.
П – На военна униформа ли прилича?
К – На военна. Военна и като, че ли ще го пращат някъде, далече. Може би да воюва.
П – Коя е годината?
К – 1901г. Само, че пък не би могло, ако е... Би трябвало да съм по-възрастна и той – също. Това е в сравнение с предишния път. Не знам дали е така.
П – Образите изглеждат.. Съзнанието може да си играе тук, да знаеш. В смисъл това, че изглеждате по-млади, не значи, че не сте на тези години. После ще ти го обясня... Добре. Всъщност това ли е последния път, в който виждаш Хосе, в този минал живот?
К – Ами да, може би за това съм тъжна.
П – Защото знаеш, че той заминава? Добре
К – И много ми се плаче, по този повод.
П – Пусни се сега из този минал живот. Някъде .. били ли сте заедно с Хосе, преди да се срещнеш с този богатия.
К – Не знам... Някак си все имам усещането, че се разминавам с него, все така.
П – Ок. Тогава сега се издигни над този минал живот. Виж отново Земята, сякаш я виждаш от Космоса... небето, моретата, океаните, контитентите. Сега си в пространтвото между животите. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо се срещнахте с Хосе отново, в сегашния ти живот?
К – Ами първата ми мисъл, е че имаме да плащаме нещо.
П – Добре. Първата мисъл, образ или усещане - какво имате да плащате?
К – Непозволена любов – това ми е първата мисъл.
П – Как може да я платите?
К – Страдайки.
П – Няма ли друг начин?
К – Ами вероятно ми предстои да го открия. Не знам... Не знам.
П – Значи е възможно да има?
К – Може би това е целта – да открием другия начин, в този живот.
П – Има ли някой, нещо, което може да ви помогне, да откриете този друг начин?
К – Да. Има човек
П – Как изглежда той?
К – Тя, тя е моя приятелка в този живот, която има ясновидски дарби .. и която и Хосе много обича, въпреки, че почти не може да говори с нея. Нямат общ език.. Може би и тя е била с нас, някъде там.
П – Може би. Има ли още нещо, което трябва да знаеш, за взаимоотношенията ти с Хосе, през този живот? Първата мисъл?
К – Дали ще бъдем заедно в следващия.. Ама това не знам.
П – А това важно ли е за сегашния?
К – Ами да, важно е. Важно е, защото дава успокоение.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – ще бъдете ли заедно в следващия живот с Хосе?
К – Да.
П – Чудесно.
К – Защото си го поискахме.
П – Добре. Вече сте си го заявили. А може и да бъдете заедно, и в този?
К – По-скоро разума, казва не. Не знам.
П – Добре. Сега, както си в това пространство си представи, как се появява едно малко слънчице, колкото човешка глава. Прави няколко кръгчета около теб и застава в областта на корема, на слънчевия сплит. Искам да му дадеш на това слънчице всички негативни образи, мисли, усещания, свързани с тези два минали живота, които видяхме. Всичко негативно искам да остане там. . Някои хора даже казват, че слънчицето си променя цвета, когато ..
К – Става червено.
П – Да, при някои хора.. Чудесно. Даде ли му ги всичките..
К – Ами всъщност искам да простя, на този другия човек.
П – Супер! Прости му.
К – Но в този живот не мога и може би това е начина.
П – Добре. Прости му сега. Как може да му простиш тогава?
К – Ами изхвърлям ги.
П - Супер и му прощаваш. Чудесно!
К – Казвам, че му прощавам и не искам да го срещам в друг живот.
П – Ок. Идеално. Просто се справяш чудесно.
К – Даже стана лилаво.
П – Браво! .. Добре.. Сега виж, как това слънчице се отдалечава и става все по-далечно и по-далечно и изчезва. Това са тези малки чистачи на Вселената. Те знаят къде да отнесат тези чувства и усещания..
