Бъди Мъж!
16.03.201г.
Това е първата ми среща с М. /името е сменено/. Тази регресия ми показа нещо, на над което често мисля напоследък – Защо мъжете не са мъже? Какво им липсва?
И отговорът е решителност! Често ми се случва да съм раздвоен от две желания:
- Желанието ми да направя нещото, което искам в момента,
- Желанието на някой друг, което той има към мен в този момент.
Въвеждане в Акаша с избор на хрониката на най-важен минал живот.
Петър: Какво виждаш, какво усещаш?
М: Аз съм войник.
Петър: Можеш ли да се опишеш?
М: Сиви дрехи, ... държи пушка.
Петър: Опиши ми пушката. Можеш ли?
М: Старичка е, доста изхабена. Виждам пречупен кръст.
Петър: Окей. Къде го видя?
М: На земята.
Петър: Аха. А какво правиш в този момент?
М: Седя.
Петър: Къде си седнал?
М: Прав съм.
Петър: А какво има около теб?
М: Земя, много земя. Изорана земя.
Петър: Как се чувстваш?
М: Сам... сам съм. Голям съм, ... висок съм.
Петър: Същата вечер на вечеря къде си? Първата мисъл... Въобще има ли вечеря?
М: Някаква земя. Нещо се яде. Много малко. Сякаш с една салфетка завито.
Петър: Има ли други около теб? Като чувство, може да не ги виждаш.
М: Има.
Петър: Какво е чувството към другите?
М: Всичко е много тъжно. Няма много живот там. Сякаш всеки изкупва по някакъв грях. Всичко е навело глава и се е вкопчило в своите мисли. Тишина...
Петър: На колко години си?
М: 23
Петър: Има ли някой от тези хора, който ти е някак по-близък? Или няма?
М: Няма, сам съм. Те са по-малки от мен, така ги виждам. Те са като... по-ниски, ... по-незначителни. Аз съм над тях. Аз съм по-смел от тях. Но ми е мъчно за тях. Ала това си е техният избор?
Петър: От колко време сте във военно положение?
М: Една година.
Петър: А коя е годината?
М: 1938-ма, ... -37-ма.
Петър: На територията на коя сегашна държава се намираш в момента?
М: Хърватска. „Х“, нещо с „х“ е.
Петър: Нещо с „х“ е чудесен отговор. Добре, ... добре... Хм... Пусни се напред – ден, два, три... Как е животът на бойното поле?
М: Грее слънце. Седнал съм. Пак няма никой около мен... Чакам.
Петър: Какво чакаш, знаеш ли?
М: Ботушите са целите с кал. Пак газя в кал... Гледам си оръжието. Нищо не се случва.
Петър: Какво чакаш?
М: Да свърши... Да свърши и да се върна при някого, който ми липсва. Това ми е основната цел – да остана жив.
Петър: Кой ти липсва? ... Кажи ми каквото знаеш.
М: В сегашния живот тя е Д. В миналия живот пак е с руса коса, къдрава, висока... Чака ме.
Петър: Мхм. Пет години по-късно? ... Коя е първата мисъл, М.?
М: Няма пет години по-късно.
Петър: Мхм, предположих. Благодаря ти за този откровен отговор! Върни се назад, тогава – като по-млад. Къде се запознавате с тази руса жена?
М: На 15 години съм.
Петър: Къде си?
М: В някакво село.
Петър: Как се запознавате?
М: Не помня.
Петър: Добре. А вечерта на вечеря къде си?
М: С майка ми и баща ми на земята.
Петър: Можеш ли да ми ги опишеш? Гледай сега като знание.
М: Като знание...
Петър: Какво е чувството поне към тях?
М: Респект. Уважение.
Петър: Имаш ли други братя, сестри?
М: Не.
Петър: Казваш на земята, ама бедни ли сте, багати ли сте? Какво е като чувство?
М: Бедни сме.
Петър: А иначе на вечеря какво е чувството?
М: На топлина. Има огън, светло е. Има атмосфера.
Петър: Добре, пусни се напред – ден, два, три. Как е животът на 15?
М: Обикалям горите.
Петър: Какви са горите – широколистни, иглолистни?
М: Иглолистни, с големи борове.
Петър: Как се чувстваш там?
М: Много добре.
Петър: Сам ли си или с други?
М: Сам съм си. Много ми е хубаво... да слушам природата, ... да гледам как слънцето минава между клоните и се отразява отдолу в тревата, ... как се движат клоните и играят сенките. Сам и слушам вятъра. Хубаво ми е сам.
Петър: Така... Три години по-късно – на 18. Къде си, как продъжава животът?
М: В някакъв бар, ... бар ли е?
Петър: Използвай думите, които ти идват. И какво правиш там?
М: Пия с моя приятел бира. Вече сме с униформи, като че ли. Или не? Не сме, но имаме някакви хубави дрехи, лъскави ботуши, вече сме мъже. Смеем се. Шумно е, много хора има.
Петър: Какво се е променило в живота ти за тези няколко години?
М: Пораснал съм и имам пари.
Петър: Как си изкарал тези пари? Първото, което ти идва.
М: Работа.
Петър: Какво си работил?
М: На полето, ... нещо на полето.
Петър: Супер, ... супер! Твоят приятел можеш ли да ми го опишеш как изглежда?
М: Нисичък.
Петър: Какво е чувството към него?
М: Просто присъства. Там е.