Сега искам да сключим едно споразумение, с твоето подсъзнание - да запомни всичко това, което усети, видя, чу и да продължи да си спомня и да го приложи по възможно най-добрия начин, в сегашния ти живот. И всеки следващ път, когато идваш тук, мислите, образите и усещанията, свързани с миналия живот, да са по-ясни и по-силни, по-ярки, по-плътни. Сега ще преброя от едно до пет и когато кажа „пет“, ти ще се върнеш в тялото си, освежена, като след следобедна дрямка. 1 – Появява се едно далечно усещане, че искаш да се върнеш в тялото си. 2 – Искам да поемеш бавно, дълбоко въздух и да усетиш, как гръдния кош се събужда.. Въздуха, сърцето, дробовете, ръцете, краката, главата, цялото тяло се събужда. 3 – Възстановяваш нормалното функциониране на всички твои физически и психически процеси. 4 – Усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега на 24.06.2012 г. в София, в България. 5 -Можеш лекичко, бавничко в свое темпо да се размърдаш, да махнеш превръзката...
набрал текста - П. Любенова
още случаи...
Тази клиентка искаше да разбере какви са взаимоотношенията им с мъж, която много силно я привлича в сегашния й живот - Хосе (името не е истинското).
Петър – ... Стълбата продължава по-нагоре и по-нагоре и завършва със ... завършва в някакво пространство – светло, топло, приятно пространство. Сега си на прага на това пространство и преминаваш, и попадаш в една светла, топла, приятна зала.. някак безкрайна, в която се пази всичкото знание, за онова, което някога е било, под формата на хроники. Сега огледай тази зала и остави онази хроника, която съответства на онзи минал живот, който сте били с Хосе (името е сменено), който е най-важен за сегашния ви живот, да привлече вниманието ти. Отиди до тази хроника, сега и я вземи със себе си. Ако не можеш да я вземеш със себе си, просто я запомни.. Кажи си - „Да, да, аз запомням тази хроника.“ Сега се огледай. Някъде в Залата на хрониките, се появява Порталът на времето и пространството.. Той може да е дупка, тунел, може да е същия, като миналия път или да е различен или нещо друго, което не назовавам. Сега ще преброя от пет до едно и когато кажа едно ще преминеш през портала на времето и пространството и ще попаднеш в онзи минал живот с Хосе, който е най-важен за сегашния ви живот.
5 – Започваш да се приближаваш към портала на времето и пространството. 4 – Носиш се лека. 3 – Може би започват да се появяват отделни откъсачни спомени, мисли, усещания свързани с този твой минал живот. 2 – Много си близо до Портала. 1 – Преминаваш през Портала на Времето и Пространството и попадаш в този минал живот. Позволи на Портала да изчезне сега, за да можеш да видиш по-плътно, по-пълно това ново място. Огледай се наоколо – виж дали е светло или тъмно, дали е ден или е нощ.
К – За сега нищо не виждам.
П – Тъмно ли е?
К – Ъхъмм.
П – Добре. В лявата ти ръка се появява свещ, факла или нещо друго, с което може да осветиш това пространство. Сега се появява... Виж, огледай се около теб. Погледни нагоре – надолу, на ляво, на дясно. Виж зад теб, какво има. Има ли нещо друго, различно от тъмнина?
К - .....
П – Минали през Залата на хрониките?
К – Минах и си взех хроника.
П – Взе си хроника, добре. Сега искам за задържиш мисълта за тази хроника и да видиш Земята.. Сякаш я виждаш от Космоса, виж моретата, океаните, виж континентите. Сега позволи на Земята да се завърти леко в някоя посока, която тя иска и нека Земята бъде обгърната в мека, топла, златисто-бяла светлина. Сега ще преброя от едно до три и когато кажа „три“, Земята ще те всмуче и ти ще попаднеш на мястото, където е бил онзи минал живот, чиято хроника взе със себе си... 1 – Гледаш Земята, как се върти леко и по-бързо. 2- Земята спира точно на мястото, където се живели с Хосе в онзи минал живот. Виждаш ясно мястото. 3 -
К – Не знам дали си го представям или ....
П - . . или си го измисляш.. дай да видим до къде си го измисляш.
К – Ами ... виждам Перу.
П – Чудесно.
К - .. И Мачу Пикчу, което като на картинка... Не знам дали сме били там с него, но това виждам – открито пространство..
П – Дай ми детайли – тревичка има ли, цветенца
К – Има тревичка, високо планинско .. облаци .. много хубава природа.
П – Можеш ли да видиш дрехите си?
К – Амиииии ...
П – Имаш ли усещане за дрехи?
К – Имам усещане, но не зная, дали не е от книжките.
П – Супер, нека е от книжките
К – Амииии ... някакви метални, златни, като униформа на войни или не знам..
П – Мъж ли си или жена?
К – ... Предполагам мъж, защото жените не са били.. Мъж.
П – Цялото ти тяло ли ти е покрито с униформа?
К - .. Нещо като поличка, нещо като метални орнаменти на ръцете, мускули.. виждам мускулести ръце и нещо като надгръдник.
П – Имаш ли украшения?
К – Но това съм аз! .. Имам – да. То е украшение всъщност – богати, пищни украшения, но боси крака и по-тъмна кожа. Лице не виждам.
П – Добре. Можеш ли да намериш някаква огледална повърхност от езеро, огледало. Дали има наблизо някъде около теб?
К – Ами, трябва да има.
П – Можеш ли да се видиш там?
К – Не. Виждам маска.
П – Как изглежда маската?
К – Маска, от тези страшни лица, които маите правят. Маи, инки. Може би ритуална маска или нещо такова, която ми е на лицето.
П – Ок.
К – Всъщност не знам. Тя малко прилича на японска маска
П – Добре.
К – Озъбено лице ... декоративна ... цветна.
П – Добре. Можеш ли да я махнеш или не искаш?
К – Трябва да мога ... може би не искам.
П – Или не трябва да я махаш?
К – Не знам.
П – Добре. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ви въпрос - коя година е?
К – Не знам.
П – Век?
К – Далечен век, но като, че ли не е от тези познатите, след Христос... т.е. Не мога да го преброя назад, колко е.
П – Имате ли календар? Въобще броите ли дните?
К – Ами виждам нещо – голям кръгъл камък, с изписани ситни фигурки с много кръгове. Във всички кръгове има изписани разни неща.
П – А каква е .. Първата мисъл, образ или усещане да отговорят на следващия ми въпрос – каква е твоята функция в този ти живот? Имаш ли някакви отговорности?
К - ... Аз казах войн в началото, по-скоро .. човек, който може би е по-знатен, щом е с дрехите, с такива украси, но част от .... не жрец във всеки случай.. Човек, който има някаква власт и е над другите... Не знам.. По-скоро е свързано с военни действия, нещо.
П – Ахъмммм ... А война ли е в момента?
К – Не.
П – Добре. А имаш ли усещане за семейство – майка, деца, роднини, съпруга?
К – Мярка ми се чернокоса жена. Не знам дали е моята жена... С леко сплескан нос, тъмна кожа и черна дълга коса.
П – Как е облечена?
К – Почети не е облечена. Просто косата й скрива половината тяло. Надолу има нещо, като пола от някакви тръстики, не тръстики. Нещо като въжета, нещо плетено, дълго до земята.
П – Можеш ли да видиш очите й.
К – Да. Тъмни очи, но в тях има болка, има... подчиненост.
П – Подчиненост на какво?
К – На мен. Не знам. Явно е някакво по-нисшо съсловие и ... не знам.
П – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – какви са взаимоотношенията ти с тази жена? Първата мисъл?
К – Ами много ми е близка, вероятно ми е жена. Не знам. Но пък, много не изглежда гледана.. Вероятно така е било в това време, не знам.. Може би аз не се държа добре с нея, не знам..
П – Аха. Добре.
К – Виждам я превита. А всъщност е млада, явно до някаква степен се страхува от мен, не знам..
П – Добре. Имаш ли усещане за Хосе в този минал живот? Той там ли е?
К – Не знам... Не знам дали това е той. Може би това е той, но не съм сигурна.
П – Как може да си сигурна?
К – Ами, не знам..