Петър: Познаваш ли го в сегашния живот на М.?
М: Да. Той се обеси.
Петър: А, този човек, за който ми разказа! Разбирам. Пусни се напред – ден, два, три... Как е животът на 18? Как минават дните сега?
М: Возя се в някаква каляска. Хубави дрехи... Добре се чувствам.
Петър: Къде се запознаваш с русото момиче?
М: На някаква вечеря.
Петър: Разкажи ми.
М: Поканен съм на някаква вечеря, сядам и я виждам в другия край на масата по диагонал. Тя ме вижда... Седя и я наблюдавам... Много хора има на масата. Всички те са хубаво облечени.
Петър: Какъв е поводът за вечерята?
М: Някакъв човек ни е поканил.
Петър: Тъкмо щях да питам кой е домакинът.
М: Нейният баща... Нейният баща е моят баща сега. Нещо странно...
Петър: Мхм,... И?
М: А моята майка/от вечерята/ е майка ми.
Петър: А какъв е поводът за вечерята?
М: Сбирка на богатите – на хората, които имат възможности, ... които са нещо повече.
Петър: Как продължават взаимоотношенията с тази жена?
М: Прехвърляме се в някаква градина, говорим си. Имам чувства, имам тръпка.
Петър: А тя?
М: И тя има. Но се разделяме. Аз имам някакъв дълг. Страда тя, страда. Нещо страда, нещо неизживяно има.
Петър: Мхм. А какъв е твоят дълг? Към какво е?
М: Към земята и към майка ми.
Петър: Окей.
М: Че ще е свободна земята.
Петър: На територията на коя сегашна държава се намираш?
М: Австрия.
Петър: Как се казваш?
М: Александър.
Петър: Имаш ли фамилия? Титла?
М: Княз Александър.
Петър: А второ име имаш ли? Баща ти?
М: Странно е, не мога да го произнеса.
Петър: Добре, опитай. Каквото можеш.
М: Фьор-нещо си-яб... Фьор-хоф ли? Нещо такова.
Петър: Добре, ... добре, М. Остави душата ти да те пренесе в онази случка от този минал живот, която е най-важна, най-значима за настоящия живот на М. сега. Просто ми кажи какво виждаш, какво усещаш?
М: Лъжа я, че ще се върна. На влак съм... Но знам, че няма да се върна. Тъжно ми е, но знам, че няма да се върна.
Петър: От къде идва това знание? Нещо като вътрешно чувство ли имаш или имаш някаква информация?
М: Моят приятел не се върна.
Петър: Аха... Какво си казвате?
М: Че я обичам много и... че ще се върна, но вътрешно знам, че няма. Тя вярва, плаче, казва, че ще ме чака... Но аз знам, че се виждаме за последен път. Повече няма да я видя.
Петър: Как тази случка е свързана с настоящия живот на М.?
М: Вътрешно я обичам все още. Лъжата – защо я излъгах? Трябваше да ѝ кажа истината. Истината, която даже и аз не знам. Просто си мисля, че знам. И дългът – че съм казал, че ще се върна, а не съм се върнал. Макар... много е омешано всичко... Там се боря да се върна, ... казвам ѝ че ще се върна, ... а пък в същото време знам, че няма да се върна. Много лъжи, много противоречия в мен. Много! На моменти искам да се върна, на моменти не искам да се върна. Искам да освободя земята, заради дълга към майка ми – тя е по-важна. Но... не се предавам лесно. И тази цялата борба – до никъде.
Петър: Какво започнато в този минал живот довършваш сега като М.?
М: Че на тази жена ѝ дължа нещо и трябва да ѝ го върна – това, което съм ѝ обещал.
Петър: Кой е най-добрият начин да направиш това?
М: Като ѝ помагам.
Петър: Как?
М: Като мъжа, който не е имала, а е чакала. Да ѝ помагам в живота.
Петър: Мхм.
М: И пак – този дълг ме тегли назад – че съм задължен да го направя. Защото съм го казал. А аз знам, че не съм.
Петър: Да, това... мхм.
М: Но то ме тегли назад – да го направя, да не лъжа, да казвам истината, макар и да боли.... Макар и да боли, да казвам истината. Защото лъжа и себе си. Не само нея. И се обърквам повече.
Петър: Да... Добре, върни се в Акаша. Как изглежда той за теб?
М: Космос.
Петър: Много яко!
М: Аз съм кристалът в средата на Нищото.
Петър: Много яко!
М: И в далечината има много звезди.
Петър: Супер!
М: Но около мен в две редици – отляво и отдясно – има линии... с числа... И като се доближа до някоя, тя се разтваря и виждам вътре.
Петър: Да! Супер! Сега си представи как в Акаша пред теб застава този войник – твоят минал Аз – и виж дали иска да ти каже нещо.
М: „Бъди мъж! И не само бъди, ами и се дръж като мъж. И бъди верен на себе си. И знай, че каквото пожелаеш, всичко можеш.“ – и ми се смее.
Петър: Хм! Защо ти се смее?
М: Даже ми намига. Маха ми и си тръгва.
Петър: А! Такова, малко заговорнически?! Благодари му, тогава, мислено. Добре, М., с това намерение да бъдеш мъж, да говориш истината, се завръщаме обратно към планетата Земя.
Следва извеждане от Акаша.
С блаогдаряност към Деси Пл., че набра този текст!
НАЧАЛО
Още случаи