П – Прилича ли ти, напомня ли ти.. Добре, нека ... нека... сега ще преброя от едно до три. Искам да се пренесеш напред или назад в същия този минал живот, в някоя важна случка с тази жена. 1, 2, 3 ... Сега къде си ... и какво се случва?
К – Ами не знам дали си смених мястото, но за миг ми се яви, все едно, че я удрям и тя плаче, но не знам..
П – Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – Какво се е случило? -
К – Нещо ме е ядосала.. Не знам.. Мярка ми се дете.
П – Вашето дете?
К – Вероятно.
П – Как изглежда това дете? Колко е голямо горе-долу? Момченце, момиченце?
К – 3-4 годишно, с обръсната глава и нещо, като плитка на главата. По-гледано от нея, по-самоуверено. Пак с такава поличка, плетена някаква.
П – Може би момиченце?
К – Много е самоуверено за момиченце. Не знам... Някак си... не знам.
П – Добре. А очичките му .. можеш ли да ги видиш на детенцето?
К – Да, мога. То не се страхува от мен.
П – Добре, как изглеждат очите му?
К – Смеят се. Смеят се, но виждам нещо, като не колиба, ами нещо със сламен покрив. Явно тя живее там и то живее там. И си играе в двора, пък аз.. Това не е моят дом.
П – Ти къде живееш?
К – Ами аз живея някъде на някаква пирамида, на високо, слизам много стълби. Т.е. слизам от високо към нея, към тази жена, за да я видя. Не знам... Представям си, че гледам от високо, от върха на пирамидата. Но не знам. Имам чувството, че това е мое дете, не знам..
П – Добре, добре. Ок.
К – Може би, може би, детето е Хосе.
П – Добреее. Какво правите с детенцето, тогава?
К – Амиии ... майката, някак си, не я обичам .. много, ама него го обичам... И то ми се смее, смисъл усмихва се, радва ми се и аз му се радвам...
П – Добре
К .... и го гушкам. И някак си се гордея с него. Не знам защо.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо се гордееш с него?
К – Защото ще стане велик войн. Това е първата мисъл.
П – Да, да. Супер.. Сега отново ще преброя от едно до три и когато кажа „три“ искам да се пренесеш в най-важната случка от този минал живот, която е най-важна за взаимоотношенията ви с Хосе в сегашния ви живот. 1, 2, 3.
К – Ами виждам го пораснал, вече млад мъж, много добре сложен. На около 20-т години, може би и повече. Все така с избръсната коса, с плитка и с някакви украси – колан, на ръцете с такива украшения. Продължава да се усмихва, но няма случка... Стоим и се гледаме... Всъщност сега вече сме на върха на пирамидата и отдолу хората ликуват.. Но не знам, радват се на нещо. Някакъв хубав момент е това, нещо хубаво е станало, но какво е – не знам. Може би победа при някаква битка... Но пък той изглежда съвсем спокоен и без рани. Дори като намазан с олио, с масло, лъщи му кожата.. И няма наранявания, както би било след битка. Има спокойствие.. Не знам, може би не е било битка, а някаква друга победа, не знам..
П – Добре. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – какво е станало, защо ликуват хората?
К – Ами.. хъммм... свързано е с жито. Поникнало е жито, класове виждам. Валял е дъжд, след дълга суша, което не знам... там в тези ширини, там е високо и би трябвало да вали много. По всяко време.. но това е радост от това, че е валял дъжд, че някак си е провокирано от него и от мен. И ако е така би следвало да имам някакви жречешки способности, които да съм предала на него. Не знам..
П – Добре. Остави сега първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – с какво тази случка е важна за сегашния ви живот?
К – Не знам. Нямам усещане
П – Нямаш отговор, мисъл..нямаш.. Добре, добре.. Тогава просто се пусни из този минал живот, ей така прегледай го, да видиш дали има още някоя важна случка с духа на Хосе, която трябва да видиш?
К – Знам, че много го обичам, че той ще ме замести достойно. Много се гордея с него.. , че може би в този живот имам родителски чувства към него. Много ми е важно да знам, че е добре. Продължавам да се гордея с него и в този живот. Може би и тогава, и сега съм давала увереност да прави това, което трябва да прави в живота... Някак си съм го наставлявала, кое е най-добре за него и сега виждам легло... Явно вече съм стар, с някаква кожа.. ама тигрова ли кожа, да тигрова кожа. И той трябва да е там, не го виждам, но гледам отстрани. Не знам какво точно се случва.. Горят факли.. някъде вътре, в помещение.
П – Може би си отиваш.
К – Може би.
П - Щом гледаш от страни, е много вероятно.
К – Но, него не го виждам.. Същевременно не ми е неспокойно. Спокойно ми е.
П – Добре, с какво е важна тази случка?
К – Явно не се справям с изводите, не знам.
П – Добре, добре. Много добре се справяш. Сега искам да оставиш душата ти да се издигне над това тяло.. Отново – така по-нагоре, по-нагоре, над Земята и отново да отидеш в Залата на хрониките. Отново да извикаш мисълта за Хосе. Но този път да извикаш мисълта, защо се разминавате, като партньори с Хосе в този, в сегашния ви живот. Виж дали сега някоя хроника ще ти направя впечатление. Друга.
К – Виждам нещо стъклено, като пясъчен часовник.
П – Взимай пясъчния часовник. Сега отново се появява Портал на Времето и Пространството, през който ще минеш отново, като преброя от едно до три. 1 – Приближаваш се към Портала, 2 – Мисли, спомени, усещания, свързани с този минал живот започват да се материализират. 3 – Минаваш през Портала. Къде си?
К – Ами при всяко минава през Портала имам чувството, че съм във Виена. В тази стая, в която за първи път бях.
П – Сега там ли си?
К – Да, пак съм там.
П – Добре, как изглежда това място.
К – Тежки червени завеси. Стая с камина, старовремска.
П – Ти как си облечена?
К – Ами пак съм тази девойка, дето.. Не знам, това ми е първия спомен. Това идва. Синя кринолинова рокля и кафеви коси на буклички.. Същото нещо от миналия път, просто.
П – Добре. Хосе присъства ли в този живот? Първата мисъл.
К – Не знам.
П – Добре. Сега просто се пусни из този минал живот. Сякаш имаш едно дистанционно, ей така назад-напред, просто се пусни да се разхождаш с мисълта за Хосе, в този минал живот.
К – Ами имам усещането, че е там.
П – Чудесно.
К - И излизам през вратата на тази стая и попадам в една много красива, голяма зала, в жълто-оранжево, с много светлина и прозорци. Като бална зала, с много красив под.. Там има различни хора.
П – Как изглеждат тези хора?
К – Някак си не ги виждам. Знам, че са там, но не ги виждам.
П – Добре, добре. Може да не ги виждаш.. Усещаш ли Хосе някъде в тази зала?
К – Не. Иска ми се да изляза навън, на открито, на градина... А това е пак същото място, което видях предния път, но този път няма карнавал и е спокойно. Има шадраван, с пътеки, с алеи – зелени, пясъчни пътеки и някъде там.. най-вероятно, някъде в края на градината.
П – Справяш се чудесно!
К – Виждам розови храсти и имам чувството, че той е там някъде, но не го виждам.
П – Добре. Отиди на това място. Повикай го с мисъл. Нека се появи сега.
К – Явява ми се млад мъж с мустачки такива, но вече негови. Смисъл без перука, с къдрава коса.
П – Как е облечен?
К – Ами не знам защо, всички са облечени в светло синьо, както и аз самата. Не знам, защо.
П – Това може да е игра, малко на съзнанието.
К – Да. Трудно ми е да опиша такива – като ливрея, като ... но не е прислуга, а е .. равнопоставени сме.
П – Равнопоставени сте – ок. Остави първата мисъл, образ ...
К – И пак му се усмихват очите
П – Пак му се усмихват очите...?
К – И в този живот му се усмихват.
П – Ок. Значи ...
К – По очите го познавам, явно! Това е Хосе!
П – Точно щях да те питам за очите му. Добре. Остави сега първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия въпрос – какви са взаимоотвошенията ти с този мъж, в този минал живот?
К – Обичам го.
П – А той теб?
К – И той. И той, но .. При предишното, видях един друг мъж, който явно ни пречи, който е много властен. Този, който беше с перуката и с мустаците на карнавала.
П – Миналият път, като бяхме?
К – Да. И имам усещането, че той или ми забранява, или .. не знам.. От него заиси .. или пречи.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – кой е този властен мъж в миналия ти живот? Каква е ролята му?
К – Ами първото, което ми идва, е че е крал. Не знам дали е такъв, но с много власт е. Принц, крал. Светска, много тиранична личност, която не позволява, не ми позволява да живея така, както искам, която иска да ме подчини. И има властта да го направи.
П – А ти имаш ли някаква връзка с него?
К – Явно имам, но е принудителна..
П – Добре.
К - .. и всъщност обичам Хосе. Но той се подава из зад розовите храсти тайно, значи е тайна среща.
П – Добре. Нещо общувате ли си, говорите ли си? Първата мисъл, образ или усещане - говорите ли си нещо, казвате ли си нещо, като цяло, като общо, не точно конкретни думи. Не търси конкретни думи. Общо, за какво си говорите?
К – Държим си ръцете. Искаме да сме заедно, но явно не е възможно, т.е. пречат ни обстоятелствата.
П – Добре. Пусни се така напред, в този живот, минал твой. Въобще успявате ли да бъдете заедно с този човек, в този минал живот или ..
К – Имам усещането, че не.
П – Добре. Какво се случва, знаеш ли?
К - .. Първата ми мисъл, е че той се жени за друга.
П – Добре, добре.
К – Но, не го иска, т.е. е принудително. Аз съм затворник в този дворец и не съм щастлива.
П – Добре. Ок. Сега ще преброя от едно до три. Искам да се пренесеш в най-важната случка от този минал живот, за сегашния ви живот с Хосе. 1, 2, 3.
К – Не виждам.. Музиката спря и спрях да виждам.
П – Къде си? На открито или на закрито?
К – Не знам... Може би все пак на закрито. В някаква стая.
П – Добре. Как изглежда стаята?
К – Същата стая през, която преминах, но този път е бална зала. Т.е. има музика, свирят и танцуват хората. По двойки. Музиката е Щраус.
П – Добре. Хосе там ли е?
К – Ами там е. Усещам го, но не го виждам. Не знам.. И аз съм там.
П – Добре, разходи се из хората, огледай ги.
К – Първото ми... първото нещо, което виждам, е че излизам с този другия мъж и го държа за ръка. Т.е. не го държа за ръка, ами моята ръка е върху неговата. И даваме начало на танц. И след нас – всички останали. А мисля, че Хосе е с друга жена там. А на другия мъж лицето, така и не го виждам. Все още ми е скрито... Но принудена съм да танцувам, но съм тъжна.
П – Заговаряте ли се с Хосе там, тази вечер?
К – Не. Той не смее. Защото тук имам усещането, че и аз вече съм по-високопоставена от него.. И просто ранга му, не му позволява. Сега вече е облечен в червен мундир с бели панталони, тесни. С по-къса коса. Вероятно е минало време, не знам.
П – На военна униформа ли прилича?
К – На военна. Военна и като, че ли ще го пращат някъде, далече. Може би да воюва.
П – Коя е годината?
К – 1901г. Само, че пък не би могло, ако е... Би трябвало да съм по-възрастна и той – също. Това е в сравнение с предишния път. Не знам дали е така.
П – Образите изглеждат.. Съзнанието може да си играе тук, да знаеш. В смисъл това, че изглеждате по-млади, не значи, че не сте на тези години. После ще ти го обясня... Добре. Всъщност това ли е последния път, в който виждаш Хосе, в този минал живот?
К – Ами да, може би за това съм тъжна.
П – Защото знаеш, че той заминава? Добре
К – И много ми се плаче, по този повод.
П – Пусни се сега из този минал живот. Някъде .. били ли сте заедно с Хосе, преди да се срещнеш с този богатия.
К – Не знам... Някак си все имам усещането, че се разминавам с него, все така.
П – Ок. Тогава сега се издигни над този минал живот. Виж отново Земята, сякаш я виждаш от Космоса... небето, моретата, океаните, контитентите. Сега си в пространтвото между животите. Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – защо се срещнахте с Хосе отново, в сегашния ти живот?
К – Ами първата ми мисъл, е че имаме да плащаме нещо.
П – Добре. Първата мисъл, образ или усещане - какво имате да плащате?
К – Непозволена любов – това ми е първата мисъл.
П – Как може да я платите?
К – Страдайки.
П – Няма ли друг начин?
К – Ами вероятно ми предстои да го открия. Не знам... Не знам.
П – Значи е възможно да има?
К – Може би това е целта – да открием другия начин, в този живот.
П – Има ли някой, нещо, което може да ви помогне, да откриете този друг начин?
К – Да. Има човек
П – Как изглежда той?
К – Тя, тя е моя приятелка в този живот, която има ясновидски дарби .. и която и Хосе много обича, въпреки, че почти не може да говори с нея. Нямат общ език.. Може би и тя е била с нас, някъде там.
П – Може би. Има ли още нещо, което трябва да знаеш, за взаимоотношенията ти с Хосе, през този живот? Първата мисъл?
К – Дали ще бъдем заедно в следващия.. Ама това не знам.
П – А това важно ли е за сегашния?
К – Ами да, важно е. Важно е, защото дава успокоение.
П - Остави първата мисъл, образ или усещане да отговори на следващия ми въпрос – ще бъдете ли заедно в следващия живот с Хосе?
К – Да.
П – Чудесно.
К – Защото си го поискахме.
П – Добре. Вече сте си го заявили. А може и да бъдете заедно, и в този?
К – По-скоро разума, казва не. Не знам.
П – Добре. Сега, както си в това пространство си представи, как се появява едно малко слънчице, колкото човешка глава. Прави няколко кръгчета около теб и застава в областта на корема, на слънчевия сплит. Искам да му дадеш на това слънчице всички негативни образи, мисли, усещания, свързани с тези два минали живота, които видяхме. Всичко негативно искам да остане там. . Някои хора даже казват, че слънчицето си променя цвета, когато ..
К – Става червено.
П – Да, при някои хора.. Чудесно. Даде ли му ги всичките..
К – Ами всъщност искам да простя, на този другия човек.
П – Супер! Прости му.
К – Но в този живот не мога и може би това е начина.
П – Добре. Прости му сега. Как може да му простиш тогава?
К – Ами изхвърлям ги.
П - Супер и му прощаваш. Чудесно!
К – Казвам, че му прощавам и не искам да го срещам в друг живот.
П – Ок. Идеално. Просто се справяш чудесно.
К – Даже стана лилаво.
П – Браво! .. Добре.. Сега виж, как това слънчице се отдалечава и става все по-далечно и по-далечно и изчезва. Това са тези малки чистачи на Вселената. Те знаят къде да отнесат тези чувства и усещания..
Сега искам да сключим едно споразумение, с твоето подсъзнание - да запомни всичко това, което усети, видя, чу и да продължи да си спомня и да го приложи по възможно най-добрия начин, в сегашния ти живот. И всеки следващ път, когато идваш тук, мислите, образите и усещанията, свързани с миналия живот, да са по-ясни и по-силни, по-ярки, по-плътни. Сега ще преброя от едно до пет и когато кажа „пет“, ти ще се върнеш в тялото си, освежена, като след следобедна дрямка. 1 – Появява се едно далечно усещане, че искаш да се върнеш в тялото си. 2 – Искам да поемеш бавно, дълбоко въздух и да усетиш, как гръдния кош се събужда.. Въздуха, сърцето, дробовете, ръцете, краката, главата, цялото тяло се събужда. 3 – Възстановяваш нормалното функциониране на всички твои физически и психически процеси. 4 – Усещаш се все по-будна и по-будна, тук и сега на 24.06.2012 г. в София, в България. 5 -Можеш лекичко, бавничко в свое темпо да се размърдаш, да махнеш превръзката...
набрал текста - П. Любенова
още случаи...
